braman Добавено Май 2, 2009 Доклад Share Добавено Май 2, 2009 Багира, когато говоря за манджа с грозде имам предвид: "Хората често вземат от различните учения не това, което им е полезно, а това, което им е удобно." И давам пример с орел, рак и щука. Та мисля, че се разбира за какъв вид компилация говоря. Нима ти не си виждала такива хора? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Май 2, 2009 Автор Доклад Share Добавено Май 2, 2009 Разбрах добре какво имаш предвид! Виждала съм, виждам и внимавам и аз да не съм от тях, макар че то с внимание на става! Продължавам да считам, че е по- важно не да съставим списък на такива хора, или да изброим посоките, на които започват да теглят истината, а да се замислим, защо хората постъпват така. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Май 2, 2009 Доклад Share Добавено Май 2, 2009 Има ли Универсално учение? А има ли универсално лекарство? Сещам се в момента за "манджа с грозде"...Хората често вземат от различните учения не това, което им е полезно, а това, което им е удобно. По възможност без много корекции и мислене в своя начин на живот - компилация "орел, рак и щука." После - защо нищо не се получава? Ами нищо не се прави, за това! Кастанедовците пушат марихуана, йогите практикуват тантра. Всеки според своята си представа си създава бог и му се кланя. Дали има лошо? Няма лошо. Всичко е едно - скачайте в мармалада! Универсално лекарство има! Такова е лекарството, което те хармонизира на всички нива. Но не е манджата с грозде, за която споменаваш - въобще това, за което говориш после е съвсем друго нещо и го има, да. И не е непременно лошо, понякога се получава добра "манджа" - признавам рядко, пък и този който я прави обикновено е "специалист". Аз по-скоро се замислих над това, дето казва Багира: Цитат(Багира @ Dec 25 2007, 01:30) В темата за щастието се размислихме за Единия път и за многото пътища. Един ли е? Или са много? Или в някакъв смисъл е един- за всички хора и за всички времена, а в друг- много, за всяко време и съвършено индивидуални за всеки човек? Можем ли да открием елементи на едно Универсалното учение- едно за всички времена? Един път- на всички времена? Или различността на прозорците, през които гледаме към света е абсолютна и кардинална? Аз съм склонна да приема това, което съм оцветила в синьо, а не другото - дето е в червено. И тук не става въобще въпрос за прозорците, от които гледаме към света. По принцип, да, елементи общи има, но ако говорим за човечеството през различните етапи на развитието му, не, пътят не е един и същ за всички времена. Или ако кажем, че е един, добре е да имаме предвид, че прави доста съществени завои, сменя му се и наклона... въобще работата малко отива на "оф роуд" или поне "Париж-Дакар" . И точно като участниците в тях, хората се движат уж всички "от Париж към Дакар", но не всичките точно по един и същи маршрут; е, понякога влизат в общо трасе и после пак се раздалечават, понякога пътищата им се пресичат ... В крайна сметка болшинството все пак финишират именно в Дакар. Кой може да каже, че точно той върви по най-верния, по единствения дори верен маршрут (макар че доста са убедени в това ) и че точно той ще стигне пръв до Дакар?! И важно ли е да си пръв? Май и без друго има вече финиширали (можем да предполагаме това поне за определен етап). А добре ли е да си последен? Или е важно само да пристигнеш, макар и хванал последния влак? И какво става с тези, които са изтървали и последния влак? Има ли предвиден извънреден превоз и за тях? Мога да задам и друг казус - представете си, че сте родители и изпращате детето си на дълъг път. Ще върви години, десетилетия дори. И е много важно да пристигне там, където го изпращате. Ако в този път има участък, който минава по тесен въжен мост над пропаст, дали ще предвидите да стигне до него още докато е на 2-3 годинки или ще предпочетете да е станало вече на 20-30 години. И ако на някои места пътят прави сериозен завой, дали не е добре на тези важни места да има указателни табели или при детето ви да идва някой, който да го напъти в правилната посока?! И то на всичките тези места! Защото ако преди десет години някой е дошъл при детето ви, когато е спряло на някой кръстопът и го е посъветвал да върви на ляво, то на следващия кръстопът може би верния път ще е десния. Но ако детето е решило, че пътят е такъв, че на всеки следващ кръстопът трябва да хваща все левия път, то ще спре да търси табели или да чака да го упътва някой - напротив, дори ще е твърдо убедено, че върви по единствения верен път ... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Май 2, 2009 Доклад Share Добавено Май 2, 2009 Има ли Универсално учение? А има ли универсално лекарство? Сещам се в момента за "манджа с грозде"...Хората често вземат от различните учения не това, което им е полезно, а това, което им е удобно. По възможност без много корекции и мислене в своя начин на живот - компилация "орел, рак и щука." После - защо нищо не се получава? Ами нищо не се прави, за това! Кастанедовците пушат марихуана, йогите практикуват тантра. Всеки според своята си представа си създава бог и му се кланя. Дали има лошо? Няма лошо. Всичко е едно - скачайте в мармалада! Универсално лекарство има! Такова е лекарството, което те хармонизира на всички нива. Но не е манджата с грозде, за която споменаваш - въобще това, за което говориш после е съвсем друго нещо и го има, да. И не е непременно лошо, понякога се получава добра "манджа" - признавам рядко, пък и този който я прави обикновено е "специалист". Аз по-скоро се замислих над това, дето казва Багира: Цитат(Багира @ Dec 25 2007, 01:30) В темата за щастието се размислихме за Единия път и за многото пътища. Един ли е? Или са много? Или в някакъв смисъл е един- за всички хора и за всички времена, а в друг- много, за всяко време и съвършено индивидуални за всеки човек? Можем ли да открием елементи на едно Универсалното учение- едно за всички времена? Един път- на всички времена? Или различността на прозорците, през които гледаме към света е абсолютна и кардинална? Аз съм склонна да приема това, което съм оцветила в синьо, а не другото - дето е в червено. И тук не става въобще въпрос за прозорците, от които гледаме към света. По принцип, да, елементи общи има, но ако говорим за човечеството през различните етапи на развитието му, не, пътят не е един и същ за всички времена. Или ако кажем, че е един, добре е да имаме предвид, че прави доста съществени завои, сменя му се и наклона... въобще работата малко отива на "оф роуд" или поне "Париж-Дакар" . И точно като участниците в тях, хората се движат уж всички "от Париж към Дакар", но не всичките точно по един и същи маршрут; е, понякога влизат в общо трасе и после пак се раздалечават, понякога пътищата им се пресичат ... В крайна сметка болшинството все пак финишират именно в Дакар. Кой може да каже, че точно той върви по най-верния, по единствения дори верен маршрут (макар че доста са убедени в това ) и че точно той ще стигне пръв до Дакар?! И важно ли е да си пръв? Май и без друго има вече финиширали (можем да предполагаме това поне за определен етап). А добре ли е да си последен? Или е важно само да пристигнеш, макар и хванал последния влак? И какво става с тези, които са изтървали и последния влак? Има ли предвиден извънреден превоз и за тях? Мога да задам и друг казус - представете си, че сте родители и изпращате детето си на дълъг път. Ще върви години, десетилетия дори. И е много важно да пристигне там, където го изпращате. Ако в този път има участък, който минава по тесен въжен мост над пропаст, дали ще предвидите да стигне до него още докато е на 2-3 годинки или ще предпочетете да е станало вече на 20-30 години. И ако на някои места пътят прави сериозен завой, дали не е добре на тези важни места да има указателни табели или при детето ви да идва някой, който да го напъти в правилната посока?! И то на всичките тези места! Защото ако преди десет години някой е дошъл при детето ви, когато е спряло на някой кръстопът и го е посъветвал да върви на ляво, то на следващия кръстопът може би верния път ще е десния. Но ако детето е решило, че пътят е такъв, че на всеки следващ кръстопът трябва да хваща все левия път, то ще спре да търси табели или да чака да го упътва някой - напротив, дори ще е твърдо убедено, че върви по единствения верен път ... Духовният път е Един за всички времена и той е ясен за търсачите... Човекът се е "загубил" за Бога, когато се е откъснал от Дървото на живота и се е свързал с Дървото за познаване на доброто и злото. Сега - трябва да се върне обратно - да се откъсне от Дървото за познаване на доброто и злото и да се върне отново в лоното на Дървото на живота...Това е всичко...Това е Пътят... ( Друг е въпросът, че Пътя е Един, но много са пътищата, които водят към Него. Но нека се сетим, все пак за това: "Аз съм Пътят и Истината, и Животът.") Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 2, 2009 Доклад Share Добавено Май 2, 2009 „Човек се е изгубил за Бога“. Аз пък казвам, че причината е в Бога. Ако едно дете, все още неспособно да разсъждава разумно, да взема самостоятелни решения, да носи отговорност и грижи за себе си се изгуби, чия е отговорността: негова или на родителите? Всъщност дали „изгубването“ не е част от пътя? Ако нямаше „изгубване“, ако бяхме останали с Бога, то тогава за къде щяхме да пътуваме? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Май 2, 2009 Доклад Share Добавено Май 2, 2009 Велина, не можах да разбера защо използваш моя пост, защото в това, което пишеш ти на практика не се базираш никак на него. Духовният път е Един за всички времена и той е ясен за търсачите... Човекът се е "загубил" за Бога, когато се е откъснал от Дървото на живота и се е свързал с Дървото за познаване на доброто и злото. ... Нищо и никой не може да се загуби за Бог, независимо с кавички или без и независимо по каква причина. ... Сега - трябва да се върне обратно - да се откъсне от Дървото за познаване на доброто и злото и да се върне отново в лоното на Дървото на живота...Това е всичко...Това е Пътят... ... Това е точно връщане обратно. Не мисля обаче, че това е Пътя. Станимир е намекнал за това тъкмо преди мен. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
braman Добавено Май 2, 2009 Доклад Share Добавено Май 2, 2009 „Човек се е изгубил за Бога“. Аз пък казвам, че причината е в Бога. Ако едно дете, все още неспособно да разсъждава разумно, да взема самостоятелни решения, да носи отговорност и грижи за себе си се изгуби, чия е отговорността: негова или на родителите? Всъщност дали „изгубването“ не е част от пътя? Ако нямаше „изгубване“, ако бяхме останали с Бога, то тогава за къде щяхме да пътуваме? Маха лила - великата игра. Бог сам себе си ограничава и сам себе си освобождава. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Май 2, 2009 Автор Доклад Share Добавено Май 2, 2009 „Човек се е изгубил за Бога“. Аз пък казвам, че причината е в Бога. Ако едно дете, все още неспособно да разсъждава разумно, да взема самостоятелни решения, да носи отговорност и грижи за себе си се изгуби, чия е отговорността: негова или на родителите? Всъщност дали „изгубването“ не е част от пътя? Ако нямаше „изгубване“, ако бяхме останали с Бога, то тогава за къде щяхме да пътуваме? Това са много интересни твърдения! Това е пример за това как човек влага своя смисъл в нещо, което всъщност няма нищо общо с човешкия смисъл! 1. Не е интересно дали изгубването е част от пътя. Интересното е, ако се чувстваме изгубени, как да се намерим. 2. И ако причината е в Бога, като се намерим, да не пропуснем да го попитаме защо така е постъпил с нас! (имаше един много хубав фантастичен разказ, в който се описваше как става на практика страшната картина, описана в Апокалипсиса- с изливането на различните чаши и т.н. Обаче на Земята е пустош и никой и нищо не се помръдва, стене, плши, плаче и ... Накрая, на стените на една долина, която някога хората наричали Ламанш (никъде по Земята вече нямало вода, ни морета, ни реки, нищо, каменна пустош! ) изуменият Господ и ангелите на възмездието видяли един издълбан в скалите надпис, в който се бил стекъл разтопен метал: "Ние бяхме тук! Къде беше ти?" ) 3.Ако след (или преди) изгубването няма накъде да вървим, направо не си струва и да се намираме! Така вместо да се чудим какво точно е Пътят, Истината и Животът, няма да се напъваме изобщо да го търсим, или да го вървим! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Май 2, 2009 Доклад Share Добавено Май 2, 2009 Велина, не можах да разбера защо използваш моя пост, защото в това, което пишеш ти на практика не се базираш никак на него. Духовният път е Един за всички времена и той е ясен за търсачите... Човекът се е "загубил" за Бога, когато се е откъснал от Дървото на живота и се е свързал с Дървото за познаване на доброто и злото. ... Нищо и никой не може да се загуби за Бог, независимо с кавички или без и независимо по каква причина. ... Сега - трябва да се върне обратно - да се откъсне от Дървото за познаване на доброто и злото и да се върне отново в лоното на Дървото на живота...Това е всичко...Това е Пътят... ... Това е точно връщане обратно. Не мисля обаче, че това е Пътя. Станимир е намекнал за това тъкмо преди мен. Извинявай, че това нещо е след твоя пост; и аз не мога да си обясня защо; спонтанно трябва да е било някак си; умисъл няма... Кавичките на глагола "загубил" казват същото нещо, което ти твърдиш; това е абсолютно точно... Обаче става въпрос за това, че има едно отделяне (духовно) от Бога, когато човекът "се е видял гол и се е уплашил". Това е иносказателно; не значи буквално същото; само сочи към определени нови отношения с Бога; изгубил се е животът в Райската градина, в Божието присъствие, когато човекът е разговарял с Бога Лице в лице... Пътят - това е (възстановяване на добрата стара връзка с нашия Баща), обратно към Присъствието Му... Тук думата "път" отново трябва да се възприеме иносказателно; защото физически такъв път няма... Излизане от света на сенките (безлюбието) и влизане в реалността ( в Любовта); приемане в Божието Царство в качеството на Син Божий; познаване на Истината и влизане в Свободата, възлизане в Йерусалим, намиране на Обетованата земя и т.н., и т.н. ... Това алегорично е показано като пътуване; защото е процес (духовен), а не е спонтанен акт... Не намерих поста на Станимир, но не натрапвам мнението си никому... Не желая да разколебавам никого в убежденията му... Моля за извинение, ако съм те наранила неволно; не подхожда мнението ми да е след твоето, наистина; бих помолила да го преместят, ако е възможно... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Май 2, 2009 Доклад Share Добавено Май 2, 2009 „Човек се е изгубил за Бога“. Аз пък казвам, че причината е в Бога. Ако едно дете, все още неспособно да разсъждава разумно, да взема самостоятелни решения, да носи отговорност и грижи за себе си се изгуби, чия е отговорността: негова или на родителите? Всъщност дали „изгубването“ не е част от пътя? Ако нямаше „изгубване“, ако бяхме останали с Бога, то тогава за къде щяхме да пътуваме? Братко, прав си! Категорично е така! Но... това е за напреднали... А пък Словото обяснява така нещата - на малките деца на Бога... ( Синът ми се "изгуби", но ето - покая се и сега е сред нас... Турете най-хубавия пръстен на ръката му и заколете угоеното теле - да ядем и да пием, че синът ми се завърна! Нали така?) Можем да продължим на ЛС... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Май 4, 2009 Доклад Share Добавено Май 4, 2009 ... Кавичките на глагола "загубил" казват същото нещо, което ти твърдиш; това е абсолютно точно... Обаче става въпрос за това, че има едно отделяне (духовно) от Бога, когато човекът "се е видял гол и се е уплашил". Това е иносказателно; не значи буквално същото; само сочи към определени нови отношения с Бога; изгубил се е животът в Райската градина, в Божието присъствие, когато човекът е разговарял с Бога Лице в лице... Пътят - това е (възстановяване на добрата стара връзка с нашия Баща), обратно към Присъствието Му... Тук думата "път" отново трябва да се възприеме иносказателно; защото физически такъв път няма... ... Eто тук аз мисля различно - не възстановяване на добрата стара връзка, а изграждане на нова връзка, главната отлика на която от старата е, че ще бъде съзнателна. Точно затова се е наложило и това загубване, отделяне и др.п., няма значение точно как го наричаме. И както казва Станимир това си е част от Пътя. И не каква да е, а много важна и съществена част. Ако не бяхме хапнали от Дървото за познание на Доброто и Злото, нямаше да има надежда за изграждане на такава съзнателна връзка. И оставам с впечатление, че някои хора съжаляват за нарушаването на "добрата стара връзка" и не искат да забележат, че тя е била несъзнателна. Нещо повече - възприемат нарушаването й като грешка, като падение... А то си е част от Пътя, необходима част ... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Май 4, 2009 Автор Доклад Share Добавено Май 4, 2009 Точно затова се е наложило и това загубване, отделяне и др.п., няма значение точно как го наричаме. И както казва Станимир това си е част от Пътя. И не каква да е, а много важна и съществена част. Ако не бяхме хапнали от Дървото за познание на Доброто и Злото, нямаше да има надежда за изграждане на такава съзнателна връзка. И оставам с впечатление, че някои хора съжаляват за нарушаването на "добрата стара връзка" и не искат да забележат, че тя е била несъзнателна. Нещо повече - възприемат нарушаването й като грешка, като падение... А то си е част от Пътя, необходима част ... Двете сътворения сами по себе си не са лесна гатанка. Но дори във второто сътворение човек бива предупреден: "Бог каза: Да не ядете от него, нито да се допрете до него, за да не умрете." Ако е казал истината, Адам и Ева в някакъв смисъл и до сега не са живи. Яли са и би трябвало да са умряли. Може и с педагогическа цел да са били излъгани. При това далеч не най- добрите педагози лъжат така, или възпитават така. Тогава ... може да е прав Кристиян. От думите му разбирам (може и да не разбирам правилно), че има две сътворения и разделените Адам и Ева са вторите създания. А творецът им не е Творецът. И ако лъже, с някаква цел го прави. Не е зле да се открие. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
infinity1305 Добавено Май 10, 2009 Доклад Share Добавено Май 10, 2009 Багира, когато говоря за манджа с грозде имам предвид: "Хората често вземат от различните учения не това, което им е полезно, а това, което им е удобно." И давам пример с орел, рак и щука. Та мисля, че се разбира за какъв вид компилация говоря. Нима ти не си виждала такива хора? Аз съм точно от тях и често ме корят, че бъркам манджа с грозде, вместо да вгледна и да потегля. Но те ме корят, защото търсят разлики, между различните учения. А приликите са толкова прекрасни... Има различни учения за всеки един различен ум, за всеки е подходящо нещо различно. Един минава през негативизма, друг се кланя на множество божества, трети е атеист, неизброими са пътищата... но мислейки за това, се сещам за една приказка, в която се разказваше как далечните малки звездички, всичките до една са свещички в божията църквица. Светка всеки един, поел по мъничко светлинка от тук, от там, важно е не от къде я е взел, а дали умее да я дава после. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
borislavil Добавено Юли 22, 2009 Доклад Share Добавено Юли 22, 2009 Когато Пътят у теб е проявен, отпада необходимостта да следваш други, чужди Пътища, които до този момент са ти били необходими, тъй като са били, по - малко или повече, близки до твоя, и са ти помогнали да си го припомниш. Така са станали част от твоя Път. В действителност предназначението на всички Пътища е едно и всички Пътища свършват там, където започваш ти - те те водят към Себе Си, за да се установиш в Себе Си. Тогава вече всички Пътища изчезват като миражно видение, защото самият ти се превръщаш в Път ("Аз съм Пътят, Истината и Животът") за тези, които все още не са намерили Себе Си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Юли 22, 2009 Доклад Share Добавено Юли 22, 2009 всички Пътища свършват там, където започваш ти Гениално просто, ясно и точно! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Рассвет Добавено Юли 22, 2009 Доклад Share Добавено Юли 22, 2009 Всички форми на Истината са свещени и благословени. Ако Човек приема една от формите на Истината, но отрича другите, той не може да се приближи към разбирането на Истината. Истинното Учение оживява всичко, прониква навсякъде, то е във всичко, то е трансцедентно и иманентно за душата (извън нас и в нас). Не можеш да вървиш по Пътя, без сам да станеш Път. Съгласна съм с Борислав: В действителност предназначението на всички Пътища е едно и всички Пътища свършват там, където започваш ти - те те водят към Себе Си, за да се установиш в Себе Си. Тогава вече всички Пътища изчезват като миражно видение, защото самият ти се превръщаш в Път ("Аз съм Пътят, Истината и Животът") ... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
borislavil Добавено Февруари 23, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 23, 2010 Снощи голямата ми дъщеря, която е на 16 години, след като беше прослушала диск с мантри, ме попита дали по този начин не изневерява на нашия Бог, защото нали с мантрите индийците възпявали техните богове? В отговор й разказах известната притча на шри Рамакришна, според която трима слепци срещнали един слон и всеки от тях се опитал да го опише. Първият бил хванал хобота на слона и казал, че слонът е като тръба. Вторият, който бил хванал крака му, казал, че слонът прилича на стълб. А третият, който докопал ухото му, казал, че слонът прилича на ветрило. Така и хората познават определен аспект на Божественото и го абсолютизират. Оттук и разминаването между световните религии, но... Божественото съзнание е единно, цялостно - проблемът е, че нашето съзнание е частично (фрагментарно). Това, разбира се, е едната страна на проблема. От друга страна, пътят на окултното ученичество изисква самоопределение – да предпочетеш един Учител пред всички други, една Школа пред всички други. Така както трябва да се направи самоопределение и в любовта, където също предпочиташ една жена пред всички други и тя се превръща в център на твоя емоционален свят. Както нашата слънчева система, така и твоята емоционална, и твоята духовна вселена не могат да имат два или повече центъра, защото ще се саморазрушат, а имат само един! По същата логика, когато тръгваме на пътешествие, ние предпочитаме един път, един маршрут пред всички други, защото не можем едновременно да пътуваме във всички или дори в различни посоки – можем само в една единствена! Да се самоопределиш в духовно отношение, означава да се посветиш напълно на един Учител и на Неговата школа, на методите и практиките, които Той препоръчва, а не да черпиш вода от различни източници, т.е. да вземаш оттук – оттам (от този Учител едно, от оня – друго) неща, които ти харесват, но много често си противоречат или направо се взаимоизключват, защото всички методи се дават в рамките на определена система и в нея те са ефективни. И така обикновено практикуват хората - то си има своето място и предназначение, но не и когато човек влезе в пътя на окултното ученичество. Тогава залитането по чужди методи и практики се смята за отклонение на ученика от Школата, за вид предателство, при което се прекъсва духовната връзка между ученика и неговия Учител, и макар формално той да продължава да посещава Школата, в действителност е вън от нея и посвещенията се преустановяват. И това трябва да се знае, защото закон е: винаги, когато ученикът намери своя Учител, се появява Учител от другата Школа (тази на Черното Братство), който се опитва да го отклони и привлече към себе си, в своята Школа. И това е много сериозен тест за устойчивостта и предаността на ученика, за неговия нюх да различава нещата. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Февруари 23, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 23, 2010 Благодаря borislavil за този пост. Много си прав. Задължително и от изостаналите духове се явяват и ни изпитват, но е добре да се владеем и да внимаваме на какво ставаме врата... Учене и работа над себе си, това е решението. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Февруари 23, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 23, 2010 И това трябва да се знае, защото закон е: винаги, когато ученикът намери своя Учител, се появява Учител от другата Школа (тази на Черното Братство), който се опитва да го отклони и привлече към себе си, в своята Школа. И това е много сериозен тест за устойчивостта и предаността на ученика, за неговия нюх да различава нещата. А как се разбира кой Учител е от Черната ложа? А възможно ли е да са в обратен ред - от черното към бялото? Ако в определен момент от моя живот сега и тук, аз съм имала нужда от един път, а после от друг, после от друг и всеки от тези пътища си е бил точно на мястото и времето, то можем ли да твърдим, че съм се отклонявала? Ако един свободен човек избира лично своя начин да върви по пътя си и този начин включва няколко методи от различни школи, но така, че те да са хармонично съчетани и помжду си, и с неговата уникална характеристика - това също ли може да се квалифицира като залитане? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
val68z Добавено Февруари 23, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 23, 2010 аз имам един въпрос. смятате ли ,че само един е Учителят, който проповядва истината на Земята, че само едно е правилното или светло учение, а всички други не са такива. тук бих посочил един автор ,но някои може би ,не са пораснали да го разберат /който търси ,намира все пак/ . ако човек не може да остане безпристрастен , а се втурва да определя -кое е правилното или не , тоест да съди , едва ли скоро ще излезе от съня ,който е избрал да живее / всичко е въпрос на избор и стремежи/ за да твърдиш че си по-добър ,не значи да си купиш титла или закачиш етикет, а просто да го докажеш с делата си, мислите си , живота си . и то не на другиго, а на този, който най- много има нужда от това - на себе си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Февруари 23, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 23, 2010 Снощи голямата ми дъщеря, която е на 16 години, след като беше прослушала диск с мантри, ме попита дали по този начин не изневерява на нашия Бог, защото нали с мантрите индийците възпявали техните богове? В отговор й разказах известната притча на шри Рамакришна, според която трима слепци срещнали един слон и всеки от тях се опитал да го опише. Първият бил хванал хобота на слона и казал, че слонът е като тръба. Вторият, който бил хванал крака му, казал, че слонът прилича на стълб. А третият, който докопал ухото му, казал, че слонът прилича на ветрило. Така и хората познават определен аспект на Божественото и го абсолютизират. Оттук и разминаването между световните религии, но... Божественото съзнание е единно, цялостно - проблемът е, че нашето съзнание е частично (фрагментарно). Това, разбира се, е едната страна на проблема. От друга страна, пътят на окултното ученичество изисква самоопределение – да предпочетеш един Учител пред всички други, една Школа пред всички други. Така както трябва да се направи самоопределение и в любовта, където също предпочиташ една жена пред всички други и тя се превръща в център на твоя емоционален свят. Както нашата слънчева система, така и твоята емоционална, и твоята духовна вселена не могат да имат два или повече центъра, защото ще се саморазрушат, а имат само един! По същата логика, когато тръгваме на пътешествие, ние предпочитаме един път, един маршрут пред всички други, защото не можем едновременно да пътуваме във всички или дори в различни посоки – можем само в една единствена! Да се самоопределиш в духовно отношение, означава да се посветиш напълно на един Учител и на Неговата школа, на методите и практиките, които Той препоръчва, а не да черпиш вода от различни източници, т.е. да вземаш оттук – оттам (от този Учител едно, от оня – друго) неща, които ти харесват, но много често си противоречат или направо се взаимоизключват, защото всички методи се дават в рамките на определена система и в нея те са ефективни. И така обикновено практикуват хората - то си има своето място и предназначение, но не и когато човек влезе в пътя на окултното ученичество. Тогава залитането по чужди методи и практики се смята за отклонение на ученика от Школата, за вид предателство, при което се прекъсва духовната връзка между ученика и неговия Учител, и макар формално той да продължава да посещава Школата, в действителност е вън от нея и посвещенията се преустановяват. И това трябва да се знае, защото закон е: винаги, когато ученикът намери своя Учител, се появява Учител от другата Школа (тази на Черното Братство), който се опитва да го отклони и привлече към себе си, в своята Школа. И това е много сериозен тест за устойчивостта и предаността на ученика, за неговия нюх да различава нещата. Борислав, струва ми се, ти си противоречиш в този пост. За да не обяснявам излишно, ще оцветя едните твърдения и аргументи в синьо, а другите в червено. Извини ме за директния въпрос, но ти имаш/л ли си физически, реален, жив учител или пишеш по принцип за "виртуален" Учител. И за какви посвещения става въпрос; ако нямаш физически учител как и кой прави тези посвещения? "Виртуалните" Учители са по принцип доста разтегливо понятие; по простата причина, че често се случва те да са само резултат на нашето въображение (което не пречи да си вярваме); но ... така нашето богато въображение може да ни сервира богата, но и опасна трапеза (включително и що се отнася за споменатите посвещения). Това за центъра съм оставила черно, защото то не се отнася за подходите към въпросния център. Ако искам да продължа твоята метафора - да, мога да вървя не само по един маршрут: мога да лъкатушя, защото ми е интересно как ли изглеждат нещата ей там, от онази височинка, мога да тръгна по един маршрут, а после да го сменя с друг и т.н. (но определено считам тази метафора за ограничаваща, специално що се отнася за духовното развитие). И ... като че ли беше обратното: учителят намира ученика, а не, както казваш ти, ученикът да намери своя Учител (?!) - как ще го намери, като той, ученикът, е много малък: и за намирането му, и за разпознаването му. За теб по-скоро черния учител намира сам ученика - защо? И то непременно в последствие? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Февруари 24, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 24, 2010 (edited) Снощи голямата ми дъщеря, която е на 16 години, след като беше прослушала диск с мантри, ме попита дали по този начин не изневерява на нашия Бог, защото нали с мантрите индийците възпявали техните богове? В отговор й разказах известната притча на шри Рамакришна, според която трима слепци срещнали един слон и всеки от тях се опитал да го опише. Първият бил хванал хобота на слона и казал, че слонът е като тръба. Вторият, който бил хванал крака му, казал, че слонът прилича на стълб. А третият, който докопал ухото му, казал, че слонът прилича на ветрило. Така и хората познават определен аспект на Божественото и го абсолютизират. Оттук и разминаването между световните религии, но... Божественото съзнание е единно, цялостно - проблемът е, че нашето съзнание е частично (фрагментарно). Това, разбира се, е едната страна на проблема. От друга страна, пътят на окултното ученичество изисква самоопределение – да предпочетеш един Учител пред всички други, една Школа пред всички други. Така както трябва да се направи самоопределение и в любовта, където също предпочиташ една жена пред всички други и тя се превръща в център на твоя емоционален свят. Както нашата слънчева система, така и твоята емоционална, и твоята духовна вселена не могат да имат два или повече центъра, защото ще се саморазрушат, а имат само един! По същата логика, когато тръгваме на пътешествие, ние предпочитаме един път, един маршрут пред всички други, защото не можем едновременно да пътуваме във всички или дори в различни посоки – можем само в една единствена! Да се самоопределиш в духовно отношение, означава да се посветиш напълно на един Учител и на Неговата школа, на методите и практиките, които Той препоръчва, а не да черпиш вода от различни източници, т.е. да вземаш оттук – оттам (от този Учител едно, от оня – друго) неща, които ти харесват, но много често си противоречат или направо се взаимоизключват, защото всички методи се дават в рамките на определена система и в нея те са ефективни. Казвате, че хората познават един аспект на божественото и го абсолютизират и това е лошо, а после казвате, че трябва да се предпочете един учител пред всички други и смятате това за добро Това не е ли пак абсолютозиране на "един аспект на божественото" ? Не съм съгласен, че има разминаване в световните религии. Разминаване има в известната интерпретация от страна на хората и техните народностни и т.н. особености. Но всички религии са с един единствен източник и във вътрешните им кръгове нещата си приличат съвсем. И всички аватари, и Буда, и Исус са говорили едно и също. И Буда е казвал, че няма нирвана на този свят, и Исус е казвал, че той идва да помогне не за този, а за оня свят, т.е. за Божествения. Но дори някои от учениците на Исус не са го разбрали, така че е разбираемо защо не разбираме Исус напълно. В днешно време няма вече школи, няма учения. Всъщност дори не може да се каже, че такова нещо като школите е съществувало или съществува. Пътят на всеки човек е неговата школа. Пътят на всеки човек е отделна школа и това е школата. Всеки си гради сам учението и то е неприложимо директно за друг. Затова вземаме по късче оттук-оттам (дори да не го съзнаваме), за да изградим собствената си единствена школа. Когато те учи Учител, той не ти предава директно своето учение, а ти помага да изградиш своето. Всичко друго е абсолютизиране Пътят изисквяа отдаване, но не отдаване на Учителя, а на Учението. А Учението е навсякъде и във всичко. Всичко останало, което си мислим за школи и учения, е направено за удобство за осъществяване на пътя на човека. Всеки човек си има отделна школа и всички школи водят към едно. Редактирано Февруари 24, 2010 от БожидарЗим Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Февруари 24, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 24, 2010 Всъщност дори не може да се каже, че такова нещо като школите е съществувало или съществува. Пътят на всеки човек е неговата школа. Пътят на всеки човек е отделна школа и това е школата. Всеки си гради сам учението и то е неприложимо директно за друг. Затова вземаме по късче оттук-оттам (дори да не го съзнаваме), за да изградим собствената си единствена школа. Когато те учи Учител, той не ти предава директно своето учение, а ти помага да изградиш своето. Всичко друго е абсолютизиране Пътят изисквяа отдаване, но не отдаване на Учителя, а на Учението. А Учението е навсякъде и във всичко. Всичко останало, което си мислим за школи и учения, е направено за удобство за осъществяване на пътя на човека. Всеки човек си има отделна школа и всички школи водят към едно. БожидарЗим,напълно споделям казаното от теб!И аз по своя път съм стигнала до същото заключение. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Розалина Добавено Февруари 24, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 24, 2010 Снощи голямата ми дъщеря, която е на 16 години, след като беше прослушала диск с мантри, ме попита дали по този начин не изневерява на нашия Бог, защото нали с мантрите индийците възпявали техните богове? В отговор й разказах известната притча на шри Рамакришна, според която трима слепци срещнали един слон и всеки от тях се опитал да го опише. Първият бил хванал хобота на слона и казал, че слонът е като тръба. Вторият, който бил хванал крака му, казал, че слонът прилича на стълб. А третият, който докопал ухото му, казал, че слонът прилича на ветрило. Така и хората познават определен аспект на Божественото и го абсолютизират. Оттук и разминаването между световните религии, но... Божественото съзнание е единно, цялостно - проблемът е, че нашето съзнание е частично (фрагментарно). Това, разбира се, е едната страна на проблема. От друга страна, пътят на окултното ученичество изисква самоопределение – да предпочетеш един Учител пред всички други, една Школа пред всички други. Така както трябва да се направи самоопределение и в любовта, където също предпочиташ една жена пред всички други и тя се превръща в център на твоя емоционален свят. Както нашата слънчева система, така и твоята емоционална, и твоята духовна вселена не могат да имат два или повече центъра, защото ще се саморазрушат, а имат само един! По същата логика, когато тръгваме на пътешествие, ние предпочитаме един път, един маршрут пред всички други, защото не можем едновременно да пътуваме във всички или дори в различни посоки – можем само в една единствена! Да се самоопределиш в духовно отношение, означава да се посветиш напълно на един Учител и на Неговата школа, на методите и практиките, които Той препоръчва, а не да черпиш вода от различни източници, т.е. да вземаш оттук – оттам (от този Учител едно, от оня – друго) неща, които ти харесват, но много често си противоречат или направо се взаимоизключват, защото всички методи се дават в рамките на определена система и в нея те са ефективни. И така обикновено практикуват хората - то си има своето място и предназначение, но не и когато човек влезе в пътя на окултното ученичество. Тогава залитането по чужди методи и практики се смята за отклонение на ученика от Школата, за вид предателство, при което се прекъсва духовната връзка между ученика и неговия Учител, и макар формално той да продължава да посещава Школата, в действителност е вън от нея и посвещенията се преустановяват. И това трябва да се знае, защото закон е: винаги, когато ученикът намери своя Учител, се появява Учител от другата Школа (тази на Черното Братство), който се опитва да го отклони и привлече към себе си, в своята Школа. И това е много сериозен тест за устойчивостта и предаността на ученика, за неговия нюх да различава нещата. Аз лично не виждам противоречие в написаното.Напротив,гледам и разчитам този споделен опит и благодаря на Борислав за това ,което е написал. Да избереш в един момент една школа и един Учител означава,че си готов да концентрираш усилитето си в една посока.Така спираш с разпиляването в прилагането и си много по-полезен на себе си и на цялото,от което си част.Това съвсем не означава да отричаш другите школи и учители.Отрицанието е празна работа и излишен ,даже вреден разход на енергия..Докато просто изучаваме и се ориентираме(безспорно необходим етап) ,това е периода предхождащ осъзнатия избор да станеш ученик.Може изобщо да не станем ученици,а да продължим да се ориентираме ,до тогава ,докато си ходим по планетата Земя.Това са вариантите.Други според мене няма.Въпрос на избор и последствия на този изборНе казвам добри или лоши,а само последствия. Поздрави. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Февруари 24, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 24, 2010 Пътят винаги е само един. Можеш да се придвижваш по него в две посоки, но пътят е един. Това е пътят на себеотрицанието, на преодоляването на страха, егоизма, личните желания, слабости, зависимости и предразсъдъци; на независимостта от външните обстоятелства, на каляването на волята и постигане на постоянна будност на съзнанието... Всичко случващо се е част от пътя, а ние единствено сме тези, които определят накъде ще се придвижим. Учителят ни насочва към правилната посока, стига обаче сами да сме си я избрали и непреклонно да желаем да я следваме. Йерофантите и слугите на мрака се опитват да предотвратят придвижването ни. Те нямат ученици, а интереси. Силата на тъмните е в слабостите на хората. Човек без слабости не може да бъде контролиран, а ако човек е зависим дори само от едно свое лично желание или амбиция, тъмните ще се възползват. Затова и те не атакуват открито обикновените хора – нямат нужда от това. Те могат да бъдат манипулирани чрез егоистичните им желания. И колкото по твърдо е решил човек да се освободи от слабостите си, толкова по-яростни стават атаките на черното братство, опитващо се да всее страх и несигурност в мислите му. В крайна сметка това може да бъде използвано за още по-голямо усилване на волята и духовните качества на човека. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.