Ники_ Добавено Декември 23, 2007 Доклад Share Добавено Декември 23, 2007 Мисъл на деня - 23 декември 2007г. : Три неща има, в които човек не трябва да се колебае. Вярата в Бога е за нашия ум. Вярата към ближните е за нашето сърце. А вярата към самите нас е за нашата воля. Ние, като обичаме себе си или като вярваме в себе си, ще усилим нашата воля. За да усилиш сърцето, трябва да имаш вяра в ближните. За да усилиш своя ум, ти не трябва да отричаш Бога. източник: Ново сърце Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Декември 23, 2007 Доклад Share Добавено Декември 23, 2007 На мен определено ми е нужна вяра в ближните. Вярвам в Бога, вярвам в себе си, но ближните, хората все гледат да ме вкарат в техните си рамки, все да ме поучават..... Не ме разочароват вече, не им се сърдя, но все съм сама. И освен с Бога да си говоря напълно открито, май с никого другиго немога.... Когато говоря пред хората все на някого нещо не му харесва и не защото аз ги обиждам или засягам, а защото те живеят още в сънищата и страховете си... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Ла Горда Добавено Декември 23, 2007 Доклад Share Добавено Декември 23, 2007 На мен определено ми е нужна вяра в ближните. Вярвам в Бога, вярвам в себе си, но ближните, хората все гледат да ме вкарат в техните си рамки, все да ме поучават..... Не ме разочароват вече, не им се сърдя, но все съм сама. И освен с Бога да си говоря напълно открито, май с никого другиго немога.... Когато говоря пред хората все на някого нещо не му харесва и не защото аз ги обиждам или засягам, а защото те живеят още в сънищата и страховете си... На един дух сме сестрице това което мислех ти го изказа на глас В Библията пише: "Но Исус не им се доверяваше, защото познаваше всичките човеци, и защото Той нямаше нужда да Му свидетелствува някой за човека, понеже сам знаеше що има в човека."Значи, да обичаме и да се доверяваме на Бог в човека, да търсим и да виждаме само Него и да правим вътрешна връзка. Можем и вътрешно да говорим с човек, но на външен план да не се доверяваме на ума т.е. на змята, на нея не трябва да се има никакво доверие както и на змята в нас. Нашият ум трябва да бъде пречистен, т.е. змята трябва да захапе опашката си и да се превърне във вечност, да стане слуга на Духа т.е. умът е инструмент с който трябва да се служи на Бога . Поздрави! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Декември 23, 2007 Доклад Share Добавено Декември 23, 2007 А това, за единия дух, преди малко си мислех за теб, че сме заедно и те усещам много близка.... Благодаря сестрице Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Декември 23, 2007 Доклад Share Добавено Декември 23, 2007 Мисъл на деня - 23 декември 2007г. : Три неща има, в които човек не трябва да се колебае. Вярата в Бога е за нашия ум. Вярата към ближните е за нашето сърце. А вярата към самите нас е за нашата воля. Ние, като обичаме себе си или като вярваме в себе си, ще усилим нашата воля. За да усилиш сърцето, трябва да имаш вяра в ближните. За да усилиш своя ум, ти не трябва да отричаш Бога. източник: Ново сърце Не знам дали има какво да се добави. Вярата в Бог е за нашия ум, защото тази вяра не трябва да е сляпа, но съпътствана от Неговото опознаване. Вярата в ближните е за нашето сърце, защото само с разбиране и съпреживяване на позицията на другия можем да развием любовта си. Върата към самите нас е за нашата воля, защото възможностите на човек са безгранични и само правилната употреба на свободната воля, освобождава вътрешната ни сила. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Декември 23, 2007 Автор Доклад Share Добавено Декември 23, 2007 (edited) Здравейте, Приятели! Ще си позволя да споделя с вас (без да имам очакване за разбиране и признание), една история (до колкото си я спомням), с риск някои от вас да се почусват така, както ни описват хамелеона и Ла Горда. Наистина съм те усещал .... че така се чувстваш често и поради това "бягаш". Няма да и не ми е работа да анализирам който и да било (въпреки, че често го правя). Знаете ли.. всъщност няма значение. Нека бъде волята Ти, Отче! Историята е следната: Имало едно време двама просветлени Учители. Живеели и служили на нуждаещите се хора в Индия. Разбира се Учителите знаели един за друг по онзи начин. Никога не си били виждали и не били разговаряли един с друг. Минало време и учениците на тези прославени и мъдри Учители се уговорили да ги срещнат и да ги запознаят. Разбира се Учителите не могли да откажат на своите ученици каквото и да било. Това е Любов. Направили уговорка за среща. Учениците на двамата Учители с нетърпение очаквали настъпването на нейния миг. Радвали се! Били щастливи! Дошъл въпросният ден и двете групички се намерили на мястото на срещата. По време на нея учениците оставили на саме, един с друг, своите Учители. Минали часове и разбира се срещата приключила. Двете групи се отправили към местата от където пристигнали. Учениците и на двамата Учители били безкрайно щастливи от факта, че са ги ощастливили. Когато се прибрали по ашрамите (манастирите) учениците нетърпеливо започнали да разпитват Учителите си, за това как е преминала срещата и какво са си говорили водачите им по време на нея. На срещата и двамата Учители мълчали. Не говорили нищо, нямало е какво да си кажат, разговора бил безсмислено нещо. Разбирали се с единственото нещо, водещо към разбирателство - мълчанието и тишината. След като споделили това със своите ученици, те (учениците) се разочаровали. Не разбирали. Били непримирими. Упреквали Учителите си за това, че не са демонстрирали мъдростта си и познанието си. Всеки от учениците мечтаел неговия Учител да бъде върховен, най-голям, най-познал, най-мъдър и с това и той да се самоопредели като по-ученик. Учителите не правили друго, освен да се усмихват, на това и само кимали с глави. След време, когато учениците постигнали просветление разбрали своята тогавашна погрешка и наивност. Бъдете здрави! Редактирано Декември 23, 2007 от Ники_ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Декември 24, 2007 Доклад Share Добавено Декември 24, 2007 ----------------------------------------------- Един философ казва, че Земята е съставена от спящи духове. Онези духове, които не са искали да служат на Бога, са станали канари, да спят. Те не са искали да работят. И впоследствие Господ е поставил най-голямата тежест върху гърбовете на тези същества. Онова, което поддържа пластовете на Земята, това са канарите, които се намират под нея. Значи канарите са спящите духове, а земята, това са спящите души. Какво представя водата? Водата, това са пробудените деца, които сега са започнали да се движат. Какво е духът? Това са събудените души. Какво е светлината? И най-после като дойдем до човека, и той представя един събуден дух. Вие не знаете, че стъпвате, че ходите върху вашите братя, които спят. Вие стъпвате върху почвата, върху душите, които спят. Като дойдете до водата, която е раздвижена, и до светлината, която също така е раздвижена, идвате най-после и до човека. Какво представя човекът? Човекът е една събудена душа, един събуден дух, един събуден ум и едно събудено сърце. Обаче за културата на човека още не можем да говорим, защото той не е напълно събуден. Хиляди години още трябва да минат, докато човек напълно се събуди. Събуждането е много интересен процес. Ти не може да видиш страданието на човека, понеже не си събуден. Ако си пробуден, ти ще разбереш неговите страдания и ще можеш да го лекуваш. Щом не чувствуваш неговите страдания, ти нямаш знания, нямаш възможност да го лекуваш. ------------------------------------------------ Не трябва да мислите, че всичките ония пориви, които са в душата на човечеството или в душата на един народ, или в едно семейство, или в един човек, че те са празна работа. Не, това са енергии на живата природа. Тя иска да създаде от нас, иска да ни застави по който и да е начин, тя употребява всичките методи – и добри и лоши. От нашето гледище имаме методи, които са добри. Онези методи, които можем да приложим и да се ползваме, наричаме добри. А ония, които не можем да приложим и да се справим, наричаме лоши методи. -------------------------------------------------- Аз не мога да изменя закона. Аз може да ви предскажа, но ни най-малко не показва, че аз го правя. Мога да ви предскажа, че ще съмне, но деня не го правя аз. Петлите като пеят, не съмва заради петлите. Онова в мен великото, мощното, което ме кара да мисля, което образува гениите, талантите, светиите, туй, което сближава хората, което им дава живот, свобода, то е Бог в нас. Бог е, Който се бори в света против мъчнотиите. Във всичките хора Бог се бори. И на тази основа казваме: Свободата непременно ще дойде, понеже Бог е, Който иска свобода. В нас Божественото е ограничено. [Щом] се ограничава Божественото, когато Бог се събуди за свободата, няма сила в света, която да Му препятствува, то е въпрос само на време. Не се безпокойте кога ще дойде свободата. Щом Бог се е ангажирал да търси свободата, Той ще я намери. Щом Той стане свободен, ще бъдете и вие свободни. --------------------------------------------------- Ново сърце Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.