Карма. Що е карма?

[Станимир]

Коя карма изплащаме на земята? Мислите ли, че всички мигове от живота си, които възприемаме като щастливи са следствие от добрите ни постъпки в миналото. Ако е така, не е ли странно, че именно в тези "щастливи" мигове много често натрупваме нова отрицателна карма? Или тези "щастливи" мигове са просто едно изпитание, а плодовете от положителните си мисли и действия от миналото събираме някъде другаде и то по начин, който не позволява създаването на нови зависимости? През земния си живот изплащаме нашата отрицателна карма - нещо повече последната е тази, която ни принуждава да се въплътим и определя обстоятелствата около въплъщението ни. Положителната карма се натрупва в душата - във висшето ментално, будхично и атмично тяло - и се изплаща в девачан. Тя присъства във въплъщаващата се личност като характер, добродетели и качества, но не и като щастие, което ще му бъде осигурено за предстоящия му живот. Това, че някой се ражда богат, красив, в "благоприятна" среда, е защото тези условия са избрани за да се развива, а не защото са резултат от някакви негови добродетели проявени в миналото му. Виж с отрицателната карма не е така. Тя няма къде другаде да се изплати (изключвам състояния като авичи и т.нар. осма сфера, които са изключения). Затова, страданията които имаме на Земята, в много случаи наистина са в резултат от кармата ни. Ще спомена само, изключението, което са страданията на които се подлагат доброволно някои много напреднали души, за да утвърдят някоя идея или събитие и да стимулират развитието на определена група хора, държава или човечеството като цяло.

[Impulsa]

Как разбирам аз кармата.

Кармата определя къде ще се родиш,кои хора ще срещнеш,какво има да научиш от тях и как.Проблемите идват тогава когато ние приемем нещата които ни се случват тук като висша реалност,поддаваме се на принципи и възгледи за света,които не идват от истинския,духовния свят а от възпитание,семейна среда и др.Позволяваме си да съдим според собственото си виждане за нещата,понякога се предаваме на емоциите и приемаме че те са по силни от нас,че просто имаме"лоша карма".

За да не говоря толкова абстрактно нека преведа следния пример.

Като малка бях възпитавана от човек,който макар добър с непознати и познати вкъщи се държеше зле с близките си хора,обиждаше ми се несправедливо и с дни не ми говоререше.После пренесох това си свое отношение в интимните си връзки.За приятели и познати бях много хубав човек,но във връзките ми не мога да кажа същото.После се разболях.Това ме накара да осмисля всичко и да се разделя с тези мои придобити кармични качества.От тогава съм различна.

Тук е въпроса - карма ли е че съм се родила в това семейство,карма ли е че съм допуснала поради липса на сили и вяра да се поддам на същите емоции като човека ,който ме е възпитавал,да допусна в себе си негативна карма,която да предопредели посредством моето отношение събитията в живота ми.И неизбежно ли е,възможно ли е да се "измъкнеш" от кармата си.Аз мисля,че да.Всичко е възможно ако бдим над мислите си,чувствата си,ако приемаме дори и най горчивите уроци с любов и смирение,което признавам че не винаги ми се отдава.

За мен карма са просто предопределените уроци на живота,които ние и Бог сами сме си избрали.Друг е въпросът,че колкото повече грешни изводи си вадим,колкото повече отказваме да ги учим те ще се повтарят отново и отново с още по-голяма сила........докато ги разберем.

[Roemy]

Това, че някой се ражда богат, красив, в "благоприятна" среда, е защото тези условия са избрани за да се развива, а не защото са резултат от някакви негови добродетели проявени в миналото му. Виж с отрицателната карма не е така. Тя няма къде другаде да се изплати (изключвам състояния като авичи и т.нар. осма сфера, които са изключения). Затова, страданията които имаме на Земята, в много случаи наистина са в резултат от кармата ни. Ще спомена само, изключението, което са страданията на които се подлагат доброволно някои много напреднали души, за да утвърдят някоя идея или събитие и да стимулират развитието на определена група хора, държава или човечеството като цяло.

Здравей Станимир,

Не съм съгласна с теб, по две причини:

1.Ти разглеждаш кармата единствено , като отрицателно явление, което трябва да бъде изплатено в материялния свят, т.е. на земята. Не смяташ, ли че кармата може да има и положителен аспект и благодарение на това, да получаваме благоприятна среда в настоящия си живот.

2." Това, че някой се ражда богат , красив , в благоприятна среда, е защото тези условия са избрани за да се развива". Всички сме изпратени на земята за да се развиваме, никой не може да спре еволюцията. Само, че едни се развиват в благоприятна среда, а други не в зависимост от това ,което са си изградили от предишния си живот. Даже си мисля, че понякога неблагоприятната среда, спомага много повече за нашето развитие, защото по този начин ние получаваме повече изпитания.

Редактирано Ноември 13, 2007 от Иво

[Станимир]

Положителната карма се натрупва в душата - във висшето ментално, будхично и атмично тяло - и се изплаща в девачан. Тя присъства във въплъщаващата се личност като характер, добродетели и качества, но не и като щастие, което ще му бъде осигурено за предстоящия му живот.

Ще добавя, че щастието е субективно състояние и може да се постигне независимо от обкръжаващите условия. Т.е. щастието не трябва да бъде свързвано с кармата, а с нашия характер и светоглед.

[Атлантида]

Поздравления за тази интересна и много трудна тема.Обсъждаме кармичните закони,но те се разпростират над и извън нашите свързани с материята възприятия и критерии на нещата.Кой казва,че ако се родиш здрав,красив,в голяма и хубава къща и т.н. (т.е. материално осигурен),това е награда,щото си много велик и духовно извисен?! За какво са им притрябвали на най-напредналите и святи личности материални блага?И ги приемат като голяма награда? Значи ли,че превъзхождаме тези,които нямат здрава и красива материална обвивка и са родени в нищета?!Хубава е притчата за белия кон и показателна.

Мисля,че положителната карма се натрупва във висшето ментално тяло и не се губи при преражданията.А условията,при които се раждаме просто отговарят най-добре на "текущата" ни програма.Бих искала да цитирам едно мнение,което напълно споделям.

Коя карма изплащаме на земята? Мислите ли, че всички мигове от живота си, които възприемаме като щастливи са следствие от добрите ни постъпки в миналото. Ако е така, не е ли странно, че именно в тези "щастливи" мигове много често натрупваме нова отрицателна карма? Или тези "щастливи" мигове са просто едно изпитание, а плодовете от положителните си мисли и действия от миналото събираме някъде другаде и то по начин, който не позволява създаването на нови зависимости? През земния си живот изплащаме нашата отрицателна карма - нещо повече последната е тази, която ни принуждава да се въплътим и определя обстоятелствата около въплъщението ни. Положителната карма се натрупва в душата - във висшето ментално, будхично и атмично тяло - и се изплаща в девачан. Тя присъства във въплъщаващата се личност като характер, добродетели и качества, но не и като щастие, което ще му бъде осигурено за предстоящия му живот. Това, че някой се ражда богат, красив, в "благоприятна" среда, е защото тези условия са избрани за да се развива, а не защото са резултат от някакви негови добродетели проявени в миналото му. Виж с отрицателната карма не е така. Тя няма къде другаде да се изплати (изключвам състояния като авичи и т.нар. осма сфера, които са изключения). Затова, страданията които имаме на Земята, в много случаи наистина са в резултат от кармата ни. Ще спомена само, изключението, което са страданията на които се подлагат доброволно някои много напреднали души, за да утвърдят някоя идея или събитие и да стимулират развитието на определена група хора, държава или човечеството като цяло.

[Станимир]

Кръщенето пречиствало човека от всички карми, натрупани от предишни животи. Чудя се тогава, след като кръщене се прави от много, много, години, как успяват да се натрупат тези карми. Нали всяко кръщене ги пречиства.?

Кръщенето означавало, че приемаме Светия Дух в себе си.

Кръщаването не причиства от кармата. Нито пък изповедта или прошката. За най-груб пример мога да дам например когато физически нараним даден човек - нужно е време раните му да заздравеят (тази аналогия не е пълна, но представя идеята която имам предвид).

Друг пример познат от изтока: Хвърляме камък в езеро. Образуват се вълни, които достигат до брега и после се връщат обратно към мястото където сме хвърлили камъка (т.е. нас самите); през цялото време вълните постепенно затихват, но отново се насочват към брега и после отново към нас.

Всяко действие предизвиква безкрайна верига от следствия. Под безкрайна имам предвид продължаваща до края на Калпата (Манвантарата). Върху следствията може да се повлияе чрез извършването на нови действия, но те не могат да бъдат унищожени.

[Атлантида]

Станимир, ! Исках да цитирам и едно друго твое мнение, но понеже забелязвам,че в тази тема вече съм те цитирала веднъж, ще споделя само пълното ми съгласие и единомислие с теб по тези въпроси.Което, естествено, е също кармично.

Според мен, когато някой е тръгнал да щурмува един висок и труднодостъпен връх, то най-вероятно е опитен, трениран и добър в изкачването (инак не би имал никакъв шанс). В този процес той се събужда една сутрин в подножието на най-стръмния участък, който е малко преди върха. Този ден изкачването му е много тежко, може и да се разранят ръцете и краката му, възможно е да бъде дори и опасно.Тежка карма ли е това?- Не, това показва, че на другия ден той, изглежда, ще приключи катеренето и ще стъпи на върха. Това с върха, май не е идеалната аналогия,която можех да измисля, но искам да изразя по-образно, че преодоляването на трудности не е свързано обезателно с грешки от минали животи, поне според мен. Карма означава просто действие. Смятам, че ние сме в действие, започнало в някой по-ранен живот, което ще приключи в някой следващ.

По повод хубавата приказка(мнение 162), в нея виждам поне две много мъдри и добри послания.Едното е, че ние си нямаме понятие какво е карма(както е отбелязал Станимир ) и второто, което всъщност е едно потвърждение на първото:

Цитат(Silviya @ Aug 19 2007, 20:41) ... "А няма по-голям грях от това да разделиш две души, които се обичат."

[Креми (късметче)]

Идва ми наум една аналогия: В следствие на неправилен живот (предимно емоционален) в човешкото тяло често се пораждат различни болести. Но човекът има възможност да предприеме различни методи на лечение, които ако са разумно избрани ще доведат до много по-лесно и бързо справяне с болестта. Същият този човек може и да остави болестта да отмине естествено, което може да доведе и до нейното изостряне.

Може ли тази аналогия да се отнесе към кармата? Може ли кармата да бъде променена (не казвам отменена)?

...което ме подсеща за два въпроса:

1. Трябва ли човек да търси лечение на болестта? Каква карма носи то?

2. Каква карма заработват хората с професии, свързани с лечение?

[borislavil]

Привеждам цитат от "Изгревът", съставител Вергилий Кръстев, том първи, стр. 33, спомен на Галилей Величков:

"Бях близо до Учителя и Той като ме видя, че разговарям с въпросното лице ме запита:"Кой е този?" - "Учителю, това е един от най - големите хирурзи в София." Учителят го оглежда внимателно и казва:"А знаеш ли кой е той? Той е един от най - големите пълководци в миналото и под неговия меч са загинали много хора. Затова сега е дошъл като хирург между българите, за да си изплати кармата. И като ги реже със скалпел - сега ги лекува. Мечът, който има от миналото, сега го използва като скалпел, но вече за доброто на враговете си, като ги прави свои ближни, като ги лекува."

Около мен има две сетри, които слушат и разтреперани Го питат:"Учителю, ама щом е дошъл между българите и сега ги лекува със скалпел, значи, това са онези, които е посичал със своя меч." - "Точно така - заключава Учителят.- И единият има нужда да си изплати кармата и другите имат нужда да им се помогне. Така единият плаща, другите приемат и кармата на този народ се смекчава и отива към добро."

[Диан Георгиев]

"Карма" е дума заета от хиндуизма и като всяка заемка стои изкуствено и неясно, на базата на тази неясност с нея може да обясни всичко, а подобно обяснение става нищо в крайна сметка, защото си оставаме в същата мъгла. Като прибавим и лавината от ню-ейдж книжки които експоатират тази ситуация, се получава тъпчене на едно място без да получим конкретно знаие и да разберем поне къде се намираме. По тази причина аз престанах да я използвам преди години, после се случи че живях с индийци и чрез наблюдения на говора им видях че за тях тази дума има конкретно значение на "работа" и абстрактно значение на "действие", но както всички абстрактни понятия то се използва много рядко, главно при разговори на религиозни теми.

Все пак "действие" не е далече от "работа", така че за яснота си представете че вместо "карма" използвате "работа". Например в съвета "Гледай си работата!" (Mind you own business!). Например според Webster (1913) business e:That which busies one, or that which engages the time, attention, or labor of any one, as his principal concern or interest, whether for a longer or shorter time; constant employment; regular occupation; as, the business of life; business before pleasure. Това определение има смисъл защото за да си жив в материалния свят трябва да се действа и работи, всеки който се е родил тук трябва да работи, това е и смсъла на сътворението на човека в крайна сметка. Работата която имаме да вършим сега зависи от резултатите от тази която сме вършили преди, те могат да бъдат умения, условия и знание как да ги използваме за да свършим конкретна работа, несвършена работа отпреди и т.н. Условията и свързаността на работата в обща взаимообвързана система включват и другите които са въвлечени в нея, "наковалня или чук" както се наложи, ако и да се възприема като страдание да си наковалня, чука също страда. Според Буда: "Животът е страдание".

В "Махабхарат" има една ситуация когато за да има мир разделят царството като дават на Пандавите половината която обаче е от пустинни и неизползвани земи. Те искат да се откажат от подобна "лъвска дялба", но Кришна настоява да приемат, защото тази земя ще е за тях арена на действие (Land of action) и те ще я преобразят с труд за който имат нужния потенциал и остава да го вложат в дейстие, т.е. в библейски термини да не погребват талантите си. Те отговарят че и боговете не биха се съгласили на подобна участ, но според Кришна "Какво разбират боговете от човешкия труд?" Буда отива още по-далече и поставя човешката ситуация като уникална за да се постигне напредък който боговете не биха могли. Пандавите се впрягат в работа (буквално - Бхим тегли плуга вместо вол) и с благословията на Кришна преобразяват своята земя. Например значениято на "съпруг" е "съвместно впрегнат", при смъртта си св. Кирил казва на Методий да продължи сам да тегли плуга и т.н., Темата на труда на Земята е голяма, според Учителя умишлено не се разрешава на учените да изледват духовният свят защото ако го има това знание малцина биха дошли на Земята да работят. Последните думи на Учителя са: "Свърши се една малка работа за Господа. Започва едно по-голяма".

Редактирано Април 28, 2008 от Диан Георгиев

[Таня]

Едно се иска от вас: никакво лицемерие, абсолютно никаква лъжа! При всяка своя мисъл, при всяко чувство и действие давайте си отчет какви са отношенията ви към Бога, към ближния ви и към себе си. Правете вътрешен анализ на всичко, което минава през вас. Този анализ е нужен за самите вас, а не за другите. Що се отнася до Съществата, които следят кормата на човека, те не се интересуват от вашия анализ. Те само следят всички ваши външни и вътрешни прояви и отбелязват, пишат сегашния и бъдещия ви живот. Сегашният и миналият ви живот определят вашия бъдещ живот. Тия същество са много строги, те не пропущат нищо от вашия живот. Те изваждат лентата на миналите ви животи, развиват я и в най-малки подробности преглеждат формите, през които сте минали. Те следят вашите прояви и определят условията на бъдещия ви живот. Сега е време на ликвидация с кармата. Казвате: „Как, аз да призная греховете и престъпленията си! Не съм съгласен с това." Не, ще признаеш всички свои погрешки и грехове, ще се изповядаш и така ще ликвидираш с кармата си. Ако днес не искаш да ликвидираш, утре, е бъдещия живот, ще сториш това. За предпочитане е обаче още днес да ликвидираш - по-добре днес, отколкото утре. По-добре сами да се съдите, сами да изправите погрешката си, отколкото други да ви съдят и да изправят погрешката ви. Щом съзнаете погрешката си, веднага я изправете. Само при тези условия благородното и възвишеното у^вас ще може да се прояви.

Сега, вие искате да поставите здрава основа на вашия Живот и върху нея да градите. Какъв градеж е този, в който камъните са песъчливи, гредите - изгнили, гвоздеите - ръж¬дясали? Никакъв градеж не е това. Няма да мине много време и вие ще бъдете затиснати под вашата къща. Значи основата на вашата къща трябва да бъде от здрав и солиден материал. Не се самозалъгвайте да мислите, че не е важно какъв материал ще имате, но важно е материал да имате. Не е така, при съграждането на вашия живот не е толкова важно количеството на необходимия материал, колкото неговото качество. Като направи някаква погрешка, някой казва; „Няма нищо, ще мине." Да, лесно е да се каже така, но понякога погрешката не минава, лесно не се изправя.

Често децата си правят различни смешки, забавляват се. Те вземат един конец и на него нанизват няколко царевични зърна; като видят някоя кокошка, те подхвърлят конеца към нея, дават й да си хапне царевица. Кокошката се хвърля към царевицата, клъвне я, но не може да я глътне. Децата държат конеца в ръката си и играят с кокошката. Тя пак подскочи да клъвне зрънцето, но не може до го глътне - чуди се кокошката защо не може да глътне царевицата. И на вас казвам: преди да клъвнете зрънцето, погледнете първо не е ли нанизано на конец. Ако е нанизано на конец, не трябва да го гълтате. Глътнете ли го, ще се намерите в положението на кокошката - ще скачате, ще гълтате, но нищо няма да придобиете.

Сега, като ученици трябва да бъдете внимателни, да изпол¬звате знанието, което ви се дава. Това знание е необходимо, за да решавате правилно задачите и мъчнотиите на своя живот. Мъчнотии, изпитания ще ви се дадат, но правилно трябва да ги решавате. Така трябва да ги решавате, че да бъдете за пример на обкръжаващите. Хората от света трябва да видят в лицето на всеки едного от вас образец на човек без лицемерие и лъжа, човек на дела, а не на думи. Веднъж влезли в Школата, вашата задача е да се справите с кармата си, да се освободите от всички свои кармични връзки, правилно да се развържете.

Ако погледнете на човека с окото на ясновидеца, той представлява следната картина: в средата е човекът, а от него излизат множество нишки, които го държат вързан. Тези нишки са като лъчи на Слънцето. Задачата му като ученик в Школата се заключава в това, постепенно да къса тия нишки една след друго. Като скъса и последната нишка, той е съвършено свободен, може да разполага с живота си както намира за добре. Докато е свързан с тия нишки, човек постоянно се усеща спънат: иска да мисли - не може, иска да чувства - не може, иска свободно да прояви волята си - пак не може- Иска да къса тия връзки - не може. Защо? Той не знае законите как да ги къса. Той не може сам да ги реже; вземе ножиците, рече да ги отреже, но страхът му казва: „Не късай конците, опасна работа е тази!" Като знаете това, ще се молите, ще правите усилия - ще късате внимателно нишка след нишка, докато един ден отрежете последната нишка и се почувствате човек със свободна мисъл, със свободни чувства и свободни действия. Това значи да изработи човек в себе си диамантена воля.

Сегашният ви живот, както и условията, при които живеете, не трябва да ви смущават. Те не могат да ви спънат в развитието ви. Решите ли веднъж да скъсате с връзките си, ще видите, че веднага ще ви отворят нов път. Така ще разберете, че всичко в света е разумно. Като се освободите от всички връзки на миналото, ще бъдете свободни, ще стенете истински ученици. Ученикът не трябва да бъде посредствен, но свободен, независим от условията. Окултната Школа има предвид да приготви ученици, хора за бъдещата раса. Ученикът може да криволичи в пътя си, да върви надясно и наляво, но винаги право към целта.

Източник: Допирни точки в Природата/Бяла и черна светлина, МОК,ІІ г.

[Атлантида]

...

Все пак "действие" не е далече от "работа", така че за яснота си представете че вместо "карма" използвате "работа". Например в съвета "Гледай си работата!" (Mind you own business!). Например според Webster (1913) business e:That which busies one, or that which engages the time, attention, or labor of any one, as his principal concern or interest, whether for a longer or shorter time; constant employment; regular occupation; as, the business of life; business before pleasure. Това определение има смисъл защото за да си жив в материалния свят трябва да се действа и работи, всеки който се е родил тук трябва да работи, това е и смсъла на сътворението на човека в крайна сметка. Работата която имаме да вършим сега зависи от резултатите от тази която сме вършили преди, те могат да бъдат умения, условия и знание как да ги използваме за да свършим конкретна работа, несвършена работа отпреди и т.н. Условията и свързаността на работата в обща взаимообвързана система включват и другите които са въвлечени в нея, "наковалня или чук" както се наложи, ако и да се възприема като страдание да си наковалня, чука също страда. Според Буда: "Животът е страдание".

В "Махабхарат" има една ситуация когато за да има мир разделят царството като дават на Пандавите половината която обаче е от пустинни и неизползвани земи. Те искат да се откажат от подобна "лъвска дялба", но Кришна настоява да приемат, защото тази земя ще е за тях арена на действие (Land of action) и те ще я преобразят с труд за който имат нужния потенциал и остава да го вложат в дейстие, т.е. в библейски термини да не погребват талантите си. Те отговарят че и боговете не биха се съгласили на подобна участ, но според Кришна "Какво разбират боговете от човешкия труд?" Буда отива още по-далече и поставя човешката ситуация като уникална за да се постигне напредък който боговете не биха могли. Пандавите се впрягат в работа (буквално - Бхим тегли плуга вместо вол) и с благословията на Кришна преобразяват своята земя. Например значениято на "съпруг" е "съвместно впрегнат", при смъртта си св. Кирил казва на Методий да продължи сам да тегли плуга и т.н., Темата на труда на Земята е голяма, според Учителя умишлено не се разрешава на учените да изледват духовният свят защото ако го има това знание малцина биха дошли на Земята да работят. Последните думи на Учителя са: "Свърши се една малка работа за Господа. Започва едно по-голяма".

Споделям гледната точка на Диан, доста се покрива с написаното от мен по-горе. Понятия като карма наистина имат много измерения.Може би е най-правилно кармата да се схваща като действие, но понеже това звучи твърде общо- акцента е , че е вид работа и обучение. Поне с моите представи перфектно се покрива. Забележително е пълното единодушие по въпроса между Кришна,Буда и написаното в "Книга на живите" от Беинса Дуно. Той също акцентира върху това, че кармата е работа, също и вид обучение. В момента не попадам на точните цитати, но може би има предостатъчно цитати до тук.

[selsal]

Християнската религия не отнася към себе си източното разбиране за карма. Да се говори в един контекст за кръщение и карма не е лесно. Християнинът не се преражда, а източният човек не получава опрощение за греховете си чрез вяра. От друга страна няма нищо лошо в това да се търсят смисловите паралели между отделните религии, но никак не е малка опасността да се изпадне в произволно смесване на понятия и идеи.

На изток – когато се наложило разбирането за “изкупване на кармата” – се появили монаси, които си водили своеобразна сметка: разходват порочни постъпки и заприхождават добродетелни постъпки. Така че, при тия монаси, лявата ръка е знаела какво прави дясната; с други думи казано, целият низ от добродетели в своя корен и в своята съвкупност е порок. Затова, ако се следва стриктно линията на Веданта и най-вече на будизма, то кармата не трябва да се изкупва, а да се изгаря.

Дали ще вредиш, или ще подпомагаш, има значение най-вече в един западен смисъл; на Изток – и вредата, и помощта, са карма (деяния), които пораждат (натрупват) карма, а кармата задържа човек в самсара (кръговрата на житейските страдания) и го отдалечава от мокша (спасението). Например йогинът: той има за цел да е добродетелен, но тая негова добродетел не се състои в добрите постъпки, а в отказа от всякакви постъпки.

Или пък Самкхя: при нея саттва е светлата гуна (страна, аспект, качество) на Пракрити (първичната материя, същност на света), за разлика от раджас и тамас, които носят предимно или само негативния аспект на Пракрити, но и трите гуни, положителни или не, в крайна сметка нямат нищо общо с Пуруша (спасителният бряг, отделящ същинския Аз от Пракрити). Истинската разлика е не между сатвичното (добродетелното), от една страна, и раджастичното или тамасичното, от друга, а между Пракрити и Пуруша. Онзи, който не разбира тая разлика (вивека) – според Самкхя – се намира в авидя (незнанието) и няма да бъде спасен.

В същото време – тук ми се иска да подчертая своето мнение – аз никак не считам, че човек се преражда. Психологически: хората, които ползват понятието за карма, го правят не от духовни търсения, а поради желание да валидизират светоглед, който включва в себе си разбирането за неокончателното умиране. Нещо като “успокоявам се, че ако съм живял преди петстотин години, то някак все ще живея и след петстотин години”. Това е тъжно душевно състояние (макар да е разбираемо). Ако на един будист му се каже, че след петстотин години ще живее, той ще разбере само едно нещо: че спасението му се отлага, а страданието ще продължи.

[Атлантида]

...

В същото време – тук ми се иска да подчертая своето мнение – аз никак не считам, че човек се преражда. Психологически: хората, които ползват понятието за карма, го правят не от духовни търсения, а поради желание да валидизират светоглед, който включва в себе си разбирането за неокончателното умиране. Нещо като “успокоявам се, че ако съм живял преди петстотин години, то някак все ще живея и след петстотин години”. Това е тъжно душевно състояние (макар да е разбираемо). Ако на един будист му се каже, че след петстотин години ще живее, той ще разбере само едно нещо: че спасението му се отлага, а страданието ще продължи.

Напълно си прав Селсал.За Душата никак не е лесен живота на земята.Тя не идва тук за да търси щастие и едва ли би го намерила.Ето какво пише Б.Дуно в "Книга на живите" :

"Земята е място на заточение, но пак каква култура и какви забави се дават на хората. ..."

[Станимир]

Освобождението е много относително нещо. Има различни видове карма. Приключването с кармата на личността далеч не означава, че индивидуалността не е подвластна на закона за кармата на едно по-високо равнище. Освобождение се постига когато човекът достигне максимума, който е определен за съответния еволюционен цикъл. Такова ограничение съществува. Достигайки го човек не може да продължи развитието си, защото той е част от цялото човечество и не може да "избяга" твърде много от това цяло. Такива хора прекарват в нирвана остатъка от космически цикъл или остават на земята да помагат на братята си. Но с началото на новия цикъл те отново продължават своето развитие и са подвластни на кармичния закон, но на едно по-високо равнище. Равнище според което много от нашите най-висши представи за добро, ще се окажат не чак толкова добри и за което едва ли можем да имаме някакво понятие.

[Креми (късметче)]

Или пък Самкхя: при нея саттва е светлата гуна (страна, аспект, качество) на Пракрити (първичната материя, същност на света), за разлика от раджас и тамас, които носят предимно или само негативния аспект на Пракрити, но и трите гуни, положителни или не, в крайна сметка нямат нищо общо с Пуруша (спасителният бряг, отделящ същинския Аз от Пракрити). Истинската разлика е не между сатвичното (добродетелното), от една страна, и раджастичното или тамасичното, от друга, а между Пракрити и Пуруша. Онзи, който не разбира тая разлика (вивека) – според Самкхя – се намира в авидя (незнанието) и няма да бъде спасен.

Хрумна ми един паралел с християнството, който може и да е недодялан, но ако е поне отчасти верен, да помогне в разбирането на многото непознати термини:

Пракрити = Цялостният човек,състоящ се от

сатва = Дух,

раджас+тамас (приблизително) = душа+тяло.

Пуруша = Бог

авидя (приблиз.)= неверник, непокръстен

В източните религии ми харесва това, че няма този фанатичен дуализъм, както при някои привърженици на християнството, най-вече при католиците : черно и бяло, ангел и дявол, плътско и духовно, грешно и свято...една висока бариера, която християните сами заобикалят кой както може, вместо да си поставят височини, отговарящи на развитието им. Харесва ми плавността, спокойствието и мъдростта на Изтока, които правят развитието по-успешно, без стрес, страх и последващи от него грешки.

От друга страна - идеята, че отказът от постъпки е добродетел , също може да бъде разбрана криво (особено ако западният човек клони към мързел). За мен

отказът от постъпки също е постъпка.

Редактирано Април 28, 2008 от късметче

[selsal]

"Земята е място на заточение, но пак каква култура и какви забави се дават на хората. ..." – Атлантида

Земята е най-хубавото място сред всички нехубави места (пък и сравнение с хубавите места).

Приключването с кармата на личността далеч не означава, че индивидуалността не е подвластна на закона за кармата на едно по-високо равнище. – Станимир

Преминаването от едно еволюционно ниво в друго е трудно отнесимо към източните учения, то има своето място единствено в западната интерпретация. Тая теза напомня на замисъла на Архитекта от “Матрицата”, където Избрания е избран не да постигне окончателно освобождаване (“окончателното освобождаване” е съвсем източна формулировка), а да презареди Матрицата и да се премине в своего рода нов кармичен цикъл. На Изток, ако циклите се повтарят, те се повторят без качествена разлика.

Когато Буда е постигнал Нирвана, а след смъртта си е достигнал Паранирвана, той се е освободил окончателно. Прероденият Буда, онзи, който се въплъщава в отделните будистки водачи, не е индивидуалност, която подлежи на развитие. Тук, наистина, става дума за идеала за бодхисаттва – просветленият, който не може да премине отвъд, без да спомогне това да се случи с всички останали. Но този бодхисаттва, който “помага на всички да прекосят реката”, е просто носител на будността, на вече постигната от Буда просветленост.

Освобождение се постига когато човекът достигне максимума, който е определен за съответния еволюционен цикъл. – Станимир

Буда сравнява бог Ишвара с отделния човек, като казва, че богът може и да превъзхожда човека, що се отнася до способностите и добродетелите, но както бога, така и човека, изживяват самсара (еволюционното съществуване). Докато самият Буда, за разлика от боговете и хората, вече не е подвластен на никаква карма.

Освобождението е много относително нещо. – Станимир

То е все едно да се каже: абсолютът е много относително нещо. Не относителността снема абсолюта, а обратно – освобождението снема всяка относителност (това и базовата будистка теза). Втората будистка истина, причина за страданието е желанието, налага еволюционността, а оттук и закона за относителността, докато третата будистка истина, има път към спасението, е пълно отрицание на относителното светоусещане (на закона за зависимия произход).

Отказът от постъпки е също постъпка – Късметче

Да. Сартр казва, че “отказът от избор е също избор”. Но има революционна разлика между постъпката в кармичен смисъл и избора. Кармата налага последователност, характерна за неосъзнатия човек, а изборът в своя автентичен вид е съзнателен. Отказът от постъпки е да избера да не постъпвам неосъзнато (да не се поддавам на кармата).

Пракрити = Цялостният човек,състоящ се от

сатва = Дух,

раджас+тамас (приблизително) = душа+тяло.

Пуруша = Бог

авидя (приблиз.)= неверник, непокръстен – Късметче

Е, май не е така.

[Атлантида]

Абсолютно вярно, че бездействието също е някаква акция и позиция. То и по законите на физиката покоят е относителен. Мисля, че когато безучастно наблюдаваме - само ние евентуално си мислим, че нищо лошо не правим и че нас не ни засяга. Всъщност може това да е изпит единствено и точно за "зрителя" и веорятно много отрицателна карма е натрупана по този начин- с равнодушно гледане от страни.

[mvm]

Я да се изкажа и аз тука "компетентно" .

Досега кармата натрупана в един живот, се е проявявала и се е търсил начин да се поправи в следващ живот. В смисъл такъв, че например някой съгрешил в един живот, в следващия се появява в роля, в която да може да си поправи грешките от миналия. Тук някъде четох един спомен от съвременник на Дънов, много интересен. Човекът бил пълководец и убивал много хора в единия си живот, а в следващия бил доктор и лекувал хора. Меча, с който убивал хора сега бил скалпел. Показателно.

Обаче сега поради забързващото се време и повишени вибрации (няма да навлизам в подробноси, защото съм писала по въпроса в други теми). Та поради тази причина, кармата ни се появява и може да се поправи в рамките на един живот.

Така че живейте праведно, да не ви се стоварят на главите още утре съдбовни проблеми

[Атлантида]

mvm, примера който си дала ми напомни за подобни, дадени в "Можете да си спомните предишни животи",базирана на записките на сеансите на спящия пророк Едгар Кейси. Освен другите си дарби, той се е връщал назад и е "виждал" предишните животи на хората :

Пр.1 В сегашния си живот една жена винаги се е радвала на изобилни материални ресурси.Във предишното си прераждане е давала много от това, което е имала, за да помага на другите във физическите им нужди.

Пр.2 Макар и да не иска особено да го признае,тази жена намира, че отношението 'и към определено религиозно вероизповедание е изпълнено с предразсъдъци.

...в някой свой предишен живот е била жестоко преследвана от последователите на тази вяра и в резултат на това е загинала.

Осъзнаването на причината за всяко едно отрицателно отношение е първата важна стъпка към неговото премахване.

[Диан Георгиев]

Човешката личност не се преражда, тя е продукт на вписването на комплекс от "качества" в конкретната ситуация на земния живот и този продукт изчезва напълно, остават обновените "качества". Как точно се обновяват тези "качества" и как се наричат те в различните религиозни системи едва ли има смисъл да чепкаме подробно, защото понятията на всяка система се използват в системата на приетия от тях светоглед.

Грешката на повечето разбирания за прераждането е вмъкването на личностна проекция в описаниято му, например "аз" съм бил този, "еди кой си" е бил "еди кой си". "Аза на всекиго" е уникална проекция търпяща динамични изменения в света на проектирането й, той е илюзорен и той не може да бъде друг "аз". Асоциирането между различни проекции е подвеждащо, по-правилно е да се търси в посоката на проектиращият лъч където се намира информация за "качествата" и да се намерят тези които са особено активни за тази проекция. Резултатите от тази активност в света на проекцията е "работата", тя остава в него.

В Новия завет има доста отнасяния относно прераждането, това че църквата си е опростила работата е друг въпрос. За Йоан Кръстител още при разждането му се споменава че ще се прояви "духът" (християнският термин за "качествата") на Илия, после Христос казва явно е Илия дойде и учениците разбират че става дума за Йоан. Най-фрапиращ е примера със слепеца по рождение за който учениците питат дали е наказан за своите или за греховете на родителите си. Греховете на родителите са разбираеми, но как може да съгреши някой който идва направо от Бога? Христос не отрича въпроса като грешен принципно, следователмо този въпрос се вписва в учението му към учениците. Средновековните схолоастици доста са се потрудили да излязат от тази ситуация и са въсели понятието "пренатален грях", т.е. грях извършен от зародиша по време на бременността, повечето църкви са го възприели от немай-къде. А това че прераждането е било популярна идея се вижда от въпроса на Христос към учениците по повод на мнението на хората кой е Той. В сегашната епоха всеки знае "кой е " и не пита другите да ми кажат, без съмнение става дума за прераждане на дух, или по-точно "проектиране" на "качества". Както и да е, всяка епоха с понятийния си апарат, няма смисъл да губим време да ги сравняваме, времето е за работа с това към което те сочат.

[Силвия СД]

mvm

Така че живейте праведно, да не ви се стоварят на главите още утре съдбовни проблеми.

Брей! Затова ли да живея праведно? За да нямам съдбовни проблеми... Че аз ще изпукам от скука така.

Ах, как обичам да си играя със съдбата и да нарушавам всички "праведни" закони!

[Ани]

mvm

Така че живейте праведно, да не ви се стоварят на главите още утре съдбовни проблеми.

Брей! Затова ли да живея праведно? За да нямам съдбовни проблеми... Че аз ще изпукам от скука така.

Ах, как обичам да си играя със съдбата и да нарушавам всички "праведни" закони!

И за това.

Дали вярваме или не в карма и прераждане не е толкова важно. Ние сме частички от общия организъм наречен човечество и върху нас действат причинно следствените връзки които са в сила за тази система. Но хората не сме затворена система, ние сме част от творението и затова върху нас действат правилата валидни за всичко видимо и невидимо от този свят.

Така, че нарушавайки законите на баланса и хармонията, игрейки си със съдбата след това "сърбаме попарата,която сами сме си надробили"

[Донка]

Благодаря на Диан! Много интересни разсъждения - както обикновено!

Човешката личност не се преражда, тя е продукт на вписването на комплекс от "качества" в конкретната ситуация на земния живот и този продукт изчезва напълно, остават обновените "качества".

по-правилно е да се търси в посоката на проектиращият лъч където се намира информация за "качествата" и да се намерят тези които са особено активни за тази проекция. Резултатите от тази активност в света на проекцията е "работата", тя остава в него.

Редактирано Април 29, 2008 от Донка

[Диана Илиева]

Да! И аз благодаря на Диан , много точно е обяснил нещата; че иначе наистина се оплитаме в понятията от различни философски и религиозни системи.