selsal Добавено Май 1, 2008 Доклад Share Добавено Май 1, 2008 (edited) Човешката личност не се преражда, тя е продукт на вписването на комплекс от "качества" в конкретната ситуация на земния живот и този продукт изчезва напълно, остават обновените "качества". Как точно се обновяват тези "качества" и как се наричат те в различните религиозни системи едва ли има смисъл да чепкаме подробно, защото понятията на всяка система се използват в системата на приетия от тях светоглед. Грешката на повечето разбирания за прераждането е вмъкването на личностна проекция в описаниято му, например "аз" съм бил този, "еди кой си" е бил "еди кой си". "Аза на всекиго" е уникална проекция търпяща динамични изменения в света на проектирането й, той е илюзорен и той не може да бъде друг "аз". Асоциирането между различни проекции е подвеждащо, по-правилно е да се търси в посоката на проектиращият лъч където се намира информация за "качествата" и да се намерят тези които са особено активни за тази проекция. Резултатите от тази активност в света на проекцията е "работата", тя остава в него. В Новия завет има доста отнасяния относно прераждането, това че църквата си е опростила работата е друг въпрос. За Йоан Кръстител още при разждането му се споменава че ще се прояви "духът" (християнският термин за "качествата") на Илия, после Христос казва явно е Илия дойде и учениците разбират че става дума за Йоан. Най-фрапиращ е примера със слепеца по рождение за който учениците питат дали е наказан за своите или за греховете на родителите си. Греховете на родителите са разбираеми, но как може да съгреши някой който идва направо от Бога? Христос не отрича въпроса като грешен принципно, следователмо този въпрос се вписва в учението му към учениците. Средновековните схолоастици доста са се потрудили да излязат от тази ситуация и са въсели понятието "пренатален грях", т.е. грях извършен от зародиша по време на бременността, повечето църкви са го възприели от немай-къде. А това че прераждането е било популярна идея се вижда от въпроса на Христос към учениците по повод на мнението на хората кой е Той. В сегашната епоха всеки знае "кой е " и не пита другите да ми кажат, без съмнение става дума за прераждане на дух, или по-точно "проектиране" на "качества". Както и да е, всяка епоха с понятийния си апарат, няма смисъл да губим време да ги сравняваме, времето е за работа с това към което те сочат. Доколкото съм запознат, е добре да се прави разлика между будистката интерпретация за скандхите (групите), които съставляват кармичния поток и съответно формират аза, от една страна, и юдейската представа за приемественост, изразена в “И ако искате да приемете, Той е Илия, който има да дойде” (Матея 11:14), имайки се предвид Йоан Кръстител, от друга страна. Изобщо прокарването на паралели въз основа на повърхностен признак, на бледо сходство, е… именно схоластика. Основната и най-ярка разлика в случая е, че скандхите (“качествата”, както ги нарече Диан) изграждат илюзията за аза и водят до прераждане, което – ! – е страдание, а появата на Илия в образа на Йоан е благодат. Именно, ако е грешка – отново както казва Диан – да се казва “аз това” и “аз онова”, то би било грешка пък да се твърди, както Христос го е направил, че Йоан е този или онзи (Илия в случая). Нали все пак и Илия не е някакъв аз и в тоя смисъл не е Илия, а Авраам, например. Авраам пък е… И тук стигаме до договора, сключен с Бог и идеята за приемственост. Въобще будистката трактовка за прераждането е включена в контекста на една изумителна духовност, но западното й преекспониране, смесването й напълно неаналогично с юдейството, християнството и античните религии, е наивност, която крие отказ да се вниква, както и желание да се прокарат несъзнавани желания за вечен живот, но с профанни трактовки. Редактирано Май 1, 2008 от selsal Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диан Георгиев Добавено Май 1, 2008 Доклад Share Добавено Май 1, 2008 За закачки нямам време - писал съм го и преди. Не съм въвел аз понятието "пренатален грях" за да обясня как може слепороден да е бил с грях по-време на раждането си щом идва за пръв път на Земята, обясниха ми го проповедниците. Религията и светогледа вървят заедно и те трябва да се изпитват и проверяват, а тогава важи правилото "Няма религия по-горе от истината". Колкото и субективни да могат да бъдат изжияванията на духовните реалности за различните религиозни системи/светогледи, те неминуемо имат обща логика и тя си заслужава търсенето. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 1, 2008 Доклад Share Добавено Май 1, 2008 Хубаво е да се направи отново разграничението между личност и индивидуалност. Първата, наричана още низш аз е сбор от конкетния ум, емоциите и етерното/физическото тяло и тя наистина не се преражда, различна е за всеки човешки живот и е до голяма степен следствие от предхождащата я личност. Индивидуалнотта, Визшият "Аз", Душата е сбор от висшия ум, будхи и атма. Когато се казва, че човек се преражда, трябва да се има предвид именно душата. Всъщност въплъщава е по-точен израз, въпреки че и той е неточен. Карма може да се отнесе както за личността, така и за душата, но кармата на последната обхваща много по-продължителни периоди от време (цикли). Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
selsal Добавено Май 1, 2008 Доклад Share Добавено Май 1, 2008 (edited) Основната реакция срещу негативния ефект на кармата е изтриването на кармата. "Изтриването на кармата" е ерзац не само на изгарянето на кармата (като осмократния будистки път), но е заместител и на изкупуването на кармата (в качеството му на проста сделка). Един факт завихря читта (ума) и води до последици, чието широко ветрило може да отнесе човека и да го отдалечи от спасението. Но нека никой не се подвежда, че посредством "изтриването на карма" се превъзмогва кармичния факт. Никак даже не се цели това! С "изтриването на карма" се затрива съзнанието, което поставя ударение върху съществуването на кармичния факт. Така че, самото "изтриване на кармата" е една от последиците на кармичния факт. Затова деянието по "изтриване на кармата" не само не желае кармичността да липсва, а напротив, поддържа я, унищожавайки онуй, което я снема (разкрива). То е като корумпирания правоприлагащ, дето укрит зад закона, по инстинкт - по карма - се опитва да заличи всяка законност. Или както сектанта, който благоговее пред фетиша си и задрасква живота. Редактирано Май 1, 2008 от selsal Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Май 1, 2008 Доклад Share Добавено Май 1, 2008 Кой/къде говори за "изтриване на карма"? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
selsal Добавено Май 1, 2008 Доклад Share Добавено Май 1, 2008 (edited) "Изтриването на кармата" е ежедневно човешко деяние. При форумното общуване - в частност - то се появява в много ярък и непосредствен вид. Колко теми има, в които е оформен един цялостен и разгърнат разговор? Почти... николко. Защо е така? Защото оня, който казва нещо, го цвъква веднъж, случва се да го повтори - понякога, и... желанието му да общува се изчерпва. Причина за такова поведение е липсата на способност да се мисли и чувства живо, а вместо това се мисли и чувства в щампа. Живото мислене и чувстване допускат всяко говорене и всяка позиция и разколебават несъзнаваните податки на кармата. Отказът от последователна линия на изложение винаги показва властта на импринтите в човек, власт, която под предлога на конформистки оправдания (правила, липса на време, добро сърце...) прекъсва срещата на една мисъл с друга, на едно чувство с друго. ---- Например, какъв мотив имаш ти, Диана, да си модератор? Редактирано Май 1, 2008 от selsal Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 1, 2008 Доклад Share Добавено Май 1, 2008 Не знам за какво изтриване на кармата става въпрос. Аз нещата ги разбирам така: Всяко движение е безкрайно. Може да му бъде променена посоката, да бъде трансформирано, но не може да изчезне. Дори и в случаите когато се говори за действия извършвани без привързаност към резултатите, въпросната верига от следствия продължава да се случва. Дори и да не сме привързани към резултатите, мотивите си остават. Кармата се създава от мотивите, те са истинските действия. Това, което обикновено наричаме действие, е проявяването им в материалния свят (което им дава пълнота, завършеност, но в никакъв случай не е същността). Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Май 1, 2008 Доклад Share Добавено Май 1, 2008 Кармата се създава от мотивите, те са истинските действия. Това, което обикновено наричаме действие, е проявяването им в материалния свят (което им дава пълнота, завършеност, но в никакъв случай не е същността). В този смисъл осъзнаването на реалните мотиви на поведението ни, на решенията, на избора ни, който правим в променящата се среда е може би първата стъпка. Пример: Оставяме човека до нас свободен да проявява агресия към нас под някакъв вид. Мотив1 - За да имаме за какво да го осъдим - външно или вътре в себе си. Мотив2- За да се сравним с него и да потвърдим пред себе си и другите, че сме по-добрите. Мотив3 - За да можем да се почувстваме жертва, към която после агресорът или някой друг ще се почувства виновен. Мотив4 - Защото вярваме в неговата свобода да го направи и не се чувстваме наранени от агресията - учим се да поддържаме телата си в хармония въпреки негативните външни влияния. Защото приемаме, че това е временно дисхармонично състояние на човека, което може да бъде преодоляно от него тогава, когато той сам реши. Първите 3 мотива и още подобни на тях могат да бъдат осъзнати и неосъзнати. И в двата случая се натрупва "карма" - имаме нужда от още много нараняване докато осъзнаем мотивите си и намерим начин да ги трансформираме в мотив 4. Мотив 4 винаги е осъзнат. Забелязала съм, че когато успея да стигна до такъв мотив, светът изведнъж става добър, смислен и щастлив. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Май 1, 2008 Доклад Share Добавено Май 1, 2008 "Изтриването на кармата" е ежедневно човешко деяние. При форумното общуване - в частност - то се появява в много ярък и непосредствен вид. Колко теми има, в които е оформен един цялостен и разгърнат разговор? Почти... николко. Защо е така? Защото оня, който казва нещо, го цвъква веднъж, случва се да го повтори - понякога, и... желанието му да общува се изчерпва. Причина за такова поведение е липсата на способност да се мисли и чувства живо, а вместо това се мисли и чувства в щампа. Живото мислене и чувстване допускат всяко говорене и всяка позиция и разколебават несъзнаваните податки на кармата. Отказът от последователна линия на изложение винаги показва властта на импринтите в човек, власт, която под предлога на конформистки оправдания (правила, липса на време, добро сърце...) прекъсва срещата на една мисъл с друга, на едно чувство с друго. ---- Например, какъв мотив имаш ти, Диана, да си модератор? Здравей, selsal! Попитах, защото за мен "изтриване на кармата" е едно невъзможно словосъчетание, нещо като оксиморон; позачетох се по-нагоре в по-предните постове и не видях никъде да се е говорило за това. Твоето обяснение в този пост също ме хвърля в недоумение. Какво имаш предвид с това "ежедневно човешко деяние"? Не разбирам дадения пример с форумното общуване. Каква е връзката с това, че във форумите не се получавали "цялостни и разгърнати разговори" (според теб - за мен има доста добре разгърнати и стойностни теми)? Какво да разбираме под "отказ от последователна линия на изложение"? - това предполага, че сме сигурни, какви са мотивите и възможностите на автора на това изложение. Освен това, когато имаме форум, а не конвенционален диалог между двама души, е нормално да има накъсване на "разговора" - дори на живо, ако разговарят не двама, а повечко хора, пак се наблюдава същия ефект или ако искаш дефект . Също така да се етикира нечий мотив като "конформистко оправдание", си е вид манипулация. ----- Мотивите да бъда модератор съм изложила на друго място и пред други хора, важно ли е това за теб и точно в тази тема ли държиш да ги опиша? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Май 1, 2008 Доклад Share Добавено Май 1, 2008 Изтриване = на промяна . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
selsal Добавено Май 1, 2008 Доклад Share Добавено Май 1, 2008 Също така да се етикира нечий мотив като "конформистко оправдание", си е вид манипулация. - Диана Илиева Както кармата произвежда действия и това са действията, с които човек се идентифицира, така и конформизмът подтиква човек да извършва действия, които приема за свои. Кармичният сценарий и конформисткият сценарий следват своя сюжетна линия. Но понякога събитията се стичат по начин, който възпира произволния сюжет на тия сценарии. Общуването е класически пример за опасността спрямо всяка карма и всеки конформизъм. Човек не знае какво ще му се каже по време на един свободен разговор, всяко разбиране може да бъде оспорено, да бъде подронено, а оспореният и подроненият е възможно да се почувства поруган. Ако четеш Платон, то в една голяма част от диалозите (които най-често са между няколко човека) може да се забележи как самият диалог създава правилата на общуване и няма субект, който да ги гарантира. Всъщност наличието на правилоприлагащ субект е условие за задушаването на разговора. В моменти когато един разговор добие размах, всички конформистки наченки отстъпват, но пък тогава възникват следните режисьорски намеси: антагонистите (лошите) се отстраняват, а ако това не е по силите на кармичната режисура, протагонистите (добрите) изведнъж остават без време и заменят декорите на своя сценарий. “Да съм модератор” е формата да наречеш кармата си и уклона си към конформизъм – правила. Така се позоваваш на една уж над-кармичност, която изтрива усещането, че действително си подвластен на кармата си. Най-лесният път! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 1, 2008 Доклад Share Добавено Май 1, 2008 Моля те обясни понятието "кармичен сценарий". За каква "сюжетна линия" или "произволен сюжет" на кармичния сценарий говориш? И използвай език, който да е по-разбираем. Щом държиш да наложиш мнението си, първо се постарай "аргументацията" ти да е разбераема за всички, а не само за тебе самия. Другия вариант е да продължиш да си пишеш в характерния за тебе стил, но без да се опитваш да налагаш мнението си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Май 1, 2008 Доклад Share Добавено Май 1, 2008 (edited) Бях написала една дълбока мисъл, но тя пропадна, поради сървърни проблеми. Както и да е, чудя се - как за всички дотук кармичните въпроси и проблеми са разгадаеми, ала за мен не са и как всички други знаят защо са осъдени, а аз не не зная участта си и каква е разликата между Слънцето което виждам, когато осъзнавам и онова Слънце, когато всичко е очаквано и несбъднато... Защо моето Слънце не е кармично определяемо и по кои закони то носи "кармичната" определеност на гибелта си - някой ден?! Редактирано Май 1, 2008 от Мона Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Май 1, 2008 Доклад Share Добавено Май 1, 2008 хехе, selsal , много яко мнение. Браво ! На мене ми хареса. Който разбрал, разбрал, който не е , да бега да чете още книжки Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
selsal Добавено Май 2, 2008 Доклад Share Добавено Май 2, 2008 Щом държиш да наложиш мнението си… - Станимир Ако се опитвах да наложа мнението си, щях да го облепя с целувка и напълня с тлъстина от доброжелателства. И да пожелая в душата си да стана модератор. ---- Нека вземем две твои изречения: Всяко движение е безкрайно. Може да му бъде променена посоката, да бъде трансформирано, но не може да изчезне. – Станимир Примерно универсална будистка теза е: че не всяко движение е безкрайно, а съзнанието, подвластно на карма, изпада в илюзията, че всяко движение е безкрайно. И онзи, който не разбира тая истина, се намира в авидя (невежеството). Дори и да не сме привързани към резултатите, мотивите си остават. Кармата се създава от мотивите, те са истинските действия. – Станимир Грешката не е в това, че човек е извърнал очи към резултатите, наместо да се преборва с мотивите, а грешката (авидя) е в това, че човек изобщо е погълнат от връзката между мотивите и резултатите. Това ясно ли е или да добавя – че причинно-следственият закон е върховният закон, който движи профанното съзнание. Според Мадхямика (едно от водещите течения в будизма) нещата са празни (шуня), тоест лишени са от собствено битие. И понеже непросветленият човек не осъзнава това, той отнася нещата едно към друго, за да опита да ги изпълни със смисъл, но единствено произвежда причинно-следствения принцип, който пък натрупва карма (деяния) и завърта самсара (колелото на страданията). Индивидуалността, Висшият "Аз", Душата е сбор от висшия ум, будхи и атма. Когато се казва, че човек се преражда, трябва да се има предвид именно душата. – Станимир Това е кармичният сценарий! Една дълбока неосъзната инстанация в човек, която го кара да изпада в илюзията, че нещо свръхценно у него – Висшият “Аз” – се преражда. Къде това в основополагащите източни учения? Нека вземем класическия индуизъм, в него Висшият Аз (Брахман) се постига, осъзнава се. А след това от карма не остава нищо, никакви прераждания. Но, от друга страна, кармичният сценарий никак не желае унищожението на кармата. Затова внушава един друг, по-приемлив Висш “Аз”, дето се ниже покрай обикновените азове в преражданията и не престава да съществува, но пък се за-висш-ава с всяко прераждане. И тъй от цикъл в цикъл. Това е лоша безкрайност – любимото внушение на кармата. Хем се осъзнаваш на степени, щото окончателното осъзнаване прекратява преражданията, хем все пак си осъзнат, понеже правиш разлика между аз и Висш “Аз” (Тоя Висш “аз” веднъж си го за-висш-ил, но и кавички му слагаш, та да не би някой да го обърка с обикновения аз, ех). ---- Другия вариант е да продължиш да си пишеш в характерния за тебе стил, но без да се опитваш да налагаш мнението си. – Станимир Ето отново кармичният сценарий (модераторската жилка): тя предлага варианти, като опитва да впише нещата в шаблона си; същото правиш с интерпретацията си за Висшия ““Аз””. Колко пъти аз съм казвал на някого “така трябва да правиш, а не така”. Кой се опитва да наложи мнението си, аз или ти? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 2, 2008 Доклад Share Добавено Май 2, 2008 (edited) Селсал, не си падам по заплетените философски разсъждения, но все пак благодаря за отделеното внимание. Аз лично в определен момент предпочитам да се доверя на интуицията си, въпреки огромния риск от самозаблуда. Сега искам да обърна внимание на връзката между волята и кармата. За мене кармата е преди всичко закон. Тя е част от Божествените закони. От друга страна имаме волята, причината, творческото начало. Тя поражда действието, а законът за кармата предопределя неговото следствие. Двете неща не могат да бъдат разделени едно от друго. Имаме воля и карма - прояви ли се едното, проявява се и другото. Да излезеш извън закона за кармата, означава да излезеш извън Божествените/Природните закони, да "съществуваш" в състояние на хаос. Може да се направи и разграничението между Божествена и човешка воля и да се разгледа кармата и в тази връзка. Редактирано Май 2, 2008 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
selsal Добавено Май 2, 2008 Доклад Share Добавено Май 2, 2008 Е, то именно интуицията води до философия. Думата, аналогична на понятието за философия, в източния свят е “даршана”, а там разбирането за карма е развивано все в даршани. ---- Да излезеш извън закона за кармата, означава да излезеш извън Божествените/Природните закони, да "съществуваш" в състояние на хаос. - Станимир Тук наистина залагаш единствено на онова, което наричаш своя интуиция. Шанкара, един от двамата основни философи на Веданта (философията за Висшия Аз) твърди, че божествеността се проявява в света чрез творческото начало, което е първопричина на целия ред от последици, които виждаме всеки ден. Но този причинно-следствен ред не е самата божественост, а “мая” – забулването на божествеността. Именно обвързването с “мая”, илюзорността, е причината за преражданията. Да имаш карма е да не си се отърсил от “мая”. Твоето разбиране за карма аз отнасям до западното разбиране за предопределение, но не в отрицателния му аспект, като фатализъм, а като предначертан божествен път, който човек трябва да открие сам. Думата карма просто придава ореол на произход, на автентичност на разбирането, щото нали уж всичко иде от Изтока. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Май 2, 2008 Доклад Share Добавено Май 2, 2008 Сега искам да обърна внимание на връзката между волята и кармата. За мене кармата е преди всичко закон. Тя е част от Божествените закони. От друга страна имаме волята, причината, творческото начало. Тя поражда действието, а законът за кармата предопределя неговото следствие. Двете неща не могат да бъдат разделени едно от друго. Имаме воля и карма - прояви ли се едното, проявява се и другото. Да излезеш извън закона за кармата, означава да излезеш извън Божествените/Природните закони, да "съществуваш" в състояние на хаос. Може да се направи и разграничението между Божествена и човешка воля и да се разгледа кармата и в тази връзка. Само с воля можем да си работим по "кармата" - да променяме мотивите на своето поведение и своето отношение - волята да отворим сетивата и ума и сърцето си, за да постигнем виделина за Божията воля, волята да почистваме редовно праха на нормалните за един човешки ум гордост, суета, ревност, волята да укротяваме желанията си и да ги трансформираме в мечти, волята да съхраняваме своята свобода и свободата на другите, волята да пазим неразлъчно в себе си това, "което Бог е съчетал". Само ще трябва разумно да работите. Вие сте господари на вашия Живот и няма сила, която да ви противодейства. Защото Бог, който е турил тези неща в съчетание, Той се грижи, за да пази това равновесие. Всяка мисъл, добра или лоша, която се породи у вас, предизвиква голяма борба. У вас едновременно се борят две разумни сили – и едната, и другата ви казват как трябва да постъпвате. За да бъдете силни, трябва да възстановите у вас това съчетание. Тази дисхармония, която съществува във вас, трябва да я обновите, защото у вас има много мисли, които ви смущават, има много противоречия. Избягвайте самоосъждането. Схванете ли, че има една грешка у вас, поправете я; не се осъждайте, но се изправете. Гледайте от всички неща да добиете една приятност, едно детинско разположение, а не да мислите, че много сте живели, много сте страдали. [Ще учите закона на подмладяването. То е Възкресението. Няма да казвате: „Остаряхме”, а ще казвате: „Млади сме, ние отсега нататък ще работим!” Няма да казвате: „Ще умра”, а ще казвате: „Намислих да си направя нова къща.” Изгубил си парите си – ще кажеш: „Дадох ги на банката.” Тълкувайте нещата в прав смисъл. Един ден учениците на Христа, като минавали покрай едно умряло куче, казали: „Колко лошо мирише!”, а Христос казал: „Колко хубави бели зъби има то!” Пази се от това, не казвай колко лошо мирише, а си измий ръцете. Да си миеш ръцете значи да си правдив. Само така ще се оправи светът. А докато научите проявленията, които хората имат, се искат много години. Което Бог е съчетал Беседа от Великата майка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest aorhama Добавено Май 2, 2008 Доклад Share Добавено Май 2, 2008 Реалното съществуване на всеки човек е изначално дихание на Любовта на Бога към Собственото си творение. Преди да сме били създадени, ние вече сме били - няма душа, която да не е част от Божия Промисъл. Доколкото не познаваме (първо в себе си, а после и извън себе си) Любовта, Която ни е родила, доколкото сме отстъпили от Нея, дотолкова сме се и отклонили от себе си и сме създали собствения си егоизъм и нереалност. Любовта не ни изоставя - ние Я изоставяме. И тъй се губим, намираме се и вечно се преоткриваме - все в Нея. Всяко наше отклонение от Първопроизхода ни се нарича карма. Страданието на душата е следствие от пренебрегнатия накога Зов на Праизвора за неделимостта на съществуването. По отношение на изначалието си - съвсем като звездите на небето - хората са различни и индивидуално неповторими и всеки един от нас има своя път. Всеки греши спрямо Първопричината по своему - и се завръща/или отказва да го стори пак по своему. Отклоненията ни се наричат най-общо карма - СЪД-ба. Завръщането ни е наречено Път, Истина и Живот: "Затова дойдох, за дам Живот, и да го дам преизобилно." Никое следствие не седи по-горе от причината си - била тя осъзната или не. Законът си е Закон. А Любовта на Бога е над всеки Закон, което и Учителят ни учи: "Любовта е по-силна от съдбата" Толкоз. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
borislavil Добавено Май 3, 2008 Доклад Share Добавено Май 3, 2008 Кармата е създаване на определена тенденция, на определена насоченост на движението на жизнения поток като следствие от нашите мисли, чувства, желания, постъпки, думи, вътрешни мотиви… Създава се един вихър, който ни увлича след себе си и ни кара да го следваме и да му се подчиняваме като правим неща дори против собствения си разум – неща, за които нямаме обяснение. Според Учителя, човек може да живее или според карма, или според дихарма. Ако си позволим да направим превод на тези понятия, бихме могли да кажем, че това е християнското разбиране за живот според закона или живот по благодат. („защото законът чрез Мойсея бе даден, а благодатта и истината чрез Исуса Христа”) Каква е разликата? Законът е ясен – „зъб за зъб, око за око”, „каквото сееш, това и жънеш”, „ядеш това, с което храниш другите” – това е един научно издържан, математически закон – получаваш толкова, колкото даваш и това, което даваш. Разумът го разбира - логично е. Благодатта обаче е иреална, непостижима за ограничения разум. Тя се въплъщава в живота на човека по други, непознати за разума закони и няма как да бъде обяснена. Тя е дар от Бога. И тя е, която изчиства кармата на човека. Има необикновени хора, макар и рядко на тази земя, които действително идват доброволно, след като са ликвидирали със своята карма. Те обаче слизат с мисия и напълно съзнателно приемат тежката задача да станат Изкупители на карма. Такива същества са от ранга на Исус Христос – Божият агнец слязъл, за да изкупи греховете на света, т.е. за да снеме голяма част от кармичното бреме на човечеството, като го поеме върху себе си, и 2000 години след това Учителя, за когото ученици от вътрешната школа са имали видение, че носи върху плещите си цялото земно кълбо. И само на тях им е дадена власт да определят и коригират човешки съдби, но не и да си играят със съдбата. Определянето на съдбата, избирането на сценарий за живот е изключително сериозна и отговорна работа, с която се занимават тъй наречените „Господари или Владетели на карма”. Когато обикновено, простосмъртно човешко същество се опитва да си играе със съдбата, навлиза в една висша материя, която не е по силите му, и само става жертва на собствените си игрички. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest aorhama Добавено Май 3, 2008 Доклад Share Добавено Май 3, 2008 (edited) Борислав: Когато обикновено, простосмъртно човешко същество се опитва да си играе със съдбата, навлиза в една висша материя, която не е по силите му, и само става жертва на собствените си игрички. Именно, но Любовта е тъй милостива, че и най-грубите заигравки могат пак да бъдат за добро и поука. Цената е обаче страшна - визирам престъпника, познал Христос на кръста. Важното е, че Го е познал. Редактирано Май 3, 2008 от aorhama Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 3, 2008 Доклад Share Добавено Май 3, 2008 Благодатта означава изцяло да се отречеш от себе си. Това е да преодолееш егоизма си. Тогава човек не се интересува от наградата за своите действия. Но се пропуска едно междунно звено. Човек първо трябва да се научи да прави добро, да опита резултатите от доброто и едва след това да се отрече от тях, да ги пожертва. Тогава човек вижда навсякъде доброто, на не от позицията на егото си, а от позицията на цялото (на Божественото) с което се е отъждествил. Ето един цитат от Карма Йога на Вивекананда: Ако сме истински карма-йогини и искаме да се научим как да постигнем това състояние, тогава откъдето и да започнем, можем да бъдем сигурни, че ще достигнем до пълното себеотричане. И когато илюзорният аз изчезне, целият свят, който първоначално е изглеждал изпълнен със зло, ще ни се струва рай, изпълнен с блаженство. Цялата му атмосфера ще бъде благословена и всяко човешко лице ще бъде божествено. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
borislavil Добавено Юни 13, 2008 Доклад Share Добавено Юни 13, 2008 Бумеранг По цяла нощ сънувам бумеранги. За половин живот добре разбрах, че всичко най - накрая се завръща. Измяната се връща в ред измени. Богатството се връща с нищета. Замахването идва като удар. Непроменена връща се усмивката. И наранил, аз наранявам себе си. Забравил някого - забравям себе си. Зарадвал някого, аз радвам себе си. Затрогнал някого, аз трогвам себе си. Но и при вас ще дойда непременно - подобно обич за дарена обич, подобно мисъл за дарена мисъл. Подобно удар за получен удар. И цяла нощ сънувам бумеранги. Андрей Германов Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юни 30, 2008 Доклад Share Добавено Юни 30, 2008 11 октомври 1935 г. В действителност, човек никога не може напълно да се освободи от кармата, защото кармата е самият живот. Ние можем само да завършим конкретния цикъл на кармата (с една или друга продължителност) в зависимост от нашия духовен ръст и поетата мисия на определената планета. С други думи, завършвайки поредния курс на Обучението, след известен интервал от време (ваканция) ние трябва да пристъпим към следващия по-горен и т. н. ad infinitum. Именно тези ваканции могат да бъдат онова място за отдих, където няма "нито сълзи, нито въздишки". Никоя ваканция обаче не може да продължи вечно, макар че е възможно да обхване хилядолетия, затова и вечно "успокоение" не съществува. Та нали в Космоса постоянно се наблюдава зараждане и разрушение на световата. И често разрушаващите се светове съвсем не са завършили своята еволюция. Причините за такова разрушение са много. Една от най-прискърбните сред тях е умъртвяването на духа в човечеството, насялеващо планетата. ... Писма на Елена Рьорих Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Юни 30, 2008 Доклад Share Добавено Юни 30, 2008 11 октомври 1935 г. В действителност, човек никога не може напълно да се освободи от кармата, защото кармата е самият живот. Ние можем само да завършим конкретния цикъл на кармата (с една или друга продължителност) в зависимост от нашия духовен ръст и поетата мисия на определената планета. С други думи, завършвайки поредния курс на Обучението, след известен интервал от време (ваканция) ние трябва да пристъпим към следващия по-горен и т. н. ad infinitum. Именно тези ваканции могат да бъдат онова място за отдих, където няма "нито сълзи, нито въздишки". Никоя ваканция обаче не може да продължи вечно, макар че е възможно да обхване хилядолетия, затова и вечно "успокоение" не съществува. Та нали в Космоса постоянно се наблюдава зараждане и разрушение на световете. И често разрушаващите се светове съвсем не са завършили своята еволюция. Причините за такова разрушение са много. Една от най-прискърбните сред тях е умъртвяването на духа в човечеството, насялеващо планетата. ... Писма на Елена Рьорих Станимире, интересно защо си оставил без коментар този много интересен цитат от Елена Рьорих? Това не е характерно за тебе. Или може би смяташ, че думите на авторката казват достатъчно. Ако е така и ако това се отнася за нашия свят също, то...? Не мога да разбера, какво се разбира под „умъртвяването на духа в човечеството, населяващо планетата“. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.