Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Основни човешки добродетели


Иво

Recommended Posts

Най-важната добродетел е да бъдеш такъв,какъвто си и да не се срамуваш от това.

Бог? Нали Бог е най-съкровената същност на всичко съществуващо, вкл. и на човека? Първо обаче човек трябва да изпълни заръката: Познай себе си!

Редактирано от Станимир
Линк към коментар
Share on other sites

Най-важната добродетел е да бъдеш такъв,какъвто си и да не се срамуваш от това.

Бог? Нали Бог е най-съкровената същност на всичко съществуващо, вкл. и на човека? Първо обаче човек трябва да изпълни заръката: Познай себе си!

Най-трудно е човек да познава себе си!Всеки носи в себе си Божествената искра и е дошъл на тази Земя с мисия.Не е нужно да си слагаме "маски" за да се харесаме на някого!Един е дошъл,за да бъде откривател,друг е дошъл за да бъде престъпник.Така или иначе си такъв,какъвто си.Защо да го криеш?Излез и кажи: "Ето,това съм Аз!Добър или лош,хубав или грозен-такъв съм!".Щом човек е в състояние да покаже Лицето си,значи притежава най-голямата добродетел!(Колко хора " проявяват " благородство за да скрият неблагородни цели?!Колко хора "дават" милостиня за да получат печалба?!И т. н..)Формулирана по-ясно, най-важната за мен добродетел е: Да бъдеш ИСТИНСКИЯТ ТИ!

П.П. За да се "покаже",човек трябва да обича себе си.Не обичаш ли себе си,не можеш да обичаш никого.Не обичаш ли никого,не можеш да правиш добро!

Редактирано от granat1
Линк към коментар
Share on other sites

[ай-важната за мен добродетел е: Да бъдеш ИСТИНСКИЯТ ТИ!

Много хубаво звучи. Ти смяташ ли обаче, че познаваш истинският си ТИ?

Защото ако не го познаваш как ще проявяваш имено ТИ, а не някое отражение, заблуда, маска, концепция за себе си и т.н.

Линк към коментар
Share on other sites

[ай-важната за мен добродетел е: Да бъдеш ИСТИНСКИЯТ ТИ!

Много хубаво звучи. Ти смяташ ли обаче, че познаваш истинският си ТИ?

Защото ако не го познаваш как ще проявяваш имено ТИ, а не някое отражение, заблуда, маска, концепция за себе си и т.н.

Не е нужно човек да си прави самоанализ!Просто не се преструваш и толкова!

Линк към коментар
Share on other sites

Ако искам да открадна парите на някого, аз ли съм това? Да предположим, че съм честен със себе си, не си слагам маски и открия, че искам да притежавам неговите пари, без значение как и какво ще му причиня. Това ли съм аз? Човек може да е честен и откровен и в същото време, да се самозаблуждава. В този случай аз ще приема желанието като мое, но това е резултат от моето невежество и в случая няма значение колко съм искрен. Аз нямам маска, но пак не съм себе си, защото не знам как да бъда себе си. Аз незнаейки какво е състрадание, съчувствие, добросъвестност, няма как да ги проявя. Но всъщност именно това съм аз, такава е природата ми. Първо обаче трябва да я осъзная. Не просто да знам за нея, а да я проявя. И не заради нещо външно, а заради самата нея, защото това е същността ми. Тогава ще мога да кажа, че съм себе си.

П.П. Наистина ли мислиш, че някой е изпратен на Земята за да бъде престъпник? До какво ли не стигат някои автори за да оправдаят присъствието на злото на Земята.

Редактирано от Станимир
Линк към коментар
Share on other sites

Ако човек не е познал себе си няма да знае кога, какви сили действат чрез него. Защото аз може да проявя нещо, което е наследство от някой мой близък, от родители... може и да проявя нещо, което някога съм записала в подсъзнанието си, но това още не съм аз. Моето егоизтично проявление не е аз.

Запознаването с 'Аз съм' идва, когато сме изчистили всички наслоявания от миналото, наблюдавали сме се, знаем за своята тъмна и светла половинка. И сме дали приоритет на светлата. Когато сме се смирили.

Разбира се, когато просто си себе си, правиш това, което идва отвътре без логика и много обяснения. Слушаш онзи вечен, вътрешен импулс, който движи живота. Тогава знаеш, че си верен на истинското си аз.

Редактирано от xameleona
Линк към коментар
Share on other sites

[ай-важната за мен добродетел е: Да бъдеш ИСТИНСКИЯТ ТИ!

Много хубаво звучи. Ти смяташ ли обаче, че познаваш истинският си ТИ?

Защото ако не го познаваш как ще проявяваш имено ТИ, а не някое отражение, заблуда, маска, концепция за себе си и т.н.

Не е нужно човек да си прави самоанализ!Просто не се преструваш и толкова!

Здравей granat1.

И аз подобно на тебе в един момент от живота си бях много изкушена от тая фраза "Да бъдеш себе си".Даже май съм я използвала в някои мои мнения тук,в тоя форум.Добре е да се научим да бъдем себе си.Това си е етап от нашето развитие.Аз не бих го класифицирала като добродетел.По-скоро за някои хора ,това е необходим процес,действие на самоопознаване,в което имаме шанса да направим правилния избор и да се посветим на утвърждаване на истинските добродетели.За тях в тая тема се писа .

Имам един поетичен израз на тази фраза,от неизвестен поет:

Да бъдеш себе си-това не е съдба

И не е избор,който уморява.

Това е да те има в светлина,

Която вечно се самосъздава.

А за да бъде човек в светлина е нужно наистина да се стреми да утвърждава в живота си истинските добродетели.

Ето една хубава беседа на Учителя за ценните добродетели.На мен ми харесва.

http://www.beinsadouno.com/lectures.php?id=3126

Линк към коментар
Share on other sites

  • 11 months later...

"Друго качество на ученика е Мекотата. Бъди мек като водата, без да си вода.

Бъди мек като въздуха, без да си въздух.

Като блъснат някого, той се развиква: "Не ме ли виждаш, че се блъсна отгоре ми?" Не така, обърни се с Мекота. Бог е навсякъде, Той е тази Мекота.

Ние живеем и се движим в Мекотата.

Всичко ще дойде, ако дойде Мекотата.

Нямаш това-онова; щом дойде Мекотата в теб, ще дойде това, което нямаш. Защото Мекотата е добрата почва, на която всичко хубаво вирее.

За да имаш нормална Топлина, в която Животът расте, трява да бъдеш мек.

Искаш да бъдеш добър; мек бъди. Добротата, Смирението са Божествените семена, които растат в почвата на Мекотата. При мекотата ти си долина, всичко се събира там.

Смирението е семе, а Мекотата - почва. С това правило много противоречия, които имате, се разрешават.

Някой направил погрешка; прояви към него Мекота. Той сам вече се е осъдил, какво ще го съдиш? Към падналия прояви Мекота, превържи го и му кажи, че няма нищо.

Ако слушаш Мекотата, тя ще те направи добър, умен и справедлив. А пък, ако не я слушаш, ще ти каже: "Иди си и прави каквото искаш!".

Старият с мекота се подмладява, младият без Мекота остарява.

Мекота е, когато човек отговаря добре на онзи, който го обижда. А кротък е онзи, който вътре в себе си не го засяга това. Бурите не го засягат.

Кротостта е по-дълбоко състояние.

А Смирението е още по-дълбоко от Кротостта. казано е: "Кротките ще наследят Земята". Със смирения никой не воюва. Ти не можеш да воюваш с него. При обида кроткият се пита в какво стои причината и урешда добре работите, а пък смиреният няма никакви препятствия.

За да приеме човек възвишеното, Божественото, трябва да има Мекота. Мекотата е условие, за да станеш възприемчив към възвишеното. Затова човек трябва да проявява Мекота, нежност, никаква грубост и рязкост. Ти не мисли да направиш нещо, ако нямаш Мекота..."

Акордиране на човешката душа, том 1, стр. 446-447

Линк към коментар
Share on other sites

Всяко направено с Любов добро...за околните ...за себе си!

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...