Диана Илиева Добавено Октомври 28, 2012 Доклад Share Добавено Октомври 28, 2012 Мда, не съм хвърляла поглед за нужните документи, но разбирам. Някой кмет ... Да, добре е да имаш негова благословия. Обаче се сещам, че има много затворени училища по селата. Пък и не само в селата, в Ямбол (а сигурно и в други градове от подобен калибър) има поне едно затворено училище също. Кметът се чудеше какво да го прави, някакви социални дейности май се опитват да правят в него. Държавата все още ли не дава предивдената издръжка за детето, ако то учи в частно училище? Пък и едната ми идея е да се разработи проект за промяна на официалното държавно обучение. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ISTORIK Добавено Октомври 28, 2012 Доклад Share Добавено Октомври 28, 2012 (edited) Пък имам и идея да се разработи проект за промяна на официалното държавно обучение. Ще задам няколко насочващи въпроса... В каква посока виждаш промените? Кой трябва да ги осъществи? Как? В какъв срок? Какво финансиране ще бъде необходимо за извършването на тези промени? Какви са пречките по пътя към желаните промени? Кой и как ще бъде засегнат от тях? Редактирано Октомври 28, 2012 от ISTORIK Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Октомври 28, 2012 Доклад Share Добавено Октомври 28, 2012 Ще си позволя да отговоря и аз, въпреки че въпросът не е зададен на мен. 1. Разработване и одобряване на проект за експериментални училища без паралелки в системата на образованието. Реализация на проекта, наблюдение и усъвършенстване на новата система на организация. Одобряване на новата организация като равноправна алтернатива на старата в правилника за приложение на ЗНП. Всяко училище да получи правото да избере една от двете системи на организация като при това си защити всички образци по каналния ред. Новата система ще трябва да предвиди и заниманията на децата в извънкласните извънучилищни форми като ги интегрира в програмата и режима си - това също съм го обмислила как може да се осъществи. 2. Имаме институт(и) и специалисти в министерството, имаме учители с опит и новаторски дух, имаме училища... Пари не трябват кой знае колко много. Нужен е нов дух. 3. Пречките - инерцията, нежеланието да се работи, да се променя старата схема - както горе, така и до долу. Ще бъдат засегнати без- прозоречните работни дни от по 4-5 часа на ден и после всеки по личните си задачки. Или започването на учебния ден в 11 часа и приключването му в 3ч. Ще бъде засегната системата за проверка и оценка, в която сега едни и същи хора преподават и оценят, а оттам и уроците, с които се допълват доходите. И още доста "придобивки". Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Октомври 28, 2012 Доклад Share Добавено Октомври 28, 2012 Да, мислила съм по тези въпроси и съм систематизирала/разработила отговорите Дълго ще стане тук да го описвам, макар че имам нахвърляни концепции/материали и в електронен вид и мога да ги копна тук. Най-общо - посоката е в индивидуализиране на обучението, развитие в децата на наблюдение, мислене, разбиране, а не само изливане на определен обем факти и закони. Кой трябва да го осъществи - ами всички ние и то с активното ни участие. Срок не мога да се ангажирам да дам, това зависи от всички нас и от готовността ни да действаме. Идеята е да няма много по-различно от сегашното финансиране. И в момента държавата осигурява около 1300лв на ученик, което по мои груби изчисления е достатъчно. Е, ако искаме повече екстри - например собствен парк, зеленчукова и овощна градина и др. подобни, то ще е нужно поне определена първоначална инвестиция/разходи. Какви са пречките - главно в инерцията и мисленето на дребно. Спомнете си колко години и кандардисване бяха необходими, за да се въведе националната матура примерно; как родителите (! забележете) протестираха и недоволстваха и всеки мислеше - да мине и випуска на нашето гардже без матура, а пък после да въвеждат каквото искат. Ако се направи едно училище с по-различно обучение и програма - да, това е един светъл пример, една алтернатива, но за много ограничен брой деца. Тези деца, разбира се, ще бъдат свежа струя в обществото. Но ако се успее на национално ниво, то това би се отразило благотворно много по-бързо на цялото ни общество. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Октомври 28, 2012 Доклад Share Добавено Октомври 28, 2012 Диана, заради тази тема ли ме критикува, че съм пасивен? Аз чета успоредно и в други форуми и срещам твърде много пречки пред това да теоритизирам панацея за образователната ни система. Не съм участвал в тази тема, защото не смятам, че мога да дам решение на проблема. Други се чувстват по-подготвени от мен, браво на тях ^^ Към момента в темата виждам само два проблема - единият е мотивация, обезпеченост и подготовка на учители, за да стане масово. Вторият проблем е интереса на децата. С други думи дори да срещнат подготвени учители днешните деца имат много различна ценностна система от тази с която сме израснали аз и леля. Тази седмица прочетох във Фейсбук на една картинка надписа "от ученето се оглупява", или от училището, нещо такова. Дотук нищо, ама погледнах коментарите. "Разбира се, че е така", "не трябва да се учи в училищата", "трябва да се пречи на учителите" и т.н. Наскоро гледах и Любен Дилов -син, ако не греша. Този човек ме впечатлява с умението си по забавен начин да говори за сериозни неща. Та той обясни, че в днешно време се приема за готино/ценно/модно/правилно да бъдеш лош. По време на комунизма беше издигнато в култ това да помагаш на другите. Сега не си печен, ако не прецакваш другите, ако не си гаден, кучка, копеле, брутален, изверг и т.н. И това е самата реалност, не някакъв локален бисер. Не случайно на матурите бай Ганьо е положителен герой. Децата го уважават, той ги респектира с това, че в банята кънти неговото име, че е дребен търговец и измамник, тарикат, авантаджия. Децата вече не ги е срам, че са глупави, разбирате ли? Шльокавицата е жива не защото има неграмотни, а защото неграмотните не им пука, а само дОбАвЯт Ра3ni еFFекти и това ги котира. Не знам, ще чета и като намеря изход от ситуацията ще пиша. Не преди това. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Октомври 28, 2012 Доклад Share Добавено Октомври 28, 2012 Мммм, не всички деца. Особено е важен колектива, средата. Деца, които от 1 клас са попаднали в добра среда, след това нямат никакви проблеми, имат си стабилна ценностна система и т.н. Когато голямата ми дъщеря трябваше да бъде записана в предучилищна група, нямах никаква представа за положението в момента, училища, учители ..., поговорих с познати, препоръчаха ми като елитно едно начално училище, поговорих с госпожата, хареса ми и ето ни там. Обаче! Само след няколко месеца, се оказа, че госпожата не успява да прибира в чекмеджето на бюрото си всичките лакове, сенки, червила и т.н. от момиченцата, както и електронни игри и др.под. от момченцата, но въпреки нейните усилия дъщеря ми един ден, като се прибирахме ми каза - "Мамо, другите момичета ми се смеят, че ходя по няколко дни с една и съща блуза; те имат много и ги сменят всеки ден." И това при условие, че се стремях да купувам хубави, модерни дрешки, каквито харесват и на мен, и на моето дете. На мен не ми беше трудно да обясня, че 3 блузи са напълно достатъчни, защото е важно да са чисти, а тъй като децата на тази възраст много бързо растат, само след един сезон ръкавите вече ще са къси и ще се наложи да купуваме нови, а старите, все още почти нови, няма да има какво да ги правим. Но на детето му беше трудно да защити моето убеждение и внушение пред мнозинството в групата. Резултат - купихме още 2 блузки, за да ходи поне всеки ден от седмицата с различна блуза, а като завърши учебната година, записах дъщеря си в 1 клас в друго училище, където имаше по-малко такива "елитни" родители. Относно критиката - да, струва ми се, че хора като теб следва да са по-активни на практика. Кой, ако не ти и други като теб биха могли да осъществят смислени и конструктивни промени?! Проблемът ни е, че умните хора у нас се дистанциарат, седят и гледат сеира на другите. Защо? Не знам, народопсихология може би. Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Октомври 28, 2012 Доклад Share Добавено Октомври 28, 2012 Добре Диана. В крайна сметка как да мотивираш дете да полага системно усилия за да стане по-умно, когато не можеш да му покажеш реализация? Като еталон на човек, който се е убил от учене, учителя какъв пример дава на подопечните си със заплата на общ работник? Всъщност знаеш ли, аз си мислех за решение на проблема преди някоя и друга година. Аз не вярвам, че смяна на правителство, поставяне на доказани или съвестни хора ще реши проблема. Смятам, че хората назначени да служат на народа са твърде заети да служат на собствените си интереси, защото знаят, че няма да бъдат преизбрани и компенсират за цял живот. Ето моето решение: да бъдат поставени в страх. Искам една тълпа, напълно кротко, без скандирания или плакати да съпровождат политиците до техните домове. Искам политиците да виждат очите на хората от народа, защото е много лесно да ощетяваш някого, когото не си виждал. Ето това измислих. И още вярвам, че това е начина. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Октомври 28, 2012 Доклад Share Добавено Октомври 28, 2012 Да, това е свежа идея. То по-скоро не е страх, а събуждане на заспалата или подтисната съвест. Наистина е много по-лесно и безобидно да смучеш блага от нещо по-абстрактно - като държава, народ... Но, виж, въпреки уж нихилизма, който демонстрираш и ти имаш дълбоко в себе си вяра в човека, в това, че очите на обеднелите и уморени хора ще събудят съвестта на този политик и/или управник. Не мога да преценя доколко ще е успешна тази тактика, но можем да опитаме (виждаш ли, май съм по-голям песимист/скептик от теб в това отношение, за съжаление виждам често край себе си такива хора, за които, ако нещо не може да стане с пари, значи просто парите не са били достатъчно; включително ми е било много трудно да обясня на такъв човек, че си има определени природни закони и периоди, които не можем да променим с всичките пари на този свят). Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Октомври 28, 2012 Доклад Share Добавено Октомври 28, 2012 В крайна сметка как да мотивираш дете да полага системно усилия за да стане по-умно, когато не можеш да му покажеш реализация? Като еталон на човек, който се е убил от учене, учителя какъв пример дава на подопечните си със заплата на общ работник? Не виждам смисъл вече да пиша, ако наистина четящите виждат смисъла на образователната система като място за поумняване и в резултат на това поумняване следва вземане на голяма заплата.... Няма нужда педагогът да мотивира детето - достатъчно е просто да хване вълната на естествената му мотивация... Но това може би да го говорим с някой който е на тази вълна... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Октомври 28, 2012 Доклад Share Добавено Октомври 28, 2012 Лельо, разбирам те. Четох и за онзи метод на учене, който смяташ за бъдещето. Мен повече ме интересува как ще се инициализира този процес, при положение, че почти всички са материалисти. Ти смяташ, че децата са инструменти от които може да излезе добра мелодия, ако учителя знае кои струни да докосне. Толкова ли е просто? Принципно да, естественото състояние на човек е да е активен, енергичен, любопитен, но... трябва да го видя с очите си. Накратко, ето моя въпрос. Възможно ли е в условията на проповядвана култура и ценности от медиите и децата като проводници (защото знаем, че поне в пубертета децата се интересуват от признанието на връстници и единствено на връстници) да се формират личностите податливи на тези духовни идеи? Честно казано аз се смятам различен от другите тъкмо защото съм бил изолиран до голяма степен от връстници. И ето парадокса, сега аз бих жертвал учението си за тази комуникация, независимо колко деградивна за ценностната ми система би била тя. Защото моите ценности единствено ми позволяват да се чувствам като черната овца на стадото. Или ако щеш пастир или кучето, което обикаля стадото. Нещо повече съм от тях, но какво от това? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Октомври 28, 2012 Доклад Share Добавено Октомври 28, 2012 Всъщност сега се сетих. Тези, деградиралите, независимо какъв вид дават, всъщност се чувстват още по-зле. Понякога се изненадвам колко жалки и малоценни се чувстват хората... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Октомври 28, 2012 Доклад Share Добавено Октомври 28, 2012 Богат или щастлив ? Да, чувстват се по-зле. А представяш ли си колко още повече зле се чувстват, ако по някаква причина загубят парите си или въобще това, на което са се уповавали и което им е давало някакъв смисъл? Ако човек се отъждествява или гради силата си на външни, преходни неща, това е много глупаво, несигурно ... Разговаряла съм за това с моите дъщери - казвам, представи си, че вземем на еди кой си съученик/чка марковите дрехи, скъпия айфон и всички под. неща, какво ще остане от него/нея? Другите ще го харесват ли, ще го търсят ли за приятел, ще го смятат ли за авторитет? В крайна сметка човек е това, което е отвътре, а не отвън. И при разни случки и събития, когато някое от уж "готините" деца в класа неизбежно покаже какво има отвътре, другите започват да го заобикалят. Така че не бъди толкова скептичен в това отношение, никак не са глупави децата ни. Също така на всеобщо одобрение се радваха най-строгите учители, тези, които успешно овладяват класа, изискват знания и т.н. Обратно, учителите, които застават на катедрата, измрънкват си урока, всички шумят, никой нищо не знае, но за всеобщо спокойствие в края на срока се натряскват 5 и 6 на всички, тях децата не ги обичат, не ги уважават. ISTORIK и vorfax 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.