Мисли от Учителя за Доброто

[Лъчезарна]

Някой те обижда, нарича те глупак. Не се минава много време, той счупва крака си. Ти веднага му се притичаш на помощ. Той вика, кряска, роптае против тебе. Обаче ти продължаваш да наместваш счупения крак. Щом го наместиш, болката престава. Тогава пострадалият признава, че си умен човек. Ти го питаш: „Знаеш ли кой съм? Аз съм от глупавите, от тези, от които не си доволен“.

 

Където и да срещнеш доброто, ще знаеш, че в него е Бог. Той е скрит и в цветята, и в плодните дървета, и в изворите, и в добрите хора. Виждаш едно плодно дърво. Бог в него ти казва: „Скрий се под сянката ми, да си починеш и да си хапнеш един плод“. Виждаш един извор. Бог в него ти казва: „Почини си и пий от моята чиста вода“. Добрият човек ще ти каже една блага дума.

 

Нека всеки си отговори, вярва ли, че Бог живее в него. И аз си задавам същия въпрос. Не ме интересува, дали Бог живее в другите хора. Интересувам се, дали Бог живее в мене.

 

Казвате: „Ти се различаваш от другите хора“. По какво? – „Не знаем, но намираме разлика.“ – Едно нещо ме отличава от хората, а именно: Аз зная положително, че без участието на Първата Причина нищо не можете да постигнете и никой не може да ви обича. Земята и небето да се обърнат с главата надолу, но без Бога никой не може да ви обича.

 

Ако не дадеш място на Бога в себе си, и ти сам не можеш да се обичаш. Без Бога в себе си ти ще променяш възгледите си по 10 пъти на ден. Днес ще говориш едно нещо, на другия ден – друго.

 

Къде си ти тогава? Истинският човек е в това, което съзнава, а не в това, което говори.

 

Две правила, ООК, 11 януари 1933 г.

 

 

[Лъчезарна]

...вие не може досега да разберете онези думи на Христа: „Любете враговете си.“ Ами че тия врагове са ваши приятели. Вие сте яли и пили едно време, само вие сте казали на вашия приятел една лоша дума и той ви станал враг. Оттам насетне, мрази ви. Идете, казва, при вашите врагове, обичайте ги, поправете вашите погрешки. Обичайте враговете си, понеже те са ваши приятели. Онзи, който те мрази, той е ваш приятел. Той само една дума иска да му кажеш. Казва: „Няма да му простя.“ Ти иди и кажи: „Извини ме, направих една голяма погрешка, съжалявам.“ Веднага човекът измени своето мнение. Не само го измени, но и неговите чувства, всичко измени.

 

Такива примери има дадени в християнството. Когато в първата епоха на християнството, в Римската империя гонеха християните, един християнин забягнал в Африка. Един ден, като влиза в една пещера, иде един лъв и реве, приближава се към него и си подава крака. Той вижда, един трън забоден в крака. Изважда тръна, намазва му крака, заминава си този лъв. Случило се, че хванали този християнин и го изкарали на арената. Същевременно този лъв, на когото той изкарал тръна из крака, и него хванали. Случило се, че като го изкарали да го изядат лъвовете, излязъл този лъв, на който той изкарал тръна. Като дошъл лъвът при него, започнал да му лиже крака, усеща, че е неговият благодетел, който му изцерил крака. Веднага го познал.

 

В човека има едно чувство и в животните го има: Направеното добро не се забравя. В каквато и степен едно добро направено, то не се забравя. В каквато и да е степен, едно добро направено, то не се забравя. Колкото и да е низше съществото, едно добро направено при едно пробудено съзнание, то става незабравимо. Този закон е Божествен. Бог никога не забравя едно добро, което вие направите, колкото и да е малко доброто.

 

Едно от качествата на Бога е това. Най-малкото добро, което и никой не види, Той не забравя. За туй, малкото добро, Той ще ви възнагради. Ще ви покаже, че има едно око, което наблюдава доброто, което може да направите. Може никой да не е видял, но има Един, Който е видял. Той ще ви възнагради за малкото добро, което сте направили.

 

Тогава кое е най-малкото добро, което може да направиш? Ти си се обезсърчил, казваш: „Тази работа няма да я бъде“, искаш да напуснеш земята, дотегнало ти. Най-малкото добро е да кажеш на себе си: „Ще се оправи тази работа.“ Има един в тебе, който се обезсърчил, не иска да живее. На него ще кажеш тъй: „Ще се оправи тази работа, твоите работи ще се оправят.“ Ти като му говориш така, Бог, Който вижда, че му говориш, ще оправи тази работа. Няма да се мине много време, ще се оправи. Като кажеш, че неговите работи ще се оправят, и твоите работи ще се оправят. Понеже, ако кажеш, че неговите работи няма да се оправят, и твоите няма да се оправят.

 

Страдания и придобивки, МОК, 18 ноември 1938 г.

[Лъчезарна]

Главата и краката имат еднакво значение пред Бога, защото ако влезете в духовния свят, основа на нещата – това са краката; върху тях почиват нещата.Казват някои: "Защо са ми крака?". Защо ви е основа? – За да съградите вашата къща. Следователно те са почва, върху която градите вашата къща, и почва, върху която вашето битие може да расте.

 

Сега, в това растене ние трябва да обичаме всички хора в себе си, живи и умрели, които имат отражение и живеят вътре в нас. Вие имате един Иван вътре и един вън; имате един ангел вътре и един отвън; имате един дявол отвътре и един отвън – и Небето, и земята едновременно живеят във вашата душа. У вас има добри и лоши духове, които се спогаждат.

 

Някои хора, които мразят лошите духове, казват, че има спор между тях и ангелите, и мислят, че те се карат. Спорът е само когато ние се намесим, а иначе между тях има равновесие. Щом се ние намесим, има борба. Когато има спор между два духа, вие ги само слушайте. Спорът е разговор между тях. На учениците не е позволено да се месят в работите на учителя. А лошите и добрите духове са велики учители. Нямате право да съдите, вие трябва само да слушате. Законът е такъв. Ако се намесите в тая работа, ще ви бият; ще ви кажат: „Слушай, ти си едно бебе, не трябва да се месиш, а да слушаш!“

 

Често някои се оплакват, че ги нападнали лоши духове; но аз им казвам: Тези лоши духове не искат да знаят нищо за вас, те не искат да знаят за вашето съществуване; те под сянката на вашето дърво само са се спрели да разговарят, а вие сте ги подслушали. Вие сте бебета, още не сте се родили. „Казват ми лошите духове това и онова да правя.“ Те не го казват на тебе, а на себе си, и ти си казваш: „Чакай да го направя“.

 

Затова апостол Павел казва: „Растете в благодатта Христова, за да познавате духовете“. Досега светът все заклинания отправя към злите духове, църквата с Василиевите молитви все заклинания изпраща към тях, а те все пак си съществуват. Затова казва Христос: „Не противи се злому“. Лошите духове си имат своя работа; когато си я вършат, оставете ги – нека си я вършат.

 

Слушал съм някои християни да се карат често помежду си: „Ти си невежа, аз зная всичко, аз съм свършил университет“. Ако си свършил университет и си научил нещо, ти ще мълчиш, защото в мълчанието има разговор, то е сила, растене. Който не знае да мълчи, той няма никакво знание – знае само да яде бой.

 

Мълчанието наистина е растеж: така растат и растенията; те мълчат, само вечер се чува някакво слабо пукане – те си тихо шепнат. А не като хората – направят някакво добро, цял свят ще ги чуе. Тъй е и с кокошката: снесе едно яйце, закудкудяка – всички я чуят. Какво от това, че е снесла яйце? То ѝ е дълг. И въпрос е още, дали тя го снесе, или ѝ го снесоха. Когато един осел го натоварят с драгоценности, той пренася товара и казва: „Аз ги пренесох“.

 

Ние трябва да знаем, че в света сме служители на Бога.

 

Някой казва: „Човек има свободна воля“. Само който живее в този съществен, неизменен свят, дето Бог живее; който служи на Бога и разбира Неговите закони и повеления, само той е свободен, само той може да има свободна воля.

 

Растете в благодат, Неделни Беседи, 7 януари 1917 г.

[Лъчезарна]

Днес всички говорят за любовта, търсят я, но като я намерят, в края на краищата, тя ги изгаря. Да говорите за любовта, това значи, да проявявате Бога, всеки да Го види и познае. Иначе, любовта няма смисъл. Ще кажете, че любовта причинява страдания, че който ви обича, същевременно ви измъчва. Любовта никога не измъчва.

 

Злото мъчи човека, с единствената цел, да го накара да обикне Бога. То не казва на човека, как да Го обича, но го заставя да обича. Изобщо, злото доставя материал за работа, а доброто гради.

 

Доброто показва на човека, как трябва да обича. Казано е в Евангелието: „Не противи се на злото". Сега се иска още нещо: не само да не се противиш на злото, но и да го обикнеш. Като го обикнеш, то ще се разтопи.

 

Злото е твърдо като камък. Ако не можеш да го разтопиш, ще удариш главата си в него и ще я разбиеш. Мъчно се разтопява злото, но ако успееш, ще го превърнеш в течност и в пара и ще лъхне към тебе като ветрец. Тогава ще видиш, че Бог се крие зад злото.

 

Дрехата, с която е облечено злото, е създадена от човека. Кой е цярът срещу злото? – Любовта.

 

Любов и обич, Съборни Беседи, 29.08.1942 г.

[Лъчезарна]

Всичко, каквото човек направи в живота си, добро или зло, се отнася до самия него.

И най-малкото добро или зло, което сте направили на земята, ще ви посрещне в другия свят.

 

Светлина на мисълта, ООК , 10.02.1926 г.