Галатея Добавено Март 29, 2011 Доклад Share Добавено Март 29, 2011 " Някой от вас се намира в положението на Йов и пита:" Господи,докога тия страдания,тия дългове!"Господ си мълчи. Не мислете, че ако имате някой приятел или неприятел, може да се избавите. Лъжете се! Избавлението седи в следното: да разширите съзнанието си и да влезе Христос да ви обясни факта. Стане ли това,вие сте избавени,не стане ли, този факт ще бъде постоянно при вас и като един демон ще ви прави пакости.Сега, някои идат при мен и ме питат защо става това - онова. Днес дойде един и ме попита:" Знаеш ли какво правят тези твои ученици, защо не им кажеш?" Казвам му:" Не мога да им кажа, ние живеем по закона на свободата." - " Ами дисциплина няма ли?" После ме покани в дома му. Тогава аз му казах: " В твоя дом аз няма да стъпя." - " Защо?" - " За да стъпя в твоя дом, трябва да се рашири твоето съзнание и да дойде Христос, т.е. Любовта.И ти си като моите ученици, и ти искаш да ме туриш в клопката, от един калъп сте. И те, и ти не сте ученици на Христа." Великата майка, Учителя Беинса Дуно Ани, Слънчева и Светлина и Хармония 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Дриада Добавено Април 2, 2011 Доклад Share Добавено Април 2, 2011 Природата обича във вземането и даването да се балансират нейните сили.Каквото тури от едната страна, ще дойде и от другата.Всякога има едно преливане вътре.Сега този закон навсякъде действа, във всички разумни същества действа.Запример вие искате да станете знаменит поет.Знаете ли колко ще платите?После искате да станете знаменит музикант, но знаете ли колко плаща знаменития виртуоз?Вие ще платите толкова скъпо, че кървава пот ще тече от вас.Някой казва:"Да мога да свиря."Ама да свириш, у вас ще се увеличи чувствителността, вие ще чувствате неразположението на публиката- и тъй ще го почувствате, че казвате:"И хиляди да ми дадат не излизам"Усещате неразположението на публиката.Казват, този иска да ни занимава с тези работи.Той чувства това отвътре, той не е от тези базиргяни, излиза с голама мъка.Ще минат ден, два три, седмица, докато се съвземе и започне да изправя погрешката.Великите неща в света всеки иска да ги придобие-ще платите съответстващата цена. Даром няма, не се дава.Ще платиш десетократно.Един прост цигулар евтино ще плати, но онзи гениалният цигулар, десет пъти повече ще плати. Затуй аз говоря за страданията.Природата оценява гениалните хора според страданията, които могат да носят.И ако някой определя гения по друг начин, нищо не разбира.Гениален човек, е който може да носи страдания.При най- големите мъчнотии и страдания, които среща в живота, той ги изнася, неговият ум, неговите гърди, казва:"Турете,още турете."И най-после хората, и като няма какво да турят, казват:"Хайде върви си"Туй е вътрешния смисъл на живота.Другояче вие ще се заблудите.Вие мислите, че страданията са едно пренебрежение в природата, и че само глупавите хора страдат.Само гениалното дете, чистият, гениалният, възвишеният, разумният човек, само той може да страда. Качествата на здравия човек 18.04.1926г.МОК "Време и сила" 1925-1926г. Рассвет и Латина 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Дриада Добавено Юли 21, 2011 Доклад Share Добавено Юли 21, 2011 Някой казва:"Защо трябва да страдаме", цяла наука има за страданията.Страданията са една икономия в природата.Един метод за напредването на човешкия живот. Ти не може да се родиш, ако не страдаш.Ти добър не може да бъдеш, ако не страдаш.Ти силен не може да бъдеш, ако не страдаш.Ти силен не може да бъдеш, ако не страдаш.Ти светия не може да бъдеш, ако не страдаш.Има страдания за светиите, има страдания за учените хора.Ти не може да станеш красив, ако не страдаш.Ти богат не може да станеш, ако не страдаш.Значи за всичките неща, които искате да постигнете, има страдания, през които трябва да минете.Страданието, това е почвата, върху която нещата се сеят.Питате:"Защо са тия страдания?"Те са почва.Ще хвърлиш семето, ще ореш, ще сееш.Ще видиш какво ще излезе из тази почва.Без страданието нямате почва.Тогава как ще живееш ти?Та казвам:Всеки един, за да стане здрав, трябва да страда.Ако не страда той здрав не може да бъде.Здрав човек е всеки един, който е страдал.Всеки, който не е страдал, не е здрав човек.Добър човек е онзи човек, който страда.Учен е онзи човек, който страда.Някой път казвате:"Защо са тия страдания?"Че без страдание нищо не може да се постигне.Казвате:"Тогава къде е любовта?" Страданието е дясната ръка на любовта.Когато любовта иска да те хване с дясната ръка е да мислиш, да работиш.Дясната ръка, означава да мислиш здраво.Понякой път се спирате и казвате:"Защо Господ допуснал тия страдания?"Господ допуснал тия страдания, за да влезе животът.Господ допуснал тия страдания, зада се яви сърцето, да се яви човешкия ум, за да се яви човешката сила, зада се чвят всички човешки добродетели.Допуснал страданието да станем красиви, да станем богати.Без страдание нищо не може да стане.Ако можете, тогава кажете ми един свят без страдание.Или мислите, че като идете в оня свят, той е свят без страдания, и там има страдания. Само,че ние тука бягаме от страданието.А пък онези хора в невидимия свят като влезе едно страдание, всички го искат.Там го имат като писано яйце.Едно страдание като се яви, няма по- голямо щастие за тях да се яви едно голямо страдание.Малко ви се вижда страданието.Казвате Бог е дълготърпелив.В търпението на Бога няма страдание.Той страда, но вие не мислите, че Бог страда.Бог страда, но вие трябва да разбирате всички неща.Страданията му причиняват една радост, защото разбира.Като дойдат страданията, казваме"Къде се намери тая пущина?Тая пущина от къде дойде?"Та казвам:Сега ще държите, една необходимост е страданието.Не да го предизвикваме, да създаваме изкуствени страдания, но в природата съществуват известни страдания: опаковка са страданията на Божествените блага.Аз уподобявам страданието щом се яви във вас на някое противоречие, мене главата ми е побеляла само от въпроса да ме питат:"Защо са страданията?"От обяснения ми е побеляла главата.Казвате:"Господ не можеше ли другояче да създаде света"Господ можеше да създаде.Той създаде света за страданието.Ако искаше без страдание, нямаше да създава света.Когато Господ не иска страдания, не създава нищо, седи спокоен.Когато иска да създаде нещо, явява се това страдание. ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** **** Гледам ясновидци и всички казват:"Защо са страданията?"И светиите се оплакват от страданията.Без страдания не може.Жената ти е лоша, това е едно благо.Мъжът ти е лош, това е едно благо.Слугата ти е лош, това е едно благо.Ученикът е лош, това е едно благо за Учителя.Благото за ученика не е благо за учителя.Сиромашията, това е едно благо.В сиромашията ти научаваш икономия.В богатството ще научаваш щедростта.Сега аз съм отворил едно бюро.Купувам всичките ваши страдания.Ако имате нещо излишно ще ми го дадете.Ще му сложите цена.Донесете вашите страдания да ги купя.Искам да ми дадете обективните страдания.Не само да кажеш:"Аз страдам", но страданието да има плод.Ще го хвана, ще го сложа на ръката, ще го претегля на теглилката.Ако ми отърва, знаеш какво е , ако ми отърва.Ако спечеля нещо от нещо, ще продавам после.Яде се и се пие страданието.Какви хубави манджи стават от страданието.И действително много хубаво ядене става.Казвам:Ако сега внесете във вас тази философия, ще се измени във вас вашия живот.Кажете ми сега, има ли някой велик човек, който да не е страдал.Най - великите хора в света са страдали най- много.Ония светии, мъченици, най- много са страдали.Ако иска човек да не страда, колкото е по- прост по малко страда. Колкото човек в тази лествица се се подига нагоре, страданията ще дойдат.Тогава вие се оплаквате от страданията.Че страданието е нещо музикално. ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** Първите учници на Христа, които като започнаха да разбират страданието, започнаха да се радват.Апостолите, които първоначално са плакали от страданието, после след като Христос ги учи дълго време, като ги били там, излязли и пак се върнали с голяма радост, че са ги удостоили да ги бият.Значи опитали са едно страдание.Някои са разбрали вътрешния смисъл на страданието.В страданията, Бог присъства.Когато ние страдаме, ние извършваме една работа за Бога.Ако искате вие Господ да ви посети, носете страданията и работете за Господа.Той е там и вижда вашите работи.Щом не страдате, значи Господ знае,че вие не работите.Ако идете в другия свят, ще видите, че вашия живот се оценява по страданията.Да учиш, значи да страдаш. Страдание и учение 09.02.1938г."Божествения импулс"ООК Рассвет 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Дриада Добавено Юли 28, 2011 Доклад Share Добавено Юли 28, 2011 Страданието и мъчението, това са вметнати неща в живота.Те са неестествени неща в живота.Както и да се проповядва, те са едно изключение.В дадения случай нас ни интересува това, което хората мислят.По какви причини идват страданията?Кое е естеството на самите страдания и могат ли да се избегнат?Всякога се дават два отговора, които са верни.Единият отговор е:те са неизбежни.Другият отговор, е че може и без тях.Защото в ада без мъчения не може, а пък на Небето може без мъчения и страдания. Аз мога да ви дам едно определение,за да си съставите донякъде една ясна мисъл- една форма за разрешение.Някой може да каже:"Някога човек е грешил и затова страда" ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** Учените хора казват другояче:"Грубата енергия трябва да се впрегне в работа."Всяка енергия, която не е употребена за работа, тя е груба.Тя причинява вреда и трябва да се впрегне в работа.При страданието имаме такава една енергия, който съществува по стечение на обстоятелствата, на условията.Тази енергия трябва да се превърне в една вътрешна хармония.Докато се тури тази енергия на работа, човек страда.Причината за страданието е много проста.Защо страдате?Защото не слушате.Който не слуша всякога може да пострада. ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** Човек може да страда само жеднъж, а другото е изпитание.Както когато представят една пиеса.Някоя хубава пиеса се дава само веднъж,а другото са репетиции.Христа няма да го разпнат още веднъж.Веднъж страда той.Втори път той няма да дойде да горазпънат.Докато Христос имаше изпитания, учениците бяха при него, но като дойдоха страданията те го напуснаха.И после Христос пак ги събра.Та, разбирайте нещата и не смесвайте понятията.Страдание има само веднъж, втори път няма да дойде.И като го мине човек веднъж, втори път няма да се повтори.И ако видите,че някой човек мине през страданията, то е в реда на нещата.Ако Христос пострада, и ти ще пострадаш веднъж. ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** Представете си, че някой е турен на кръста и минават хора и се подиграват.Това е върхът на страданието.Казват:"Слез царю, за да повярваме!"Това е върхът на жестокостта.При условията, при които беше,Христос не можеше да слезе.Той каза:"Боже мой, защо си ме оставил?"Значи оставил го е в ръцете на хората, които разполагат с него така, както те искат, а не както той иска.Нима беше желателно за Христа да му турят венец?Можете ли да си представите какво е мислил Христос в това време? Това е най голямата драма, най- голямата трагедия, през която може да се мине. И през тази драма всички минават в един малък размер. ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** Христос разчиташе най- първо на хората и видя,че на тях не може да разчита.Най после разчиташе на едно верущ в себе си.Дойде време,че и това верую не можеше да му помогне.Привидно можеше и така, и виждаме впоследствие,ч е в ума и в душата на Христа остана една мисъл.Той имаше една опитност и вярваше в следното:Невъзможно е това, велкото в света, което е създало всичко, то да се изменя.Привидному, като че ли всичко се е изменило.Бог може всичко да направи, а сега повидимому като че ли Бог не може да даде една малка помощ.Христос казваше:"Не може да бъде това".И историята после ни показа, че онова, което Христос е мислил, всъщност е право.Това, което се случва, ни най- малко не показва, че нещата са лоши.В Бога няма промени.И когато някой път Бог забавя да даде помощ, то е зада се изпита вярата, можем ли докрай да устоим. ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** Защо страдаме?Ще ви дам едно друго обяснение.Страданията, това са материали, от които се градят нашите бъдещи жилища.Щом искате да имате едно хубаво жилище, непременно трябва да страдате, за да се съгради това жилище.а Пък всички ваши въздишки са ежедневни плащания на работниците.Вдишаш- плащаш, докато се съгради къщата и се измаже.И най- после ще въздъхнеш и ще кажеш:"Много хубава е тази къща, но главата ми побеля!" В това има един вътрешен смисъл.Ще кажеш:"Заслужава си да страдам, но да имам нещо реално, в което да вляза да живея"И след това ще дойдат радостите.Друго разрешение на въпроса не може да се даде.Тов а е разумното разрешение на въпроса:страданията са материали, чрез които се гради нашето бъдещо жилище.И колкото са по- големи страданията, толкова по- голяма къща се гради.Ако са ви малки страданията, малка е къщата.Големи ли са страданията, голяма е къщата.Големи въздишки ли имате- много плащате на работниците.Това е хубавото.Страданието е едновременно състояние, от което човек трябва да се освободи колкото се може по- скоро.Целият живот на човека да не е впрегнат само в страдания.Трябва само една част от живота да вземе страданието. ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** Това е половината на разрешението.У вас има едно желание да станете господари.Искам да ви покажа един начин как може да станете господари.Вие страдате, понеже искате да станете господари и не може да станете.Там е всичкото страдание.Човек винаги страда за това, което не може да постигне и винаги страда за това, което изгуби.Или,че не е постигнал нещо или, че е изгубил нещо.Значи и в двата случая не е силен, не е господар на условията.Сега човек трябва да придобие това качество.Кому трябва да стане господар?Трябва да стане господар на ада, да заповядва на всички низши духове, та като го видят да станат на крака.Щом не си господар, те ще ти заповядват, който от тях дойде, ще ти заповядва. ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** ***** В небето ще учиш закона на любовта.Там ще слугуваш доброволно, от любов. Радост, която никой няма да отнеме 31.12.1933г. "Новото разбиране на връзката в живота"УС Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Дриада Добавено Ноември 7, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 7, 2011 (edited) Същественото е да дойдем до искрения Живот. Човек, който страда, цялата Земя може да носи на гърба си – щом не може да носи цялата Земя на гърба си, той не е страдал. Аз търся хора на страданието, аз съм петимен да видя човек, който страда – много красиво е страдащото лице! Аз не съм намерил още страдащ. Някой казва: „Знаеш ли колко страдам?!” Погледна го и отговарям: „Не си дошъл още до страданието; до скръбта си дошъл, а в страданието има нещо обновяващо, има Надежда.” Човекът на Надеждата е в положението на змията, която е хвърлила кожата си – погледът му е жив, с надежда, а не с обезсърчение, сериозен. В света страданието носи най-хубавите работи. А пък Радостта, която човек може да има, е качество на Ангелите – тя означава, че човек е влязъл в техния Живот. Страданието е нещо възвишено, благородно. Всички светии са страдали, Христос е страдал, всички Учители са страдали – страданието е последното, с което завършва еволюцията. Йоан, когато се пренесъл в Невидимия свят, попитал: „Кои са тези в белите дрехи?” Казали му: „Те са, които са минали през голямото мъчение, минали са през страданието и сега са облечени в бели дрехи.” Аз не искам да ви представям живота такъв, какъвто не е, да ви казвам, че ще бъдете късметлии. Ще ви кажа, че в първата фаза ще бъдете недоволни, във втората фаза ще се мъчите, в третата фаза ще скърбите, а в четвъртата фаза ще страдате. Ако можеш да превърнеш недоволството, ще имаш едно богатство; ако превърнеш мъчението, ще имаш второ богатство; ако превърнеш скръбта, ще имаш трето богатство, а пък ако превърнеш и страданието, ще имаш всичкото богатство. Недоволен си, мъчиш се, скърбиш, страдаш – това са състояния, които трябва да превърнеш. Пътища на мъдростта Редактирано Ноември 7, 2011 от Дриада Розалина 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лъчезарна Добавено Април 1, 2012 Доклад Share Добавено Април 1, 2012 Страданието е един спор, но без този спор не може. Ако страданието не иде, смъртта ще дойде. Когато казваме, че трябва да страдаме, аз подразбирам, че за предпочитане е да страдаш, отколкото да умреш. Защото в страданието ти ще придобиеш нещо, а в смъртта нищо няма да добиеш. Сега казваш: „Ще умра“. По добре е да страдаш отколкото да умреш. Тогава има друг един контраст. Не може да се родиш, ако не умреш. Ако някога казваме, че човек трябва да умре, подразбираме, че за предпочитане е някой път да умре човек, за да се роди наново. Ако умирането подразбира раждане, смъртта е на място. Ако умираш без да се раждаш, смъртта не е на място. Ако туряме сега другия контраст: трябва да се родиш за да умреш. Какво ще разберете? Трябва да се родиш. Всеки, който се роди трябва да умре. Всеки, който се родил по Божествен начин, а е живял по човешки начин, непременно ще умре. Сега това са психологически наблюдения. Откъде произтичат нещастията на хората? Не искайте да се освободите от страха, то е невъзможно. Понеже като се освободите от страха опасностите съществуват. Щом се освободиш от страха, погледнеш, на някой безстрашен ръката я няма, на друг безстрашен окото му няма, на някой безстрашен ухото няма. Какво ви ползува това безстрашие, когато изгубваш крака, ръката? – По добре да си страхлив, да са всичките ти удове на място, и умът ти, и сърцето ти да е на място, отколкото да си от безстрашните и да си лишен от много удове. То е ново становище, да се осмислят нещата в хората. Така трябва да мислите. Казва: „Защо светът е така създаден?“ Не че светът е лош, но преимущество е за неразумния страх. При неразумните страдания в света съществува смъртта. В света има по-малко страдание, повече смърт. Хората имат много малко страдания, хората повече умират. Човек преди да страда умира. Имате ли някой паметник на страдащи хора? Но на умрели хора колкото искате паметници има. Светът е пълен само с паметници на умрели хора. Та сега желая вие да си образувате паметници на вашите страдания. Да има повече паметници на страданията, отколкото на смъртта. Единственото почистване, което трябва да стане в света, е да се намалят паметниците на смъртта и да се увеличат паметниците на страданието. За сега за предпочитане е да се увеличат паметниците на страданието. И в ума ни когато остане една идея като паметник, онзи който извел поука от своите страдания, той избягва смъртта. В ума си се трябва да имате паметник на страданието, а не на смъртта. И в сегашното верую, че хората въздигат паметници на Христа, в неговата смърт, там е грешката. Трябва да се подигнат пометници на страданията на Христа, а не на неговата смърт. Да страдаме като Христа, не да умрем като Христа. Че какъв позор е то! Христос като умре, какво придоби? Достатъчно е един човек да умре от такава позорна смърт, няма защо да умират двама души. Да няма нужда да се повтаря опита. Казва: „Да умрем като Христа“. Не, да страдаме като Христа има смисъл. Но да умрем като Христа няма смисъл. Да умрем и да възкръснем като Христа има смисъл. Защото Христос умря и възкръсна, а ние умираме само, не възкръсваме. Ако умреш и възкръснеш то е разумно. Ако умреш и не възкръснеш, то не е разумно. Вие не сте мислили така. Сега искам да знаете, защо страдате. Аз ви отговарям, защо трябва да страдате. За да не умрете. Защото какво лошо има, ако страдате за да не умрете? Едно разрешение турям сега, за което трябва да се утешите. Защо трябва да страдате? – За да не умрете. Страданието продължава живота. От страданието произтичат всички несполуки, но каквато и да е несполука, може да се поправи. Всички несполуки са за полза. Човек трябва да разсъждава добре. Разумен и неразумен страх, МОК, 28.01.1938 г Рассвет, Розалина, Ани и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лъчезарна Добавено Април 6, 2012 Доклад Share Добавено Април 6, 2012 Работете върху себе си, без да се пресилвате. Всяко пресилване на мехура ще го пукне. Ако искате да развивате въображението си, никога не си представяйте отрицателни положения: че падате в някоя яма, или че ви гонят да ви убият, или че пропадате на изпит. Носите ли отрицателни образи в себе си, някога те ще се реализират в умствения или във физическия свят. Щом си представите, че падате в яма, веднага си представете, че някой ви подава ръката си или въже и веднага излизате оттам; ако някой ви гони, пак си представете, че ви идат на помощ; ако отивате на изпит, дръжте в ума си мисълта, че професорът ви е разбран човек, влиза в положението ви и ви помага свободно да си кажете, каквото знаете. Каквото мисли човек, това става. С каквито форми и образи се свързва, това става. Природата си служи със здрави и красиви форми, а не с пукнати и грозни. Процесите в природата стават непреривно, последователно. Явява се въпросът: Защо хората не успяват в живота си? – Защото си служат повече с отрицателни и счупени форми и образи, отколкото с положителни и здрави. По този начин те късат връзката между ума и сърцето, между ума и духа, между сърцето и душата си. Единствената връзка, която не могат да скъсат, е връзката между душата и духа, но тя е много високо, почти недостъпна за физическия свят. За да не къса естествените си връзки, човек трябва да бъде доволен от всичко, което в дадения момент има. Дойде ли недоволството, той трябва да се справи с него, да го изучи и да извади някаква поука. Във всяка мъчнотия, във всяко изпитание се крие нещо добро, което един ден ще даде резултати. – „Не може ли без мъчнотии и страдания?“ – Не може. Ако можеше без страдания, пръв Христос щеше да мине без тях. Цялото небе щеше да Му дойде на помощ. Мъчно се носят страданията, но когато човек знае крайните резултати, когато знае, че зад всяка физическа мъчнотия се крие някакво благо, той става силен и издържа с радост и любов. Търговецът може да изгуби една малка сделка, но зад нея се крият големи блага и печалби. Практически правила, МОК, 01.04.1928 г. Слънчева, Розалина, Ани и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Май 16, 2012 Доклад Share Добавено Май 16, 2012 (edited) Когато се говори за яростта на БОГА, имаме предвид Неговата Мъдрост. Мъдростта се постига само чрез мъки и страдания. Оня, който иска да стане мъдър като БОГА, ще мине през такива страдания, каквито на ум не му е дохождало. Който иска да мине по-лек път, да приеме Любовта. Когато човек се намери на кръстопът в живота, трябва да избере или Любовта, или Мъдростта – един от двата велики принципа. Ако избере пътя на Мъдростта, той трябва да знае, че ще мине през големи изпитания и мъчения. Който може да изтърпи всичко докрай, той ще бъде достоен за БОГА, и БОГ ще направи жилище в него. Методът на Любовта е друг, съвършено различен от тоя на Мъдростта. из "Аз съм онзи човек”, стр. 141; 6 Редактирано Май 16, 2012 от Розалина Ани, Донка, Розалина и 2 others 5 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Април 29, 2013 Доклад Share Добавено Април 29, 2013 Всичко, което се случва в живота ни, става с единствената цел да се калим, да привикнем към изненадите на живота. Ако се отнасяте съзнателно към страданията, вие ще намерите голяма философия в тях. Който не е минал по пътя на страданията, той не е развил в себе си никаква философия, никаква дълбочина. Ето защо съвременният човек не трябва да търси живот без страдания. При тези условия такъв живот е невъзможен. За в бъдеще, когато човек навлезе в Божествения живот, той ще бъде свободен от страдания, обаче докато е в тази епоха, той не може да се освободи от тях. За тази цел човек трябва да мине през ред страдания, да разбере вътрешния смисъл, който е скрит в тях. Усилване на вярата Aurora2012, Лъчезарна, Рассвет и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Май 25, 2013 Доклад Share Добавено Май 25, 2013 На какво се дължат страданията? На вътрешна дисхармония между ума и сърцето, между мислите и чувствата на човека. Това разногласие между мислите и чувствата на човека се дължи на факта, че той иска да вземе повече неща, отколкото може да носи. Например, тщеславният иска всички хора да го хвалят. Могат да го хвалят няколко души, но невъзможно е всички хора да го хвалят. Защо трябва да го хвалят всички хора? Христос казва: „Търсете слава от Бога, а не от човеци“. Може ли бедният, невежият да ви даде това, което искате? Може ли престъпникът да отговори на това, което душата ви желае? Какво може да даде престъпникът, освен своето престъпление? Какво може да даде болният, освен своята болест? Какво може да даде слабият, освен своята слабост? Какво може да даде невежият, освен своето невежество? Като ученици, вие трябва съзнателно да работите върху себе си, да придобивате знания. Като ги придобиете, трябва да ги приложите. Каже ли ви някой, че изведнъж можете да станете учен, и повярвате на думите му, вие сте на крив път. Човек постепенно придобива знания. Придобитите знания трябва да се приложат. Не се ли приложат, те могат да уморят човека. Необработеното знание представя лед или сняг, който, приеме ли го човек в стомаха си, може да го умори. Който е пил студена, ледена вода от планински извор, когато е бил изпотен, той знае какви са нейните последствия. Ще кажете, че водата е чиста, слиза от планински извор и не може да причини никаква вреда. Ако температурата на водата е ниска, преди да се пие тя трябва да се стопли. Следователно, отдето и да иде знанието, за да се ползва от него, човек трябва да го асимилира и приложи. Всяко необработено и неприложено знание не ползва човека. Каквито усилия да прави, с такова знание човек не може да стане философ. За да стане философ, той трябва да има добре развит ум, да прониква в дълбочината на нещата. Според окултната наука философът трябва да е развил своето причинно тяло, да вижда и разбира причините и последствията на нещата. Поет може да стане онзи, който е влязъл в областта на Нирвана. Значи философът трябва да има философски ум, поетът – въображение, добрият човек – Любов. Без Любов човек не може да прави добро. За да направи добро, човек трябва да вложи в доброто част от себе си. Личност и душа Лъчезарна, Рассвет, Ани и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лъчезарна Добавено Юли 9, 2013 Доклад Share Добавено Юли 9, 2013 Светът, в който живеем, не се основава на произволи и случайности. Той се основава на абсолютната Мъдрост, на закон, без който косъм от главата ви не може да падне. Ще кажете, че в света съществуват големи страдания и нещастия. Те са неизбежни. Докога? Докато разберем великите закони на Битието. Съзнателно или несъзнателно, човек работи чрез страданията, както с математическите действия, и се развива правилно. Ангелите не страдат, защото разбират законите. А всяко неразбиране на нещата причинява страдания. В мое име, Неделни Беседи, 29 септември 1918 г. Розалина и Ани 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лъчезарна Добавено Август 1, 2013 Доклад Share Добавено Август 1, 2013 Сега всичките мъчнотии в света не са нищо друго, освен една възможност. Всяка мъчнотия, която срещате в живота, е една възможност или за ума, или за сърцето, или за волята. Каквото и препятствие да имате, то е една възможност за ума ви. Каквото препятствие и да имате, то е една възможност за сърцето ви. Така е, ако разбирате закона. Ако не разбирате, мъчнотията ще остане мъчнотия.Казвам, няма нещо в природата, което да спъне вашата еволюция, защото според законите на природата всичко онова, което тя е създала, има свое място и цел. Понеже вие сте един орган от нея, понеже тя ви е създала, тя ни най-малко не иска да ви спъне. Ако някой път ви коригира, тя коригира някои ваши отношения. Но като орган от нея тя постоянно ви съдейства да бъдете в здравословно състояние, понеже, ако мислите добре, ако чувствате добре, ако постъпвате добре, то е в неин интерес. Тъй щото, от гледището на природата, тя винаги иска да ви подигне, понеже то е в неин интерес. Ако вие ставате гениален, добре е за нея, а пък добре е и за вас. Пък туй, което не е добре за природата, не е добро и за вас. Туй, което е добро заради вас, добро е и за природата. Вие искате да бъдете гениални, то е добре заради вас, значи добре и за природата. Което не е добре заради нея, не е добре и за вас. Та имате две мерки. Туй, което не е добро за природата, не е добре и за вас. Туй, което е добро заради вас, добро е и за природата. Тъй щото изхождате от две гледища: туй, което не е добро за природата, да го знаете, не е добро и за вас; туй, което е добро заради вас, добро е и за природата. Две положения, МОК, 13 септември 1940 г. Розалина и Ани 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лъчезарна Добавено Август 8, 2013 Доклад Share Добавено Август 8, 2013 Един ден една млада сестра, на която никога не бях правил бележка, дойде при мене и ми казва, че направила една погрешка, заради която не искала вече да живее. Казах ѝ: „Да си вървиш тогава!“ – „Как така?“ – „Да си вървиш.“ Казвам ѝ: „Ако Бог те е пратил на Земята и те е оградил със Своята любов и ти е дал един отличен ум, да работиш и да пишеш, дал ти е сърце, да обичаш, а ти се отказваш от живота и не искаш да живееш, какво можеш да постигнеш с това? Ти мислиш само за себе си.“ Казвам и на вас: Не правете същата погрешка и вие. Често и вие седите и казвате: „Не ми се живее.“ Тепърва трябва да живеете. Турете за задача да не живеете за себе си, но да живеете за Бога. Ако вие обичате някого, къде ви е погрешката? Или ако някой ви обича, къде ви е погрешката? Или ако някой ви обича, къде му е погрешката? Ако той е направил всичко за вас и вие му казвате, че не вярвате в неговата любов, значи има нещо лицемерно в него. Какво ще почувствувате в дадения случай? Вие ще почувствувате една скръб. Не е ли също отношението ви към Бога, към Онзи, Който ви е направил толкова добрини? Вие казвате: „Не вярвам в Господа. Всеки ден Ти си играеш с мене. Изпратил си ме на Земята само да страдам.“ Изпитанията ни, страданията произтичат от хората, не от Бога. Ако Бог ни поставя на изпитания, Той има пред вид да ни покаже каква трябва да бъде нашата любов. От любовта ни ще зависи нашият живот. Ние сме били поставени много долу в живота, но трябва да се подигнем от това положение, да се качим нагоре. Не трябва да оставаме на това стъпало. За да се подигнем от това стъпало, трябва да минем през огън и изпитания. Всяко изпитание, всяко страдание в света е възможност за придобиване на нещо велико и благородно. Това е закон. Никой в света не се е подигнал без изпитания.Ето защо, вие трябва да се радвате на изпитанията, през които минавате сега. Вие не се радвате на страданията. Бих желал поне половината от вас да се радвате на страданията. Как ще се радвате? Ще мислите, че туй страдание Бог ще го превърне за добро. Ти си сиромах – защо? Нямаш външни условия, но вярвай, имай любов към Бога и всички твои страдания ще се превърнат за добро. Словото бе Бог, Неделни Беседи, 18 февруари 1940 г. Ани и Орлин Баев 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лъчезарна Добавено Октомври 9, 2014 Доклад Share Добавено Октомври 9, 2014 Вие страдате. Че страданието е нещо ново. Кажете ми един велик човек, да е станал велик без страдание. Всички велики учители са минали през най-големи страдания, за които обикновените хора нямат понятие. Нито око е видяло, нито ухо е чуло, страданията на великите хора. Едвам е писано за страданията на Христа. Вие ще кажете: „Защо човек трябва да страда?“ Като влезете в другия свят, ще видите причината, ще разберете, че това е една необходимост. Аз мога да ви обясня. Представете си, че някой скулптор взима един хубав прост камък – груб камък, неодялан. Той със своите чукове започва и казва: „Ти простак!“ Удря тук, удря там. Ти ще кажеш: „Очука го!“ Удря го отсам, оттам, камъкът намалява и ти казваш: „Съсипа този камък!“ Но той образува една глава. И колкото по-ясно се очертава главата, толкова ударите стават по-деликатни. И като дойде до онези нежните, криви линии на главата, престава чукането. После почва да извайва ръцете и краката. И този камък се оформява и добива цена. Същото става и с човека. Страданията са чука. Идва Божествения чук. Той няма да утрепе, но ще се очукват непотребните работи, които не ти трябват. Всички ще минете през тези чукове. Големите и малки чукове ще играят роля. И по пръстите и по ръцете и по краката и по главата, навсякъде ще удрят, няма да остане место, дето този чук да не удря. И ако Христос не беше минал през тези страдания. Човечеството не можеше да напредне. Можете ли да представите Неговите страдания? Той, оставен между 6 хиляди римски войници, турят го за еврейски цар и започват да Му се подиграват. И с особени камшици почват да Го бият. Събличат Го гол и Го бият цяла нощ. И казват Му: „Радвай се царю Юдейски!“ И развеждат Го цяла нощ. Цяла нощ тези 6 хиляди войници Го изпитват. Имате ли представа какво ще бъде вашето положение тогава? Да кажем, че вие сте царски син и ви прекарат през това страдание. Като минете през това страдание, какво ще остане от царския син? И при това на сутринта Му турят кръста да Го носи на който ще Го разпънат. И трябва да го носи. И евангелието казва, че Той е носил до средата на пътя и после пада на земята и намират друг да го носи. Не Го носят, но пеш Го водят за Голгота. И там Го заковават с гвоздеи. И казват Му: „Ти, който искаше да спасиш света, я слез отгоре! Освободи се от римските гвоздеи! Можеш ли да се освободиш от тях? Не можеш.“ Та казвам, смъртта не е нищо друго освен това. Макар и да не искате, смъртта е един позорен стълб. Христос се моли и казва: „Ако е възможно, този позорен стълб да се отмени. Ако не, да бъде Твоята Воля.“ Аз съм ви навеждал и друг път – Христос си е опитвал силата на своята воля, колко е силна устойчивостта на Неговите чувства. Три неща опита Христос на земята. Той опита силата на волята си – колко може да издържи, да бъде тих и спокоен. Той каза: „Удряйте!“ Всичките тези удари, Христос ги чете. Той знаеше колко удари ще Го ударят. Преданието казва, че са Му ударили 80 хиляди удари. Ще седиш и ще четеш. Законът е – 80 хиляди удари. Това са ударите на майката. Това е външната страна. После, онова унижение на чувствата. Човек, който е седял на високо, сега остава слаб. И казват Му: „Покажи силата си! Покажи ни някое чудо! Така ли се оправя света? Та избави се сега, ако можеш.“ И най-после вижда, че силата не е в човека. Вие, някой път, мислите, че силата е във вас. Де седеше силата на Христа? – Да чете ударите, колко са – едно, две, три и прочее. После да чете думите, да ги слуша. И Неговия ум разсъждава сега. Хвана Го една тъмнина. Когато Той каза: „Боже мой, защо си ме оставил?“ Когато каза тези думи, както са в Евангелието, Той премина през най-голяма тъмнина, която се мъчеше да проникне в светлината на ума Му. И Той, в този момент, се насили, за да запази светлината на ума си. И в какво запази светлината? Като каза думите: „В Твоите ръце предавам Духа си.“ За да предаде Духа си, Той имаше светлина. Той каза: „Аз не си давам душата и Духа си освен само в Твоите ръце.“ Той повика Господа и каза: „Само в Твоите ръце предавам Духа си, няма другиго!“ И дойдоха две ръце. Той ги разгледа много добре и каза: „В Твоите ръце предавам душата си.“ Вие, някой път, искате да умрете. На кого ще предадете вашата душа? Вие познавате ли Онези Ръце, на които да поверите душата си, като умирате? В този момент Христос имаше светлина, за да види добре тия ръце. И казва: „Сега в Твоите ръце предавам душата си. Направи онова, което е благоугодно на Тебе. На Тебе имам доверие!“ Че това е характер, воля, устойчивост на чувствата и светлина, за да може в най-трудните моменти на живота си да издържи. Най-ценното, което Той имаше – душата си, да знае, че само в Божиите Ръце може да го постави. Тая душа само Бог може да я запази. Та всички вие ще минете през този изпит...Съобразителност и разумност, ООК, 12 април 1939 г. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лъчезарна Добавено Май 16, 2016 Доклад Share Добавено Май 16, 2016 В природата съществува един разумен закон, на който висшите същества се подчиняват без голямо противоречие. Бог не обича насилието. Трябва да знаете, всичко върви към най-малко съпротивление. Бог е допуснал греха като необходимост, понеже вървим по пътя на най-малкото съпротивление. Той не иска да ограничи света по механически начин, понеже невидимият свят ще изхарчи десет пъти повече енергия, отколкото сега. Тази енергия е потребна. От икономическо гледище е допуснат грехът, понеже да се ограничи грехът, ще се изхарчи повече енергия. Но сега силите на злото се използват в плюс за нашето самоусъвършенстване. Ако някой път се опитате чрез насилие, вие никога не се стремете чрез насилие да мислите, защото по пътя на най-малкото съпротивление гледайте, отдалечавайте се от пътя, давайте място. Дойде една мисъл, дай място, дойде едно желание, дай му място. Щом се противиш, ти веднага се заразяваш. Всяко съпротивление е заразяване. Защото грехът, това са същества. Мине дяволът, поздрави те, и ти го поздрави. Не говори за рогата му, не говори за копитата му, не ходи да разправяш какъв е дяволът. Той се обижда, като чуе. Аз може да приведа един пример. Един евангелист, млад момък, говорил с дявола, но после го турил в трудно положение. Не се занимавайте с дявола. Забележете, че когато отиде в съвета Господен, го приеха много добре. Господ казва: „Обърнал ли си внимание на моя раб Иов?" Бог казва, че няма като него. „Вярно е. Тия факти, които изнасяш, са верни, но ти си му дал хиляди камили, овце, като един княз. Кой няма да живее? Но я му отнеми тия работи, опитай го." Господ казва: „Добре." Умен е той, казва: „И аз ще живея тъй, и аз ще бъда светия, като имам всичко, но да се отнемат тия работи." Господ казва: „Опитай го." Праща го за учител, за професор в комисията, да изпита Иова. И започват изпитанията.Някой път може да е изпратен дяволът в изпитната комисия. Няма да роптаеш по който и да е предмет. Няма да му казваш, че е дявол. Не е работа, че е дявол, но че е дух. Че съм лош, казва, то е моя работа. Че ти трябва да живееш, че трябва да те изпитвам, то е твоя работа. Какво съм аз, то се отнася за мене, аз отговарям за себе си. В туй отношение трябва да бъдете смели.Новите веяния, ООК, 5 февруари 1930 г. (ИК "Жануа-98") Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.