Целта на духовния Път

[sawme]

Първата проява на Бога, която знаем, е Любовта. Бог е Любов. От звездите, от Слънцето, от плодовете иде Божията Любов. Любовта е зад въздуха, зад водата, зад крушите, зад ябълките, зад хляба. И затова всяка форма, която срещаме, нека да ни бъде като съединителна връзка, чрез която да се свържем с онова, което е зад нея, а именно – с Любовта на Бога. Ето защо, когато възприемаме въздуха, водата, ябълката, крушата, хляба, когато наблюдаваме звездите, камъните, цветята, трябва да се свържем с онова, на което те са проводник. И ако при яденето, ние направим връзка с Любовта на Бога, тогава сме яли добре. И ако при дишането ние се докоснем и приемем Любовта, която е зад въздуха, тогава ние сме дишали добре. И ако при отправяне на поглед към Природата, ние се докоснем до Любовта, която е зад нейните форми, тогава ние сме ги гледали добре. Засегнал съм Любовта от всички страни. Тя е всепроницающа и е велика среда, в която сме потопени. И в най-дребните същества, и в атомите, и в силите – навсякъде се вижда нейното влияние в една или в друга форма. Виждам чешма и в нея откривам Любовта. Онзи човек, като я съграждал, е мислил доброто на хората. Виждам един извор и това го наричам Любов. Някое разумно същество го е пуснало към нас. Виждам, че изгрява Слънцето и намирам, че това е Любов, понеже някое Висше същество издига нагоре нашето светило. Това е Любовта, която стои зад Слънцето. Виждам дървото как расте – Любовта е там, която го кара да израства. В малките неща Любовта е силна. Навсякъде виждам какъв промисъл има – зад всички неща да стои Божията Любов. Човек издържа страданията заради Любовта. За тази Любов, която Бог има към Христос, Той издържа страданието. Значи страданията не са по-силни от Любовта. Казва Христос: „Докрай ги възлюбих.“ И на друго място: „Не се моля за света, а за тези, които ми даде, и за тези, които чрез тях ще повярват.“ Един мъченик го режат на късове и той издържа чрез Божията Любов. Любовта е над смъртта.

Който уповава на светското, на материалното, той непременно в края на краищата ще се разочарова. И който уповава на духовното, но с користни цели, за да уреди своите лични работи, той също ще се разочарова. Само онзи, който уповава безкористно на духовното, не ще се разочарова. Това е Божественото.

Един брат каза: „Вие казахте в една от последните беседи какво значи монах. Това значи, че той обича всички, но не се свързва с тях, а се свързва само с Бога.“

Монах не значи бягство от света. Човек трябва да служи на Бога в света. Ако той се смущава кого и как да обича, не е монах. Той трябва да е научил това отдавна! Ако не го е научил, не е монах. Еволюцията в света започва от Любов към Бога, преди това е инволюция. Щом човек съгреши, ще падне, ще инволюира, ала после ще се качи и ще бъде носител на Божественото в света. Ако увеличаваш Любовта си, имаш бъдеще. Призовете Бога във време на мъчнотия – там, дето никой не може да помогне, и ще видите. Възлюбете Господа и в бъдеще ще придобиете всичко. Не можете да живеете съзнателно, ако не обичате Бога. Любов към едного е опасно, а Любов към Бога е безопасно. Нашата любов към Бога е отзвук на Божията Любов към нас. Мисълта на Апостол Яков, която ви обясних веднъж („Как ще обичаш Бога, когото не виждаш, като не обичаш брата си, когото виждаш“), трябва да се разбере мистично, ето така: който не обича Бога в брата си, как ще обича онзи Бог, когото не е видял? На един човек, който няма уважение и почитание към другите, слабата му страна е, че няма Любов към Бога. Ако имате правилна идея за Бога, то само като помислите за Него, ако сте болен, ще оздравеете и ако някой въпрос не го разбирате, веднага ще се проясни. Онова, което възприемеш от Бога, трябва да го употребиш, както Бог изисква. Спасението на човека зависи от това да възприеме Любовта, да използва в себе си това, което може да използва, и да я изпрати на хората. Колкото е взел, толкова трябва да даде.

Докато човек не се свърже с Бога, той живее под закона на кармата. Сега раждането, женитбата и пр. е под закона на кармата. Щом живееш в закона на Любовта, ти излизаш от закона на кармата. Тогава вече имаш Свобода. Най-важното е човек да има свещено чувство към Бога, тогава скърбите и страданията му моментално ще изчезнат. При това положение човек се чувства силен, смел и може всичко да направи. Отдалечи ли се от Бога, пак става слаб. За да измени съдбата си, човек трябва да измени отношението си към Бога. Всеки, който се отдалечава от Центъра, се заробва, а който се приближава, се освобождава. Любов към Бога ще осмисли живота ни, ще ни освободи от ограниченията. Любовта е храна. Безсмъртното е там. Да добием връзка с Бога, за да намерим онзи елемент, който ни липсва – безсмъртието. Това е изгубеният ключ, изгубената дума. Когато от едно шише ползвате водата, то е един временен процес; скоро шишето ще се изпразни. Процесът трябва да бъде вечен. Когато човек влезе в Безграничното, той вече не умира.

Акордиране на човешката душа - том 1

Редактирано Януари 3, 2012 от sawme

[Станимир]

1967 г. 305. (2 юни). Освобождението от тялото няма да бъде освобождение, ако не сме утвърдили своята власт над останалите обвивки. И земната власт няма никакво отношение към властта над себе си. Да победиш себе си е, било е и ще бъде най-великата победа на духа. Всички обвивки са временни, но претендират за това, да господстват на съзнанието. Но властта следва да принадлежи не на тях, но на духа, който е извън времето. Извънвременността на духа се проявява в неговата Безсмъртна Триада, която е неговата несменяема одежда – превъплъщаващата се Индивидуалност. Но какво представлява духът? Това е искра, запалена от вечния пламък на живота. Ядрото на духа е вечно и неунищожимо. В процеса на вечната еволюция на формите, в които той последователно се облича, [около духа] се наслояват и кристализират отлагания от всичко, през което преминава поредната форма, докато не бъде достигната степента на човешкото съзнание. Резултатите от живота на последното дават възможност за постепенно формиране на Индивидуалността. Зърното на духа си остава неизменно, но растат наслоенията около него. Личността умира във всяко въплъщение и се ражда отново в следващото, но Индивидуалността събира в Чашата плодовете от опита от всяко въплъщение, за да може Безсмъртната Триада да се прояви вече съзнателно в съответстващите Й сфери. Това ще бъде и победата на духа над временните му обвивки, в които той се облича и които се сменят при всяко ново идване на Земята. Пренасянето на съзнанието от обвивките в областта на Безсмъртната Триада е велико достижение за духа. Смъртта е победена и духът намира свобода и власт на тези форми в които временно е бил заключен. Духът не е плътното тяло, не е астрала, но е менталното тяло. Духът е огън, огнено тяло, тяло от Светлина, оформящо се в процес на дългата еволюция на пламенната искра съставляваща неговата същност. Слънцето ще отмине и Луната ще отмине, и Земята ще отмине, но не и духът, защото е вечен и неунищожим. Само съсредоточавайки се върху него и утвърждавайки центъра на своето съзнание в него, човек достига това, което се нарича безсмъртие.

1967 г. 311. (4 юни). Всеки човек си има своите достойнства и недостатъци. Да предположим, че избирайки три свои най-лоши качества, вие ще успеете да ги преодолеете. След победата над тях ще се окаже, че има и други, които може отново да бъдат избрани и изкоренени. След тази втора победа ще откриете, че за по-нататъшно усъвършенстване, все още нещо ви пречи – някои по-рано незабелязани недостатъци или особености на характера – и за изкачването на духа е необходимо отново и отново да преодолявате в себе си вече такива качества, които по-рано в миналото сте считали за положителни. Казано по друг начин думите, че човек е това, което следва да бъде преодоляно, се оказват верни, а процесът на преодоляване и замяната на едни свойства с други, по-съвършени, е безкраен и върховете на това съвършенство, над които повече да не можем да се изкачим – не съществуват. Това означава невъзможност за завършване на еволюционния процес и неговото прекратяване в Безпределността. Може да завършите своя път на Земята, вземайки от нея всичко, което тя е в състояние да даде, или да направите това на някоя друга планета, но след нея винаги има по-висша планета към която се отправя духът, завършил своя път на по-нискостоящата планета. Но край няма. След края на Манвантарите настъпва Пралайя, след която следва нова Манвантара. В Космоса нищо не свършва, но всичко непреривно продължава в Безпределността. Еволюцията на човешкия дух няма край. Затова и Казваме, че всичко е достижимо.

Грани Агни Йоги, 1967 г.

Редактирано Януари 3, 2012 от Станимир

[Станимир]

1967 г. 312. (5 юни). Винаги чуваме когато се обръщат за помощ към Нас. Но Помагаме в границите на позволеното от Закона, т.е. без да нарушаваме кармата на обръщащия се към нас. Това трябва да се разбере. Далеч не всяко желание може да бъде изпълнено. Освен това, ако [обръщащият се] е ученик, то течението на неговия живот се направлява от неговите Учители. Тогава въпросът с кармата е особено сложен. От една страна е нужно да бъде ръководен, а от друга, да бъде задържана кармата му или обратното – да бъде ускорена. Разбира се по силите ни е много да променим, от много да избавим и освободим, но кармичните дългове трябва да се платят задължително [от ученика]. Ние много искаме, освобождаването от кармичните дългове да се извърши възможно най-бързо, тъй като личната карма на ученика с неизплатени дългове пречи изключително на ръководството. Желателно е ученикът да се въздържа от задълбочаване на своята карма и да не създава нови, утежняващи я причини. Погасяването на старата карма се явява задължение на ученика, и когато му се налага да плаща стари сметки, следва да прави това без огорчение и с разбирането, че това е най-краткият път към освобождение.

1967 г. 314. (6 юни). За да се движите към бъдещето съзнателно и успешно, е необходимо да знаете целта; да знаете къде и защо отивате. Безцелното движение, т.е. блуждаене, прави живота нелеп. Далечните Светове в най-висока степен се дават като пример за човешката еволюция и достиженията на духа, които хората на вашата планета могат да вземат за образец. Учението ни ясно отбелязва етапите на развитие на човешкия организъм, разкритието на центровете и придобиването на висшите аспекти на ясновиждането, ясночуването и висшите аналогии на другите чувства. Мисълта за това следва да се постави на водещо място, а също и утвърждаването на необходимите за това качества на духа. По този начин пътят на еволюцията на човечеството се определя ясно и отчетливо. В Далечните Светове това е вече осъществено в една или друга степен. Свързването с тези Светове е затруднено от несъвършенството на човешкия апарат. Да се вижда и слуша може не само с помощта на механически средства, но и без тях. Телескопът, радиото, телевизията представляват единствено несъвършено копие на приборите на живите същества. При това животните, рибите, птиците и насекомите притежават такива чувствителни и изтънчени инструменти, които хората все още не са в състояние да копират. Сега развитието се движи по пътя на механическия и техническия прогрес, но целта на Еволюцията е да въоръжи човека без нито едно [външно] средство, защото в неговия микрокосмос в потенциален вид е заключена най-изумителната и съвършена апаратура, която Ние наричаме огнена. Може да се вижда и слуша на разстояние и да се предават мисли. И тези разстояния не са ограничени от нищо. Планът за развитие на човека е поставен от Нас съвсем точно и цялостно. В бъдеще всички механични апарати и прибори ще бъдат унищожени, но апаратът на духа е неунищожим. И Нашата задача е да насочим стремежите на човечеството към достигане на непреходните достижения. Тази задача е невероятно трудна, благодарение на неверието и отрицанието. Невежеството владее умовете дори и на тия, които могат да бъдат водени по пътеките на истинското Знание. Пътят очертан от нас е ясен и прав – това е пътя на Еволюцията, определен от Волята на Космическия Разум. Той е бил начертан още преди човекът да се появи на вашата планета.

Грани Агни Йоги, 1967 г.

[Станимир]

1967 г. 276. (18 май). Едни събития, случващи се преди много години, не ни вълнуват никак и почти се забравят, докато други не само не се забравят, но продължават да ни вълнуват и ние ги преживяваме отново и отново, в нови въображаеми комбинации, съсредоточавайки вниманието си върху тях. Точно те, след прехода в Тънкия Свят ще се окажат основния мотив, въз основа на който нашето творческо въображение, вече не свързано с ограниченията на тялото и инертността на плътната материя, ще разиграва своите нескончаеми симфонии. Ако основните мелодии и мотиви са добри и от Светлината, те ще се окажат благо за техния носител, но ако са от мрака – трудно е даже да си представите всичките извивки, разклонения и възможности на разюзданото въображение, създаващо ярки, видими фантоми от пластичната и лесно-движима от мисълта астрална материя. Всичко, някога помислено от човека на Земята и излято в мисловни форми, има своето съществуване в астралния свят, наред с всичко, което се създава от творческото въображение на астралните обитатели. Може да разберете колко широк е диапазонът на това творчество и колко различни хора участват в него. Обединяването на продуктите от това творчество по съответствие и по сродство усилва съзвучните им сфери, като по този начин се създават слоеве в пространството различаващи се един от друг по своята светосянка – от високите сияещи сфери до страшните бездни на мрака, обитателите на който също творят със своето обърнато към тъмнината въображение, но ужасни и безобразни форми. Ужасите в нисшите слоеве превъзхождат земните. Ужасна е и заразителността на техния отравящ магнетизъм. По силата на тяхното магнитно притегляне, съзвучните с тези слоеве духове се засмукват от вихрите и фуниите на злото и пропадат безвъзвратно. Тези съзнания са обречени на разложение и смърт. Междинните схери, от които все още може духа да се освободи, задържат около себе си много борещи се и опитващи се да се откъснат от този ад от ужасни мислени образи. Но борбата там е трудна именно заради яркостта и живостта на картините, създавани от въображението, и да се освободиш от тях не е лесно. Най-добре е да се започне с пречистване на мислите на Земята и да не се дава храна на въображението, като се заменя всяка тъмна мисъл със светла. За пречистеното въображение прелъстителността и измамността на Тънкия Свят не са страшни, защото то ще е в съзвучие само с това, което е от Светлината, а не от мрака. Но да се завърши пречистването трябва още на Земята. Там вече е късно. Духът, който се е освободил на Земята от изкушенията, там ще бъде свободен. Но тежко на робите на своите нечисти мисли.

1967 г. 288. (25 май). Задачата пред човечеството на вашата планета е не само неговото издигане, но и преобразяването на Земята. На колкото по-високо ниво е културата, толкова повече са възможностите за изменение облика на Земята. Но занимавайки се със строителството и организирането на земната градина хората се сблъскват с много трудности и с инертността на плътната материя. Пластичността и подвижността на материята на Тънкия Свят, който също се строи и организира от човека, много улеснява неговото преобразяване и позволява бързо усъвършенстване на неговите форми. Главната действаща сила там е мисълта. Наистина в настоящето хората в по-голяма степен обезобразяват този свят и изпълват нисшите слоеве на пространството с образи на тъмнината и разрушението. Всяка чиста, светла и красива мисъл внася в Тънкия Свят елемент на Красотата и преобразява сферата в която действа; лошите мисли затъмняват и водят до разложение. Хората полагат големи усилия при създаването на красотите и безобразията на Тънкия свят, често без да подозират за това, без да мислят за това и даже отричайки съществуването на този велик Свят. Но творци са всички. Всяка мисъл е явление от Тънкия Свят, явно съществуваща в него. С тези мислеобрази е напълнен този Свят невидим за физическите очи. От неговите висши слоеве до Висшите му сияещи Сфери всичко е напълнено с продуктите от психическата деятелност на човека. И ако от съзнанието на един човек в течение на един земен живот се освобождават в пространството безчетно количество мисли, т.е. мисловни образи, то колко ще са освободените мислеобрази от цялото човечество за цялото време на неговото съществуване! Добре е, че много несъвършенни мисъл-форми, лишени от устойчивост, се разлагат с времето. Но въпреки това е трудно да си представите с какво е изпълнен Тънкия Свят от долу до горе. Всеки ще намери за себе си място или сфера към която магнитно ще бъде привлечен по силата на съответствието си. Този, който се движи красиво и твори красиво, ще се окаже в прекрасна сфера. Този, който твори образи от злоба, тъмнина и безобразие, ще се окаже в сфера съзвучна на неговото творчество. Но задача на човечеството е да преобрази Земята и Тънкия Свят в съответствие с принципите на Красотата и Светлината. Тази задача всеки може да започне да изпълнява индивидуално, като дава своя принос както материалното, така и в невидимото строителство – и единия свят и другия се нуждаят от преостройство и преобразяване. Новата Земя и Новото Небе не са само клериакални понятия, но необходимост за Еволюцията. Всичко, което й противодейства, което се бори срещу нея и не й е подчинено, в крайна сметка се отхвърля от вълните на постъпателното Й движение. Затова Ние Свидетелстваме за обречеността на стария свят и победата на Новия. Настъпва епоха на велико преобразяване и на двата Свята. Нека се преклоним пред Космическата Воля.

Грани Агни Йоги, 1967 г.

[Станимир]

1967 г. 366. (26 юни). Ако прегледаме филма на своя земен живот ще видим, че от това, което е било, не остава нищо, освен спомена за миналото. Всичко, което е било, е отминало. Всичко, което е и ще бъде, също ще отмине. И само Наблюдаващият остава през вековете. Много е трудно съзнанието да се освободи от настоящето и да отхвърли неговата власт над себе си. Но Безмълвният Свидетел е над него, той е над всичко, което подобно на река, протича постоянно пред Него. Мисълта за прехода през Великите Граници, т.е. така наречената смърт, освобождава от тиранията на текущия час, ясно показвайки, че нищо от обкръжаващото ни не можем да задържим около себе си повече от определения срок, и можем да го владеем само временно. Но освобождението в духа е възможно, знаейки, че неговото царство не е от този свят. Родина на духа са висшите измерения – оттам той идва и там ще отиде. А филмите на живота на многото му въплъщения в плътна форма се дават за познаване и постигане на Тайната за себе си. Носител на тази Тайна е Безмълвния Свидетел, а не обвивките, в които той временно е облечен. Съзерцаването на миналото е полезно, ако то не се явява възпоминание поглъщащо съзнанието, а се явява именно преглед на филма на живота, който спомага за освобождението от властта на настоящето и за потушаване на яростното му звучене. Хората живеят в напрежението на момента, забравяйки, неговия безвъзвратен ход в Безпределността. Само опитът и знанието остават вечно достояние за духа. Разбирането за това трябва да се вкорени дълбоко във вас, за да може шумът на суетата да не ви оглушава и да не ви заставя да забравяте за най-необходимото. В тъмницата, на кръста, под тежките удари на живота Носителите на Светлината са Съхранявали спомена за великото назначение на духа, за целта към която са се Стремили, за Висшите Светове и са Побеждавали в борбата за неговото освобождаване от оковите на материалния свят и за утвърждаване на властта на духа над временните му обвивки. Те са Знаели пътя за разкриване на Тайната.

Грани Агни Йоги, 1967 г.

[no_self]

Здравейте,

Каква според вас е целта на духовния Път? На Езотеричните Школи?

Защо ни е да изпълняваме различни духовни практики и упражнения?

Какво се променя в нас всеки ден с това? А каква е голямата, крайната Цел и дали въобще може да се дефинира?

Иво

Целта на духовният път е духовното пробуждане и духовното освобождаване. Ако може да се каже, че има крайна цел, то това би било достигането до истината. Постепенното придвижване към нея е целта на духовната практика до постигането на просветление. Духовните практики са полезни до толкова, до колкото са способни да ни подготвят постепенно за реализацията на абсолютното знание за абсолютната истина. Истината за себе си, за съществуването ни, за смисъла на живота, за бог...

„И истината ще ви направи свободни.”

Всъщност, като се замисля, край няма, защото след просветлението, като че ли започва истинската духовна практика. Някой, който не знае истината или не е събуден би практикувал една насилствено наложена му концепция от вън, без мотивите за действията му да извират от вътре, от „духовното сърце”, безусловно и без егоистични мотиви. След просветлението духовната практика е служене, посвещаване на другите или предаване в ръцете на Всевишния. Друг е въпросът, че в някои учения тази духовна практика се счита за водеща към просветлението и това не е лъжа.

[Severen]

Току-що поставих тези коментари в блога си,но ми се струва,че и тук ще са на мястото си.

СЪЗНАНИЕ, СВИДЕТЕЛСТВАНЕ И ОСЪЗНАВАНЕ

Въпрос: „Каква е разликата между осъзнаването и сви­детелстването?"

Между осъзнаването и свидетелстването съществува голяма разлика. Свидетелстването все още е едно действие: ти го извършваш; егото все още съществува. Така че феноме­нът на свидетелстването е разделен между субекта и обекта.

Свидетелстването е отношение между субект и обект. Осъзнаването е напълно лишено от всякаква субективност и обективност. В осъзнаването не съществува този, който да е свидетел, да наблюдава; не съществува този, който да е сви­детел. Осъзнаването е тотален акт, цялостен. В него субектът и обектът не са свързани; те са изчезнали. Тъй че, осъзнава­нето не означава, че някой осъзнава. Нито пък означава, че нещо се осъзнава. Осъзнаването е тотално - тотална субек­тивност и тотална обективност, като един отделен феномен, докато свидетелстването е двойнственост, съществуваща между обекта и субекта.

Осъзнаването е неправене; свидетелстването предпола­га деятелят. Но чрез свидетелстването е възможно осъзнава­нето, защото свидетелстването означава, че това е съзнателен акт. То е действие, но съзнателно. Можеш да правиш нещо и да не си съзнателен - нашата обичайна активност е несъзна­телна активност. - но ако ти станеш съзнателен в нея, тя се превръща в свидетелстване. Така че, от обичайната неосъзната активност до осъзнаването има празнота, която може да се запълни от свидетелстването.

Свидетелстването е техника, метод, насочен към осъз­наването. То не е осъзнаване, но, сравнено с обичайната дей­ност, неосъзнатата активност, то е по-висша стъпка. Нещо се е променило: активността е станала съзнателна; безсъзнание­то е изместено от съзнанието. Но трябва да се промени и още нещо. Това е, активността трябва да се измести от неактивността. Това ще бъде втората стъпка.

Трудно е да се скочи от обичайното, безсъзнателно дей­ствие, в осъзнаването. Възможно е, но е много трудно, затова една стъпка между тях ще помогне. Ако човек започне със съзнателно свидетелстване на дейността, тогава е по-лесно -скокът в осъзнаването, без никакъв съзнателен обект, без ни­какъв съзнателен субект, без никаква съзнателна дейност изобщо. Това не означава, че осъзнаването не е съзнание. То е чисто съзнание, но липсва този, който го осъзнава.

Има още една разлика между осъзнаване и съзнание. Съзнанието е качество на ума, но това не е тоталния ум. Умът ти може да е едновременно съзнателен и безсъзнателен, но когато се издигнеш над ума, не съществува безсъзнание и съответстващото му съзнание. Има осъзнаване.

Осъзнаването означава, че тоталният ум е започнал да осъзнава. Старият ум не съществува повече, а съществува ка­чеството да осъзнаваш. Осъзнаването се е превърнало в тоталността; умът, сам по себе си, сега е част от осъзнаването.

Не можем да кажем, че умът осъзнава. Смислено можем да твърдим, само че умът е съзнателен. Осъзнаването означа­ва издигане над ума, затова не е умът този, който осъзнава. Само с надрастването на ума, с издигането над ума, става възможно осъзнаването. Съзнанието е качество на ума; осъз­наването е транцедентност. То е издигане над ума.

Умът, като такъв, е посредник на двойнствеността, за­това съзнанието никога не може да се издигне над двойнстве­ността. То винаги осъзнава нещо и винаги има някой, който осъзнава. Тъй че, съзнанието е част и елемент от ума, а умът, като такъв, е източникът на двойнствеността, на разделянето, независимо дали то е между субект и обект, активност и не-активност, съзнание и безсъзнание. Всеки тип двойнственост е умствена. Осъзнаването не е дуалистично, затова осъзнава­нето означава състояние на „отрицание на ума".

В такъв случай какво е отношението между съзнанието и свидетелстването? Свидетелстването е състояние, а съзна­нието е средство за свидетелстването. Ако започнеш да осъз­наваш своите действия, да осъзнаваш ежедневните събития на твоя живот, да осъзнаваш всичко, което те заобикаля, то­гава се превръщаш в свидетел.

Свидетелстването се появява като следствие на съзна­нието. Не можеш да практикуваш свидетелстване: можеш да практикуваш единствено съзнание. Свидетелстването се поя­вява като следствие, като сянка, като резултат, като последи­ца. Колкото по-съзнателен ставаш, толкова повече навлизаш в свидетелстването, толкова повече се превръщаш в свидетел. Затова съзнанието е метод за постигане на свидетелстване. А втората стъпка е, че свидетелстването трябва да се превърне в метод за постигане на осъзнаването.

Това са трите стъпки: съзнание, свидетелстване и чрез свидетелстването можеш да постигнеш осъзнаването, а чрез осъзнаването можеш да постигнеш „отрицанието на пости­жението". Чрез осъзнаването можеш да постигнеш всичко, което вече е постигнато. След осъзнаването не съществува нищо. Осъзнаването е краят.

Осъзнаването е краят на духовния процес; неосъзнаването е началото. Неосъзнаването означава състояние на материално съществуване. Така че неосъзнаване и безсъзнание не са едно и също нещо. Неосъзнаването означава материя. Материята не е безсъзнателна; тя не осъзнава.

Съществуването на животните е безсъзнателно същест­вуване; човешкото съществуване е феномен на ума - 99 про­цента безсъзнателно и 1 процент съзнателно. Този 1 процент съзнание означава, че си в един процент съзнателен за своите 99 процента безсъзнание. Но ако осъзнаеш собственото си съзнание, тогава този 1 процент съзнание ще се увеличава, а тези 99 процента безсъзнание ще намаляват.

Ако стане в 100 процента съзнателен, ти се превръщаш в свидетел (сакши). Ако се превърнеш в сакши, ще достигнеш до мястото за скачане, откъдето става възможен скокът в осъзнаването. При осъзнаването губиш свидетеля и остава единствено свидетелстването. Загубваш деятеля, загубваш субективността, загубваш егоцентричното съзнание. След то­ва остана съзнанието, без его.

Остава периферията без центъра. Тази периферия без център е осъзнаването. Съзнание без никакъв център, без ни­какъв източник, без никаква мотивация, без източник, от кой­то да идва - „без източник" съзнание - е осъзнаването.

И така, движиш се от неосъзнато съществуване, което е материята (пракрити) към осъзнаването. Можеш да го наре­чеш божественото или нещо друго. Между материята и бо­жественото, разликата винаги е в съзнанието.

[B__]

Бих искал да допълня, че освен пържени картофки със сирене и биричка, цел на духовното развитие може да бъде и секса. Мдам

А пържени картофки със сирене и биричка са и средство за духовно развитие. Така, както "вегетарианци" са се спасявали от рак като са почвали да ядата месо.......или поне биха се спасили, ако бяха почнали месото.

А защо секса да е цел на духовното развитие? Ами всичко е секс, тази енергия е навсякъде. Всяко истинско чувство към Бог и ближния е пълно и със сексуална енергия и чувства. Всяко тяхно ограничаване ограничава истинската любов. Затова твърдо можем да кажем, че сексът е една от целите на духовното развитие и колкото по-твърдо се придържаме към тази идея, толкова повече ще затвърдим духовните си резултати. Мдам

[the_keeper]

Ох, дори не искам да чета сичките глупости, които евентуално може да са изписани. Забавлявайте се с приятелите си и се изявявайте, бъдете активни хора и работете (работа като труд, творение и интилигентност - дори строител да си, пак се иска интилигентност как да свършиш нещата с по-малко усилия, а като си вече архитект, разполагаш с много повече знания, за да реализираш много по-смели амбиции).

Успех!

[the_keeper]

Всеки има своя индивидуалност и това най си проличава в компания когато сте и се забавлявате, или когато споделяте интимна близост с любим човек (или дори приятелка), или гледате телевизия или пиете чай

[the_keeper]

А защо секса да е цел на духовното развитие? Ами всичко е секс, тази енергия е навсякъде. Всяко истинско чувство към Бог и ближния е пълно и със сексуална енергия и чувства. Всяко тяхно ограничаване ограничава истинската любов. Затова твърдо можем да кажем, че сексът е една от целите на духовното развитие и колкото по-твърдо се придържаме към тази идея, толкова повече ще затвърдим духовните си резултати. Мдам

ЕВАЛА , някой да се изкаже смислено

[Guest Христо]

Този т.нар. "духовен път", дали има само една единствена цел ? Нямам предвид да има някакви по - малки цели дето да водят към Голямата. Визирам друго : има ли Голяма Обща Цел. В темата за спомените ни стана дума, че такава цел няма.

Редактирано Април 11, 2012 от Христо

[Диан Георгиев]

Този т.нар. "духовен път", дали има само една единствена цел ? Нямам предвид да има някакви по - малки цели дето да водят към Голямата. Визирам друго : има ли Голяма Обща Цел. В темата за спомените ни стана дума, че такава цел няма.

Обобщенията не са особено полезни защото са само от теоретичен интерес, докато всичко което правим конкретно и сега е истински важно. Ако все пак търсим обобщение, то трябва да обобщим понятията "духовност" и "път". По общи понятия от тях са "светоглед" и "начин на живот", те са свързани със съществуването на индивида в заобикалящ го свят. Така че "съществуването" е по-общо понятие, т.нар. "екзистенция" във философията. За да има съществуване трябва да бъдат задоволявани потребности, те съотвестват на аспектите на това съществуване и могат да бъдат физиологични, социални, емоционални, интелектуални и т.н. Ако сега се върнем на търсеното обобщение на "духовен път", то следва че той задоволява потребности на избран начин на съществуване. Като всички потребности те могат да бъдат вродени или повлияни отвън, например чрез четене на книги, участие в групи, чрез културно и етническо влияние и други подобни, или пък повлияни от невидими същества или неизвестни аспекти на съществуването ако приемем че такива съществуват реално. Във всички случаи целта на духовния път е да задоволи потребности на индивида, които са свързани с начина му на живот в един заобикалящ го свят за който си е изградил духовен светоглед.

[sawme]

Пътят може всъщност да е цикъл - инволюция и еволюция. Първо напускане на рая, на божественото единство, и постепенно засилване на егото, разума, дуалността, като надолу се оформят материалните светове и съществуване. Хората загубват лека по-лека спомените и уменията си за работа с духовните сили и енергии, с които са разполагали в самото начало. Засилва се егоизма и господството на материята, мисълта и логиката взема превес над духовността и интуицията. След това, при достигане на определена най-ниска точка от инволюцията, започва обратния процес - еволюцията, издигането. Стъпките са същите като при падането, но в обратен ред - постепенно хората си припомнят истинската си същност, научават се да отново да използват духовните сили, и постепенно се сливат с божественото начало - завръщат се при източника си.

Докато целия този процес се развива бавно, някои хора благодарение на своите качества и умения изпреварват останалите. Те се извисяват и достигат близо до бога. Те са водачите и пророците, които сочат пътя на останалите.

Аз Съм Алфа, Аз Съм Омега, Аз Съм Началото, и Аз Съм Краят, казва Господ.

Това е схема на етапите на възникването на света (еволюция) и след това на връщането му към нищото (инволюция) от книгата Yantra: The Tantric Symbol of Cosmic Unity от Madhu Khanna:

Така всъщност става ясно и защо е създадена и силата, която ни дърпа надолу - егото, ума и познанията, дявола (ако трябва да използвам християнската терминология ). Без падането няма да има изкачване, без противоположностите добро и лошо, истина и заблуда, минало и бъдеще, мъжко и женско начало и енергии, няма да съществува изобщо и материалния свят като проявление на божественото.

Редактирано Април 12, 2012 от sawme

[Guest Христо]

А ако веднъж си се върнал в Бог, ще трябва ли пак да излизаш и да инволюираш ?

[sawme]

Male and Female created he them and called THEIR NAME ADAM...(Genesis 5:1,2; Ephesians 4:13,14)

[sawme]

При балансирането на мъжката и женска енергия се получава цялостност, божествено единство. Освен че мъжа и жената когато са заедно се балансират и стават като едно цяло, факт е, че във всеки човек има и мъжка, и женска енергия. И всеки човек сам във себе си може да балансира тези енергии, не е задължително да има партньор.

За повече информация най-добре се запознайте с някои от тези филми и книги за тантра и кама сутра: http://forums.data.bg/index.php?showtopic=2049151

Инь и янь. Божественая природа секса

Тантрический секс. Практическое руководство - Ма Ананда Сарита, Свами Ананд Гехо

[Диан Георгиев]

В контекста на всяка религия или духовно учение има конкретни цели на духовния път, те зависят от представената картина на света и не са уникални, нито пък могат да обяснят началните и крайни точки на духовния път. В юдео-християнската версия тези точки се наричат грехопадение и спасение, в индуизма те са Атман и Браман. От Блаватска насам има много деривати съдържащи смесени понятия на класическите религии плюс някои научни термини, които се използват произволно, затова много съвременни "духовни пътници" използват оригиналните духовни практики. От тези практики единствено будизма не предлага космологични обяснения относно началото и края на духовния път, набляга се на медитациите и моралните правила на непричиняване на страдание на всички живи същества.

[Донка]

За мен в момента целта се изразява много просто само с една дума - хармония. Средствата за осъзнаване и постигане са безкрайно много и различни - според всеки човек. Дори прескачането на овчарската тояга е прекрасно.

[B__]

Ами ние като говорим за цел на духовния път как ще стигнем до нея. Понятия като хармония, духовност и т.н. не са нещо самоцелно. Те са резултат от пътя, не могат да са цел.

Като търсим една някаква цел ние се отклоняваме от моментната си задача.

Защото истината е, че и да и има такива, духовните цели се менят. И те са доста прагматични. Имам предвид доста от реалния живот. И като изпълняваме целите стигаме до все по-съществените. Но не можем да прескочим стъпки. Една от стъпките може да е и създаването на дете или научаването да се комуникира ефективно в бизнес отношенията. И това са все духовни цели.

Конкретни и настоящи цели. Защото няма една цел. Има верига от цели и стъпки и дейности.

И по-точно няма цел, има дейност, има задача.

И не можем да знаем каква е следващата ни цел преди да завършим поредната.

И всяка следваща цел идва след моменти на лутане и безнадеждност. Идва и се оформя в околния живот.

Затова животът се живее така, както сам се изживява.

Редактирано Април 13, 2012 от БожидарЗим

[кети]

Според мен целта на духовния път е самия път. Мисля, че духовния път е нещо като Камино...и дали крайната точка на Камино е испанския град Сантяго де Компостела...може би не, може би от Сантяго де Компостела започва новия път нагоре по спиралата, в следващия по-висок кръг.

[Донка]

Ами ние като говорим за цел на духовния път как ще стигнем до нея. Понятия като хармония, духовност и т.н. не са нещо самоцелно. Те са резултат от пътя, не могат да са цел.

Като търсим една някаква цел ние се отклоняваме от моментната си задача.

Защото истината е, че и да и има такива, духовните цели се менят. И те са доста прагматични. Имам предвид доста от реалния живот. И като изпълняваме целите стигаме до все по-съществените. Но не можем да прескочим стъпки. Една от стъпките може да е и създаването на дете или научаването да се комуникира ефективно в бизнес отношенията. И това са все духовни цели.

Конкретни и настоящи цели. Защото няма една цел. Има верига от цели и стъпки и дейности.

И по-точно няма цел, има дейност, има задача.

И не можем да знаем каква е следващата ни цел преди да завършим поредната.

И всяка следваща цел идва след моменти на лутане и безнадеждност. Идва и се оформя в околния живот.

Затова животът се живее така, както сам се изживява.

Олелеее Добре че няма да предаваш това есе за изпит по психология.

Че то ако една цел не представлява идеалният образ на резултата, към който се стремим, то какво е тогава според теб?

Второ, когато се говори за цел, бива да се споменат и понятията дългосрочни и краткосрочни цели, като първите определено имат пряка връзка с вторите.

Трето, задачите се съотнасят към целите както стъпките към изминаването на разстоянието по посока на набелязания обект - това е само грубо сравнение. Интересно как набелязания обект и маршрутът към него могат да ни отклонят от стъпките, с помощта на които ще го изминем. Виж, обратното е напълно възможно. Ако започнем да стъпваме без да имаме посока и маршрут, съвсем вероятно е да се завъртим в кръг и дори да тръгнем в обратната посока.

Да, животът е Океанът, нашия личен живот е лодката, с която плаваме в океана, а кормчията е нашето умение всеки момент да осъзнаваме хармонията на Океана и своето място в Нея и не просто да се носим като празна черупка по вълните, а съзнателно да проплаваме маршрута, с който сме влезнали в този живот и в този свят.

[Станимир]

Всеки човек в своята същност е един безпределен океан от възможности. Какво е животът, ако не един непрестанен стремеж за уравновесяване между вътрешното и външното, между безпределността и проявлението, тласкащ съзнанието и всички проявени форми към одухотворяване и усъвършенстване? Целите всеки сам си поставя... Преди се говореше за всестранно развити личности. Е, личността няма как да бъде всестранно развита, но възможностите за развитие на индивидуалността са неограничени във вечността. За даден отделен космически цикъл са ограничени и има неща, които е невъзможно да бъдат постигнати, но във вечността са неограничени.

[B__]

Всеки човек в своята същност е един безпределен океан от възможности. .....

Ами въобще не е така. Ако видиш какво говори Учителя за дхарма и карма (и не само той) излиза, че всеки си има рамките на възмжностите. Няма как да са безкраен океан. Иначе нямаше да има карма и дхарма. Елементарно.

[Guest Христо]

Сигурно зависи какво се визира под "човек".