Донка Добавено Ноември 30, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 30, 2007 Идеален приятел? Идеални колеги? Идеален съпруг/а? Щом е идеален, това не означава ли, че е измислен от нашите желания? Ако искаме от нещо или някого да отговаря на идеала ни, то ние не ограничаваме ли собствената си и неговата свобода? От друга страна ако нямаме известна определеност за това, което ни допада и ни носи радост и спокойствие или тръпка, може би няма да можем да го познаем или постигнем? Помагат или пречат идеалите, които си изграждаме, когато те определят човешките взаимоотношения? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иво Добавено Ноември 30, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 30, 2007 (edited) Има обаче известна разлика между "идеал" в духа на използване на тази дума от Учителя и термини като "идеален приятел", "идеален колега", "идеален съпруг" и т.н. Доколкото аз съм разбрал, Учителя позлва думата идеал, в смисъл на най-висок и чист стремеж в сърцето и душата на човека. Ето няколко мисли от лекцията "Високият идеал", която препоръчвам на всеки, който реши да участва в тази тема. "Природата обича само онези, които имат висок идеал. Тя ги нарича свои възлюбени деца и по име ги знае. А ония, които нямат никакъв идеал, не са записани в нейната книга. Те са оставени в нейните изби за далечни дни, за далечни времена. Тъй щото, когато някой се почувства изоставен от Бога, от Природата и никой не му обръща внимание, ще знае, че причината е в самия него - няма висок идеал. Това е закон." "Прилагай високия идеал навсякъде в живота си! Ако търсите книги за четене, намерете книгите на най-знаменития писател, на най-красноречивия проповедник. Ако искате да посетите някоя художествена галерия, идете в изложбата на най-видния художник..." "Природата познава кои от нейните деца имат висок идеал и кои нямат идеал. Всеки момент тя ги поставя на изпит. За да познае какво се крие в гънките на човешката душа, какво се крие в дълбочината на човешкия ум и на човешкото сърце, какви пориви и стремежи го вълнуват, тя го пуща в своята градина, насадена с множество плодни дървета, окичена с различни плодове, от различни качества и внимава на кой от тях ще посегне. Ако откъсне от най-хубавите плодове, Природата пише в книгата си: "Ето едно от моите умни деца, с висок идеал. От него човек ще стане!" " "Вложете високия идеал в душата си, да видите как ще се подобри вашият живот. " Редактирано Ноември 30, 2007 от Иво Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Ноември 30, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 30, 2007 :thumbsup2: Много точно казано. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Ноември 30, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 30, 2007 Благодаря ти, Донче, че отвори тази тема, защото наистина има нужда от уточняване и изясняване на нещата (че малко се получиха едни недоразумения в една друга тема)! Цитатите, които е дал Иво много добре изясняват разликата между високия идеал по принцип и това, което ние се опитваме да наложим като критерий на околните. Много е важно да се стремим към високия идеал, да го прилагаме в живота си! Този, който няма идеал в живота си - ами, в същност на къде е тръгнал? - най-малкото не е ясно. Съвсем друго е обаче да изискваме и да налагаме на всички и всичко около нас да бъде идеално. И то по някакъв дефиниран от нас идеал. А ако на хоризонта не се очертава никакъв идеален човек, който да е подходящ за приятел, колега, съпруг - значи, седим си самотни ли? Или оглеждаме се и не намираме никаква идеална по нашите критерии работа - значи, стоим си безработни ли? и т.н. Аз самата не съм идеална. Стремя се към определен идеал, да, обаче не съм го постигнала за себе си. Другите около мен също имат идеали. Но дали техните съвпадат едно към едно с моя? Едва ли. Дори и когато гледаме приблизително в една и съща посока, пак ще има известни разлики, най-малкото поради различия в еволюционното ни ниво. От тази гледна точка е дори вредно да налагаме нашия идеал на околните и при взаимоотношенията си с тях. Да се стремим към най-доброто в живота си според конкретните ни разбирания в момента - само това можем в действителност да правим и точно към това апелира в горните цитати Учителя! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Ноември 30, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 30, 2007 Искам да допълня, че отношението ни към собствения идеал разкрива дали се отнасяме към него градивно или напротив. Ако идеалът за нас е своего рода упражнение в осъзнаване - всеки път все по-точно да напипваме същественото за себе си и за другите, определено това е добре! Ако обаче той е критерий за самооценката ни, така че да се вбесяваме на себе си и на целия останал свят, ако видим, че се разминаваме с него - е, тогава... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest бяса Добавено Ноември 30, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 30, 2007 Щом е идеален, това не означава ли, че е измислен от нашите желания? "Пигмалионизъм" се нарича. Създаваш си"образ", който да обичаш. В оригинала, мисля, беше скулптура. /Прфесионалното заболяване на скулпторите - шегичка/. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Ноември 30, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 30, 2007 (edited) Конкретното състояние може да е много далеч от съвършенство. Повечето хора ще махнат с ръка. Но и това отличава Учителите от обикновените хора. Техният поглед напипва зад привидно разхвърляните човешки качества стремежа към мечтата. Душата се стреми към Бога живот след живот! Големите души са практични. Те водят учениците през извършване на съответни за тяхното ниво задачи. Без да губят от погледа си и по-далечните цели пред душата и духовните групи. Когато целите са ясни, има яснота и за съвместния път. Но ако целите са различни? Тогава по съвместния път може да има дисхармония. Орел, рак и щука ... слаби резултати Запример, ако някой преди да е станал добродетелен иска да стане богат и силен, той е на крив път в живота си. Преди всичко човек трябва да стане добродетелен. Изгуби ли доброто в себе си, всички други придобивки се равняват на нула. Човек трябва да постави доброто като единица мярка в живота си, и след това може да бъде и богат, и учен, и силен, и щастлив.Единица мярка Затова е хубаво тези неща да са максимално ясни и открити още отначало. Мисля че в бъдеще когато се запознават духовни хора, ще обменят първо мисли за това какви са техните идеали и мечти. Все още може да има разлики в способите да се постигне целта, но това са преодолими неща - Желанието на човека да изпълнява волята Божия е вложено в него още от началото, но е събудено в настоящия му живот. Всеки човек има дълбоко желание в себе си да изпълни волята Божия. Бъдете доволни от онова, кое Бог ви е дал. Прегрешението е от наша страна в сегашния живот да мислим, че ние не сме даровити. Погрешно е. Всеки един от нас Бог му е дал повече, отколкото трябва. Ще разработвате. ... Ние едва сме започнали.Единица мярка Редактирано Ноември 30, 2007 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Ноември 30, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 30, 2007 Идеален приятел? Идеални колеги? Идеален съпруг/а? Щом е идеален, това не означава ли, че е измислен от нашите желания? Ако искаме от нещо или някого да отговаря на идеала ни, то ние не ограничаваме ли собствената си и неговата свобода? От друга страна ако нямаме известна определеност за това, което ни допада и ни носи радост и спокойствие или тръпка, може би няма да можем да го познаем или постигнем? Помагат или пречат идеалите, които си изграждаме, когато те определят човешките взаимоотношения? В този контекст в който си задала темата, "идеалът" изразява това, което искаме да получим, а не това което искаме да постигнем. Т.е. "идеалът" се явява просто един продукт на желанията ни, едно искане, което няма нищо общо с промяна в самите нас. Идеала е за да се следва, да се постигне. Ако идеала не се следва, той е една илюзия, самозаблуда. Т.е. опитваме се да го принизим до собственото си ниво. Това разбира се можем да наречем "идеал", само защото така ни е изгодно. Желанието също се следва и се постига, но идеала изразява вътрешен стремеж. Идеала изисква усилия за да го постигнеш, а желанията изискват усилия за да ги преодолееш. Постигането на идеала задължително означава да се променим, докато желанията обикновено ни държат в плен на едно място. Стремежът винаги предполага някакви усилия. Неговия източник не е в астралното тяло, а в атмичното, т.е. той произтича от волята. Разбира се будхичното, астралното и менталното тела също вземат участие. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Ноември 30, 2007 Автор Доклад Share Добавено Ноември 30, 2007 Благодаря Станимир! От доста време ме кара да се замислям този проблем и това терминологично двусмислие - никак не е безобидно. Затова и поставих темата така... Импулс ми беше и днешната мисъл за деня - Аз не търся в света светии, нито търся гении или талантливи хора, но и грешници не търся. Какво търся? Аз за себе си зная какво търся. Аз търся само Едного в света. Във всички хора аз търся Бога – нищо повече. Ако срещна един грешник, в него аз търся Бога. Като видя богатия, сиромаха, животното, водата, растенията, камъка, въздуха – във всичко търся и виждам Бога. И мечката като срещна, тя престава да бъде за мене мечка. Мечката е мечка, докато не съм видял Бога в нея. Щом видя Бога в мечката, тя ми става мила и приятна." Сигурно не случайно Учителят е разграничил "търсенето на светии и грешници" - т.е. нещо, което отговаря на някакъв идеал и съответно не отговаря на него - от търсенето на Бога във всички хора и животни и растения и камъни... Никак не е толкова просто да го разграничаваме в живота си - ежедневния, обаче. Добромир даде нещо много ценно според мен - Ако идеалът за нас е своего рода упражнение в осъзнаване - всеки път все по-точно да напипваме същественото за себе си и за другите, определено това е добре! Ако обаче той е критерий за самооценката ни, така че да се вбесяваме на себе си и на целия останал свят, ако видим, че се разминаваме с него - е, тогава... Дали сме зависми от това, което наричаме идеал? Дали този идеал ни подтиква към деление вместо към единение; към противопоставяне и осъждане и отхвърляне вместо към разширяване на разбирането и приемането на различното и непознатото. Дианче :thumbsup: И казаното от теб в другата тема също ме подтикна към тези размисли. Докато имах "идеал за щастливо семейство", който беше нещо като модел на отношенията в него, имах нещастно семейство. Докато имах идеал-модел за развитие на детето и неговото поведение, все класирах учениците си според него и все се стараех да ги приближа към моя идеал-модел и се разочаровах, когато те си вървяха по своя път и по своя начин. Накрая осъзнах,че и за себе си съм имала идеал-модел за жена и съпруга и учител... и разбира се с високо вдигната летва така,че никога да не я стигна.... Идеалът - модел сега за мен е нищо повече от гордост и суета. Сега се опитвам да осъзная и реализирам в ежедневието си идеала - търсене на Бог във всичко и всички. Звучи толкова простичко, но не е, когато се превръща от красива теория в подробностите и дреболиите на живота тук и сега... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Ноември 30, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 30, 2007 (edited) Хоризонтът е един идеал. Той никога не може да бъде стигнат, но пък е стимул за движение. Редактирано Ноември 30, 2007 от Силвия СД Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Ноември 30, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 30, 2007 Там, където небето и земята са едно... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest бяса Добавено Ноември 30, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 30, 2007 Хоризонтът е един идеал. Той никога не може да бъде стигнат, но пък е стимул за движение. ... "тъй вярно" + "обещание", че винаги ще има нов. А именно в движението към - "където - там", себе си откриваме ... и преоткриваме. И с мъничко късмет - приятели попътни ... за подкрепа. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Ноември 30, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 30, 2007 Там, където небето и земята са едно... Да! в допълнение: Преди това се минава под Дъгата. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Декември 1, 2007 Доклад Share Добавено Декември 1, 2007 (edited) Дали сме зависми от това, което наричаме идеал? Дали този идеал ни подтиква към деление вместо към единение; към противопоставяне и осъждане и отхвърляне вместо към разширяване на разбирането и приемането на различното и непознатото. Докато имах "идеал за щастливо семейство", който беше нещо като модел на отношенията в него, имах нещастно семейство. Докато имах идеал-модел за развитие на детето и неговото поведение, все класирах учениците си според него и все се стараех да ги приближа към моя идеал-модел и се разочаровах, когато те си вървяха по своя път и по своя начин. Накрая осъзнах,че и за себе си съм имала идеал-модел за жена и съпруга и учител... и разбира се с високо вдигната летва така,че никога да не я стигна.... Идеалът - модел сега за мен е нищо повече от гордост и суета. Сега се опитвам да осъзная и реализирам в ежедневието си идеала - търсене на Бог във всичко и всички. Звучи толкова простичко, но не е, когато се превръща от красива теория в подробностите и дреболиите на живота тук и сега...Идеалът да виждаш божественото във всичко и всяка секунда. Добър и практически верен метод! :feel happy: Няма противоречие между Природата познава кои от нейните деца имат висок идеал и кои нямат идеал. Всеки момент тя ги поставя на изпит. За да познае какво се крие в гънките на човешката душа, какво се крие в дълбочината на човешкия ум и на човешкото сърце, какви пориви и стремежи го вълнуват, тя го пуща в своята градина, насадена с множество плодни дървета, окичена с различни плодове, от различни качества и внимава на кой от тях ще посегне. Ако откъсне от най-хубавите плодове, Природата пише в книгата си: "Ето едно от моите умни деца, с висок идеал. От него човек ще стане! Високият идеал и Аз търся само Едного в света. Във всички хора аз търся Бога – нищо повече. Ако срещна един грешник, в него аз търся Бога. Като видя богатия, сиромаха, животното, водата, растенията, камъка, въздуха – във всичко търся и виждам Бога. Както няма противоречие, а взаимно допълване между мъдростта и любовта. Дългосрочните идеали са важни защото водят към свобода. Затова са идеали, защото са високо. За да няма невъзможно високо вдигнати летви трябват точни знания. Къде е идеалът, къде сме сега. Различни са скорости на времето заидейния и физическия свят, както беше споменато в една друга тема. Различна трудност са задачите на хармонично мислене и чувстване. Редактирано Декември 1, 2007 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.