12.12.2007 г. - В този път трябва да влезете

[Ася_И]

Мисъл за деня - 12 Декември 2007 г.

"На вас сега предстои една задача - да се повърнете най-малко осем хиляди години назад, да дойдете до вратата на райската градина, за да ви покажа, че сте хванали крива посока. Когато хората излязоха от Рая, имаше два пътя пред тях и трябваше да изберат единия. Цялото човечество взе кривият път и казваше: "Така е определено!". Не, имаше друг път, определен, а той беше т. нар. прав, тесен Път. Под "тесен Път" се разбира онзи Велик Път на живата Природа и в този Път трябва да влезете."

Из Великата майка, Беседи, 26.02.1920 г.

Повече Светлина по пътя!

[Валентин Петров]

------------------------------------------

Положението, в което се намирате в даден момент, поддържайки известна идея, може да бъде подкрепено или от Бялата или от Черната ложа.

И тъй, ако вие искате да се самовъзпитавате, най-първо трябва да определите от къде се дирижират идеите, които имате и които ви вълнуват.

всички наши постъпки и идеи на земята определят бъдещето ни. Може би някоя сегашна мисъл да определи бъдещия ви живот след хиляда години.

Черните братя, когато искат да поставят някого в грях, биват с него много любезни, учтиви, предлагат му кокошки, баници, докато му турят юларя на главата. Но турят ли му юларя, подкарват го напред и с остена го побутват, след което нито баница, нито кокошка му дават. Тогава започва т. нар. черна съдба. Българите казват: " Каквато ме е люлка залюляла, такава ме отлюляла". Обаче, ученикът на окултизма не може и не трябва да мисли по този начин... Ученикът трябва сам да проверява основно нещата, а сенките на нещата, второстепенните и третостепенните работи сами по себе си ще дойдат. Всеки трябва точно да разбира закона, да знае служи ли на закона или не, има ли вяра в Бога или не.

в Окултната школа... Можеш да влезеш в нея, но ще влезеш с всичкото смирение на душата си и ще говориш меко и нежно. Всяка груба интонация на ума и душата ти ще привлече всички противодействащи сили и ти ще се спънеш в Пътя си.

"Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат." Под "Бог" подразбирам Майката, живата Природа. ... ги хвърля и казва: "Вие познавате ли ме, знаете ли какво мога да направя с вас, ще се гневите ли? Аз мога от един човек да направя най-малкото микроскопическо животно!" Вие ще кажете: "Не, човек не може да се върне назад в своята еволюция и да стане животно." Не е вярно, човек може да се върне в своята еволюция и то по всички правила

Сега, първото нещо, което се изисква от всички ви, е да приемете като правило мотото: "Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие."

Второто правило е: ученикът на Окултната Школа трябва да се научи на мълчание - да мълчи, за да може да мисли. Неговата мисъл трябва да бъде строго определена, не трябва да бъде разсеяна, не трябва да има тези противоположни мисли и съмнения.

----------------------------------------------------

Великата майка

[Венцислав_]

Адам - Първият човек - 9.

Аз - днешният човек - 4. Но тези изгубени 5 нива на проявление са просто в изолация, не и изчезнали.

8000 години назад - 9-8 = 1 - завръщане в Извора, само тук е правият път, а в същото време го няма, защото няма към какво да води. Тук е добродетелта, а в същото време я няма, защото няма към какво да се прояви и насочи. Тук е Мъдростта само, но я няма, защото няма какво да познава. Тук е Любовта, само тук, но я няма, защото няма какво да обхване. Всичко е тук, където нищо друго няма, освен цялост.

Където от нас остава само 1 !!!

[Орлин Баев]

Четох една книга за богомилите от Димитър Ангелов. Те твърдят, че тогава, преди осем хиляди години (да речем) сатаната е насочил хората по погрешен път. Грешката се състои в начина на размножаване, който повлича сериозно оскотяване и въвличане в илюзията. Те твърдят, че сатана е брат на христос - буквално. И тук космогонията им резонира напълно със шумерските записи - основа на библията и религията въобще.

Представяте ли си какъв би бил животът при правилната посока? Аз го чувствам и жадувам!

[Станимир]

Човечеството напуща рая, след получаването на дара на мисълта. Тогава хората вече могат да проявяват своята свободна воля и носят съответната отговорност за изборите си. Грешният път е този на егоизма. Това, че човечеството първоначално е тръгнало по този път, според мене е било очаквано и в реда на нещата, но едва ли е било предвидено, хората да стигнат толкова далече по него. Това, мисля, има известна връзка с падналия, но то не е решаващо. Със свободната воля идва и съответната отговорност и това, че човешката мисъл е подложена на вредни влияния, не е оправдание, за това, че се е поддал на тях. Нужно е хората постепено да се оттърсят от егоизма си, да развият и овладеят своята мисъл за да не бъде тя играчка в чужди ръце, а инструмент за проява на Любовта и най-после да тръгнат по "Великия Път на живата Природа".

[Валентин Петров]

Със свободната воля идва и съответната отговорност и това, че човешката мисъл е подложена на вредни влияния, не е оправдание, за това, че се е поддал на тях. Нужно е хората постепено да се оттърсят от егоизма си, да развият и овладеят своята мисъл за да не бъде тя играчка в чужди ръце, а инструмент за проява на Любовта и най-после да тръгнат по "Великия Път на живата Природа".

[Багира]

Може би не е добра идея да търсим точна стойност в точните цифри. Може наистина да е добре да се търси символика в тях. Но за съжаление идеята за тесния и единствен път никак не е символична. Иисус Христос също говори за тесен път и за широк- пътя на заблудата и гибелта. А тесният е тесен, защото има едно условие и една цел. На пръв поглед изглежда ограничаващо, плашещо, сковаващо. Но тези подозрения спохождат човека само извън този еднонасочен път.

[Слънчева]

Мисля, че този път, правилният е свързан с отказа ни от желания... Просто да приемаме всичко в живота с любов и благодарност....

[Донка]

Наложи ми се доста да поровя и помисля над това.

Преди около 8000 години човекът преминава от палеолитния период на развитието си в неолитния. Това е означавало смяна на ролята в средата - от ловци и събирачи (т.е. потребители на готовите блага в природата) хората се превръщат в земеделци и животновъди (т.е. планират и сами организират средата си по начин, който не е съществувал дотогава в природата. Но нима това е грешният път? Едва ли - щом Бог дарява човека с ум, способен да направи това, значи е било писано да го направи...

Мисля, че има и нещо друго - мотивите и мотивировките на човека за тази промяна. Мотивът очевидно е борбата за оцеляване, която движи еволюцията на човешкия вид и най-вече на мозъка и интелекта му. Погледната от тази страна тя е Божията благословия.

Развил ума си, обаче в достатъчна степен, човекът започва да я оценя това, което го тласка към промяна и развитие като "злото", което се опитва да го унищожи, а доброто става това, което отговаря на неговите току що възникнали желания и егоизъм (Илияна! Станимир! )...

Мисля, че това е точката, от която ни е нужно да се върнем - да се откажем от критериите си за добро и зло (т.е. от плода на дървото за познаване на доброто и злото) и да ангажираме умствените си способности в определянето на доброто във всяка ситуация - т.е. на Божията Воля.

[Валентин Петров]

Какво влияние е оказало писмото, което Ева получи в рая? Лошо влияние. Ето осем хиляди години откак човечеството носи лошите влияния на любовното писмо, дадено на Ева от змията. И до днес още човек слуша съветите на змията, т.е. на животинското в себе си, от което не може да се освободи. Змията запита Ева: „Наистина ли Бог ви забрани да ядете от дървото за познаване на доброто и на злото?“ Ева отговори: „От всички дървета можем да ядем, но не и от дървото, което е в средата на рая“. – „Вие не сте разбрали думите на Бога. Той иска да каже, че ако ядете от плодовете на това дърво, ще станете като Него.“ Като чу тези думи, Ева се изкуси и яде от плодовете на забраненото дърво. След това тя даде и на Адам от тия плодове, и той яде. Това, което стана преди осем хиляди години в рая, става всеки ден в живота.

...

Защо Ева трябваше да слуша змията?“ Защо младата мома трябваше да слуша старата баба? Защото не са имали опитност. Защо змията е змия? Защото е яла от забранения плод.

Сега, като четете трета глава от Битието, вие се чудите на Ева, защо се е съгласила да яде от плода на забраненото дърво. Въпреки това вие всеки ден правите същата погрешка. Ако Адам и Ева нямаха какво да ядат в райската градина, те щяха да бъдат оправдани. Но при положението, в което се намираха, те не могат да бъдат оправдани. Те имаха на разположение много плодове, нямаше за какво да се грижат. От тях се искаше само послушание. Както да разглеждате въпроса, той не е лесно разрешим. Всеки човек се намира под влиянието на змията, т.е. на животинското в себе си. Дълго време трябва да работи в съзнанието си, за да се освободи от това влияние.

Сега, ако ви кажа, че Христос иска от всички хора да се откажат от себе си, от богатството си и да тръгнат след Него, това ще предизвика голямо вътрешно смущение. Веднага ще последват ред въпроси: „Защо трябва да се откажем от себе си? Защо трябва да се откажем от баща си и от майка си? Те са ни отгледали, а след това трябва да се откажем от тях“. Питам: Всъщност кой ви е родил и кой ви е отгледал? Майката е допринесла за детето си дотолкова, доколкото е станала причина да му се скрои, ушие и купи една дреха. Първата дреха на Ева беше дадена от Бога, а втората – от змията. Вторият ѝ костюм е по последна мода, украсен с панделки. И до днес Ева носи този костюм. Където мине, всички се спират, гледат костюма ѝ, възхищават се от украшенията му.

Когото срещнете днес, мъж или жена, всички носят качествата на змията. Тя постоянно се движи около хората и им нашепва: „Без пари не може да се живее. Нямате ли пари, гладни ще умрете. И без знание не може. И без сила не може“. Змията дава съвети на човека, но не му дава най-малката помощ за реализиране на тези неща. Тя казва: „Ти трябва да постигнеш тези неща с всички средства, простени и непростени“. Змията препоръчва на човека лесния, широкия път, но този път води след себе си големи страдания и разочарования.

Едно трябва да знаете: Истинското знание, богатство и сила са вътре в човека, а не отвън. ... Всяка външна проява на човека отговаря на неговите вътрешни качества. Следователно човек никога не може да има отвън онова, която няма отвътре. Да бъде човек здрав, това значи да има права, трезва мисъл. Ако духът на човека не е здрав, мощен, и тялото не може да бъде здраво. Духът в човека е онова, което включва всичко в себе си. Духът на съвременните хора не е тъй мощен, благодарение на честото раздвояване на съзнанието им. Каквото и да правят, те не могат да избегнат това раздвояване. Засега то е неизбежен закон. Раздвояването на съзнанието отговаря на съществуването на ден и нощ в природата. Каквото и да правите, съзнанието ви всякога ще се движи между полюсите ден и нощ, светлина и тъмнина. Като минава през тези процеси, съзнанието на човека постепенно се буди. Дойде ли човек до пълно пробуждане на съзнанието си, ние казваме, че той е възкръснал. Възкресението подразбира придобиване на безсмъртие.

В какво се заключава погрешката на Ева? Ще кажете, че тя не е трябвало да се разговаря със змията. Не, тя трябваше да ѝ каже: „Преди да изпълня твоя съвет, ще отида при Господа да Го питам какво да правя“. Тя не постъпи така, вследствие на което сгреши. Тя сама реши този въпрос, заради което и до днес носи последствията на своето непослушание. Непослушанието лиши първите човеци от добрите условия на рая. Те живяха там, но не ги използваха. Не само Адам и Ева не можаха да използват условията, при които бяха поставени, но и до днес хората не използват благоприятните условия на живота. Преди две хиляди години Христос дойде на земята да научи хората да живеят братски, по Любов, но те не приложиха учението Му. Те се нарекоха християни, без да работят с Христовите принципи. Те чакат да дойде Христос втори път на земята, да ги повдигне.

Не, без работа нищо не се постига. Без работа не се влиза в небето. Ще кажете, че някога сте работили и учили много, та можете днес направо да влезете в небето. Учението, работата е непреривен процес. Това, което някога сте извършили, се отнася за минало време. Сега ще работите за настоящето. Настоящият момент определя живота на човека.

Как може да се освободи човек от влиянието на змията? Чрез вяра и послушание към Бога. Докато се съмнява в Бога, човек всякога ще изпада в примките на змията.

Мнозина големи протестират, че са женени – недоволни са от себе си. Това е учението на змията. Знанието, което човек е придобил в райската градина, е от съвсем друг характер. Змията е внесла животински елемент в човека. Той се отличава с неустойчивост. Виждате, за пример, една квачка с пиленца. Тя се грижи за пиленцата си: храни ги, крие ги под крилата си. Щом израснат малко, тя веднага започва да ги кълве и ги прогонва от себе си. Като я наблюдавате, вие се чудите къде отиде майчината ѝ любов. Такова нещо е животинската любов. Тя трае малко време. Следователно всяка любов, която не трае дълго време, е резултат на животинско състояние, на неустойчивостта на човека, на змията в него. След такава любов казват, че човек заболява от неврастения.

Сега, ако искате да разберете през какво изкушение са минали Адам и Ева, четете третата глава от Битието. Там ще видите как Ева е била изкушавана от змията. Тя не послуша Господа и сгреши, заради което и двамата бяха изпъдени от рая. С излизането си от рая те минаха първото посвещение. Те разбраха какво значи да свързваш приятелство със змия. Змията казваше на Ева, че трябва да яде от плода на забраненото дърво, за да стане господар на себе си, на своите мисли и чувства. Ева послуша змията, но какво придоби от това посвещение? С грехопадането, т.е. с излизането на Адам и Ева от рая, учението на змията се предаде на всички хора. Това учение се прилага и до днес още. Тази е причината, поради която всички хора на земята минават през посвещения. Няма човек на земята, който да не е минал през трите посвещения. Задачата на човека днес е по обратен път да се освободи от учението на змията и от тия посвещения. Той трябва да минава през посвещения, но такива, които са резултат на новия му живот – на живота на Любовта.

Кой е пътят към Любовта? – Отричане от учението на змията и тръгване в пътя на Любовта, който Христос и до днес още сочи на човечеството. Не чакайте да дойде Господ в райската градина да ви търси. Преди още да ви е извикал излезте пред Него и се изповядайте. Признайте грешката си и тръгнете напред. Като изправите погрешката си, вие ще разберете какъв е бил смисълът на първото посвещение. Вие ще разберете какво значи приятел. Да опознаеш душата на приятеля си, да използваш правилно обмяната, която става между тебе и него, това значи да си разбрал Божиите пътища.

„И направи Бог человека по образ и подобие свое; мъжки и женски пол ги създаде.“ Това е първата женитба, първото съчетание, което Бог направи още в райската градина. А това, което хората наричат женитба, е особен род посвещение, но не от Бога, а от змията. Истинската женитба се основава на Любовта, която съществува в човека още от момента на раждането му. Той се е родил с определена Любов към някого. Женитба, която се основава на любов, създадена днес, е устроена от змията. Следователно не е ли роден човек с определена любов към някого, това е измама, от която трябва да се пази. Христос казва: „Както ме е Отец възлюбил, така и аз Го възлюбих“. Същото може да се каже и за хората. Христос е възлюбил човечеството още от времето, когато Бог го е възлюбил. Значи Любовта на Христа към човечеството е съществувала от незапомнени времена. Ако останеше на Христа днес да залюби хората, тяхната работа щеше да бъде свършена. Любов, която днес се заражда, е подобна на огъня на сламата: пламне и загасне. Каква любов е тази, която не е изказана на Божествен език? Днес хората говорят за любовта, а не познават нейния език. Те се опитват да решат един велик математически проблем, без да познават основните правила на математиката. Това е невъзможно!

като говоря за влиянието на змията върху човека, аз имам предвид онази тъмна, черна зона в човешкия живот, на която той неизбежно се натъква. Някой път, със ставането си от сън още, човек чувства тъга, неразположение, тъмнина в съзнанието си и се чуди откъде е дошло това. Това тежко състояние е влияние на змията. Тя влияе на човека чрез особени отрицателни мисли и чувства, които му се натрапват. Не е лесно да се освободи човек от тия мисли, натрапени чрез внушение. Понякога човек се моли на Бога, но веднага известни мисли му се натрапват: „Защо се молиш? Какво си постигнал, като си се молил толкова години? Я виж, ще се умориш да стоиш прав“. Ако пък е студено, друг род мисли му се натрапват: „Защо си станал толкова рано да мръзнеш в студената стая? Не знаеш ли, че ще се простудиш? Ако пък искаш непременно да се молиш, легни си и така се моли. И в леглото можеш да се молиш“. Това са мисли, внушени от змията, и човек трябва да се освободи от тях. Който се моли в леглото си, той не е още от напредналите. Който се страхува от студа, и той не е от напредналите. – „Ама дали съм в правия път?“ – Ако любиш, ти си в правия път; ако не любиш, не си в правия път. Любовта изключва страха, противоречията, съмненията. Силата на нагорещеното желязо не е в самото желязо, но в топлината, която съдържа в себе си. Следователно силата на човека, с която може да преодолява всичко, се крие в неговата любов. Изгуби ли топлината си, заедно с това желязото губи и силата си. Изгуби ли любовта си, с нея заедно човек губи и силата си. Като знаете това, помнете следното: каквото да се случи в живота ви, през каквито изпитания и страдания да минавате, пазете връзката си с Любовта. Никога не прекъсвайте връзката си с Любовта. Искате ли да запазите силата си, не губете любовта си. Любовта прави човека силен.

Човекът на Любовта е доволен от всичко. Той е вечно млад, той никога не боледува. Дали е богат или сиромах, учен или прост, той е доволен от положението си. В него има вечен стремеж към красивото и великото в света, което постоянно го насърчава. Той знае, че ако днес е невежа, утре ще стане учен.

И тъй, силата на човека е в Любовта. За да бъде силен, човек трябва да е доволен външно и вътрешно. Вътрешното недоволство прави човека нещастен. Щом е недоволен, той прекъсва връзката си с Любовта.

Цели 40 години еврейският народ пътува през пустинята с намерение да влезе в Ханаан – земята на изобилието, на Любовта. Въпреки това той не влезе в Ханаан, а отиде в Палестина. Ханаан не съществува на земята, а само на небето. Ханаан е мястото, където живеят съществата на Любовта. Те са същества в човешка форма, но прилагат законите на Любовта. Всеки човек се стреми да влезе в Ханаан, да стане член на „обществото на Любовта“.

И змията запита Ева: „Истина ли рече Бог, да не ядете от всяко дърво в рая?“ Кое е това дърво, от което Бог забрани още на първите човеци да не ядат от него? Това дърво е дървото на злото. Къде се намира това дърво? Вътре в човека. Дойде ли до това дърво в себе си, човек не трябва да го бута. Не бутайте това дърво, нито от плодовете му яжте. Какво правят съвременните хора? Те всеки ден влизат в градината си, приближават се до дървото на злото и си откъсват по един плод. След това страдат, плачат, чувстват се нещастни. Не бутайте дървото на злото, което е вътре във вас!

http://triangle.bg/books/1934-09-23-05.199...4-10-07-05.html