Един път, много пътища

[Венцислав_]

Бате,

един пътища,

много път...

[Слънчева]

Чули ли сте как се разговарят двама млади, преди да встъпят в брак, когато са всред природата? Те си обещават много хубави неща, говорят си сладки думи. Моят слух е много развит, възприемал съм целия им разговор. Ако тези млади хора приложат всичко, което обещават, Царството Божие ще се въдвори в техния живот, в цялата си пълнота. Но щом се оженят, какво става? - Обърнат другия лист на живота, забравят всички дадени обещания, започват да нарушават малките заповеди, явяват се нещастия и животът им се разваля. Коя е причината за тези нещастия? - Не сте изпълнили онова, което обещавахте в градината. Не, извадете всички ваши поменици, в които стоят написани обещанията ви. Жената, като се ожени казва: "Излъгала съм се аз, никога не мислех, че той бил такъв дявол." Мъжът от своя страна казва: "Е, каква добра беше тя по-рано, цял серафим, а днес ми се представя по-страшна от най-лошия пъклен дух. Как ще изпълня своите обещания?" Питам: как е възможно женитбата да прави хората, от ангели на дяволи? Ако това е така, по-добре никой да не се жени. Това не е било съчетание по любов, любов по Бога. Аз говоря принципно и не взимам предвид вашия личен живот. Този закон засяга еднакво и мене, и вас, и всички ангели; той е еднакъв за всички. Аз поддържам възгледа, че човек е добър само в момента, когато действа добре; прав е в момента, когато постъпва право, любещ - само в момента, когато проявява любовта и т.н. Престане ли да върши това, той не е нито добър, нито праведен, нито истинолюбив и т.н. Докато се съобразяваш с тези закони, мислите ти ще вървят гладко, пластично. В такъв случай, ако си художник, писател или домакиня, всичките ти работи ще вървят правилно, с широк замах. Но в момента, когато измениш на своите мисли, ще слезеш от по-високо в по-ниско поле. Аз си представям, че тези полета се намират в един безграничен кръг и колкото повече слизаме надолу, толкова повече този кръг се стеснява, като приема форма на конус. Някои казват, че тези полета са седем, а аз намирам, че те са на брой 7 милиона по 7 милиона. Вие слизате все по-надолу и по-надолу, в този конус и си казвате: "Да слезем по-долу, за да видим, какво има там." Ще дойдеш до най-долното поле на този конус, в центъра му и там ще спреш; ще се преобърнеш на едно микроскопическо същество и ще кажеш: "Господи, защо станах толкова малък?” - Защото си един от великите философи и си дошъл тук да научиш изпълнението на малкия закон в живота.

Процесът на развитието е обратен, т.е. да се издигнеш от това поле, в което си паднал, ти няма да минеш вече по същия път. Сега ти ще започнеш, като минеш през тясната врата на единия конус в другия, който допира върха си в другия и ще почнеш своята еволюция. Така ще минаваш от поле в поле, докато дойдеш в нашия свят. Едва си влязъл в този нов свят, ще те срещне някой философ и ще ти каже: "Защо ние, хората, не живеем така, както си искаме? Защо да не се проявяваме самостоятелно и независимо от всички закони?" Ти ще го попиташ: "Слизал ли си ти в конуса на живота?” - Не. "Слез да видиш, как се живее там. Аз слизах един път и втори път, за нищо в живота си, няма да сляза." Мнозина ще слезете в този конус и когато минете през тясната врата, ще си спомните моите думи. Всеки, който е минал един път през тясната врата на конуса, той става велик в Царството Божие; а който се е спрял в първия конус, ще се нарече най-малък в Царството Божие. Този, който се е спрял в първия конус, се намира в положението на една мравка, която е попаднала в конуса на мравоядеца. Той я хваща постепенно, ту за едното, ту за другото краче, докато свърши с нея.

За обяснение на своята мисъл, ще ви разкажа следния пример: В една гора живял един отшелник цели 20 години и бил известен със своя чист и благочестив живот. Дяволът намислил различни начини, за да го изкуси, но не успял. Най - после той решил да влезе в стомната му и там да остане, докато отшелникът го изпие. Отшелникът, обаче, го затворил там, прекръстил стомната и го оставил затворен в нея. Като се изминали 10 години, той си казва: "Чакай да измия стомната и да си служа с нея." Отишъл на изворчето, излял водата и си налял чиста вода. Като излял водата забелязъл в извора едно много красиво детенце. Отшелникът взел това детенце и го отгледал грижливо. Расло детенцето и станало такова интелигентно, че поразявало всички със своя ум и знание. Един ден, детето казва на пастрока си: "Ще ти дам да управляваш голямо царство, а не в гората да живееш. Светът има нужда от тебе, ще те науча как да живееш и ще те направя царски зет." Бащата се съгласил и неговият син го завел в друго царство, където го сгодил. Не се минало много време, синът откраднал всичките скъпоценности на царя и отишъл да му съобщи, че зетят е крадецът. Царят издал заповед да се улови зетя и да се накаже с обесване. Синът на отшелника отива при него и му казва, че срещу него има големи улики, затова да се пази. Отшелникът не можал да се опази и трябвало да го обесят. Когато го качили на въжето, синът му се доближил до него и му казал тихичко: "Погледни далеч в пространството и виж, какво ще ти се яви. Виждаш ли нещо?” - "Да, виждам три магарета." "Друго не виждаш ли?” - "Виждам, че са натоварени." "Какво носят?” - "Те са натоварени с цървули." Тогава синът му отговорил: "Това са цървулите, които скъсах, докато те кача на въжето."

Малкият закон

Нужен ни е буден ум, за да устояваме.

[Диана Илиева]

Бате,

един пътища,

много път...

Mда, кратко и изчерпателно

[Станимир]

Пътуващият винаги е един и същ. Където и да отиде, той не може да избяга от себе си. Може единствено да се опознае или да се заблуди, приемайки за себе си и за свое нещо, което не е.

[Дъгата]

Всички учения са преразказ на една и съща Книга.

Те се появяват във форма, близка за разбиране на тези, сред които се изказват.

Но с времето истината се размива, формата скрива съдържанието.

историческите особености се променят и .. се налага да се изпрати нов Божествен тласък.

*** В един разговор стана дума, че вече хората са толкова "препили", че и удавени в океана от информация и нови течения, школи, методи за самоусъвършенстване.. и какво ли не...

И от една страна това е добре,

но от друга - не се ли изместват и размива фокусирането върху прилагането на изконните ценности???

Има вече толкова книги за четене, толкова семинари за посещения, толкова сбирки и събитиия, толкова форуми за писане,

че ... колко ли време остава за осъзнаване и прилагане на наученото...

А дали новото е подходящо за човека, или просто е влияние на харизматична личност с добра реклама.

Да, "всеки е уникален" биха казали мъдреците,

"всеки си е башка луд" биха подвикнали в претъпкания градски транспорт...

И всички са прави.

Няколко часа след този разговор тази тема се "събуди".

и стана част от една дълга поредица от много интересни синхроничности.

*** После случайно взех една книга и във връзка с въпроси относно източниците на вдъхновение за много автори (особено ню еидж и ченелинг), открих коментари на Б.Дуно относно духовете и спиритизма. Оказа се, че много хора по негово време са пострадали от такива контакти, други са се обявили кой за Христос, кой за Мария и за започнали необясними спорове помежду си...Докато в един момент Б.Дуно е забранил да се занимават със спиритизъм.

*** Благодаря и на Валентин за този цитат - търсех нещо конкретно в такава насока:

По-късно се запознах с теософските идеи.... Завърших ги и получих диплом, че съм завършил теософското си обучение.

... Не мина много време и получих силно главоболие с многократно повръщане. То продължаваше няколко дни.

Отивам, срещам се с Него и Му се оплаквам. Той ме изслуша внимателно и каза: “Рекох, ти посещаваш теософите и Мен. Едните представляват едно силово поле от енергия с подобаваща окръжност. А другите са също едно поле от сили с подобна окръжност. Но като посещаваш тях и като посещаваш и Мен, тези две окръжности се пресичат в теб и оттам идва твоето заболяване. Те могат да те разрушат. Затова трябва да избираш: или при тях или при Мен. На две места не може. Не може да бъдеш слуга на двама господари. Иначе ще си заминеш от този свят.”

ДВЕТЕ ОКРЪЖНОСТИ НА ДВЕТЕ ШКОЛИ, Никола Нанков, ИЗГРЕВЪТ

НА БЯЛОТО БРАТСТВО, под ред. на д-р Вергилий Кръстев

[Guest azbuki]

но от друга - не се ли изместват и размива фокусирането върху прилагането на изконните ценности???

Тук в Германия ще дискутират с теб и въпроса за "изконните ценности" и дали има нужда от тях. Тъй като ми е писнало да слушам дървени философии по въпроса, знам си аз какво намирам за важно в живота си и се заобикалям с хора, които също намират това за важно. Без много дискусии, че от това боли глава. Това не значи, че ми е нужно "едно единствено" течение, към което да се залепя - но си нося "течението" в себе си (за да не духа на другите).

Редактирано Февруари 27, 2010 от azbuki

[Дъгата]

но от друга - не се ли изместват и размива фокусирането върху прилагането на изконните ценности???

Тук в Германия ще дискутират с теб и въпроса за "изконните ценности" и дали има нужда от тях. Без много дискусии, че от това боли глава.

Да, Азбуки, съгласна съм с теб.

Всеки има различна философия и различни ценности.

(Дори в Америка има силни брожения за забрана на Библията заради някой пасажи, срещу които яростно недоволстват определени групи хора.)

Но все пак по-добре е да ги прилага и да се стреми към тях, а не само да чете и цитира/морализаторства.

А дискусии наистина не са нужни - така или иначе всеки си прави каквото сметне за добре.

[Валентин Петров]

дискусии наистина не са нужни - така или иначе всеки си прави каквото сметне за добре

Посредством търсенето на истината тя се ражда в нас.

А щом някой реши да е прав в една дискусия, ще мълчим

Още веднъж, моето мнение.

Наистина пътищата са много

Някои от тях минават и през адските сфери, с учение или с липса на такова.

Има мазохисти. Има хора които вземат за "учител" някоя проститутка.

Много са садисти и намират някое сатанинско учение да ги оправдае.

И когато стигнат до ада, много от тях, изпитват мрачна радост от това.

Там се трудят като огняри да поддържат страшните пламъци, пеейки в хор някоя

стара немска балада или незабравим блус на Скорпиънс, в чест на любовта.

И са сигурни че тяхната любов е много по-силна от любовта на белите братя.

Каквото търсили, това и намерили.

Но има там също пламъчета които горят в немоверно страдание че са

далеч от Бога и от Неговата светлина.

Един след друг те са спасени и добре знаят след това кой какъв е,

кой път къде води.

[B__]

дискусии наистина не са нужни - така или иначе всеки си прави каквото сметне за добре

Посредством търсенето на истината тя се ражда в нас.

А щом някой реши да е прав в една дискусия, ще мълчим

Още веднъж, моето мнение.

Наистина пътищата са много

Някои от тях минават и през адските сфери, с учение или с липса на такова.

Има мазохисти. Има хора които вземат за "учител" някоя проститутка.

Много са садисти и намират някое сатанинско учение да ги оправдае.

Това е вярно. Според мен повечето намираме първия си учител съответстващ на моментните ни програми и градим отношенията си с него пак на тези програми и заблуди.

Например, да се държим мазохистично

В тези програми още не е проникнало същностно духовното.

Ролята на първия учител според мен е точно да разбие стереотипите ни...ако е добър. Чак след това почва наистина ученето.

А дискусията може да е полезна и без някой да е прав. Защо някой трябва да е прав?! Откъде накъде?!

Прав може да е само този, който може да обхване абсолютно всички гледни точки. А той е само един.

По-скоро трябва да се научим да интегрираме всяко мнение и да благодарим за него, особено, ако то се различава от досегашното ни.

[Донка]

Божидар!

[Guest azbuki]

Виждам тук много хора, които имат желание да се делят на "такива и онакива", вкл. и чрез описанията си на другите (които ми намирисват на средновековна литература с особен вкус към гадничкото и тъмното - важно е да сее страх). Но какво да правиш, човек има нужда от идентичност и за да дефинира тази идентичност, има нужда да се разграничи от нещо различно от себе си - и за целта е нужно да го определи. Думата Identität върви ръка за ръка с думата Alterität. За да си "същия" (lat. idem), т.е. този, който си (но и тук има намек за група, в която всички сме същите, стаден инстинкт тоест), трябва и да си различен от нещо - lat. alter. Нищо ново в социологията. Така функционира нашето съзнание - на база полярности. Поне на примитивно ниво, на което още не сме открили Троицата, сме така.

Една всемизвестна личност, която е взела проститутка за учител, е Гаутама Буда. На мен не знам защо, но някоя проститутка често би ми била по-симпатична от някой "високо (и лицемерно) извисен човек", който не че няма душевен боклук, но живее с илюзията, че го няма, избутва го навътре и на база хубавата си външност се разграничава от всички останали "грешници". Такива хора са лишени от дълбочина и любов, лишени от искрено разбиране към хората (което примерно Буда чрез потъването си в материалното именно е развил - в началото е също толкова студен и надменен). Затова не ми го хвалете прекаления светец. Той и Богу не е драг. Да вземе да влезе той малко в "ада", да види как е там, да си види собствения боклук, насмърдяващ под дрехите, да развие истинска честност пред себе си и тогава... да видим тогава дали ще му остане надменност, за да съди.

Велик урок е падението и без него няма истински възход.

[Слънчева]

azbuki:thumbsup2:

Само този, който е бил в ада и е усети другия зов, Вярата, че има Рай може искрено да се стреми към него. Най-лесно е да осъдиш, да хвърлиш камък, особено ако се почувстваш засегнат или имаш страх някъде вътре в себе си, /но това е знак, че носиш това, което съдиш/...

Та блудниците, блудните синове в някакъв момент, когато наведат глава смирено и осъзнато ги приемат в Царството Божие. А съдниците и високо оценилите себе си остават да работят, докато и те не се смирят...

Това е-водим се-слепци, от слепци, докато не отворим онова зрение, вътре

[Диана Илиева]

дискусии наистина не са нужни - така или иначе всеки си прави каквото сметне за добре

Посредством търсенето на истината тя се ражда в нас.

А щом някой реши да е прав в една дискусия, ще мълчим

Още веднъж, моето мнение.

Наистина пътищата са много

Някои от тях минават и през адските сфери, с учение или с липса на такова.

Има мазохисти. Има хора които вземат за "учител" някоя проститутка.

Много са садисти и намират някое сатанинско учение да ги оправдае.

Това е вярно. Според мен повечето намираме първия си учител съответстващ на моментните ни програми и градим отношенията си с него пак на тези програми и заблуди.

Например, да се държим мазохистично

В тези програми още не е проникнало същностно духовното.

Ролята на първия учител според мен е точно да разбие стереотипите ни...ако е добър. Чак след това почва наистина ученето.

А дискусията може да е полезна и без някой да е прав. Защо някой трябва да е прав?! Откъде накъде?!

Прав може да е само този, който може да обхване абсолютно всички гледни точки. А той е само един.

По-скоро трябва да се научим да интегрираме всяко мнение и да благодарим за него, особено, ако то се различава от досегашното ни.

Също съм съгласна с Валентин. Подчертах и другото му изречение (в синьо), защото и то е важно (според мен).

Това за първия учител също е така, както впрочем и за следващите, не само за първия.

Всеки си намира подходящото "парченце" (човек/учител или група), с което да се "сглоби". Дори и да не му харесва това парченце (обикновено след време започва нехаресването, не в началото). Ако нямаше нужда от това именно парченце, въобще нямаше да се привлекат взаимно. След време обаче, човек се променя (евентуално!?!) и това "парченце" вече става неподходящо за него. И ... започва да се "оглежда" за друго "парченце". Това имах предвид, когато обяснявах, че човек може да си "смени" пътя.

А може и да не се промени - тогава необходимата промяна може да дойде чак в следващ живот.

И едно важно уточнение (според мен) - далеч не всички, които са се причислили/самоопределили към някое доказано бяло учение, (колкото и спорен да е този термин "доказано бяло учение"), не са ... как да кажа, на финалната права. Напротив, от впечатленията, които имам, подозирам, че в следващи животи спокойно може да се окаже, че много от тях ще имат нужда от други (включително мазохистични или садистични) начини на развитие

Не разбирам спора на Валентин и azbuki - на практика и двамата казват едно и също, че човек може да има всякакви учители, просто зависи кой какво има да отработва и какво му е моментното положение, както добре уточни и Божидар.

А дискусията ... не знам дали е нужна, май само за тези, които искат да чуят нещо различно от тяхното собствено мнение. А те определено са малцинство

[Guest azbuki]

Няма спор. Казвам какво мисля. И основното, което казвам е, че всички минават през всичко и поради това не е уместно да се коментират другите с назидателен тон, защото не е ясно дали не учат урок, който на нас тепърва ни престои. Садисти или мазохисти, тяхна си работа. Може да вършат даже повече работа от този, който е размахал пръст.

По принцип духовната надменност е явление сред хората на този форум и понякога поради такава надменност тези хора учат много по-трудно от "падналите". "Последните ще бъдат първи". Малко ме шокира появата на такава тенденция в мисленето при Валентин, защото той обикновено преди е бил балансиран в изказванията си. Но явно и това е нещо, през което той си минава. И крайностите са нужни. Ако тук някой беше заговорил за това как има нужда само да се уяждаме и оливаме в материалното, то сигурно щях да заема противиположната позиция. Правя го, защото нито една от тези две крайности не е моя позиция, а просто подавам на човека това, което в мирогледа му е по-слабо застъпено и го балансира. Инстинктивно го правя. За мен това е смисълът на общуването.

Редактирано Февруари 28, 2010 от azbuki

[Донка]

Ако аз усетя, забележа "духовна надменност" у друг човек, това дали не означава, че виждам сламката в неговото око, а....моето око?

Редактирано Февруари 28, 2010 от Донка

[Guest azbuki]

Ако аз усетя, забележа "духовна надменност" у друг човек, това дали не означава, че виждам сламката в неговото око, а....моето око?

Да, този номер с огледалото винаги минава.

Ще цитирам отново следното нещо от последния си пост, тъй като някои са се натъкнали на някакви греди преди да го прочетат и схванат неутралния му характер:

"...нито една от тези две крайности не е моя позиция, а просто подавам на човека това, което в мирогледа му е по-слабо застъпено и го балансира... това е смисълът на общуването "

Убедена съм, че Валентин ще разбере какво съм искала да кажа.

Редактирано Февруари 28, 2010 от azbuki

[Guest Кристиян]

Ако аз усетя, забележа "духовна надменност" у друг човек, това дали не означава, че виждам сламката в неговото око, а....моето око?

Щом окото ти е способно да види сламката в окото на друг човек- значи имаш отлично зрение. Гредата е в очите на тези, дето не могат да видят по-далече от носа си, да не говорим за разни чужди тела в очите на ближния...

[Валентин Петров]

Мда, тази дискусия вече е смешна което е добре

Всеки разбира това което може.

Не смятам че искам да съдя някого. Но така е когато

споделяме наблюдения които повечето хора нямат.

Значи благодаря за урока, защото уроците са тук за да ни

учат и забавляват

Заради това е най добре сега да си говорим за неща върху които

всички имат наблюдения и има какво обективно да кажат.

За проститутката, Буда не е имал полови отношения с нея,

поне не съм го чел никъде. Може би има смесване със Сидхарта

на Херман Хесе.

Той дори казва на учениците си че е по-добре да е в пастта на

тигър отколкото да е в такива отношения с нея.

Но той отива при нея когато е болна и на умиране и и помага

в трудния момент.

[Guest azbuki]

За проститутката, Буда не е имал полови отношения с нея,

Така е било или така искаш да си мислиш? А Буда пита ли го?

Според мен Хесе е разбрал пътя на Буда по-добре от цялата канонична будистка писменост. Без никакво лицемерие. Мое мнение.

П.П. И Дева Мария е заченала "непорочно" и прочие... сакън да не вземе да стане дума за секс, че това е едно крайно недуховно нещо. Разбирам защо на хората се хвърля тази пръст в очите хиляди години вече. Разбирам и защо е полезно за много от тях да продължават да й вярват. Злоупотребявали са и ще злоупотребяват със силата, която се крие зад енергията на Богинята Майка - затова и я завоалират и обличат формите й на изява в "непорочни" описания. Но с това нищо няма да променят. Само ще си напълнят собствените очи с малко повече пясък. Щом го правят, значи е добре за тях - да не се изкушават, щом иначе не могат. Но в Майката Природа всичко продължава да е така, както е. Природните процеси не се влияят от глупостта на хората.

Редактирано Февруари 28, 2010 от azbuki

[B__]

Прегледах набързо "Сидхарта" на Херман Хесе.

Мисля, че Хесе заслужава внимание.

В общи линии в тази книга Сидхарта стига обобщено до следните (според мен) изводи:

За да стане едно със света човек трябва да се откаже от всякакви претенции (и привързвания, защото претенциите са и привързвания) към хора, предмети, идеи и т.н.

Тоест да се откаже от претенции към света.

За да може да го направи, единственото средство е любовта.

Любовта към Бог и света е над всичко, над морала, над духовните учения, над идеите, над всичко.

Редактирано Февруари 28, 2010 от БожидарЗим

[Слънчева]

Отшелникът и блудницата

Девственият Божествен Дух слиза в кръгообразна вълна през седем полета, т.е. през седем светове. През Сатурновия период Девственият Божествен Дух е слязъл до умствения свят и образувал умственото или менталното тяло на човека. През втория период, т.е. през Слънчевия, Духът е слязъл до астралния свят и е образувал тялото на желанията. През третия период – Лунния, Духът е слязъл в етерната област на физическия свят, като образувал етерната обвивка на човека. През четвъртия период – Земния, Духът е слязъл в низшето поле на физическия свят и образувал физическото тяло. През тези периоди, когато Духът слизал и се качвал, Той минавал през духовни ден и нощ. През първия период, когато Божественият Дух работил и създал човека по образ и подобие на Бога, човек бил безгрешен. През втория период човек започнал да пада. През третия период той дошъл до пълно падение. През четвъртия период – Земния, най-ниския период на слизането, падението достигнало своя краен предел. Защо е нужно човек да слиза и потъва в материята? – За да се облече във всички обвивки, една от друга по-гъсти, отдето започва възлизането и обличането му в по-висши форми. През всеки период става частично слизане и качване по вълнообразна линия. Крайното движение ще бъде възходящо. Който не иска да се свърже с Бога, вълната ще го изхвърли вън от общото течение на Божествения ден, дето той ще чака друг период на слизане и качване, т.е. друга вълна. Всички, които отиват нагоре, към Бога, ще влязат в небето, а той ще остане долу, вън от Бога. Вратата ще се затвори пред него и той ще чуе гласа на Бога: „Не те познавам“. Един ден, когато Христос похлопа на вашите врати, онези, които се занимават с лични въпроси, с обикновени работи, ще останат вън – няма да имат масло за кандилото си. После те ще се опомнят, но Божественият параход е отпътувал, никого не чака. Затова всеки трябва да бъде готов да се качи навреме. Като говоря така, не искам да ви морализирам, но казвам какъв е законът, какво говори Бог. Той няма да спре парахода за никого.

Първото нещо, което трябва да научите от проповедите на Христа, е смирението. То е майка на истинското, положително знание. Гордостта е майка на временното, преходно знание. Може да имаш много знания, но ако си горделив, ще бъдеш в положението на един от заблудените братя на черната ложа. Спазвате ли Божествените закони, и от най-малките да сте, вие ще се повдигнете. Ако искате небето да се заинтересува от вас и да ви благослови, вие трябва да бъдете смирени – във висок смисъл на думата, а не в обикновения смисъл, както ви е проповядвано. Смирението е красив ангел, велик дух. Който го е видял, веднага го е възлюбил. В смирението се зараждат всички Божествени добродетели, за които копнеят човешкият дух и душа. Ангелът на смирението е жив. Той носи в себе си милосърдието – дете на Любовта – най-малката дъщеря на Бога. Любовта живее между девствените духове и обещава светли бъднини на цялото човечество, както и на ония, които я търсят. Ако искате Христос във вас да бъде безсмъртен и силен, за да ви повдигне, трябва да дадете път на Любовта в душата си. Това значи да поставите Христа на най-високото място в душата си, да осветите името Му в сърцето си. Някои мислят, че са близо до Христа. Близо до Христа може да бъде само малкият, т.е. онзи, който е научил изкуството да се смалява. Казвате, че искате да бъдете като Христа, но същевременно искате да заповядвате. За да бъдете като Христа и близо до Него, трябва да научите закона на безкористното служене, да мислите право: на омразата да отговаряте с любов, на злото с добро. И тогава не е важно на кого служиш – на Ивана или Драгана – ще служиш на Бога. Имената са важни дотолкова, доколкото отговарят на своето съдържание. Името Христос не е единично, но колективно. Той е като въздуха и светлината. Всеки има право да се ползва от тях. Разсъждавайте разумно, философски и не се заблуждавайте от външната форма на нещата, нито от външните думи. Търсете вътрешното съдържание на думите. Ако аз бих мислил като вас, отдавна бих слязъл от висотата на своето положение.

Братът на най-малките

[Станимир]

Като се заговори за учители и ученици... Не учителите определят кой ще им е ученик, а учениците определят кой ще им е учител. Свободната воля изисква това. Тук думата „учител“ вземам в по-широк смисъл. В тесен, окултен смисъл Учителят е един. Листото е прикрепено само към един клон, от който черпи жизнени сили. Този Учител не може да бъде избиран. Между него и нас има съответствие на духовно ниво. Той търпеливо наблюдава, докато достигнем нужното вътрешно развитие за да можем да си сътрудничим с него. Ние сами трябва да намерим пътя до него, учейки се от живота, от различните екзотерични учения и школи. Тук свободата на волята също е в сила. Ние сами трябва да пожелаем своя Учител, да преодолеем илюзията, че има по-подходящ от него. Да, всеки Учител си има свой Учител, но листото се свързва с по-големите клони на дървото посредством по-малките.

[Валентин Петров]

Не учителите определят кой ще им е ученик, а учениците определят кой ще им е учител. Свободната воля изисква това. Тук думата „учител“ вземам в по-широк смисъл. В тесен, окултен смисъл Учителят е един. Листото е прикрепено само към един клон, от който черпи жизнени сили. Този Учител не може да бъде избиран. Между него и нас има съответствие на духовно ниво. Той търпеливо наблюдава, докато достигнем нужното вътрешно развитие за да можем да си сътрудничим с него.

Тодор Стоименов, който по това време е младеж и е в София, вижда, че един мъж продава Библии. А щом продава Библии, значи е духовен човек, а щом е духовен човек значи е наш човек и може да се привлече към нас. Така си мисли Тодорчо, но решава все пак да запита Г-н Петър Дънов. Учителят му казва: “Сега не мога да ти отговоря. Но довечера ще отида да питам Бога за него и на следващия ден ще ти кажа.” Тодорчо се озадачава много. На следващия ден Учителят му казва: “Отидох и питах Бога и Той ми каза, че не е от нашите.” Тодорчо разбира, че щом не е от нашите, не трябва да го поканва в кръжока на Учителя.

Минават години. Този продавач на Библии става в последствие книжар, продавач на книги. По-късно под натиска на общественото мнение в първите години, което е било срещу Учителя и се е водила кампания в печата срещу Него, то този книжар и продавач на Библии започнал да пише статии срещу Петър Дънов. Когато за пръв път Тодорчо прочита такава статия не повярвал на очите си. Как може човек, който продава Библии да си служи с лъжа и клевета. Отначало не вярвал, че това е същия човек. С вестник в ръка отива в книжарницата му, подава вестника и го пита: “Тази статия Вие ли сте я написали?” Книжарят отговорил надменно: “Аз я написах и се гордея с нея.”

Тодорчо нищо не му казва, отива при Учителя, показва Му вестника, разказва Му случая и припомня, че той е искал първоначално да го привлече към Учителя. Учителят Се усмихва: “Тодорчо, това да ти е за обица на ухото.” След някое и друго време търговията му замря и той замина за Америка на гурбет. После този човек се загуби по света. Името му бе Козлов.

Имало е и друг случай описан в беседите. Градоначалникът на град София извикал Учителя и Го упрекнал, дори и заплашвал, че според донесения на гражданството Той развращава народа и то тогава, когато мъжете са на фронта и се бият за отечеството. Учителят му отвърнал, че това не е вярно и понечил да Си тръгне. Градоначалникът се ядосал и Го заплашил: “Ти знаеш ли кой съм аз и каква власт имам и каквото искам, това ще сторя с теб!” Учителят го изгледал и казал: “Не си страшен – ти си от нашите.” Наистина, същата година той бил уличен в подкупи, обвинен в корупция, уволнен, съден, разсипан морално и материално. Срещнал веднъж Тодорчо и му разказал всичко, което му предрекъл Учителя и помолил да го заведе при Него. Когато Тодорчо го завел, Учителят казал: “Загубените овце на Израиля вече се намират и се прибират при пастира.” От тогава той станал слушал и редовно посещавал беседите на Учителя. Накрая Учителят попитал Тодорчо: “Ти сега разбра ли да различаваш кои са от нашите и кои са от чуждите?” – “Не разбрах!” – Отговорил съкрушено Тодорчо. Учителят продължил: “Духът е Този, Който различава. И Той винаги накрая прибира своите при Себе Си.”

Изгревът на Бялото братство, под ред. на брат Вергилий Кръстев

Отговорът на Буда

Когато питали Буда за целта на човешкото съществуване той отговарял: „Правете добро и ще бъдете щастливи!”

Веднъж при него дошли пет брахмана, които го помолили да вземе участие в тяхната дискусия.

Първият казал: „Учителю, моите книги най-точно казват какво е Бог и какъв е точно пътят към Него.”

Вторият казал: „Твоите книги са неверни, моите казват най-точно какво е Бог и дават единствено верния път към Него!”

Това казали и петимата.

Буда спокойно ги изслушал и ги попитал: „Казва ли се в поне една от вашите книги, че Бог се сърди, че осъжда несправедливо и че е нечист?”

„Не – отговорили и петимата – в тях се казва, че Бог е въплъщение на добротата, красотата и кротостта!”

„Тогава – отговорил им Буда – защо не опитате първо да станете чисти, кротки и добри? Може би след това ще ви бъде много по-лесно да познаете какво е Бог?”

спиралата

Така че практиката е за предпочитане.

Редактирано Март 1, 2010 от Валентин Петров

[Guest azbuki]

Така че практиката е за предпочитане.

I can't agree more. Не мога да съм по-съгласна. Наистина е така. И затова, когато пиша, не цитирам, а говоря от собствен опит и със свои думи.

Това с цитирането впрочем много ми напомня начина, по който се пишеше едно време в разните му там хуманитарни науки в България - скърпени преписани формулировки на това и на онова светило, 10 процента пълнеж за благозвучие и нула собствено мнение. Когато някои от тези същите хора се озоваха в Американския Университет, наложи се да се научат да цитират - иначе американците не си правят майтап, направо те изхвърлят от университета (не само от курса) за плагиатство. Без колебание. Под този натиск, все още неосъзнавайки смисъла на цитирането в научната работа, същите тези студенти там се научиха да ползват литературата коректно - и започнаха да пишат едни неща, които се отличаваха от предишните им само по кавичките. Този път те се състояха от 90 процента цитати, 9 цяло и нещо пълнеж за благозвучие и 0,0001 процента собствено мнение. Така поне не изхвърчаха от университета, но и отбелязваха някакви наченки на самостоятелно мислене, поне не беше нула. Аз (и някои други като мен) там обаче се чувствах много добре. В кърпенето на цитати никога не ме е бивало и никога не съм го разбирала, така че просто си четях, цитирах, където е нужно, сравнявах гледни точки, за да изкажа накрая собствено мнение (или да си призная поне, че на база наличните ми данни, опит и познания не мога да изкажа такова). Никога не съм си падала по самоцелните цитати, които "иди разбери" какво искат да кажат. Разбира се, моят метод е доста трудоемък. И затова примерно днес четох няколко часа всевъзможни източници по един аспект от темата, по която пиша, после няколко часа мислих, премислях и смилах, и накрая седнах и в 2 (две) страници концентриран текст написах накратко какви гледни точки има по въпроса, как се отнасят една към друга и към наличната информация, и какво мисля аз в крайна сметка за всичко това. Текстът е 90 процента мой, мои думи, мое мнение, 10 процента директни цитати. Намирам това за коректно към читателя, защото накрая е ясно аз какво мисля, какво знам, както и какво съм разбрала от написаното от другите.

Та и в живота съм така. Не си кърпя "пътя" от архитектурните идеи на този или онзи. Разбира се, занимават ме тези идеи и се информирам за тях. Но моя път аз си го градя от камъните, които сама съм събрала и сортирала, изпитала и проверила и наредила по начин, който аз съм избрала. И когато говоря, отнасям се до тези камъни, не соча към пътеката, която си е построил съседа, като аргумент. Разбира се, може да погледна какво прави той, но това, което избера като материал за моя път, това сама съм пресяла, не съм го "свила" и "скърпила" от работата на никого другиго. В този смисъл като погледнете пътеката, по която вървя, виждате истинската ми същност - тя е едно с мен и най-искрен израз на това, което знам, което съм опитала и което мисля. Тук маски и камуфлаж няма. Всичко е истин-ско.

В този смисъл колкото хора, толкова пътища. Уважавам особено тези, които творят и не преписват. Те са откровени в работата си както към себе си, така и към другите. Техните градежни камъни са истински.

П.П. Разбира се, преписването е по-лесно, защото не отнема време. Просто пльосвате един цитат за пет минути (няма и толкова) и това е. А това, което тук съм написала, го мислих половин час. В това са разликите между опитностите и практиката на едни и практиката на други.И все пак надеждата се състои в това, че и кърпещите и преписващите могат да се научат да творят, така че да си изградят и те свой път от свои камъни. Това е пътят и на Буда.

Редактирано Март 1, 2010 от azbuki