Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Какво ми се случи ДНЕС ?


Guest НиколаДамянов

Recommended Posts

Като е станало въпрос въпрос какво съм гледал днес и аз да се включа.Гледах жертвоприношение на вол в племе на масаи в Кения."Диваците" най-хуманно прекъснаха гръбначния стълб на животното,та дори един от племето провери с пръст дали наистина всичко е точно,за да не се измъчвало животното и да не изпитва ужас .

Линк към коментар
Share on other sites

Днес оформях срочни оценки. Трима ученика висяха с отворена двойка и по закон нямам право да им оставя различно от 2 за срока. Изпитах ги, двама от тях ми отговориха нещо вярно и получиха 3 за срока. Третият не отговори на мой въпрос по материала, след това го попитах да ми каже нещо, което знае от целия материал. Той отвърна "знам само че вашата география изобщо не ме интересува". Оставих му 2 за срока. Ето какво е глупостта и безотговорността. При най-голямо желание да му помогна, той сам си подписа присъдата за срока. Какво да се прави-пубертетна рискова възраст. Втория срок ще имат само 1 час седмично и няма да се пишат срочни, така че тази двойка го праща на поправителен ако не изкара отличен 6 в текущия сбор оценки от втория срок. На инат не каза нищо днес. Цял срок им беше забавно, сега играчката стана плачка, забавно ми стана на мен. :rolleyes:

Редактирано от Максим
Линк към коментар
Share on other sites

Днес оформях срочни оценки. Трима ученика висяха с отворена двойка и по закон нямам право да им оставя различно от 2 за срока. Изпитах ги, двама от тях ми отговориха нещо вярно и получиха 3 за срока. Третият не отговори на мой въпрос по материала, след това го попитах да ми каже нещо, което знае от целия материал. Той отвърна "знам само че вашата география изобщо не ме интересува". Оставих му 2 за срока. Ето какво е глупостта и безотговорността. При най-голямо желание да му помогна, той сам си подписа присъдата за срока. Какво да се прави-пубертетна рискова възраст. Втория срок ще имат само 1 час седмично и няма да се пишат срочни, така че тази двойка го праща на поправителен ако не изкара отличен 6 в текущия сбор оценки от втория срок. На инат не каза нищо днес. Цял срок им беше забавно, сега играчката стана плачка, забавно ми стана на мен. :rolleyes:

Сериозно? :(

Линк към коментар
Share on other sites

Макс, препоръчвам ти да прочетеш "Децата на новото хилядолетие". Не мисля, че само знанието или незнанието са за оценяване. Учителя има и друга задача освен да предаде материала си и да провери дали учениците учат. Много деца са отегчени от ученето, трябват им разбиране, различен подход, особено в пубертета...

Аз и към сина си и към приятелите му се старая да подхождам приятелски, за да съм по-близо до тях, до проблемите им... Не е лесно, но и ние сме били пубери, нали? :)

Дали това момче не е имало нужда просто да поговориш с него? Или да се посмееш, да си му приятел, за да събудиш интереса му към предмета?...

Децата са много объркани и имат нежда предимно от разбиране, не толкова от знания.... :feel happy:

Редактирано от xameleona
Линк към коментар
Share on other sites

А когато търсиш път към тях и си опитал всичко и виждаш, че не става и че ти се правят на тарикати насреща, тогава какво човек трябва да предприеме??? Питам не за да се заяждам или да споря, а защото имам такъв проблем и вече не знам как да реагирам. Когато си опитал какво ли не и не става, какво трябва да се прави?

п.п. Всъщност мисля, че се сешам. Вдигаш гарда и да не ти пука. Лесно е да се каже ама като не си такъв човек, тогава какво? :hmmmmm: Доколкото си спомнам някъде Учителя беше споменал, че думата "будала" означава буден е Аллах в мен, е май ще е добре човек да ги остави да си мислят, че го правят на будала. Ха, май си отговорих сама :D

Редактирано от Ла Горда
Линк към коментар
Share on other sites

думата "будала" означава буден е Аллах в мен, е май ще е добре човек да ги остави да си мислят, че го правят на будала. Ха, май си отговорих сама :D

Да :D

Затова смисълът на поговорката "Буда, Буда, будала!" е двоен.

От гледна точка на светските люде - абе мани го оня будала.

Излиза извън обсега на властните драми на егото :D

Затова той им изглежда чудат и непредсказуем, но с Буден-Аллах :)

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте, Намерих ви случайно и ми стана интересно тук. Надявам се, че нямате нищо против да поостана. :rolleyes:

И аз отскоро съм тук, но - добре дошъл :) Остани колкото пожелаеш :)

Линк към коментар
Share on other sites

А когато търсиш път към тях и си опитал всичко и виждаш, че не става и че ти се правят на тарикати насреща, тогава какво човек трябва да предприеме??? Питам не за да се заяждам или да споря, а защото имам такъв проблем и вече не знам как да реагирам. Когато си опитал какво ли не и не става, какво трябва да се прави?

п.п. Всъщност мисля, че се сешам. Вдигаш гарда и да не ти пука. Лесно е да се каже ама като не си такъв човек, тогава какво? :hmmmmm: Доколкото си спомнам някъде Учителя беше споменал, че думата "будала" означава буден е Аллах в мен, е май ще е добре човек да ги остави да си мислят, че го правят на будала. Ха, май си отговорих сама :D

Ами сигурно да опиташ още нещо - различно от всичко до сега :)

Мисля, че младежите, за които говорим, няма да държат да се правят на тарикати, ако се отнесем с тях сериозно, с уважение и искрено желание да ги научим на нещо.

Като започвах като млад преподавател в полувисш институт ми дадоха естествено най-слабите (като успех и дисциплина) групи, защото никой не искаше да си "троши нервите" с тях. Аз обаче бях сигурна, че мога да ги науча да работят с компютър и накрая на семестъра всички се справяха много добре, дори пишеха елементарни програми на Бейсик. Не беше лесно. А сега като си спомня ми става много смешно. На първата лекция (пред цял поток от около 120 души) аз имах ужасна "сценична треска", преди това у дома бях тренирала пред огледалото началото на лекцията: какво ще кажа, как ще го кажа, качвам се направо леко разтреперена в залата и ... там нямаше никой; някак бяха успели да се уговорят всички до един и после невинно ми обясняваха как не са разбрали за часа, други, че не намерили залата ... душици!

В първия час от практическите упражнения всички седяха безкрайно разхайтено на столовете (пропуснах да спомена, че бяха изключително мъжки групи, в целия поток имаше 2-3 девойчета), аз бях на 23, а част от младежите бяха на моята, че и по-голяма възраст ... посрещнаха ме с подсвирквания, аз кратичко се представих, представих предмета, начина на обучение - попитах имат ли въпроси и те ме попитаха дали съм омъжена :D . Но аз бях подготвена - още преди това бях измислила стратегия и им предложих да се споразумеем: накратко им обясних правилата, които леко се различаваха от това, което официално трябваше да правим, например им казах, че вместо да си търсят фалшиви бележки от лекар, ще им позволя 1 бр. отсъствие от упражнения (3 поредни учебни часа) без обяснения защо и още 3 пъти да могат да си вземат същото упражнение с друга група в удобно за тях време, като предварително се уговорят с мен; всички останали отсъствия считам за неизвинени и не получават заверка; на лекции казах, че не държа да присъстват (в правилника беше задължително), но предупредих, че няма учебник по предмета и т.н. да не изреждам всичко. По трудно ми беше с мотивацията - защо е нужен "моят" предмет, но и там явно се справих. Правилата им се сториха справедливи, обясних им и безкрайно прозрачната процедура по оценяване, която бях измислила (на практика те сами щяха да се оценяват), постарах се и в часовете да е интересно, дори подходящи вицове за програмисти и математици си бях подготвила и ... нещата потръгнаха, дори много добре, за съжаление май само по "моя" предмет.

Линк към коментар
Share on other sites

Хахахха, Диана ме "накефи " максимално , да се изразя по ученически и пуберски.

Днес ми казаха ,че със сигурност мога да стана екстрасенс ,че имам медиаторски и омиротворителни способности и ,че сюрреализмът е много маняшки/мои ученици цитирам/ . Да видим като стигнат до практическата задача да направят сюрреалистичен пейзаж или сюрреалистична фигурална композиция дали ще са толкова въодушевени по "фентъзи " манията си .

Дадох едно интервю на една ученичка ,която обича да се изявява като журналист за ученическия вестник и някои от местните вестници. Стана чуден материал.

Пуснах един 15 минутен тест на тема импресионизъм , представители ,произведения ,изразни средства на импресионизма и така затворих страницата на Първата тема от учебния материал "Модерно Изкуство ", с която сама се захванах тази година. Успях да планирам две изложби до март в двете гимназиии , където преподавам, имахме и един дълъг плодотворен съвет . Вече градя нови стратегии и се радвам на постигнатото . Не беше лесна и битката за материали с учениците тази година. Всяка година водя битка за идването с материали за моя час . С ученици и родители .

Завърши успешно . В моя полза. ;):3d_011:

Линк към коментар
Share on other sites

:rolleyes: Имах нужда да Ви прочета. Благодаря Ви!

"Максималното, от възможното" - така най-кратко, съм си формулирал онова, което дължа - навътре и навън, от фигуративното /само с контур/ "себе си". То е само моя ...; и само то е моя отговорност. И смисъл.

***

Hallo "the white night",

Здравейте, Намерих ви случайно и ми стана интересно тук. Надявам се, че нямате нищо против да поостана. :rolleyes:

... интереса е взаимен. Чувствай се удобно, като в "себе си". B)

Линк към коментар
Share on other sites

Бяса, ако искаш да се конфронтираш с мен, или да търсиш слабости, винаги можеш да намериш такива. Нали не се опитваш да ме обвиниш в нещо??? Тук говорим за съвсем други неща. Въпросният ученик ме е заплашвал с физическа саморазправа. Той е от тези неуправляемите за които Ла Горда спомена и ме разбра много точно. Ако исках да му отмъщавам винаги можех да го сторя по време на срока, но на поста учител никога не бих направил така. Мен никой не ме е обиждал така, както си позволява той в час. Знае какви оценки има, няма учебник, и не положи никакви усилия да научи нещо, аз им давам конспектирано най-важните неща. Нека се научи какво е справедливост, не знаеш получаваш 2. И още нещо, не напускам училище, реших да остана и оттук нататък точно заради любовта си към учениците. :rolleyes:

Линк към коментар
Share on other sites

Майка ми е учителка и съм чувала какви ли не ужасии за държането на ученици към учители. Най-изумена бях да науча как дванадесетокласник посегнал да удари със стол бременна в осмия месец учителка. Не е лесно да си учител. Аз имах късмет да изкарам учителската си практика с далеч по-спокойни ученици. Единствената забележка от тях към мене беше за говора ми. Тогава не знаех, че съм се разболяла от диабет, прилошаваше ми, говорът ми беше завалян. Постепенно обаче учениците разбраха, че съм добронамерена, пък и аз научих какво става с мене, започнах да се лекувам. Не бързах да пиша оценки, щом не съм доволна от резултата. Питаха ме за един ученик:"Госпожо, защо изпитвате всеки час М., няма ли да го оцените вече?" Аз им отговорих, че той може много повече, затова не искам да му пиша оценка. Баща му питал тяхната учителка: "Какво става, не разбирам, М. започна редовно да учи, всеки ден, без да го карам?!" Накрая заслужи шестица. От този резултат съм най-доволна. Също ме питаха: "Госпожо, защо всеки час ни задавате един и същ въпрос, що е електромагнитна индукция?" - "Защото не ми отговаряте правилно. Когато ми отговорите правилно на този въпрос и се убедя, че знаете, ще започна да задавам друг." Наведоха глави, разбраха. Те усетиха добронамереността ми, започнаха да ми се доверяват. Едно момиче беше много умно, но стеснително. Направо се страхуваше да го изпитат. Аз я убедих да не се тревожи, аз също страшно съм се паникьосвала и блокирала по време на изпитване, това може да се преодолее, че е много умна и ще се справи. Тя наистина се представи добре и изкара отлична оценка. Много беше важно за нея, за да получава стипендия. Дойде ред и аз да имам нужда от тях. На практическия изпит дойде да ме оценява доцент от университета. И аз бях притеснена, помолих учениците да вземат участие, дори им разреших да си погледнат, ако имат нужда. Те с голяма готовност го направиха.

Не е лесно да имаш посещение отгоре и класа да мълчи, или пък още по-лошо - да вдига шум. Това все пак бяха ученици в елитно училище. На други места е далеч по-трудно.

Максим, познавайки те съм уверена, че ще бъдеш всеобщ любим учител, постепенно всички ученици ще те приемат и уважават, а проблемните ще бъдат озаптени не от друг, а от приятелите си. Децата в тази възраст са много докачливи, почти от нищо. Ако не е безвъзвратно късно за оценката, бих говорила с този ученик, бих му предожила една консултация и след това да направим изпитване. Бих го насочвала по време на изпитването, стига да е там. Бих му казала, че наистина не искам да му пиша слаба оценка, това е много лошо за него. Нека да усети грижата, че си по-силен, че не те е страх, не си злопаметен, а добронамерен. Той си е заслужил двойката - няма грешка в това. Но по-добър вариант е да я поправите заедно. Понякога най-големите врагове стават най-добри приятели - помнят се и си помагат до гроб.

Линк към коментар
Share on other sites

Подкрепям Максим и ще ви кажа защо. Жена ми е учител и съм се наслушал на всякакви абсурдни истории за училищата. Включително, както каза latina, жена ми е изпитала ужаса да хвърлят по нея стол. Търпи всякакви обиди от страна на учениците. Вярно е, че са в трудна възраст, и че някои може би имат нужда от разбиране, но това далеч не е задължение на учителя. Той може да го направи в някои случаи, но в описания от Максим случай не ми се струва ученикът да е с такива проблеми. По-скоро се "келеши", да скже после: "Видяхте ли как му се опънах на тоя". С проблема за справянето с проблемите на учениците е натоварен съвсем друг човек, дори и институция. Ръководството на училището, и педагогическия съветник са хората, които трябва да се заемат с това. Учителят е само помощник в процедурата. Задълженията му не са да решава проблемите на учениците, а да ги учи на това, което знае. Но корена на всичко идва не от училището а от средата и основно от дома. Всико което се казва в къщи се попива от ученика и после се казва авторитетно в училище. А бих казал, че голяма част от населението няма необходимата педагогическа култура, за да знае как да си възпитава децата. Още повече, че отскоро навъдилите се новобогаташи с "ГОЛЯМОТО" самочувствие, неизвестно от къде дошло, възпитават децата си в стил "ние сме най великите, другите за нищо не стават". Както гласи поговорката "Пази боже сляпо да прогледа". Изрази от типа: "А бе този тъп даскал не може да ти каже какво да правиш" и още в тази насока, са нещо обикновено.

Но тази тема е дълга и необятна. По нея може да се пише много. Цялата ни система куца и от там идват проблемите, но те не се усещат от когото трябва, а падат на гърба на тези, които са най-отдолу. Така че според мен не трябва да обвиняваме никого, защото всеки човек е различен, всеки си има свой стил на работа, свои подходи. Ако бяхме еднакви нямаше да е интересно. :D

Не ангажирам никой с мнението си. Така аз мисля. :3d_090:

Линк към коментар
Share on other sites

Направих всичко възможно, за да му оставя повече от 2, но той сам си отряза пътя за това. Трябваше да каже поне едно нещо от целия материал до момента, по негов избор, вместо това отвърна троснато "не ме интересува географията". С което ме задължи да му оставя 2. Подхождам индивидуално. Едно момиче устно нищо не казва, но усещам че се притеснява, изпитвам го писмено и тогава знае. Друго пък също иска писмено, първия път ми даде пълен отговор, дори толкова пълен, че се усъмних в преписване. Втория път настоях да го изпитам устно, то не пожела да говори. Усъмних се, че понеже преписва, затова иска писмено, а не че се притеснява. Вчера склоних да пише, и го хванах да преписва. Взех му тетрадката и логично след това нищо свястно не беше написало. Нямаше как, развалих му шестицата, оставих му 5 за срока. Така че всичко се усеща от един учител. Но да оставим тази тема.

Далеч по-приятен повод ни събра в последните дни. Това беше участието в курс Изкуството на живота в Шумен. Двамата учители, които водиха курса се справиха отлично. Имахме щастието да ни гостува индийски учител Бавеш Толани, заедно с нашия местен учител Пламен. Курсът приключи вчера, впрочем, той една сега започва :) Прилагането на това ценно знание в живота. Много хубава и силна голяма група се събра, 27 човека. Много се радвам, че Латина дойде и сигурно ще разкаже своите впечатления на страниците на форума, ако чувства вдъхновение :rolleyes: Тръгнахме на това пътешествие на 24 януари, минавайки през упражнения, дишане, крия, древна мъдрост за живота, интерактивни процеси, тренинги...и накрая засия любовта, всеки се беше разтворил в сърцето си, усмивките не слизаха от лицата, размяната на подаръци и прегръдките в края на курса бяха естествен резултат. Аз бях там заради другите, най-голямата наслада е да видиш как хората се променят с течение на курса, как засияват лицата им. Колко малко ни трябва, за да сме удовлетворени и щастливи. Впрочем албумът със снимки би показал поне малко от атмосферата, която беше: http://www.snimka.bg/album.php?album_id=214686

Редактирано от Максим
Линк към коментар
Share on other sites

Въпросният ученик ме е заплашвал с физическа саморазправа. Той е от тези неуправляемите за които Ла Горда спомена и ме разбра много точно. Ако исках да му отмъщавам винаги можех да го сторя по време на срока, но на поста учител никога не бих направил така. Мен никой не ме е обиждал така, както си позволява той в час

.

Знае какви оценки има, няма учебник, и не положи никакви усилия да научи нещо, аз им давам конспектирано най-важните неща. Нека се научи какво е справедливост, не знаеш получаваш 2.

И още нещо, не напускам училище, реших да остана и оттук нататък точно заради любовта си към учениците. :rolleyes:

Привет, Максим!

Приемаш нещата много лично.

Как става така, че се чувстваш обиден? Той обижда предмета география?! Но нито географията, нито земята се обиждат от това :D . Не можеш да бъдеш обиден и ти, защото той дори не те п о з н а в а. Какво знае той за теб? Подсъзнателно завижда на добротата ти и любовта към професията - недостижими (засега) за него неща. Допуснал си тези две чудесни качества да станат уязвимо място? Превърни го в щит и отмини нататък.

Ти се тормозиш за тази двойка много повече, отколкото той.В крайна сметка има още две поправителни сесии. Имам следната идея - за да не бъде конфликт на лична основа, дай му да разбере още от началото на 2. срок, че ще го изпитва комисия. Така няма от какво да се оплаква.

Но това е само идея - разгледай я добре от всички страни. (Не давам съвет на непознати хора в ненаблюдавана ситуация.)

Относно интереса към географията : идеята да има задължителен набор предмети е на министерството, на министерствата в целия свят. Който няма интерес, да изкара поне тройка или да си намери друга програма. Тази идея не е твоя, ти си само изпълнител. Такова обяснение би допаднало на целия клас.

Успех в трудния път, прескачай ямките, това поне в България го можем! :)

(По някаква причина не мога да редактирам)

Заплахата за физическа разправа не е за подценяване. Аз бих информирала няколко подходящи човека в училището и бих поговорила с родителите. Ако разговорът няма желания ефект, поне човек ще знае с кого си има работа.

Линк към коментар
Share on other sites

Странно защо смяташ, че съм обиден от ученика. Нито един ученик не е успял да ме обиди за каквото и да било. Не ми казваш нещо ново. Точно на тези неща учим на нашите курсове по йога :rolleyes: Точно затова и нито една ученичка, която ме нарече глупак, нито друга която ми пожела да не ме блъсне кола като пресичам, са успели да ме обидят. Никак даже. Готов съм да приема колкото и каквато кал хвърлят по мен без да ми пука от тяхното мнение. Големи са, на по 17 г.

Линк към коментар
Share on other sites

... Мен никой не ме е обиждал така, както си позволява той в час. ...

Изтълкувала съм неправилно. Може би защото и аз се старая много да оценявам точно и най-вече това да води до максимална полза за ученика.

Не държа да съм казала нещо ново, а ... да помогна.

Поздрав :)

Линк към коментар
Share on other sites

Повечето от проблемите възникват непреднамерено, един е искал да помогне, друг не е бил разбран неправилно, няма какво да правим, влизаме, пишем във форумите и създаваме недоразумения. Думите са причина за недоразуменията и проблемите. Ако нямаше думи, ако бяхме безмълвни вечно, щяхме да се разбираме по-добре.

Линк към коментар
Share on other sites

:) Да не съдим по лице, а по права съдба да съдим, както е писано в Писанията. За това е необходимо чисто Духовно Око.

Има два метода за работа, които могат да бъдат предложени на всички учители.

Любов и Безразличие.

Необходима е точна преценка кога да се премине от първия към втория и кога да се върнем отново на първия.

Изисква се постоянна наблюдателност и научно изследване на въпросния човек с който работим или учим.

Училището е място, където се извършва обучение в две посоки едновременно - навътре и навън. Учителя, както и човек в живота си, се учи постоянно.

Работата с деца, юноши, младежи е трудна. Работата на учителя е отговорна и тежка.

Хубав метод е "сваляне на картите" на "четири очи", час след часовете. Разговор.

Ако това не върши работа се повтаря процедурата.

Пояснява се закона за причината и следствието и това е първато нещо, което трябва да научи младия човек.

"Ако сториш това ще се получи това и това."

Твърдоглавите ученици се уставят да си удрят главите в стената на законо на причината и следствито, докато тя не умекне и не стане възприемчива, но това се придприема, след като вече се направи всичко необходимо последното да бъде избегнато.

Както често се случва - в опит да помогнем и да омекотим житейските удари на някоя твърда глава в стената на закона, ния често вредим и удължаваме процеса времево.

Никой не е виновен, освен човешката система на живот. Животът и по-специално обществото ни приучва на криви привички, които после трудно биват поправяни.

Развиването на трето око е задължително за един учител, но за да не бъде от типа на Макаренко, е необходимо първо да се разтвори сърдечното цвете (лотус).

През сърцето към третото око, това е начина според мен за всеки човек.

:)

Редактирано от Ники_
Линк към коментар
Share on other sites

Аз мисля, че едва ли някой си е позволил до този момент да съди Максим .

Аз единствено бих казала ,че те подкрепям ,Макс , в предприетите действия .

Миналата година ми се наложи да оставя на поправителен 4 ученички ,при което положих огромни усилия да избегна крайните мерки .

Но уви . Те просто ме "задължиха " да го направя.

Разбира се взеха си изпита , но разбраха ,че даром 3 няма да получат , защото това 3 ще ми излезе солено после единствено и само на мен. Та се наложи да си го изкарат на поправителния изпит.

След него изведнъж се почувства една дистанция ,предизвикана от осъзнаването им ,че просто сме в различни позиции . Те и аз . И те не биха могли да ме съдят постоянно и да ми диктуват какво да правя. Факт е, отидоха на поправителен.

Този срок отново оставих 3 оценки слаб 2 на ученици , които изобщо не идват на училище или са идвали само веднъж или два пъти.

Абсурдна ситуация , която ме задължава да им напиша 2 -ки .

Е ,поне като си вземат бележниците ще разберат ,че имат 2-ки и ще се наложи да започнат да ходят на училище.

И когато го направят ,ще видят докъде са стигнали другите и ще им бъде много трудно да изкарат 3 за годината , ще им се наложи първо да идват на училище , второ да работят по задачите , които поставям. Което разбира се бих отчела като успех.

Ако системата работеше както трябва , би могло да се направи много повече от това ,но засега аз сама това мога да направя за тези 18 годишни неоформени хора.

Така ,че Макс единственото и най- позлотворно за теб решение е да пазиш нервната си система , емоционално да се запазиш от тях , защото ти си ,човекът, чийто нервни клетки са подложени на убиване ,а не те.

Успех, усмивки и споко .

Разгледах снимките , които си пуснал в сайта ,браво на вас , само така!

Чудесно ,че в град Шумен се случват подобни форуми .

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...