Слънчева Добавено Ноември 1, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 1, 2008 (edited) Днес ми се случиха прекрасни неща. - Преди седмица на пазара си бях купила покривка, за 7 лв. Днес като минах продавачката ме извика, подаде ми 2 лв. и ми се извини, че е объркала цената. Не е ли прекрасно? Аз нямаше никога да разбера, но тази жена просто ме шашна... Да добавя, не са важни двата лева, но постъпката... И ми стана светло, приятно... Редактирано Ноември 1, 2008 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Ноември 1, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 1, 2008 (edited) Днес един недоволен от живота човек започна да ми крещи в ушите. Впрочем от няколко дни си ме е нарочил и... вика ли вика. Досадна работа за моите музикални уши. Като ми е много висока музиката, изключвам я. Преди няколко дни се впечатлих от следното: Бях купила едни аметисти много евтино от ибей. Оказаха се малко поочупени. Писах на фирмата и казах, че някои аметисти не ми харесват и ако може да ми ги заменят, защото така не са естетични. Получих отговор, че ще ми пратят същото количество нови, старите да задържа и от двете пратки се надяват да си избера това, което ме устройва. Другият вариант беше, разбира се, да си задържа стоката и да ми върнат парите, както правят всички. На някои места се подразбира, че за недобре извършена услуга парите се връщат. Нрави... Днес е денят на народните будители. Получих поздравление от кръстницата си (на книжовен български език), както и най-добри пожелания за певческите ми занимания, които напоследък са много активни, както бях споделила с нея. Запознах се с много творчески и светли личности, с които вероятно ще подхванем нещо заедно. Ще пеем, никакво викане в ушите на хората. Който не вика, чуват го. Редактирано Ноември 1, 2008 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ris_78 Добавено Ноември 1, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 1, 2008 Днес се заговорихме с един мъж в кафето абсолютно непринудено.Някак темата се отклони от самосебе си и за минути тълкувахме основнити модели на човек и човешките взаимоотношения.Определено мненията ни се препокриваха и обобщавайки разговора стигнахме до извода,че на фона на техническия прогрес, човека в отношението си към човеците не е мръднал кой знае колко напред.Години наред установените модели на поведение се повтарят, и са различни до толкова доколкото ги оцветява самата личност с характера си.Странно самоосъвършенстването при човека, явно започва винаги от самото начало,не можеш да надграниш над знанията и опита на другите. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Ноември 1, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 1, 2008 (edited) Странно самоосъвършенстването при човека, явно започва винаги от самото начало,не можеш да надграниш над знанията и опита на другите. Има хора обаче, които добре могат да се ползват от опита на другите. Забравих нещо интересно. Срещнах една много интересна туркиня в курса по иврит (Да, интересна комбинация, но там има хора от кол и въже, вкл. една седемдесетгодишна немска пенсионерка, която решила да се учи да чете и Стария Завет в оригинал след като цял живот си чете Новия на гръцки и на немски паралелно. Това с пенсионерите на занятия в университета в Германия е много разпространено и го намирам за много интересно. На стари години тук хората решават да учат каквото не са могли да научат през целия си живот. Тази баба всички я смятат за малко луда, но аз един ден й зададох в паузата един много специфичен въпрос, свързан врочем с едно нейно изказване за фонетиката на иврита и по какъв начин гръцкият език дава свидетелства за нея. Зачудих се как гръцкият може да дава свидетелство за това нещо дали се е произнасяло "б" или "в" като сам не прави разлика между двете и то поне от византийско време насам. За мое удивление, жената знаеше много точно къде, в кой старогръцки ръкопис, по кое време (през елинизма) и под каква форма точно се намират тези свидетелства. Удиви ме и с това, че е наясно с фонетиката на византийския гръцки. Изключително начетен човек и богат извор на информация - нищо че не е специалист!) Та туркинята... Тя ме покани да се присъединя към някаква самодейна група за балкански танци. Тя самата знае някои български танци, но каза, че в тази група танцуват всичко. Освен това е много сладък човек, страшно услужлив и много, много светъл. Надушихме се още на първото занятие, когато си търсех на кого да взема телефона, за да го питам за занятията, които ми се налагаше да пропусна и... ето, Господ си ме прати точно при нея. Редактирано Ноември 1, 2008 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Ноември 2, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 2, 2008 (edited) Чета сега едно нещо. От вчера. Става дума за публикация по проект, който аз написах преди повече от година, за занятие на определена научна тема, което се проведе впрочем. Идеята ми беше "откачена" - абе само лудите решават да стъпват в тези води, в които реших да газя. В течение на занятието се събраха съмишленици. Сега сме група от осем човека, които основно работеха по подготовката на занятията. И сега, както си му е редът, имаме да пишем обща публикация за резултатите от заниманията ни. Всеки си пише по неговата тема, праща на другите и си четем взаимно и коментираме/критикуваме писанията. И от вчера чета творението на един човек от групата и съм... захласната. Действително, писмената форма дава възможност на човек да си изложи мисълта много по-мащабно и задълбочено и вероятно чак сега установявам какво се крие в тая глава, но и колко боговдъхновен и мислещ за бъдещето е този човек. Това не е обичайното писание, на което да му поправяш правописните грешки и и проблемите в аргументацията. Не, когато на човек нещо му идва отвътре, в написаното от него няма дупки. Всичко е свързано и смислено и казва важни и дълбоки неща. Дадох си сметка, че този човек спокойно е можел да напише проекта вместо мен преди време - и немският му е на светлинни години напред от моя (немец е). Подобни неща (не във връзка с немския) мислех и за еидн български археолог, който ми предаде за същата публикация обобщение на доклада, който го поканихме да държи в Берлин. И на този не му стига една глава за ума и пише уникални неща. Но е интересно това явление в живота, има нужда понякога от един човек да обедини хората около една идея, да задвижи нещата, за да могат да намерят поле за изява тия неща в хората. Май аз тази роля изиграх. Иначе нямаше да се съберем и нямаше сега да пишем. И от вчера се радвам да открия на какво е способна една група от хора - какво може да роди, каква сила има в това. Много хубави неща не са станали факт само защото хората не са се обединили около тях. Редактирано Ноември 2, 2008 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Ноември 2, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 2, 2008 (edited) Днес беше един хубав необичайно топъл и слънчев есенен ден, който заедно с голяма и задружна група прекарахме сред красивата природа на Шуменското плато. Направихме си един хубав поход тръгвайки от парк Кьошкове, който беше сборен пункт. Оттук се отправихме по алеята в посока пещерата Сулумара, където починахме и продължихме все нагоре, където излизайки при поляните около Старият град (Шуменска крепост) се установихме на една полянка. Всички заслони и повечето полянки бяха заети от хора, сякаш целия град беше излязъл в гората. Похапнахме за обяд на зелената трева, мъжкото съсловие поигра футбол, от което поне аз се изморих порядъчно, но доволно. Групата беше основно от йога кръга, към който се числя. Но беше и разнородна, имаше от Братството, както и една италианка даже която работи с деца в шуменско училище по европейски проект. След това посетихме Шуменската крепост, и се спуснахме обратно по екстремен стръмен маршрут по склона през вековна букова гора. Някои се отбиха на по един чай в супермодерния ресторант Боровец, който е в края на парка сред дивна природа. И тъй като имаше и малки деца в групата, не можеше да не посетим градския Зоопарк, който също се намира в подножието на парка. Две снимки от мероприятието: http://media.snimka.bg/1212/008680115-big.jpg http://media.snimka.bg/1212/008680119-big.jpg Редактирано Ноември 2, 2008 от Максим Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Ноември 2, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 2, 2008 Чудесни снимки, с толкова непринуденост и ...домъчня ми за Шуменското плато. А за мен беше краят на един вълшебен уикенд, изпълнен с труд, знаене, можене и много приятели, незаменими. И началото на един по-подреден и смислен свят. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Светлата Добавено Ноември 3, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 3, 2008 Днес се събудих със страхотното чувство за тишина и спокойствие и доста време ми трябваше да се усетя, че то е защото не чувам трамвая и я мине някоя заблудена кола, я не. От две седмици се тръшкам, че като е затворен и разкопан булеварда и "измъкването" от нашия квартал е ужас, ама на - имало си и добрите страни Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest НиколаДамянов Добавено Декември 11, 2008 Доклад Share Добавено Декември 11, 2008 Използвах опцията „разширено търсене” в търсачката на форумите, за да си прочета нещо за извънземни и познайте какво ми се случи? При зададено търсене на НЛО и опция „търси само в заглавията” не ми даваше никакъв резултат!!! Поради факта, че паметта ми все още не ми изневерява драстично се напънах и си спомних, че май бях писал в подобна тема… Порових се в профила ми и открих Мнение #18 ,в което съм споделял мисли за извънземни и тема със заглавие „НЛО, Какво мислите? Какво казват...?” Някой има ли обяснение за това? В първия момент си помислих, че форума си чете и от извънземни и явно някой се е обидил и е забранил тази тема да се чете като я маскира… После се позамислих и ми се видя малко нереално това, като се има предвид, че те са уж по-висши от нас, а пък да проявяват такива долнопробни човешки шмекерии ?!? При по задълбочен анализ обаче установих, че дори и да има извънземна намеса, то тя не е умишлена, защото просто извънземните като са бърникали по форума и са използвали този отживял метод на земна комуникация, неволно са маскирали темата, поради незнание или объркване,… знам ли? Някой има ли друго обяснение за тези факти или ако излезе, че дотук разсъждавам право ще трябва да пиша ново мнение в темата и да си опровергавам старото ... ??? Поздрави! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Декември 11, 2008 Доклад Share Добавено Декември 11, 2008 Ами не звучи сериозно в толкова сериозен форум да има толкова несериозна тема като НЛО! Май с право няма нужда да четем и пишем глупости за нло-та. Тук и сега има много по-важни въпроси, отколкото сензациите нло... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Декември 11, 2008 Доклад Share Добавено Декември 11, 2008 Ами не звучи сериозно в толкова сериозен форум да има толкова несериозна тема като НЛО! Май с право няма нужда да четем и пишем глупости за нло-та. Тук и сега има много по-важни въпроси, отколкото сензациите нло... "Сериозно" и "несериозно" са мнооого субективни категории, ако въобще са категории, Макс. Какво да кажем за някои несериозни неща като дистанционното енергийно лечение? Прости, днес ми се случва едно много несериозно настроение. Поздрави! Безпричинно весела, безпричинно жива, дните вихрено в мен се сливат. Безпричинно ласкава, безпричинно дива, в нощи приказни, мълчаливи. И безгрижно истинска, и безгрижно права, без почивка, радостно се раздавам здраво. И в безгрижна есен, и безгрижна вечност световете мои ме приветстват с песен. С песента на птиците - безразсъдно пъстри, с мъдростта на рибите - нереално бляскави, и с небето, влюбено в изумрудни ниви - аз на всичко радвам се - безразсъдно жива. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Декември 11, 2008 Доклад Share Добавено Декември 11, 2008 Написах това, за да му подскажа да не се прави на обиден като ощипана мома. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
_Мариана Добавено Декември 11, 2008 Доклад Share Добавено Декември 11, 2008 От известно време се учудвам колко светкавично се реализират някои мои съвсем незначителни мисли и изниква в мен въпроса дали аз с мислите си провокирам действията или просто интуитивно разбирам,че ще се случат(но този въпрос не е по темата..) Та днес се случи една от многобройните такива ситуации. Вратата в офиса ми се отваря много трудно,та се налага понякога да ставам и да отварям на клиентите.Стоя си по едно време,гледам към нея и си казвам наум,не се ли намери един клиент,дето ще пожелае да я оправи тази врата (което е много тъпо,щото поради к'ва причина клиентите ще вършат тази работа). Минават може би 5 или 10 минути,не повече,влиза поредния клиент,който естествено си отваря вратата с голям напън от негова страна.Свършваме диалога и на излизане той се орбъща към мен и ми казва,”абе я дай една отверка да ти оправя вратата”.Аз в първия момент тъпея в полуусмихнато състояние,истина ли е това,не е ли?Оказа се,че нямам отверка,ама се намери такъв човек,за какъвто си помислих,пък и ми обясни механизма,по който мога да се справя Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest НиколаДамянов Добавено Февруари 23, 2009 Доклад Share Добавено Февруари 23, 2009 Вчера гледах в младежкия театър "Николай Бинев" авторският спектакъл на Велимир Велев - "ЖАЖДА" В ролите - абсолвенти от НАТФИЗ - изключително кадърни "деца" и невероятна игра на сцената. Препоръчвам го горещо на всеки, които иска да усети магията на изкуството... Изкуство, което може да допре душата ти и то без думи... Постановка, която може да обхване почти всички щрихи на човешкия живот с една неописуема простота и пречистеност... и ...то БЕЗМЪЛВНО ! Все пак да не подведа някой, ще кажа, че театъра е без думи, няма декори, играе се в камерната зала, където играят 5 двойки които пресъздават сюжета ... За сюжета? - всеки сам да си го определи... За мен това е библейската мъдрост, че всички се раждаме равни, (с пълна чаша вода) и от всеки един от нас зависи как разхищаваме и пилеем тази даденост. В крайна сметка остават малцина, които запазват не само част от даденостите си, но могат и да ги умножават... Много точно е показано и какво се случва с такива хора - накрая ...! Невероятно представление и мисля, че ще се хареса на много хората присъстващи тук във форумите. Отдавна не бях гледал нещо, което да си заслужава отделеното време ! п.п. И като съм тръгнал да пиша за изкуство , ще кажа, че е абсолютно губене на време да гледате "Алеко" в националната опера... Преди време го гледах, но положението е трагично! Все пак това,че го предлагат 2 в 1 с балета Шехеразада донякъде може да ви компенсира, но по-добре влезте само за балета (втората част). Изобщо тези в операта станаха голЕми тарикати - копират търговците вече едно към едно като разчитат ,че рекламации няма да има... Мисля,че са в заблуда! Все пак не е лошо и човек да посети такива "представления", за да си отговори на въпроси от рода: Как си чеша егото "интЕлигенцията" ? Защо операта умира ? В какво се изразява смисъла на думата "реанимация" ...? Забавно е! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Февруари 23, 2009 Доклад Share Добавено Февруари 23, 2009 (edited) Днес нищо интересно още не ми се е случило, обаче вчера Бог е бил с мене. Изпрах си якето в пералнята, като преди това уж извадих всичко от джобовете. Само да поясня, че прането става в събота вечерта, а в неделя преди обяд повторих плакненето за по-сигурно. И като отворих вратичката - какъв ужас, ключовете на колата с дистанционното за алармата се мъдрят вътре, добре накиснати за близо 17-18 часа и изпрани и центрофугирани и всичко както си му е реда. Направо ми призля, какво ще правя, а мъжът ми вика: "Нищо, те имаха нужда от пране ключовете" . Как бе човек, ако това нещо не проработи не ми се мисли какво ходене по майстори и мъки ще бъде. Разглобих си дистанционното, суших го половин час със сушоар....и о, чудо, работеше след това. И днес работи. Освен на Господ, не знам на кого друг да благодаря. Редактирано Февруари 23, 2009 от mvm Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Lilavo_More Добавено Февруари 23, 2009 Доклад Share Добавено Февруари 23, 2009 mvm, голям късмет наистина! При мен е точно обратното, стане ли дума за подобни играчки.. повредата е винаги неиминуема Седя си аз и си мисля за днес.. за случаите, хората.. Съдбата? За хумора,. И за черния хумор. И си мисля за тези неща, само защото ми се случи следното. Сигурно ще ви се стори глупаво донякъде, че точно това определям като случка, но какво да се правя Наскоро се разделих с много важен за мен човек. Съсипах се емоциоално, защото в него бях открила толкова много качества, които досега не бях срещала у друг човек.. Накратко казано, много силно се привързах и когато се разделихме мисля че се сринах. Цял месец бях като сянка. Но както и да е. Днес , след един месец откакто стана това и аз бях в някаква фаза на " Не ме интересува! Мога и без него! Аз съм силна и борбена и той не ми трябва.."- общо взето се надъхвах аз с тези ми ти приказки. И решавам след работа да мина по една улица, по която по принцип рядко вървя. Ей така спонтанно го реших. И точно на тази улица, в тоз час , които по принцип бяха необичайни и за него и за мене срещнах точно този , който само секунди преди това бях подложила на мислен разстрел, така по непукистки. След сконфузно мълчане и неадекватен разговор и от двете страни, врътнах си се аз на пети и си тръгнах към нас. Жалко, че не стана както в приказката с Дороти от Канзас.. та поне да литна като се завъртя на пети, поне мало драматично да стане. За какво му трябваше на някой да ни среща точно днес.. точно в тоз час.. точно на тази улица и защо него, не разбирам. Предполагам, че това е нечий доста особен хумор. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Февруари 24, 2009 Доклад Share Добавено Февруари 24, 2009 Не е хумор - напомняне е. Че човек трябва да остави другия свободен, да го остави да си отиде - с Любов, а не с разстрел и с "не ми пука". Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Lilavo_More Добавено Февруари 24, 2009 Доклад Share Добавено Февруари 24, 2009 Много е възможно да си много права Знаеш ли, преди да попадна в тази специална ситуация, мислех и аз така.. и вярвах. Но сега конкретно ми е много трудно. Не знам защо. Поздрав ~ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Февруари 25, 2009 Доклад Share Добавено Февруари 25, 2009 Днес разбрах, че след 20 дни гладуване и сериозна работа над себе си, "нещото" се е махнало и няма да има операция. От години се опитвах да го преборя сама, без да се стига до кълцане. За първи път успях. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Февруари 25, 2009 Доклад Share Добавено Февруари 25, 2009 Днес разбрах, че след 20 дни гладуване и сериозна работа над себе си, "нещото" се е махнало и няма да има операция. От години се опитвах да го преборя сама, без да се стига до кълцане. За първи път успях. Поздравления! И оттук нататък - все така - напред и нагоре! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Атлантида Добавено Февруари 25, 2009 Доклад Share Добавено Февруари 25, 2009 Днес разбрах, че след 20 дни гладуване и сериозна работа над себе си, "нещото" се е махнало и няма да има операция. От години се опитвах да го преборя сама, без да се стига до кълцане. За първи път успях. Поздравления! И оттук нататък - все така - напред и нагоре! Поздравления и от мен, Азбуки! Присъединявам се към пожеланието на Късметче- напред и нагоре! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Светлата Добавено Февруари 25, 2009 Доклад Share Добавено Февруари 25, 2009 Днес разбрах, че след 20 дни гладуване и сериозна работа над себе си, "нещото" се е махнало и няма да има операция. От години се опитвах да го преборя сама, без да се стига до кълцане. За първи път успях. Най-искренни поздравления!!! Аз също се опитвам да се справя с късогледството си, обаче май не ми достига воля или желание или и просто съм "на друга пътека" в момента Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Февруари 25, 2009 Доклад Share Добавено Февруари 25, 2009 Днес разбрах, че след 20 дни гладуване и сериозна работа над себе си, "нещото" се е махнало и няма да има операция. От години се опитвах да го преборя сама, без да се стига до кълцане. За първи път успях. Браво! Чудесно! Много се радвам за теб! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Февруари 25, 2009 Доклад Share Добавено Февруари 25, 2009 Здравейте, Благодаря за поздравите. Сега гледам да не се отнасям прекалено в ликуване ами карам нататък. И гледам да не забравям разкритията си от изминалите 4 седмици. Вместо да лежа в болница, ще си ходя до България. На 17ти март намерих кой да ме вземе с кола. На връщане... знам ли, или със същата кола или каквото сабя покаже. За пореден път се убеждавам, че най-важното и хубаво нещо е здравето. Здрав като е човек, всичко останало се нарежда, всякакви проблеми се решават. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest НиколаДамянов Добавено Март 31, 2009 Доклад Share Добавено Март 31, 2009 ... Никола, пожелавам ти да постигнеш мир. Не пиша на този форум (само го чета от време на време), защото така съм решила, вероятно защото не ми е интересно и не виждам причина да го правя. Това не е твоя работа. Но виждам, че седмици по-късно продължаваш да ми "ядеш цървулите", както се изразявал Гео Милев. Нито съм ти обидена, нито роптая, нито ти се сърдя. Не си струва да го правя. Но ти се чудя на акъла, честно казано. Нямаш ли си други неща в живота, за които да мислиш? Тази твоя фиксация върху моята личност е меко казано странна. Но ако държиш, продължавай, отваряй нови теми, задавай същия въпрос по нов начин, блъскай си главата (публично) - отговорът на въпроса е очеваден, но и ти някога ще го видиш. Явно имаш нужда то този "публичен процес". Истинските открития обаче ги правим в малката стаичка, тайно, без много да се обясняваме с другите. Това го казвам без да цитирам Дънов, макар и той да го е казал. Пак ти пожелавам да постигнеш мир и да си отговориш на въпросите. П.П. Когато един човек зачуква "истини" в главите на другите хора, най-трагичното (и нежелателното) на ситуацията не е в това, че в "истините" му няма истина и казването им е "грях". И в най-голямата глупост има зрънце истина. Но когато човек говори така, той сам на себе си после не може да прости - защото в душата си знае, че с безцеремонността си е нарушил Закона на Любовта, дори и егото му да си намира красиви думи, с които да облече делата му. И ще го човърка отвътре, ще размишлява, ще си блъска главата, ще се мъчи - докато не си намери отговора на въпроса и сам не се научи. Здравей azbuki ! (отговарям ти тук, че да не спамим там!) Добре дошла отново във форума. Бях се отчаял вече,че няма да се върнеш...Отчаяние породено от твоята незаменимост в много отношения ... Изобщо твоето слово е като манна небесна за мен и ти благодаря,че се върна, за да ми кажеш туй-онуй и да ми дадеш напътствия и пожелания. Надявам се, че няма да се отдръпнеш отново, но ако е така продължавай да ме съветваш и напътстваш на лични съобщения...Аз те чета и не те трия там! Радостен е също и факта ,че си ме блокирала на ЛС (голямо удобство!), което изземва възможността ми да ти отговарям...Страхотно ти благодаря! В противен случай съвестта ми щеше да страда, ако ти ми пишеш а пък аз не исках да ти отговарям или закъснявам в отговорите. Поздрави и не ни забравяй! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.