Карма. Що е карма?

[Станимир]

Да, има се предвид най-вече нашето човечество.

Не мога да разбера, какво се разбира под „умъртвяването на духа в човечеството, населяващо планетата“.

Ами според мене прекалената фокусираност на човешкото съзнание върху матералния план, нарушената връзка с духовния. Самият дух е безсмъртен.

[Роси Б.]

При такова едно състояние, когато чувствата не функционират правилно и сетивата не възприемат правилно външните прояви в Природата, какви заключения ние можем да правим? При тези заключения ние може да сме близо до Истината, но никой не може да каже абсолютно точно какво е положението на Слънцето. Стават постоянни промени. Каквото е било преди милиони години, не е това, което става днес. Съвсем друго е сега. И законите са се изменили. Вие ще кажете, че законите са нещо постоянно. Няма по-непостоянно нещо от закона. Законът е една изкривена дума от хората. Беззаконието е друга изкривена дума. Понеже нямало закон, затова било беззаконие. Че какво лошо има в това, ако човек живее без закон? Там, дето има закон, значи има престъпление. Каква чест е за една държава, че има закони? Престъпници има в нея, щом има закони. Там, дето няма никакъв закон, тези хора са светии. Кое е по-хубаво – за престъпници със закон или за светии без закон? И ако някой направи така, че престъпниците да живеят без закон между светиите, той е един глупак. Законът е за престъпниците. И ако в Природата съществува закон, той съществува само за престъпниците. Един закон не е меродавен за хората. “Ама той е точен закон”. Законът е за физическите тела, защото физическите тела са престъпници.

“В последното време”, стр. 191-192; 96

Ние нямаме право да тълкуваме думите на Господа, да казваме кой колко ще бъде наказан. Не е въпрос за наказанието, но има закон, който хваща човека. Законът наказва, а не БОГ. Това трябва да знаете всички. Някога, в една минута човек може да преживее страданията на хиляди години. Значи страданията и наказанията не се определят от времето.

“Дойдох да изпълня”, стр. 114; 23

Петър Дънов- "Окултни принципи и закони";том1.

[Станимир]

Ако един творец усилва с творбите волно или неволно плътските желания у хората, то той отежнява ли кармата си, особено ако не го прави с умисъл ...?

Да. Ако е неумишлено, разбира се, тежестта е много по-малка, но известна карма се натрупва. Целта на еволюцията все пак е хората да се научат да действат отговорно, разумно и съзнателно.

Редактирано Януари 17, 2009 от Станимир

[Станимир]

Всеки човек, който се противопоставя на природните закони, сам се е разрушил. Той не е разумен човек. Който се е опитал да се противопостави на природата, той е получил такъв урок, който с векове не може да забрави. Дали той е учен, светия или обикновен човек, природата няма да му прости. Колкото по-високо стои човек в развитието си, толкова по-голяма е неговата отговорност. Той носи последствията на всяко нарушаване на природните закони. На обикновения, малко учен човек, се прощават правописните грешки, но на писателя, на учения и на поета не се прощават. Праведният, като направи една морална погрешка, веднага я изправя. Той не се извинява нито с условията, нито с незнание. Щом сгреши, веднага изправя погрешката си. Не я ли изправи, природата го глобява. Глобата седи в това, да подигне всички ония, за падането на които той е станал причина. Този закон се отнася до всички хора. Каквато загуба сте причинили на хората, рано или късно, вие трябва да я платите. Индусите наричат този закон „карма“. Други го наричат „съдба“.

Из „От сърцето“ – НБ, 5 януари 1930 г.

[Guest НиколаДамянов]

Здравейте!

Повод за тази тема е част от мнение на latina :

.... Разбирам, че е възможна манипулация при това, но в повечето случаи тя не е съзнателна и следователно не е осъдителна.

Вие как мислите :

Наказуемо ли е незнанието, които довежда до нарушаване на някакви закони ?

Трябва ли да се наказва несъзнателно поведение, което е довело до нелепи и нежелани последствия ?

Има ли смисъла да се наказва този, който не разбира вината си и прегрешението си ?

Поздрави.

[Станимир]

Преди няколко дни дадох мнението си за един подобен въпрос (2 мнения по-нагоре от твоето) и все още поддържам същата позиция.

Все пак думата „наказуемо“, която използваш ми се струва неточна. Постъпките ни – умишлени или неумишлени, не се наказват, а просто предизвикват съответстващи им последствия. Ако хвърлиш камък във водата, никой не решава дали ще се образуват вълни или не, те просто се случват в резултат от взаимодействието на най-различни фактори.

Каква е разликата между една погрешка извършена съзнателно (ако разбира се можем да наречем това погрешка, предвид умисъла) и тази, извършена несъзнателно. Разликата е в изходното равнище от което тръгва действието. В съзнателното действие волята и умът участват много по-пълно. В несъзнателното действие, менталния план може почти да не участва, т.е. имаме действие произхождащо от по-ниско ниво, като съответно и последствията ще се разпространят максимум на това ниво, без да обхванат по-висшите.

[Търсач]

Защо мислиш, че "някой е сгазил лука"? Няма напълно здрав човек. Може недъгът да е изпитание? Не винаги физическите недъзи са свързани с грешки в минали животи. Според мен понякога това е начин по-бързо да се отработи кармата, да покажеш в условия на трудности дали ще намериш сили да се повдигнеш или ще слезеш надолу. Но дали в миналите си животи си бил добър или лош (трудно определнимо по настоящите критерии, а и не е наша работа), важното е в този какво влагаш.

Колкото до Бог - Бог винаги е справедлив, просто на нас понякога не ни харесват неговите решения. Колкото и парадоксално да звучи - Бог обича повече тези, на които дава големите страдания в този живот.

Има КАРМА, защото има неправилни действия. БОГ е закон и този закон важи еднакво за всички.

Модераторска бележка: Това мнение и следващите четири са преместени от темата За прераждането.

Редактирано Май 31, 2009 от Станимир

[utnapishtim]

Има КАРМА, защото има неправилни действия. БОГ е закон и този закон важи еднакво за всички.

Бог е над законите, защото Бог е над всичко конкретно. А дори и законите, дори нашата представа за закономерност, са нещо конкретно.

Редактирано Май 31, 2009 от utnapishtim

[Guest Аметист]

Има КАРМА, защото има неправилни действия. БОГ е закон и този закон важи еднакво за всички.

Бог е бил Закон в един отминал етап от духовното развитие на света. Христос даде новото разбиране - Бог е ЛЮБОВ! Карма е само една от космическите необходимости.

Иначе, в юдаизма и исляма Бог все още е Закон.

[Станимир]

Има КАРМА, защото има неправилни действия. БОГ е закон и този закон важи еднакво за всички.

Защо свързваш кармата само с неправилните действия? Всяко действие предизвиква карма.

Бог е над законите, защото Бог е над всичко конкретно. А дори и законите, дори нашата представа за закономерност, са нещо конкретно.

Бог не е над законите. Космичните/природните закони са несътворени, непроменими и всеобхватни. Бог е също толкова неспособен да промени космичните закони колкото и най-слабоосъзнатото същество. Можеш ли да си представиш състоянието на липса на закони, т.е. на хаос?

[paparosko]

Прав си,

Всяко действие предизвиква карма.

НО, тъй като всеки сам сътворява своята действителност, ако според теб карма не съществува, то значи тя за теб наистина няма да съществува.

Що се отнася до Бога: Бог не е само законите, или над законите. Бог е всичко това, което е и това, което не е.

Това е моето мнение накратко.

[Станимир]

НО, тъй като всеки сам сътворява своята действителност, ако според теб карма не съществува, то значи тя за теб наистина няма да съществува.

Всеки сам сътворява своята действителност, но при това не може да излезе извън рамките на космичните/природните закони (вкл. кармата). Нещо повече: без тези закони каквото и да е сътворяване би било невъзможно. Например, строиш къща. Можеш ли да не се съобразиш със законите на физиката и със средата в която ще извършиш строежа? Дори и да не разбираш законите на физиката, те си действат. Ще трябва да намериш подходящо място, където да положиш здрава основа; да използваш най-подходящите материали спрямо климатичните условия, височината и структурата на сградата и още множество неща. Ти може да вярваш, че можеш да построиш къщата по определен начин, но ако това не отговаря на действителността, нещата просто няма да се получат. Това пак е творчество, но от творчество до творчество има разлика. И най-важното: би ли могъл да построиш къща, ако не действаха законите на физиката? Така и когато изграждаш живота си – от космичните закони не можеш да избягаш и успехът на начинанието ти ще зависи от тяхното познаване.

Редактирано Юни 1, 2009 от Станимир

[Слънчева]

Добрата карма измества лошата-т. е. "Прави на другите това, което искаш на теб да ти направят" обръща нещата в положителна насока.

Нека остане в ума ви мисълта: бъдете доволни от малкото, което денят ви носи! Не мислете за утрешния ден. Той сам ще помисли за себе си. Благодарността и доволството внасят радост и веселие в човешката душа. Само така човек ще стане като дете и ще влезе в новия живот, в Царството Божие. Само така той ще придобие светлина и мощ, ще влезе в Божествения живот, който носи условия за освобождаване на човека от робство.

Из Доволството,УС, 24 ноември 1935 г.

Редактирано Юни 1, 2009 от xameleona

[borislavil]

В едно българско село детето на чорбаджията, десетгодишно момче, се качило на едно дърво, дето имало лястовичка с пет малки лястовичета. То свалило малките от гнездото и отрязало езичетата им, след това пак ги турило в гнездото. Майката не само че не обърнала внимание на постъпката на детето си, но се засмяла, без да го накаже и смъмри. Какво се случило с това дете? Като пораснало, станало голям момък и се оженил. Родили му се пет деца едно след друго, но всички били неми!

"Сила и живот" том 2, беседа "Двете жени"

[utnapishtim]

Всяко действие предизвиква карма.

Бог не е над законите. Космичните/природните закони са несътворени, непроменими и всеобхватни. Бог е също толкова неспособен да промени космичните закони колкото и най-слабоосъзнатото същество. Можеш ли да си представиш състоянието на липса на закони, т.е. на хаос?

Тук изглежда разбираме понятията малко различно. Този смисъл на карма, който се вижда в първото изречение, е много общ. В по-тесен смисъл например се казва, че Христос не е внесъл със своите действия на земята никаква карма. Но тук въпросът е какъв смисъл се влага в понятието "карма".

По отношение на Бога, обаче, мисля, че ако той не може да промени космичните закони, Той тогава не би бил всемогъщ. Аз по-скоро имах предвид, че Той държи космичните закони, в смисъл, че Той регулира кога те влизат в сила. Например, законът на кармата може да не е в сила, ако човек проявява Любовта в себе си. Т.е. има начини да се избегне кармичния закон, защото над него стои любовта. Мисля, че в една беседа, Петър Дънов споменава именно за това, че когато човек живее в любовта, той е извън кармичния закон, но така и не можах да намеря точно в коя. Ако някой се сеща - може да пиша.

По принцип, законът е едно ограничение. А Бог ограничава себе си, но въпреки всичко той е безграничен, за него ограничения няма. Той ограничава себе си за да може да се прояви. Именно затова Той е над ограниченията.

Това го пиша и защото законността не е единствената духовна категория. Закон, принцип, ред, това са малко различни категории. Духовна категория е и свободата, тя е може би по-скоро принцип. За да има порядък, не достига само закон, трябва и принципи, и свобода. Всъщност свободата е част от порядъка. В такъв смисъл, ако се каже, че светът е съставен от група закони, които го контролират, мисля, че такава представа не би била пълна. Ако от друга страна се каже, че значението на думата закон трябва да се приеме по-общо, тогава има опастност от един момент нататък това значение да остане съвсем недефинируемо, неконкретно. Все пак, ако се каже думата закон, обикновено хората имат нещо предвид и точно това исках да кажа - Бог е над един такъв закон.

Добре, ти си разбрал под това, че Бог може да премахне законите. Аз по-скоро имах предвид едно такова разбиране, което да съвпада с думите на Апостол Павел: "умрях по закона, за да живея по Бога", където двете са разграничени. Но за мен дори и това Бог да премахне законите не е немислимо, макар да имам предвид, че той може да ги ограничи. Но ти казваш, че ако ги премахне, ще остане хаос. Това мнение е много интересно, защото струва ми се, не случайно древните гърци са смятали, че светът произлиза от Хаоса. За мен, те са имали представа за законите и така и не са могли да обяснят това, което ги произвежда. Не са могли да стигнат до понятие, което по-добре да обяснява това, което произвежда законите и са го нарекли хаос. Това е лично мнение. Това не означава, че задължително са стигнали до идеята за единен Бог, но че са имали предвид, че зад законите и ограниченията стои нещо друго, за което най-доброто понятие, което можели да използват, е това на хаоса.

[paparosko]

НО, тъй като всеки сам сътворява своята действителност, ако според теб карма не съществува, то значи тя за теб наистина няма да съществува.

Всеки сам сътворява своята действителност, но при това не може да излезе извън рамките на космичните/природните закони (вкл. кармата). Нещо повече: без тези закони каквото и да е сътворяване би било невъзможно. Например, строиш къща. Можеш ли да не се съобразиш със законите на физиката и със средата в която ще извършиш строежа? Дори и да не разбираш законите на физиката, те си действат. Ще трябва да намериш подходящо място, където да положиш здрава основа; да използваш най-подходящите материали спрямо климатичните условия, височината и структурата на сградата и още множество неща. Ти може да вярваш, че можеш да построиш къщата по определен начин, но ако това не отговаря на действителността, нещата просто няма да се получат. Това пак е творчество, но от творчество до творчество има разлика. И най-важното: би ли могъл да построиш къща, ако не действаха законите на физиката? Така и когато изграждаш живота си – от космичните закони не можеш да избягаш и успехът на начинанието ти ще зависи от тяхното познаване.

Смяташ ли, че е правилно да слагаш под един знаменател физични закони и Кармичен закон?

Според теб какво представлява Кармичния закон? Или какво е Карма и Как се създава Карма?

Като частен случай: Може ли да се избегне Кармата?

[Станимир]

Смяташ ли, че е правилно да слагаш под един знаменател физични закони и Кармичен закон?

Да.

Според теб какво представлява Кармичния закон? Или какво е Карма и Как се създава Карма?

Като частен случай: Може ли да се избегне Кармата?

Кармата в редица случаи може да се трансформира, не да се избегне. Кармата са все още непроявените следствия върху нас самите от нашите действия. Всяко наше действие по отношение на обкръжаващата ни среда предизвиква ответно действие от обкръжението върху нас. Кармичният закон е закон за равновесието.

[Станимир]

Например, законът на кармата може да не е в сила, ако човек проявява Любовта в себе си. Т.е. има начини да се избегне кармичния закон, защото над него стои любовта. Мисля, че в една беседа, Петър Дънов споменава именно за това, че когато човек живее в любовта, той е извън кармичния закон, но така и не можах да намеря точно в коя.

Човек може да избегне неузрялата карма, ако превъзмогне причините, които са я породили. Например ако човек преодолее привързаността си към материалното богатство, то ако кармата му е предполагала да живее в бедност, то тази карма ще се обезсмисли, защото този човек вече ще е научил съответния урок. Беинса Дуно в беседите си говори за Карма и Дихарма. При него смисълът вложен в тези две понятия малко се различава от този в източните учения. Когато се говори за Дихарма, разбирам този етап от живота на ученика, когато той сам съзнателно определя съдбата си. Той познава божествените закони и живее според тях, като по този начин избягва всички нежелани последствия и постига резултатите, които желае. Когато в беседите на Беинса Дуно се говори за Карма разбирам етапа когато ученикът все още не познава божествените закони в достатъчна степен. Той не може да предвижда и по този начин да контролира последствията от своите действия и те често са различни от желаните от него.

Редактирано Юни 1, 2009 от Станимир

[Диана Илиева]

НО, тъй като всеки сам сътворява своята действителност, ако според теб карма не съществува, то значи тя за теб наистина няма да съществува.

Всеки сам сътворява своята действителност, но при това не може да излезе извън рамките на космичните/природните закони (вкл. кармата). Нещо повече: без тези закони каквото и да е сътворяване би било невъзможно. Например, строиш къща. Можеш ли да не се съобразиш със законите на физиката и със средата в която ще извършиш строежа? Дори и да не разбираш законите на физиката, те си действат. Ще трябва да намериш подходящо място, където да положиш здрава основа; да използваш най-подходящите материали спрямо климатичните условия, височината и структурата на сградата и още множество неща. Ти може да вярваш, че можеш да построиш къщата по определен начин, но ако това не отговаря на действителността, нещата просто няма да се получат. Това пак е творчество, но от творчество до творчество има разлика. И най-важното: би ли могъл да построиш къща, ако не действаха законите на физиката? Така и когато изграждаш живота си – от космичните закони не можеш да избягаш и успехът на начинанието ти ще зависи от тяхното познаване.

Смяташ ли, че е правилно да слагаш под един знаменател физични закони и Кармичен закон?

Според теб какво представлява Кармичния закон? Или какво е Карма и Как се създава Карма?

Като частен случай: Може ли да се избегне Кармата?

По първия въпрос - да, защо, те са си от един ранг, да не кажа едно и също нещо. Просто физичните закони, които в момента познаваме и ползваме са само разни частни случаи на по-общ такъв.

Кармата се създава от всеки наш опит да творим - съзнателен или (много по-често) несъзнателен, т.е от всеки наш волеви акт (независимо от какъв характер - мисъл, действие ...). В този смисъл дори може да се каже, че през последните столетия хората създават повече карма от преди.

И бих искала да уточня - далеч не всички трудности и препятствия в живота ни са предизвикани от някакви кармични задължения; много пъти сценарият е изграден поради еволюционни причини и намерения.

Кармата може да се избегне само по един начин - като се отработи предварително и доброволно.

Коментирали сме случаи на "избегната" карма - слагам думата в кавички, защото за мен този вариант е още по-тежък и на практика не е никакво избягване: кармата на човека се стоварва не върху него, а върху децата му .

[paparosko]

По първия въпрос - да, защо, те са си от един ранг, да не кажа едно и също нещо. Просто физичните закони, които в момента познаваме и ползваме са само разни частни случаи на по-общ такъв.

Кармата се създава от всеки наш опит да творим - съзнателен или (много по-често) несъзнателен, т.е от всеки наш волеви акт (независимо от какъв характер - мисъл, действие ...). В този смисъл дори може да се каже, че през последните столетия хората създават повече карма от преди.

И бих искала да уточня - далеч не всички трудности и препятствия в живота ни са предизвикани от някакви кармични задължения; много пъти сценарият е изграден поради еволюционни причини и намерения.

Кармата може да се избегне само по един начин - като се отработи предварително и доброволно.

Коментирали сме случаи на "избегната" карма - слагам думата в кавички, защото за мен този вариант е още по-тежък и на практика не е никакво избягване: кармата на човека се стоварва не върху него, а върху децата му .

Аз не смятам, че Законът за Кармата е от един ранг и е едно и също с другите физически (материални) закони.

Законът за Кармата е сходен на пръв поглед със Закона за причинно-следствените връзки, но само на пръв поглед!

Законът за Кармата е духовен закон, а не физически.

При Закона за причинно-следствените връзки след всяко действие може да се очаква определено противодействие. При Закона за Кармата - не, т.е. не се знае какво ще последва.

Защо е така? Ами защото Законът за Кармата е подвластен на основния принцип във Вселената - Принципът на менталността. Кармата се задейства от ментална енергия, а не от физически действия, т.е. не е важно какво се прави, а какво се влага в действието от емоционално-ментална гледна точка.

Всеки духовно ориентиран човек би трябвало да е наясно, че във Вселената действа по-висша сила от Принципа на причината и следствието.

Кармата не е нито повече, нито по-малко, а толкова, колкото трябва да бъде.

Добре е да се разбере, че по същество Кармата не е нито лоша, нито добра. Хората и дават определения като такава.

И докато хората смятат Кармата за лоша - ще страдат.

Когато се разбере, че Кармичните уроци не са лоши, а са за това да те накарат да придобиеш поредната опитност, тогава тя автоматично ще отпадне от дневния ти ред, т.е тя за теб привидно няма да съществува.

Кармата не се стоварва върху никой без причина, само така за да го измъчва, дори и върху наследниците.

Избирателността е такава, че да бъдат удовлетворени съответните изисквания за отработването й.

В крайна сметка Бог не дава повече изпитания от това, което човек може да издържи. Това също е много важно да се знае.

[Guest НиколаДамянов]

...

Има и един духовен закон: "броят" се и имат значение само съзнателните действия. Направеното несъзнателно или насила добро въобще не може да е духовно дори и да изглежда като такова. Този, който не краде, защото го е страх от закона, не прави добро. Този, който не краде, защото не се е сетил, че може да се краде, пак не прави добро, защото не е избрал съзнателно да не краде.

Здравей БожидарЗим !

Мислех да те питам в една друга тема, но тъй като тя е затворена, ще те попитам тук...

Правилно е, че се "броят" само съзнателните действия и на тази база човек носи отговорност за делата си...Така се получава по-лесно духовното израстване и "съзряване" на Душата, но какво става според теб с несъзнателните дела ?

Според теб, човек носи ли отговорност в този смисъл, когато действа неосъзнато...?

Търси ли му се "сметка" на човека и в каква степен,...разсъждавайки в тази насока?

Или по просто - значи несъзнателното не се "брои", а въпроса с отговорността как стои ?

Съжалявам, че съм малко извън темата, но ми се иска да "чуя" твоето мнение в тази насока...

А ако иска и някой друг може да се включи с мнение по въпросите. Може да стигнем до интересни заключения.

[Станимир]

Не мисля, че темата "Имам въпрос..." е по подходяща от тази.

Сега за въпроса ти: Но какво става според теб с несъзнателните дела? Според теб, човек носи ли отговорност в този смисъл, когато действа неосъзнато?

Да, човек носи отговорност за неосъзнатите си дела. Тя обаче е различна от отговорността при съзнателните ни действия, мисли и желания. В какво се изразява разликата? В плана от който започва действието. Едно съзнателно действие, съпроводено от дълбоко познаване на принципите на битието и разбиране за последствията от действието се заражда във висшите ментални, причинни (каузални) или още по-високи планове. Едно несъзнателно действие най-често засяга физическия, астралния и съвсем слабо менталния свят, и то в долните му слоеве. Ако равновесието е нарушено в трите нисши свята, то и последствията ще са едни, а ако е нарушено равновесието в по-висшите планове - съвсем други. Несъзнателния човек не мисли, а преди всичко се води от желанията и инстинктите си. Следователно той почти няма да предизвика движение в менталния свят и да наруши равновесието в него. Това означава, че и обратния удар който ще получи ще се изчерпи само с обратния удар от страна на астралния и физическия планове. При съзнателното погрешно действие обаче ще бъде нарушено и равновесието в менталния свят, а може би и в по-високите. А тези светове са далеч по-реални от физическия и астралния, и последствията може да бъдат изключително сурови (но при всички случаи справедливи и заслужени).

Сега всеки може да се опита да разгледа една примерна ситуация, когато човек допусне някакви нежелани резултати, когато е действал с добри намерения. Какви ще са последствията в различните планове (сфери) и като цяло?

Редактирано Декември 21, 2009 от Станимир

[shining_star]

Здравейте,

За мен темата за кармата е много интересна. Карма често се употребява като синоним на съдба - всеки носи своята карма. И в този случай думата е натоварена по-скоро с отрицателно значение.

Много логична е трактовката на Лазарев в "Диагностика на кармата" (книга, към която аз подхождам със смесени чувства). Там кармата е представена като система за саморегулация. Тя (кармата) е и отговора на това защо има толкова "неспаведливостти" в живота, т.е. неща, които възприемаш като нещастия и които на пръв поглед изглеждат незаслужени. Но според учението за кармата всичко ти се случва като отоговор на това, което си правил в миналите си животи и докато не научиш "урока" всичко ще се повтаря отново и отново.

Интересно е "пренасянето" на кармата върху децата ти или "наследяването" от родителите и прародителите.

Друг е въпросът за промяна на кармата. Лично моето мнение е, че много неща в живота са предопределени, но това изобщо не означава, че нямаш право на избор. Точно обратното - всеки съзнателен избор променя начинът , по който ще се развие живото ти, пр. нещо може да е предопредело да стане, но в зависимост от твое решение, то ще се осъществи след 1 или след 10 години.

Лично за себе си мисля, че моята карма е в това да се науча да не вкопчвам в земната любов, т.е. да не подчинявам живота си единствено на нуждата от любов и да се науча да бъда самостоятелна и завършена личност сама за себе си, с или без своята "половинка".

Каква е вашата карма?

Здравей Алекс,

Хубаво е човек да открие какво най-вече има за задача да учи тук.Това с любовта май го има и при мене - всякакви обвързващи и обсебващи отношения са ми мъчителни. Като гледам по филмите някой да каже: не мога без тебе..." и пр.... винаги се чудя...И, веднъж прочетох на Ошо:

"С тебе добре. Без тебе пак добре" и си казах, това съм аз.

А за кармата при мене, трябва да се науча да стоя на краката си сама, и да управлявам собствеността си, също паричните взаимоотношения. Цял живот го уча това и каквото и да правя, живота ме поставя в такива ситуации. С много труд и мъка го изкарах до някъде

Но само до някъде. Успех ти желая

[Симон3]

Предлагам и моето мнение по вечната и безкрайна тема за КАРМАТА.

За по-лесно възприемане ще го разделя на 2 части:

1.а- Някои основни езотерични понятия, без ясната и точна дефиниция на които е невъзможно обясняване, още по-малко освобождаване на кармата;

1.б- Кратка дефиниция и класификация на кармата;

2.а- Няколко основни понятия от езотеричната социална етика, необходими за овладяване на "зряла" карма;

2.б- Експресно освобождаване от карма.

1.а - Базисни езотерични понятия

Освен видимото и осезаемо плътно тяло, човек има невидимите, по-висши и обуславящи го витално, астрално и ментално. Всяко следващо прониква в предишното и го обхваща. Те също са физически, но от все по-фина материя, неизвестна на конвенционалната наука.

Телата биха били само безжизнена материя, без управляващите ги енерго-информационни (ЕИ) ядра, наричани душа, дух, дъх, аз - нека приемем общото название аз. Това са специфични ЕИ програми (по същество - сoфтуер), чиито основи са били създавани в течение на много хиляди години, и които в многобройни циклични реализации - прераждания (реинкарнации) се обогатяват и усъвършенстват. Когато човек заспи, азът, заедно с носещите го фини тела, напуска временно плътното тяло за енергийно зареждане и обучение в друго време-пространство. При смъртта трайно напуска тялото и след преходен период в духовните (фините) светове, започва следващото си прераждане като нова личност, но винаги запазва и частици от предишната. Азът има няколко компоненти – плътен, под-съзнателен, съзнателен, над-съзнателен и висш. Влияят и редица други ЕИ съставки, а около всичките тела и азове има защитни енергийни обвивки, наречени аура.

- Плътният аз (ПлАз) е на най-ниското ниво, зависи от типа плътно тяло и е трайно свързан с него. След имплантирането в плътното тяло, бива модифициран с генетичната наследствена информация от ДНК. По-отделен е от другите азове, регулира вътрешните органи и други основни функции на организма и няма пряка връзка със съзнанието. Плътното тяло, управлявано от ПлАз е един биоробот, който би могъл да функционира до няколко дни сам (дълбок сън или кома), но само ако има връзка с другите азове.

- Подсъзнателният аз (ПАз) е следващ по ниво - съвкупност от основното, "обвивката" на главните събития и опит от предишните прераждания. Също е модулиран от ДНК, но в малка степен. При новосъздаден аз, в неговия ПАз се записва набор средно-стандартни знания, опитности и насоки за съответното историческо време. Разположен е във виталното тяло и е само за един живот.

- Съзнателният аз (САз) определя почти всички физически, емоционални и интелектуални дейности на индивида. Той се създава преди раждането, в голямата си част е празен, чист, готов за възпитаване, за запис на знания и опитности в предстоящия живот. Наборът от ПлАз, ПАз и САз е минимално необходим за да се роди и съществува един човек. При земния модел спомените от предишните животи са недостъпни, за да не пречат на сегашния живот и да не се повтарят грешките от предишните. САз се носи от астралното тяло, също е само за един живот и се разпада след смъртта. Автоматично и волево в САз се създават области с подсъзнателни функции – ПС-САз, които обаче в голяма степен подлежат на съзнателен, волеви контрол.

- Надсъзнателният аз (НАз) е "есенцията" на предишните прераждания, в него е асимилирано основното от всички досегашни САЗове. "Вечната", неостаряваща част на АЗа, която само се обогатява и усъвършенства. Носи се от менталното тяло. НАз може да се създаде след 2 до 60 успешни живота на млад Аз. До тогава напредващите имат несамостоятелен прото-НАз, под попечителство на духовни водачи. Колкото по-стар и опитен е НАз, толкова по-силно НАз и САз влияят върху плътното тяло и може в значителна степен да коригират наследствеността (ДНК) и някои елементи на ПлАз.

– Базисна ЕИ същност (БЕИС) е разположената във висшия астрален свят, под надзора на старши духовен водач, резервна енергия. В зависимост от нивото си, азът взима 15 до 80% от принадлежащата му енергия за живота в плътно тяло. БЕИС е свързана с ЕИ корди с всичките му азове и е друга вечна и безсмъртна част; описана подробно от Майкъл Нютън за някои групи азове.

- Висш аз (ВАз) имат малцина по-напреднали - по-специален, разположен в духовния свят, а не в тялото. Информационно е свързан с НАз, енергийно с БЕИС. Може да се създаде след стотици прераждания, достатъчен брой от тях успешни. Също "вечен" и неостаряващ. Около 90 млн. човека имат моно-ВАз – един за един човек; 18 млн. са с мулти-ВАз – един за много хора, някои в плътно тяло, други не, общо до няколко стотин. ВАз се среща по-често през последните няколко стотин години, като средство за ускоряване растежа на азовете и освобождаване от натрупаната през хилядолетията карма. Общият мулти-ВАз улеснява, координира и стимулира духовния растеж, но някои връзки се проявяват на плътно ниво като объркващи, създават непонятни болести и кармично-подобни проблеми или ги влошават. Те може да се овладеят подобно на освобождаване от карма.

- Аура е специална защитна енергийна обвивка, по една около всеки Аз, освен ВАз. Тези 4 аури винаги обвиват ПлАз, ПАз, САз и НАз, те са неотлъчна част от тях. Когато човек е буден са почти слети в една. Плътното тяло има своя защитна обвивка-яйце, простираща се до няколко десетки сантиметра около него, както и около свързващите корди, които са ЕИ връзка на телата помежду им и с духовните светове.

СЪЗДАВАНЕ на нови Азове. Някои стари азове завършват цикъла си на реинкарнации - "дипломират" се от висшето специално училище Земя и заминават за други светове или се обединяват на други нива. На 2-ро място много Азове биват блокирани в низшите религиозни астрални общности, 3-ти висят объркани в междинния астрален план, 4-ти остават да живеят и работят доста дълго в астралния свят. Всичко това намалява наличните Азове, а броят на хората (плътните тела) продължава да расте, затова са необходими нови попълнения.

Приблизителното разпределение на днешните азове по произход е следното:

- Само 1/5 продължават стандартния път от предишен живот;

- 1/3 са мултиплицираните - след успешен плътен живот, някои по-напреднали НАз се разделят на 2 или повече части. Това обяснява нелепите, на пръв поглед, претенции на няколко човека, че са били напр. Клеопатра, която впрочем има вече хиляди "потомци". Някои връзки чрез общ НАз също може да предизвикат странни болести и състояния от кармичен тип.

- Над 40% са новосъздадените - в своеобразни инкубатори, управлявани от специализирани локални богове, след което за тях се грижат духовни майки и възпитатели, докато станат готови за живот в плътно тяло.

- Малка част са от други звездни системи или духовни същества от ментални светове, които са пожелали опитност в един труден плътен свят като земния.

- Още по-малко са получените чрез обединяване прото-азовете на 3 до 800 животни, усъвършенствани при хармонично общуване с хората и помежду си, съвместно с частици от груповия им дух.

Повечето стари азове са живели само или предимно на Земята, само 2% са с единични земни животи. За по-напредналите е интересно не физическото родословно дърво, а духовното - предишните прераждания и разклонения на същия НАз или ВАз.

1.б - Накратко за КАРМАТА

Масовото използване на чуждици силно затруднява възприемането и запомнянето и предимно отблъсква читателя. Карма е една от малкото, които използвам в лекциите си, понеже е доста масова и няма подходяща българска дума.

КАРМА (причина-следствие, действие-резултат) е основно понятие в повечето източни религии и класическия езотеризъм, много актуално е и днес. Всеки миг и час, всяко прераждане, с всяка своя мисъл и действие, както и с бездействие, човек създава, гради, записва своя АЗ. Обикновено позитивните записи се наричат опитност, духовен растеж, понякога блага карма, а предимно и изцяло негативните - карма (в това й значение я използвам). Сегашното състояние на всеки човек в определена степен, различна за различните хора, е следствие от начина по който е живял досега, както в сегашния, така и в предишните животи на същия НАз. Колкото е по-рационално и хармонично, толкова по-малко карма ще натрупа. Всяко зло, всяка неприятност, лоша дума или мисъл към околните и към себе си, или безропотно приемане на такива, записва частичка карма, която прави живота все по-труден и по-болен. Всяка добрина, всяка красива, безкористна постъпка, хармонична с околните и с природата допринася животът да е по-лесен, здрав, красив, успешен. Но малките, незначителни вини нямат съществен принос, докато значението на позитивните събития обикновено е с лек превес; зависи също от собствената оценка – прекалените критичност или безкритичност влошават значението. Всъщност най-същественото от предишните прераждания и настоящето, особено най-силните и тежки преживявания, както и сравнително близките, са най-определящи - те са същинската карма.

Класически се разделя на: обща натрупана; проявена (зряла); създавана сега. По-важно и полезно за анализ и отстраняване е следното разделяне:

1- от лошото, което човек е причинил на друг. Това е основният вид карма ("грях"), която в класическия вариант се компенсира ("изкупува"), като в същия или следващ живот злосторникът бъде поставен на мястото на жертвата, така че сам да преживее вредите, които е причинил преди и да разбере какво лошо е сторил. Обикновено няма голям ефект, понеже рядко се стига до правилно осъзнаване и кармата продължава да се трупа.

2- от лошото, причинено му от друг – тя е по-малко позната и е свързана с разбиране и анализиране защо е позволил да му причинят зло; да го прости и да се предпазва от подобни ситуации в бъдеще.

Затова в много случаи е по-правилно да се говори за кармични взаимоотношения.

3- от лошото, причинено на себе си – малцина осъзнават, че прекален алтруизъм, себеподтискане, принизяване и наказване е също много лошо, макар че някои религии тъкмо това проповядват. Нека не забравяме поговорката "Прекален светец и богу не е драг".

Кармата е записана основно в ПАз, откъдето автоматично се репликира в ПлАз, САз, ПС-САз, също и в БЕИС, информация за нея в НАз и Акаша. Остра непоносимост към обичайни неща, хора, действия, някои тикове, неврози, алергии, необясними болести, често са признак на кармична обремененост, която е готова за отстраняване. Освен тази индивидуална, има и групова карма, на племе, общност, нация и пр.

На границата на правата си като локален бог, Христос е извоювал по-големи права за израстналия днешен човек да оперира със своята карма. Последните десетилетия особено се стимулира експресното й освобождаване, което ще бъде обяснено във 2-ра част .

Материалистите игнорират предишните животи, докато някои езотерици ги надценяват. Може да се чуят абсурдни съвети: ти трябва да си спомниш предишните животи, тогава си бил пак ти! Това налага да се припомни, че само най-значимата част от предишните животи се записва компресирано в ПАз, а есенцията от тях е част от характера, от НАз. Настоящата личност - сегашният САз е уникален, никога не е съществувал и няма да се повтори. Затова е толкова трудно осъзнаване и освобождаване на кармата, натрупана от другите личности в предишните животи на същия НАз.

Повечето хора, след смъртта участват в обсъждане на завършилия живот чрез жив многомерен "филм" с различни подробности от живота, обсъждане с близки азове, с водачи или самостоятелно преглеждане и анализиране в уединение и др. Показват се и "филми" как би протекъл животът, ако в ключови ситуации са били взети различни решения. Така се поставят маркери за избягване на грешки в следващи животи. Не е позволено те да бъдат дадени пряко на бъдещия САз - той трябва предимно сам да ги открие и отстрани, докато е в плътното тяло. Затова е полезно при проблемни и важни стъпки в живота, човек да не избързва, а да помисли, да помедитира, да си припомни планираното - за да вземе правилно решение, а не да направи поредната грешка и да продължи да натрупва карма.

Щастлива Нова Година!

Поздрави

Симон Живков

Редактирано Януари 1, 2010 от Симон3

[borislavil]

Кармичният проблем може да бъде оприличен на заледен участък. Колкото по – дълбок е слоят лед, толкова по – трудно ще се разтопи, т.е. толкова по – трудна е задачата с развързването на заплетения кармичен възел – това изисква време, т.е търпение, и слънчеви лъчи (топлина), т.е. любов. Истина е, че колкото повече любов носи човек в себе си, толкова е по – търпелив! Положителната температура, необходима за разтапянето на леда в човешките взаимоотношения, са позитивните мисли, чувства и действия (позитивната настройка), а отрицателната температура, която прави ледения слой още по – дебел и плътен, са негативните и злонамерени наши мисли, чувства и действия. И както ледът не може да бъде разтопен със студенина, така и кармичният проблем не може да бъде разрешен с омраза. Мнозина си мислят, че чрез бягство от проблема, могат да го игнорират, но те се заблуждават, защото никой не може да избегне плащането на натрупан кармичен дълг – рано или късно ще трябва да платим! Бягството само отлага това плащане (обикновено в следващото прераждане), но при утежнени обстоятелства, защото всяко забавяне и отлагане трупа лихви. Освен чрез търпение и приемане на ситуацията, идващи от будността на съзнанието и разбирането, което то носи, кармата може да се преработи много успешно и много по – бързо с любов, но това обикновено се оказва трудно и непосилно за повечето души с обичайно ниво на съзнание. Когато кармичният закон събере в един дом, като съпруг и съпруга, мъж и жена, има определен срок, през който двамата трябва да останат заедно (понякога и цял живот), за да се изчерпи кармата. Прекрати ли се преждевременно връзката, се създават нови кармични дългове и в следващия живот тези души отново ще се срещнат, но при още по – тежки условия, защото кармичната тенденция се е задълбочила. Това не означава, че кармичните партньори, каквито са повечето брачни двойки, до края на живота си трябва да останат заедно. Разрешава се преустановяване на общото съжителство, но само ако партньорите могат да се разделят, без да таят лоши мисли и чувства един към друг, т.е ако останат в дружески (приятелски) отношения. Това е сигурен белег, че кармичният проблем е изчерпан (изчистен)! Няма случайни връзки и взаимоотношения! Всички те са предопределени от Господарите на Карма с оглед на нашите кармични уроци и то с наше съгласие в залата за преглед на бъдещия живот, и закодирани в нашето подсъзнание. Затова и нямаме право да се жалваме и да недоволстваме от съдбата си (така само утежняваме положението си!), а с достойнство да носим кръста, който сами сме си избрали!