Guest azbuki Добавено Декември 13, 2007 Доклад Share Добавено Декември 13, 2007 Здравейте, Нали си обещахме да си пишем тук,когато някой "надуши" нещо свързано с оправданието и да си го споделяме ? Е ...има някой,които не искат да участват ??? ...Добре!Всичко е въпрос на личен избор и виждане. Чудесно, ето тук си прав. Само го и приложи. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Декември 13, 2007 Доклад Share Добавено Декември 13, 2007 Кармата е просто следствие от нашата свободна воля. Тя ни държи отговорни за нашите постъпки - добри и лоши. Но ... човек сам трябва да поеме отговорност за своите действия и по-точно мисли и чувства. Само тогава ще поеме контрол над живота си и няма да има нужда да бъде контролиран "отвън". М това се изразява и свободата. А оправданията са само един от механизмите чрез които човек отказва да поеме отговорността за постъпките си. По-лошият вариант е когато започнеш да обвиняваш другите. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Декември 13, 2007 Доклад Share Добавено Декември 13, 2007 (edited) със средна интелигентност,малко жонглиране с думи и използвайки закона на кармата,...човек може да оправдае ВСИЧКО !!! Какви са ми били мотивите и целите с тази връзка сега? Да. Когато разумно определяме мотивите, кармичните връзки раждат творчество, радост, любов - сега. кой ни дава право да съдим, определяме, боравим или прилагаме закона на кармата? Може би това, че сме много учени?, интелигентни? духовни?...Кой..? Господ "дерзай, чедо, прощават ти се греховете!... да знаете, че Син Човеческий има власт на земята да прощава грехове" Матей 9 Има закон за кармата, но има и свободна воля... Значи когато използуваме свободната си воля ... развием и нашата вяра ...ние сами започваме да творим съдбата си... ТОГАВА е и момента, когато можем да изкупуваме стара карма ...И забележете ключовата дума е да си "изкупим" - което значи, че кармата ще приключи след това действие, което е фактически плащане Отлично! Значи без да имаме определеното ниво на развитие, ние не можем да изчистим кармичните си зависимости...и всяко оправдание или други заблуди относно използването на закона за причинно следствените връзки МОЖЕ САМО ДА НИ НАТРУПА ДОПЪЛНИТЕЛНА ОБРЕМЕНЕНОСТ - КАРМА!И тук съм напълно съгласен :thumbsup: Иска ми се да отбележа и още един факт,че... дори и човек да знае за своите кармични обременености в живота си от хороскопи,ясновидци,гледачи и т.н. то той няма да може да промени НИЩО, без да реализира напредък в своето духовно развитие! В този смисъл всяко "истинско" гадаене на "незрял" духовно човек,може да донесе само вреда,мъки и обърканост на последния! И както се вижда - оправданието стои изцяло в основата на нещата! Да, голяма пречка е. И неприятни са уроците, за да няма възможност да бъдат игнорирани. Право е когато човек се стреми да изпълнява правото без принуда. Има един тънък въпрос - свързването с другите. Всички знаем колко мощно влияние оказва компанията на човека. На практика, повечето грешки на човека идват от неспособността да свързва и развързва правилно. диамантена [прозрачност и]воля Низшето естество на човека може да се превърне, може да се преобрази, но за това се изисква голяма топлина и голямо налягане. И въгленът може да стане диамант, но за тoва се изисква голямо налягане и голяма топлина. Вие можете да образувате какъвто искате диамант, но за това се изисква голямо налягане и висока температура. Същото може да се каже и за човека. Най-красивите и възвишени мисли, чувства и желания на човека се създават при най-голямата топлина и при най-голямо налягане. Казвате: „Къде да намерим тази голяма топлина?“ Най-голямата топлина в света, която е в състояние да разтопи и най мъчнотопимите тела, това е любовта, т.е. тя произтича от любовта. Без любовта вие не можете да образувате тази голяма топлина. Ако вие искате да станете господари на своята съдба, непременно трябва да оперирате с огъня на любовта. Вие непременно трябва да оперирате със силата на любовта. Щом имате тази топлина, след това ще ви трябва и голямо налягане. Налягането иде от Духа. За тази цел трябва да дойде знанието у вас. Знанието не може да се добие без светлина. Дето е мъдростта, там е светлината. Има мъдреци в света, но за да добият нужната светлина и знание, те са минали през такива тежки изпитания, каквито вие не можете да си представите. За да се даде на някого името „мъдрец“, той трябва да мине през такива тежки изпитания, каквито обикновеният човек не може да си въобрази. Искате ли и вие да придобиете светлина и знание, да станете мъдреци, трябва да напуснете лесния път. Синаповото зърно Редактирано Декември 13, 2007 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Декември 13, 2007 Доклад Share Добавено Декември 13, 2007 В момента гледам "Островът на изкушението". Просто е като учебник по темата. Могат да се забележат всички възможни механизми на безотговорност, оправдаване и хвърляне на вината върху другия. Жалко и поучително... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аделаида Добавено Декември 13, 2007 Доклад Share Добавено Декември 13, 2007 Като се замисля много голяма част от действието на човек е оправдание, оправдание на движение, на време, на място на събитие или с едно дейстие оправдаваш дрего такова. Основна спирачка и бариера е отгава, когато не оправдаваме времето което ни е дадено...когато с едно наше бездействие спираме действие. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Ла Горда Добавено Декември 13, 2007 Доклад Share Добавено Декември 13, 2007 В момента гледам "Островът на изкушението". Просто е като учебник по темата. Могат да се забележат всички възможни механизми на безотговорност, оправдаване и хвърляне на вината върху другия. Жалко и поучително... И аз го гледам в момента не бях го гледала до сега но мисля, че си прав Наистина е жалко и поучително Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аделаида Добавено Декември 13, 2007 Доклад Share Добавено Декември 13, 2007 В момента гледам "Островът на изкушението". Просто е като учебник по темата. Могат да се забележат всички възможни механизми на безотговорност, оправдаване и хвърляне на вината върху другия. Жалко и поучително... И аз го гледам в момента не бях го гледала до сега но мисля, че си прав Наистина е жалко и поучително Аз го слушам, но ми стига и това....то не е пример само за оправдание а за още много неща....жалкото е че парите, които са хвърлени за сътворението на поредната глупост НЕ ОРАВДАВАТ СРЕДСТВАТА!!!!!!! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Декември 13, 2007 Доклад Share Добавено Декември 13, 2007 (edited) Няколко въпроса изникват в главата ми във връзка с тази дискусия: Кое кара един човек да се заминава с оправданията, своите и на другите (нещо като публично (само-)бичуване), при това да настоява темата да не се "размива" от разни прояви на разбиране един към друг? Защо не си учи просто сам, в тъмната стаичка, и не се отчита за поведението си директно пред Бога (както и без това става)? Кому е нужна тази публичност? Не е ли нужна точно на човешкото его, което тук иска да си каже: ето, прав съм! Прав съм и в това, че съм прав и не греша! Такъв човек има склонност да съди всички, вкл. себе си, и има много уроци още да учи. На кого хрумна, че ние "използваме" закона за кармата? Карма значи просто това, което сме направили, идва от санскрит - "kr" "правя, върша". Кармата не се отличава с морална стойност, макар и така да я тълкуваме хората, а се отличава като енергийна структура. Като такaва, кармата Е нашето СЕГА, докато сами й придаваме сила да БЪДЕ. Тъй като сме я създали сами, е необходимо и сами да я "разглобим". Никакво понятие за добро и зло тук не помага, дори по-скоро създава нови енергийни структури от подoбно естество. Затова и самобичуването е безсмислено. Неслучайно казах, че кармата е "нашето" СЕГА. Това сега съществува само в рамките на създаденото от нас, на кармата, и докато ние сами й придаваме валидност. На ниво Божествено Аз и времето, и пространството не означават нищо и кармата никога не е засягала тези нива на нашето съществуване. Времево-пространственото мислене е само средство за разрешаване на кармата, за поправка на това, което сами сме създали, за премахване на гредата, която сами сме си сложили в окото. Извън "грешката" няма разделение на минало и сега. И както за да видим нещо обективно е необходимо донякъде "да излезем" извън него, така е необходимо е да продолеем пространственото мислене, ако искаме да премахнем кармата. Пространствено е и причинно-следственото мислене. Кармата не е "кaрмично минало". Или тя е точно толкова кaрмично минало, колкото и настояще. Тя не е това, което се е случило преди. Tочно толкова тя представлява и това, което се случва сега. Това разделение и причинно-следствено възприятие е една илюзия. И никoй разбиращ кaрмичния закон не би казал, че има смисъл да се разрешава минала карма, с ударение върху "минала". Такава карма няма. Или по друг начин казано - карма просто или има, или няма. Времето тук е без значение. Дали нещо сме правили преди или сега няма никакво значение от гледна точка на разрешаването на кармата, което става по закони извън нейната илюзия за триизмерност. Та така, докато човекът преследва егото си за поредното прегрешение, напр. оправдание, то (егото) вече доволно потрива ръце - пак ни е надхитрило без да забележим. Излиза, че котката си гони опашката Редактирано Декември 13, 2007 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Декември 13, 2007 Доклад Share Добавено Декември 13, 2007 (edited) Няколко въпроса изникват в главата ми във връзка с тази дискусия: Кое кара един човек да се заминава с оправданията, своите и на другите (нещо като публично (само-)бичуване), при това да настоява темата да не се "размива" от разни прояви на разбиране един към друг? Защо не си учи просто сам, в тъмната стаичка, и не се отчита за поведението си директно пред Бога (както и без това става)? Кому е нужна тази публичност? Не е ли нужна точно на човешкото его, което тук иска да си каже: ето, прав съм! Прав съм и в това, че съм прав и не греша! Такъв човек има склонност да съди всички, вкл. себе си, и има много уроци още да учи.Овладяването на нисшата природа на човека е наука. И малка помощ понякога може да спаси човека. На кого хрумна, че ние "използваме" закона за кармата? Карма значи просто това, което сме направили, идва от санскрит - "kr" "правя, върша". Кармата не се отличава с морална стойност, макар и така да я тълкуваме хората, а се отличава като енергийна структура. Действието ~ реакциите Като такaва, кармата Е нашето СЕГА, докато сами й придаваме сила да БЪДЕ. Тъй като сме я създали сами, е необходимо и сами да я "разглобим". Никакво понятие за добро и зло тук не помага, дори по-скоро създава нови енергийни структури от подoбно естество. Неслучайно казах, че кармата е "нашето" СЕГА. Това сега съществува само в рамките на създаденото от нас, на кармата, и докато ние сами й придаваме валидност. На ниво Божествено Аз и времето, и пространството не означават нищо и кармата никога не е засягала тези нива на нашето съществуване. Времево-пространственото мислене е само средство за разрешаване на кармата, за поправка на това, което сами сме създали, за премахване на гредата, която сами сме си сложили в окото. Извън "грешката" няма разделение на минало и сега. И както за да видим нещо обективно е необходимо донякъде "да излезем" извън него, така е необходимо е да продолеем пространственото мислене, ако искаме да премахнем кармата. Има и такава гледна точка. Наистина за прилагане на свободната воля трябва да се осъзнаят реакциите с интроспекция и да се овладеят. Мислиш ли че науката история е безполезна? Пространствено е и причинно-следственото мислене. Кармата не е "кaрмично минало". Или тя е точно толкова кaрмично минало, колкото и настояще. Тя не е това, което се е случило преди. Tочно толкова тя представлява и това, което се случва сега. Това разделение и причинно-следствено възприятие е една илюзия. И никoй разбиращ кaрмичния закон не би казал, че има смисъл да се разрешава минала карма, с ударение взрху "минала". Такава карма няма. Или по друг начин казано - карма просто или има, или няма. Времето тук е без значение. Дали нещо сме правили преди или сега няма никакво значение от гледна точка на разрешаването на кармата, което става по закони извън нейната илюзия за трризмерност. Та така, докато човекът преследва егото си за поредното прегрешение, напр. оправдание, то (егото) вече доволно потрива ръце - пак ни е надхитрило без да забележим. Излиза, че котката си гони опашката Болезнената фиксация е наистина излишна. Знае се и че един вреден навик се ликвидира със стандартни способи минимум за времето за което е съществувал. Съвременни изследвания говорят за периоди понякога 10-15 години. Когато човек започне да се взира върху всичките си недостатъци, и цял живот няма да му стигне да ги изправи. Хубавото е че повечето могат да се сведат към невнимание или идеята за собственост. да видим нещо обективно е необходимо донякъде "да излезем" извън него Най прекият път за излизане от контекста на личността е досега с висшето Аз. Редактирано Декември 13, 2007 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Декември 13, 2007 Доклад Share Добавено Декември 13, 2007 (edited) И малка помощ понякога може да спаси човека. Помощ=претенции и обвинения? Нека човекът с претенциите си даде сметка какво прави. В това има учене. Има и такава гледна точка. Наистина за прилагане на свободната воля трябва да се осъзнаят реакциите с интроспекция и да се овладеят. Мислиш ли че науката история е безполезна?Аз съм археолог. Това безсмислено ли е? Идеята на всичко, написано от мен, беше, че всяко нещо си има своето място - и грешките на хората, и оправданията, и вторачването в проблемите, и откъсването от тях - и че законите, които ръководят тези процеси, са отвъд всякакви елементарни представи за причинно-следствени връзки, да не говорим за морализаторски намерения, оцветени в черно-бяло. Ние имаме пълно право на избор какво да правим със собствения си живот. Нямаме право да се месим в тези неща на другите без покана. Този закон е железен и много по-важен като средство за израстване по пътя от някакви разсъждения за това кой и как се оплаквал и до какво водело това. Болезнената фиксация е наистина излишна. Ами нея имах предвид, макар че тя си има и по-меки варианти, които могат също толкова да пречат. Разбира се, че не съм против задълбаването в определени проблеми, с цел тяхното изчистване, или какво правя цял живот. Но това всеки го прави, когато настъпи неговото време, и го прави точно толкова дълго, колкото е нужно според собствения му кармичен егрегор. Когато времето за преработка на изкривената енергия изтече и един възел се разплете, имаме усещането, че това не съществува и никога не е съществувало. В известен смисъл е вярно - на ниво Божествено Аз кармата никога не е съществувала. Това е също толкова вярно, колкото и твърдението, че кармата съществува, в момента на отстраняването й. Всъщност противоречие няма. Редактирано Декември 13, 2007 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Декември 13, 2007 Доклад Share Добавено Декември 13, 2007 всяко нещо си има своето място - и грешките на хората, и оправданията, и вторачването в проблемите, и откъсването от тях - и че законите, които ръководят тези процеси, са отвъд всякакви елементарни представи за причинно-следствени връзки А в случай че представите не са чак толкова елементарни? , да не говорим за морализаторски намерения... Ние имаме пълно право на избор какво да правим със собствения си живот. Нямаме право да се месим в тези неща на другите без покана. Този закон е железен и много по-важен като средство за израстване по пътя от някакви разсъждения за това кой и как се оплаквал и до какво водело това. Намеса "в живота на другите" има дори и във възприятието на проявите им като морализаторски А Учителят "месил ли се е в тези неща" според теб? не съм против задълбаването в определени проблеми, с цел тяхното изчистване... Когато времето за преработка на изкривената енергия изтече и един възел се разплете, имаме усещането, че това не съществува и никога не е съществувало. В известен смисъл е вярно - на ниво Божествено Аз кармата никога не е съществувала. Това е също толкова вярно, колкото и твърдението, че кармата съществува, в момента на отстраняването й. Всъщност противоречие няма. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Декември 13, 2007 Доклад Share Добавено Декември 13, 2007 Намеса "в живота на другите" има дори и във възприятието на проявите им като морализаторски Не е намеса, а лично мнение, целящо да очертае определени лични граници, които е добре да бъдат съблюдавани. Мога и да не го казвам, разбира се. Няма действие без противодействие. Всички реакции са балансиращи. Някой излиза с претенции, че другите искат да се оправдават и "не съдействат". Получава отговор - не си пъхай носа в неща, които не са твои. Мотивацията на това може също да е добронамерена - предупреждение. А Учителят "месил ли се е в тези неща" според теб? Не мисля, че сравнението е уместно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Декември 14, 2007 Доклад Share Добавено Декември 14, 2007 (edited) За хората, които си мислят, че съм "скочила" тук, нека поясня само, че изказването на лично мнение не е скачане. Това, че оспорвам правотата на нещо конкретно, казано от друг, не отрича смисъла на всичко казано от него. Това, че съм се изразила директно (и директни хора трябва да има), не означава, че е агресивно. А за мен духовността не е била никога свързана с размяната на любезности и липсата на собствено мнение. Ако на един човек спестя истината, за да не го обидя, не му правя услуга. И има разлика между това да кажеш: при теб наблюдавам това и това и не го смятам за много правилно, и това да кажеш: нали се разбрахме (с кого?) да пишем за еди какво си, ти що не пишеш еди как си ами еди как си? Едното е изказване на лично мнение, другото са откровени претенции и опит за контрол върху другите. Много съществена разлика. Може би прекаления перфекционизъм именно пречи на хората, вторачващи се в грешките, да приемат, че и те самите правят грешки и да го приемат като нещо нормално. Оттам идва и неспособността за дискусия, оттам и идв мисълта, че всяко друго мнение е "скачане". Това, че сме сбъркали също така не ни прави лоши хора. Имам една много близка приятелка, която си има слабост непрекъснато да говори за другите, чак ме заболява глава. Иначе е добър човек, но това й е най-голямата слабост. Един път точно толкова директно й казах: ти защо все за другите говориш, а не се занимаеш със себе си и в качеството си на каква съдиш за другите? Много ми се обиди. После обаче й се наложи да свърши нещо, в което се изложи много - оказа се, че нещата, които беше обсъждала у другите, не само са и нейни грешки, но при нея положението беше още по-зле, не поради неможене, а защото толкова време беше пропиляла в обсъждане на другите, та не си подготви собствената работа както трябва. И тъй като е свикнала да получава само комплименти, а не критика, подцени задачата си и много зле се получи. В последствие в един разговор й казах: нещата, които чуваш от мен, може да не те радват, но са искрени и целят да те предупредят за възможни твои сериозни грешки. Твой избор е дали да чуеш мен или да слушаш комплиментите. След тази публична "излагация", която споменах, тя доста изтрезня и се хвана да работи сериозно. Приятелството ни не е пострадало. Редактирано Декември 14, 2007 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest НиколаДамянов Добавено Декември 21, 2007 Доклад Share Добавено Декември 21, 2007 Здравейте! Видно е от предните постове,че темата е предложила възможности и поле за "дуел"... За мен би било по-скоро изключение да вляза в словесни битки с някой,които се е скрил зад някакъв ник! Това е просто загуба на време ! /лично мнение/ Аз ще продължавам да пиша тук в темата,ако наистина усетя някакво сериозно оправдание,което води до по голяма заблуда и изкривявания...Дали мое становище,мнение ще визирам или на друг - няма значение! Принципа да не се персонализират постовете смятам,че е добър...и така ще можем да си помагаме по пълноценно без да се засягаме. Всеки има свободен избор...и онези,които ги дразнят мненията тук,ще ги помоля да не ги четат! Поздрави и благодарности за Всички,които са конструктивно и положително настроени. По същество - Известно е,че Природата е един голям наш учител и от незапомнени времена човек се е учил от Нея.Трябва да се отбележи обаче,че човек е "венеца" на майката Природа,в който е вложен разум,което пък от своя страна предполага съзнателна дейност... Факт е,че човек се отказва доста често от съзнателната си дейност,когато това не му изнася и се ориентира към копиране на начини на поведение от животинският свят,...което си е чисто оправдание според мен! Пример можем да дадем с Секса при животните и Секса при хората ! Доста се словоблудства с тази тема не само във форума като има опити за приравняване на тези взаимоотношение ...Но основните моменти,с които не мога да се съглася са няколко: 1.Хората могат да правят секс като животните,но горките животни не могат да правят секс както хората - т.е.имаме свободна воля ! 2."Секса в природата е за забавление" - абсолютна грешна теза! Пример с преден мой пост #53464 и изпепеляващата любов на кучето ми Тара.Какво стана след като мина периода на разгонка?Забавляваха ли се с влюбения Болон като се видяха? - Нямате да повярвате,но щеше да му скъса кожуха когато той и "намекна" с подушване под опашката за т.нар. "сексуално забавление"! Изобщо се потвърждава правилото,че секса в природата е за размножаване! Между другото преди доста време гледах научнопопулярен филм с "семейство" маймуни които затворени в няколко декара зад мрежи ги изучаваха едни "големи" учени.Тогава съм гледал секс за забавление при животни,но по скоро това е изключение,...а и не се взема предвид естествената среда. Е трябва да се отбележи,че само водача имаше всички права над женските,а доста от мъжкарите трябваше само да гледат горкичките и да скимтят наоколо... Ако вземем все пак тези примери за подражание от природата т.е. само най-силните,най-хубавите,най-потентни да имат право на секс,то колко ли мъже щяха да останат "насухо"... ?!? Ами замисляли ли сте се за последствията от това ? "Мъжкарят" човек не гони "конкурента" си с ръмжене ,а с куршум и нож ...То не,че и сега не стават такива неща,но все пак не е обща практика! 3.В природата е известно,че след зрялост на индивида той може да влиза в полови взаимоотношения с свои родственици...Баща със дъщеря,майка със син,брат със сестра...Това не е ли проблем,ако решим да копираме сексуалните отношения от природата? Някой би ли се "забавлявал" по този природен начин?...Или може би прилагаме от природата само това което ни изнася за момента ?!?! /оправданието винаги е актуално/ .... Може да се продължава още много,но мисля че по същество се разбра "опасността" от това оправдание,което може да ни лиши от много ценни моменти от нашият живот и най вече от ТВОРЧЕСКИЯТ ПРОЦЕС,който могат да осъществят един мъж и една жена със сексуалното общуване,...но това за друга тема! Поздрави! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Декември 21, 2007 Доклад Share Добавено Декември 21, 2007 ...Може да се продължава още много,но мисля че по същество се разбра "опасността" от това оправдание,което може да ни лиши от много ценни моменти от нашият живот и най вече от ТВОРЧЕСКИЯТ ПРОЦЕС,който могат да осъществят един мъж и една жена със сексуалното общуване,... Защо ще ни лишава не е ли по-добре и едното и другото? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest НиколаДамянов Добавено Август 12, 2009 Доклад Share Добавено Август 12, 2009 Здравейте! Днес реших да посъбудя тази доста "прашлясала" тема, защото ми се струва, че открих как се зараждат оправданията,...или може би една от причините за тяхната поява. Ще припомня второро си мнение от темата: ... За да сме по конструктивни и взаимнополезни ще предложа всеки,който забележи някакво оправдание от своя живот или от теми във форума,или от неговите близки...да го споменава тук и ще се опитваме да тълкуваме и да търсим Истината и причините породили оправданието. ... Какви причини могат да породят едно оправдание? Ето идея ... ... Ето, това е моята искреност. Тези, които ме познават лично, знаят, че говоря точно това, което мисля. Понякога мълча, за да не кажа нещо, което все още не съм дообмислила. Понякога изпускам нещо недообмислено, но после никак не ми е трудно да променя мнението си според ситуацията. ... Първо да доуточня, че цитата не разглежда или анализира Донка персонално, а просто го вземам принципно като тема за размисъл... Искам и да подчертая, че хората, които казват това, което мислят, са искрени и са достойни за уважение. (от цитата личи, че Донка е точно такъв човек!) Да помислим, ...на кой не му се е случвало да каже нещо необмислено, а след това да не е имало стремеж да си "нагоди" казаното спрямо старата или някоя нова ситуация ? Това мисля е предпоставка за зараждане на оправданието, което може да се стопира (така си мисля!), още във зародиш. Следващ етап е "развитието" на оправданието. Това вече зависи от интелекта, знанията и респективно нивото на развитото Его, което предполага много по трудно "стопиране" на оправданието и следователно се предполага нанасяне на повече и по големи поразии... Мисля, че хубава тема за размисъл ще се получи в тази насока и благодаря на Донка за нейният пост. Поздрави. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Август 12, 2009 Доклад Share Добавено Август 12, 2009 Може би е добре да намерим разграниченията между обосновката и оправданието. Примерно: защото ми се струва, че открих как се зараждат оправданията,...или може би една от причините за тяхната поява. може и да прилича на обосновка, а цитата не разглежда или анализира Донка персонално, а просто го вземам принципно като тема за размисъл... на оправдание. А думичката "оправдание" си има обективен етимологичен смисъл и въобще не е задължително да се свързва със заглаждане на "грешни" следи. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Розалина Добавено Август 13, 2009 Доклад Share Добавено Август 13, 2009 (edited) Здравейте. Интересен разговор и мнения сте обменили тук.Изчетох ги с интерес.И ме замислихте и си припомних ... Оправдавала съм се стотици пъти.Интересното при мене беше,че още от времето на детските ми оправдания, всяко беше съпроводено с неприятно усещане, едно вибриращо напрежение в областта на слънчевия сплит.Усещах,че това не е добре,ама като съм започнала да се оправдавам довършвах това действие .Все пак ,анализирах оправданието си пост фактум и постепенно с годините и опита отсях за себе си следното: Оправданието е дума действие и като такова в него участвува оправдаващия се и още някой.Или иначе казано ,ние се оправдаваме пред някой друг или се оправдаваме пред себе си. Оправдание пред другите и оправдание пред себе си. С първото мисля все по-усешно се справям.Т.е елиминирах го,каквито и да са били типичните основания.Вие сте писали тук за тях:Нежелание да се поеме отговорност,нежелание да се признае собствена грешка,чувство за вина,страх и т.н.Аз бих добавила несигурност в себе си,опит за манипулиране на ситуации и хора също. Отказах се съзнателно да се оправдавам.Изработих си нов личен кодекс,в който оправданието от първия вид ,към другите ,е сведено до минимум.Е,винаги има процент отклонение .По навик,инерция,несигурност все още понякога ми се случва.Но като цяло съм стигнала до извода ,че ако си сгрешил пред някого с дума,действие и постъпка можеш просто и чистосърдечно да се извиниш.Ако е по-сериозно- да поискаш прошка.Няма нужда да привличаш помощник в лицето на каквото и да е оправдание.Това прави нещата неискрени и позамазани.А и като превенция на някакви наши очаквания оправданието също не върши работа.Да се общува открито и максимално ясно е по-добре.Вместо да правим предположение можем да поставим въпрос и т.н различни,но по-полезни неща от всяко оправдание.И да откажем нещо,което искат от нас можем с усмивка и без обяснение вместо да отказваме с оправдание.Изобщо това оправдание пред другите касае нашето общуване с другите.Ако сме себе си мисля,че не е трудно. Виж с оправданията пред себе си,нещата са доста по-сериозни.Те са свързани според мен само и единствено с нашата воля.Това понятие нашата воля съм смятала за ясно. Наскоро в една беседа получих нов поглед по въпроса с волята и това ме накара отново да се замисля за своята воля. http://triangle.bg/books/1922-02-24-19.199...3-09-19-10.html Хубав ден на всички. Редактирано Август 13, 2009 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Август 13, 2009 Доклад Share Добавено Август 13, 2009 (edited) Не съм изчела всички постове, но ще дам друга гледна точка - нуждата от оправдание е препятствие в духовния път. Детето, счупило играчка, за да види механизма й, не изпитва нужда от оправдание. Ако то е бъдещ гений, няколкото похабени левчета са нищожна цена за развитието му. Нуждата от оправдание е наложена от неговия баща, който има друга ценностна с-ма и насила я внедрява в съзнанието на сина, като по този начин омаловажава и смачква собствената му любознателност. Нечие чуждо подреждане на ценностите, силово наложено, ни създава чувство за болка и принуда. С това не искам да кажа, че всеки може да руши каквото си поиска. А че осъзнатият възрастен човек действа така, че да няма нужда от оправдание - нито пред себе си, още по-малко пък пред другите. По отношение на парите това важи с пълна сила - вижда се и от някои постове тук. Докато мислите често за пари, вие сте обвързани и емоционално с тази тема. Когато мислите ви нв са спокойни, а изпълнени с хеудовлетвореност, съжаление, гняв, чувство за слабост и т.п. отрицателни емоции, значи сте обвързани емоционално и с нечия чужда ценностна система. А иначе всичко е енергия. Един домат например - дали ще го изяде болен човек , дали човек, който вече преяжда с десети домат или просто ще го хвърлим по някой политик = това зависи от ползващия енергията. Духовният път не е скоростна отсечка. Изкривяване на сегашната ни цивилизация е , да искаме всичко да става бързо. Бързината не е равнозначна на високо качество! В крайна сметка всичко е строго индивидуално. Редактирано Август 13, 2009 от късметче Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Розалина Добавено Август 13, 2009 Доклад Share Добавено Август 13, 2009 Късметче, съгласна съм с извода ти,че осъзнатия човек няма нужда от оправдания и не само.То всичко,за което тук си говорим,ако човек е напълно осъзнат се решава по правилен начин смятам. Аз обаче се питам.осъзнаването еднократен акт ли е или процес ,състояние,което е добре да поддържаме.И ако е второто,как да поддържаме ниво на осъзнатост винаги и във всички ситуации?Какъв смисъл влагаме в понятието осъзнатост? Не задавам въпроса си към късметче персонално.Питам се и го правя на глас тук. . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Август 13, 2009 Доклад Share Добавено Август 13, 2009 (edited) Ако сме възпитавани основно от хора с по-ниско ниво на осъзнатост ( а това е логично, щом наскоро сме се осъзнали) , в нас са заложени модели, навици, типични за по-ниското ниво. Затова осъзнаването е и двете - от една страна има вече направена крачка напред, а това е много.( Някои хора още не знаят дори. че в краката им има място за такава крачка.) Това е еднократен акт, от който завръщане няма, дори след време да затънем обратно. Това е белег, дамга за цял живот, то е записано, където трябва. от друга страна винаги в ежедневието, особено при контакт с много и различни хора, съществува опасността да реагираме по заложения стар модел, да запазим в себе си чужди емоции с по-ниска вибрация и т.н. Така че - постоянно чистене / пречистване, докато в обществото не се увеличи групата хора на нашето ниво. Да се увеличи до такава степен, че да е определяща за обществените модели на поведение. Това впрочем е една от многото причини да съм благодарна на този форум и нашето форумско общество ! Редактирано Август 13, 2009 от късметче Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Август 13, 2009 Доклад Share Добавено Август 13, 2009 Късметче, съгласна съм с извода ти,че осъзнатия човек няма нужда от оправдания и не само.То всичко,за което тук си говорим,ако човек е напълно осъзнат се решава по правилен начин смятам. Аз обаче се питам.осъзнаването еднократен акт ли е или процес ,състояние,което е добре да поддържаме.И ако е второто,как да поддържаме ниво на осъзнатост винаги и във всички ситуации?Какъв смисъл влагаме в понятието осъзнатост? Не задавам въпроса си към късметче персонално.Питам се и го правя на глас тук. . Знаеш ли, Кlaudia, и аз си задавам същите въпроси и не мога да дам категоричен отговор. Не мисля и че е възможно да се даде от човек, който още не е наясно с всичко, ама наистина с всичко около него (такива сме всички ние или поне повечето, аз със сигурност). За мен осъзнаването е един перманентен процес, който няма как да има край... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Розалина Добавено Август 13, 2009 Доклад Share Добавено Август 13, 2009 Благодаря за бързия отговор късметче. С извинение към автора на тая тема,че леко я изместваме ще споделя моя ход на мисли по въпроса,който си зададох. Като цяло съм съгласна и с чистенето и с пречистването.Виж за това дали са ни отглеждали и защо родители с по-ниско ниво на осъзнатост,мисля,че в това има смисъл и той е свързан с нас и нашето развитие,с нашия път тук.Т.е не гледам на това като на проблем а като на добро условие. Наскоро прочетох 'Селестинското пророчество " на Джеймс Редфийлд.Едно от т.наречените от тоя автор откровения ме замисли по въпроса с осъзнатостта.Не за пръв път разсъждавам по темата,но сякаш получих нов ракурс.Там се извежда идеята за едно състояние на повишена енергийна вибрация,чрез която да установиш връзка с източника на енергия ,с първоизточника.Не да си я набавяш чрез борба от други хора,а да се свържеш с първоизточника.Методът,който се дава е медитация,зареждащата сила на медитацията чрез възприемне на красотата,чрез общуване с природата.Аз имам навика да прекарвам новите неща,които ме хващат ,през вече установилите се в мирогледа ми . В тоя момент осъзнах за пръв път и много ясно какво имаме всички ние в лицето на наследството оставено ни от Беинса Дуно.Огромно богатство от духовни практики,беседи ,в които има отговор на всеки въпрос,който би ни споходил,Паневритмия.Какво по-добро общуване с извора на красота,с природните сили от Паневритмия.Молитвата като метод за връзка с Бог.Съветите на Учителя да посвещаваме не всичкото си време,а само това,което не знаем какво да правим на Учението.Съвета за един час дневно,само един час в размисъл върху някоя тема.И акцента върху опита.Да изучаваме непрекъснато собствения си опит. Ами всичко това или част от него приложено на практика ,са все неща,които по естествен начин поддържат ниво на осъзнатост.Наблюдавам себе си и мисля,че моето ниво на осъзнатост не е постоянна величина.Има колебания.Когато съм по-усърдна в практиките ,повече време съм в това състояние. Затова ,когато действувам в дадена ситуация осъзнато(разбирай ,когато в хода на ситуацията аз не забравям онези добри неща,за които си говорим тук и те са ми навигационната система) наистина нямам нужда от оправдания. Хубав ден. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Hierokles Добавено Август 13, 2009 Доклад Share Добавено Август 13, 2009 (edited) Духовен път, духовни среди, духовна школа... Няма ли окултен път, окултни среди, окултна школа? Имам чувството, че някои хора направо избягват думата окултно и я заменят с духовно. Или във форума се делим на духовници и окултисти? Изглежда навсякъде се говори за духовност, защото някои форумци искат да философстват, а не да се занимават с окултни практики. Да видим какво ще е оправданието! Редактирано Август 13, 2009 от Hierokles Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Август 13, 2009 Доклад Share Добавено Август 13, 2009 Духовен път, духовни среди, духовна школа... Няма ли окултен път, окултни среди, окултна школа? Имам чувството, че някои хора направо избягват думата окултно и я заменят с духовно. Или във форума се делим на духовници и окултисти? Изглежда навсякъде се говори за духовност, защото някои форумци искат да философстват, а не да се занимават с окултни практики. Да видим какво ще е оправданието! Hierokles, не се коси, а отивай в "Езотерични методи и практики". Или си избираш някаква тема и пишеш, или правиш нова тема и пак пишеш. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.