Латина Добавено Януари 20, 2008 Доклад Share Добавено Януари 20, 2008 "За някои всички са любими, всички са семейство, всички деца са техни деца. Ето какво е целомъдрие." Но доста объркване може да предизвикат в тези, които не мислят като тях и не ги разбират. То е ясно в какъв смисъл любими, но... няма как да се получи на практика. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
infinity1305 Добавено Януари 20, 2008 Доклад Share Добавено Януари 20, 2008 Буда, Иисус и други са пример, че може. Беинса Дуно също. Но е необходимо друго съзнание, което ние на този етап каквото и да си говорим, не притежаваме... Но поне знаем, че може, ако искаме. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Януари 20, 2008 Доклад Share Добавено Януари 20, 2008 (edited) "За някои всички са любими, всички са семейство, всички деца са техни деца. Ето какво е целомъдрие." Но доста объркване може да предизвикат в тези, които не мислят като тях и не ги разбират. То е ясно в какъв смисъл любими, но... няма как да се получи на практика. Странно нещо е човекът. Като става дума за Божественото, говори, разсъждава, философства за него. Мисли си, че го разбира или поне схваща някак си. Но като опре до практиката, вика, ааа, това само Христос го може, иначе няма как да стане. Така и за Любовта. Разбира се, по принцип обичаме всичко, което ни заобикаля. На пратика обаче, ако не мога да впиша нещо в списъка на притежанията, с които се кича и идентифицирам, няма как да се получи това с любовта. В Божествения Закон няма двоен стандарт. Ако по един аршин мислим, а по друг живеем, нищо не сме разбрали от него. Редактирано Януари 20, 2008 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
infinity1305 Добавено Януари 20, 2008 Доклад Share Добавено Януари 20, 2008 В Божествения Закон няма двоен стандарт. Ако по един аршин мислим, а по друг живеем, нищо не сме разбрали от него. Абсолютно. Затова има и практики, необходими и водещи до лично преживяване, което обаче не е теория... и е с цел. Стремеж към само-усъвършенстване, или - начини да опитаме поне да бъде малко по - добри... да заобичаме наистина всичко и всички, поне да опитаме. Както онези, които са можели. Не е с цел духовно израстване или просветление - ако това са цели, то тогава няма да има ефект, понеже е двойно его. Просто да опитваме да обичаме и онези, които са всички. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Януари 21, 2008 Доклад Share Добавено Януари 21, 2008 "За някои всички са любими, всички са семейство, всички деца са техни деца. Ето какво е целомъдрие." Но доста объркване може да предизвикат в тези, които не мислят като тях и не ги разбират. То е ясно в какъв смисъл любими, но... няма как да се получи на практика. Хайде пак да се доизясня... Проблемът да се получи това "всички са любими, всички са семейство, всички деца са техни деца" на практика не е в Източника - Буда, Христос или друг светия. Проблемът е в Приемника - тези, които не ги разбират и отхвърлят. При тях не може да се получи на практика, те не може да се ползват от Любовта, защото я отхвърлят. "Този за какъв се мисли? Какво иска от мене?..." Има хора, на които като им помагаш, те се озлобяват - дори и аз съм изпитвала това, понеже не обичам да се чувствам задължена. Голямо откритие за мене беше мисъл на Беинса Дуно, която прочетох наскоро: "Ако доброволно приемете малкото зло, голямото няма да дойде. И обратно, ако доброволно приемете малкото добро, и голямото ще дойде." В малко по-комичен аспект неразбирането може да произтече от следната ситуация: Хайде да дам за пример себе си. Аз съм самотна майка с две деца. Така съм си избрала, така ми харесва повече, отколкото преди. Идва при мене един мъж и ми казва: "След лошото идва хубаво, всичко ще се оправи. Децата ще си бъдат наши. И т.н." Чуди се как да помогне, направо чете мисли, не - предвижда много неща сам, преди мене. Всичко беше Божествено, докато бяхме приятели. Аз не можех да приемам много неща от него, понеже не ми беше мъж. Нали съм и горда... Нещата се объркаха... Това не беше смешно. Не се отказвам, обаче! Представете си идва при мене един целомъдрен Брат. /Много малко са тези./ Иска да помогне безкористно. Обаче аз не го разбирам правилно и си въобразявам, че иска да сме заедно. Той по някое време се усеща и бегом обратно с желанието да обича и да помага! Как да се получи на практика?! Надявам се вече да ме разберете и се извинявам за неясната и непълна мисъл по-горе! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
infinity1305 Добавено Януари 21, 2008 Доклад Share Добавено Януари 21, 2008 latina, извини ме, че не съм те разбрала съвсем... Но аз пак ще посоча горните ми примери и сега... За един просветлен едва ли е от значение дали го приемат или не, понеже той живее за да дава. Обратния път/онзи, който води до мисли как го приемат/ просто е блокиран, поради липса на его. Има друга тема тук във форума, в която вчера писах - Не позная ли страданието, няма да мога да изпитам и състрадание... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Януари 21, 2008 Доклад Share Добавено Януари 21, 2008 Даващият може да даде, ако приемат. Иначе продължава другаде. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
infinity1305 Добавено Януари 21, 2008 Доклад Share Добавено Януари 21, 2008 Даващият може да даде, ако приемат. Иначе продължава другаде. Любовта не умее да рикушира. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Януари 21, 2008 Доклад Share Добавено Януари 21, 2008 Даващият може да даде, ако приемат. Иначе продължава другаде. Що е то, което не може да приеме Любов? Много болен човек. Представете си идва при мене един целомъдрен Брат. /Много малко са тези./ Иска да помогне безкористно. Обаче аз не го разбирам правилно и си въобразявам, че иска да сме заедно. Той по някое време се усеща и бегом обратно с желанието да обича и да помага! Как да се получи на практика?! Изчисти собствените си мисли. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest бяса Добавено Януари 21, 2008 Доклад Share Добавено Януари 21, 2008 (edited) Представете си следната "баналност":Аборта - убийство на деца /живот/ в зародиш. Без значение, поради що? Представете си следващия абзац - умножен по години /познавам лично такъв човек/. ... Минава време, не забравяш,... мислиш, осъзнаваш, изкъртваш се от рев /насаме/, страдаш, обичаш, живееш, смееш се, молиш се, носиш греха безутешен ... /не и в този свят/. И всеки, всеки път, когато видиш бебе или малко дете, то те гледа /в съзнанието ти/, с очите на твоите - несъстояли се деца. Необратимо, безвъзратно н е с ъ с т о я л и с е. Как се чувстваш? Любов - Страдание ... с конкретен повод, но Любов - Страдание - по принцип, ... към всичко за което успееш да се сетиш. И без да е възможно да го изразиш /споделиш, освен на Него/, си в Любов, която хич не пита: "Кой, какво и колко заслужава?" - Целомъдрено,... без /адекватните иначе/ подробности. Можеш да обичаш всички, просто с децата е най-лесно. Някой беше написал нещо като - "ще Ви обичам, колкото ми позволите, а след това ще Ви обичам тайно" - т.е. без да се натрапвам. Смирен /в невъзможността си .../, просто "пускаш в реката" - мисли, емоции, думи, дела ... каквото - то ... безкористно ... по-скоро - всеотдайно. А насреща хора всякакви - каквито - такива. Точно безкористността, те прави по своят си магичен /очевиден / начин - неуязвим, недосегаем за /това, което наречеш/ подробности. Тогава от желание за "диалог" с Него, Ти се молиш просто искрено ... и току се случи да си внушиш, че Той Ти отговаря - с "начина по който се себеусещаш" /простете подесеторението /, което може да се случи всякак. Най-често в неща ненасочени директно към Тебе, а пак "пуснати в реката" и оставени да изтекат - поднесени от Нечие "себе си" на Неговата промисъл. Затова нещото, което действително вълнува, е може би наивно споделеното себеусещане. Макар на пръв поглед да изглежда уязвимо, неуязвим си ако не чакаш нещо в замяна. Трябва просто да вярваш, че Го има и ще въздаде - което пак е корист, но подчинена на когото трябва. Това по принцип. Как да съм безкористен във форум? Ами, като си знам, че никому не бих се натрапил и с никого не бих си легнал - какъв ми е проблема да си кажа пак: "дръж се естествено - останалото е Божа работа". п.п. ... не се извинявай "латина" - чувствам го като персонална обида - шегувам се, разбира се. И аз се извинявам, имам си и скупули - така и трябва, мисля. Редактирано Януари 21, 2008 от бяса Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Януари 21, 2008 Доклад Share Добавено Януари 21, 2008 Идеята беше в това, че човек сам се ограничава във възможностите си и сам се отрича от Любовта. Не са другите криви. Отнася се и до мислите и скрупулите. Ако пък съм толкова притеснена, че прекалено се сближавам с някого и може да избие в посока, в която не искам, ще се изясня с него и каквото сабя покаже. Но да се откажеш от отношенията, тоест от ученето, от страх да не стране нещо, което е призрак вероятно само в твойта глава, преди да си си го изяснил - ето това е достойно за съжаление. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Януари 21, 2008 Доклад Share Добавено Януари 21, 2008 (edited) О-ох... Случката с брата беше измислена. Ако е имало брат, не е бил целомъдрен и безкористен. Останали сте с погрешно впечатление. Понякога мотивите за помагане на пръв поглед изглеждат добри, а всъщност "помагащият" повлича другите за свои цели. Какъвто и да е бил случаят в действителност, съм се чувствала подведена и излъгана. И не само аз, но и още няколко хора. Хич не се натискам да съм с такъв човек. Искам да се усъвършенствам, но не заради някое конкретно човешко същество. Защо не разглеждате принципно ситуацията, вместо да нападате лично хората? Разбрах - много болен човек съм с нечисти мисли. Новината не е нова. Нищо - напомнянето не вреди. Добре, че има толкова просветлени хора, да ми го кажат - радвам се за вас. Благодаря! Редактирано Януари 21, 2008 от latina Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Януари 21, 2008 Доклад Share Добавено Януари 21, 2008 latina, може да се обидиш, но може и да се опиташ да разбереш какво всъщност ти казват. Изборът е изцяло твой. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Януари 21, 2008 Доклад Share Добавено Януари 21, 2008 Точно така - обидих се. Тези, които ми казват нещо, дали знаят какво говорят? Усещам реакцията отсреща неадекватна. Все пак сигурно външно мотивът е да се помогне. Вътрешният неосъзнат какъв е? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Януари 21, 2008 Доклад Share Добавено Януари 21, 2008 (edited) Точно така - обидих се. А защо се обиждаш? Принципно грешно ли е, че човек, който не допуска Любовта до себе си, е скъсал с основополагащия принцип в природата, съответно и не може да е здрав? Къде е личното? Редактирано Януари 21, 2008 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Януари 21, 2008 Доклад Share Добавено Януари 21, 2008 (edited) Предполагам, че може да говориш каквото си искаш на хората и те нямат право да се почувстват неразбрани, обидени и наранени. Колко престъпления са направени с оръжието на "святата духовност" в ръка! Какво ли не съм видяла сред "духовни" хора - всичко! Интриги, злословие, кражба, завист, злоба, отмъщение, манипулиране... разбира се, добре прикривани зад благовидна добронамереност. За съжаление с увеличаване на духовния "стаж" такива хора натрупват знания, смятат се за много вещи, придобиват все по-висока самооценка, но всъщност са слепи по отношение на самите себе си. Когато изчистиш твоите мисли, тогава може да кажеш на някой друг да изчисти своите. Когато виждаш наистина ясно, а не посредством очилата на ума си, тогава може да показваш пътя на другите. Самият факт, че си причинил болка и си обидил някого говори, че си сбъркал в нещо и не си действал с Любов. Нормалната реакция, когато нараниш някого, е първо да се извиниш, а не да го питаш защо се обижда. Тук не сме да се правим на кой е по- по- най-! Редактирано Януари 21, 2008 от latina Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Януари 21, 2008 Доклад Share Добавено Януари 21, 2008 Предполагам, че може да говориш каквото си искаш на хората и те нямат право да се почувстват неразбрани, обидени и наранени. Разбира се, че имат право. Въпросът е кому е нужно това? Ако към един човек, който има искрени чувства към теб, подходиш със съмнение, нараняваш и него. Той търси начин да изрази нещо, за което Бог го е вдъхновил, ти го биеш през ръцете. Ти забелязваш ли, че това боли? Е, ако той те обича наистина, ще се отдръпне и няма да иска нищо то теб. Ще приеме болката. Няма да ти се обиди. Човекът, който обича, не се обижда. Казвам го от позицията на човек, който сам има тази слабост - да вижда нещо лично, където го няма. И така да си попречи на види надличностното в ситуацията. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Януари 21, 2008 Доклад Share Добавено Януари 21, 2008 Не говорим на един и същ език, отказвам се. Бъди жива и здрава, пожелавам ти успехи по Пътя! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Януари 21, 2008 Доклад Share Добавено Януари 21, 2008 Не говорим на един и същ език, отказвам се. Бъди жива и здрава, пожелавам ти успехи по Пътя! Разбира се, че е един и същи езика. Аз те разбирам. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Януари 21, 2008 Доклад Share Добавено Януари 21, 2008 (edited) Познавам хора, които не допускат никого до себе си. Хора, които се страхуват от Любовта. Страхуват се да се влюбят, защото това било слабост. Страх да не бъдат наранени... Страх, че няма да ги разберат... Страх, че може да им поиска някой, нещо... И от страх нараняват.... Обичам да обичам, а дали ме смятат за луда си е тяхна работа..... Дали е целомъдрено да се обича?..... Не зная, но е те кара да виждаш света през розови очила.... Редактирано Януари 21, 2008 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Януари 21, 2008 Доклад Share Добавено Януари 21, 2008 (edited) Азбуки, !Ей, за нула време успя да ме изкараш от равновесие и да ми станеш симпатична, защото си много упорита във воденето на диалози. Имаш моята широка сърдечна усмивка! Все някога ще се разберем! Бяса, благодаря ти!!! Не те познавам, но се радвам за това, което видях в тебе. Преди малко бях твърде развълнувана, за да прочета дългия ти пост. Благодаря ти още веднъж! Какво да кажа - радвам се, че съм с вас, макар преди минути да мислех обратното. Емоции, какво да правиш... Редактирано Януари 21, 2008 от latina Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Януари 21, 2008 Доклад Share Добавено Януари 21, 2008 Азбуки, !Ей, за нула време успя да ме изкараш от равновесие и да ми станеш симпатична, защото си много упорита във воденето на диалози. Е, какво, да те оставя да се цупиш ли? Ти ако знаеш мойта усмивка каква е. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest бяса Добавено Януари 21, 2008 Доклад Share Добавено Януари 21, 2008 Познавам хора, които не допускат никого до себе си. Хора, които се страхуват от Любовта. Страхуват се да се влюбят, защото това било слабост. Страх да не бъдат наранени... Страх, че няма да ги разберат... Страх, че може да им поиска някой, нещо... И от страх нараняват.... Обичам да обичам, а дали ме смятат за луда си е тяхна работа..... Дали е целомъдрено да се обича?..... Не зная, но е те кара да виждаш света през розови очила.... ... споделям го напълно.Това е оптималното отношение докато си пърхам, като пепедудка . Но се случва понякога, да "пробиеш" отсреща - изолационизма на персоналните тегоби - и да видиш себе си, в друг момент. И може да е тъжно, радостно, прекрасно или грозно .... винаги обаче истинско. И си пеперудка, която вярва на цветята, дето каца. Безстрашна пеперудка, която радва всеки, който прочете: Познавам хора, които не допускат никого до себе си. Хора, които се страхуват от Любовта. Страхуват се да се влюбят, защото това било слабост. Страх да не бъдат наранени... Страх, че няма да ги разберат... Страх, че може да им поиска някой, нещо... И от страх нараняват.... Обичам да обичам, а дали ме смятат за луда си е тяхна работа..... Дали е целомъдрено да се обича?..... Не зная, но е те кара да виждаш света през розови очила.... ... Мила "Латина" - изкушавам се, но мога само да споделям - пък каквото - то. Благодаря Ти, че ме караш да Ти вярвам и съм искрен, като кажа, че вече Ти на мен привнасяш полза. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Януари 21, 2008 Доклад Share Добавено Януари 21, 2008 (edited) Импулсивно с думи се втурнах напред, после усетих, че сбърках. Играта бе истинска в първия миг, като малко детенце препусках. Не приемай сериозно тази игра, само на думи е тя. Редактирано Януари 21, 2008 от latina Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Януари 21, 2008 Доклад Share Добавено Януари 21, 2008 Първо- коефициентът ми на интелигентност дори и с връзки не стигна повече от 70, второ- родителите ми са нямали други връзки и полови контакти преди да се срещнат и да ме заченат- това не е никакъв критерий по отношение на това, което се е пръкнало, т.е. аз- грешките са ми любимото "заведение" в което поръчвам винаги "двойно". Т.е. целомъдриеуто на баща ми и майка ми не е никаква гаранция, че аз няма да бъда смотаняк hi-fi... Напълно съм съгласен с Никола Дамянов- интелигентността вповече според мен си е явление достойно за диагностика...иначе не е справедливо спрямо олигофрените А понятието цело-мъдрие е изпълнено с голям процент недоразумение...Човек тлрябва да е много болен, за да твърди, че мъдростта се постига, придобива, или нещо такова. Мъдростта се дарява- ако има някой мераклия да вземе да запретне ръкави и да докаже обратното- добре...А целостта...Целостта не е нещо, с което идваме, по-скоро идваме, за да съберем парчетата на едно място...Цял и мъдър звучи като онзи лаф "ако не може да ги упътите- объркайте ги"... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.