Максим Добавено Декември 2, 2007 Доклад Share Добавено Декември 2, 2007 Как създаваме проблемите? Ако успеем да осъзнаем как сме създали един проблем, то той сигурно ще престане да бъде за нас такъв. Не знам как ги създаваме, но знам как ги увеличаваме. Стоим и мислим за прблема, а така той се разраства все повече и повече и ние ставаме малки. Превръща се в грамадна канара, а ние мъничета до нея. Ако не отдаваме голямо значение на даден проблем, той ще започне да се смалява-смалява все повече, а ние ще имаме усещането че се уголемяваме пред него, ставаме големи. Да не му отдаваме голяма значение, НО да го приемем като факт, а не да бягаме, да лъжем себе си като го отричаме. Отричайки нещо, съпротивлявайки се с нещо, ние му придаваме повече енергия и той се вкоренява още по-силно. Разтварянето на нещо, освобождаването на нещо, включително и на проблем става просто катко го наблюдаваме искрено. Наблюдавайки негативното, без да се хващаме за него, без да го отхвърляме, то намалява, а наблюдавайки позитивното, то се увеличава! Това е феномен. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
infinity1305 Добавено Декември 2, 2007 Доклад Share Добавено Декември 2, 2007 Аз не говоря за отлагане на проблема, а за успокояване стихията в нас. ...болката, страха и проблемите са илюзия Всичко е плод на нашето съзнание, възприятия и не-подготвеност. Стихията се успокоява сама, ако имаме правилно отношение към нея. Това не е лесно за преобладаващата ни степен на осъзнатост; още по-трудно е да запазим душевно състояние, при което стихията да не възниква - или рекпективно да не ни влияе още от самото начало, така че да няма нужда да я успокояваме... Едно е дали проблемите са илюзия (доста спекулативен въпрос...); друго е кой има право да каже, че са илюзия. Според мен - само онзи, който и в най-тежки или екстремни ситуации продължава да излъчва спокойствие и вътрешно щастие, както и любов към всичко съществуващо. Дано да съществува такъв човек днес на планетата; засега само се надявам, че го има, чувам слухове от много места, но поне където е било възможно да се проверят, фактите като че ли говорят друго за съответните набедени величия... Ето точно от тук и възникват проблемите - от това разделение. Ти смяташ че може би има един човек, способен на това, аз смятам, че всеки един човек е способен на това. Абсолютно всеки един. Необходими са практики и желание за самоосъзнаване и самоусъвършенстване, и всичко се случва. Със съмнения и неверие само буксуваме... А началото на този красив път към просветление е една пътечка, наречена без-емоция. Аз и викам тишина. -------------------- Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Декември 2, 2007 Доклад Share Добавено Декември 2, 2007 Имаме едно препятствие. То е реално, не е илюзия. Илюзия е връзката която създаваме между това препятствие и нас самите. Това, че го класифицираме като трудно, нерешимо, незначителено, несправидливо и др. под. Често правим от мухата слон или обратното - опитваме се да не го забелязваме. Друг вариант - нямаме препятствие, но поради неправилно възприемане на действителността, създаваме в себе си отношение, като че ли препятствие съществува. Това отношение разбира се е илюзорно, но то вече създава едно препятствие. Например поради едни или други обстоятелства, оставам с впечатлението, че някой не ме харесва. Това не е вярно, но аз съм останал с такова впечатление. Представата, която имам за ситуацията е едно препятствие, защото аз съм зависим от него. Илюзия е че си мисля, че другия не ме харесва, но може ли да се каже, че препятствието изразяващо се в мнението ми за другия не съществува? Кое е проблемът - препятствието или отношението ни към него? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
infinity1305 Добавено Декември 2, 2007 Доклад Share Добавено Декември 2, 2007 (edited) Кое е проблемът - препятствието или отношението ни към него? Нашето отношение. Подхода. Препятствието е илюзорно. Понякога прекаленото драматизиране ни блокира. Или греша...? Пример - Аз нямам достатъчно вяра в себе си, затова смятам, че някой може би не ме харесва. Драматизирам. Последствията от това са задълбочаване на редица лични и личностни проблеми. Понякога поемам негативни енергии и вместо да ги оставя да преминат край мен аз ги поглъщам, а неверието в собствените ми сили ги удвоява, вместо да ги филтрира. Ако гледам на света с усмивка, и света ще ме гледа с усмивка. "Когато гледаме към бездната, и бездната гледа към нас." Настройка е... ... Покоя, тишината, радостта, любовта, разбирането, осъзнаването, все неща, които помагат за разрешаване на проблема по - горе. Според мен. Редактирано Декември 2, 2007 от infinity1305 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Декември 2, 2007 Доклад Share Добавено Декември 2, 2007 Кое е проблемът - препятствието или отношението ни към него? Нашето отношение. Подхода. Препятствието е илюзорно. Понякога прекаленото драматизиране ни блокира. Или греша...? infinity,когато написах предишния си пост, мислех за един проблем, който от известно време ме мъчи и генерира много отрицателни мисли в мен. Може някои да решат, че това изобщо не е проблем или че преувеличавам. Имам предвид пълзящото застрояване на Рила и Витоша. Някои хора са решили да приватизират свещенната планина на България. Тежкото тук е че се чувстваш безсилен, каквото и да правиш. Може би прекалено драматизирам...незнам. Не писах нищо в съответната тема, тъй като съм много ядосана и кой знае какво ще напиша. Но тук не се въздържах. Знам за младежите еколози, които намират сили да се борят и се възхищавам от тях. Спомням си когато ги арестуваха за един протест, при условие, че само преди няколко дена беснеещи цигани, заплашващи българите с унищожение, минаха без нито един арест. Това не е ли проблем? Извинявам се ако съм нарушила добрия тон. Все пак какво се прави с проблеми, които не зависят от нас. Но от които зависи бъдещето на децата и на нацията изобщо? Май не му беше мястото на този пост тук... Това не е личен проблем, но...? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аделаида Добавено Декември 2, 2007 Доклад Share Добавено Декември 2, 2007 Нужно е да зопочнем от себе си, като за начало. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Mindfield Добавено Декември 2, 2007 Доклад Share Добавено Декември 2, 2007 Погрешно тълкуване на думите ми. Един без-емоционален поглед на проблема би показал и пътя към разрешаването му. Цитата е в отговор на мнение ... Мнението бе моето, и то също e неправилно тълкувано а може би и написано Подходът който имах предвид също си е рационален - НЛП е нервно лингвистично програмиране. То значи да ползваш определени жестове ("мудри" ), цветове, тон на гласа, музика и пр. за да провокираш определени емоции в другите, в тебе. Ползват се емоции но не като поглед над проблема а като инструмент... (иначе, без емоции, без чуства човек не живee... ) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
infinity1305 Добавено Декември 2, 2007 Доклад Share Добавено Декември 2, 2007 (edited) Любо, съгласна съм... донякъде... Може би разминаването в гледните ни точки е различното възприятие на понятието емоции... За мен те са нещо абсолютно ненужно, и се старая да се оттърва буквално от тях, като любовта и производните и аз не смятам за емоции. Колкото и странно да се стори на четящите, аз усещам любовта като живо същество, което диша, а спонтанната радост от нейното присъствие - за даденост. Само е толкова трудно да се достигне до тези състояния... и не е невъзможно. ----------------------- Бина, какво бих могла да кажа, освен че имам непоклатима вяра в природата. Ако хората можехме да се осъзнаем навреме, нямаше да губим толкова много, и да и вредим, а после тя да си ни го "връща" образно казано... Бихме живели в хармония с нея. Да кажем - ненаучен урок... На тази земя според мен няма нищо случайно. Редактирано Декември 2, 2007 от infinity1305 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Декември 2, 2007 Доклад Share Добавено Декември 2, 2007 (edited) infinity,когато написах предишния си пост, мислех за един проблем, който от известно време ме мъчи и генерира много отрицателни мисли в мен. Може някои да решат, че това изобщо не е проблем или че преувеличавам. Имам предвид пълзящото застрояване на Рила и Витоша. Някои хора са решили да приватизират свещенната планина на България. Тежкото тук е че се чувстваш безсилен, каквото и да правиш. Не си безсилна, мила, това е именно илюзията. В теб е цялата сила да насочваш творческата си енергия, накъдето искаш, а именно не чрез гняв към строящите грозните постройки. Отправи мислите си към Майката Земя, към Великата Богиня Майка, дай й силата на твоята вяра, а тя ще се погрижи света на разрушителите да отеснее. Не се борим с оръжия, а с Любов и молитва. Иди на едно от светите за теб места или на което и да е място и кажи това (но може да си измислиш и друго): Космически Сили на Светлината, давам разрешение на потока на енергиите на Светлината и Любовта да премине през мен и да се заземи в мястото, където съм. Нека заземяването на тези енергии бъде устойчиво и потокът, преминаващ през това заземяване да нараства непрекъснато и да трансформира нашата планета Земя в планета на Светлината и Любовта. Активирам това място със Светлина и Любов и нека то остане активирано и след като си отида оттук. Остани поне 3 минути неподвижна и безмълвна и остави нещото да протече през теб. Не се предавай на мисли дали това помага, а просто го прави. Може да се изненадаш. Ако повишим вибрацията на определени места по този начин, "онези" ще си отидат сами. Редактирано Декември 2, 2007 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Декември 2, 2007 Доклад Share Добавено Декември 2, 2007 infinity,azbuki благодаря Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Декември 2, 2007 Доклад Share Добавено Декември 2, 2007 потока на енергиите на Светлината и Любовта да премине през мен и да се заземи в мястото, където съм. Нека заземяването на тези енергии бъде устойчиво и потокът, преминаващ през това заземяване да нараства непрекъснато и да трансформира нашата планета Земя в планета на Светлината и Любовта. Активирам това място със Светлина и Лzбов и нека то остане активирано и след като си отида оттук. :feel happy: Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Mindfield Добавено Декември 2, 2007 Доклад Share Добавено Декември 2, 2007 @infinity: Да, това са различни неща - чуствата на душата и обикновените животински чуства (на "емоционалното тяло"). Така че приемам корекцията и не следва понятието да е емоции, може би точно Любов и нейните производни съм имал предвид. Нейните производни... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Декември 2, 2007 Доклад Share Добавено Декември 2, 2007 Напълно съм съгласна с Донка: Има и още една страна - дали не обичаме да имаме проблеми, които да решаваме, защото се чувстваме "мъртви" и ни е скучно ако нямаме проблеми. Тогава емоциите дават задачка на ума да ги създаде, за да ни съживи. Отдавна подозирам, че е точно така. Малък номер на егото, за да се чувства значимо. Наистина това може да има съществен дял и в националните ни проблеми, тъй като българите сме големи индивидуалисти, с големички ега. Не можах да разбера защо Инфинити счита, че не съм разбрала метода и. Не виждам съществена разлика между "не- емоционален подход" и "поглед отстрани". Може би защото аз самата постигам дистанциране от емоциите именно чрез поглед отстрани. Но пък може Инфинити да го постига по друг начин. Но това няма голямо значение. Повече умения за решаване на проблемите- повече решения и по- малко проблеми! Освен ако... предположението на Донка не е правилно поне за известна част от проблемите. (боя се, че всъщност е за по- голямата част). Тогава може да се окаже, че колкото повече умеем да решаваме проблеми, толкова повече проблеми ще ни изникват за решаване. Как да не се сетим за битката на Иван селския син с Чудо- Юдо, което си имало вълшебен пръст, с който щом му отрежат една глава, драсва по отрязаното място и там веднага израдтват две нови глави! Тогава ще се окаже, че всичките ни проблеми са всъщност само един... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Декември 2, 2007 Доклад Share Добавено Декември 2, 2007 (edited) ...ДУХОВНО НЕВЕЖЕСТВО? Редактирано Декември 2, 2007 от Добромир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Декември 2, 2007 Доклад Share Добавено Декември 2, 2007 (edited) Прилича, нали? Обаче не звучи никак приятно за нежните човешки уши! Редактирано Декември 2, 2007 от Багира Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
infinity1305 Добавено Декември 2, 2007 Доклад Share Добавено Декември 2, 2007 Не можах да разбера защо Инфинити счита, че не съм разбрала метода и. Не виждам съществена разлика между "не- емоционален подход" и "поглед отстрани". Може би защото аз самата постигам дистанциране от емоциите именно чрез поглед отстрани. Но пък може Инфинити да го постига по друг начин. Но това няма голямо значение. Да, в това си права - наистина няма значение Все има някой, който ме е разбрал. ------------------ Добромир, всички сме духовно невежи, но всички имаме възможността да се научим. Но можем да се научим като се занимаем със себе си, не с другите... си мисля аз. Поне за начало Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Silviya Добавено Декември 2, 2007 Доклад Share Добавено Декември 2, 2007 А началото на този красив път към просветление е една пътечка, наречена без-емоция. Аз и викам тишина. -------------------- Стихията се успокоява сама, ако имаме правилно отношение към нея. Това обаче не е лесно при преобладаващата ни степен на осъзнатост; още по-трудно е да запазим душевно състояние, при което стихията да не възниква - или респективно, да не ни влияе още от самото начало, така че да няма нужда после да я успокояваме. Но повечето хора се молят за лек житейски път, а не за силно сърце, което да устоява на изпитанията.... -Добромир А точно тази стихия те извежда до Тишината. И за това се изисква "силно сърце", смелост,да. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Декември 2, 2007 Доклад Share Добавено Декември 2, 2007 Добромир, всички сме духовно невежи, но всички имаме възможността да се научим. Но можем да се научим като се занимаем със себе си, не с другите... си мисля аз. Поне за начало Да, съгласна съм с това. Обаче сме имали поне няколко хиляди години да се научим (а най-вероятно и много повече), пък не сме мръднали много-много в правилната посока сякаш. Затова и продължаваме да сме потънали в проблемите си или поне повечето от нас. Единствено подобряването на разбирането ни за живота и света въобще може да разреши този въпрос. И докато се намираме тук, на Земята, си струва да работим именно на това поприще. Точно в това виждам и основната функция на форумите в този Портал за съзнателен живот и въобще на целия сайт - поздравления за което Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Mindfield Добавено Декември 2, 2007 Доклад Share Добавено Декември 2, 2007 Хмм... Може би всичко първо следва да се преглежда веднъж на спокойствие, докато светът рухва около човек. Дори в абсолютната катастрофа да се вижда все още положителното. Това може да изглежда като черен хумор, вид стоицизъм, но така човек снема маската на нещата около себе си. -- перефраза от Ruediger Hoffmann - немски кабаретен комик Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Trichocephalus Добавено Декември 3, 2007 Доклад Share Добавено Декември 3, 2007 (edited) Току що се затвори една интересна тема - тази за християнския психотерапевт. ........ И така - как решавате проблемите си - като ги замацвате от зрението си и бягате от тях, защото са болезнени за вас или като ги доразкривате напълно, въпреки болката и се опитвате да се изчистите от тях? Или с други думи криете ли се от страховете си и проблемите си или се стремите да се срещнете очи в очи с тях и да ги преодолеете? ..... Принципно-всеки проблем си има своя специфика и съответно начин за действие.Понякога бягството помага, а противопоставянето пречи, а в други случаи е точно обратното. През неособенно дългия си съзнателен живот съм възприел следната тактика: 1.)дефиниране на проблема-какъв е 2.)етиология и генеза на проблема-от какво се е получил въпросния проблем, и дали произлиза от мен, от мое действие или бездействие, или от външна причина 3.)моментно състояние на всички, свързани с проблема (старая се да съм максимално обективен, доколкото е възможено и да преценявам състоянието на засегнатите от проблема) 4.)справяне с проблема.Тук идва интересната част, която е като уравнения от 3-ти порядък с много неизвестни В тази част се опитвам да преценя какви ще са последиците от моите действия (имам предвид активни действия-срещне очи в очи с тях и преодоляне, без оглед на последиците върху околните хора или предмети) или бездействия (замацване от зрението си и бягатне от тях). Към всеки проблем аз подхождам индивидуално, стемейки се да бъда максимално обективен.Понякога е много трудно, тъй като върху преценката ми тежи и самият проблем Когато проблмът е сложен, а неизвестните за мен са много, прибягвам и да услугите на приятелски настоени към мен личности, тъй като не съм в състояние да обхвана с поглед цялата дъска.. p.s.Забравих да добавя-че целият процес ни ми отнема много време, но задължително се налага да мисля за нещо друго или да правя (обикновенно решението на някой проблем ми изниква след секс, в минутите, в които съм абсолютно отпуснат и си пуша блаженно цигара....Не знам защо се получава така-явно имам нещо извратено в съзнанието си, но след оргазъм , мозъкът ми работи сякаш на друго ниво.... Редактирано Декември 3, 2007 от Trichocephalus Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest бяса Добавено Декември 3, 2007 Доклад Share Добавено Декември 3, 2007 Аз нямам проблеми. Не съм компетентен по темата. Но имам си правило: най-важните неща, "искам" от себе си. ... дано ме разбирате, защото не мога да бъда по-ясен. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Trichocephalus Добавено Декември 3, 2007 Доклад Share Добавено Декември 3, 2007 Аз нямам проблеми. Не съм компетентен по темата. Но имам си правило: най-важните неща, "искам" от себе си. ... дано ме разбирате, защото не мога да бъда по-ясен. Разбирам те, но все пак срещаш трудности и препядствия, докато се опитваш да накараш себе си да направиш нещо. Как се справяш с това?Със своята собствена съпротива? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest бяса Добавено Декември 3, 2007 Доклад Share Добавено Декември 3, 2007 ОК няма съпротива то е просто процес, съображения има и знания, опит, емоции..., хиляди други неща, ... но всичко е В теб. Мъдрост тябва Велика, че следствия винаги има. а аз нали съм си грешен, какво са виновни. "ония"? Дерзай, брате /сестро/,.. защото - Ти си човека you are the man....... и горе главата Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
soami Добавено Декември 7, 2007 Доклад Share Добавено Декември 7, 2007 Току що се затвори една интересна тема - тази за християнския психотерапевт. И тъй като, както в повечето случаи се процедира в този сайт, тъкмо когато се достигне до същината на някой проблем, тъкмо когато той се напипа, темите се затварят, ще си позволя да направя нещо, което изключително рядко - само веднъж, съм правела - да отворя нова тема. Пък колкото оцелее тук, толкова... И така - как решавате проблемите си - като ги замацвате от зрението си и бягате от тях, защото са болезнени за вас или като ги доразкривате напълно, въпреки болката и се опитвате да се изчистите от тях? Или с други думи криете ли се от страховете си и проблемите си или се стремите да се срещнете очи в очи с тях и да ги преодолеете? Държа да спомена, че ми е все едно дали ще пише някой тук или пък темата ще бъде затворена от модераторите на форума Човешките взаимоотношения. Много интересна тема, дали е възможно да с екоментира? Модераторска бележка: Темата е отворена отдавна! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest НиколаДамянов Добавено Декември 7, 2007 Доклад Share Добавено Декември 7, 2007 Как решаваме проблемите? Много общ въпрос,в смисъл има и проблеми и ПРОБЛЕМИ ...зависи от "камбанарията" ...но в общи линии нещата смятам,че могат да се сведат до следната конструкция: 1.Търсене на окултен отговор на въпроса "Защо...?" Значи,защо ми се е случило това...?защо сме болни?защо куцаме?защо нямаме пари?защо имам проблем с детето?защо ... /и така до безкрай/ Изходната точка е това,че в природата няма "случайни неща" ... просто към даденият момент ние сме зациклили,защото сме излезли извън своето предназначение,с което сме слезли от горе... С една дума: придобиваме някаква дисхармония,във връзка с това,което ни е отредено да правим,... и следват проблеми! Много просто и трябва да се радваме за това...Разбира се,че е по лесно някой ангел хранител да ни "казва",за да не се напъваме да мислиме и респективно да нямаме проблеми,но това е опасен начин...През "вратата" могат да влизат и лоши и да ни говорят и глупости.Такъв е закона и няма изключения!Примери много...тогава хората започват да се изживяват като "ясновидци", започват да търгуват...и какво става - страданията се умножават още повече!!! Следователно пак трябва по-старият познат метод да се работи за възстановяване на хармонията...т.е. чрез страданията и проблемите... Ако се замисли човек,то трябва да е само доволен и благодарен за това...но да не разводняваме! Опасности при т.1 : Наблюдавал съм много случаи,когото човек разсъждава много субективно и не може да излезе от стереотипите си,които е изградил и съответно няма обективни отговори на окултното "Защо...?",в много случаи и прекалената интелигентност,която е задръстила мозъка с информация,пречи последния да функционира правилно ...А като добавим склонността човек да се оправдава...представяте си до какво "манджа с грозда" се стига. Та от там идва по трудното решение в някой ситуации... Обръщам по голяма внимание на тази точка,защото при правилен подход тук проблема са решава над 80% !!! 2.Проработване на интуицията След като имаме вече отговор на "Защо?..." неминуемо ще ни проработи интуицията и ще ни се дадат начини за решаване на проблема.Ще получил някакъв вътрешен усет и импулс за решение и действие...това за жените е много лесно,но е жалко,че много от тях остават на това ниво и действат..,а не продължават с т.3 ... 3.Осмисляне на решението продиктувано от т.2 т.е.Импулса,който сме получили трябва да го проверим дали не е под формата на скрити наши желания и стремежи,които почти винаги не са в хармония с разрешаване на проблемите,а точно обратното - задълбочават ги или създават нови такива! Изхода - правим обектен анализ,дали нашите действия по решаване на проблема,няма да доведат до нарушаване на някой основни закони ...Ако се впуснем в по подробна медитация веднага ще получим светлина и така ще можем да хармонираме поне на 90% нашите усещания с нашият размисъл,което пък ни дава вече 90% положителен изход от проблема! 4.Получаваме нужното вдъхновение - Това е още един тест,че сме на прав път и успеха ни е почти 100% ...т.е. Тръгваме да действаме и кипим от енергия,...а всичко с което се захванем просто сякаш се решава от самосебе си... Много интересно чувство!Душата ни винаги трепти,...приповдигната,а на моменти е екзалтирана...пълна хармония и светлина имаме... Струи абсолютна убеденост от всичко,което правим..Направо великолепно състояние! Е това е в най общи линии,...аз поне до сега не съм срещал проблем който да не може да се разреши! Успех! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.