Виделината, светлината и тъмнината

[Донка]

„Виделина“ и „тъмнина“. Това са две думи, две условия за човека, както и за човешкия живот.

Тъмнината подразбира нещо гъсто, известна гъстота. Значи, искаш или не искаш, нещата стават, но не стават така, както ти ги искаш. Под думата „тъмнина“ ние разбираме всички материални светове.

виделината е вътрешната страна, а светлината – външната страна. Светлината е това, което се е проявило. То съдържа друго нещо в себе си. И думата „светлина“ е сложна. Светлината е изкуство, което трябва да се научи отвън, а виделината е един живот, който трябва да се научи отвътре. Тъй щото, като говорим за светлина, разбираме физическия свят. То е изкуството, което може да се научи отвън. Виделината пък се добива чрез знанието. За да стане учен, човек трябва да има виделина.

Виделината е условие за живота, но тя не е самият живот. Тъмнината пък е една дреха, необходима за материалния живот. Значи тъмнината е потребна за материалния живот, но не е потребна за вътрешния живот на човека. Тя е една необходимост, защото без нея неприятно е да ходите гол зимно време, без никаква дреха. Добре е зимно време да имате една топла, хубава дреха. Значи тъмнината е хубава топла дреха. Обаче, не взимайте думите ми криво, да мислите, че ви препоръчвам да ходите в тъмнина. Не, в тъмнината само човек си почива и спи, а във виделината той работи.

Виделината и тъмнината

Тези думи на Учителя, както и цялата беседа много силно ме заинтригуваха.

Как разбирате вие тъмнината, светлината и виделината за себе си, в живота около вас?

По какъв начин тъмнината осигурява почивката и дрехата ни за материалния живот?

Как знанието помага да се добие виделината? Какво означава за вас да се научи това изкуство отвътре?

Как разбирате проявите на светлината? Може ли човек да проявява светлина? Ако да - какъв е пътят да се научи това изкуство?

[Валентин Петров]

... Под думата „тъмнина“ ние разбираме всички материални светове.

...

виделината е един живот, който трябва да се научи отвътре. Тъй щото, като говорим за светлина, разбираме физическия свят. То е изкуството, което може да се научи отвън. Виделината пък се добива чрез знанието. За да стане учен, човек трябва да има виделина.

Виделината е условие за живота, но тя не е самият живот. Тъмнината пък е една дреха, необходима за материалния живот. Значи тъмнината е потребна за материалния живот, но не е потребна за вътрешния живот на човека

...във виделината той работи.

Виделината и тъмнината

Може ли човек да проявява светлина? Ако да - какъв е пътят да се научи това изкуство?

"виделината е ... живот ... отвътре"

Коя съм аз

?

Редактирано Декември 2, 2007 от Валентин Петров

[gies]

Донка много интересна тема...

и сега и аз се замислих как "по-точно и ясно" можем да си разграничим понятията...

засега мога да кажа това, което си мисля....че ако човек има виделина в душата си ще му е светло винаги и "отвън", независимо от "тъмнината", която ни заобикаля -поняга повече, а понякога по-малко...

[Ники_]

Здравейте!

Чудесна тема, поздравления!

За всички новопомазани - знайни и незнайни, разбира се и за всички "старопомазани":

1 Йоаново 2 глава

20. И вие имате помазание от Светаго и знаете всичко.

21. Не съм ви писал защото не знаете истината, но защото я знаете, и защото всека лъжа не е от истината.

22. Кой е лъжец освен оногози който отрича че Исус не е Христос? Той е антихрист който се отрича от Отца и от сина.

23. Всеки който се отрича от Сина нема нито Отца; [а който изповедва Сина има и Отца.]

24. И тъй, онова което сте вие от начало чули нека пребъде във вас. Ако пребъде във вас това което сте от начало чули, то ще пребъдете и вие в Сина и в Отца.

25. И това е обещанието което ни той обеща, живот вечен.

26. Това ви писах поради тези, които ви лъстят.

27. И помазанието което вие приехте от него, пребъдва във вас, и немате нужда да ви учи некой; но както истото помазание ви учи за всичко, и е истинно, и не е лъжливо, и както ви е научило, ще пребъдете в него.

28. И сега, чадца, пребъдвайте в него, та когато се яви да имаме дързновение, и да се не посрамим от него в пришествието му.

29. Ако знаете че е праведен, знайте че всеки който прави правда от него е роден.

[Ася_И]

Много хубава и интересна тема. А беседата е с много дълбок смисъл. Поне за мен.

„Виделината свети в тъмнината“ . Искам да обясня защо избрах тази мисъл на Учителя.

Божествената Светлина е навсякъде около нас, но ние с нашите ограничени възможности невинаги можем да я възприемем и тя остава като тъмнина. Но в това трудно време на духовна и материална криза в обществото, Бог продължава да се грижи за хората. Самата тази мисъл пръска светлина всред тъмнината на живота. И ни вдъхва надежда, че както от време оно Бог е работил, така и занапред ще продължи да работи в нашия живот. Да ни свети в тъмнината.

[Донка]

:thumbsup2: Благодаря ви приятели!

Днес мислих за тъмнината и написаното за нея. Ние като че ли се съсредоточаваме върху светлината и виделината, и априори приемаме тъмнината за злото. Оказва се, че не е точно така, но защо?

Тъмнината пък е една дреха, необходима за материалния живот. Значи тъмнината е потребна за материалния живот, но не е потребна за вътрешния живот на човека. Тя е една необходимост, защото без нея неприятно е да ходите гол зимно време, без никаква дреха. Добре е зимно време да имате една топла, хубава дреха. Значи тъмнината е хубава топла дреха. ...Не, в тъмнината само човек си почива и спи, а във виделината той работи.

същата беседа

Струва ми се, че тъмнината е онази част от вселената, която е недостъпна за нашите сетива и ум - за наше добро. Ние живеем в силно ограничен свят, но всяко отклонение от това ограничение би означавало смърт за тялото и ума, в които съществуваме тук и сега. В този смисъл затъмнението на смъртоносните за нас реалности ни спасява и ни помага да растем и да се развиваме.

Още нещо ми идва на ум - затъмнението, в което по естествен начин се намира по-голямата част от информацията, която достига до нас от нашия свят също е много важно за фокусирането на ума ни върху същественото. Нещо като светлото петно на фенерчето.

И на художника е нужна тъмнина, като сянка, като контраст на работата му, да може да се направят образите по-хубави, повече да изпъкнат. Сенките дават ефект на образите. При сенките добре изпъкват чертите на човека. За да изпъкне една добродетел в картината на художника, той трябва да тури сенки. Ако иска художникът да изрази, че един човек е честен, добър, умен или справедлив, той трябва да тури сенки, но не безразлично къде – точно определено е мястото на сенките. Той трябва да знае точно къде да тури сенките, да изпъкнат чертите на човека.

същата беседа

Може би сенките са това, което още не се е проявило в човека или за което ние все още не знаем...

Може би сенките са това, което естествено съпровожда нашите добри страни - другата страница на листа. Например, аз се отнасям с любов и разбиране към грешките на учениците си, защото допускам и на себе си правото да сгреша - дали от разсеяност или от незнание.... Ако аз не си оставях правото на тази "сянка", нямаше да мога да разбера грешките им и невниманието им. Любовта ми към тях щеше да зависи от грешките им и нямаше да мога да има помагам да израстват и да се учат - щях да ги съдя.

И още нещо открих:

под думата нощ разбираме, няма условия. Тъмнота е вътре. Тогава казва Христос, има един стих: „Иде нощ, когато никой не може да работи“. Защото благоприятните условия са в деня.

Съотношение между разумността и светлината. Спане и тъмнина

Тъмнината в ума - нашето неразбиране на ситуацията, тъмнината в сърцето ни - негативните емоции, които предизвикват неразбирането - това е преупредителният сигнал за съзнанието ни, че е време да "заспи", т.е. да спре да взема решения и да "работи", т.е. да ги реализира в поведение. Спането, бездействието дава време и спокойствие да се пренастроим, нещо като рестарт, дори преинсталация. не случайно казват "Утрото е по-мъдро от вечерта".

[Багира]

Наистина изключително дълбока беседа.

Куп гатанки..

Какво е тъмнината? Невежество, зло?

Тъмнината подразбира нещо гъсто, известна гъстота. Значи, искаш или не искаш, нещата стават, но не стават така, както ти ги искаш. Под думата „тъмнина“ ние разбираме всички материални светове.

Ни повече- ни по- малко. Влизането в материята означава липса на свобода. И това е така във всички материални светове. И близки, и далечни. И тънки, и по- плътни. Те са "тъмнина"

Сега аз искам да ви говоря за виделината, за да можете да вземете вашия дял и да придобиете вашето знание. Значи, виделината е вътрешната страна, а светлината – външната страна. Светлината е това, което се е проявило.

Това, което наричавме светлина е най- светлото, което познаваме. Но то не е "достатъчно светло" - то е външната проява на виделината и не е виделина. Знанието не е трупане на факти. Знанието е вътрешно притежание. Ако го има човек, де. То е свързано с виделината. Значи, въпреки материалността ни (гъстотата ни), някъде в нас има виделина. Но нямаме досег с нея, ако нямаме досег и с вътрешно знание.

Тъмнината пък е една дреха, необходима за материалния живот. Значи тъмнината е потребна за материалния живот, но не е потребна за вътрешния живот на човека.

Значи- не е "лоша". Но е необходимото "зло" в материалния свят. Ако имаме вътрешния живот, няма да ни е потребна "тъмната" дреха. Но докато открием този вътрешен живот, докато заживеем от него, ще ни трябва дрехата. Но не би трябвало да оставаме само с нея и да считаме, че тя е крайната цел. Стъпало е, и то ако не се заплеснем на него. Само стъпало. Окончателно може да се освободи човешкото същество след смъртта. Но ако няма досега с виделината смъртта си е смърт, даже да има вид на живот. (тоест дори и мислейки, че живеем, всъщност сме мъртви):

Смъртта е ограничение. Човек постепенно умира. Човек постепенно се ограничава, ограничава, докато дойде най-голямото ограничаване – смъртта. Смъртта иде от неразбиране на виделината. Смъртта иде от желанието на човека, който служи на тъмнината, да вземе виделината и да я ограничи. Всеки, който се опитва да хване светлината, виделината за себе си, той умира. Всеки човек умира, когато се опита да задържи виделината за себе си.

Ето кое е гибелно. Да вземеш виделината и да я задържиш за себе си. Е, бил е предупреден човека- :"но от дървото за познаване доброто и злото, да не ядеш от него; защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш"

Явно това познаване няма нищо общо с онова знание, което дава досега с виделината.