11.12.2007 г. - Самоубийството е израждане

[Ася_И]

Мисъл за деня - 11 Декември 2007 г.

"Самоубийството е процес на израждане. Този, който се е самоубил, той се превръща в животно, деградира в животинското царство... Когато Господ иска да освободи човека от страданията, които той не може да ги носи, Той го поставя в положението на животно. И тогава, като го впрягат, той не трябва да съжалява."

Из Алилуя, 3^-та НБ, 11.X.1936 г.

[Венцислав_]

Липсата на съзнателност довежда до липса на съзнателност.

Съ-знателност - поглед, знание за себе си. Обективност.

В английския (вероятно не само) език, думата за съзнателност се образува от от корена съвест и наставка за наличност, притежание.

Самоубийството е процес на потъпкване на съвестта, а естествения резултат е животното, тоест замиране на самата съвест.

[Станимир]

Мисъл за деня - 11 Декември 2007 г.

"Самоубийството е процес на израждане. Този, който се е самоубил, той се превръща в животно, деградира в животинското царство... Когато Господ иска да освободи човека от страданията, които той не може да ги носи, Той го поставя в положението на животно. И тогава, като го впрягат, той не трябва да съжалява."

Из Алилуя, 3^-та НБ, 11.X.1936 г.

Мъртъв е този човек, при който връзката с душата е прекъсната. Т.е. човекът не е в състояние да прояви нищо духовно и възвишено в живота си. Нисшата му природа до такава степен е поробила съзнанието му, че поне в това въплъщение няма почти никакви шансове душата да осъществи влияние върху това съзнание. Процесът е бавен и се изразява в деградация, на моралните ценности, на понятията за добро и за любов до животински страсти и разбирания. Където липсва разумност, единствения път за развитие остава болката. Не е изключено такива хора в следващия си живот да се родят умствено изостанали, а дотогава в астралния свят наистина ги очаква съществуване, което може да се определи като животинско и полусъзнателно, докато тези импулси на нисшата природа не бъдат изчерпани и астралното тяло най-накрая се разсее.

[Орлин Баев]

Интересно!

[Валентин Петров]

Има самоубийства които са убийства. Тъмни сили атакуват човека докато загуби светлината си и го доведат до пълно отчаяние.

В духовните хора гневът трябва да си отиде. Той лишава душата от светлината й.

Следователно, ако у вас става деление, това показва, че вие се намирате в едно низше състояние на животинското царство. ... Ако мислите и чувствата ви са разхвърляни, вие сте в животинското царство. А човек се намира в света, в който

нещата не се делят, не стават чрез деление. Там става въпрос за самозараждане на нещата. Само у човека става зараждане. Дотогава, докато у вас нещата не се зараждат, вие сте на по-ниско стъпало на развитие. Самозараждането е по-висока култура, в която човечеството ще дойде. Сега е време на зараждане. У вас трябва да се зароди такава мисъл, такова чувство, такава постъпка, на които вие да разчитате. Това, което се заражда, е силно.

...

Сега ще ви приведа какво значи зараждане на една мисъл. Една американка боледувала 12 години от неврастения. Обърнала се към всички видни американски лекари, психолози, но никой от тях не е могъл да ѝ помогне. Най-после тя започнала да се моли на Бога. Един ден тя прочела една книга, в която един виден учен писал за влиянието на човешката мисъл, за силата на внушението. Като прочела книгата, тя толкова силно повярвала в писаното, че веднага станала от леглото си и се почувствувала съвършено здрава.

Това е една мисъл на зараждане. Както лежиш болен в леглото си, веднага да станеш и да бъдеш здрав. Ако си бил парализиран, веднага парализата ще мине. Каквато тревога, каквато мисъл и да имаш, като станеш от леглото си, моментално можеш да се освободиш от нея. Когато нещата не могат да се зародят по такъв разумен начин, често стават самоубийства.

Единственият изходен път в живота, това е зараждането на новите мисли, на новите чувства, на новите идеи в живота. Това е изходният път за човека, който е изгубил насоката в живота си.

когато човек е съгрешил, той е изгубил Божественото в себе си и влязъл в животинското положение, възприел езика на животното, а животното е слязло още по-долу.

Та, сега хората се намират в един паднал свят. Сега животните казват на хората да ги извадят от това положение и да ги поставят в онази култура, в която някога са живели и са се разбирали.

И сега, добро е желанието у някои хора да станат вегетарианци, но у тях трябва да се зароди мисълта никога да не ядат месо – нищо повече. Не е въпрос само да не колят, но те не трябва да ядат месо. Всички хора трябва да се убедят в правотата на тази мисъл. ... ако ядат месо, нищо няма да постигнат.

[Ники_]

Здравейте!

Вчера по стечение на обстоятелствата, докато бях на работа, "хвърлях по едно око" на телевизора и предаваната програма на"Нешънъл Джеографик".

Гледах интересен филм, който има връзка с настоящата тема.

Филмът разказваше за група от английски учени изследователи, опитващи се да покорят ледения континет Антарктида. Действието се развиваше в средата на миналия век. Там, поради ранно настъпилата зима и влошените климатични условия, работата и устрема на учените бяха възпрепятствани.

Един по един те отпадаха физически и умираха.

Никой не е оцелял.

Един от учените седмица - две забавял прехода на останалите си колеги, от пункт със запаси до пункт със запаси, поради влошеното си здраве и намаляващите физически сили. Една сутрин, рано, изосткавил групата и поел към смъртта, за да може да повиши шанса за оцеляване на останалите и членове. Повече не го видели. Умрял си е някъде там човека. Жертвал е живота си, който така или иначе вече бил обречен, за да могат по-здравите му колеги да имат и по-големи възможности за спасяването на "своите" животи.

Не всеки който поема съзнателно към смъртта върши грях в такъв размер за да слезе на нивото на животинското царство.

Тези думи на Учителя са по-скоро служещи за предпазител и се отнасят до съзнанието на старозаветния човек, което съзнание взе още има нужда от предупреждения и страх, за да не съгрешава и да внимава в действията си.

Също е важно до кое ниво в еволюционния път на развитие е достигнал този, който посяга на "собствения" си живот. Няма голяма разлика в това чий точно живот отнемаш - този, който ти живееш или живота, който живее човека до теб.

Отнемането на живота, на която и да е форма, е грях и не напразно се споменава в десетте Божи зоповеди за това.

Всики от нас е убивал, някой от нас продължават да вършат това. Има значение обаче, дали пряко вършиш убийството или го правиш индиректно. Също е от значение, дали вършиш това осъзнато или не. Съзнаваш ли последствията.

С разшираването на съзнанието се увеличава провопропорционално и отговорността.

Не всички самоубийци се "завръщат" до стъпалото на живонтинското царство, но със сигурност всички се връщат поне стъпало назад.

Самоубийства са стари кармични обременености и всички са част от съдбата и от уроците Божии.

Духът на всеки трупа опитност, която именно го прави широк.

Прав е Вальо, че има и самоубийства причинени от обладаващи и чужди същности, даже повечето са такива.

Всичко е внушение. Всяка мисъл идва от вън. Мозъкът е само приемно-предавателен инструмент, с който се прихващат и излъчват, неща като радиовълни, електрически вълни.

Разумността и това да си дадем време за размишление, ни предпазва от първо-импулсното действие.

Любовта към Бог не позволява никакво насилие над формите на проява, над формите на живот. Живота е дар Божи. Живота е училище и всеки беглец от часовете печели единствено неизвинени отсъствия, които често водят до повтаряне на класа.

Поздрави!

Редактирано Декември 11, 2007 от Ники_

[Багира]

Съгласна съм с Вальо. Уви, случват се и такива самоубийства. Които са си направо убийства. Но животът на човека не е лек. Без пътеводна светлина (а дажеи с нея...) лесно може да се заблудиш, или да станеш жертва на разни атаки.

Малко преди този пасаж, обаче, откривам в същата беседа следното:

Единственият изходен път в живота, това е зараждането на новите мисли, на новите чувства, на новите идеи в живота. Това е изходният път за човека, който е изгубил насоката в живота си. Като се обезсърчи, той казва: „Не ми трябва вече да живея.“ И той започва да мисли да се самоубие, да се отрови или да се хвърли от някоя висока канара. Това не е разрешение на въпросите. Какво трябва да правят, ако останат да живеят тези хора? Ако пък всички хора се самоубиваха, какво щеше да стане с човечеството?

В случаите, когато човекът не се жертва, а просто иска да "излезе"- може да стане жертва на такова печално стечение на обстоятелствата.

Та, не става излизането със самоубийство... Много е важно това- зараждане на новите мисли, идеи в живота. Ама не от вида "пременил се Илия- погледнал се - пак в тия." Трябва да са свързани с основната насока в живота. И пак, коя ли е тя? Ако не е правилната- новите идеи пак ще са "тия".

[Валентин Петров]

Съгласна съм с Вальо. Уви, случват се и такива самоубийства. Които са си направо убийства. Но животът на човека не е лек. Без пътеводна светлина (а даже и с нея...) лесно може да се заблудиш, или да станеш жертва на разни атаки.

Затова човек трябва да има в себе си мир и да остане спокоен при всякакви външни изпитания. Учителят често поставя ударение на хладнокръвието

Всеки човек, който не знае да плава, се дави. Онзи човек, който се хвърли във водата и се дави, жабата се хвърля във водата и не се дави. Кой е по-умен. Жабата. Един човек, който се самоубива, е човек, който се хвърля във водата и се дави. Жабата, която има 1⁄10 част от тези богатства, които човек има, тя седи жива и си казва: Има смисъл животът и цял ден аз уча. Ти казваш: Тази жаба кряка. Не. Учи се. Тя е първият музикант. Тя казва: до, до, до, ре, ре, ре. Аз понякой път се спирам и слушам нейния глас. Тя казва: Едвам започвам курса. Казвам: Хубаво мисли жабата. Тя пее. Тя нищо не знае още. Упражнява се. Тази жаба след вземе ще има постижение. А пък онзи, който не могъл да постигне нещо, взема револвера и се убива. Жабата е разбрала по-добре работата.

От сегашните човешки лъжливи системи човек трябва да се освободи. Всички трябва да се стараете да се освобождавате от лъжливите системи, които са оставени от миналото. Някой път влиза във вас една обезсърдчителна мисъл, спрете се добре, то е една илюзия. Човек има пред себе си едно велико бъдеще. Хиляди пъти положението на човека е по-добро от положението на жабата. Ти си кажи: Ако жабата има постоянство да се учи да пее, тогава аз няма да падна по-доле. Похвали тази жаба и ако някой път се обезсърдчиш, иди при някое блато и гледай жабите. Някои тонове на жабата има много добри. Ще преведете. Във вашия ум ще оставя идея: Аз с жабите ли ще се занимавам. В дадения случай жабата е едно същество, което разбира някои неща. Жабата е студенокръвно. Тя казва: Няма да се разгорещяваш, никога не се гневи. Тя е много хладнокръвна. Хладнокръвие има в жабата. Тя седне като някой философ и размишлява.

Даване и вземане

Единственият изходен път в живота, това е зараждането на новите мисли, на новите чувства, на новите идеи в живота. Това е изходният път за човека, който е изгубил насоката в живота си. Като се обезсърчи, той казва: „Не ми трябва вече да живея.“ И той започва да мисли да се самоубие, да се отрови или да се хвърли от някоя висока канара. Това не е разрешение на въпросите...

В случаите, когато човекът не се жертва, а просто иска да "излезе"- може да стане жертва на такова печално стечение на обстоятелствата.

Та, не става излизането със самоубийство... Много е важно това- зараждане на новите мисли, идеи в живота..." Трябва да са свързани с основната насока в живота.

[Донка]

Самоубийството е плод на гордост, наситена до смъртоносни равнища. Това е тотален отказ от необходима промяна, от развитие.

Самоубийството е акт на пряка агресия към Бог и създадения от него ред - "ако не мога да подредя света и хората както Аз искам, по-добре да не живея".

По-горното са мои собствени изводи след излизането ми от състояние "на ръба".

Примерите с учения, който се отдалечава, отивайки на сигурна смърт, не са примери на самоубийство - по-скоро обратното. С тази постъпка човекът приема Божията воля за ситуацията съзнателно.

[Ани]

А какво мислите за ефтаназията? Това самоубийство ли е? Май Учителят не е засегнал този проблем в беседите си или поне аз не можах да открия нищо.