Ани Добавено Декември 27, 2007 Доклад Share Добавено Декември 27, 2007 Здравейте! След като въпросът ми “Съмнението винаги ли е такова зло, ...?” в темата на Роси Б. “Силата на положителното мислене”,остана “глас в пустиня”, реших да отворя тема за съмнението. Вдъхновение за това ми даде и стихотворението на Ерих Фрид: СТРАХ И СЪМНЕНИЕ Не се съмнявай в този който казва че се страхува но се страхувай от този който ти казва че не познава съмнението Направи ми впечатление, че според Учителя, да се съмняваш е нещо много лошо. Същото се забелязва и при другите религии и учения. Екзотерични и езотерични, те всички заклеймяват съмнението. Може би тук става дума за религиозното/духовно съмнение. Защото тази дума има и чисто житейски смисъл. Аз не виждам нищо лошо в съмнението в религиозен или духовен смисъл на думата. Апостол Тома ми е един от най-симпатичните апостоли. Съмнението е твърде устойчиво и не търпи насилие. Ако го изгониш през вратата, ще влезе през прозореца. За да го преодолее човек, трябва да се разбере с него. Този, който не го е превъзмогнал, съхранява уязвими места в своята вяра, които могат да се проявят в труден момент от живота и да го доведат до духовна гибел. Ако нямам свое развито духовно виждане, трябва ли безрезервно да вярвам на това, което ми се казва от всеки обявил себе си за “виждаш”? Например Ошо...? Извинявам се на неговите последователи. Можете ли да живеете без съмнение? В житейския смисъл на думата, смятам че такива хора няма. Въпросът ми е за съмнението в духовен аспект. Може ли да се прегръща безрезервно всяко учение? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Декември 27, 2007 Доклад Share Добавено Декември 27, 2007 (edited) според Учителя...Вяра, която носи след себе си съмнения, е пресилена вяра. всеки ученик трябва да има вяра, която да вижда съмнението, но да не го ражда. Злото не е там, че можем да се усъмним в Бога, в нашите близки и в приятелите си, но в това, че можем да се усъмним в себе си и да се спрем в развитието си. Ние мислим, че всичко можем да направим, но при един голям изпит усъмним се, падаме духом и веднага изгубваме половината от своята вяра. Вие, като ученици, ще помните един факт: на земята няма силен човек. Човек, облечен в материално тяло, е едно слабо същество. Туй е първото нещо. Не по душа, но по тяло човек е едно слабо същество. Туй трябва да го знаете и винаги трябва да го имате предвид. Силен може да бъде човек само тогава, когато е свързан с онези вечни принципи на живота, когато е свързан с Бога. Тогава неговият дух владее законите на живата материя Вие можете да се родите духовно ... Туй е, което Христос нарича „новораждане“ – може да се родите, без да умрете, и пак да живеете в тялото си. Целият ви живот ще се измени, всичките нещастия ще ви напуснат и отгоре започва едно благоволение. За да дойдете до това щастливо съчетание, под ръководството на тия висши Йерархии, които да се заинтересуват от вас, вие трябва да намерите вашия Учител и да нямате абсолютно никакво съмнение в Него. В небето, в този висшия живот съмнението е изключено. Защо? Ученикът като оглашен има право да се съмнява, да мине този период на съмнение. И като мине съмнението, ще добие знанието. Какво има да се съмнявате? Съмняват се само онези, които нямат истински познания. Които имат познания, няма какво да се съмняват. Идете в Америка, там има двама–трима видни френолози, те могат със завързани очи да ви определят всичко. Искате да имате някой приятел или да вземете някоя слугиня, или да започнете каква и да е работа, идете при някой от тях и той ще ви даде такива точни определения за вашия характер, че вие ще се учудите. Ще опише каква е вашата професия, свършили ли сте висше училище, или не. Значи всичко е написано вътре в човека, няма нищо скрито-покрито. Най-първо, всички вие трябва да се научите да изучавате себе си. Няма по-хубаво нещо от това, да изучава човек себе си в обективен смисъл. Туй, което спъва сега учениците, аз намирам, че е в тяхното люшкане и колебание. Ако разбирате закона, трябва да знаете, че на всеки един от вас, като окултен ученик, е определено отгде може да си купува хляб. Защо? – Вибрациите на този фурнаджия, който е месил хляба, съответстват на твоите вибрации и като купиш хляба, ще усетиш едно разположение, едно въодушевление. И сега вие, като ученици, идвате в салона, седнете кой където завари, после купувате хляб откъдето и да е, и става една каша във вас, а после казвате: „Нашите работи не вървят добре“. Някои ще кажат: „А, това не зависи от тия неща“. Не, туй е съществено в света. Има и други важни неща. За пример всеки ден ти е определено с кои хора ще говориш и с кои – не. Не можеш да се срещнеш с когото искаш, определено ти е с кого да се срещнеш и с кого – не. Ти можеш да престъпиш закона, да го измениш и можеш да се срещнеш с когото трябва и с когото не трябва, но щом престъпиш закона, веднага усещаш една тъга, една скръб Ние трябва да се върнем, да изправим живота си от всички тия недъзи и да се свържем със съществата от тия висши Йерархии, защото иначе няма отгде да черпим сила Неговият учител Му предаде първия урок. По какво? – Първият урок на абсолютна забрава, а то значи да дадеш живота си напълно в ръцете на Бога и да не се роди в душата ти никакво съмнение. – Господ да постъпва с тебе тъй, както иска. Ни капка съмнение! Не трябва само да се съмнявате, но трябва да определите причината на туй съмнение. Туй съмнение се явява като една спънка във вашето развитие, а същевременно става спънка на общия вървеж на развитие с известни души, с които сте свързани. С вашето съмнение по някой път вие косвено въздействате и на Христовото тяло, понеже сте удове на това тяло. И Павел казва на едно място тъй: „На мъки съм аз още, докато се образува у мен Христос“. Как ще се образува Христос? – Докато Любовта вземе надмощие, понеже Любовта е Първият Божествен образ. Щом Любовта вземе надмощие, тя остава като един господстващ закон над вас и всяко съмнение ще се изхвърли навън. Щом дойде Любовта, идва и светлината, и тогава ние познаваме нещата тъй, както са. Вяра и съмнение Можете ли да живеете без съмнение? Да Редактирано Декември 27, 2007 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Декември 27, 2007 Доклад Share Добавено Декември 27, 2007 Става въпрос за това, доколко съмнението е обосновано или не. По принцип съмнението е противоположно на вярата и доверието. Там също може да се направи разлика между сляпата и разумната вяра. Различните учения са против именно неоправданото съмнение, това което се основава на предположения, страхове и неверни факти. Ако сме вярвали на някой наш приятел и той ни е излъгал, съмнението ни в него е напълно на място. Проблемът е че ние като хора твърде често грешим в преценките си и приемаме умствено-емоционалните си спекулации и предположения за истина до такава степен, че ставаме слепи за действителността. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
maggee Добавено Декември 27, 2007 Доклад Share Добавено Декември 27, 2007 според Учителя...Съмняват се само онези, които нямат истински познания. Така сме устроени, че да имаме нужда от доказателства, за да вярваме. Съмнението е полезно дотолкова, доколкото ни стимулира да търсим собствени отговори на въпросите си и когато ги открием в собствения си живот, те се превръщат в знание, а истинската вяра може да се базира само върху собствените знания. И няма духовен учител, който да призовава към сляпа вяра. А когато човек подходи механистично, съмненията и колебанията са неизбежни - това не е вяра, а опит за самозаблуждение, от който особен смисъл няма.. най-много да се отчаем от самите себе си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Vvqra Добавено Декември 27, 2007 Доклад Share Добавено Декември 27, 2007 Мисля, че съмнението е нещо естествено, то е пътя към познанието, пътя към вярата. Според мен, за да вярва човек силно и непоколебимо в нещо, той трябва да го е подложил на съмнение пред себе си, да се е убедил в истинностт му за себе си. Нямам предвид съмнение от типа "око да види, ръка да пипне", а такова което да поставя на изпитание вярата в ума и душата. "...Ученикът като оглашен има право да се съмнява, да мине този период на съмнение. И като мине съмнението, ще добие знанието..." Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Декември 27, 2007 Доклад Share Добавено Декември 27, 2007 (edited) когато човек подходи механистично, съмненията и колебанията са неизбежни Следователно съмнението се заражда още от неразбиране на нещата. Съмнението ще дойде, но пазете се да не се подхлъзнете, да не влезете в примката му. „Всичко изпитвайте – казва Писанието, – доброто дръжте.“ Само така ще добиете сила за постигане на желанията си. Но за успеха в науката е потребно сила в мозъка. За успеха във всяко едно изкуство, за успеха в каква и да е област на живота се изисква също сила. Вяра и съмнение Обикновено започвах така: "Разрешете да Ви попитам, д-р Щайнер...Случваше се, изненадан от сигурността на неговите отговори, да попитам: "Впрочем никога ли не сте се заблуждавали във Вашите изследвания? Не е ли трябвало да ги коригирате понякога?" "Никога не съм казал нещо, без да бъда напълно сигурен в него." Но това не ме задоволяваше. "Според мен, при едно по-точно изследване, Вие неизбежно подобрявате първоначалните резултати, не е ли така?" "Да, но за тази цел трябва да съществува един познавателен фон, една основа на познанието. Ако първоначално Ви срещна обвит в един облак и не успея да Ви разпозная,, то тъкмо този облак се явява като един факт и той трябва да бъде удостоен с нашето внимание." Това също не ме задоволяваше. "И все пак никога ли не се е случвало да си признаете: ето тук аз се заблудих!" Той се усмихна, замълча за миг и отвърна: "Да, що се отнася до човека, наистина съм се заблуждавал понякога. Но при човека често се получава така, че самият живот внася определени елементи в него, каквито преди това не са можели да бъдат предвидени." Веднъж в хода на нашите разговори аз си позволих и учудено попитах: "В такъв случай защо не кажете тези подробности на хората?" "Защото в човечеството днес все още липсват каквито и да е възприемателни възможности за подобен род истини." Той произнесе думите спокойно, без самомнение и трагична поза. Защото човечеството наистина трябваше да мине през дълъг път на развитие, за да приеме тези истини свободно. Фридрих Рителмайер, "Моята среща с Рудолф Щайнер" Ако обичаш Слънцето, ще използуваш неговата енергия, ще се научиш да четеш, ще бъдеш добър, ще бъдеш трудолюбив – то значи да обичаш. Някой казва: „Вярвам в Бога.“ Вяра, която не внася светлина в човешкия ум, това е невежество. Вяра, която не внася добрина в човешкия ум, това е невежество. Казва: „Вярвам.“ В какво вярва? Вярва в туй, което не е. Ако ние всички вярваме в това, което е, и животът ни ще бъде това, което е. И понеже не вярваме в това, което е, затова във всичкия наш живот е туй, което не е. Вземете християните. Християните вярват, че Христос е Син Божий. Те вярват в туй, което не е. Че как ще вярвам, че Христос е Син Божий? Идете при някого, идете, питайте кой и да е свещеник, проповедник, много добри хора, но ще намерите, ще опитате и ще направите един опит. Повикайте един свещеник и кажете: „Моля, заради Христа, може ли заради Христа да ме приемеш в дома си, да преспя, може ли заради Христа да ми дадеш един обед, може ли заради Христа да ми дадеш една добра препоръка“, и ще видите изведнъж ще каже: „Ще ме извините, жена ми е болна.“ И ще започне да те праща на друго място. Някъде ще се намерят да те приемат, не отричам. Идете при някой владика и кажете: „Заради името на Христа, може ли, дядо владика, тази вечер да остана при вас?“ Аз не искам да опитвам в какво вярват християните. Вашите вярвания и моите вярвания пет пари не струват. Да мисля, че съм добър човек, пет пари не струва. И другите да мислят, че са добри, пет пари не струва. Ако струва пет пари, това е много. Но и пет пари не струва. Дойде при мене един човек, аз го предугаждам. Казва: „Слушай, може ли да ме осигуриш?“ – Казвам: Мога да те осигуря само за един ден. – „Ами за другите дни?“ – За мене съществува само един ден. Вън, в пространството, колко дни има? Казва: „Кой ще ме поддържа?“ – Ако си на Северния полюс, има само един ден и една нощ. Той иде с една човешка идея да го осигурявам. Какво ще те осигуря? Защо искаш да ме лъжеш? Ти идваш при мене да ме лъжеш. Светотатство е да искаш аз да уредя твоите работи. То е светотатство. Ние заедно излязохме [от Бога]. Колкото на тебе даде, толкоз и на мене. Даде ни еднакво и ни изпрати. Знаеш, толкоз и толкоз ти даде. Какво ги дяна тия пари? Какво ще те осигурявам? Какво направи с тия пари? Бяга в Тарсис Редактирано Декември 27, 2007 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Декември 27, 2007 Доклад Share Добавено Декември 27, 2007 Съмнението поражда страхове, а страховете са лош съветник.... Когато се съмнява човек не може да върви правилно. Когато вярва в себе си, в Бога без капка съмнение, нищо не може да го повали..... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Декември 27, 2007 Доклад Share Добавено Декември 27, 2007 (edited) Съмнението е моят начин да избягвам категоричността и рамките. От зодията ли, от що ли - девизът й е "Аз се съмнявам", за зло или добро или и двете заедно, вечно пребивавам в съмнение - най-вече в себе си. Това органично ме предпазва от заслепяла гола вяра в нещо/някого=фанатизъм или в самозабравяне. А как, без да се Съм-на(ня)-Вам вътре в себе си, бих могла да о-Съм-на-Вам? Съ - мнение е моето с, което ми дава исконното право на мнение. Съм! И не виждам защо да го отричам. Редактирано Декември 27, 2007 от Силвия СД Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Декември 27, 2007 Доклад Share Добавено Декември 27, 2007 Може би под съмнение в негативен смисъл се има предвид опозицията правилно - неправилно, истина - лъжа и т.п. Ако аз започна да се съмнявам в нещо, значи аз имам претенците към това нещо да бъде истинно, вярно, правилно и се съмнявам, защото то не отговаря на моите критерии или очаквания. Или, опознавайки някакво учение, аз започвам да се съмнявам в неговата правилност - това е така, защото го сравнявам с моите лични разбирания за момента. Съмнявам се, защото съм сложила знак на равенство между - разбирам и вярвам. Ако разбирам нещо, това не означава непременно да мисля по същия начин и да вярвам в истинността на написаното. Според мен не може да се вярва на човек и дори в самия човек и сътвореното от него - вярата е само в Бог, в Любовта, в Доброто, Истината, Свободата и подобни категории. Съмнението в тях би означавало да свалим смисъла им до обикновени човешки зависимости. Ще повярвам,че Бог е Любов, ако... Съмнявам се,че на човека е дадена свобода, защото не усещам себе си свободен... и т.п. В положителен смисъл "съмнявай се във всичко дори в това, че се съмняваш" може би напомня на човека да не абсолютизира рамките на своето лично знание за света в момента (Силвия! ), а да го опознава непрекъснато и да се учи и развива. Според мен това "съмнение" е другото име на вярата в това, че "всичко тече, всичко се променя", както и на вярата в свободата на света да е по-различен и широк от нашата временна представа за него... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Декември 27, 2007 Доклад Share Добавено Декември 27, 2007 Интересно какво мога да мисля за съмнението? А какво мисля за деня и за нощта? Кой ще ми каже?! Какво да мисля за тези очи и какво да съзирам в тези устни... Това мисля за съмнението... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Декември 28, 2007 Автор Доклад Share Добавено Декември 28, 2007 (edited) Вяра, която носи след себе си съмнения, е пресилена вяра. всеки ученик трябва да има вяра, която да вижда съмнението, но да не го ражда. “Вяра и съмнение” Какво разбирате под виждане на съмнението? То обективно от човека ли съществува? Според мен съмнението се поражда в нашето съзнание при дадени обстоятелства. Всъщност аз говоря за обикновен човек (старозаветен или новозаветен), а Учителят в беседата си говори за ученик. Мисля, че това са много различни неща. Ученикът за да следва своя учител, трябва да му има абсолютно доверие. Сега се сещам за следния цитат от Евангелието на Матея, гл.14: 27. Но Иисус веднага заговори с тях и рече: дерзайте! Аз съм, не бойте се! 28. Петър отговори и Му рече: Господи, ако си Ти, позволи ми да дойда при Тебе по водата. 29. А Той рече: дойди. И като излезе от кораба, Петър тръгна по водата, за да иде при Иисуса; 30. но, като видя силния вятър, уплаши се и, като взе да потъва, извика: Господи, избави ме! 31. Иисус веднага простря ръка, хвана го и му каза: маловерецо, защо се усъмни? За съветите на Беинса Дуно към своите ученици има дадени много цитати. Почти във всяка беседа. Р.Щайнер също съветва: И когато ученикът се стреми към здраво мислене и точни преценки, той не трябва да смущава своето молитвено смирение с проява на недоверие и съмнение. Как се постигат познания за висшите светове Но навсякъде става дума за ученик и по-точно окултен ученик, имащ естественно Учител, при това от плът и кръв. А обикновеният човек , този който се стреми към духовни познания, но няма Учител какво да прави? Ако още не си е изградил сетива за възприемане на свръхсетивната реалност, ако интуицията му е все още слаба? Тогава мисля, че съмнението ще му бъде от полза в джунглата от всякакви теории, които благодарение на информационния бум ни заливат отвсякъде. Може би то ни помага да видим свръхсетивната реалност в будно състояние, запазвайки логическата последователност на мислите си? Пътят на човека за спасение се постига чрез вярванията, преминава през етап на съмнение и преминава в истинската вяра. Според Аристотел, съмнението е начало на мъдростта, а според една английска пословица - съмнението е началото, а не края на мъдростта. Но не съм съгласна, че съмнението се явява, когато интелектът е слаб. И накрая мисля,че има разлика между съмнение, скептичност и неувереност. Редактирано Декември 28, 2007 от Бина Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Impulsa Добавено Декември 28, 2007 Доклад Share Добавено Декември 28, 2007 Рецепта Щипка съмнение Продукти: 1щипка съмнение 1ч.ч.любов 1кофа вяра 1ч.ч вода Приготвяне: Всичко се обърква добре и се разпределя на ежедневни порции,които се приемат с повечко вода и за предпочитане на слънце и свеж въздух. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Декември 28, 2007 Автор Доклад Share Добавено Декември 28, 2007 Рецепта Щипка съмнение Продукти: 1щипка съмнение 1ч.ч.любов 1кофа вяра 1ч.ч вода Приготвяне: Всичко се обърква добре и се разпределя на ежедневни порции,които се приемат с повечко вода и за предпочитане на слънце и свеж въздух. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Март 31, 2008 Доклад Share Добавено Март 31, 2008 Няма какво да мисля за съмнението. Самата дума си показва прекрасно значението. Съ - мнение ще рече - другият в мен винаги трябва да има право на мнение. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Април 1, 2008 Автор Доклад Share Добавено Април 1, 2008 Няма какво да мисля за съмнението. Самата дума си показва прекрасно значението. Съ - мнение ще рече - другият в мен винаги трябва да има право на мнение. В мен обикновено има двама "други". Един бял и един черен. Зависи на кого ще дам правото на мнение. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Април 1, 2008 Доклад Share Добавено Април 1, 2008 (edited) А при мене тогава не става дума за съ-мнение, ами за съ-брание... щото са повече от двама... Бившият ми казваше: "Сама си правиш събрание". Не му е било лесно да живее с мене, значи... горкият. Редактирано Април 1, 2008 от latina Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Април 2, 2008 Доклад Share Добавено Април 2, 2008 Отдавна не се съмнявам, а анализирам. Когато се сблъскам с непознат човек, с който трябва да вляза в продължителни взаимоотношения, аз го наблюдавам, говоря с него неща, които го провокират да изяви себе си, наблюдавам реакциите му, погледа му.....И обикновено си съставям вярно мнение за него, и оттук нататък знам как да продължа да общувам. Когато този човек се издъни, опита се да ме излъже, да шикалкави и да ме мотае, прекъсвам всякакви контакти с него. Ако се налага все пак да общуваме, го правя съвсем повърхностно......колкото да върви работата. Ако става въпрос за някаква информация, отново я анализирам. Ако нещо в информацията ми се стори неубедително, започвам да търся допълнителна информация по темата, както и гравитираща информация около темата, докато изясня за себе си проблема. Да се съмняваш и да ставаш роб на съмнението е голяма грешка. Човек трябва да е отворен към всякакви варианти и ситуации, да ги приема спокойно, така че в душата му да не настава смут и съмнение. Тук на помощ идва анализа. Надявам се успях да го обясня грамотно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Април 2, 2008 Доклад Share Добавено Април 2, 2008 Да, съвсем ясно е обяснено и на теория звучи добре. Само се чудя има ли хора, които да НЕ "се издъни, опита се да ме излъже, да шикалкави и да ме мотае,", особено, когато бъдат поставени в ситуация, както казваш " говоря с него неща, които го провокират да изяви себе си"? Аз лично за себе си мога да кажа, че познавам само 1-2 такива. Не мисля, че с останалите хора, следва да "прекъснем всякакви контакти". Хората са си хора. Идеалните са рядкост, ако въобще има на 100% идеални. Аз също никак не съм идеална. Да не говорим, че дори и само поради различния темперамент, мироглед и т.н. особености, единият човек може да реагира много нормално (според собствените си критерии), а другият в същото време да го възприема като "издънка". Опитвам се да приемам хората такива, кавито са. Признавам си, че на времето много ми се искаше да ги натикам всички в някакъв калъп. После - да ги анализирам и класифицирам в групи. Всеки път ми беше натривана сол на главата от страна на съдбата, докато не проумях, че сме едно твърде "размито множество". Това продължава да не ми харесва (имам още сол да изям ), обаче съм го приела като факт и се старая да се съобразявам с него. А предубеждението е може би майка на съмнението, далеч не само в отношенията между хората. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Април 2, 2008 Доклад Share Добавено Април 2, 2008 Така е, права си. Значи попадаме на хора, с които можем да общуваме безрезервно и спокойно, за които не се притесняваме, че могат да ни изпързалят. Сега тук остава въпроса малко ли са или много тези хора. Мисля, че всеки човек постъпва различно, в зависимост от обкръжението си. Така че в дадена ситуация той може да бъде приятел за един и същевременно враг за друг. С нас е същото. За прекъснатите контакти,.....имах предвид, че преставам да се доверявам на такива хора, преставам да говоря с тях повече от ежедневните обичайни и общи неща. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Април 26, 2009 Доклад Share Добавено Април 26, 2009 (edited) Има знания, които трябва да се поставят на критика; обаче, има знания, които идат отвътре, от човешката душа, и трябва да се приемат без съмнение и критика. Съмнението е червей, който се среща в големите дървета. Със своето чоплене и скърцане червеят критикува дървото и се запитва кой го е създал, как е направено и т.н. Критикът червей се размножава в дървото, дето и неговите деца продължават същата работа – скръц, скръц, критикуват дървото, докато един ден то изсъхне, падне на земята и изгние. Ще кажете, че съмнението и критиката водят към Знанието. Каква критика е тази, която руши и събаря големите дървета? Истинска критика е тази, която осветява пътя на минувачите и ги предпазва от опасните места. Не може да се укрие Как разпознавате "червея на съмнението" от "съмнението - светлина"? Интересно е и съпоставянето на съмнението с критиката... Редактирано Април 26, 2009 от Донка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Април 26, 2009 Доклад Share Добавено Април 26, 2009 Аз си мисля, че хората не трябва да се съмняват. Съмнявайки се, човек ограничава възможностите си. Освен това съмнявайки се човек понижава значително своите вибрации, настроение и сила. Истинска критика е тази, която осветява пътя на минувачите и ги предпазва от опасните места. Критика – да, но съмнението е нещо корено различно. Словосъчетанието съмнение-светлина за мен е лишено от смисъл. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Април 26, 2009 Доклад Share Добавено Април 26, 2009 Ако нямам свое развито духовно виждане, трябва ли безрезервно да вярвам на това, което ми се казва от всеки обявил себе си за “виждаш”? Например Ошо...? Извинявам се на неговите последователи. Можете ли да живеете без съмнение? В житейския смисъл на думата, смятам че такива хора няма. Въпросът ми е за съмнението в духовен аспект. Може ли да се прегръща безрезервно всяко учение? Човек се съмнява, съмнява ... Не се живее лесно със съмнение. Мисля, че е твърде енргоемко. Когато говорим за вътрешно познание, извън времето и пространството, някои го наричат Гносис, това няма нищо общо с оста съмнение- вяра. Учение, което не извежда до това вътрешно познание е ... съмнително... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Април 26, 2009 Автор Доклад Share Добавено Април 26, 2009 Човек се съмнява, съмнява ... Не се живее лесно със съмнение. Мисля, че е твърде енргоемко. Когато говорим за вътрешно познание, извън времето и пространството, някои го наричат Гносис, това няма нищо общо с оста съмнение- вяра. Учение, което не извежда до това вътрешно познание е ... съмнително... Да се живее в постоянно съмнение не е добре, но и прекаленото сляпо доверие също не е за предпочитане. Съмнението предпазва от фанатизма. И когато един съмняващ се все пак повярва в своя Учител, успее да прозре вътрешното познание на учението което следва, то той е много по твърд и постоянен в това учение от тези които са се хвърлили в него със сляпо доверие и при най малкото противоречие се разколебават и отказват. Същевременно бившият съмнявал се е имунизиран от фанатични залитания. Днес е Томина неделя. На тази неделя апостол Тома се е усъмнил в Спасителя и е казал: 25.....ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите, и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам. Известни са думите на Христос от Евангелието на Йоан: 27. После казва на Тома: дай си пръста тук, и виж ръцете Ми; дай си ръката и тури в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ. 28. Отговори Тома и Му рече: Господ мой и Бог мой! 29. Иисус му казва: Тома, ти повярва, защото Ме видя; блажени, които не са видели, и са повярвали. /Йоан, гл.20/ Наистина, най-добре е да се повярва без да се „види“. Все пак на мен апостол Тома ми харесва. Може да се е съмнявал, но с делата си и живота си е доказал вярата си в Христос, след като е повярвал. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Април 26, 2009 Доклад Share Добавено Април 26, 2009 Вярата не е да повярваш, без да видиш. Вяра е да знаеш, че можеш дори и наглед невъзможното. Това последното не трябва да се бърка със самоувереността. Вярващия не разчита единствено на себе си, но на Космичните закони, на Божествената йерархия, която винаги е зад всяко действие хармониращо с Божествения замисъл. Вярата и знанието често се противопоставят, но в действителност вяра без знание не може да има. Вярата е да виждаш възможността, там където невярващите не могат да я видят. Доверието винаги е отношение към друг човек, упование на неговото знание и способности. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Април 27, 2009 Автор Доклад Share Добавено Април 27, 2009 Вярата не е да повярваш, без да видиш. Вяра е да знаеш, че можеш дори и наглед невъзможното. В такъв случай как тълкуваш цитатът от Евангелието на Йоан? Вярващия не разчита единствено на себе си, но на Космичните закони, на Божествената йерархия, която винаги е зад всяко действие хармониращо с Божествения замисъл. Вярата и знанието често се противопоставят, но в действителност вяра без знание не може да има. Вярата е да виждаш възможността, там където невярващите не могат да я видят. Доверието винаги е отношение към друг човек, упование на неговото знание и способности. Прав ли е бил апостол Тома, да иска да узнае, да провери...? За да разчита човек на Космическите закони и Божествената йерархия трябва предварително да знае за тях. Вярно е, че душата ни (духът ни, нашето истинско Аз) знае. Но това знание не винаги е събудено. И тогава се появява съмнението, колебанието... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.