Guest azbuki Добавено Февруари 12, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 12, 2008 (edited) Когато съм в България, просто отказвам да плащам на мошеници или алчни хора. Например, отидох преди време във Варна и там веднага ми налетяха сума ти шофьори на таксита с предложения за някакви безумни цени за една много кратка отсечка. Бях с много багаж и беше трудно, но тези хора не ми харесаха, реших, че не искам да усилвам тези тенденции у тях и отказах. Мъкнах си багажа по автобусите. После обаче реших, тъй като имах няколко дни във Варна, че ще намеря един шофьор на такси, който работи на тарифа и не лъже и ще го помоля да ме закара до летището. Видях една спряла кола и попитах, кажете колко ще струва до летището. Човекът беше много скромен на вид и рече: ами то си има тарифа, но горе-долу еди-колко си. Цената беше много нормална, даже прекалено скромна. Зарадвах се. Уговорихме се за час кога да ме вземе от квартирата и да ме закара до летището. И тъй като и за миг не се опита да ме излъже и беше коректен отначало докрай, оставих му щедър бакшиш. Принципа го прилагам вече навсякъде. На честните хора, ако имам, давам много. На мошениците, ако ги надуша, нищо, дори и много да ми трябва това, което предлагат. Ако хората масово започнат да го прилагат това, може и да се оправи тази държава. Редактирано Февруари 12, 2008 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Февруари 13, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 13, 2008 Нещо подобно като на азбуки ми се случи в Белград през 2004 г. Пътувах за Загреб с влак с прекачване в Белград. По разписание двата влака имаха пауза 20 минути, но моят влак закъсня, съответно другият не го изчака. Моят тъкмо пристига на гарата в Белград, слизам и виждам, че другия за Загреб вече бавно бавно се отдалечава по съседния коловоз Почувствах се ужасно безпомощно, друг влак за деня нямаше, а имах и уговорка да ме чакат и посрещнат за този влак на гарата в Загреб. Като го изпускам кого ще стрещна там, къде ще нощувам тук, там нямам адрес, нито телефон, абсолютно нищо. Бях сам. Един сърбин таксиметров шофьор веднага ми предложи да ме закара с таксито до границата, където ще пресрещнем влака и ще го хвана оттам. Знаех, че жив ще ме одере, но нямах никакъв друг избор и приех. А имах само 70 евро в себе си плюс ЖП билет за връщане за след няколко дни. Нямах никаква представа колко пари смята да ми вземе. Както и да е отпрашихме по магистралата, но като географ много добре знам, че границата е доста далеч, поне 90-100 км, и че за това разстояние няма да мога да платя. Обясних му това дори с риск да ме свали насред пътя. Оказа се човек, спря брояча и вместо до границата както беше решил, сви към най-близката гара (май вече бяхме минали към 50 км.). Оказа се, че чаках цял половин час преди въпросния влак да пристигне. Искал е да ме измами, като ме завлече чак на границата, за да ми вземе повече пари, а е можело от по-близо да хвана влака. Платих му там колкото се споразумяхме. Все пак не стигнахме чак до границата. Важното е, че хванах влака въпреки че ми излезе солено в цената. На гарата в Загреб ме посрещнаха както беше уговорката и всичко беше наред. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest НиколаДамянов Добавено Февруари 13, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 13, 2008 Днес се събрахме в 13 ч. у един приятел от групата по йога и цял следобед изрязвахме и лепихме брошурки за предстоящия курс "Шри Шри йога", на фона на приятна музика с леко източно-релаксиращи мотиви. После направихме къса Крия от касетка за релакс и медитация след добре и усърдно свършената работа. След това заслужено пийнахме по един чай и хапнахме сушени плодове и орехи. Вече се беше спуснал мракът, когато тръгнахме из града да пускаме по пощенските кутии готовите вече брошурки. Направихме едно добро дело, изпратихме благата вест до всички хора ненатрапчиво, може да има хора чиято душа копнее да опита съкровищата на йога. Максим разкажи нещо повече за тази група по йога. Какво правите на сбирките и кой вид йога практикувате? Колко пъти се събирате в седмицата и къде? /имате ли си ашрам/ Какви цели си поставяте?...И целите общи ли са или всеки работи персонално за някакво себеусъвършенствуване? Ти специално,защо ходиш на такива събирания?Мотиви?Какво ти дава това общуване? И последно как се финансирате? - има ли такси за такива курсове,когато идва учител от чужбина? Поздрави! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Февруари 13, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 13, 2008 (edited) Максим разкажи нещо повече за тази група по йога. Добре Какво правите на сбирките и кой вид йога практикувате? Това е цялостна система, има по нещо от всички видове: Хатха Йога(асани, пранаями), Карма Йога (служене или сева), Джнана Йога (знание), Бхакти Йога (пеене)... Медитация с мантра. Колко пъти се събирате в седмицата и къде? /имате ли си ашрам/ Веднъж седмично в сряда вечер (след малко тръгвам). Ашрам в България няма, ашрами има в Германия, Полша, Канада, Индия, Русия. Какви цели си поставяте?...И целите общи ли са или всеки работи персонално за някакво себеусъвършенствуване? Целите са много, всеки си има някакъв приоритет. Основните цели са да израстваш в човешките ценности, в безусловната любов, да бъдеш полезен на хората около теб, на човечеството. Не на последно място да се освобождаваш от стреса, напрежението, за да бъдеш изцяло в настоящия момент, за да бъдеш по-често щастлив и удовлетворен, повече да се усмихваш. Всички тези неща те придвижват напред към Просветлението, към установяването в своето Висше Аз, онова тихо и безбрежно пространство, пълно с любов, което е твоята истинска природа. Идеята на Гуруджи е, че без да е необходима строга аскеза, а чрез отваряне за другите хора, чрез безусловна любов, чрез безкористна служба много по-лесно можеш да надрастнеш ограничените рамки на егото и да се почувстваш проводник на Божественото. А това би те приближило неимоверно много до чувството за единство с другите хора, с природата и с Цялото, с Божественото, до просветлението. Той смята, че това е ключът към истинското щастие, да спреш да мислиш "какво ще стане с мен" и просто да бъдеш на 100% в настоящия момент. В общи линии учението е в съгласие с основните принципи на Йога-сутра на Патанджали, както и с Недуалната философия на Адвайта от Ведите относно Азовото съзнание. То е Пантеистично учение подобно на учението на Беинса Дуно. Всичко е живо, защото в него е Бог. Ти специално,защо ходиш на такива събирания?Мотиви?Какво ти дава това общуване? Стъпих на този път, защото знанието прониква много дълбоко и близо до сърцето ми, то е много близко до моя светоглед, идеите на учението са ми много близки също, то провежда образователни програми в различни аспекти: себеусъвършенстване, популяризиране на вегетарианския начин на живот, поставило си е за цел възраждането на човешките ценности и обединението на всички хора на земята в едно общо световно семейство без значение на тяхната раса и религия като организира мащабна благотворителна дейност по света. Има нещо много свежо и позитивно в това учение, което винаги ме е привличало. В същото време това е много опростено учение и е достъпно и за хора, които нямат никакво предварително ниво. Езикът на любовта е познат на всяка душа. На мен ми даде много, като започнем от физическия аспект с помощта на разнообразни техники и дишания се чувствам по-здрав и имам повече енергия, минем през менталния чрез знанието относно природата на нашия ум и емоции, което получаваме, и стигнем до духовния аспект-въпреки че учението не е привързано към някаква религия от само себе си в мен се засилваше убеждението в наличието на някаква Сила, увереността ми в себе си, в порядъка в природата и в наличието на някаква Висша сила се появи спонтанно и се засили. В това учение аз разбрах, че духовността е нещо, което носим със себе си и не е задължително да е привързано или облечено в някаква религия. И последно как се финансирате? - има ли такси за такива курсове,когато идва учител от чужбина? Няма такава практика да се дава десятък. Чрез такси, провеждат се курсове, за участието в които се плаща. Всеки курс има цена, като на някои от курсовете при повторно посещение не се плаща, а може да се остави само дарение по лична преценка. От получените средства от курса, част от парите отиват за покриване на разходи на учител-пътни и нощувки, както и наем на зала и разходи за рекламни материали. Друга част остава за благотворителна дейност в града, в който е проведен курса, а трета част се изпраща в центровете в чужбина, където се разпределя за други благотворителни акции по света. Фондацията има много доброволци, които са готови да се притекат на помощ в кризисни райони на планетата (Ирак, Косово, Африка...) Например след цунамито в Източна Азия през 2004 г. фондацията отдели няколко милиона долара финансова помощ за пострадалите, освен това изпрати палатки и други неща от първа необходимост. През 2005 г. след големите наводнения фондацията отпусна средства за пострадалите чиито къщи бяха разрушени в община Смядово (Шуменска област). на журналистически въпрос към Гуруджи относно плановете на фондацията, той отговаря: "Нямаме някакви специални планове, правим това от което светът има нужда във всеки следващ момент". Редактирано Февруари 13, 2008 от Максим Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest НиколаДамянов Добавено Февруари 13, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 13, 2008 Благодаря Максим за обстойният отговор. Определено цели от рода на: "да се освобождаваш от стреса, напрежението, за да бъдеш изцяло в настоящия момент, за да бъдеш по-често щастлив и удовлетворен, повече да се усмихваш." са постижими и са постигнати в много подобни групи... Жалкото е,че непрекъснато човек трябва да ходи на сбирки и да поддържа "нивото",защото остане ли известно време сам в "света" бива смачкван идейно за нула време. Е това е така навсякъде ...и в Бялото братство и по други ашрами предполагам ... Те затова сигурно казват в Америка,че най сигурното нещо да станеш милионер е да си направиш духовна организация или просто някаква законна секта. Практични са тези хАмериканци! Поздрави! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest aorhama Добавено Февруари 13, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 13, 2008 (edited) Днес успях да се самовглъбя, непредсказуемо - и открих (за кой ли път): колко малко любов дарявам на тези, които обичам, с които живея и не живея, които познавам и не познавам, с които правя или не правя секс, които са ми скъпи и които са част от сърцето ми, което - както се оказа - никак не познавам. И най-вече на онези, с които Господ ме е ощастливил да бъда заедно в общение тук и сега - или да съм разделен. Грамадна е пропастта между общението и единството. Имам мечта за теб - да ти дам най-доброто от себе си, пък да става каквото ще! Животът е огромен, необхватен, тайнствен и трудно, много трудно доловим. Изисква се голяма смелост да бъде приет такъв, какъвто е - но не за показ или суета. Най-висшата ценност е да се докосне човек до искрицата Истина, дълбоко укрита в душата му, осъзнавайки красотата, че е обречен никога са не я открие цялата. П.П. Ако хората не ви мразят, от вас нищо няма да излезе - Учителят Редактирано Февруари 13, 2008 от aorhama Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Февруари 13, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 13, 2008 (edited) Определено цели от рода на: "да се освобождаваш от стреса, напрежението, за да бъдеш изцяло в настоящия момент, за да бъдеш по-често щастлив и удовлетворен, повече да се усмихваш." са постижими и са постигнати в много подобни групи... Да, постигат се в много учения по най-различни начини. Две мнения няма. На мен обаче си ми харесва точно това, не друго. Жалкото е,че непрекъснато човек трябва да ходи на сбирки и да поддържа "нивото",защото остане ли известно време сам в "света" бива смачкван идейно за нула време. Аз не ходя заради това, и не ходя за да поддържам, а за да надграждам. Има неща, които не можеш да направиш сам ако се изолираш. Мен идейно никой в света досега не е успял да ме смачка и не е това причината да ходя. Те затова сигурно казват в Америка,че най сигурното нещо да станеш милионер е да си направиш духовна организация или просто някаква законна секта. Много си сладък Николайчо Светна ни за нещо гениално Редактирано Февруари 13, 2008 от Максим Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Февруари 13, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 13, 2008 Чувството да ходиш всеки ден на работа е много приятно. Постепенно започвам да се организирам. Днес сгафих нещо, обърках кой точно трябва да дойде в офиса. Чаках продавач, дойде купувач, първият чакал вкъщи, вторият се отказа по внезапно възникнали обстоятелства - детето се разболяло... Аз от сутринта си знаех, че днес ще оплескам нещо, защото на два пъти се спънах вкъщи преди да тръгна за работа. Шефът вероятно ще ми направи забележка, но в други отношения се представям по-добре, може да е снизходителен. Тръгнах на този оглед без клиента, да набирам опит. Обаче огледът не се осъществи, понеже продавачът излязъл. Поне свърших още две работи по пътя. Голямо ходене беше - с километри. По този повод баща ми би казал: "Какво казали краката?" И аз бих отговорила: "Защо се паднахме на тая проста глава, скъса ни от ходене!" От малка си го знам това. Обаче днес денят беше чудесен, направих си приятна и полезна разходка. Така намерих хубавото в създалата се ситуация. Иначе да седя само в офиса от сутрин до вечер не е гот! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Приятел Добавено Февруари 13, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 13, 2008 Днес успях да се самовглъбя, непредсказуемо - и открих (за кой ли път): колко малко любов дарявам на тези, които обичам, с които живея и не живея, които познавам и не познавам, с които правя или не правя секс, които са ми скъпи и които са част от сърцето ми, което - както се оказа - никак не познавам. И най-вече на онези, с които Господ ме е ощастливил да бъда заедно в общение тук и сега - или да съм разделен. Грамадна е пропастта между общението и единството. Имам мечта за теб - да ти дам най-доброто от себе си, пък да става каквото ще! Животът е огромен, необхватен, тайнствен и трудно, много трудно доловим. Изисква се голяма смелост да бъде приет такъв, какъвто е - но не за показ или суета. Най-висшата ценност е да се докосне човек до искрицата Истина, дълбоко укрита в душата му, осъзнавайки красотата, че е обречен никога са не я открие цялата. Благодаря ти за...трепетът... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest бяса Добавено Февруари 14, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 14, 2008 (edited) ... мечтая Теб ... със Някой, някъде, щастлива. И не знам дали съм нагъл ... или сляп да видя / т. е. в себе си вторачен/, в сълза, като в магична лупа, да пзозра - че всъщност си! По своят си ... непостижим за мене начин. *** И аз благодаря aorhama. Истината е непостижима, но истинското е осезаемо. Неблагодарен съм че съм жив, ако не вярвам. Мисля. Редактирано Февруари 14, 2008 от бяса Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Септември 22, 2008 Доклад Share Добавено Септември 22, 2008 Проникнали са в интернет-пощата на моя позната (тя пътува много) и от нейно име са разпратили на всичките й контакти, че е в Австралия в нужда и й трябват пари...+ къде да бъдат пратени. Безкрайната изобретателност на престъпността! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Септември 22, 2008 Доклад Share Добавено Септември 22, 2008 Нищо. А нищото случва ли се? И кога точно се случва? ---- НиколаДамянов, щях да разкажа на полицаите виц за полицаи. И с голяма сигурност щях да изгубя. Но пък малката вероятност да се лъжа в тяхната липса на чувство за хумор, щеше да ме зарадва много. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Септември 22, 2008 Доклад Share Добавено Септември 22, 2008 Днес за последен път тази година играх Паневритмия на полянката ни. Беше най-красивото изживяване това лято. Усещах как останалите в кръга излъчват радост и хармония. Небето над нас танцуваше сякаш също - облаците рисуваха невероятни картини, с надничащото зад тях слънце. На "Изгрява слънцето" се образува "око", от което слънцето ни галеше с лъчите си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аделаида Добавено Септември 22, 2008 Доклад Share Добавено Септември 22, 2008 Усмихвах се! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Септември 22, 2008 Доклад Share Добавено Септември 22, 2008 Аделаида, какво по-хубаво от това да се усмихваш? А аз се възползвах от това, че е неработен ден по случай празника и си заместих тесто. Обичам да меся хляб . Довечера ако има гладни от София - заповядайте на топъл тутманик. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest НиколаДамянов Добавено Октомври 30, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 30, 2008 Наложи ми се да бера ябълки. Не поради друга причина,ами защото на близките ми,които щяха да правят това нещо можеше да им се случат някой неприятни неща от неустойчиво клатещата се стълба и ... не си струваше да поемам риск за набирането на 1-2 касетки плодове. Много добре ми се отрази.Слагам в една торбичка през рамо ябълките и се размишлявам...! По какъв мъдър начин само Бог е гарантирал на хората екзистенц минимума? И колкото да е голяма ножицата между богати и бедни,човек винаги може да намери начин за препитание (стига да не го мързи).Няма начин богатите да механизират до такава степен процесите,че просто един обикновен и беден човек да остане гладен и без работа.Ето например при ябълките трябва да се берат внимателно,една по една, да не се нараняват...Всичко това трябва да се върши с желание и любов ако щете,защото ефекта в противен случай е нулев и загубите големи - 100% похабяване... Замислих се за други земеделски култури...Имаше наблизо големи масиви лозови насаждения,няколко големи вишнови градини - Колко много съзнателен,качествен и ръчен труд се изисква само! Значи от една страна чрез неотменен (задължителен) ръчен труд Небето гарантира,че гладни на Земята ще са само мързеливите,а от друга страна най-малко механизация може да се приложи в земеделието,от което зависи прехраната - основен източник на жизнена енергия (поне за сега) на човека. Върховен замисъл...Големи зависимости...Заложена абсолютна гаранция за преживяване ! Мислейки си така сега чета мисълта: "Светът страда не от липса на блага, а от тяхното неправилно разпределение!" jul което определено не ми се струва правилно. Всичко си е разпределено и то много правилно! На всеки се дава толкова колкото му е необходимо за да може да "порасте"! Какво ще стане ако на всички се разпределят благата по-равно? Къде отива смисъла за по трудолюбивите? Къде е стимула ? Вярно е,че няма да има гладни и страдащи,но ще има ли духовно осъзнати? (основно нещо заради което човек шета тука по Земята) От друга гледна точка никой заможен човек няма да занесе богатствата си на Небето. Просто в даденият момент от неговият живот тези богатства са му необходими за неговото духовно израстване или осъзнаване.Това е и причината поради,която трябва да се радваме на заможни и "успели" хора...Трябва да изпитваме положителни чувства и да се молим за тях да не ги смачка бремето и тежестта на материята,с която са се натоварили и което се явява пътят за тяхното "проглеждане" ! Примери колко искате за кухото щастие при заможните хора,депресии, наркозависимости,болести и ред други нещастия...А и всеки един момент с една криза, крах или погрешен финансов ход за много кратък период от време един богат човек може да се превърне в просяк,за който единственият изход е самоубийството. В този ред на мисли излиза,че не трябва да желаем толкова силно да сме на мястото на богатите,защото там духовното осъзнаване чрез несметни богатства май излиза доста тежко и неприятно нещо - факт,който много трудно се осъзнава от хора които имат ограничени финансови и материално възможности ... Поздрави! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Октомври 30, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 30, 2008 (edited) Поздравления и от мен за простичко-истинната човечност и хармоничната вибрация. ................................. Аз пък вчера се запознах с един ангел, пребиваващ тук, на земната твърд. Редактирано Октомври 30, 2008 от късметче Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest aorhama Добавено Октомври 30, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 30, 2008 (edited) Днес имам почивен ден с екстра - боли ме главата. Ходих и си налях 5 кила изворна вода от плажа. После гледах морето, напълниха ми се чак обувките с пясък ... от толкоз гледане. Ще ги занеса да на обущар, че са ми маркови. Всеки момент очаквам някой да ме напсува. Една моя приятелка ми се обади по телефона с хвалба за новите плочи, които тя и мъжът й са си купили от последната екскурзия в Париж. На далавера съм, влача супер джаз безплатно. (Ей, пет найлонови торбички музика е това - всички цигани така правят...) Но не съм щастлив, също като вчера. Не зная как, но все още умея да се смея. Щастлив съм единствено, когато обичам. Обичам да ходя на плажа, когато няма тълпа и е слънчево. Беден човек съм. Какво искам ли? Справедливост - има Я. Редактирано Октомври 30, 2008 от aorhama Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Октомври 30, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 30, 2008 Щастлив съм единствено, когато обичам. Обичам да ходя на плажа, когато няма тълпа и е слънчево. Щастлив си, че имаш плаж. Аз замених моя за една илюзия, и бях толкова настоятелна, че превърнах илюзията в реално щастие. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest aorhama Добавено Октомври 30, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 30, 2008 Щастлив съм единствено, когато обичам. Обичам да ходя на плажа, когато няма тълпа и е слънчево. Щастлив си, че имаш плаж. Аз замених моя за една илюзия, и бях толкова настоятелна, че превърнах илюзията в реално щастие. Плажът без нея не значи нищо за мен - стотици тонове пясък. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Октомври 30, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 30, 2008 Щастлив съм единствено, когато обичам. Обичам да ходя на плажа, когато няма тълпа и е слънчево. Щастлив си, че имаш плаж. Аз замених моя за една илюзия, и бях толкова настоятелна, че превърнах илюзията в реално щастие. Плажът без нея не значи нищо за мен - стотици тонове пясък. Която и да е нея, не може да я няма, щом някой мисли за нея. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Октомври 30, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 30, 2008 (edited) Вие сте щастливи, че си имате плаж и аз съм щастлива, че понякога т.е. през лятото посещавам точно този плаж, той е специален за мен. Както и да е . Аorhama малко ти "завиждам" благородно, че си там, но и аз съм доста често в мислите си и на едно друго специално място което това лято посетих за пръв път. Мисълта ми беше, че аз пък си имам моята борова горичка и едно приятелче - еленче . С един приятел си приказвахме преди много време. Той каза, че си има "окултен офис" т.е. място на силата което посещава често и то му дава много )). Хмммм вече и аз си имам не един, а 5- окултни офиса )) и се сетих за това, че всеки трябва да открие в своя и не само в своя град и във всеки дом своите места на силата които ще го зареждат положително. Тук пак опряхме до въпроса за Любовта, защото ако във всичко човек успее да придобие такъв подход т.е. ако към всичко се подхожда вътрешно по закона на Любовта то всяко нещо ще му разкрие своите вътрешни духовни богатства . Редактирано Октомври 30, 2008 от Fut Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Октомври 31, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 31, 2008 (edited) Какво ми се случи на този ден 31 октомври..само че не днес 2008, а преди точно 20 години-1988 г. Датата е 31 октомври 1988 г. Цял ден вали неспирен късноесенен студен дъжд, Максим е дете на 13 години, прибрал се е от училище на обяд, след това си е научил уроците. Часът е 16 следобяд, майка му праща детето Максим до кварталния магазин, за да купи хляб. Максим излиза с чадърчето под дъжда, купува хляб и връщайки се забелязва, че сред дъжда са започнали да се примесват красиви бели снежинки. Той е много приятно изненадан, задъхан се прибира вкъщи и от вратата посреща майка си с думите "мамо навън дъждът преминава в сняг!". Максим цяла вечер наблюдава през прозореца валящият сняг, който започва да трупа, на следващото утро 1 ноември 1988 Максим се събужда и що да види-всичко отрупано с 10 см снежна покривка. Рано сутринта Максим въодушевен отива на училище, радостта му се удвоява, когато разбира, че първия час ще имат свободен, понеже учителят го няма. Цял час Максим заедно с целия клас безгрижно играят на двора замервайки се със снежни топки и газейки в пресния изненадващ подарък от природата. Тогава ставаха чудеса! В зимите на нашето детство, когато всичко беше изпълнено с вълшебство. Снимка Максим по време на рождения си ден през 1988 http://www.snimka.bg/photo.php?photo_id=2866640 Редактирано Октомври 31, 2008 от Максим Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
nina7705 Добавено Октомври 31, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 31, 2008 Ей,че хубава история,поздрави Мах! Като се сетя и аз как се пързаляхме с найлони и после ни боляха дупетата...къде е сега това време изпълнено с щуротии. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest aorhama Добавено Ноември 1, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 1, 2008 Каквото и да ми се е случило днес, някак си (след като доста се ядосах) успях да си припомня следната фраза от добре познатия ми съвременен уличен фолклор: Няма по-глух от оня, който не желае да чуе. И нека допълня музикалната фраза на небългарски език: Зорлем гюзелик олмаз - олсада, якъшмаз (Турски: "Насила хубост не става - а и да става, не бива." Източник - Раим, прост гипсаджия, пие много ракия, има шкембе и семейство, с политика не се занимава, ходи по ...., марихуана не употребява, защото религията не му позволява. Понякога яде свинско. Мюсюлманин е. Самосъжалението е неизвестно понятие за него. Няма амбиции за реализация в обществото. Усмихнат човек.) В свободен превод : Човек е свободен да бяга от даденостите на живота си, колкото си ще. Но не може да избяга от себе си - защото има кой да го преследва до дупка. И това няма нищо общо с упорството... Човешкото сърце не е "научен факт". Няма и да бъде. Този превод не може "да издържи" коя да е академична критика. Той е извън нея, щото не му пука. Затова и оцелява там, където човекоумието оглупява. Не - чак се втрещява от изтъпяване. Фолклорно-научен факт. Оф, Боже, що се родих в България? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.