14.12.2007 г. - Любовта не е фантазия

[Ася_И]

Мисъл за деня - 14 Декември 2007 г.

"Не, любовта не е фантазия, тя може да се опита. Когато страда, човек може да опита любовта. Благодарете, че страдате. Степента на страданието показва степента на развитието на човека. Колкото повече страда човек, толкова по-голяма възможност има той да се развива. Аз бих желал всички да имате страданията Христови. "

Из Здравото учение, 18^-а НБ, 4.IV.1937 г.

[Валентин Петров]

Признавам, че Христос е страдал много. И мене да ме заковат така на кръста, ще страдам, разбира се. Не е лесно да те заковат с два гвоздея на ръцете и с два на краката и в това положение да увиснеш на кръста. И в това положение всички хора Го подигравали и оплювали. Не е лесно да се понесат тези физически и морални страдания. Той изпитвал как светът под Него се руши. А съзнава при това, че е дошъл с идеята да спаси света, да помогне на цялото човечество. В тези страдания ние виждаме как един човек, който минава за Син Божий, е бил оставен от Бога за посмешище на хората. Той извиква всред тези страдания: „Господи, защо си Ме оставил?“ Но най-после Той си каза: „Такава е волята Божия.“ И предаде духа Си в ръцете на Господа, с думите: „Оправи тази работа, както Ти знаеш.“

„Здравото учение.“ За да се дойде до здравото учение, от всички се изисква една вътрешна връзка. За в бъдеще ние се нуждаем от гениални хора. За в бъдеще трябва да се създадат три вида хора – талантливи, гениални и светии. Бъдещото общество трябва да се състои от талантливи, от гениални хора и от светии. Талантливите хора, това са точките в света. Гениалните хора, това са радиусите, правите линии, а светиите, това са кривите линии. Когато една неприятелска войска бомбардира някаква област, първо тя отправя своята граната нагоре във въздуха, по права линия. Като стигне до едно място, тази граната се изкривява и пада на земята във вид на крива линия. Тази крива линия е светийската линия. Значи, когато светията бомбардира злото, първо той отправя своето оръдие нагоре към Господа, в права линия; после то се изкривява и пада точно в неприятелския лагер, но по крива линия. Мислите ли, че светиите не се бият? Първо светията отправя една бомба нагоре във въздуха и като падне на земята, тя запалва хиляди хора. Бомбите на светиите са бомби на любовта. Това показва, че има нещо, с което хората трябва да воюват. Ако бяхме воювали за любовта, ние бихме свършили много повече работа, отколкото сега вършим. По-мощна сила от любовта няма. Ако воювате с любовта, вие бихте свършили много работа. Щом дойдете да воювате изпращайте бомби от любовта навсякъде. – По кой начин? – Като дойдете в мисловния свят

Колкото повече страда човек, толкова по-голяма възможност има той да се развива. Аз бих желал всички да имате страданията Христови. Според мене вие като страдате, ще можете да се подигнете. Без страдания вие ще бъдете обикновени хора. Всички светии са били хора на страданията. Но те са съзнавали смисъла на страданието и са го превърнали в благо за човечеството. Хората се страхуват от страданията. Естествен е този страх. Вие да се страхувате от сиромашията. Радвайте се на сиромашията. Страх ви е от болести. Радвайте се на болестите. Страх ви е от смъртта. Радвайте се на смъртта. От какво ли не се страхуват хората? Нека у вас остане само онзи свещен страх, че любовта може да закъснее да дойде. Човек трябва да се страхува да не би правдата да закъснее да дойде. Той трябва да се страхува да не закъснеят разумността, топлината и светлината да дойдат. От другите, странични работи ние не трябва да се страхуваме.

----------------------------

Здравото учение

[Венцислав_]

Христос е страдал много повече за други неща, поне в настоящия контекст.

Какво може да причини плътта на любовта - нищо.

Но Светлината, дето свети в мрака и той не я схваща - това е най-голямото страдание. Не по човешките ни представи...

Любовта е, която познава най-големите страдания, когато няма повърхности, които да я отразяват.

[Ани]

От какво ли не се страхуват хората? Нека у вас остане само онзи свещен страх, че любовта може да закъснее да дойде. Човек трябва да се страхува да не би правдата да закъснее да дойде. Той трябва да се страхува да не закъснеят разумността, топлината и светлината да дойдат. От другите, странични работи ние не трябва да се страхуваме.

----------------

Здравото учение

Любовта е, която познава най-големите страдания, когато няма повърхности, които да я отразяват.

Венцислав

Но дали всяко страдание води до развитие?

[Станимир]

Но дали всяко страдание води до развитие?

Всяка проява на Любовта води към развитие. Затова и страданието води към развитие, само когато Любовта се проявява чрез него.

Редактирано Декември 14, 2007 от Станимир

[Венцислав_]

Тук ще трябва да изцапаме лъчезарността със собствените си критерии. Подобни, изплетени от любов - нямаме, а те не биха били собствени в никакъв случай.

Всяко страдание изгражда, по отношение на любовта, защото страданието е разрушител на всичко, което не е любов. И точно и само любовта е тази, която се проявява чрез страданието - търсейки винаги себе си.

[Слънчева]

Когато човек има високи идеали, когато е воден от любовта и истината неминуемо се сблъсква и с изпитанията. Така волята и вярата ни се проверяват.

За съжаление много са малко хората, които се откъсват от страховете си. Страхът управлява все още много наши действия, от страх правим компромиси със собственото си усещане за света.... Докато не дойде Любовта и не се отдадем на вярата си в Бога. Безусловно!

Само тогава страданията ни се превръщат в Сила и Любов....

[Валентин Петров]

човешкият живот може да се подобри и измени, но не и целокупният. Като облагородява характера си, човек постепенно подобрява живота си. Ето защо, стремете се да подобрите своя живот, но не да изменяте общия, целокупен живот. Съвременните хора се нуждаят от ново верую, ново разбиране на живота. За да се домогнат до новото, те трябва да изхождат от Божественото в себе си, което различава нещата и определя кои са прави, кои – криви. Вън от Божественото никакъв идеал не съществува. Без него животът на човека е подобен на животинския. Всички пороци и слабости в човека се дължат на животинското му естество. Той възприел качествата на животните... и за да се освободи от тях, трябва да работи съзнателно върху себе си. Не е лесно да станеш истински човек, създаден по образ и подобие на Бога. Значи човек минава от животинската фаза в човешката и от човешката в Божествената. Всички хора ходят на два крака, но не всички имат човешко сърце.

защо човек трябваше да яде от забранения плод. – Защото още не беше ликвидирал с животинското начало в себе си. Бог му забрани да яде храни, които ял в далечното минало, когато бил в животинското царство. Той му каза: „Ако ядеш от забранения плод, ще страдаш и ще умреш“.

Животните минават през страдания, каквито човек не може да си представи. Те нямат съдилища, нямат никакво право, на което да разчитат. В животинското царство правото е на силния. Като дойде нещастието, животните упражняват краката си. Колкото по-бързо бяга животното, толкова по-голяма е вероятността да се спаси. Спасението му е в бягането. Достатъчно е да проникнете в живота на рибите, да видите какъв ад съществува там. Те се гълтат едни-други, без да могат да протестират, да търсят своето право. Страшно е положението на съществата, за които няма закон и справедливост.

Единственото същество, което днес се ползва от закона на правото и справедливостта, е човекът. ... За да прояви Божественото, човек трябва да вярва в него. Ще кажете, че човек трябва да бъде добър. Въпросът не е за добрината на човека, важно е той да постави Божественото за основа на своя живот. Останалото ще дойде само по себе си. Златото съществува на земята, няма да го създаваме днес. Необходимо е само да се сложи в обръщение. Следователно не се стремете да бъдете добри. – Защо? – Защото доброто е вложено във вас. Обаче застанете на страната на доброто. Това е естественият път на човешкото развитие. Там, където доброто не е поставено за основа на живота, иде израждането, разрушаването. С това се обяснява изчезването на човешки раси, на отделни народи, общества, семейства и индивиди. Само онези раси, народи, общества и семейства ще останат за вечни времена, които са поставили Божественото Начало за основа на живота. Иде ден, когато положението на цялото човечество ще се подобри. Как и кога ще стане това? – Когато хората тръгнат по естествения път на развитие. Този път се определя от закона на Любовта. Той изключва войните, които досега са ставали и стават.

Истински вярващ е онзи, който при всички условия в живота си уповава на Бога. И като богат, и като беден той признава Бога и на Него се надява. Какво прави, обаче, онзи, който изгубва парите си, общественото си положение и остане на пътя без никаква помощ? Той се моли на Бога, но не получава отговор на молитвата си. Ако при това положение вярата му не се разколебае, той е издържал изпита си. Той влиза вече в Божествения свят и разполага с големи възможности.

Една от причините за противоречията между хората е отсъствието на огън. На всички са дадени условия и възможности, но малцина проявяват възможностите си. – Какво представляват възможностите на човека? – Вътрешният огън. Огън трябва да имате! Който носи огъня на Любовта в себе си, той е учен, силен, свободен. Където и да отиде, навсякъде ще бъде добре приет. Който няма огъня на Любовта в себе си, той е слаб и невежа. Където е Любовта, там е изобилието, светлината, свободата и знанието. С това се обяснява защо някои хора успяват и в учение, и в придобиване на богатства, а други живеят в лишения, в мъчнотии и страдания.

Заради любовта си към Бога Христос се пожертва за цялото човечество.

Спасението на човечеството зависи от Любовта. Който люби, ще бъде спасен. Любовта е мощна сила, която прониква в съзнанието на човека, за да разбере, че благата в живота са общи и достъпни за всички хора.

Вложете любовта и вярата си в Бога и на Него уповавайте!

Човек се освобождава от погрешките, когато ги изправи и престане да греши.

Пазете се да не се прояви животинското естество във вас, да ви напакости, както разярената котка може да се хвърли и върху господаря си. Христос казва: „Не противи се на злото!“ Злото в човека е неговото животинско естество. За да не пострадаш от него, ще приложиш метод, чрез който ще го укротиш. Щом се прояви това естество в тебе, ти ще стоиш далеч, няма да се свързваш с него. Ако си възседнал луд кон и не можеш да го укротиш, слез от него, извади юлара му и го пусни в гората на свобода. Останеш ли на гърба му, ще ти се случи някакво нещастие. – „Искам да го възпитам, да стане кротък.“ За да го укротиш, нужно ти е време. А сега не чакай да те хвърли коня от гърба си, ти сам слез на земята и го пусни в гората. Защо идат нещастия и страдания в живота на хората? – Защото не искат да слязат от гърба на лудия кон.

Всички същества са свързани помежду си, но трябва да знаете езика им, да ги разбирате. ... Когато искат да кажат за някого, че не постъпва добре, наричат го животно. Значи той проявява животинското си естество за сметка на човешкото, което се отличава с разумност. Животното няма представа за Бога и ако се кланя на някого и го зачита, това е незнайният Бог. Обаче истинският човек се кланя на знайния Бог, т.е. на Бога на Любовта. Хората едва сега започват да изучават Божията Любов и да я прилагат. Това, от което страдат, е човешката и животинската любов. Те създават големи мъчнотии, страдания и противоречия. Божията Любов, обаче, освобождава човека от страданията и противоречията.

Който носи свещения огън в себе си, той е придобил Любовта в душата си. За такъв човек се отнася стихът: „И вдъхна Бог дихание в него, и той стана жива душа“. Кое е отличителното качество на човека, който носи свещения огън в себе си? – Той гори и не изгасва. Той носи нов живот в себе си. Обаче не всеки огън е Божествен. И барутът, и динамитът се запалват и горят, но тяхната запалка се отличава от запалката на свещения огън. Стремете се да запалите Божествения огън в сърцето си. Ще кажете, че познавате този огън. Не е достатъчно само да го познавате, но трябва да го имате, да гори той във вас. Не е достатъчно само да разбирате музиката, но трябва да свирите. Истинското знание е, когато човек сам може да свири, да прави нещата, да знае да живее правилно. Не е достатъчно само да разбирате своето естество, но трябва да го управлявате.

Животинското естество трябва да се подчини на човешкото, а човешкото – на Божественото. Станете ли господари на животинското си естество, вие можете да влезете в новия живот, да бъдете ученици на Великата школа на живота. „Бог, прочее, като презираше времената на невежеството, сега повелява на всичките человеци навсякъде да се покаят. Защото е отредил ден, в който ще съди вселената праведно чрез человека, когото е определил, и даде уверение на всичките, като го възкреси от мъртвите.“ (– 30-ти, 31-ви стихове.) Под „човек“ се разбира съвестта, съзнанието, Божественото в нас, което ни съди. То показва, че пътят, по който вървим, не е прав. То вижда и онези погрешки, които другите не виждат. „А те, като чуха възкресението на мъртвите, едни се ругаеха, а други рекоха: „За това пак щем те слуша“.“ (– 32-ри стих.) Който живее в животинското, е мъртъв. За да възкръсне, той трябва да стане господар на животинското си естество и да прояви Божественото Начало. Днес от всички се иска съзнателна, разумна работа.

Знайният Бог

Редактирано Декември 14, 2007 от Валентин Петров

[Ники_]

Пръстите замряха пред клавиатурата. С мъка ги движа по клавишите.

Благодаря ти, Боже за стараднието!

Страданието изправя пътеките, пътищата Божи. Страданието е чук, с който каменната обвивка около златото (сърцето) пада. Страданието прави от твърдото сърце меко и възприемчиво.

Малко съм страдал! Не съм научил достатъчно!

Благодаря за възможността! Ще славя Името Ти! Ще върша делото, за което си ме създал! Да работя и да пазя.

Прекланям Ти се и Те възхвалявам, Боже, Отче мой! Да се свети Името Ти! Да пребъдва Делото Ти. Да се чува Словото Ти! Да порасте Челятта Ти!

Моля те, Благослови и Помилуй нас бедните твои деца!

Амин

Редактирано Декември 15, 2007 от Ники_

[Валентин Петров]

Благодаря ти, Боже... Ще върша делото, за което си ме създал! Да работя и да пазя.

:feel happy:

--------------------

кажете в себе си: „Ще се борим против оня, който носи смъртта, чрез силата на Онзи, Който живее вътре в нас – чрез Единаго Истинаго Бога“. Може да се опълчи против вас целият свят; може да ви плашат; не се плашете. Човек, който се плаши, не може да стане гражданин на Царството Божие. Вие сега воювате в света и когато отидете на Небето, ще ви дадат по един Георгиевски кръст, който ще бъде кръст жив. Вие ще се върнете, и тогава Христос ще ви каже: „Ела ти, добри рабе, който си воювал на бойното поле“. Човек страда с хиляди години, но той не е страдал за човечеството, за Правдата; досега е страдал все за себе си, за волове, коне и прочие. Най-после, трябва да страда за Христа. В това страдание вие ще намерите истинския живот.

---------------------

Необходимостта да познаваме Бога

Редактирано Декември 15, 2007 от Валентин Петров