Теодора Андреева Добавено Септември 1, 2008 Доклад Share Добавено Септември 1, 2008 (edited) Темата е за мъжа и кой какво мисли за него, нали? Страно ми е настървението с което пишеш за определен вид мъже. Всички ключови хора в моят живот са мъже. Това което са ми дали, жените не могат да ми дадат. Винаги ми е било по-лесно да общувам със средно статистически мъж, отколкото със средностатистическа жена. Несъмнено има и такива които и ти описваш, но ... Ние привличаме хора сходни на нас самите. Това което ни дразни в другите е нашата сянка, онова което ние не си признаваме. В детската градина може би има дразнене, настървение, "ня-ня-ня много съм добре, а ти как си" и пр. Аз лично не го изпитвам, само описвам проблема и търся обяснение и решение, защото на мен не ми е достатъчно АЗ да съм щастлива и доволна, бих искала да е така и за другите. В тази връзка за разлика от повечето тук пищещи аз не се базирам само на моя личен живот, а на един широк исторически поглед. И ви моля за пореден път да се въздържате от коментари в личен план. Редактирано Септември 1, 2008 от Теодора Андреева Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Теодора Андреева Добавено Септември 1, 2008 Доклад Share Добавено Септември 1, 2008 (edited) Ако се чувствувате добре в рамките на вашия личен живот, без да ви е грижа какво става наоколо, ами то си е ваша лична история. Какво предлагате да направя тогава? Грижа ме е, но не виждам така нещата, както вие ги виждате. Не бих си позволила в никакъв случай да ви предлагам или сервирам наготово каквото и да било. Това е въпрос на лична еволюция. Но за да се поправят грешките, първо трябва да се идентифицират, да се посочат и да се признаят. И още, убедена съм, че никой не може бъде истински щастлив, ако има и само една сълза на обида или мъка по света. Редактирано Септември 1, 2008 от Теодора Андреева Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Еси Добавено Септември 1, 2008 Доклад Share Добавено Септември 1, 2008 (edited) Темата е за мъжа и кой какво мисли за него, нали? Страно ми е настървението с което пишеш за определен вид мъже. Всички ключови хора в моят живот са мъже. Това което са ми дали, жените не могат да ми дадат. Винаги ми е било по-лесно да общувам със средно статистически мъж, отколкото със средностатистическа жена. Несъмнено има и такива които и ти описваш, но ... Ние привличаме хора сходни на нас самите. Това което ни дразни в другите е нашата сянка, онова което ние не си признаваме. В детската градина може би има дразнене, настървение, "ня-ня-ня много съм добре, а ти как си" и пр. Аз лично не го изпитвам, само описвам проблема и търся обяснение и решение, защото на мен не ми е достатъчно АЗ да съм щастлива и доволна, бих искала да е така и за другите. В тази връзка за разлика от повечето тук пищещи аз не се базирам само на моя личен живот, а на един широк исторически поглед. И ви моля за пореден път да се въздържате от коментари в личен план. Мен най ме е страх когато някой реши, че трябва да съм толкова щастлива колкото е и той/тя. Историята е дала "велики" примери за налагане на по-добър живот, на по-праведен, на по-щастлив. А примерите за правата вяра? дали е необходимо да описвам надълго и широко и с исторически факти? Не си ли се замисляла че има агресия в думата "искам" Редактирано Септември 1, 2008 от Еси Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Теодора Андреева Добавено Септември 1, 2008 Доклад Share Добавено Септември 1, 2008 (edited) Между "искам" и "бих искала" има голяма разлика. Не принуждавам, нито налагам, нито пък решавам на ваше място. Може би трябваше да кажа "вярвам". А как да се обясни вашето настървение да отричате очевидни и общоизвестни факти и състояние на нещата? Редактирано Септември 1, 2008 от Теодора Андреева Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Еси Добавено Септември 1, 2008 Доклад Share Добавено Септември 1, 2008 А как да се обясни вашето настървение да отричате очевидни и общоизвестни факти? Несъмнено има и такива които и ти описваш, но ... ... лично аз нямам необходимост да воювам. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Теодора Андреева Добавено Септември 1, 2008 Доклад Share Добавено Септември 1, 2008 Ако сте останали случайно с впечатление, че ви карам да воювате, това е чисто недоразумение. Аз поднасям само една обща картина в исторически план на главните тенденции в развитието на човечеството от познатата ни история и споделям моите лични изводи и догадки. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Еси Добавено Септември 1, 2008 Доклад Share Добавено Септември 1, 2008 Аз бих воювала, но за децата срещу техните истерични майки. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Теодора Андреева Добавено Септември 1, 2008 Доклад Share Добавено Септември 1, 2008 (edited) Аз бих воювала, но за децата срещу техните истерични майки. Не разбирам, защо казвате това и каква е връзката? "Воювам" не е ли агресивно според вас? И за какви истерични майки говорите? Мен лично ме притесняват повече тесногръдието, ограничеността, егоизма, егоцентризма, безхаберието, безотговорността и глупостта, но това е друга тема. Редактирано Септември 1, 2008 от Теодора Андреева Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Септември 1, 2008 Доклад Share Добавено Септември 1, 2008 И още, убедена съм, че никой не може бъде истински щастлив, ако има и само една сълза на обида или мъка по света. Аз не съм щастлив, и не само защото има много мъка по света. Но вие можете ли да оправите света? Аз не мога. Не приемам страданието на света, не приемам така поставените порядки в света, но какво мога да направя? И какво общо има мъжът със страданието на хората по света...Просто обществото е такова, незряло, с липсваща любов и липсваща мъдрост, а с доминиране на други прийоми. Горчи ми от това, но... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Еси Добавено Септември 1, 2008 Доклад Share Добавено Септември 1, 2008 Аз бих воювала, но за децата срещу техните истерични майки. Не разбирам, защо казвате това и каква е връзката? "Воювам" не е ли агресивно според вас? И за какви истерични майки говорите? Мен лично ме притесняват повече тесногръдието, ограничеността, егоизма, егоцентризма, безхаберието, безотговорността и глупостта, но това е друга тема. Аз живея в България и следващите ми думи са базирани на положението тук. Най ощетени и потискани са децата, не жените, и трябва да се воюва за да се спазва Закона на детето. Агресивно? - Да, така е, ... а и предвид чалга културата става и още по страшно. Но това наистина е друга тема. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Теодора Андреева Добавено Септември 1, 2008 Доклад Share Добавено Септември 1, 2008 (edited) ... но какво мога да направя? Ако наистина сте искрен, и отговора ми няма да провокира подозрения за странности, агресия или истерия ето в какво вярвам аз. Първо, не казвайте че нищо не можете да направите и нищо не зависи от вас, и после търсете отговора на току-що правилно зададения от вас въпрос. Самият факт да стигнете до този въпрос е голям прогрес. Но отговора никой няма да ви го даде наготово, трябва сам да го търсите. Това може да трае доста дълго. И като казвам отговор, нямам предвид магическа пръчка, нали разбирате? Редактирано Септември 1, 2008 от Теодора Андреева Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Теодора Андреева Добавено Септември 1, 2008 Доклад Share Добавено Септември 1, 2008 (edited) Аз бих воювала, но за децата срещу техните истерични майки. Не разбирам, защо казвате това и каква е връзката? "Воювам" не е ли агресивно според вас? И за какви истерични майки говорите? Мен лично ме притесняват повече тесногръдието, ограничеността, егоизма, егоцентризма, безхаберието, безотговорността и глупостта, но това е друга тема. Аз живея в България и следващите ми думи са базирани на положението тук. Най ощетени и потискани са децата, не жените, и трябва да се воюва за да се спазва Закона на детето. Агресивно? - Да, така е, ... а и предвид чалга културата става и още по страшно. Но това наистина е друга тема. Предполагам, че "великите" примери в историята не са били достатъчно, или хората не са били израснали достатъчно, за да ги разберат и да ги следват, и си мислели като Максим, че не могат да променят света. Има една теория, че едно махване с крило на пеперуда предизвикава в другия край на света ураган. Вярвате ли в това? А ако вярвате, дали е наистина така? А ако вярвате, възможно ли е да стане действително така? Редактирано Септември 1, 2008 от Теодора Андреева Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Септември 1, 2008 Доклад Share Добавено Септември 1, 2008 Теодора за да се направи нещо, първо трябва да приемеш нещата такива каквито са, вие не приемате мъжете такива каквито са и затова в изказванията ви има агресия и гняв (е аз съм си поставил за цел първо да приема нещата около мен такива каквито са, а не каквито аз искам да бъдат и ако това стане едва след това ще мисля какво мога да направя), и това отблъсква останалите участници от диалога с вас. Как така всички сме криви, само вие единствена сте права и никой не ви разбира??? Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Теодора Андреева Добавено Септември 1, 2008 Доклад Share Добавено Септември 1, 2008 (edited) Теодора за да се направи нещо, първо трябва да приемеш нещата такива каквито са, вие не приемате мъжете такива каквито са и затова в изказванията ви има агресия и гняв (е аз съм си поставил за цел първо да приема нещата около мен такива каквито са, а не каквито аз искам да бъдат и ако това стане едва след това ще мисля какво мога да направя), и това отблъсква останалите участници от диалога с вас. Как така всички сме криви, само вие единствена сте права и никой не ви разбира??? И пак продължаваме с коментари от личен характер. Поради липса на аргументи. Но се боя, че админите скоро ще заключат темата, тъй като в последните страници дискусията се изроди в атаки срещу моите "странности" както любезно се изрази някой, и в упражняване на преса, вместо да се придържате о темата. Не смятам, че съм единствената права, нито пък съм квалифицирала нещо или някого като криви или прави. Нито имам за цел да привличам, нито да се харесвам, нито да отблъсвам. Това какво смятат 9 души, не е задължителна причина за десетия да мисли по същия начин. Впрочем не оставам с впечатление да отблъсквам участници, съдейки по участието. Самото състояние нещата днес доказва моята позиция. За тези, които поради ограниченост, схематизъм или боязън стискат очите и отричат очевидни неща, естествено, че няма да има промяна и напредък. Разбирам, че хората на едно определено ниво не понасят твърде различни мнения от техните и въобще мнения, излизащи от познатите схеми, това поражда чувство на несигурност в собствените позиции и поради това чувствуват агресия и гняв. Само че те са си лично техни. Друга грешка се получава, когато съдят за общото по частното, т.е. изхождайки единствено от своя опит. А параметрите са много повече (да не говрим за променливите). Редактирано Септември 1, 2008 от Теодора Андреева Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Теодора Андреева Добавено Септември 1, 2008 Доклад Share Добавено Септември 1, 2008 (edited) Впрочем пуснах тази моя "теория" в известен смисъл пробно. Бях любопитна за реакциите. Очаквах че на първа линия ще има неразбиране и негодувание, но очаквах поне някои да я приемат с хумор, или поне като интелектуално упражнение. Но емоциите и най-вече сериозността, с които тя беше посрещната, ме изненадаха и започвам леко да се притеснявам, че неволно съм улучила в десетката. Редактирано Септември 1, 2008 от Теодора Андреева Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Септември 1, 2008 Доклад Share Добавено Септември 1, 2008 Нищо не си улучила, а даже не усети кога прие прекалено на сериозно ситуацията, която сама си решила да бъде уж само експеримент. А се вживя в него наистина. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Септември 1, 2008 Доклад Share Добавено Септември 1, 2008 Има го и е Обичан. До истинския мъж и жената се чувства истинска. Да и обратното. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Септември 1, 2008 Доклад Share Добавено Септември 1, 2008 (edited) Аз мъж ли съм? Може би само се водя, като такъв по данни от лична карта (паспорт)? Кой знае!?! Не е голям келепир да си мъж, нито пък е кой знае какво да си жена, но ако си дете, значи си успял! Нека да сме деца, но от онези, на които все още не им известно, че са голи! Средният път е нито наляво - към жената, нито надясно - към мъжа, а точно в средата, където е детето. "...Оставете децата, и не ги възпирайте от да дойдат при мене; защото на таквизи е царството небесно." "... И тъй, който смири себе си като това дете, той е най-голем в царството небесно. И който приеме едно таквози дете в мое име, мене приима." "Истина ви казвам: Който не приеме царството Божие като дете, нема да влезе в него." Редактирано Септември 1, 2008 от Ники_ Кон Круз 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Теодора Андреева Добавено Септември 1, 2008 Доклад Share Добавено Септември 1, 2008 (edited) Нищо не си улучила, а даже не усети кога прие прекалено на сериозно ситуацията, която сама си решила да бъде уж само експеримент. А се вживя в него наистина. Разбирам ви, че бихте могъл да се чувствувате засегнат и разгневен. А в тази "теория" аз доста вярвам, както казах, тестът беше да я "публикувам" за първи път, за да сондирам реакциите. И след този тест вярвам малко повече. Предполагам, че ако "теорията" беше толкова абсурдна, колкото се опитвате да се изразите, че е, щеше да бъде посрещната по-леко, може би и с чувство за хумор, сигурно и аз щях да се посмея. Но такава острота и нападки, охо, ясно. За което благодаря за безценното ви участие в теста. П.П. Това, че ми говорите на "ти" форма на грубост ли е, или на приятелство? Във второто нещо се съмнявам, по-вероятно да е първото. Това няма да мине в Новата епоха. И тъй, който смири себе си като това дете, той е най-голем в царството небесно. Редактирано Септември 1, 2008 от Теодора Андреева Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Септември 2, 2008 Доклад Share Добавено Септември 2, 2008 (edited) Това Ви означава отделяне от останалите, липса на принадлежност. Ни най-малко не изпитвам чувствата, които ми приписахте. А "ти" е близост, приятелство. ...странно тълкувание за грубост... Май доста обичате да слагате думи и чувства в сърцата и устите на другите хора? Едва ли вестителите на Новата епоха биха били единодушни с вашето становище... Редактирано Септември 2, 2008 от Максим Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Септември 2, 2008 Доклад Share Добавено Септември 2, 2008 (edited) Най-добре се работи с мъже, това съм го установила на 100%. С жени е някакъв кошмар или по-точно кокошарник. ха ха - това общо взето си е житейски факт! Мъжът представлява волята, разумът, динамичната взривна сила. Как и доколко проявява тези принципи, това разбира се е различно при всеки мъж. Беше ми интересно да прочета мненията в темата. Доста са откровено негативни - горкият мъж, ах ах. Други са обаче много хармонични и позитивни. Много би ми било интересно да проследя ранните години на жените с негативните и на тези с позитивните мнения - какви са бащите им по характер и какво е било тяхното отношение към тях, какви са майките им и какви думи по отношение на бащата тези момичета са слушали и на какво отношение от страна на майките към бащите им са били свидетели... Какви са били отношенията межди родителите. Мисля си - ако има тема "жената" (може и да има, не знам) - дали мъже щяха да пишат такива откровено негативни мнения? Според дядо Фройд родителските фигури с техните взаимоотношения, характер, изисквания, правила, емоционалност, се интернализират в детето - през първите седем години от живота му и се дооформят впоследствие - интернализират се като вътрепсихична структура "суперего". В юнгианската психология това са Анима и Анимус, майката и бащата. Ако майка ти е мърморела злобничко против баща ти постоянно, какъвто и да е бил той (а ако е била и свръхизискваща перфекционистка...), или ако бащата е бил страхлив и безотговорен и т.н., ако между родителите е имало чести скандали и безлюбие, естествено че в момичето, настояща жена, ще има нелеко отношение към мъжете. Колкото и да се опитва съзнателно да бъде обективна и положителна към мъжете, такава жена ги вижда през съответните вътрепсихични "очила" - през собственото си специфично суперего, което съдържа предвербална емоционална и семантична памет, наситена с болезнено тежко отношение към мъжката фигура по принцип... Обратното, ако между мама и татко е имало що годе хармонични взаимоотношения, с нежност, обич, взаимно доверие и сърдечна интимност, в порасналото момиче отношението към мъжа е съответното - положително, естествено, с доверие и топлина. това са общи приказки, разбира се, но общо взето може би има зрънце достоверност в думите ми... Мъжете и жените са индивидуалности и всеки е различен. Колото мъже, толкова и характери. някой е силен, друг е слаб, един е страхлив, друг е смел, някой е естествен кавалер и джентълмен, друг е комплексиран и в него често избухва агресия към жената (какви ли са отношенията с майка му и как ли баща му се е държал с нея...). Да кажем, че мъжът е такъв или онакъв е свръхгенерализация. Можем да кажем какви са принципите, в които един мъж е силен - волята, логиката, редът, последователността, дисциплината. Но и тези принципи са общи. Всеки носи в себе си и двата пола, всеки е практически бисексуален. Това е твърдение не само от психоанализата, но и от анатомията - всеки има ляво и дясно полукълбо в мозъка си. Има жени с по-логичен ум от м,ного мъже, има и мъже, по-интуитивни и чувствителни (в добрия смисъл) от маса жени... като знаем, че до огромна степен мъжките качества се развиват под действието на тестостерона и че с годините той намалява и мъжът става по-женствен, а съотношението тестостерон-естроген при жената след менопаузата силно се променя и тя става по-мъжетсвена, както и че има операции за смяна на пола - хирургически и хормонални, можем да се запитаме: толкова ли е голяма разликата между мъжете и жените? не сме ли просто хора, които проявяват човешкото в едната или другата полярност? Редактирано Септември 2, 2008 от Орлин Баев Кон Круз 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
selsal Добавено Септември 3, 2008 Доклад Share Добавено Септември 3, 2008 (edited) Наистина войната води до страдание и трудно /а по-скоро рядко/ може да се открие смисъл в страданието, до което води войната. И е истина, че мъжкият начин на светоусещане е причина за войната - поне за войната такава, каквато я познаваме. Аз например имам изключително патриархална настройка. И макар да съзнавам издънките, които може да породи патриархалността, както и нуждата подобни издънки да бъдат коригирани посредством най-характерни женски нагласи, то намирам, че стратегически водещ мотив на съществуване e мъжката доминация. Равенството, пълната нивелация на отношението мъж-жена, е добро нещо и много често нужно, но единствено в краткосрочен или средносрочен план. Моето разбиране е, че самата идея за равенство е израз на женска доминация. Щото ако съществуваше такова нещо като женска доминация като аналог на обичайната мъжка доминация, то това би било просто прикрита мъжка доминация в женски образ. Редактирано Септември 3, 2008 от selsal Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Септември 3, 2008 Доклад Share Добавено Септември 3, 2008 Наистина войната води до страдание и трудно /а по-скоро рядко/ може да се открие смисъл в страданието, до което води войната. И е истина, че мъжкият начин на светоусещане е причина за войната - поне за войната такава, каквато я познаваме. Аз например имам изключително патриархална настройка. И макар да съзнавам издънките, които може да породи патриархалността, както и нуждата подобни издънки да бъдат коригирани посредством най-характерни женски нагласи, то намирам, че стратегически водещ мотив на съществуване e мъжката доминация. Равенството, пълната нивелация на отношението мъж-жена, е добро нещо и много често нужно, но единствено в краткосрочен или средносрочен план. Моето разбиране е, че самата идея за равенство е израз на женска доминация. Щото ако съществуваше такова нещо като женска доминация като аналог на обичайната мъжка доминация, то това би било просто прикрита мъжка доминация в женски образ. Може би затова начело на повечето феминиски групи стоят лесбийки? Пък и феминизма доста често е прикритие за хомосексуално настроени деателки. С което въобще не искам да омаловажа необходимостта от юридическо и социално равенство между половете. Защото мъжа и жената за две страни на едно и също нещо. Телесната им система е обратно пропорционално поляризирана и събрани заедно /поне за миг-два/ се "сглобяват" в Цялото, в Единия... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Септември 3, 2008 Доклад Share Добавено Септември 3, 2008 Хайде без удари под пояса, моля. Това правило е измислено от мъжете, между другото. Всеки един от половете си има своето предназначение тук на земята, независимо дали осъзнаваме това. Дали един мъж ще уважава или не една жена и как ще се държи с нея - мисля, че това зависи най-напред от майка му - на нея се пада отговорността по отглеждането и възпитанието на децата. Ако някоя майка не се е справила добре, няма за какво да виним сина или респективно дъщерята. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest НиколаДамянов Добавено Септември 3, 2008 Доклад Share Добавено Септември 3, 2008 Интересна е тезата развита от Теодора в смисъл,че жената е "по-близкото" до Бога творение и представлява същинския представител на човешката раса,а доминиращият само с мускулна маса и агресивност мъж се доближава по-скоро към доусъвършенстван животински вид,предназначен за разплод и осигуряване на поминъка на семейството. Имайки предвид и Словото на Учителя за мисията на НОВАТА Ева,която ще спаси света т.е чрез нея ще се създадат условия за повдигане на човешката раса на едно по-висше еволюционно развитие...,може би такава теза има почва. Все пак има едно ",НО..." и възниква въпроса: Можем ли да смятаме,че Бог е допуснал грешка със създаването на такова "слабоеволюирало космато" същество като мъжа,което непрекъснато ще пречи на мисията на жената с упражняване на насилие,тероризъм, подтисничество и агресивност върху нея...? Нима има такива наивници,които смятат,че Твореца ще допусне тази фатална грешка и ще провали изначално замислената свещена мисия на жената??? Аз ... и не мога да си го помисля даже и затова ще се опитам да търся някакъв окултен смисъл в тази проявена на пръв поглед "неразумност" ! Нека сега да си представим обратното положение т.е.,че Бог влага в жената агресивността,мускулите, физическата сила...Всичко това ще доведе до притежание на неизмерима власт и контрол над всичко, а мъжът /по схемата на Теодора/ да си остане слабоволево средството за разплод - т.нар. "търтей". Тук е и мястото да уточним,че по дефиниция размножаването /секса/ носи един силен първичен екстаз, който кара всички живи същества интуитивно да се стремят към него.Лошото е,че с времето през вековете този основен замисъл се изкривява и остава само един стремежа у хората за удължаването на мимолетното удоволствие,следствие на самият полов акт.Така е възникнала и най-старата и доходоносна професия,която с малки изключения е свързана изцяло с женския пол. ОК!Да не "разводняваме"... Представете си сега онази доминираща,мускулеста и агресивна женка,която в началото си на своята еволюция,под напора на своето либидо е решила да изпита един непрекъснат цикъл от удоволствие и да удължи за неограничено време този ефимерен екстаз в следствие сексуални занимания. Общоизвестно е,че един мъж няма да може да задоволи тези страсти и е нормално да си представим в един матриархат,слаби и хилави мъжлета наредени в редичка по големина пред женската ложа да чакат своите минутки "уважение" и след това да се оттеглят да събират сили за следващи сеанси... Красива гледка за всички жадуващи матриархат,нали?Но какъв ще е резултата? Мисли ли някой,че такава жена ще се замисли за създаване на поколение,семейство,деца? Кой е този наивник,който смята така? Че това ще са едни големи спънки и "ограничения" за силната жената добрала се до меката на удоволствието! Е ...тогава как ще се "спаси" земята? /тук може да се търсят и причините,защо Теодора не може да намери някакви по точни изследвания за матриархата,но това е друга тема/ А има ли някой идея,при тези обстоятелства,как ще се смири една такава силна и всеможеща жена.Как тя ще осъзнае своята роля и мисия на майка ? По закон това става чрез страданието,но със тази сила,власт и могъщество много е трудно това да се осъществи. Основният извод,който трябва да си направим: В днешни дни въпреки своята привидна"слабост" жената е доста силна и със заложен голям потенциал в нея.Най-лошото обаче е,че осъзнала своята сила жената я използува не по предназначение... /примери с флиртаджийски истории и използване на най-древната професия за постигане на поставени цели колкото искате/ Изобщо страданието и мъките на жените са следствие единствено на проявена глупост съчетана с неразбиране на своята божествената същност и призвание. Поздрави! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts