04.12.2007 г. - В смъртта можеш да оцениш живота

[Ася_И]

Мисъл за деня - 4 Декември 2007 г.

"Смъртта е ограничение. Човек постепенно умира. Човек постепенно се ограничава, ограничава, докато дойде най-голямото ограничение – смъртта. Смъртта иде от неразбиране на виделината. Смъртта иде от желанието на човека, който служи на тъмнината, да вземе виделината и да я ограничи. Всеки, който се опитва да хване светлината, виделината за себе си, той умира."

Из Виделината и тъмнината, 19^-а НБ, 11.IV.1937 г.

[Guest Ла Горда]

Мисъл за деня - 4 Декември 2007 г.

"Смъртта е ограничение. Човек постепенно умира. Човек постепенно се ограничава, ограничава, докато дойде най-голямото ограничение – смъртта. Смъртта иде от неразбиране на виделината. Смъртта иде от желанието на човека, който служи на тъмнината, да вземе виделината и да я ограничи. Всеки, който се опитва да хване светлината, виделината за себе си, той умира."

Из

Виделината и тъмнината

, 19

-а

НБ, 11.IV.1937 г.

Точно и ясно

[Валентин Петров]

"Неприятното в живота показва всякога едно отклонение от онази права посока, в която човек трябва да върви. Всяко препятствие, всяко усилие, в какъвто и размер да е, показва едно малко отклонение от правия, от естествения път на живота.

Личният, индивидуалният егоизъм стана причина човек да изгуби, понеже то влезна в разрез с народите и с всичко онова, което съществуваше в рая.

Под „рай“ разбираме установения ред на нещата, в който съществуваше една разумност. В личния егоизъм хората трябваше да напуснат рая, вследствие на което, след дълъг период, който наричат еволюция, ще дойдат при по-добри условия. Тази еволюция ние наричаме еволюция на човешкото отклонение, т.е. деволюция. Деволюция не в този смисъл на отклонение на човешкия дух, на разумността в него, което има особено мнение за нещата, но отклонение на разумното.

ние търсим причината на злото в света. Откъде е дошло то? Много просто – от личния егоизъм на човека.

Хората не само че себе си избиват, но и млекопитающите безразборно избиват. Вследствие на това избиване в цялата сегашна култура се създаде едно положение ужасно. Всичките сегашни болести се дължат все на това избиване на млекопитающите. Както и с изсичането на горите.

Първият човек, който създаде туй положение, беше Адам, който ще бъде в състояние да изправи света. Законът е такъв. Онзи, който е направил прегрешението, той е в сила да изправи своето прегрешение. Онзи, чрез когото злото е влязло в света, чрез него може да влезе и доброто. Две положения.

Тогава аз привеждам закона: Всеки един човек, вземете в най-малък размер, е отговорен за своята съдба. Той не е отговорен за онова, което става в света, за него той не може да бъде причина, но за малкото отклонение, за малкото зло, което е направил, той е отговорен. Има и някои странични външни влияния, но за създаването на най-малкото зло той си е причина. Следователно той е в състояние да изправи това положение. Ако не беше така, тогава нещата в света никога не биха могли да се изправят. Защото, ако един човек не може да изправи себе си, как ще могат тогава 10 души, събрани на едно място, да оправят целия свят? Тъй щото въпросът е до единицата.

Грехопадението започва с месоядството в света. Падането на ангелите се дължи на месоядството. Един човек, който е месоядец, може да направи всички престъпления. Всички хора, които са месоядци, техният морал е до плевнята.

Казвате: „Защо са усилните времена?“ За да се покаже какъв характер имате вие. Слушал съм и млади, и стари да казват: „Не съм ли свободен да правя каквото искам?“ Само робите може да правят каквото искате. Робът кой е? Онзи, който казва, че всичко може да направи, той е един войник, на когото му заповядват „туй направи, онуй направи“ и той прави. Ти си под команда. Ти си свободен само духом. Когато ти не правиш това, което ти заповядват.

Вие разбирате, че като правите туй, което искате, че вие сте свободни. Но като правите онова, което не трябва, вие ще бъдете ли свободни? Има неща естествени за човека. Там, дето е изворът, там е свободата. Дето си свободен, ти ще провериш своята свобода. Най-голямата сила на човека седи в това да се откаже да прави зло. Или другояче казано: той не трябва да става слуга на злото. Или той трябва да бъде свободен. Най-малко свободен. Или ако не може да бъде господар, да бъде свободен. Второто положение: той трябва да бъде господар на злото. Да бъдеш господар значи да туриш това зло на работа.

Казвате: „Какво ще стане със света?“ Какво ще стане със света? Къщи, които са прогнили, на които гредите са черудясали, ще се съборят. Онези къщи, които нямат добра основа, ще паднат. Пътищата, които не са добре постлани, ще се развалят. Реформа ще стане навсякъде. Всичко онова, което е добре построено, ще се устрои.

Аз ще ви кажа на какво почива вашето тяло. В тялото съществува един ред. ... Има клетки, които работят в белите дробове. Всяка клетка, когато организмът е нормален, всяка клетка взема достатъчно храна, за да живее. После нечистото се изхвърля навън, става пълно пречистване. Идеалното положение на тялото е, когато човек е здрав. Но щом съгреши човек, веднага неговата поща, съобщенията се задръстват и тогава се появяват разните болести, които лекарите лекуват по своему. Може да ги лекуват, не е лошо да се лекуват. Но казвам: Природата има един особен начин за лекуване.... И ако имате микроскопически резултат в година и половина, през цялата година този резултат ще се увеличава, вие ще бъдете сигурни и мощни.

вашето тяло трябва да се подчини на вашето чувство. Вашето чувство трябва да се подчини на вашата мисъл. Вашата мисъл трябва да се подчини на вашия дух, на онова великото, разумното. То е един процес. Тялото трябва да се подчини. Несвоеволно чувствата ти трябва да се подчинят на мислите. Мисълта трябва да се подчини на човешкия дух. Туй е една редица.

Някой път в една ваша мисъл може да внесете смъртоносен удар. Неестествени удари са. Казвате: „От мене човек няма да стане.“ То е смъртоносен удар. „Аз съм последен, такъв голям грешник! Не може да се изправи в света.“ Вие нанасяте смъртоносен удар. И действително, при това безверие, което носите, вие може да потънете, може да се удавите. Но ако знаете как да снемате този товар от гърба си, ще се избавите.

Много пъти носите товар, който не е ваш. По изкуствен начин във вашия ум влязла съвсем чужда мисъл. Някой път във вас може да влезе някоя хипнотическа мисъл, да ви застави сами да се самоубиете. Много хора крадат не от добра воля. Внушена е една мисъл да краде, да върши престъпление.

Когато се събуди разумното, всички хора възкръсват. Навсякъде тръби архангел Михаил.

Под думата „смърт“ в първоначалния език подразбирам: ще дойдат неестествени страдания за човешката душа, които ще я спънат в нейния правилен развой на развитието. Някой хванал един път, обратен на живота. Смъртта е най-страшното. Това е ограничение на човека от свободата. Ти си роб, нищо не може да вършиш. Смъртта казва: „Ще бъдеш осигурен.“ За да се освободи човек от туй робство, той трябва да изтърпява. Казвате: „Да умра, да се свърши всичко!“ Ако човек в смъртта умира, за да се освободи от смъртта, то е право. Но ако от живота умира, за да влезе в смъртта, той се ограничава. Ако от смъртта отива в живота, съгласен съм. Тогава освобождението иде."

Усилни времена

[Венцислав_]

Мисъл за деня - 4 Декември 2007 г.

"Смъртта е ограничение. Човек постепенно умира. Човек постепенно се ограничава, ограничава, докато дойде най-голямото ограничение – смъртта. Смъртта иде от неразбиране на виделината. Смъртта иде от желанието на човека, който служи на тъмнината, да вземе виделината и да я ограничи. Всеки, който се опитва да хване светлината, виделината за себе си, той умира."

Из

Виделината и тъмнината

, 19

-а

НБ, 11.IV.1937 г.

Точно и ясно

Да, така е...

И това, не щеш ли, означава, че човекът много отдавна е умрял.

Ама вие не помните ли?!

И аз почти не помня...

[Ася_И]

Смъртта е резултат на обезкуражаване, разочарование, отчаяние, самота, неудовлетвореност (много може да се изрежда). Състояния, до които стигаме в резултат на това, че сме ограничили духовното си развитие. Изпадаме в летаргичен сън, не сме в състояние да разсъждаваме и чувстваме правилно. Много хора, осъзнавайки в какво са се превърнали, не правят необходимото за да се промени живота им.

В случая тъмнината е Сатаната, а Светлината е Бог. Поне аз така ги възприемам.

[Слънчева]

Да, имаме доста да разчистим до Светлината, но с увереност, желание и чисти намерения ще се получи

[Донка]

Смъртта е резултат на обезкуражаване, разочарование, отчаяние, самота, неудовлетвореност (много може да се изрежда). Състояния, до които стигаме в резултат на това, че сме ограничили духовното си развитие. Изпадаме в летаргичен сън, не сме в състояние да разсъждаваме и чувстваме правилно. Много хора, осъзнавайки в какво са се превърнали, не правят необходимото за да се промени живота им.

:thumbsup2:

Ася! Много хубаво и простичко си ни го обяснила - и знам,че от собствения си живот го знаеш, затова са ми толкова ценни думите ти! Благодаря!

Живи сме хората и сме свободни дори в тези ограничени от Бог за наше добро материални тела, в този от Бог ограничен за наше добро ум.

Смъртта иде от желанието на човека, който служи на тъмнината, да вземе виделината и да я ограничи. Всеки, който се опитва да хване светлината, виделината за себе си, той умира."

Много мислих какво значи да хване човек виделината, светлината за себе си и да я ограничи. Все ми се струва,ч е това е склонността на човека да абсолютизира своите истини до Истината. Направим ли го, значи вече всичко знаем и сме стигнали края - смъртта. Допускаме ли промяна още в себе си, умеем ли да се отказваме от безвременните си истини и закоравяли етикети за хората и света си - живи сме още!

По живите деца около себе си го виждам и разбирам - благодаря на Бог,че всеки ден ми дава тези уроци!