Мъжът

[Теодора Андреева]

Е, не. Имам предвид да служи. Да не искаш да кажеш, че жената ще поощри мъжа си да отиде на война, или да граби и убива? Или да се напива и троши наоколо си?! Не е задължително да го прави, за да служи.

Да де ''да служи''

незабравяй, че доста войни са ставали заради жени.

Казано е че жената е ''жив дявол'' . )

Това последното е в рамките на шегата, но в шегите има доза истина...

Абе, хора, я се вземете в ръце...

Жената, която ме е накарала да се почувтвам Мъж е най-реалната такава...

За нея всичко давам, понеже е Жена и умее да желае - мъж без жена не струва, жена без мъж - то е ясно...

Най-взискателната жена за един мъж е вътрешната му жена - и обратно.

Мъжете не са виновни, а и жените не са .....

Въпрос на лично отншение и избор.

Жена - велико понятие!

Не става дума за вина и обвинения, а за равносметка - историята в последните няколко хиляди години, пъкаща от войни и мракобесие, е творена в условията на патриархата.

Нямам предвид частни случаи, а по-голямата средностатистическа част от мъжете в исторически план. Не знам защо се чувствувате визирани лично. Ако приемах за своя сметка всичко изказано за жените от мъжете в тоя форум и въобще, или трябва да изпадна в депресия, или да се хващам за пушката.

мъж без жена не струва, жена без мъж - то е ясно...

Хайде де, че откъде е толкова ясно? Да не вземат да се обидят сега самостоятелните единици? Какво го хвалите това чифтосване, толкова лицемерие има в него. Колко истински единни щастливи семйства се падат спрямо тия, дето живеят заедно по сметка, или от страх от самотата, или защото единият зависи материално от другия, или защото единият доминира и натиска другия, или защото така е прието, правят любов, без да се обичат, правят деца в нелюбов, говорят думи без истина, променят лесно партньорите си - всеки ден ги виждам. И във форума се усеща, когато някой започне да се хвали и превъзнася без покритие, само за да впечатли останалите. А тези, истинските, срещам веднъж на 10 години, че и повече. Е, там усещането не може да се сбърка, изпращам им една мислена усмивка, благодарейки им, че ги има. Редактирано Август 29, 2008 от Теодора Андреева

[Станимир]

Като цяло мъжете обичат да заграбват, а жените друг да прави това заради тях. От едната страна имаме агресивност, а от другата желание за манипулация.

[Теодора Андреева]

Като цяло мъжете обичат да заграбват, а жените друг да прави това заради тях. От едната страна имаме агресивност, а от другата желание за манипулация.

В патриархата мъжът има свободата и отговорността да приеме или да не приеме подобно желание. Чудесен пример за "доблест", мъжете правят пакости и каквото им хрумне, жените им виновни. Не се приема.

[Ася_И]

„Нито мъжът без жена може да се прояви, нито жената без мъжа може да се прояви. Това са два полюса. За да бъде човекът човек, той непременно трябва да бъде и мъж, и жена. Щом не е и мъж, и жена, той не е никакъв. Ако ти едновременно не си и мъж, и жена, не си тези двата полюса, ти не можеш да носиш името човек, иде бъдеш едно същество безименно.”

„Ти трябва да минеш през положението на жена и през положението на мъж. Това е закон. Човек сам по себе си съдържа два елемента – и любовта, и мъдростта. Това са двата полюса на живота. Това са две велики сили, които образуват човека.”

Побеждавайте злото

[Теодора Андреева]

„Нито мъжът без жена може да се прояви, нито жената без мъжа може да се прояви. Това са два полюса. За да бъде човекът човек, той непременно трябва да бъде и мъж, и жена. Щом не е и мъж, и жена, той не е никакъв. Ако ти едновременно не си и мъж, и жена, не си тези двата полюса, ти не можеш да носиш името човек, иде бъдеш едно същество безименно.”

„Ти трябва да минеш през положението на жена и през положението на мъж. Това е закон. Човек сам по себе си съдържа два елемента – и любовта, и мъдростта. Това са двата полюса на живота. Това са две велики сили, които образуват човека.”

Побеждавайте злото

Добре де, така казал този или онзи, така трябвало да бъде в идеалния случай, ок. Аз чисто и просто правя сводка на реалното състояние на нещата. Където трябва да се почисти и където трябва да се поправи.

Редактирано Август 29, 2008 от Теодора Андреева

[bee_bg]

Най-взискателната жена за един мъж е вътрешната му жена - и обратно.

Мъжете не са виновни, а и жените не са .....

E тук си много прав.

Цитат(Станимир @ Aug 29 2008, 17:41) Като цяло мъжете обичат да заграбват, а жените друг да прави това заради тях. От едната страна имаме агресивност, а от другата желание за манипулация.

Редактирано Август 29, 2008 от bee_bg

[Максим]

Най-взискателната жена за един мъж е вътрешната му жена - и обратно.

Мъжете не са виновни, а и жените не са .....

E тук си много прав.

Цитат(Станимир @ Aug 29 2008, 17:41) Като цяло мъжете обичат да заграбват, а жените друг да прави това заради тях. От едната страна имаме агресивност, а от другата желание за манипулация.

Да видим сега Теодора как ще се защити

[Теодора Андреева]

Най-взискателната жена за един мъж е вътрешната му жена - и обратно.

Мъжете не са виновни, а и жените не са .....

E тук си много прав.

Цитат(Станимир @ Aug 29 2008, 17:41) Като цяло мъжете обичат да заграбват, а жените друг да прави това заради тях. От едната страна имаме агресивност, а от другата желание за манипулация.

Да видим сега Теодора как ще се защити

Максиме, никой не ме напада, за да трябва да се защитавам. Ако се нервираше по-малко и четеше по-внимателно, щеше да видиш, че съм отговорила на Станимир. Нито пък аз нападам когото и да било, просто правя равносметка. Ще повторя специално за тебе:

В патриархата мъжът има свободата и отговорността да приеме или да не приеме подобно желание. Чудесен пример за "доблест", мъжете правят пакости и каквото им хрумне, жените им виновни. tongue.gif Не се приема.

Наистина е трудно да се приеме една действителност, толкова далече от представи, идеали и мечти.

Редактирано Август 29, 2008 от Теодора Андреева

[bee_bg]

Хехе е това никой не го отрича, а ролята на жената )

тя да не е изолирана от него? Хората живеят заедно(взаимодействат си) мъже със жени и обратното

повечето.

Редактирано Август 29, 2008 от bee_bg

[Теодора Андреева]

Хехе е това никой не го отрича, а ролята на жената )

тя да не е изолирана от него? Хората живеят заедно(взаимодействат си) мъже със жени

повечето.

Ролята на жената досега в патриархата е била най-вече в постелята и в кухнята. Жената не е имала право да напуска мъжа си, защото ще бъде низвергната от обществеността и ще остане без прехрана, преглъщала е побой, обиди, изнасилвания, унижения, била е собственост на мъжа. Мъжът може да се напива, да буйства, да ходи по жени, жената - не. Не е имала никакъв избор, освен да търпи и да страда. Щастливите изключения са били малко. Това съществува и до днес. В "развитата" Западна Европа всяка пета жена търпи насилие от страна на съпруга си. Това е според статистиката, а колко си траят, не се знае. Жената днес все още е продавана като стока на пазара на секса, а клиенти не липсват.

След като няма равнопоставеност в правата и статута, не може да става дума за равно поделяне на отговорност. Който има повече власт и сила, той носи и повече отговорност за действията си.

П.П. Напомням ви, че жените започват да работят извън къщи и да печелят сами прехраната си едва след втората световна война. Преди това хилядолетия наред са били изцяло зависими от съпрузите си, без право на избор. Ако отношенията в семейството са по-добри и равноправни, тези жени биха се върнали с удоволствие обратно в къщи и биха се грижили с любов за семейството и къщата. А днес какво е семейството? Дали въобще може да се говори за семейство? Разминават се веднъж дневно в къщи, мъжът и жената РОБотят по цял ден, децата от сутрин до вечер където падне, по ясли, детски градини, в училище ... родителите даже нямат възможност да възпитават своите деца у дома.

Редактирано Август 29, 2008 от Теодора Андреева

[Станимир]

Нима манипулацията може да се оправдае от това, че манипулирания би могъл да я отхвърли? Манипулиращият винаги действа с нагласата, че това няма да се случи.

Жените не проявяват агресия, само защото са физически по-слаби. Всъщност като цяло жените са по-склонни от мъжете към завист и злоба, а това е скрита форма на агресия. Това е валидно като цяло за хората - осъждат дадена социална или друга позиция, до момента в който те не я заемат. След това обикновенно започват да я оправдават и да постъпват по начина, който са осъждали.

[Ася_И]

Виждам, че темата се измества повече към равноправието на половете. Но май има вече такава.

Дали да не се върнем все пак към заглавието? Мъжът - всичко за него?

Благодарна съм на живота, че ме срещна с добри мъже, т.е. хора.

[Слънчева]

Напълно съм съгласна със Станимир

Нима манипулацията може да се оправдае от това, че манипулирания би могъл да я отхвърли? Манипулиращият винаги действа с нагласата, че това няма да се случи. Всъщност като цяло жените са по-склонни от мъжете към завист и злоба, а това е скрита форма на агресия. Това е валидно като цяло за хората - осъждат дадена социална или друга позиция, до момента в който те не я заемат. След това обикновенно започват да я оправдават и да постъпват по начина, който са осъждали.

Определено днес има манипулация навсякъде-рекламата е вид манипулация, обличането по определен начин също, както и поведението ни... В зависимост от това, какво въздействие искаме да постигнем.

Кой би могъл да заяви, че не манипулира по никакъв начин?

За да изчистим това трябва да сме в страни от цивилизацията и надраснали егото си...

Мъжът-има мъже и Мъже. Уважавам тези, които гледат открито живота и поемат отговорност за действията си.

Редактирано Август 30, 2008 от xameleona

[Теодора Андреева]

Нима манипулацията може да се оправдае от това, че манипулирания би могъл да я отхвърли? Манипулиращият винаги действа с нагласата, че това няма да се случи.

Жените не проявяват агресия, само защото са физически по-слаби. Всъщност като цяло жените са по-склонни от мъжете към завист и злоба, а това е скрита форма на агресия. Това е валидно като цяло за хората - осъждат дадена социална или друга позиция, до момента в който те не я заемат. След това обикновенно започват да я оправдават и да постъпват по начина, който са осъждали.

Специално за Станимир;

Ролята на жената досега в патриархата е била най-вече в постелята и в кухнята. Жената не е имала право да напуска мъжа си, защото ще бъде низвергната от обществеността и ще остане без прехрана, преглъщала е побой, обиди, изнасилвания, унижения, била е собственост на мъжа. Мъжът може да се напива, да буйства, да ходи по жени, жената - не. Не е имала никакъв избор, освен да търпи и да страда. Щастливите изключения са били малко. Това съществува и до днес. В "развитата" Западна Европа всяка пета жена търпи насилие от страна на съпруга си. Това е според статистиката, а колко си траят, не се знае. Жената днес все още е продавана като стока на пазара на секса, а клиенти не липсват.

След като няма равнопоставеност в правата и статута, не може да става дума за равно поделяне на отговорност. Който има повече власт и сила, той носи и повече отговорност за действията си.

П.П. Напомням ви, че жените започват да работят извън къщи и да печелят сами прехраната си едва след втората световна война. Преди това хилядолетия наред са били изцяло зависими от съпрузите си, без право на избор. Ако отношенията в семейството са по-добри и равноправни, тези жени биха се върнали с удоволствие обратно в къщи и биха се грижили с любов за семейството и къщата. А днес какво е семейството? Дали въобще може да се говори за семейство? Разминават се веднъж дневно в къщи, мъжът и жената РОБотят по цял ден, децата от сутрин до вечер където падне, по ясли, детски градини, в училище ... родителите даже нямат възможност да възпитават своите деца у дома.

Това е реалност която никой не може да отрече и каква ти манипулация тука?!

[Донка]

Мъжете обичат спокойствието у дома - при жената. Очакват го от жената до себе си и са много уязвими от нейното състояние.

В същото време мъжът генетично си остава "ловец" - ако жената разбира това и е умна и прозорлива, ще му организира "ловните емоции" по най-добрия за двамата начин (вместо да ги подтиска и заставя мъжа да изпуска парата другаде или по неподходящ болезнен начин).

Мъжът подсъзнателно или съвсем съзнателно търси оценката на своята мъжественост в очите и усмивката, в ласките и думите на жената. Каквото жената поощри като мъжествена черта, това проявява мъжът.

Много жени (и аз в миналото си в това число), подведени от клишета в литературата и обществените нагласи смятат грубата сила и властност за проява на мъжественост, а уважението към нея, към свободата и душата и, спокойната защита, деликатността - за "женчо". Мъжът съвсем правилно тълкува тези сигнали и проявява предпочитаните от жената качества към самата нея - тогава изведнъж се превръща в агресор и подтисник. (Точно това се случи в младостта ми - научих си урока, макар и късно, и до мен застана добър Мъж. Макар че самият той казва, че едва сега усеща себе си наистина мъж - преди си е бил просто петле.)

[Максим]

Ако се нервираше по-малко и четеше по-внимателно, щеше да видиш, че съм отговорила на Станимир.

Точно пък в такава тема едва ли бих се нервирал, просто поддържах огъня на дискусията ви. Това е, тема, която не е изяснена от векове, та аз ли ще е изяснявам...

[Слънчева]

За служенето...

Както мъжът, така и жената служат. Всеки на своето място. Там, където Бог ги е сложил. Някои са добри майки, други са добри професионалисти. Може да са жени, които се занимават с благотворителност, та дори и с политика. Съзнателното израстване вече не е приоритет само на мъжете.

Не е задължително и да сме в блясъка на прожекторите-има и духовно служене. Важно е и най-малката работа да я свършим с любов, за благото на другите.

За мен да служиш, значи да отдаваш, а дали някой ще оцени и дали някой ще помогне зависи само от него... Служенето не е търговия-ще направиш това ако, или ще направя това ако..... Ако правя нещо за някого или просто за обществото, го правя, защото имам потребност да дам, а не защото другите искат или трябва.....

За да се научи човек да служи, е добре да започне с малките неща, без насилие към себе си и другите....

Редактирано Август 30, 2008 от xameleona

[Станимир]

Специално за Станимир;

...

То в тези времена, какво ли е било наред - робството, религиозните гонения, войните, беззаконието...

Не се ли радваш, че нещата се променят?

А и както спомена Максим, нека не забравяме, че през няколко прераждания човек сменя пола си. Тогава обикновенно на преден план излизат тези качества, които в живота си от противоположния пол, човекът е неодоценявал или потискал.

Редактирано Август 30, 2008 от Станимир

[bee_bg]

Благодарна съм на живота, че ме срещна с добри мъже, т.е. хора.

Mъжете са достойни, когато до себе(срещнат) си имат Жена

която не им остъпва по нищо дори ги превъзхожда в някои отношения.

Ако света е само от мъже всичко ще е по-различно... наистина не трябва да правим деление(противопоставяне) между мъже и жени а просто да говорим за човеци.

[Теодора Андреева]

Много жени (и аз в миналото си в това число), подведени от клишета в литературата ...

Интересно какъв е бил процентът на жените (а и на мъжете) в миналото, които въобще са знаели да четат. Редактирано Август 30, 2008 от Теодора Андреева

[Теодора Андреева]

Мъжете обичат спокойствието у дома - при жената. Очакват го от жената до себе си и са много уязвими от нейното състояние.

В същото време мъжът генетично си остава "ловец" - ако жената разбира това и е умна и прозорлива, ще му организира "ловните емоции" по най-добрия за двамата начин (вместо да ги подтиска и заставя мъжа да изпуска парата другаде или по неподходящ болезнен начин).

Мъжът подсъзнателно или съвсем съзнателно търси оценката на своята мъжественост в очите и усмивката, в ласките и думите на жената. Каквото жената поощри като мъжествена черта, това проявява мъжът.

Много жени (и аз в миналото си в това число), подведени от клишета в литературата и обществените нагласи смятат грубата сила и властност за проява на мъжественост, а уважението към нея, към свободата и душата и, спокойната защита, деликатността - за "женчо". Мъжът съвсем правилно тълкува тези сигнали и проявява предпочитаните от жената качества към самата нея - тогава изведнъж се превръща в агресор и подтисник. (Точно това се случи в младостта ми - научих си урока, макар и късно, и до мен застана добър Мъж. Макар че самият той казва, че едва сега усеща себе си наистина мъж - преди си е бил просто петле.)

И отново :

Ролята на жената досега в патриархата е била най-вече в постелята и в кухнята. Жената не е имала право да напуска мъжа си, защото ще бъде низвергната от обществеността и ще остане без прехрана, преглъщала е побой, обиди, изнасилвания, унижения, била е собственост на мъжа. Мъжът може да се напива, да буйства, да ходи по жени, жената - не. Не е имала никакъв избор, освен да търпи и да страда. Щастливите изключения са били малко. Това съществува и до днес. В "развитата" Западна Европа всяка пета жена търпи насилие от страна на съпруга си. Това е според статистиката, а колко си траят, не се знае. Жената днес все още е продавана като стока на пазара на секса, а клиенти не липсват.

След като няма равнопоставеност в правата и статута, не може да става дума за равно поделяне на отговорност. Който има повече власт и сила, той носи и повече отговорност за действията си.

П.П. Напомням ви, че жените започват да работят извън къщи и да печелят сами прехраната си едва след втората световна война. Преди това хилядолетия наред са били изцяло зависими от съпрузите си, без право на избор. Ако отношенията в семейството са по-добри и равноправни, тези жени биха се върнали с удоволствие обратно в къщи и биха се грижили с любов за семейството и къщата. А днес какво е семейството? Дали въобще може да се говори за семейство? Разминават се веднъж дневно в къщи, мъжът и жената РОБотят по цял ден, децата от сутрин до вечер където падне, по ясли, детски градини, в училище ... родителите даже нямат възможност да възпитават своите деца у дома.

И всичко това жената причинявала, подтиквала и манипулирала, водейки се по "литературни клишета"?!

[bee_bg]

Mъжете са достойни, когато до себе(срещнат) си имат Жена

която не им остъпва по нищо дори ги превъзхожда в някои отношения.

Ако света е само от мъже всичко ще е по-различно... наистина не трябва да правим деление(противопоставяне) между мъже и жени а просто да говорим за човеци.

Re.

Някой има нещо против човеците ли ?

За мен едно е ясно, че мъжете са по-лесно предвидими докато жените...

Редактирано Август 31, 2008 от bee_bg

[Донка]

Връщам се назад в миналото и с помощта на моите родители се опитвам да си възстановя картината на мъжкото поведение по времето на моите дядовци и прадядовци.

Уважението към жената в семейството никак не е било щастлива случайност в средата, в която отраснах аз и са отраснали моите родители (майка ми е на 68, а баща ми на 78). Единият род е свещенически, другите 3 - обикновени селски полуграмотни. И в четирите огромни рода, които все още се познават и уважават, няма нито един спомен за мъж, който да не е уважавал жена си. Това е било норма на поведение и отношения в селата. Да, имало е и изключения, но баба с огорчение говореше за тях, срамувайки се от съселяните си и намираше причината за тези отклонения в "соя" (наследствеността) или в някакво заболяване. Такива мъже не се ползвали с авторитет, напротив - били черните овце на селото и хората странели от тях. "Бие булката си и пие" - това е било нещо като присъда - на този не може да се разчита. Всъщност общественото мнение до голяма степен се е определяло именно от мнението на женската половина на селото, защото мъжете (нашия край са били земеделци и овчари) почти през цялото време са били откъснати от събитията и са получавали "новините" вечер от жените.

Всички дядовци и прадядовци, които помня, се вслушваха в мнението на своите съпруги и ги уважаваха много - бабите ми въртяха домакинството и тактично успокояваха парата, ако нещо беше разстроило мъжете им. Грижеха се за тях, защото мъжете работеха много. Прабаба Елена казваше, че един мъж е спокоен и добър когато има умна и добра жена до себе си. Същото беше и с всички чичовци, лели и съседите.

Така че картината на патриархата, нарисувана по-горе никак не ми изглежда правило - поне за опита, който имам.

В семействата на турците по нашия край (работила съм и като учител, имам и много приятели и съседи) също външно дават вид за пълно подчинение на жените и дори слугуване, но истината е диаметрално противоположна. Това се прави пред хората, за да се вдига авотритета на мъжа-глава на семейството. От неговия авторитет зависи благосъстоянието на семейството и доверието на партньорите. Затворят ли вратата на дома си, обаче, стопанката става глава на семейството. Турчин, който не уважава и не слуша жена си, не се ползва с добро име в тяхната общност.

[Ники_]

Свободата е най-висшата ценност

...

Според тантра никой мъж не е само мъж и никоя жена - само жена. Всеки мъж е едновременно и мъж, и жена, съответно всяка жена е и жена, и мъж. Адам има Ева в себе си, Ева има Адам също в себе си. Всъщност никой не е само Адам, никоя не е само Ева, ние сме Адам-Еви. Това прозрение е едно от най-великите, постигани някога.

... има два вида любов. К. С. Луис разделя любовта на следните два вида - любов-нужда и лю-

бов-дар. Ейбрахам Маслоу също разделя любовта на два вида: първия вид нарича несъвършена любов, а втория - същинска любов. Разликата е съществена и трябва да бъде осмислена.

Любовта-нужда, т.е несъвършената любов, зависи от другия и поради това е незряла любов. Всъщност тя не е любов в истинския смисъл на думата, а по-скоро нужда. При нея из-ползваш другия като средство, експлоатираш го, манипулираш, доминираш. При това другият постепенно може да достигне до пълна разруха. Вторият партньор не остава по-назад в това отношение. Той също се опитва да те манипулира, доминира, притежава, използва. Да използваш друго човешко същество, е нещо твърде нелюбовно, което само повърхностно може да наподобява обич, всъщност е фалшива монета. Точно това ставa с почти 99 % от хората, понеже първия урок по любов получаваш по време на детството си.

Новороденото зависи от майката. Неговата любов към майката е несъвършена любов - то има нужда от майката, не може да оцелее без нея. Обича я, защото тя е неговия живот. Всъщност тук любов няма, детето би обичало всяка жена, която би го защитила, би му помогнала да оцелее, би задоволила нуждите му. Майката е нещо като храна, която то консумира. Детето взема от майка си не само млякото, но и любовта - то има нужда от тази любов.

Много хора остават на това детско равнище през целия си живот, никога не порастват. Трупат години, но не съзряват умствено, психиката им остава непълнолетна, незряла. Винаги се нуждаят от любов като от храна.

Човек съзрява едва когато започне да люби, вместо да се нуждае. Започва да прелива, да споделя, започва да дава. Ударението тук е съвсем различно. Преди той се е стремял да взема колкото се може повече. Сега, обратно, иска да даде повече и повече от себе си, без да поставя условия. Това вече е истинско израстване, истинска зрелост.

Зрелият човек дава. Всъщност само зрелият е в състояние да даде, понеже само той "притежава" любовта. Тази любов сега е независима от това дали другият ти отвръща със същото или не. Сега любовта не е връзка с другия, а състояние на съзнанието.

Какво ще се случи, ако всички ученици изчезнат и остана само аз? Какво става? Нима мислите, че нещо ще се промени? Какво става, когато цветето цъфти в дълбоката гора, без никой да оцени красотата му, аромата, без жива душа наоколо, която да извика "Колко е красиво!", да вкуси от чара, радостта - какво според вас става с цветето? Страда ли? Паникьосва ли се? Посяга ли на себе си? Нищо подобно! Продължава да си цъфти, просто продължава. За него няма значение дали някой ще го забележи или не. То продължава да разлива аромата си по вятъра, да предлага радостта си на Твореца, на цялото.

Ако съм сам, ще остана така обичлив, както и когато съм с вас. Не вие създавате любовта ми. Ако вие създавахте моята любов, естествено, че когато ви няма, и любовта ми няма да я има. Но не, аз, именно аз ви обливам с любовта си. Тя е любов-дар, същинска любов.

Всъщност аз не съм съгласен с К. С. Луис и Ейбрахам Маслоу, понеже първата любов, която те наричат "любов", не е любов, а нужда. Нима нуждата може да бъде любов? Любовта е лукс. Тя е изобилие, толкова много живот, че да не знаеш какво да правиш с него и да започнещ да го споделяш. То е да имаш толкова много песни в сърцето си, че просто трябва да ги изпееш, независимо дали някой слуша или не. Дори да няма никой, ти пак ще трябва да ги изпееш, да изтанцуваш собствения си танц.

Другите може да имат или да нямат, но що се отнася до тебе, то тече, прелива. Нима реките текат за теб? Не, те си текат независимо дали те има или те няма да ги видиш. Те просто минават от там. Можеш да утолиш жаждата си, а можеш и да се въздържиш, зависи изцяло от теб. Реката съвсем не тече за теб, тя просто си тече. Чиста случайност е, че вземаш нейната вода за нивата си или за някакви други нужди,

Реката е учителят, учениците са случайни. Учителят тече, можеш да вземеш участие, да се радваш, да почерпиш от неговото същество. Той може дори да те затрупа със себе си, но той не прави това заради тебе в частност, той просто си тече. Запомнете това. Ето това аз наричам зряла любов, истинска, автентична любов.

Зависиш ли от другия, винаги страдаш. В момента на зависимостта започваш да се чувстваш ужасно. Зависимостта е робство. Започваш да си отмъщаваш по някакъв скрит начин, защото човекът, от когото си зависим, придобива огромна власт върху теб. Никой не обича да чувства такава огромна власт на някой друг върху себе си, понеже зависимостта убива свободата. Любовта не може да разцъфти в атмосфера на зависимост, любовта е цвете на свободата, има нужда от пространство, от абсолютно пространство. Никой друг не трябва да се меси тук. Това проетранство е много деликатно.

Когато си зависим, естествено е другият да те доминира, ти също се опитваш да доминираш другите, когато можеш. Това е войната, която се води между т. нар. любовници - те са интимни врагове, непрестанно воюват помежду си. Съпрузи и съпруги - какво правят те? Любовта е нещо много рядко, войната - правило. Любовта е по изключение. Опитват се да доминират по всякакъв начин, дори чрез самата любов. Ако съпругът помоли жена си, тя отказва, колебае се, държи се като скъперник. Дава, но много колебливо, трябва дълго да въртиш угоднически опашка пред нея, за да откопчиш нещо. Същото е и със съпруга. Когато жената има нужда и го помоли, той отговаря, че е уморен, имал е много работа в службата -"преработил" се е, та трябва се поспи.

Чел съм писмото на Мула Насрудин до жена му. Чуйте.

"До моята скъпа, вечно любеща жена.

През изминалата година се опитах да правя любов с теб 365 пъти. Средно по веднъж на ден. Ето списъкът на причините, които си изтъквала, за да ми откажеш:

Неподходяща седмица - 11 пъти

Ще събудим децата - 7 пъти

Много с горещо - 15 пъти

Много е студено - 3 пъти

Уморена съм - 19 пъти

Много с късно - 16 пъти

Много е рано - 9 пъти

Правиш се на заспала - 33 пъти

Прозорецът е отворен, ще чуят съседите - 3

Болки в гърба - 16 пъти

Зъбобол - 2 пъти

Главоболие - 6 пъти

Не съм в настроение - 31 пъти

Детето е неспокойно, ще се разплаче - 18 пъти

Гледаш късна програма - 15 пъти

Лицева маска - 8 пъти

Мазала съм си лицето - 4 пъти

Много съм пияна - 7 пъти

Забравих да отида до аптеката - 10 пъти

Гости спят в съседната стая - 7 пъти

Току що съм си направила косата - 28 Пъти

"Само за това ли мислиш?" - 62 пъти

Прескъпа моя, ще настъпят ли подобрения догодина:

Твой вечнолюбящ съпруг

Мула Насрудин''

Това са методи за манипулиране на другия, за постоянно изгладняване с цел пълно подчинение.

Жените обикновено са по-дипломатични от мъжете, тъй като мъжете са по-силните. Мъжът е силен. Той доставя парите и в това е неговата власт. Физически също е по-силен - това пак е предимство. В течение на вековете той е обработил съзнанието на жената, втълпил й е, че е по-силен, а тя не е. Стремял се е да намери жена, която с нищо не го превъзхожда. Никой мъж не обича съпругата му да е по-образована от него, защото това би разклатило неговата власт. Мъжът никога не би се оженил за по-висока жена, понеже високата жена изглежда превъзхождащо. Мъжът не обича и прекалените интелектуалки, понеже те са склонни да спорят, а спорът руши властта. Жената не трябва да е много известна, понеже тогава той трябва да се задоволи да е втори. Мъжете от векове са искали да си вземат жени, по-млади от тях. Защо? Защо жена ти да не е по-възрастна от теб? Какво лошо има в това? Лошото е, че по-възрастната жена е и по-опитна, а опитността разрушава властта на неопитния.

Мъжът винаги се е стремял към жена, по-ниска от него, по-ниска във всяко отношение. Така постепенно жената е загубила височината си. Няма причина тя да е по-ниска от мъжа, загубила е ръста си само защото по-дребните жени са били по-предпочитани. Това така дълбоко се е внедрило в ума на жените, че те са загубили ръст. Загубили са и интелигентност, защото ум от жена не се търси. Сигурно ще ви се види чудно, ако ви кажа, че през XX век височината на жените отново се увеличава. Дори костите им стават по-дълги. И това само за някакви си 50 години... особено в Америка. Умът им също расте. Идеята за свобода, изглежда, е разрушила някаква много голяма пречка вътре в самата жена.

Мъжът вече е взел властта и затова няма нужда да е особено умен и дипломатичен. Жените не притежават властта, а в такъв случай гъвкавост и дипломация е особено нужна - като заместител. Единственият начин жената да се чувства силна, е да се нуждаят от нея, а мъжете постоянно се нуждаят. Това обаче не е любов, а сделка, за чйято цена се пазарят.

К. С. Луис и Ейбрахам Маслоу разделят любовта на две. Аз не разделям на две. Казвам, че първият вид любов е само име, фалшива монета, а не истина. Само вторият вид любов е наистина любов.

Любовта те спохожда, когато си зрял. В състояние си да любиш само когато си пораснал. Когато разбереш, че любовта не е нужда, а нещо, което прелива извън теб, т.е. същинска любов или любов-дар - тогава даваш без никакви условия.

Първият вид "любов" произтича от дълбоката нужда от някой друг. Любовта-дар или същинската любов тече от една зряла личност към друга зряла личност поради своето изобилие. Човек се чувства наводнен от нея. Имаш я в себе си и тя започва да тече наоколо ти, като че си запалил лампа, чиито лъчи разпръскват тъмнината. Любовта е страничен продукт на съществуването. Когато си, около теб се стеле аурата на любовта, когато не си, такава аура липсва. А когато около тебе няма такава аура, почваш да молиш другия да ти даде любов.

Нека повторя: Когато нямаш любов, искаш от другия да ти даде, превръщаш се в просяк. Другият пък моли теб да му дадеш любов. Двама просяци протягат ръце един към друг, на-дяват се, че у другия ще намерят това, което им липсва. Накрая и двамата се чувстват победени, изиграни.

Попитай кой да е съпруг или съпруга, попитай влюбените. Всички те се чувстват измамени. Другият е притежавал нещо само в твоите илюзии. Какво са ти виновни хората, че си хранил илюзии? Сега илюзията е накърнена, другият не се е вместил в нейните рамки, това е всичко. Никой обаче не е длъжен да се вмества в твоите собствени очаквания.

Измамил си другия, защото той също се е надявал към него да рукне любов. И двамата сте очаквали любовните потоци да дойдат от другия, а сте останали излъгани. Как да достигнем до любовта? В най-добрия случай можете да бъдете нещастни заедно. Запомни, когато двама души са нещастни заедно, не се осъществява събиране, а умножение. Сам си се чувствал стресиран, сега сте стресирани и двамата. В това има и нещо хубаво - можеш да стовариш отговорността върху другия, да го обвиниш, че той те е направил нещастен. Хубаво казано. Можеш да се успокоиш, че "с мен всичко е точно, другият... "Какво да правя с такова женище,

гадно, досадно?" или "Какво да правя с това чудовище, грозник и скъперник?" Можеш да хвърлиш отговорността върху другия - намерил си изкупителна жертва. Нещастието обаче остава, множи се.

Не е ли парадоксално: влюбеният не притежава никаква любов! Та той точно поради това се е влюбил! И понеже няма любов, не може нищо да даде. И още нещо - незрелият винаги се влюбва в друг недозрял, понеже могат да се разберат лесно -говорят един и същ език. Зрелият човек люби зрели хора, незрелият - незрели.

Можете да смените съпруга и съпругата 1001 пъти - ще попадате все на същия тип човек, все на същото нещастие -повторено в различни форми, но все същото, почти същото. Можеш да смениш жена си, но самият ти си непроменен. Помисли! Кой ще избере другата съпруга? Ти. Отново незрял избор, отново същия тип. Пак нещастие.

Основният проблем с любовта се свежда до твоята зрелост. Ако си готов, узрял, ще намериш добър партньор, защото недозрелите няма да те привличат изобщо. Ако си на 25 години, няма да се влюбиш в двегодишно бебе! Просто не става. По същия начин, когато психически си узрял, когато духовно си готов, няма да тръгнеш след бебетата. Няма начин. Безсмислено е.

Всъщност зрелият човек не се влюбва, той расте чрез любовта. Думата "падам" не е правилна. Само незрелите падат, спъват се и се сгромолясват в любовта. Досега някак са се крепели, но влюбят ли се - падат. Намират жена и се погубват. Постоянно са били заплашени от опасността да паднат на земята и да пълзят. Нямат гръбнак, за да стоят прави самостоятелно.

На английски "влюбвам се" буквално, означава "падам в любов", съответно и издигам се". когато съм зрял. Бел.прев.

Зрелият човек притежава достатъчно капацитет, за да остане сам. И когато такъв човек дава любов, чувства се благодарен за това, че са приели любовта му. Той не очаква от теб благодарности, никак не очаква, дори. Не се нуждае от едно "мерси". Напротив - той ти благодари, че си приел любовта му.

Когато две зрели личности се любят, се случва един от най-големите парадокси; в живота, едно от най-красивите явления - те са заедно и в същото време ужасно сами, до такава степен са заедно, че са почти едно. Единството не разрушава индивидуалността им. Обратно - подчертава я - и двамата стават по-индивидуални. Когато двама зрели хора се любят, те си помагат да станат по-свободни. Тук вече няма никаква политика, никаква дипломация, никакъв стремеж към доминиране. Нима можеш да доминираш човека, когото любиш? Помислете по това.

Доминирането е един вид омраза, гняв, враждебност. Нима можеш дори да помислиш да домйнираш любимия човек? Трябва да се радваш, когато го виждаш напълно свободен, независим, трябва да се стремиш да му придадеш повече индивидуалност. Ето затова назовавам това явление най-големия парадокс. Те са до такава степен заедно, че са почти едно, но дори и в това единство продължават да са пълноценни личности. Индивидуалността им не се е загубила, а изпъква още по-ярко от преди. Взаимно са се обогатили със свобода.

Незрелите влюбени се разрушават един друг, защото накърняват свободата си, създават обвързаност, затвор. Зрелите влюбени си помагат, за да станат още по-свободни, да разрушат всякакви вериги. А когато любовта е пълноценно съчетана със свобода, има и красота. Свързаната със зависимост "любов" е грозна.

Помни: свободата е по-висша ценност от любовта. Поради това тук, в Индия, наричат най-висшето мокша. Мокша означава свобода. Свободата е по-висша ценност от любовта.

Ако любовта руши свободата, тя не струва. За да се спаси свободата, трябва да жертваме любовта, свободата е по-висша ценност. Без свобода никога не ще бъдеш щастлив, невъзможно е. Свободата е същностно желание за всеки мъж, за всяка жена - истинска свобода, абсолютна.

Ето защо всичко онова, което заплашва свободата, предизвиква омраза. Нима не мразите любимия човек? Нима не мразите любимата си? Мразите. Тази омраза е необходимо зло, трябва да я толерирате. Понеже не си в състояние да си сам, трябва криво-ляво да креташ с някого, да се съобразяваш с него, да го толерираш, търпиш.

Любовта трябва да си остане същинска любов, любов-дар. Същинската любов е състоянието на влюбеност. Когато си се завърнал у дома, когато знаеш кой си, любовта навлиза във всяка фибра на съществуването ти. Ароматьт й започва да се лее около теб, можеш да дадеш и на другите.

Нима можеш да дадеш нещо, което нямаш?

За да дадеш, трябва да имаш.

Казваш: "Любовта при мен е в зависимост от външния свят..." В такъв случай това не е любов. Ако пък толкова искаш да си играеш с думите като К. С. Луис и Е. X. Маслоу, наречи я любов-нужда, несъщинска любов. Все едно да наречеш болестта "здрава болест" - безсмислено е, това е противоречие в понятията. Ако обаче си привързан кьм думата любов, о' кей, наричай си я несъщинска любов или любов-нужда.

...

източник: "Възгледът на Тантра 2" Ошо

Редактирано Август 31, 2008 от Ники_

[Слънчева]

Ники, много ми хареса това

Всъщност зрелият човек не се влюбва, той расте чрез любовта. Думата "падам" не е правилна. Само незрелите падат, спъват се и се сгромолясват в любовта. Досега някак са се крепели, но влюбят ли се - падат. Намират жена и се погубват. Постоянно са били заплашени от опасността да паднат на земята и да пълзят. Нямат гръбнак, за да стоят прави самостоятелно.

На английски "влюбвам се" буквално, означава "падам в любов", съответно и издигам се". когато съм зрял. Бел.прев.

Зрелият човек притежава достатъчно капацитет, за да остане сам. И когато такъв човек дава любов, чувства се благодарен за това, че са приели любовта му. Той не очаква от теб благодарности, никак не очаква, дори. Не се нуждае от едно "мерси". Напротив - той ти благодари, че си приел любовта му.

Когато две зрели личности се любят, се случва един от най-големите парадокси; в живота, едно от най-красивите явления - те са заедно и в същото време ужасно сами, до такава степен са заедно, че са почти едно. Единството не разрушава индивидуалността им. Обратно - подчертава я - и двамата стават по-индивидуални. Когато двама зрели хора се любят, те си помагат да станат по-свободни. Тук вече няма никаква политика, никаква дипломация, никакъв стремеж към доминиране. Нима можеш да доминираш човека, когото любиш? Помислете по това.

Доминирането е един вид омраза, гняв, враждебност. Нима можеш дори да помислиш да домйнираш любимия човек? Трябва да се радваш, когато го виждаш напълно свободен, независим, трябва да се стремиш да му придадеш повече индивидуалност. Ето затова назовавам това явление най-големия парадокс. Те са до такава степен заедно, че са почти едно, но дори и в това единство продължават да са пълноценни личности. Индивидуалността им не се е загубила, а изпъква още по-ярко от преди. Взаимно са се обогатили със свобода.

Но да дойдем до основния закон. Външните форми са резултат на вътрешните различия, които съществуват между мъжа и жената. Всеки оттенък, всяка черта на човешкото лице се дължи на една вътрешна, дълбока причина в душата на човека. Като разглеждате предмета, вижда ви се, че между мъжа и жената няма разлика. Някой път жената иска да стане мъж, но мъжът се отвръща да стане жена – ако ви попитам какви искате да се родите, всички ще пожелаете да се родите мъже. Какъв прогрес би имало тогава в света, ако всички биха се родили мъже? Нали Бог най-първо направи мъжа; последният обаче каза: „Тази работа не може да я бъде, сам не мога да я свърша, как ще обработвам сам тази толкова голяма градина на Рая – дърветата, които са в нея; па и животните, които са в нея, не могат да ме разберат.“ Тогава Бог каза: „Много добре, аз ще ти направя другар като теб, за да ти помага.“

Да се върна: туй различие защо е? Хората не трябва да бъдат еднакви; законът е такъв, че хората по същество са еднакви, но различни по степен – всякога трябва да съществува разлика между хората, това е Божествен закон. И ако искате някой човек да ви обича, между него и вас трябва да има разлика, но тя трябва да бъде хармонична, както в тоновете на музиката има различие; и именно в това хармонично съчетание на това различие седи хармонията, от която ние се възхищаваме. Да дойдем до обяснение на тази хармония, която трябва да съществува у мъжа и у жената, да приложим този Божествен принцип. Жената е емблема на Любовта; Любовта не може да се появи у мъжа – не в мустакатия мъж. Защото и жена може да има мустаци, както имат някои животни, но има известни качества, които я отличават, и тия качества вечно ще пребъдват в нея. Но у мъжа се намира оная друга Божествена сила, която се казва Мъдрост. Когато Любовта и Мъдростта се оженят, ражда се Истината. Искате ли да узнаете Истината, трябва да намерите баща си – Мъдростта, и майка си – Любовта и те, когато ви родят, ще ви кажат кое е Истина, ще се прояви тази Истина. Истината е по бащина линия, тя е пак от мъжки пол – тя е синът на тия двама. Бащата и майката, сиреч Мъдростта и Любовта, когато заченат пак, ще родят Добродетелта – това е вашата сестра. А Добродетелта и Истината, съединени, това е Правдата – така седи този въпрос.

Многоценният бисер

Редактирано Август 31, 2008 от xameleona