Жената

[Vespertine]

Ето и един линк към темата, който много ми харесва

п.с. сега виждам че не се отваря затова ще цитирам. съжалявам, че ще е по-дълъг цитат, но искам да споделя

"Днес проповядвам на жените: Вие трябва да обърнете мъжете си към Господа. Спасението на света е във вашите ръце. Вие сте емблема на Любовта. Вие трябва да изправите изопачените умове на мъжете си. - Как ще стане това? - Като внесете Божията Любов в сърцата си. Ще обичате мъжете си. Ще обичаш мъжа си - едного, без да му ставаш роб; ще обичаш Едного, т.е. Бога ще обичаш в него.

Духът работи сега върху жените, затова те са повече рели- гиозни и духовни от мъжете. Наблюдавайте -дето стъпи женски крак, всичко тръгва напред: и наука, и религия, и музика - всичко върви добре. Жената е почва, на която всичко вирее. Ако изчезне жената, всичко спира - и наука, и религия, и музика и изкуство - почва няма. Поетът пише, докато носи жената в ума си. Щом отнемете жената, той изгубва смисъла на живота си и слага оръжието. В умовете на всички хора стои жената. Тя е любовта, тя е тяхната идея.

Аз разглеждам жената като полюс. Първоначално, когато Бог създал жената тя била съвсем различна от сегашната. На земята има една жена, която не е нито като тази на небето, нито като тази в рая; тя е само отглас, отраженне на възвишената, на благородната жена. И в това отношение любовта е само външно отражение на тази жена. Обаче, любовта се проявява само там, дето е жената. Отсъствува ли жената в човека, отсъствува и любовта. Ако хората знаят какво нещо е жената и я поставят на мястото и, светът моментално би се повдигнал.

В живота си съм срещал само няколко жени - някои в България, някои в чужбина. Истинската жена се отличава с нежността си - нито една груба дума не може да излезе из нейната уста! Всяка жена, която може да проявява грубост, не е още въплощение на истинската жена -тя се е отклонила. А туй, което отличава истинския мъж - то е благородството.

Днес гледат на жената като на същество, което има нужда от мъж - да я гледа. Казвам: това не е жена, това е инвалид в болницата. Според мен, жена е тази, която спасява света; жена е тази, която държи ключовете на живота; жена е тази, чрез която се проявява великата и мощна сила на любовта, която носи живота. Следователно спасението на света ще дойде чрез жената, а не чрез мъжа.

Човек трябва да приложи в живота си два велики закона. Първият закон - любов към Бога - представя мъжа; вторият закон - любов към ближния— представя жената. Мъжът трябва да се занимава с първия закон жената - с втория. С двата закона пък трябва да се занимава човекът. Вторият закон - любов към ближния, с който жената се занимава - той създава учрежденията, той създава обществения строй. Следователно съвременният строй, както н всичко в него се дължи, именно, на тази унижена жена. И тогава, каква трябва да бъде целта на съвременното общество, както и на съвременните държави? - повдигане на жената. Повдигнете жената на положението, в което някога се е намирала! Поставете жената на онова стъпало на което се е намирала първоначално и ще видите, че в продължение на 25 години светът ще се поправи. Спасението на света е в повдигането на жената. Не повдигнете ли жената, и не се ли повдигне тя сама, от никъде другаде не може да дойде спасението.

Като говоря за повдигането на жената, аз имам пред вид тази идея да проникне целокупния живот. Тя трябва да проникне не само между хората, но я между животните, растенията и минералите. Този велик закон трябва да обхване напълно и човешкото сърце. Ако човек унижи сърцето си, спасението пак не може да дойде. Спасението на съвременното човечество се крие в повдигане нa сърцето. Унижиш ли себе си, унижаваш сърцето си.Повдигнеш ли себе си, повдигаш сърцето си. Всички ангели всички светии, всички напреднали същества имат за цел повдигането на жената. Много от съвременните хора като че се противо- поставят на тази велика цел и казват: знаете ли какво нещо е жената? Тя е цяла змия! Който е ял попарата й, той само може да говори за нея. Като говорите, че жената е лоша, питам: кой не е роден от жена? Майка ви, която ви е носила в утробата си, която ви е прегръщала в обятията си, която ви е носила в ума си и в сърцето си, не беше ли жена? Вие не се спирайте върху това че тя е унижена. Каквато и да е тази жена, днес тя е ваша майка. Ако имате другарка, гледайте на нея като на ваша майка. На майка си пък гледайте, като че Бог е в нея. Човечеството трябва коренно да измени своите възгледи по отноше- ние на жената. Иначе, спасението на света няма да дойде.

Съществува един важен закон, който всеки трябва да има пред вид. Този закон е следният: когато една жена обича един мъж, тя е в сила да го повдигне. Обаче, ако тя намрази един мъж, той ще свърши фатално. Ред статистики в Америка показват, че всички проповедници, които имат добри жени, са известни като видни проповедници. - Защо? — Понеже жените им ги обичат и споделят техните убеждения. И обратно: всички жени на проповедници, които не обичат мъжете си и не споделят техните идеи, са помогнали за падането на мъжете си. Следователно жената е в сила да повдигне и да събори мъжа.

Сега пак казвам на жените: Внесете в умовете на мъжете си повече светлина. Само жената може да направи това. Мъжът не може да спаси друг мъж - жената ще го спаси.

Как ще се внесе мир в света? Кой може да внесе мир. Днес никакъв закон не е в състояние да унищожи войната и да внесе мир. Ако всички учени хора се обединят и заработят с науката за унищожение на войната н за внасяне на мира, и те няма да успеят.

Казвам: има една единствена сила в света, която може да унищожи войната и да внесе мира. Коя е тази сила? - Жената! Ако всички жени се сплотят и кажат: От днес вече не раждаме престъпници! - те ще турят точка на войната. И ако всяка майка каже на сина си:

Убиваш ли брат си, аз се отказвам от теб, ти не си мой син! - войната ще дойде до своя край.За да се постигне това, не само две-три жени трябва да съзнаят своята задача но всички женя целокупно трябва да се повдигнат, да заработят за спасението на света. Отсега нататък жените ще се държат отговорни за неизпълнението на своята задача. Затова, именно, от хиляди години насам жените са бити на общо основание и са дошлидо положението на робини. Те имат непоносими страдания. Законът който се прилага към тях, е неумолим. -Защо?-Понеже те имат сила да разрешат въпроса за спасението на човечеството, но не искат да употребят своята сила. Жените трябва да насочат силите си към целия свят и да кажат:

Долу войните! Долу всички заблуждения! Долу всички езически учения!

Ние, съвременните хора. разрешаваме въпроса как трябва да се живее. Не трябва да разрешаваме въпроса как трябва да се живее, но как трябва да се раждаме. Ние трябва да разрешаваме въпроса какви майки трябвала имаме, какви бащи трябва да имаме. Като казвам "майки", аз не разбирам майка в обикновения смисъл на думата. Понеже искаме да бъдем здрави, искаме да бъдем щастливи, искаме да бъдем умни, искаме да имаме религия , всичко това е много добре. Но тази религия трябва да бъде Религия на Любовта. Искаме да имаме училища-нека тия училища бъдат Училища на Мъдростта. Искаме да имаме обществен строй искаме да имаме закони, но всичко това нека почива на една Абсолютна Божия Правда! Този въпрос майките ще го разрешат. Кой майки? - Бъдещите майки, а не сегашни.От чисто органическо гледище, в света има два иститута, които са Божествени. Един от тях е бащата н майката - домът. Той е първият институт на земята. По-благородно и по- светло учреждение от дома няма. И по-високо звание от това на бащата и майката също няма. Наистина, много бащи и майки има на земята, но всъщност те са пастроци и мащехи. По отношение на органическия свят бащата н майката играят важна роля: с кръвта си те предават на децата си качествата на своите души. Възпитанието на детето се определя от качествата, които майката влага в детето си още от най-крехката му възраст. Под думата "кръв" не разбирам обикновената кръв а ,оная, която във всички случаи на живота остава неизменна.

Единствената сила, която може да оправи света,е Любовта. В този смисъл мъжът никога не трябвала се жени за жена. която не обича, за която не е готов да пожертвува всичко. Жената никога не трябва да се жени за мъж, когото не обича* за когото не е готова да пожер- твува всичко. Детето трябва да се роди от любовта на маяка си и на баща си. Дете, родено с любов, е дете на новото време.

За да се роди едно дете, бащата и майката трябва да са работили ред поколения върху себе си, да са събрали материал за съграждането на една здрава, хубава къща за детето. Ако нямат такъв материал, по-добре да се не женят, да не градят къща, която след няколко години ще се събори. Ще кажете че е писано в свещените книги хората да се женят и размножават. От Божествено гледище това означава:Плодете се н размножавайте се по закона на Любовта, на Мъдростта н на Истината. Вре-мее вече да се създадат благоприятни условия за раждането на децата. Жената, като бъдеща майка, има голяма отговорност. Ако съзнава отговорността си, тя никога не би трябвалода отправя отрицателни мисли към своя другар.

Никой човек не се ражда произволно. Например, предполага се първият човек да е бил създаден в деня на първото равноденствие, когато условията са били благоприятни, хармонични. Ето защо, нека всички художници, музиканти, писатели, поети и всички велики учени вземат участие при създаването на човека; Светът се нуждае от нови хора, които да работят за неговото изправяне и повдигане. Това зависи от жената. Тя е вътрешният фактор, който правилно трябва да използува всички благоприятни външни условия. В това отношение на жената-майка, на сестрата, на девата трябва да се гледа като на деликатен, благоуханен цвят, който от никаква слана да не се попарва.

Ако раждането е важен процес, за който се искат нови, благоприятни условия, не по-мал-ко важни процеси са зачеването и бременността. Жената на Новата култура трябва да възпитава децата с и преди да се родят, още като са в утробата. Там детето има всички условия за възприемане, а след раждането си то вече ще иска условия за обработка на възприетото. Ето защо и умственият живот на бременната жена не трябва да се пренебрегва. Най-изящ-ната литература трябва да бъде нейната умствена Храна. Животът на светиите, на великите хора трябва да бъде двигател на нейната мисъл. Красива и възвишена поезия, красива музика и песни трябва да нарушават от време на време нейния живот. Спокойствие, тишина са нужни на женатамайка, както и за природата, която в това време върши велик творчески акт - създаването на човека. Искате ли плодът на дървото да бъде добър - създайте му условия я го оставете на природата. Същото се отнася и за създаването на човека. Добрият, разумният човек се зачева и развива при специални условия. За това са нужни три важни момента: цел, средства и постижения. Всичко това ще намерите в разумната природа. Само тя е здраве, красота и чистота.

Дарбите зависят от любовта. Ако майката има любов, в себе си, тя ще роди велик, гениален син. Когато някоя майка иска да роди нещо велико, тя трябва да е подготвена за това, да съзнава своето предназначение. Човек не може да роди една възвишена идея, ако тойсам се занимава с дребнавостите на живота. Хората сами създават възвишени идеи, те сами създават и обикновени иден. Да служиш на Бога, това е Великата Божествена Идея.

Майката е извор и туй, което извира от нея, то се влива в детето. Божественото, което е в нея, тя му го предава. Обмяната между майката и детето не е само външна, но и вътрешна. Майката играе голяма роля не само в материалния свят, но н в света на мислите и чувствата. Тя не само създава формата, но влага в нея съдържание и смисъл. Става едно преливане между душата на майката н душата на детето.

Ако майката която е заченала своето дете, с въодушевена от велики идеи за човечеството, още в бременно състояние ще предаде на детето всички качества Тя е като Бог за детето и може да направи от тази кал каквото иска. Защото излезе ли веднъж от утробата й, детето става вече независимо в мислите н чувствата си. Ако майката вложи всички свои качества на любов и мъдрост в детето си при деветмесечното бременно състояние, детето ще има към своята майка през целия си живот хубаво разположение и всякога ще бъде готово да се жертвува за нея.

Ако майката, като. бременна отправи към детето си мисълта: Ти ще станеш добро дете,ще пораснеш, ще се изучиш, ще обичаш хората и ще им помагаш - детето наистина ще стане такова, каквото майката го пожелае.И най-големият престъпник може да се възпита, но докато е още в утробата на майка си. Ето защо, бременната трябва да се храни със специфична храна: с чисти и възвишени мисли, чувства н постъпки. Само по този начин тя може да помогне на детето си, ако то носи в себе си някакви лоши наклонности. Тъй както днес се хранят, отглеждат н възпитават децата не може много да се очаква от тях.

Храната, която употребява бременната жена и начинът, и о който я възприема, указват голямо влияние върху детето, което ще се роди. В това отношение са правени много опити и са дошли до заключение че храната е един от главните фактори за физическото и духовното благосъстояние на детето.

Майчиното мляко е от голямо значение за детето. Когато то се допира до гърдите на майка ся, върху него оказва благотворно влияние не само млякото, което то поглъща, но и магнетичната сила, която изтича ту от лявата ту от дясната гръд на майката. Друга жена ако го храни, не ще произведе същия ефект. От майката излиза сила, която облагородява детето. Когато майката кърми детето си, тя трябва да има най-добро разположение на духа, да не се гневи. Мъжете не обръщат никакво внимание върху разположението на майката през този период. В млякото на жената се съдържат разумни сили, които в никаква друга храна не можете да намерите.

Когато майката кърми детето си три години наред, тя трябва да живее чист живот, без да допуска една отрицателна мисъл в ума си. Че къщата й изгоряла, че мъжът й я напуснал, това не трябва да Нарушава нейния мир. През тези три години тя трябва да бъде тиха и спокойна.

Ако хората разбираха значението на готвената храна, която употребяват, те биха си въздействували при самовъзпитанието. Всяка майка трябва да има това пред вид при възпитанието на своето дете. До седемгодишната му възраст тя трябва сама да му готви. До такава възраст детето трябва да яде само такава храна която майката е приготвила. В това отношение птиците служат за пример. Докато малките израстнат, майката и бащата непрекъснато им носят храна. Те сами ги отглеждат. Щом пораснат, щом хвръкнат от гнездото си. родителите ям ги оставят сами да се грижат за себе си. Птиците са разрешили по-добре семейния живот от хората.

Има два пътя, по конто туй учение може да се реализира. Единият начин чрез възпитанието в училището, а другият път е чрез майката. Те трябва да знаят новите условия, както градинарите, земеделците изучават условията, при които ще сеят. Всички отрицателни качества на майката стават отрицателни качества и на детето. И ние със статистика можем да докажем, че положителните качества на майката стават положителни качества н на детето, и положителните качества на бащата се предават като положителни качества на детето. Затова ние трябва да живеем положително. Майката трябва да бъде религиозно настроена, за да изисква това и от детето. Как разбирате това "религиозно настроение"? Религиозно настроение разбирам, когато в душата на майката блика такава любов, че тя е готова да обгърне с тази любов не само своето дете, но и целия свят и да се жертвува за другите. Туй е религиозно настроение: да блика любов от теб. Не само да спасиш себе си, но да се жертвуваш за другите.

Понятието "майка" определям така: майка е само онази жена, която може да вложи една Божествена идея в душата на своята дъщеря. Майка, която не може да вложи една Божествена идея в душата на своята дъщеря, не е майка. И баща, който не може да вложи една Божествена идея в своя син, не е баща.

Сега, аз желая на всички да станете жени! Тази мисъл, преведена с други думи, означава: аз желая душите на всички хора да се изпълнят с любов; аз желая всички да светят, да бъдат запалени свещи да бъдат щастливи и радостни, да са готови на всички услуги. Това значи да бъде човек майка. В този смисъл желая всички да бъдете майки. Днес под понятието "майка" разбират жена, която ражда. Не, майка е само тази, децата на която не умират. Умират ли децата на някоя жена, тя не е майка. Майка е само чистата жена, девата, която, и като роди, пак дева остава; майка е онази дева, на която децата не умират. Следователно всички хора трябва да бъдат деви - абсолютно чисти, ако искат роденото от тях да не умира. Този е смисълът на вътрешната философия на живота. Разберете ли тази философия, н животът ви ще стане приятен.

И тъй, първата велика заповед е да възлю-бнш Господа Бога твоето с пълнотата на твоето сърце. на твоя ум и на твоята сила. Втората заповед е да възлюбиш ближния си, т.е. твоята дева, твоето сърце - да си поставиш великата задача да го повдигнеш. Бъдете, прочее, работници за повдигането на жената, и оттам - и работници за бъдещето на цялото човечество!"

Из Новата Ева или мисията на жената-майка

Редактирано Юни 8, 2010 от Слънчева

[Мария-София]

Благодаря ти ,Vespertine ,за прекрасния пост.

[Vespertine]

и аз за прекрасната нежна картина

[Мария-София]

Донесе ми вдъхновение...

[Валентин Петров]

Трудно се пише за жената въобще

Но например Цирцея ... един май все още модерен мит.

Какво ли искаше да каже Омир?

Ето една интерпретация от Уотърхаус:

Одисей тук е показан значително по ниско от Цирцея в много отношения.

Интересно че българската илюстрация в соц. издание на Одисеята, която не намерих в интернет, показва коренно различна картинка. Ако някой я има бихте ли я сканирали, поучителна е. На нея Одисей е в поза на победител, хванал коленичилата Кирка с лявата ръка за косата, а в дясната - меча, очевидно готов да пристъпи към действие ако не се разберат.

Какво търсим или намираме в Цирцея?

На мен все пак ми навява чувство за опасност, безсмисленост, погрешна посока.

Индиректно това е като че ли и мнението на Омир. Синът на Цирцея от Одисей, Телегон - убива баща си.

Бих се радвал да чуя вашите мнения.

Редактирано Юни 12, 2010 от Валентин Петров

[Ирина - Horus - Чебурашка]

Какво търсим или намираме в Цирцея?

На мен все пак ми навява чувство за опасност, безсмисленост, погрешна посока.

Красивата жена предизвиква желание, но също – подозрение и страх у мъжа..

Женското съблазняване има две лица - у жената го има и колективният аспект на еротизма и той се проявява като завладяване, манипулация, господство.

Съществуват два архетипа на женското съблазняване: Първият, това са – Спящата красавица, Снежанка, Пепеляшка…, където мъжът е очарован от красотата. Този тип жена е пасивен – тя не прави нищо и чака мъжът сам да я избере, като залага на външните си белези и вътрешните си качества. Вторият е този на магьосницата Медея, Кирка, Алчина…, която е активна, сама избира мъжа, печели го и го задържа с магията на манипулацията.

Митът ни казва, че Снежанка или Спящата красавица са влюбени в Принца. А Кирка не е влюбена в Орфей. Тя го желае, това е сигурно, но е готова да го държи като пленник, въпреки волята му. Този тип съблазняване се родее с любовния елексир, с измамата, с манипулацията, с властта. Неговата цел не е любовта, а господството. Неговото желание е да държи мъжа обвързан, да го кара да прави каквото жената иска от него, като за постигането на целта се използват всички чувства без разлика – еротичната възбуда, ласкателството, лъжата, изнудването.. За да успее този тип съблазняване е нужна емоционална дистанция и студенина, които са несъвместими с любовта. Жената, която действа така ще победи (ако целта й са например самия брак, парите, социалния престиж и т.н.), но ако целта й е любовта – тя няма да я получи, защото когато го завоюва тя ще си даде сметка, че не знае дали мъжът я обича наистина и защо въобще е с нея.

Много предприемчивите, активни жени, които са взели инициативата за завладяването и съблазняването – после се чувстват несигурни във връзката си. Ако пък манипулацията отиде по-надалече и се превърне в емоционално изнудване, мъжът има усещането че е хванат в капан и го държат чрез слабостите му и чувството за вина.

[Eлф]

Привет Вальо, аз асоциативно свързах нещата с тази легенда. Благодаря ти и поздрави!

Легенда

Прогоненият Адам търсил дълго време да премине от външния двор на светилището, външната вселена в Светая Светих, но пред него винаги се изправяло едно същество... Той се обърнал към Адам и му казал: "Човече, ти си от прах и в праха ще се върнеш...Ти си направен от Строителя на формите и принадлежиш на ограниченията и хаоса. Ти си жител на външния свят и на теб е забранено да влизаш в това вътрешно място." Адам отговорил: " Много пъти съм заставал вътре в този двор и съм се молил да бъда приет в дома на моя Отец и ти си ме връщал обратно да скитам в тъмнината на външния свят. Истина е че бях направен от кал и че моят Създател не ми даде благословията на безсмъртието. Но аз ще се върна, защото съм открил, че Всевишният е оповестил моето спасение, защото Той изпрати - Своя Единороден Син, Който пое върху Себе Си греховете на света. Той беше разпнат и от Него изтече капка кръв и за моето спасение." И така чрез тази кръв, Бог влезе в Своето творение и ускори пътя на тези които Го търсят. Той ускори пътя, който води към Него самия.

Адам каза: " Аз минах вече през смъртта и виждам вече, че вечният живот се е отпечатал дълбоко в мен. И ти отказваш ли ми сега вход, когато най- после съм открил тайната за себе си? Тогава...казал: "...За този който е познал себе си вратата се отваря." И след малко Адам се видял в една блестяща вътрешна сфера. В центъра на тази сфера той видял Дървото на Живота. След малко се появила една светеща змия. Адам казал: " Коя си ти?" Змията отговаря: " Аз съм Сатана който беше твоят противник. Аз те изкушавах, аз бях твоят враг чрез най- различни форми и имена. Аз те предадох в ръцете на злото и аз съм пазителят на Дървото за познаване на доброто и злото, и само който ме победи, може да вкуси от тайната на живота." Тогава Адам отговаря: " През многобройни векове аз съм бил твой слуга и поради своето невежество съм слушал твоите думи, и те са ме водили по пътя на скръбта. Ти си възкресил в ума ми мечти за сила и аз използвах тази сила, а тя ме обезсилваше. Тя нищо не ми донесе освен скръб. Ти си посявал в мен семената на желанията и когато аз съм искал желанията на плътта, моята награда е била агонията. Ти си ми изпращал фалшиви учители и фалшиф разум, и сляпа гордост. И когато аз съм се опитвал да схвана величието на Истината, само съм постигал учудване и усилията ми отново се загубваха. Но сега завинаги съм свършил с теб, о, изкусен дух. Уморен съм от твоя свят на илюзии, махни се от мен заедно с тълпата твои изкушения, защото няма щастие, няма спокойствие, няма доброто в доктрината на егоизма, омразата и страстта проповядвани от теб. Всички тези неща аз изхвърлям от себе си. Отхвърлям твоето управление завинаги!"

Така змията изчезнала и на нейно място застанал един ангел с ослепителна светлина, облечен в бели, светли дрехи. После се явила още една светлина, още по ослепяваща - това било Върховното Същество - и казва: " Аз съм Бог, Който... Ти вече си благословен със знака на безсмъртието. Ти си вече свободен от илюзията. Аз те очистих от желанието. Аз събудих в теб

безсмъртието, в което самият Аз участвам. Последвай ме, Адаме, защото аз съм Пътят, Истината и Животът."

Изт. намира ми се из лекциите някога съм я поствала в една от темите

Редактирано Юни 12, 2010 от Eлф

[Guest azbuki]

А какво ще кажете за един алтернативен път? Пътят, по който срещаме неща и казваме "ти си част от мен, приемам те," " и ти си част от мен, приемам те", "така и ти си част от мен, приемам те". "Аз нямам какво да следвам, защото съм всичко, което някога е имало. Имам нужда само да бъда и приема себе си." И тогава се прибирам у дома...

Това е пътят на Одисей. Цирцея е просто част от него. Тя му е дала знанието за пътя към подземното царство, според легендата, което е свързано с интегрирането на сянката. Той не е отказал това знание от страх, че ще бъде омагьосан. Мъдростта на Одисей се състои в това, че той не живее никоя роля, а живее себе си и живота, както му идва насреща. Така и Цирцея превръща в част от живота си, не воюва с нея. И затова е могъл да продължи по пътя си и да се съхрани по него, израствайки. Получил е всичко, което тя е можела да му даде и е останал невредим.

Цирцея - жената чародейка или жената, която приема промяната и излиза от образа на магьосница и проявява истинската си същност чрез това? Прави го за и с помощта на един мъж, който по силата на собствената си мъдрост не се превръща в прасе при срещата с дарбите й. Силата, която трансформира и интегрира по този начин е една - нарича се любов. За прасетата любовта е изображение с резолюция по-висока от тяхната. Затова те имат нужда да я превърнат в нещо по-дребно, за да я консумират, на по-ниско енергийно равнище - това е разграждането на нещата на добро и зло, на което ниво ние ги "консумираме" избирателно и съответно се лашкаме между тях. Повечето хора така разбират любовта. "Магията" на Цирцея е, че тя превръща хората в това, което наистина са, превръща ги в изображение на мислите си, осъзнати или не.

От всички в групата Одисей единствен има "разделителната способност", която му позволява да приеме любовта без да я консумира. Затова и остава невредим.

Синът му го убива случайно. Нещастен случай. Целта му е била просто да го намери, а защо го е търсел легендата не казва. Тази легенда не е част от Омировия епос. След този нещастен случай Телегон се оженва за Пенелопа, която заедно с Телемах отвежда при Цирцея. Последната пък се омъжва за сина на Одисей.

[Лъчезарна]

Митът може и да е модерен,

но ние самите сме участници в собствените си постановки.

А случващото се с нас, е част от пътя.

Цирцея е необходимост. Тя е прелюдията преди входа на Хадес.

И е огладало на тшеславното ни самовлюбено его, смятащо се властник на страстите ни.

Животинско тяло с човешки разум. Това ни показва Цирцея.

Когато видим себе си в тази форма, ако проявим светлината и разумността си в нас,

можем да интегрираме животинското, облагородявайки го – и то само ще ни напусне

(Елф, Легендата е прекрасна!).

Ако се борим с него – свършени сме.

Борбата ще ни доведе до отдаване на Цирцея и нашите синове – страстите и желанията, ще ни убият.

Но, дори и борейки се, дори да ни убият, отново има изход.

Защото това е по-дългия път към нас самите. Хадес е там и ни очаква.

И той, както и Цирцея (все пак, тя е и благородна – предрича слизането ни в Хадес, напътства) са необходимост.

В дългия път на завръщането, правим грешки.

(Които, понякога, ми се струват задължителни!)

Отклоненията трябва да се изживеят. И да се продължи на чисто.

Опасност, безсмисленост, погрешна посока... Така е Валентине.

Но без изправяне пред нашите тъмни страни, няма как да продължим.

"Всякога, когато ученикът дойде до определена фаза на развитие,

той се излага на известни изпитания – излагат го вече на съзнателни изпитания.

Така е в законите на Природата.

***

Като ви говоря за онзи идеален свят, подразбирам,

че у човека трябва да се развият всички онези добродетели,

всички онези способности. Тогава той ще има сила за себе си.

И няма да има никакви животни около него,

защото животните са признак на неговите слабости.

***

Ако вложите тези правила в Живота си, ще имате известни добри резултати.

Но и ако не ги вложите, пак ще си учите уроците,

защото Невидимият свят е толкова строг и справедлив.

Откакто светът е създаден досега

нито един Ангел не е успял да се промъкне без да учи –

всеки, който се е опитал, винаги е слизал долу на Земята. ....

Чистотата е качество само на безсмъртните души.

Това трябва да знаете – смъртен ли си, Чистота нямаш.

Също и Разумността е качество само на безсмъртните души –

смъртната душа не може да бъде разумна.

Истината, Правдата, Добродетелта –

всички тези добродетели са все качества на безсмъртните души.

Когато човек стане безсмъртен, и той ще има свои добродетели,

и той ще има свой начин на разбиране, но всички те ще бъдат различни."

Сгъване и пречупване, Беседи пред Сестрите, 18.02-1926 г., София

Редактирано Юни 12, 2010 от Лъчезарна

[Валентин Петров]

Какво търсим или намираме в Цирцея?

На мен все пак ми навява чувство за опасност, безсмисленост, погрешна посока.

Красивата жена предизвиква желание, но също – подозрение и страх у мъжа..

Женското съблазняване има две лица - у жената го има и колективният аспект на еротизма и той се проявява като завладяване, манипулация, господство.

Съществуват два архетипа на женското съблазняване: Първият, това са – Спящата красавица, Снежанка, Пепеляшка…, където мъжът е очарован от красотата. Този тип жена е пасивен – тя не прави нищо и чака мъжът сам да я избере, като залага на външните си белези и вътрешните си качества. Вторият е този на магьосницата Медея, Кирка, Алчина…, която е активна, сама избира мъжа, печели го и го задържа с магията на манипулацията.

Митът ни казва, че Снежанка или Спящата красавица са влюбени в Принца. А Кирка не е влюбена в Орфей. Тя го желае, това е сигурно, но е готова да го държи като пленник, въпреки волята му. Този тип съблазняване се родее с любовния елексир, с измамата, с манипулацията, с властта. Неговата цел не е любовта, а господството. Неговото желание е да държи мъжа обвързан, да го кара да прави каквото жената иска от него, като за постигането на целта се използват всички чувства без разлика – еротичната възбуда, ласкателството, лъжата, изнудването.. За да успее този тип съблазняване е нужна емоционална дистанция и студенина, които са несъвместими с любовта. Жената, която действа така ще победи (ако целта й са например самия брак, парите, социалния престиж и т.н.), но ако целта й е любовта – тя няма да я получи, защото когато го завоюва тя ще си даде сметка, че не знае дали мъжът я обича наистина и защо въобще е с нея.

Много предприемчивите, активни жени, които са взели инициативата за завладяването и съблазняването – после се чувстват несигурни във връзката си. Ако пък манипулацията отиде по-надалече и се превърне в емоционално изнудване, мъжът има усещането че е хванат в капан и го държат чрез слабостите му и чувството за вина.

Много хубав и съдържателен пост

Все пак в пре-Одисеевия период Цирцея има един нюанс. Тя като че ли също е пасивна.

В историята и не личи да си търси кандидат-прасета.

Седи в двореца си, има власт и богатство, няма никаква нужда да се грижи за насъщния.

Прекарва живота си във веселие с другите нимфи. Но като идват сами жертвите, няма прошка.

Ето какво казва по повод на това Иван Ефремов:

— Цирцея е великолепен мит от незапомнени времена, възникнал заедно с матриархалните божества, за сексуалната магия на богинята в зависимост от равнището на сексуалния стремеж: или надолу — към свинството, или нагоре — към богинята. Той почти винаги е бил тълкуван неправилно. Красотата и желанието на жените пораждат свинство само в психиката на онези, които в сексуалните си чувства не са се издигнали по-горе от животните. В предишните времена жените само в много редки случаи разбирали пътищата за борба със сексуалната диващина на мъжете и онези, които знаели как да правят това, били смятани за цирцеи. Срещата с Цирцея била пробен камък за всеки мъж, за да се разбере човек ли е той в Ероса. Сексуалната магия действува само върху ниското ниво на възприемане на Красотата и Ероса.

Часът на бика

Само че има нещо не наред. И то е крайният резултат (свините). Колкото и да е пасивна, има голям проблем.

Добрите и божествени качества, като например гостоприемството са еволюционни за човека и за тези около него.

Отрицателните качества - водят до физическа и духовна деградация.

Редактирано Юни 13, 2010 от Валентин Петров

[Валентин Петров]

//'Eлф'

Привет Вальо, аз асоциативно свързах нещата с тази легенда. Благодаря ти и поздрави!

...

Тя нищо не ми донесе освен скръб. Ти си посявал в мен семената на желанията и когато аз съм искал желанията на плътта, моята награда е била агонията.... И когато аз съм се опитвал да схвана величието на Истината, само съм постигал учудване и усилията ми отново се загубваха. ... няма щастие, няма спокойствие, няма доброто в доктрината на егоизма, омразата и страстта проповядвани от теб. Всички тези неща аз изхвърлям от себе си. Отхвърлям твоето управление завинаги!

Всичко е така

[Валентин Петров]

Митът може и да е модерен,

но ние самите сме участници в собствените си постановки.

А случващото се с нас, е част от пътя.

Цирцея е необходимост. Тя е прелюдията преди входа на Хадес.

И е огладало на тшеславното ни самовлюбено его, смятащо се властник на страстите ни.

Мисълта е сложна и леко ми убягва.

Всеки духовен човек по необходимост овладява страстите.

Без това не е възможен истински индивидуален еволюционен процес.

И Учителя, и Йогананда нееднократно казаха че най висшето постижение на земята

не са знанията нито силите, а постигане на практическия самоконтрол.

Животинско тяло с човешки разум. Това ни показва Цирцея.

Когато видим себе си в тази форма, ако проявим светлината и разумността си в нас,

можем да интегрираме животинското, облагородявайки го – и то само ще ни напусне

(Елф, Легендата е прекрасна!).

Да. Голяма част от официалната наука сега ефективно ни убеждава че сме нищо друго от усъвършенствани животни. Животните си имат нужди, прасетата - също.

Прочее действайте. Не ми беше хрумвало за приликата между материалната наука и Цирцея.

Ако се борим с него – свършени сме.

Борбата ще ни доведе до отдаване на Цирцея и нашите синове – страстите и желанията, ще ни убият.

Както казваме в програмирането, далечен скок (нелокална асоциация)

Но, дори и борейки се, дори да ни убият, отново има изход.

Защото това е по-дългия път към нас самите. Хадес е там и ни очаква.

И той, както и Цирцея (все пак, тя е и благородна – предрича слизането ни в Хадес, напътства) са необходимост.

В дългия път на завръщането, правим грешки.

(Които, понякога, ми се струват задължителни!)

Отклоненията трябва да се изживеят. И да се продължи на чисто.

Опасност, безсмисленост, погрешна посока... Така е Валентине.

Но без изправяне пред нашите тъмни страни, няма как да продължим.

Целият въпрос е там, дали с изправяне пред тях, или по друг начин.

"Всякога, когато ученикът дойде до определена фаза на развитие,

той се излага на известни изпитания – излагат го вече на съзнателни изпитания.

Така е в законите на Природата.

***

Като ви говоря за онзи идеален свят, подразбирам,

че у човека трябва да се развият всички онези добродетели,

всички онези способности. Тогава той ще има сила за себе си.

И няма да има никакви животни около него,

защото животните са признак на неговите слабости.

***

Ако вложите тези правила в Живота си, ще имате известни добри резултати.

Но и ако не ги вложите, пак ще си учите уроците,

защото Невидимият свят е толкова строг и справедлив.

Откакто светът е създаден досега

нито един Ангел не е успял да се промъкне без да учи –

всеки, който се е опитал, винаги е слизал долу на Земята. ....

Чистотата е качество само на безсмъртните души.

Това трябва да знаете – смъртен ли си, Чистота нямаш.

Също и Разумността е качество само на безсмъртните души –

смъртната душа не може да бъде разумна.

Истината, Правдата, Добродетелта –

всички тези добродетели са все качества на безсмъртните души.

Когато човек стане безсмъртен, и той ще има свои добродетели,

и той ще има свой начин на разбиране, но всички те ще бъдат различни."

Сгъване и пречупване, Беседи пред Сестрите, 18.02-1926 г., София

[Eлф]

Азбуки, брилянтно мнение . Чета всички мнения и си мисля. - Всички говорим за едно и също нещо, всеки по свой собствен начин и когато човек погледне от позицията на Единството пред очите му се разкрива уникална картина. Виждаш как Истината съчетана с Любовта и Мъдростта разкрива пред очите ти един пъстър и многообразен свят преизпълнен със съдържание... Разсъждавам си на глас...Хубав ден!

Редактирано Юни 13, 2010 от Eлф

[Орлин Баев]

Жената и мъжът са във всеки от нас. В сърцето и ума ни. В искам и трябва. В знам и чувствам. В светлината на мъдростта и топлината на обичта. Едно момиче ми каза: "Ти ако не разбираш жените, кой да ги разбира...". Учудих се и се замислих. Преди време бях тотално покоряван от чара им. Сега с развитието на психичната си сила започвам да осъзнавам ясно този чар, да му се радвам, но не бивам така помитащо очарован и обайван от него. Виждам малките нюанси на движенията, израженията, походката, езика на тялото, замятането на косата, погледът и проявата на изкусния женски чар през тях. Обичам този женски чар. Понякога още съм заливан от него като песъчинка от приливна вълна. Някакси с опита ми и работата ми психичната ми сила поотрасна - непринудено, просто се получава. наблюдавам много интересни промени в отношението си към жените - и млади и стари и на средна възраст. Виждам човека в тях - личността. Нещо, до което преди не достигах, омаян от заливащата ме магия на чара. Какви марионетки сме повечето от мъжете...

[Eлф]

Орлин, да минеш през чаровете на душата, да отсееш скъпоценното и да не се спънеш в този свят, но да останеш свободен и непривързан това не е никак лек път, но е път на истинско ученичество, така смятам. Поздрави!

П.П. Думите ти ме наведоха на едни размисли върху книгата на Енох. Въпреки че съм я прочела само един път, а това никак не е достатъчно защото тази книга изисква по- дълбинно проучване, но по спомен се сещам как падналите богове научили жените на разни тънкости, обаче този който умее да вижда и да слуша схваща същността... Мда, търсачът на истината преминава с будно съзнание през сътворения свят на измамните огледала и намира тайният изход от него...

Редактирано Юни 13, 2010 от Eлф

[Слънчева]

Прекрасни мнения

Ще споделя нещо от своя опит. Жена съм, за добро или зло.Имало е моменти, когато съм се проявявала като добродетелна, пасивна, но привличаща мъже /изобщо не съзнавах, че това е власт и даже се обиждах от техните желания/. След време се влюбих и тогава се появи онова желание да омайвам, целенасочено, да използвам тази власт. И то към човека, когото обичах....

Хубавото е, че се появи някакъв здрав разум и си казах-Какво правя?

Костваше ми много безсънни нощи и себеанализи, терзания... Отдръпнах се, избягах от този човек.... И добре направих, защото ставах зависима, а това не ми харесваше... Та, по същество-носех го в сърцето си и го освободих, както и себе си, бях щастлива....

След много години стана така, че се срещнахме, но в мен се появиха всички подсъзнателни страхове-ами ако съм още зависима, ако пак се поддам на страсти?.... Избягвах го известно време. Но трябваше да намеря отговор-и му се обадих. Изправих се лице в лице със страха си. И го победих! Защото все още обичах, но се радвах на живота на този човек, на неговото щастие.Приех, че съм си изградила идеалистичен образ в ума, а насреща си имах обикновен човек. Приех, че всичко е било част от уроците ми в живота. И си простих, простих и на него всичко, за което беше обвинявало егото ми...

В сърцето ми имаше покой. Не радост, не скръб, не страх или желание, а покой. В първия миг даже се уплаших-Какво ли е това, безчувствена ли съм?...

Сега знам, че това е тишината. Излизането от полярнистите. Няма добро, няма зло-има покой. Заживяваш в мир със себе си...

Истината е да гледаш в очите Живота, да го живееш и да познаваш себе си и да признаваш себе си.. Че си и прасе изпитало любов, че си и властващ демон, но всичко това са сенки, полярности... Да и много мъки си причиних, да и много норме наруших, но не съжалявам. Това е бил моят Път, който все пак ме изведе до Светлината.

Ако вложите тези правила в Живота си, ще имате известни добри резултати.

Но и ако не ги вложите, пак ще си учите уроците,

защото Невидимият свят е толкова строг и справедлив.

Откакто светът е създаден досега

нито един Ангел не е успял да се промъкне без да учи –

всеки, който се е опитал, винаги е слизал долу на Земята. ....

Сгъване и пречупване

П.П.

Казвате: Как да се освободим от злото? Това е крива мисъл. Щом си ял от забранения плод, не можеш да се освободиш нито от доброто, нито от злото. В забранения плод е скрит принципът на доброто и на злото. Всеки ден ядете от плода на дървото за познаване на доброто и на злото, а искате да се освободите от злото. Това е невъзможно. Който се ползва от плода на забраненото дърво, ще бъде прав и крив, добър и лош. Какво ще възразите на това? Ще питате, защо Ева яде от тоя плод. Ева беше умна и доблестна. Тя реши да яде от забранения плод и понесе последствията без страх. Сегашните дъщери на Ева са крайно страхливи. Те нямат доблестта и безстрашието на майка си. Достатъчно е, да ги боднеш с върха на една губерка, за да нададат вик до Бога.

Христос казва: „Имам ключовете на ада и на смъртта." В това, именно, се заключава новото учение, да разбираш законите на ада и на смъртта. Другояче казано, да разбираш законите, на които се подчиняват силите в твоя организъм, да живееш толкова, колкото желаеш, а не, хората да те заставят да напуснеш тялото си. Целта на Христовото учение е да придобием безсмъртие. Всеки човек, който вярва в Бога, може да бъде безсмъртен. Това значи, човек да бъде спасен. Не е въпросът в спасението. То е само един момент в човешкия живот; развитието е друг момент, а безсмъртието подразбира – да имаш ключа на ада и на смъртта. Това значи, да кажеш: „Аз съм жив." Живият Господ ще бъде свидетел на всяка твоя постъпка. Като знаеш това, ще внимаваш за постъпките си. Всяка твоя постъпка да бъде права, защото си пред лицето на Бога, в Когото живееш. – Как ще изменим живота си? Как ще подобрим положението си? – Човек може да измени живота си и да подобри положението си в един момент. Ти можеш, в един момент, да се освободиш от всичките си недъзи. Достатъчно е да кажеш като Христа: „Не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Оня, Който ме е изпратил." Нека всеки, в себе си, каже: „Не дойдох да изпълня волята на Ивана, на Драгана; дойдох да изпълня волята на Оня, Който ме е изпратил." Иван, Драган, Стоян са ваши братя, няма защо да изпълнявате тяхната воля. Ще изпълнявате волята на Оня, Който ви е дал живот. Като се определите да служите на Бога, ще забележите, над очите си, под ъгъл от 45°, една постоянна светлина, която ту се увеличава, ту се намалява. Това ще зависи от вашата вяра. Докато тая светлина е пред вас, нищо не може да ви нападне – всякога ще бъдете живи. Тая светлина иде от Източника на живота. Всеки може да има тая духовна опитност, обаче, това се отнася до оня, който се е приготвил вътрешно.

Аз съм жив

Редактирано Юни 13, 2010 от Слънчева

[Eлф]

Илиянче, благодаря за споделеното, много ценен опит .

Хм, а аз си мислех за онази книга "Любовни тактики"-

#88

на която попаднах и която препоръчах вчера в темата за любовта. Всъщност, специалистите там ни препоръчват да прилагаме точно такива неща учейки ни как да го сторим. Затова в поста си вложих думата "отсеем" доколкото си спомням, защото е много важно кой как ще подходи към даден вид литература. Все пак, всичко е за урок и в крайна сметка човек сам си вади поуки от това което е научил и приложил.

Редактирано Юни 13, 2010 от Eлф

[Белла]

Епф,за да "отстеем",трябва да го искаме,а да го искаме - можем на определен етап от развитието си.

Орлин,хареса ми!

[Валентин Петров]

Жената и мъжът са във всеки от нас. В сърцето и ума ни. В искам и трябва. В знам и чувствам. В светлината на мъдростта и топлината на обичта. Едно момиче ми каза: "Ти ако не разбираш жените, кой да ги разбира...". Учудих се и се замислих. Преди време бях тотално покоряван от чара им. Сега с развитието на психичната си сила започвам да осъзнавам ясно този чар, да му се радвам, но не бивам така помитащо очарован и обайван от него. Виждам малките нюанси на движенията, израженията, походката, езика на тялото, замятането на косата, погледът и проявата на изкусния женски чар през тях. Обичам този женски чар. Понякога още съм заливан от него като песъчинка от приливна вълна. Някакси с опита ми и работата ми психичната ми сила поотрасна - непринудено, просто се получава. наблюдавам много интересни промени в отношението си към жените - и млади и стари и на средна възраст. Виждам човека в тях - личността. Нещо, до което преди не достигах, омаян от заливащата ме магия на чара. Какви марионетки сме повечето от мъжете...

Тук има някои не особено коментирани в окултизма явления.. Посредством продължително поддаване на "чаровете", независимо физически или астрално, определени клетки от организма мутират и вместо нормалната си функция започват да играят роля на двустранни антени към другия пол. Това е причината за "бързите" мъже, а всъщност полово слаби хора. Силата се губи постоянно и все повече. Не може да има устои, морал или характер когато споменатите клетки имат своята власт над човека /така наречената "плът".

За щастие макар и трудно тези клетки се поддават на третиране например с различните йога-методи на прочистване или много ефективните дадени от Учителя методи с гореща вода, пости и диети, както и правилно хранене. Съответно трябва да има постене на нивото на мислите и чувствата.

Прасето трябва да се превърне в силен и чист, жизнерадостен човеколъв, и то без колебание.

[Валентин Петров]

А какво ще кажете за един алтернативен път? Пътят, по който срещаме неща и казваме "ти си част от мен, приемам те," " и ти си част от мен, приемам те", "така и ти си част от мен, приемам те". "Аз нямам какво да следвам, защото съм всичко, което някога е имало. Имам нужда само да бъда и приема себе си." И тогава се прибирам у дома...

Да, само че по този път човек не става прасе.

Това е пътят на Одисей. Цирцея е просто част от него. Тя му е дала знанието за пътя към подземното царство, според легендата, което е свързано с интегрирането на сянката. Той не е отказал това знание от страх, че ще бъде омагьосан. Мъдростта на Одисей се състои в това, че той не живее никоя роля, а живее себе си и живота, както му идва насреща. Така и Цирцея превръща в част от живота си, не воюва с нея. И затова е могъл да продължи по пътя си и да се съхрани по него, израствайки. Получил е всичко, което тя е можела да му даде и е останал невредим.

Да, той не живее роля. Винаги мисли преди да каже или направи каквото и да било. И поема риска с Цирцея заради приятелите си грухчовци.

Наглед печели, но в по-продължителен план - губи. Остава при нея твърде дълго, и после има проблем. Защо например изби женихите с такава злоба и коварство?

Истинска кланица. Как ще живее след това с роднините им, с другите си поданици. Винаги съм се чудел, но като че ли сега имам прояснение.

Човекът трудно става истински човек. Обратният процес понякога е много бърз.

Апостол Павел каза, човек и жена му са една плът, ако отида при блудница, ще стана едно с нея, ... е така си е за който може да разбере.

Иначе може да последват изключително унизителни сценарии, или направо страшни от рода на примерно Лебедово езеро.

Благородния човек нека си стои при своя народ. Мога да привеждам цитати от Библията цяла сутрин, но не обичам да поучавам, достатъчно е.

Така или иначе гневът срещу лицемерното морализаторстване е толкова голям в световен масштаб.

Цирцея - жената чародейка или жената, която приема промяната и излиза от образа на магьосница и проявява истинската си същност чрез това? Прави го за и с помощта на един мъж, който по силата на собствената си мъдрост не се превръща в прасе при срещата с дарбите й. Силата, която трансформира и интегрира по този начин е една - нарича се любов. За прасетата любовта е изображение с резолюция по-висока от тяхната. Затова те имат нужда да я превърнат в нещо по-дребно, за да я консумират, на по-ниско енергийно равнище - това е разграждането на нещата на добро и зло, на което ниво ние ги "консумираме" избирателно и съответно се лашкаме между тях. Повечето хора така разбират любовта. "Магията" на Цирцея е, че тя превръща хората в това, което наистина са, превръща ги в изображение на мислите си, осъзнати или не.

Да, любов. Само че май любовта на Одисей и Цирцея един към друг не беше от пръв поглед.

Надявам се да обсъдим заедно какво е истинската жена и как тя дава светлина на мъжа със своята любов.

Мисля си за Ариадна и не случайно ракетата Ариана се казва така.

"... а загине ли различаването, човек е загубен" Шри Кришна

От всички в групата Одисей единствен има "разделителната способност", която му позволява да приеме любовта без да я консумира. Затова и остава невредим.

Синът му го убива случайно. Нещастен случай. Целта му е била просто да го намери, а защо го е търсел легендата не казва. Тази легенда не е част от Омировия епос. След този нещастен случай Телегон се оженва за Пенелопа, която заедно с Телемах отвежда при Цирцея. Последната пък се омъжва за сина на Одисей.

Нещо после не се чува нищо за никой от това щастливо семейство.

Героите паднаха в кърви ... и т.н.

[Валентин Петров]

Ето какво получих като мисли по темата:

Защо Одисей избил женихите? Защо Юда предава Исус? Защо има убийци и предатели? Чия Воля е това? Ако нямаше такива, как щяха други да си научат уроците и да израснат? Когато кракът има гангрена, грях ли е да изрежеш и убиеш мъртвите клетки? Може и да не го направиш разбира се - но правиш избор за това кое да умре, клетките или цялото.

Да, женихите имаха намерение да убият сина му и без съмнение щяха да убият Одисей ако биха могли.

Може би не е могло да бъде другояче. Но някак много грозно беше всичко.

Сдобри се с жената - с всичките й аспекти. Вкл. и с "блудницата". Осъзнай, че ако ти си трансформатор и притежаваш мъдрост, нищо "нечисто" няма да ти повлияе. Което не значи да не го оставяш да те докосне. Защото ако не го оставиш, няма да му дадеш възможност да бъде трансформирано и няма да си свършиш работата. И цялата ти мъдрост и знание и чистота ще си загубят смисъла. Единственото, което има значение в живота и Е живота, е този процес на трансформиране на енергията от едно в друго.

Да, блудниците съществуват и дишат същия въздух. Нямам опит с тях в този живот, но и не ми липсва - изобщо.

Проститутката прави секс не защото обича вашите очи, а за пари.

Има една известна западна писателка която написа за отношенията между сутеньорите и техните възлюбени печалбарки.

Бутафорни тъмни и невротични личности като излезли от роман на Зола. Но мерси. Предпочитам истинските отношения, а истината е където е чистотата и доброто.

Силата на Одисей е била толкова голяма, че е разбил магията на Цирцея. И от това нищо не е загубил. Тук, на този свят, никой не печели и никой не губи. Духът тук не води битки. Този живот за нас е само учебен материал. Ако той се разпадне, няма страшно, винаги може да бъде създаден нов, защото безкрайни са възможностите на Духа да твори. Но единственото, което има значение в учебния процес е научения урок, а не нтова дали си си запазил тетрадките чисти и неомачкани.

Той изглежда не си научи урока. Но ние трябва да го научим за да не правим неговите грешки.

Нетипично за Одисей той последва нелогичния и съмнителен като евентуална полза съвет от Цирцея да слезе в царството на Хадес. Малко след като слезе там, Одисей изгуби кораба си всичките си най-верни спътници които го бяха придружавали през всичките му премеждия. Те се върнаха пак при Хадес, този път завинаги. Самият той едва се спаси от морските вълни и след още много мъки накрая бе принуден да се върне на своя остров като просяк. Докато, ако другарите му бяха живи, щеше да се върне като победител от троянската война и женихите щяха да се спасяват с бягство.

Спомняйки си живота си и живота на хората с които животът ме събра, мога уверено да заявя че няма нещастни случайности. Всичко е изключително точно логично. Това е също гледната точка на Омир. Например Зевс изпраща силен вятър и т.н.

[Валентин Петров]

След време се влюбих и тогава се появи онова желание да омайвам, целенасочено, да използвам тази власт. И то към човека, когото обичах....

Хубавото е, че се появи някакъв здрав разум и си казах-Какво правя?

Костваше ми много безсънни нощи и себеанализи, терзания... Отдръпнах се, избягах от този човек.... И добре направих, защото ставах зависима, а това не ми харесваше... Та, по същество-носех го в сърцето си и го освободих, както и себе си, бях щастлива....все още обичах, но се радвах на живота на този човек, на неговото щастие

Това е много хубаво че е усетена тънката разлика между любовта и властта.

Приех, че съм си изградила идеалистичен образ в ума, а насреща си имах обикновен човек. Приех, че всичко е било част от уроците ми в живота. И си простих, простих и на него всичко, за което беше обвинявало егото ми...

Еее... колкото е по дълбока любовта, според мен, толкова тя ни прави по-идеалисти, и това е много хубаво. Няма обикновени хора, особено в които можем да се влюбим, обикновени след време ги правят, грижите, разочарованията, алкохолът и т.н.

Това което трябва на влюбените е знанието как да не паднем от височината на любовта.

Трябва ни с други думи едно висше учение да ни научи на благородство - как да постъпваме достойно в житейската борба.

В сърцето ми имаше покой. Не радост, не скръб, не страх или желание, а покой. В първия миг даже се уплаших-Какво ли е това, безчувствена ли съм?...

Сега знам, че това е тишината. Излизането от полярнистите. Няма добро, няма зло-има покой. Заживяваш в мир със себе си...

Истината е да гледаш в очите Живота, да го живееш и да познаваш себе си и да признаваш себе си.. Че си и прасе изпитало любов, че си и властващ демон, но всичко това са сенки, полярности... Да и много мъки си причиних, да и много норме наруших, но не съжалявам. Това е бил моят Път, който все пак ме изведе до Светлината.

Много интересен, хубав опит

[Мария-София]

Слънчева,

[Eлф]

Трудно се пише за жената въобще

Но например Цирцея ... един май все още модерен мит.

Какво ли искаше да каже Омир?

Ето една интерпретация от Уотърхаус:

...

Вальо ти като че ли предизвика нещата . В момента гледам този филм по btv Точно на рекламата след като войните възвръщат човешкия си образ от магията на Цирцея... пиша това. Знаеш ли, безкрайно много би могло да се философства по този въпрос....

Редактирано Юни 19, 2010 от Eлф

[марсин]

Идеята ми е следната, нека всеки, който иска, знае и се сети нещо което е индивидуално и по-различно за жената да сподели своите впечатления имнения тук.

Убедена съм,че жените по-добре понасят физическата болка и са психически по-устойчиви, по-лесно се адаптират към промени,по-"стегнати" сме, въобще сме много,много по-....