Guest Ла Горда Добавено Декември 17, 2007 Доклад Share Добавено Декември 17, 2007 "Вие не трябва да се страхувате от никакви мъчнотии. Човекът на новите убеждения не трябва да парадира външно, но той трябва да бъде смел и винаги да съзнава в себе си, че Онзи, Който го е пратил на Земята, е с него. Има много примери за такива смели хора. Смелост е нужна на човека! И тази смелост се обуславя от вярата на човека. Човек трябва да има едно вътрешно спокойствие." И видях ново небе и нова земя, НБ, 18.X.1936 г. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Декември 18, 2007 Доклад Share Добавено Декември 18, 2007 (edited) Здравейте! Така е, но след като е нужна смелоста, как да се сдобием с нея, ако сме страхливи? "Да просиш от Бога, с вяра, без да се съмняваш никак, защото който се съмнява подобен е на морски вълни, карани и разблъскувани от ветровете." От Бога иде Смелост и Воля и Мисъл и Любов и Свобода и... всичко е от Бога. За да усети някой, че му липсва нещо, че му е в недостиг, то той му е необходим разсъдък. А от къде разсъдък? Пак от Бога! "Дойде по внушение на Духа в храма." "защото Бог може от тия камъни да въздигне чеда Аврааму" "Камъкът" е символът за първа чакра, отговаряща за елемента "земя" и за твърдата кастна система и косата. Издига се "кундалини", а то издигането му, зависи от Бог. Божията Воля определя на кой - кога и колко. Никой не знае кога ще премине към това достояние. Всеки има в себе си възможноста за Божие достойнство. Бъдете здрави! Редактирано Декември 18, 2007 от Ники_ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Декември 18, 2007 Доклад Share Добавено Декември 18, 2007 (edited) Страхът идва от незнанието. Когато се сблъскаме със страха си, когато преживеем дадена ситуация в която той се проявява, той вече не изглежда толкова страшен. В един по-възвишен смисъл, смелостта не е просто липса на страхове, а освен това и самоотверженост и жертвоготовност. Това означава липса на егоизъм, съпричастност и любов към другите. Тези, заедно със светлината на познанието, са качества на човешката Душа. Те са в нас, в нашата дълбока същност и всичко което се изисква от нас е да ги разкрием. "Познай себе си". Всичко е в нас - в нашата Душа, и от нас се иска единствено да имаме волята и положим усилията, Тя да се прояви. Тя - това сме ние самите. Разделеността между човека и Душата е илюзия и човекът трябва да положи всички усилия, тя да бъде преодоляна. Тогава ще дойдат и смелостта, и любовта, и познанието, и разбирането, и всички духовни качества у човека. Наистина, нужна е вяра. Душата е нашия истински водач по пътя на духовното развитие. Тя е единствената вярна посока. Духът се проявява чрез нея, Бог се проявява чрез нея. Тя е истинския образ и подобие Божие. Нужно е да вярваме, че във всеки от нас е заключена Божествеността. А ключът е на дъното на езерото, пълно с всевъзможни наноси и боклуци и размътено от егоистичните ни желания и стремежи. Спокойствието ще ни даде възможност да виждаме, мътилката ще се уталожи и тогава ще можем да изчистим и подредим съзнанието и подсъзнанието си. Когато това стане, най-отдолу ще намерим ключа. "In order to become the Knower of Allself, thou hast first of self to be the Knower" - велики думи. Редактирано Декември 18, 2007 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Декември 18, 2007 Доклад Share Добавено Декември 18, 2007 (edited) Всички хора са родени от един човек Минавате покрай едно дърво, погледнете го отвисоко и казвате: „Дърво е това.“ Вие даже и не помисляте, че имате голяма нужда от дърветата. да се храним с някои растения специално, като доставчици на хранителни материали. Науката едва сега е започнала да синтезира нещата, да ги сглобява, да ги приспособява. Науката трябва да остане като ръководство на човека. В едно криво разбиране няма никаква хигиена... ограниченото схващане всякога спъва човека. новото е у човека, който твори, който създава което е създало всичкото знание, това е човешката душа... вечен принцип, който свързва човека с Бога. За да се разрешат трудните въпроси, не е нужно да умрете. Само животът разрешава трудните въпроси. И трябва да се признае, че в „новото небе“ се подразбира новият живот, който иде органически в света и който трябва да възприемем. Първо ще се приеме като присаждане, а после – и по същество. Щом проповядвате за Господа, вие трябва да бъдете носители на Божественото. Колцина са онези, които са показали Божествената любов, че сами те да са доволни от себе си? С шестото чувство човек може да има големи практически придобивки в живота си. Всеки от вас трябва да бъде един екскурзиант, да бъде готов да тръгне за новия свят. казано е: С каквито хора дружиш, такъв и ще станеш. Това трябва да знаете, това трябва да имате пред вид, ако искате да прогресирате. В новия живот не може да влезе един човек с отживели разбирания за правото и когато той мисли изключително за себе си. у всинца ви трябва да се развива онова съзнание на отговорност, но не на безпокойствие. Вие трябва да вложите в душата си едно голямо спокойствие и да кажете, че в света съществува едно велико Същество. Това Същество царува в света. После трябва да си кажете, че имате един велик Баща, Когото сте забравили. у вас се крие нещо хубаво, оставено от Баща ви Всички добри хора трябва да се обединят и да се радват на новото без страх. И от смъртта, и от беднотията, и от болестите – от нищо да не ги е страх. ако се справи и започне в себе си да размишлява, че е поставен на изпит, и не се страхува, че ще бъде нападнат и изяден от тия лъвове, той се приема за член в това общество. Тогава лъвовете постепенно се отдалечават, прибират се в домовете си и събличат лъвските кожи. ако покрай видимите мъчнотии, които ви заобикалят, нямате и някои вътрешни, вие още не сте ученици. При това, трябва да се справите със своите мъчнотии. Болестта е една мъчнотия, беднотията е друга мъчнотия, смъртта е трета мъчнотия. И ако вие нададете вик, не се справите с тия мъчнотии, вие не сте за това общество. трябва да бъде смел и винаги да съзнава в себе си, че Онзи, Който го е пратил на Земята, е с него Вие трябва да имате съзнание за всичко, което правите. Човек трябва да бъде доблестен. Тъй щото, за да не правите погрешки, не отлагайте да реализирате една своя хубава мисъл или едно хубаво чувство, колкото и да са микроскопически. Не скъсвайте връзките си с един свой добър приятел. Не скъсвайте връзките си нито с баща си, нито с майка си. ... Да се отречеш от баща си, това значи да го признаеш като брат и да му кажеш: „Татко, тука си ми баща, но горе ти си мой брат. Следователно ние имаме един и същ Баща. Когато отидем на небето, ти ще се отречеш от мене, ще кажеш, че си ми брат, а не баща.“ Никога не късай онези свещени връзки, които Бог е поставил между твоята душа и другите души. Остави тези връзки, нека Бог функционира чрез тях. И тогава работите ще ти вървят напред. --------------------------------------------------------------- И видях ново небе и нова земя, НБ, 18.X.1936 г. Редактирано Декември 18, 2007 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Декември 18, 2007 Доклад Share Добавено Декември 18, 2007 Страх? Подобно нещо не съществува. Нима мога нещо да загубя? Аз. Онзи, който ме е пратил на земята със сигурност е с мен. Онзи, който ме зове в Царството Небесно също, а само неговите цености са стойностни и не биха могли да се изгубят. Страх от какво? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Декември 18, 2007 Доклад Share Добавено Декември 18, 2007 (edited) "В познаването на нещата има нещо специфично, което определя силата на човека. Специфичното се заключава в любовта и във вярата на човека. Любовта и вярата правят човека силен. Аз не говоря за обикновената човешка любов и вяра, но за онази любов, която внася живот в човека, и за онази вяра, която не се разколебава при никакви условия." "Силата на човека седи в неговата мисъл. Мисълта храни човека така, както и хлябът. Ако мислите на човека не са здравословни, колкото да се храни физически, той пак ще линее. Който живее по законите на любовта, на вярата и на надеждата, той и със сухи корички хляб може да бъде здрав и весел. Днес малко хора могат да повярват, че мисълта храни човека. Те мислят, че хлябът само дава сила на човека. Словото Божие е живият хляб, за който Христос е говорил. Той представя сгъстена Божествена енергия." "Следователно една от задачите на новото учение е да изнесе любовта в тази форма, в каквато е поставена в свръхсъзнанието на човека. Да познае човек любовта, която действа в свръхсъзнанието, това значи, да познава Божествения живот. Този живот наричаме изгрев на слънцето. Да познава човек любовта на самосъзнанието, това подразбира духовния живот, когато слънцето е в своя зенит. И най-после, да познава човек любовта на съзнанието, това значи влизането му във физическия живот, когато слънцето се намира в своя залез." Из Аз живея, и вие ще живеете Редактирано Декември 18, 2007 от Ася Иванова Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.