02.12.2007 г. - „Виделината свети в тъмнината.“

[Ася_И]

Мисъл за деня - 2 декември 2007 г.

"Виделината е вътрешната страна, а светлината – външната страна. Светлината е това, което се е проявило. То съдържа друго нещо в себе си... Светлината е изкуство, което трябва да се научи отвън, а виделината е един живот, който трябва да се научи отвътре. Тъй щото, като говорим за светлина, разбираме физическия свят. То е изкуството, което може да се научи отвън. Виделината пък се добива чрез знанието."

Из Виделината и тъмнината, 19^-а НБ, 11.IV.1937 г.

[Валентин Петров]

Сега ще ви изнеса един анекдот из живота на Хенрих IV. Един ден той отишъл на лов в гората и се заблудил, навлязъл навътре в гората и не могъл да излезе, да намери своята свита, своите благородници. На пътя си той срещнал един селянин с кола. Той го помолил да го изведе с колата си вън от гората, да намери своите хора, които го чакали. Хенрих IV се качил на колата (или на кабриолет, не се знае точно какво е било), но селянинът му дал почетно място и започнали да се разговарят. Хенрих IV запитал селянина: „С какво мога да Ви бъда полезен? С какво мога да Ви услужа?“ – „Искам да видя краля. Ще ми бъде приятно, ако можете по някакъв начин да ми съдействувате в това.“ – „Много лесна работа е тази. От мене само искай.“ – „Как ще стане това?“ – „Ето, скоро ще стигнем до едно място, дето ще видиш много хора събрани. Като видиш, че снемат шапки, един от тях ще остане с шапка на главата. Този, който остане с шапка на главата, той е Хенрих IV.“ Скоро те стигнали до едно място, дето благородниците чакали краля. Като слязъл от колата и се приближил до тях, всички свалили шапките си, само той останал с шапка на главата. Тогава Хенрих IV се обърнал към селянина и го запитал: „Видя ли, кой остана без да сваля шапката си? Видя ли, кой остана с шапка на глава?“ – „Не зная, господине, ние двамата с вас останахме с шапки.“

Сега, като ви привеждам този анекдот, намирам един смисъл в него, турен от автора, а аз му поставям друг смисъл. Казвам: Все трябва да остане един човек с шапка на главата си. Следователно не съжалявай, че си яздил на такава проста кола, защото коларят на тази кола остава с шапка на глава, когато всички останали свалят шапка на своя крал. И коларят искал да каже на краля: „Не съжалявай, че си се качил на такава проста кола, защото и мене французите ме почитат като тебе.“

И тъй, най-същественото нещо, на което шапката остава, това е виделината. Единственото място, дето шапката не остава, това е тъмнината. В тъмнината всички шапки слизат, свалят се, а във виделината всички шапки остават, т.е. качват се. Следователно, щом вашата шапка е на главата ви, вие сте виделина. Щом вашата шапка не е на главата ви, вие сте тъмнина. Не ме разбирайте криво. Когато шапката ви слиза от главата, тогава вие поздравявате вашия господар. Свалете шапката си от главата и поздравете този господар. Като се обръща към селянина, кралят го запитва: „Разбра ли сега кой е кралят?“ – „Не зная на кого свалят шапка, на тебе или на мене, защото и двамата сме с шапки на глава. Ако беше само ти с шапка, както и да е, но и двамата сме с шапки.“

Малко като символ на Учението.

Когато Учителят учи Ученика, всички свалят шапки.

Свалят шапки на Виделината.

Учителят дава Виделината на Ученика.

Те са под шапката на Виделината.

Учителят е ~чешмата, Ученикът е ~корито

Когато ученикът спре да учи и свали шапка, влиза под влиянието на тъмнината.

Никой вече не му сваля шапка защото няма вода

[Донка]

Всеки човек умира, когато се опита да задържи виделината за себе си. Виделината не позволява на никого да я пипа, нито да тури тапия върху нея, като частна собственост. Тя е единствената величина в света, която е свободна от владение от когото и да е.

Какво означава да "задържа виделината за себе си", да и туря тапия?

Може би да си присвоя правото единствен да виждам, а другите да поучавам с моята виделина?

За да разберете виделината и тъмнината, вие трябва да ги разглеждате като нещо вън от човешкия дух. Виделината е това, което крепи човешкия дух и му дава сила и мощ. В същото време, тъмнината е онова, което дава сила на човешкото тяло.

Имам още доста да помисля над смисъла на това... макар и да усещам истинността му.

[Багира]

Всеки човек умира, когато се опита да задържи виделината за себе си. Виделината не позволява на никого да я пипа, нито да тури тапия върху нея, като частна собственост. Тя е единствената величина в света, която е свободна от владение от когото и да е.

Изключително вълнуващо! Смразяващо!

Ето гледна точка, която добре обяснява тези думи:

Да предположим, че първоначално създаденото човешко същество е било същество на Виделината. Вероятно съществуването му е означавало равновесие между излъчването и поглъщането на Виделината. Какво се е случило, когато някои от тези същества са задържали част от Виделината, за съжаление, твърде добре знаем... Тогава става ясно казанато в Битие:

"От всяко дърво в градината свободно да ядеш;

но от дървото за познаване доброто и злото, да не ядеш от него; защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш. " Така човешкото същество е изгубило първоначалните си качества, Виделината вече не е негово вътрешно притежание. Вече има досег само с външния и израз- светлината. И живее в свят, в който нещата, които вижда, са "сенки" на нещата, които са. Защото те СА в един друг свят.

Редактирано Декември 2, 2007 от Багира

[Валентин Петров]

Всеки човек умира, когато се опита да задържи виделината за себе си. Виделината не позволява на никого да я пипа, нито да тури тапия върху нея, като частна собственост. Тя е единствената величина в света, която е свободна от владение от когото и да е.

Какво означава да "задържа виделината за себе си", да и туря тапия?

Може би да си присвоя правото единствен да виждам, а другите да поучавам с моята виделина?

да представи виделината за "моя" - ето проблема

Всеки човек умира, когато се опита да задържи виделината за себе си. Виделината не позволява на никого да я пипа, нито да тури тапия върху нея, като частна собственост. Тя е единствената величина в света, която е свободна от владение от когото и да е.

... първоначално създаденото човешко същество е било същество на Виделината.

Битие:

"От всяко дърво в градината свободно да ядеш;

но от дървото за познаване доброто и злото, да не ядеш от него; защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш. " Така човешкото същество е изгубило първоначалните си качества, Виделината вече не е негово вътрешно притежание. Вече има досег само с външния и израз- светлината. И живее в свят, в който нещата, които вижда, са "сенки" на нещата, които са. Защото те СА в един друг свят.

"само с външния и израз- светлината"\сетивата

- Липсва директният досег с Бога.

С чист живот и медитация да се свържем отново с Учителя в междувеждието.

"в природата има една вътрешна нишка, която прекарва добрите и лошите черти на цялото битие. Този закон съществува и във всеки човек. Ако погледнете човека, ще видите, че той е оплетен от нишки на тъмнината и виделината. Когато покрай вас минава една от тъмните нишки, вие ще бъдете неразположени. Ако минава някоя от светлите нишки, вие ще бъдете разположени. Преплитането на тъмните нишки със светлите постоянно създава вашите добри и лоши състояния, вашите вътрешни състояния. – Какъв е тогава изходният път? – Изходният път седи в това всеки ден да умножавате нишките на виделината. Нишките на виделината трябва да надминават тия на тъмнината, да дойдат по възможност до максимално число.

нишките на тъмнината могат да се намаляват, а нишките на виделината – да се увеличават. Нишките на виделината във вашия мозък са много по-силни, отколкото нишките на тъмнината. Най-хубавите чувства у човека се произвеждат от нишките на виделината. Хубавите, светлите мисли са плод на нишките на виделината. Благородните, моралните чувства са също така плод на нишките на виделината. Достойнството на човека, музиката, изкуството, поезията, изобщо всички хубави и красиви неща в света са все плод на нишките на виделината. Човек не може да бъде красив, ако няма поне три четвърти от нишките на виделината в себе си. По количеството на нишките на виделината се съди за красотата на човека.

Като отиде няколко пъти до извора за вода и се върне дома си, старият ще каже: „Сега започвам да разбирам защо сърцето се е пълнило и изпразвало. Ако сърцето някога се напълни с кал, ще трябва да отида на извора, да го разбълникам, да излея от него калта, да сипя чиста вода, пак да го разбълникам. Така трябва да направя няколко пъти, докато се съвършено изчисти.“ Така пълни и изпразвай сърцето 4–5 – до 10 пъти, докато съвършено се изчисти. Стомните, това са сърцата на хората, които, като пълнят и празнят от водата на чистия извор, и те най-после ще се изчистят.

... най-малко по 4–5 пъти на ден да ходите на извора да пълните стомните си, както и тия на своите ближни, да сипвате вода в каците им. С

„Виделината свети в тъмнината.“ ...нашият дух, нашата душа, нашият ум и нашето сърце са неразбрани неща... трябва да се изучава. Това, което е разбрано, трябва да се прилага. "

Виделината и тъмнината

Редактирано Декември 3, 2007 от Валентин Петров

[Ася_И]

Много хубава беседа.

„Виделината свети в тъмнината“ - искам да обясня защо избрах тази мисъл на Учителя за заглавието.

Да видим правилно ли съм разбрала нещата. Помагайте.

Божествената Светлина е навсякъде около нас, но ние с нашите ограничени възможности невинаги можем да я възприемем и тя остава като тъмнина. Но в това трудно време на духовна и материална криза в обществото, Бог продължава да се грижи за хората. Самата тази мисъл пръска светлина всред тъмнината на живота. И ни вдъхва надежда, че както от време оно Бог е работил, така и занапред ще продължи да работи в нашия живот. Да ни свети в тъмнината.

[Валентин Петров]

Така е. Всред тези трудности, може да загубим светлината си когато грешим.

Правите мисли и постъпки, говоренето винаги на истината, позволяват виделината да остане в нас.

Знание е нужно на човека. Ако знанието не повдига човешкия живот, то не е истинско. То е товар, с който човек сам не може да се справи. Ако знанието не се превърне на светлина, на която човек може да чете, то не е истинско знание. Колкото повече се пробужда съзнанието на човека, толкова повече се увеличава и светлината му. Като знаете това, работете върху пробуждане на съзнанието си, не го приспивайте. В Царството Божие може да влезе само човек с будно съзнание. Там не се приемат стари, хилави, с треперещи ръце и крака. Помнете: В Божествената Школа се приемат само млади хора. – Какво ще стане със старите? – Старият трябва да се подмлади, а младият да се превърне на слънце, да свети. Това изисква Божественото учение. То носи ред и порядък навсякъде. Ученикът носи уханието на цветята. Божественото учение изключва всякаква нечистота.

...

Ако твоята неправда не се превърне на правда, не можеш да станеш човек. Ако неправдата на света се превърне в правда, може нещо да се очаква от този свят.

Ако не прилагате Божественото знание, ще се натъкнете на знанието на черната ложа, от което произтичат всички нещастия. – „Но Бог ще ни помогне.“ – Как ще ви помогне, когато нямате една велика идея? – „Ще се молим.“ – Ще се молите, но няма да получите отговор на молитвата си. Мислите ли, че ако нямате успех, Бог е с вас? Докато не станеш едно с Бога, да имаш непреривен мир в душата си, да изпълняваш волята Му, никога не можеш да имаш пълен успех.

„Слънцето изгря“. – Много пъти е изгрявало слънцето, но ти не си го видял. Следователно, ако ти още не си цъфнал, гледай да цъфнеш. Силата на човека се крие в пукването на пъпката, в нейното разцъфтяване.

...

Не чакайте да залезе слънцето, че тогава да се оправят работите ви. Не, работите ви ще се оправят докато грее слънцето. Използвайте този момент. Очистете сърцата си според свободата, която Бог ви е дал....обещаеш ли нещо за Господа, ще го изпълниш.

...

Абсолютно никаква лъжа! Не позволявай на лъжата да застане между тебе и Бога като препятствие. Където е лъжата, там всички работи се развалят. Не слагайте никаква преграда между Бога и вашата душа. ... Преди да дойдете до чистотата, вие трябва да изключите лъжата от своя път. Тя прекъсва всякакво развитие. След лъжата иде смъртта. Който лъже, сам прекъсва връзката на своя живот...За предпочитане е всеки грях, но не и лъжата!

Помнете: Лъжата не се прощава. – „Какво да правя, когато мине през ума ми една лъжлива мисъл?“ – Хвани я за ухото и я изнеси навън с думите: „Никаква лъжа!“ Това са думи на Учителя. – „Какво да правя след това?“ – Ще говориш истината. Помнете: Ако искате да имате Божието благословение през тази година, откажете се от лъжата. Иначе всичко ще изгубите. Аз не искам нито един от вас да бъде ощетен.

Лъжата не е присъщо качество на човека; тя е присадена от друга култура. Вие не можете да я обичате. Лъжата има животински произход.

Ще прочета първа глава от Евангелието на Йоан: „В началото бе Словото, и Словото бе у Бога.“ (– 1-ви стих.) Под Слово разбирам разумността. Значи в началото бе разумността.

„И виделината свети в тъмнината, и тъмнината я не обзе.“ (– 5-ти стих.) – Защо не я обзе? – Защото разумността бе там.

„И Словото стана плът и всели се между нас.“ (– 14-ти стих.)

„И видяхме славата Негова, слава, както на Единороднаго от Отца – пълен с благодат и истина.“ (– 14-ти стих.) – Там, където има благодат, където има истина, там няма никаква лъжа. Където има лъжа, няма благодат, няма истина, няма Слово, нито разумност.

„И аз свидетелствам, че Този е син Божи.“ (– 34-ти стих.) – Кой е Син Божи? – Който никога не лъже.

...

Наистина, няма по-красиво нещо, да срещнеш човек, в когото няма никаква лъжа. Няма по-красиво лице от това, което никога не лъже. То е ангелско лице. Всичко може да каже, но лъжа – никога!

Къде е мирът? – Където няма лъжа. Сега вие, софиянци, през цялата седмица ще ставате в 4 и половина часа да изпълнявате наряда. Още със ставането ще си кажете: „Без лъжа!“ Ще скъсате връзките си с лъжата.

Абсолютната истина