Мисли от Учителя за Доброто

[Дъгата]

А сега, ние се чудим, какво да направим заради Господа. Искаме с един замах да поправим света, с един замах да станем добри. Такъв закон не съществува. Ако съществуваше такъв закон, ние нямаше какво да очакваме, с един замах щяхме да станем добри.

Ако това нещо можеше да стане с един замах, Господ би казал само две думи, и всичко щеше да се измени. Пък ние не сме и най-лошите хора в света. Лошото е една капка в океана. Извън земята всички са добри. Чудни са хората, като казват: Как Господ не поправи света? Онзи в болницата казва: Господ ще поправи света. Светът вън от болницата е поправен, и вие, които сте в болницата, ще се поправите.

Аз не се запитвам, кога ще се поправи света, но питам: Кога вие ще излезете от болницата? Кога вие ще излезете от този свят, от земята и ще отидете в обетованата земя, където хората са здрави? Кои са здравите хора? – Които живеят в добродетелите, които носят чувал с жито.

Истинната лоза

(Неделни Беседи, 14.06.1925 Неделя, София)

[Guest Дриада]

Любовта ражда доброто.

Доброто е основа на живота.Доброто е почва на живота и сьщевременно- негова храна.Само Доброто може да подкрепи живота, само доброто може да го подхрани.

Когато Бог се ограничава, ражда се доброто в света.Когато човек се ограничава, злото се ражда.А когато се освобождава от ограниченията, явява се доброто.С други думи казано, когато в човешката душа се зароди великото желание да служи на Бога, тогава се явяват условията за доброто.

Човек иска да създаде доброто в себе си.Доброто обаче не се създава, то се ражда.То е вложено отначало у всеки човек и той трябва да го съзнае и прояви.

Човек трябва да е добър, защото доброто е основа на живота.Без добро животът на човека е без основа.

Не върши ли човек добро, злото се ражда.Злото, което сега съществува в света, е неизползваното добро в миналото.Злото произнтича от един неуставновен ред, то е един свят на произвол.В органическия свят то може да се определи като размножаване без закон.Злото обаче е една неизбежност в света на отношенията между сили и същества.

Всеки човек според живота, който води, се намира или на полюса на доброто или в полюса на злото.Човек, у когото злото госоподарува, живее в непрестанно безпокойство.Отвън той може да разполага с големи богатства, може да има почитта на хората, но отвътре той е неспокоен.Него постоянно го тормозят зли предчувствия и страхове.Той постепенно започва да губи здравето и силата си.

Когато пък доброто е в сърцето на човека, той може да няма богатства, ни власт, но пък е спокоен и весел.Условията отвън са лоши, но отвътре са добри.Този човек има нещо мощно в себе си, заради което всички го обичат.

Добрите хора са истински силните хора в света.Ала хората мислят, че злото в света е силно.Злото е силно само затова, защото хората го обичат.Обичта към злото му придава сила.Злото черпи сила от любовта.

Въпреки това обаче, стремежът към доброто никога не може да спре.Процесът на доброто е вечен.Той е творчески процес но живота.Затова доброто моге да се нарече път към Живота.То е , което ни въвежда в живота.

"Добро" из "Учителят говори" Беинса Дуно

[Guest Дриада]

Какво нещо е доброто?Добър наричам онзи, който винаги отстъпва.Някои мислят доброто е идейно.Добрия човек винаги отстъпва.Силният отстъпва.Той отстъпва, отстъпва и ти като навлезеш в дълбоките води, ще се удавиш.Той отстъпва, отстъпва, ще дойдеш до едно място, дето ти ще започнеш да отстъваш.Та казвам:Не се плашете от отстъпването и от жертвата, която човек може да направи в света.

Целия сегашен порядък на нещата-то е човешки порядък., не е Божествен порядък.Казва:Слуга да бъде-ти слуга сам може да бъдеш.Ако хората те правят слуга ти си слаб човек.Ако сам се правиш на слуга ти си силен човек.Ако хората те карат да обичаш- ти си слаб човек, ако сам обичаш ти си силен човек.Ако хората те карат да мислиш- ти си слаб човек; ако ти сам учиш- ти си силен човек.Ако ти поддържаш истината, без никакво користолюбие, ти си силен човек.

Новото в живота19.01.1941г."Като роди дете"НБ1940-1941г.

[Guest Дриада]

Доброто изобщо може да се уподоби на извор, който постоянно тече.Злото пък прилича на пресъхнал извор, който едва сълзи.Злото много обещава, но нищо не върши.Доброто пък не обещава, но всичко върши.Изворът има ли нужда да обещава, че ще тече? Той си блика.Така е и с добрия човек- в него доброто е като извор.Затова той всякога, при всички условия остава добър.Заблуда е да се мисли, че условията можели да го променят.Преди всичко, доброто прониква цялото му естество, то лежи в основата на целият му строеж.

Добрият човек по строеж коренно се различава от лошия.Нервната система на добрия човек е по- сложна и по- фино устроена.Мозъкът му има повече клетки, повече гънки, той има по- друго устройство.Кръвоносната система система също така образува по- богата и по- гъста мрежа.Кожата на добрия човек има повече клетки, тя е с по- фина направа, отколкото кожата на лошия човек.Добрият човек изобщо има по- съвършено устройство.Той е високо напреднало същество.Ето защо, всеки човек, който закъснява по пътя на своето развитие, става лош.

В този смисъл казваме, че злото е неизползвано добро.Злото не може да се изкорени от света.И когато Христос говори да не се бутат плевелите, докато не настъпи време за жътва- свършекът на света, той подразбира, че ще дойде за в бъдеще една нова вълна и тогава това, което сега е зло в света, ще мине в една нова фаза на развитие.

Когато говорим за добро, за добра постъпка, ние всякога подразбираме здрав човек.Болният човек не може да прави добро.Очевидно тук не става въпрос за обикновените добрини, така както хората ги разбират .Истинското добро, от гледище на Божествената наука, се определя с три качества:то носи живот, светлина и свобода.Няма ли ги тези три качества, то не е добро.Животът идва чрез любовта, светлината идва чрез мъдростта, а свободата чрез истината.Който иска да прави добро, той трябва да е свързан с тези три Божествени свята.

За да бъде една наша постъпка истински добра, тя трябва да бъде жива, да ходи след нас.Доброто трябва да ни придружава.Ако доброто не може да дойде след нас, то не е добро.Моето добро трябва да дойде след мен.А за да дойде след мен, то трябва да носи живот, светлина и свобода както за мен, така и за онзи, комуто правя добро.

Понеже божествения закон е колективен, той засяга изведнъж всички.Като направиш добро на един човек, това добро се отнася зя целия свят.Дали хората ще знаят това или не, за божествения свят е безразлично.Факт е обаче, че от това добро ще се ползват всички.Затова казвам:да правиш добро, то е един свещен акт, защото по този начин ти предизвикваш бога да се прояви чрез теб в своята доброта, в своята любов, мъдрост и истина.

Няма по- велик акт от този да направиш едно добро.Колкото и микроскопично да е това добро, то е един благороден акт, за който всички от небето стават на крака, понеже в доброто е скрит бог.

Природата е много внимателна и към най- малката придобивка.Когато един човек извърши едно добро в света, когато извърши един разумен акт, в невидимия свят става голямо тържество.И когато Христос препоръчва на хората да си събират съкровище на небето, той подразбира доброто.Съкровището-това е доброто , което човек е извършил на земята.

Добро Учителят говори Беинса Дуно

[Донка]

Често хората говорят за доброто в света. Питам: какво нещо е доброто? Доброто е основа на Битието. Без добро животът не може да се прояви. После се задава друг въпрос: що е злото? Без зло животьт не може да се движи. Следователно, злото се явява, за да даде потик на живота. И, след като даде потик на живота, хората искат да го използуват. Няма защо да се използува злото, но то трябва да се остави, като сила, която да движи, да потиква живота напред. Злото е подобно на бутало, което влиза в живота и движи колелото напред. Щом свърши работата си, то трябва да млъкне, да кротува.

Някои казват: какъв е произхода на злото? — Аз не виждам никакъв произход на злото. Други казват: какъв е смисъла на доброто? — Аз не виждам никакъв смисъл на доброто. Доброто е основа на живота, за да може той да се прояви. Смисълът пък е самият живот. Като живееш добре, ще разбереш и смисъла на доброто. Ако животът ти е осмислен, и доброто има смисъл; ако животът ти не е осмислен, и доброто няма смисъл.

Мнозина запитват: какъв е произхода на доброто? Казвам: произходът на доброто е Любовта. И доброто без Любовта не може да се прояви. Следователно, и доброто има отношение към живота, който ние живеем. Всеки човек иска да бъде добър, да има вътрешно разположение, да бъде щастлив. Обаче, на първо място, на физическия свят е необходимо да бъде човек здрав. Здраве, щастие и разумност вървят в един и същи път. Здравият човек може да бъде щастлив, и щастливият може да бъде разумен. И обратният процес е верен: разумният човек може да бъде щастлив, и щастливият може да бъде здрав. Здравето не е произволен процес.

Учителю, да прогледам!

[Guest Дриада]

Знанието не иде така лесно.Ако държиш в ума си мисълта за това, което искаш и можеш да постигнеш, ти ще станеш красив.Защото доброто, което правиш, то носи красотата в тебе.То носи силата в себе си.Доброто носи и богатство.За мене доброто носи всичко.Ти не може да бъдеш добър и да бъдеш сиромах.Ти не може да бъдеш добър,а да си глупав човек.За мене това са неща несъвместими.За света, как мисли.За света как мисли, това е друг въпрос.Доброто носи всичко в себе си-ако имате доброто в себе си, а не как го разбирате.Какво хората разбират, това е друг въпрос-какво имате в себе си, това е важно.Ако имате доброто в себе си, вие всичко имате.А като разбираш доброто, ти не може да имаш всичко.Разбирането е едно, а това, което имаш е друго.Това, което може да стане твоя същина, то е друг въпрос.

Познат от Бога 01.03.1936г."Трите родословия"УС

Редактирано Май 8, 2011 от Дриада

[Guest Дриада]

При мене са идвали много братя и сестри да ми се оплакват, че хората били много невнимателни към тях.Един брат ми разправя, че правел много добрини, но хората били непризнателни.Казвам , и аз се намирам в същото положение.Едва ли има друг човек като мене, който да е правил толкова много добрини.Смея се като казвам така, но на тия хора, които казват, че са правили много добрини,чудя се на тия хора,които са правили толкова добрини.Аз пък едва сега се опитвам да правя добро.Аз правя опит само да бъда добър,но още не съм от добрите.Аз не съм още направил добро.Аз имам съвсвем друго понятие за доброто.Питам, какво добро съм направил някому?Ако ти дам една дреха, това добро ли е?Това е само опит за доброто.Добро може да прави само Бог.Бог ти дава живота, живееш на земята петдесет- шестдесет години,ядеш само и пиеш.Искаш добро да направиш, но грешиш, не знаеш как да направиш доброто.Той те пита как минаваш на земята, ти го излъжеш.Той пак ти даде живот, повторно те върне на земята, но ти пак го излъжеш.Горе лъжеш, долу лъжеш и живота ти стане тежък.Казваш:"Тежък е животът ми"Господ те пита"Какво искаш сега?Какво научи на земята?" "Научих как трябва да се гледа на живота"

Съучастници в благата24.02.1935г."Ценната дума"УС 1934-1935г.

[Guest Дриада]

Доброто е резултат на Божествената любов.Доброто е крайният, материален резултат на любовта.Що е доброто?-Крайният резултат на любовта.По доброто се познава, че любовта действа.Резултат вече е доброто.Следователно, като плод вече е доброто на любовта.Ние трябва да имаме всичкото уважение към това добро, понеже то носи живота.Всеки плод, това е едно добро, носи живот в себе си.Това е Божествено благо в света.Доброто е, което носи Божественото благо в нас.То сега е само едно понятие.Но сега едно практическо прилижение.Някой казва:"Аз съм добър човек"Ти си добър човек, но се безпокоиш.В доброто няма никакво безпокойство.Ти си добър човек, но се съмняваш.В доброто няма никакво съмнение.Щом се съмняваш в твоята кола, че тази кола няма да издържи, липсва и нещо, тогава тя няма да издържи.Или ти си добър, но си слаб човек; в доброто няма слабост.Ти си добър човек, но сиромах, оплакваш се; в доброто няма сиромашия.Сиромашия, болести, безверие, безнадеждие, безлюбие, противоречия, няма в доброто.Доброто има всичко, то е крайния резултат на любовта, то е Божественото добро.Та казвам:Щом някой каже:"Имам човешко добро"- замръзнал е.-"Имам ангелско добро"-взел да се размразява, след това ще дойде Божественото добро, да го превърне в плод.Това добро да влезе във вас, във вас трябва да влезе доброто.Божественото добро е едно.Другите две добрини са външни, Божественото е вътрешно.Сега и трите са потребни.Защото човешкото добро филтрира.На земята човешкото добро е необходимо, то е един филтър.

Ползата от краката 22.12.1937г.ООК

[Guest Дриада]

Какво означава доброто в света?Доброто в света , това е правене на връзка между хората.Важно е хората да образуват правилна връзка на земята.И то е животът.Ако не се образуват правилните връзки, животът е лош.Ако се образуват правилните връзки, животът е добър.Животът е път, по който се образуват връзките.Или любовта е единственият закон, единственият път, по който се правят най- добрите връзки.Любовта е най- съвършената връзка, която може да се направи между двама души.И връзката между един ангел и една човешка душа може да се образува не по закона на доброто, а само по закона на любовта.Никога с един ангел не може да се сдружиш с доброто.Той не се нуждае от твоето добро.Какво добро ще му направиш?Със знанието?И с него не може да бъдеш във връзка.И каквато и да е услуга, пак не можеш да бъдеш във връзка.Единствената връзка, която може да направиш с един ангел, то е по закона на любовта.И с Бога не може да направиш никаква връзка.Само със закона на любовта можеш да направиш връзка с Бога.

Тълкуванието(Истинските връзки) 08.09.1935г"Ценната дума"УС

[Guest Дриада]

В какво седи доброто?Доброто седи в това, човек да има на какво да се радва.А радостта в какво седи?Радостта е там, дето има път.Дето има живот.Дето има истина.Щом има път, ти може да се радваш; щом има истина, животът е с тебе, ти може да се радваш.Сега, къде е пътят?Пътят е там, където е радостта.Когато имаш радост, пътят ти е отворен.А къде е истината?Вътре в живота.Истината е там, дето има светлина и топлина в човека.А човешкият живот е там, дето е духът, дето е душата, дето е умът, сърцето, там е животът.

Всичките тези идеи- да бъдем добри, да живеем добре, трябва да се обяснят.Може да ви се даде една тема, да пишете:"Какво нещо е да живеем добре"И всеки един да определи.Досега ние знаем, че другите хора трябва да живеят добре.Но малко хора ще срещнете, които знаят как те самите трябва да живеят добре.Ние живеем според нашето разбиране.Но да живееш добре значи да имаш една обширна наука, засяко нещо трябва да знаеш как да го направиш.Защото доброто живеене, то е едно отношение, което съществува между хората.С всяко едно живо същество, във всеки един даден момент да знаеш как да постъпваш.Не само с близките, но и с всички останали да знаеш в дадения случай как да постъпваш разумно, че и ти да си доволен, и те да са доволни от тебе.

Е, мислите ли,ч е това нещо е една достижима наука?Тя е толкова мъчна наука, че и сам Господ се намира в едно противоречие, като дойде да прилага тази наука.Този, който е най- умен, най- умният, най- мъдрият в света.Дълго време, години се изискват, докато го разберете.И там са недоволни, хората са недоволни от неговите постъпки.При всичките блага, които той е дал, пак хората са недоволни.Даже и вие често казвате"Господ защо ме е създал тогава?"Коя жена не казва:"Господ защо ме е създал жена?"И някой брат казва"Защо Господ ме е създал такъв прост, а не нещо по хубаво?"Някоя мома като се погледне, казва"Защо Господ не ме създаде по- красива?Никак не съм угледна"И колко души ще намерите вие, които са доволни от това, което те имат?Много малко хора.И най- после гледаш, гледаш в огледалото, факта, че остаряваш, го приемаш, но не ти е приятно.

Няма да ви остави 29.10.1933г. VI- Утринно неделно слово

[Лъчезарна]

"Коя е причината за падането на човечеството? Някои казват, че злото е причина за падането на човечеството. Като дойдат до тази причина, те казват, че злото трябва да се премахне, и започват да се борят с него. В края на краищата те излизат победени. Никой човек досега, никое възвишено същество не е победило в борбата си със злото. Като знаят това, възвишените същества, даже и боговете, не правят опит да се борят със злото. Те знаят, че ако се борят със злото, ще се натъкнат на Бога и ще счупят главите си. Невъзможно е да се бори човек със злото и да излезе от тази борба здрав. Затова, именно, Христос е казал: „Не противи се на злото“. Натъкнеш ли се на злото, дай път на доброто в себе си. Само силите на доброто са в състояние да се справят със злото.

Следователно не се борете със злото, но изучавайте го, вижте какъв е неговият произход. Как ще си обясните защо двама приятели се скарват? Ако единият от тях каже една обидна дума на другия, последният веднага се отдалечава от него. Преди да е чул тази дума, той е държал приятеля си в ума, в съзнанието си, постоянно е мислил за него. Щом чул тази дума, той го изхвърлил от съзнанието си и престанал да мисли за него. Между тия приятели е станало някакво вътрешно стълкновение, вследствие на което и двамата почват да си противодействат. Стълкновението, което създава противодействие в тях, наричаме зло. Значи злото се явява там, където се образува някакво стълкновение.

Като ученици, вие трябва да мислите правилно, да разсъждавате, да не правите бързи заключения за нещата. Това, което става между двама приятели, става между човека и Бога. Някой човек вярва в Бога, обича Го, но щом обърка работите си, щом изгуби нещо ценно в живота си, той се опълчва против Господа, държи Го отговорен за неуспеха си. Някой ученик пропаднал на изпита си – държи Бога отговорен за неуспеха си. Момата се оженила, недоволна е от живота си – търси вината в Господа.

Когото срещнете, всички роптания против Господа, защо е допуснал злото в света. Те са прави в едно отношение, а именно: Бог е допуснал злото като сила в света. Обаче пита се: „Защо е допуснато злото?“ Злото си върви по свой определен път. Бог е определил на човека да върви в пътя на доброто. Кой го сложи в пътя на злото? Човек сам се е отклонил от своя път и тръгнал в пътя на злото.

При най-малкото отклоняване Бог предупреждава човека да бъде внимателен, да не се залавя за работи, които ще го отклонят, но той не слуша. Както в далечното минало, така и днес, поради непослушанието си, човек се отклонява от пътя на доброто и отива в пътя на злото.

Няма човек в света, който да не е предупреден за нещастието, което ще му се случи. Всеки човек е дошъл на земята да изпълнява волята Божия и да се учи. Отклони ли се от своето предназначение и започне да служи на себе си, да изпълнява своята воля, той неизбежно ще се натъкне на злото."

Правилно отношение към числата, ООК, 12.11.1930г., София

Редактирано Март 31, 2012 от Лъчезарна

[Лъчезарна]

Ако злото не съществуваше, светът щеше да се развали, щеше да се разруши. Ако само за един ден злото би изчезнало от света, нашата земя би престанала да съществува не във физическо, но в духовно отношение, т.е. животът на земята не би имал условия да се развива. Ангелският свят в сравнение с физическия, с живота на земята е съставен от съвсем друга материя и други принципи го управляват, вследствие на което той не може днес да се приложи на земята.

В това отношение злото на земята е една необходимост, без която нейния живот не би се проявил; без злото в света доброто ще остане непроявено. Чрез злото ние познаваме доброто. Затова именно трябва да бъдем благодарни. От две злини трябва да изберем по-малката.

Мислите ли, че онези духове, които изразяват злото, са благодарни от положението си? Нима ралото, което влиза в земята, е благодарно от своето положение? Нима чукът, който руши камъните, е благодарен от своето положение? Нима крадецът е доволен от себе си, когато краде? Ако го попитате защо краде, и той не знае. Обаче за разумния свят това не е извинение, физическият свят съществува за разумните хора, които трябва да го изучават.

В това отношение злото и доброто са външни обекти за поучаване, с цел да ни доведат до известни познания, да разбираме Божиите пътища. Щом Бог е допуснал злото и доброто като сили да работят в живота, Той знае защо е направил това.

Следователно ние трябва да имаме нужното смирение да изучаваме и злото, както и доброто, при което доброто да държим, а злото да избягваме. Казано е в Писанието: „Всичко изпитвайте, доброто дръжте!"

Аумен, Общ Окултен Клас, 02.12.1925 г.

[Станимир]

Какво представляват злото и Доброто в Живота? Злото е най-малкото проявено Добро; Доброто е най-голямото проявено Добро. С други думи казано, злото е началото на Доброто, а Доброто е краят на Доброто. Ще докажа това твърдение със следния пример: взимате една овца, заколите я, опечете я и я изядете. За вас това е начало на едно добро, но за овцата е зло. След време, когато се запознаете с великите закони на Живота, вие срещате същата овца в гората, вземате я на ръце и я оставяте в своята ливада свободно да пасе прясната зелена тревица и казвате: "Ти можеш да останеш при мене, аз ще се грижа за твоя живот, ще те пазя, няма да посягам върху тебе. Аз благодаря за услугата, която ми направи в миналото. Тогава бях некултурен човек, но днес имам по-голяма светлина, разбирам законите, искам да ти се отплатя." Това е краят на Доброто, което е същинското Добро. Злото се явява и при случаи, когато човек се натъкне на някои свои идеи от преди хиляди години. В миналото тези идеи са били добри, но при сегашното развитие на човечеството те носят зло в себе си. Например, когато една риба изяжда друга, това е в реда на нещата – за рибите това не е зло. Но ако днес един човек по атавизъм изяде друг, това е голямо зло и за двамата. Ако една риба изяде друга, първата продължава да живее, но ако един човек изяде друг, и двамата умират. Значи желанието на човека да глътне друг някой човек е зло – то е желание, което е отживяло времето си, то е остатък от далечното минало, на което човек периодически се натъква. Следователно в съвременния живот злото не е нищо друго, освен идеи на миналото, които са отживели времето си.

И тъй, що е злото? Злото представлява отживели идеи, неспо­лучливи опити на миналото. Днес всичко това трябва да се отбягва. Хората са опитвали тези идеи в миналото, няма защо и днес да се повтарят. Доброто представлява нови, Божествени идеи, които дават нови насоки за реализиране на човешките желания. Чрез Доброто човек отправя своите сили към Божествения свят. Когато ви запитат защо човек не трябва да бъде лош, ще кажете: "Човек не трябва да бъде лош, за да не повтаря своето минало." Защо трябва да бъде добър? За да постигне целта на своя живот, да влезе във великия свят на Битието. Значи злото е изминатият път, по който човек не трябва да се връща; Доброто е пътят, по който човек върви вече, за да реализира своите желания по нов, по Божествен начин и да разбере смисъла на Живота.

Ще обясня идеята си със следния пример: представете си, че сте живели известно време на северния полюс. След това, с движението на Земята се движите и вие и дохождате до екватора. Времето, което сте употребили, докато стигнете до екватора, се равнява на двадесет и пет хиляди години. Какво ще стане с вас, ако се върнете отново на северния полюс? Вие непременно ще умрете. Значи връщането в миналото не е нищо друго, освен връщане към северния полюс. В този смисъл злото представлява ледена епоха, леден период, който носи смърт за човечеството. Едно време там е имало условия за живот, но днес тези условия не съществуват. Ако някой попадне при тези условия днес, непременно го очаква смърт. Това е връщане назад. Да се връщаш назад, това е смърт; да вървиш напред, това е Живот. Ето защо днес никой не може и не трябва да се връща по пътя, по който някога е вървял. Защо? Защото там условията за Живот са вече изменени.

Самоопределение

[Guest Дриада]

Доброто представя почвата, твърдата материя, върху която човек работи. Следователно всичко, с което човек работи, е добро. Вън от това то съществува като мисъл, която принася известна полза. Значи вашите ръце представят доброто в света; вашата уста е доброто, вашите уши са доброто, вашите крака, нос, всички добродетели също представят доброто. Това са условия, които помагат за постигане великата цел на живота. Към всички, с които работите, отправяйте такива мисли и чувства, като към себе си. Желаеш да се повдигнеш, пожелай същото и на приятелите си. Това иска Разумното Начало от вас. Вие живеете в едно разумно общество и сте свързани с него чрез разумните хора. Те ви помагат при всяка мъчнотия. Една тяхна мисъл, един поглед, една сладка дума са в състояние да ви освободят от всички затруднения. Лъчът на слънцето е светъл, а погледът на добрия човек е силен.

Коя е основната мисъл на днешната лекция ? Какво разбрахте от нея? – Човек трябва да се занимава с доброто – да не се докосва до забраненото дърво. Казвам: Понеже човек пожела, именно, знанието на забраненото дърво, той не издържа своя изпит. Сега и вие пипате това дърво и се отклонявате от правия път на еволюцията, без да постигнете това, което желаете. Това е злото, което препятства за постигане на желанията ви. Сега човек работи с доброто, не му е дадено да впряга злото на работа. Само Бог има право да впряга злото на работа. И ангелите даже нямат това право. Те могат само да отблъскват злото от себе си, но не и да работят с него. Като знаете това, не се разправяйте със злото. Който си е позволил да се разправя с него, всякога е бил тъпкан. Злото е стихия. Как ще се справите с водата, която минава през пропукания бент? Тази вода е хала, не се разправяйте с нея. Може да я впрегнете на воденицата, но ако се разправяте с това буйно течение, ще пострадате. За да укротиш водата, трябва да имаш широка площ. Злото е гъста материя, която оплита човека. Няма човек на земята, нито в миналото, нито сега, нито в бъдещето, който може да се справи с тази гъста материя. Не се борете със злото, а носете доброто в себе си. Нека доброто се разправя със злото, а не вие.

Закон на доброто

Редактирано Октомври 28, 2011 от Дриада

[Станимир]

„Кои са отличителните черти на злото и на доброто?“ – Злото не може да расте, но постепенно се смалява и изгубва. Доброто постоянно расте и се увеличава. Който прави зло, той всичко губи и се смалява. Който прави добро, той постоянно печели и израства. Който мрази, той постепенно отслабва. Който люби, той силен става. Правиш ли зло, ти се смаляваш. Правиш ли добро, ти растеш. Мразиш ли, ти отслабваш. Любиш ли, ти силен ставаш. Злото заробва човека, Доброто го освобождава. Доброто, Любовта са огън, който побеждава.

„Двете състезания“ – СС, 08.08.1937 г.

[Лъчезарна]

...в какво и къде седи злото? – Злото седи в това, ако човек отдели злото от доброто. При сегашните условия доброто, отделено от злото, няма никакво приложение. Ако злото е вън от вас, то има своето велико предназначение. 

Вземете злото в неговата научна страна. За пример знаем, че вътрешно Земята има висока температура, голяма топлина, вследствие на което се намира в разтопено състояние. Въпреки това, ние живеем на повърхността ѝ. Защо? Благодарение на външната атмосфера. Тя, именно, изстудява, смразява Земята и дава възможност ние да живеем върху нея като върху твърда повърхност.

Злото смразява, а доброто разтопява. Злото и доброто, съединени в едно, чрез тях може да се работи, както златарят топи и обработва златото, дето трябва – повече топлина, дето трябва – повече студ. Дето трябва – доброто, дето трябва – злото, ще ги съединиш в едно. Ти трябва да работиш чрез тях, но не те чрез тебе.

Ако ги оставиш те да работят чрез тебе, животът ти ще се обърне с главата надолу. 

 

~

...да се върнем към разумния човек, към същественото. Сега ще ви кажа нещо, което трябва да опитате. Приложете го само когато загазите в нещо. Когато напълно загазите, когато четете всички философи и никой не може да ви помогне, тогава приложете това, което сега ще ви кажа. Толкова глупави работи сте слушали, послушайте сега и мене.

 

Дълбоко в душата си признайте, че всичко онова, което ви се е случило в живота ви, е добро. Благодарете на Господа и кажете: „Господи, повече от това добро, което си ми дал, не искам.“ Благодари Му за всичко и остани в душата си с идеята, че Онзи, Който е създал вселената, не може да направи никаква погрешка. В Него няма никаква несправедливост. Той е абсолютно справедлив – нищо повече. Признай това нещо в душата си и почакай най-много една година и половина, да видиш какво ще стане с тебе.

 

Не казвам повече от една и половина година, за да не се обезсърчавате, но трябва да признаете това дълбоко в душата си и ще видите, че положението ви ще се измени. Но вие трябва да бъдете чистосърдечни. Няма да играете на въже, но в душата си ще съзнаете това. В душата си ще съзнаете, че Онзи, Който ви е дал светлина, Който ви е дал живот, и вие сте Му длъжни. Всички вие сте длъжни на Господа.

 

Разумният човек, Неделни Беседи, 07.02.1937 г.

[Лъчезарна]

Направи едно добро на време, туй добро ще се върне при тебе. 

Казвам: Когато ние ставаме носители на Божественото в света, Бог ни благославя. Единственото достойнство на човека е да прави добро, да пее неговото сърце и неговият ум да възприема. Туй, което сърцето говори, умът да изпълни. 

Две неща има, които са необходими за нас. Каквото сърцето нашепва, умът трябва да направи. Трябва да има човек желание. Всичките блага ни се дават, трябва да знаем, как да задържим тия блага. 

 

 

Да се не смущава сърцето ви, Неделни Беседи, 18 януари 1942 г.

[Лъчезарна]

Има две крайности, две противоположности в действителния живот, които трябва всякога да имаме предвид; това са: доброто и злото – два полюса, крайните допирни точки на земния човешки живот. 

В старо време някой си цар имал две дъщери; голямата била много красива и стройна, но имала много лош език; малката била много добра по душа, но много грозна по лице. По причина на тия им външни и вътрешни недостатъци, никой от околните княжески синове не искал да им предложи ръка. Загрижен бащата за бъдещето на своите дъщери, понеже оставал без наследници, решил да свика съвет от най-мъдрите хора на своето царство, да му посочат път от това безизходно положение. Между многото добри съвети, които предлагали всички, най-старият измежду тях и, впрочем, най-мъдрият, дал следния съвет: „Ти – казал той на царя – ще направиш една староприемница в полза на всички, и първите двама млади мъже, които дойдат в нея, те ще бъдат твоите двама зетове, които съдбата ти отрежда“. 

Добрият баща помислил, че, може би, съдбата ще се усмихне на побелелите му коси и ще му изпрати знатни лица, от някои царски домове. Когато староприемницата била свършена и отворена, първите посетители били, действително, двама млади момци. Обаче за голямо учудване на бащата единият от тях бил сляп, а другият – глух. Изненадан от това, царят извиква стария мъдрец и му казва: „Каква е тая работа – единият е сляп, а другият – глух? Как ще я уредим – не виждам“. – „Ще Ви кажа – отговорил мъдрецът – глухия ще ожените за красивата си дъщеря, а слепия – за грозната.“ Така сторил и царят. И наистина, двата брака излезли щастливи: дъщерите му добре прекарвали. 

По едно време зетовете почнали да се стесняват вътрешно от своите недъзи. Тоя, който бил глух, когато неговата жена викала и сипела отгоре му всички проклятия, повдигал рамене и си думал: „Така е то, когато е лишен човек от едно чувство. Вярвам, тя говори божествени работи, но нали не мога да ги разбера, това е моето нещастие. Бих дал всичко в този свят, само да мога да чуя поне една от сладките ѝ думици“. Слепият, от своя страна, като слушал умния и сладък говор на своята жена, излиянието на нейната душа, думал си: „Колко прекрасно същество е тя! Колко хубава трябва да е! Но нали съм сляп – това е голямото мое нещастие в тоя живот. Бих дал всичко, да можех поне за един миг да видя външния образ на това божествено съкровище“. Достига това до ушите на царя, и той повиква стария мъдрец и го помолва да му каже, не може ли някак да се измени съдбата на двамата му зетове, да се избавят от своите недъзи. „Може – казал маститият старец, – но ще се развали тяхното щастие и блаженство на земята“.

Ако Бог те е свързал с красивата царска дъщеря и те е лишил от слух, да не ти е жалко, че не чуваш гласа ѝ. Наслаждавай се от вида ѝ и благодари. Не искай да чуваш думите ѝ, да не би да се огорчиш и дойдеш в противоречие със себе си. 

Две добрини на земята не може да се съберат на едно място. 

Ако Господ те е свързал с грозната царска дъщеря и те е лишил от зрение, от временните илюзии на земния живот, пак благодари. Наслаждавай се на добрия ѝ говор, на сладкия ѝ език; не искай да видиш нейния външен вид и образ, защото ще изгубиш и това, което имаш. 

Доброто не всякога е облечено в царска мантия. Доброта и красота само на Небето живеят заедно. Тук, на тоя свят, тъй е – добро и зло се редуват в човешкия живот. Ако в един живот Бог те свързва със злото, благодари Му. Не се утеснявай. Не знаеш дълбоките причини защо това е сторено. Знай, че целта е за добро. С време ще разбереш великата Любов на Небето. Ако в друг живот те свърже с доброто, благодари Му и не желай да облечеш царска мантия и да се любуваш на своя изглед. 

Не търси да примириш доброто и злото в себе си: то е невъзможно. Това ти се дава, за да се учиш да познаваш дълбоките работи на живота на Духа. Твоите недъзи ще се махнат, когато сърцето ти се отвори, Духът дойде и душата ти се съедини с Него.

 

Явлението на Духа, Неделни Беседи , 20 април 1914 г.

[Лъчезарна]

Когато дървото остарее, то има хиляди начини да възстанови своя живот, т.е. да възобнови своя живот. Всяка семка, която излиза от дървото, има възможност да поднови остарялото дърво. 

Следователно в бъдеще, от хилядите семки, които сте създали, вие ще си изберете една семка, в която животът ви ще се прояви тъй, както искате. Всички семена имат еднакви способности и заложби, но всички семена не могат да произведат един такъв хармоничен живот, какъвто ти искаш. 

Доброто в човека представя плодът на неговия живот, в който той в бъдеще ще се въплъти. Добрите мисли, добрите чувства, добрите желания и постъпки на човека представят ония форми, в които в бъдеще той ще се въплъти. Като живее, човек сам определя своя бъдещ живот в зависимост от своите мисли, чувства и постъпки.

 

 

Призова учениците си, Неделни Беседи, 5 ноември 1939 г.

[Лъчезарна]

Казвате, че Бог е допуснал злото и смъртта в живота. – Да, Бог допусна греха, за да оценят хората чистотата. Бог допусна смъртта, за да оценят живота.

И заповяда Господ Бог Адаму и рече: „От всяко дърво на рая свободно ще ядеш; а от дървото за познаване на добро и на зло, да не ядеш от него; защото в който ден ядеш от него, непременно ще умреш“. Така поставен въпросът в Битието, се вижда, че Бог забранил на първите човеци да ядат от дървото за познаване на доброто и на злото. Въпреки това, вие питате защо Бог допуснал греха. – Забранено е на човека да яде от това дърво, но той е бил свободен и да яде. Обаче казано е: „В който ден ядеш от това дърво, ще умреш“. И пак питате защо Бог направил така света. – Как го е направил? Бих желал, някой от учените да каже как Бог е направил света. С удоволствие аз бих слушал от вас една лекция по биология, по геология. Кой от вас знае как е създадено човешкото тяло, колко клетки има в него. Даже и най-големите капацитети на науката не знаят колко клетки има в човешкото тяло...

 

~

Злото и доброто в света са сили, които разклащат човека и го каляват. Злото представлява онези неоформени, неорганизирани сили, от които излиза всичко. Те са Божествен склад на енергии, които работят и преобразяват света. Енергиите на злото са корени на живота.

 

Веднъж клоните и листата на дървото се хвалели: „Знаете ли какво сме направили ние? Знаете ли, че благодарение на нас дървото цъфти, връзва и дава плодове“. Чули ги корените и им казали: „Не забравяйте, че без нас вие нищо не бихте направили. Ако не сме ние, да работим долу, дълбоко заровени в земята, да ви крепим и да вадим и обработваме соковете, вие щяхте да изсъхнете“.

Сега и аз казвам: Ти си добър човек, по причина на злото. Умен си, по причина на глупостта. Благороден си, по причина на гордостта. Следователно злото е сила, без която не можете да се справите с мъчнотиите. Горчив елемент е злото, но той е извор на сили. Не пипайте този елемент. Не питайте защо е допуснато злото в света, но ползвайте се от онази велика, мощна сила, която се крие зад него. Чрез устата на Исая Бог казва: „Аз съм, който творя и зло, и добро“.

 

Изучавайте кабалата, геометрията и математиката, за да разберете отношението, което съществува между доброто и злото. Само така ще дойдете до положение да гледате на тях като на две мощни сили, без които човечеството не може да се развива. – „Как да си обясним защо злото работи успоредно с доброто?“ – Няма защо да си обяснявате това. – „Как да ги примирим?“ – Няма защо да ги примирявате.

Едно се иска от вас: Да се ползвате от доброто и злото, като две разумни сили. Христос казва: „Не се противи на злото!“ Павел казва: „Побеждавай злото чрез добро!“ Да победиш злото, това не значи да се бориш с него. Ако се бориш със злото и победиш себе си, какво си придобил? Злото е в човека, преплетено е в него. И ако победи себе си, той ще се самоунищожи. Ако в кошница с яйца е влязла една змия, какво ще направиш? – Ще убия змията. – Ще я убиеш, но ще счупиш всичките яйца, т.е. ще унищожиш възможностите на своя живот. Змията е човешкият интелект, свързан с неговите чувства. Благодарение на интелекта и чувствата, ти се развиваш и ставаш истински човек. Това са философски твърдения, които имат приложение в живота.

 

Съвременните хора имат криво разбиране за злото. Ето защо, за да разберат смисъла му, нека приемат в себе си мисълта: Всичко, което Бог е направил, е добро. Че имало бедни хора на земята, това не е зло. Бедните хора са почитани от Бога.

 

Постоянна благодарност, Утринни слова, 29 май 1932 г.

[Станимир]

Питам: възможно ли е човек да бъде добър? – Възможно е. Други казват: „Възможно е човек да бъде добър, но за в бъдеще.“ Защо твърдим това, последното? Кои са причините? На какво основаваме това твърдение? Как може туй, което сега не съществува, да съществува за в бъдеще? Ако човек сега не е добър, може ли в бъдеще да бъде добър? Когато казваме, че човек не може да бъде добър, ние тълкуваме тази мисъл по друг начин. Човек не може да бъде добър – значи човек не може да прояви своята Доброта. Това показва, че той още е една непроявена семка. Да допуснем, че семката се намира на перпендикуляра, в точката D. Когато казваме, че човек може да бъде добър за в бъдеще, подразбираме, че той може да израсне, да цъфне и да даде плод. Значи в тази семка има вече смисъл.

 

И тъй, когато казваме: „Човек не може да бъде добър“, подразбираме, че той е семка – неговата добрина е в зародиш. Но щом тази семка се посее, тя вече може да даде плод. Следователно човек може да бъде добър. „Човек не може да бъде добър“ – това не подразбира, че в него няма възможност да бъде добър, но значи, че при сегашните условия той не е започнал да се проявява още. Някой казва: „Аз съм добър.“ Да, ти си израснал, цъфнал и завързал. Друг казва: „Аз не съм добър.“ Да, ти си семка, която още не се е проявила.

 

Кривата философия на живота седи в това, че ние отричаме всички възможности за проявление на Добротата. Казваме: „Ние не можем да бъдем съвършени, ние не можем да бъдем истинолюбиви, ние не можем да бъдем любящи“, и т. н. Това е криво тълкуване на самия живот. Защо? Защото ако Бог прониква цялото Битие и ако човек е произлязъл от Бога, то неизбежно той ще има зародишите на тази Божествена доброта, посадени в душата си. Щом човек е произлязъл от Бога, невъзможно е да не прояви това, което е посадено в него.

 

...

 

Що е Доброто? По същия закон, щом даваш възможност на всичко онова, което Бог е посадил, в даден момент да се прояви, ти си добър човек. Всяко нещо има свое определено време за проявление, следователно Доброто в нас може да се прояви вън от нашата воля, а нашата воля може да му съдейства. В какво седи едно престъпление? Престъплението седи в туй, че ти сам или някой друг спъва растенето на каквато и да е добродетел в душата ти. Всеки, който постъпи така, той върши престъпление или спрямо себе си, или спрямо другите.

 

Добро и зло (1924)

[Станимир]

Казвам: Всички трябва да имате едно правило. В природата има един закон, който отбелязва прогреса, как живеете. И от този прогрес зависи вашето бъдеще. Индусите досега са изучавали само едната страна, казват: „Карма“. Но кармата, това е законът за ленивите ученици. Всички ония лениви ученици искат да знаят кои са причините, кармически, защо така се случва нещо лошо. Като се случи нещо добро, то какво е? То е пак кармическо. Доброто не разрешава въпроса. Кармата аз считам в тази смисъл тъмнота. Дихармата – светлина. Всички ония постъпки, желания, мисли, които са в тъмнина, тях ги наричам лоши условия. Всички неща, които са станали в светлина, са добро. Доброто винаги в света представя светлината. Злото винаги представя тъмнината. Светлината гради, създава.

 

...

 

Сега, какво разбрахте конкретно? Какво нещо е доброто? Ти ще мислиш за доброто, понеже ако не мислиш за доброто, ти ще бъдеш в тъмнина. За да избегне човек тази тъмнина, трябва да мисли за доброто. Понеже доброто ще му даде повод да се яви светлината. Светлината е една възможност за неговото развитие. Животът му ще се осмисли. Ще има посока на движение. Всички твои идеали, които съществуват в душата ти, може да се реализират. Доброто дава възможност във всяко едно направление.

 

...

 

Онези богословци, които казват, че Господ създаде света в 6 дни, искат да покажат, че времето е много късо. То не е така. Те не разбират закона. Господ, за да създаде сегашния свят, един дълъг период му взело, милиони години са минали. Хората, като не разбират, съкратяват, за да покажат, като е бързо, че Господ е силен и в 6 деня създал света. В един обикновен ден, завъртането на земята около нейната ос. Казват, че в първия ден Бог създал небето и земята. На какво основание, кой беше първия ден, когато земята я нямаше? Казва: „В начало Бог създаде небето и земята. И земята беше неустроена.“ Казва: „В шест деня Господ създаде света.“ Който не вярва това, не е право. А пък един Божествен ден подразбира ден на светлината. Шест е период на светлината. Природата има едно тяло, с което Бог се завърта. В колко време? На колко години искате да ви кажа, че се завърта? То е Божественият ден. Милиони години се минават, за да се завърти веднъж и да се образува един ден. То е разумният ден на Битието. Всякога, когато се зароди една идея в Бога, то е изгревът на Слънцето. Когато се осъществи, то е залезът на Слънцето. Това е един Божествен ден в моя ум. В онзи момент, когато се зародила тази идея, да създаде Бог света, то е изгревът на Божественото Слънце. Когато всички идеи се реализират, то е залезът на Слънцето. И видя Бог от изгрева до залеза, от задаването на живота до свършването, че всичко е добро направено. То е ден първи. И във вас, когато се зароди една идея, и докато я реализирате, е ден първи. Вие имате мярка във вас. Щом се зароди една идея, то е зачеването на живота. Щом свършите живота, то е първият ден на работата, с която ще се определи как е направена. Или трябва да се знае тази Божествена мярка. И тогава във всяка една ваша постъпка, разумното, Бог се проявява. Ти, след като учиш седем години в гимназията, ще се проявиш, че добре си направил работата. Той ще каже: Аз познавам, че добре си направил работата. И видя Бог, че всичко онова, което е направил, е добро. Туй, което Той направи, Го достави на всички разумни същества и ние след толкоз хиляди години казваме: „Много добре е направено.“ Туй, което Бог в началото видял, ние след милиони години го съзнаваме, че светът е направен разумно. Всички разумни хора искат да докажат, че е разумно създаден. Той е създаден разумно в началото. Ние сега констатираме въпроса. Значи разумността не се изменя, останала при всичките условия. Времето и пространството не изменят доброто. Доброто си остава.

 

Но някой път във вас се заражда идеята: „Че какво ме ползува, че правя добро?“ Вие не разбирате. Единственото нещо, което остава във вас след всички перипетии, то е доброто. Аз правя доброто, понеже то ще остане в мене. Пък онова, което няма да остане, аз не го правя. Светлината е, която дава. Светлината, като озари света, тя дава впечатленията за всички предмети и звезди, и растения, и животни. Всичко светлината открива. Светлината е предметно учение. То е Божественият ден, който иде. То е одаряването. Тия мисли, тия чувствувания, тия постъпки, то е Божественото. Сега Господ казва: Създай в себе си своя свят. И ти почваш да работиш върху своя ум, върху своето сърце и върху своята воля, върху тялото. И ние създаваме, творим. Казвате: „Какво ме ползува?“ Вие сте дошли да създадете от себе си един нов човек. Сега още не сте нов човек. Един стар модел сте. Стар модел аз разбирам ето какво: Представете си, че имате една риза, направена от козина. Като я облечеш, дращи, хапе, ти се въртиш. Нов модел, разбирам една хубава риза, направена от хубав плат, мек, който така приляга, че ти е приятно да се допре до тялото. Като ходиш, приятно ти е, че носиш хубава риза и ти е олекнало. Това аз наричам нов модел. Старият модел много хапе, недоволен си като козиняк. Човек сега е направен по стария модел, понеже се ви хапе по нещо. За да се оправи по живота, тази риза, направена от козина, трябва да се промени.

 

Искам да направя мисълта си конкретна. Всяко нещо, което ни безпокои, където и да е, то е козиняк, не козунак. Създайте си един речник от десет думи, които да имат само едно значение. Като ти кажат „добрина“, веднага да изпъкне в ума ти онова силно желание, като ти кажат „добро“, ако си мъртъв, да станеш. Ако си болен, като ти пошушнат „добро“, ти веднага да станеш, да кажеш: „Какво заповядате?“ Та под думата „любов“ аз разбирам и мъртъв да си, да кажете: „Аз съм готов да направя всичко.“ Щом кажеш: „Свърши се моето“, то е безлюбие. Щом кажеш: „Аз това не мога да направя“, това е зло. Щом кажеш: „Аз това мога да направя“, това е доброто. Тогава кажи: „Аз мога да го направя, аз вярвам в това.“ Вземете, когато подтиквате един предмет, кой (е) подтикът, който може да подвижи? Значи, все трябва да има нещо в нас, което да ни подвижи. Има едно инертно състояние, седиш, не знаеш какво да правиш. Трябва да има една сила, нещо конкретно, разумно, което да ти даде подтик. Подтикът като дойде, няма да има това препятствие в света. Препятствието е в самото начало. Ние ставаме инертни, понеже не вярваме. Имаме много неопределени вярвания. Казвате: „Не го зная кое е добро.“ Сега вие чакате все за в бъдеще да ви се открие. Какво ще ви се открие? Представете си, вие като идете в небето, какво ще ви се открие? В небето като идете, ще видите ангелите, насядали в училището, учат се. Един ангел при най-хубавата обстановка работи. Зароди се мисълта да го пратят по работа на земята. Той изведнъж тръгне, дойде на земята. Страдания има, всичко туй, дойде, свърши работата и се върне. Пак седне в класа, разправя своята опитност. Не казва: „Аз не отивам.“ Вие казвате: „Още веднъж не отивам.“ Благородство има, той пък готов на работа да иде.

 

В доброто никога не се обезсърчава. То е добро. Щом се обезсърчаваш, има една слабост. Ще дойде вече и в доброто човек ще се обезсърчи. В доброто, то е разумното, което работи вътре. Казвам сега: Бог е в нас. Чрез доброто Бог се проявява в нас. Понеже ние сме в закона да познаем закона на доброто и злото, най-елементарното познание на Бога. Казвам: По този начин Бог не искаше да го познават, по този начин чрез доброто и злото. Казва: „Няма да ядете от дървото на познанието“, понеже знаеше, че ще се създаде по-голямо противоречие. Но понеже човеците ядоха, сега по този начин трябва да се познае, няма друг изходен път. Трябва да познаете какво нещо е доброто. Който познае доброто, той ще има живот в себе си; който познае злото, той ще има смърт в себе си. Ако познаваш доброто, оживяваш, ако познаваш злото, умираш. Тогава плюс и минус какво става? – Ако се раждаш, то е доброто. Умира човек, то е злото. Роди се човек, пак е доброто. Умира, пак е злото, постоянно се редуват. Като познаеш отношението на доброто и отношението на злото, веднага ти ще измениш закона, не ти ще измениш закона, но ти ще се дигнеш над тия условия, и тогава злото няма да ти противодействува, както сега ти въздействува. Нали имате ясна представа: Да кажем, има силно течение на вода. Една птица, която хвърка, е свободна от течението, но един човек, ако не хвърка, ако падне в тази вода, може да се удави. Птицата може да хвърка над течението. Човек, който мисли, се дига. Човек със своята мисъл се дига като птицата над течението на злото. Злото е силно течение. Тъй щото туй силно течение на злото не може да го засяга. Мисълта е крилата. Който мисли, това са крилата, които ни правят свободни, да не ни засяга злото. Не да питате: „Защо съществува злото?“ Злото съществува, има съвсем други причини, но злото нас не трябва да ни засяга. За да не ни засяга, трябва да имаме крила. Трябва да разбираме закона.

 

Каква е главната мисъл? Какво остава във вас? Коя е новата мисъл? Вярата в доброто ни открива възможностите.

 

...

 

И тъй, положете доброто за основа на живота си! Размишлявайте за доброто. Знайте, че чрез доброто иде светлината. Дръжте в ума си тази идея: Нищо в света не може да се подигне без доброто.

 

 

Добро и зло (1938)

[Станимир]

Казано е, обаче: „Глава на Словото е Истината“, а Словото е без начало и без край. И тъй, не правете грешките на дявола, да превръщате лъжата в истина и злото в добро. Това е неразрешим въпрос. Оставете тези неща настрана, те ще останат завинаги неразрешени. И лъжата има право да съществува, но като контраст на истината. Тя съществува само като равновесие в света. Щом се яви човекът на истината, ще се яви и човекът на лъжата. Христос дойде на земята, но дойде и антихрист. Ако слезе един ангел от небето, ще излезе и един ангел от ада. Когато двамата ангели се борят, човек е свободен да върши волята на Бога. – Защо се борят ангелите? – За да вършат волята Божия. – Защо се борят ангелите помежду си? – За да разберем истината, да разберем и доброто. Когато те се борят, а ние не разбираме тази борба, нищо не можем да използваме. Те водят войната заради нас, понеже и едните, и другите искат да ни вземат на своя страна. Адът иска да ни убеди в това, че лъжата може да стане истина, а злото – добро. Ангелите на доброто искат да ни убедят, че истината си остава всякога истина и доброто всякога си остава добро. Който носи истината в себе си, има сила; който носи доброто в себе си, всякога има живот. Който е лишен от силата, всякога е слаб. Следователно, ако се усещаш слаб, дръж се за истината. Някой ме пита как да уякне физически. Казвам: Дръж се за истината и за доброто. Така ще придобиеш живот и ще станеш силен. Не позволявай на злото и на лъжата да те уморят преждевременно. И тъй, силата на човека се крие в истината и доброто. Силата на човека се крие още в Любовта и Мъдростта. – Какво отношение имат Любовта, Мъдростта и Истината към нас? – За да ги разберете, трябва да се издигнете в по-висок свят. Ако живеете изключително на земята, никога няма да ги разберете.

...

За себе си казвам: Аз съм господар на дявола, приятел на ангелите, а Бога признавам за своя Баща. – „Ама ти си добър човек.“ – Ако мислите, че сега съм добър, вие се лъжете. Доброто, което виждате в мене, принадлежи на Бога. Каквото имам, то е на Бога. Нека доброто в мене ви послужи като стимул да проявите вашето добро. Че съм добър, това отдавна зная, защото Бог живее в мене. Аз зная, че свири добре, няма защо вие да ми казвате. Това значи: Зная, че съм добър, защото Бог живее в мене. Следователно и за себе си не казвайте, че сте лоши или добри хора. По естество човек е добър, защото добрият живот е във вас. Тази е истината. Сега аз желая на всички добрият живот да се изявява чрез вас, за да бъдете и вие добри.

 

Истина и добро.

[Лъчезарна]

Помнете едно: всяка стъпка, която направите, всичко в света, което правите, не го правите за другите. При другите хора ще иде и каквото придобие ще се върне при вас. Такъв е законът. Никой не може да се избави. 

Затова, ако искате да успявате, правете добро и то ще се върне при вас. Радвайте/се/ за доброто и злото, което носите, то ще се върне при вас. Злото ви при хората няма да остане, ще причини малка пакост на хората, те ще го изпратят. Добрите работи ще ги изпрати при онзи, който ги правил. 

Първото нещо: Ние трябва да идем в небето с един придобит живот. Всичко онова, което направим за Бога, ще се върне при нас. То ще ни въздигне. То значи Божията Любов като дойде, ще ни въздигне. Без любов човек не може да се въздигне в света. Когато обичаме някого погрешките се превръщат. Каквото и да направим, ще се повърне. Ако една погрешка може да отклони любовта, тя е по-силна. Пък Любовта е най-силното нещо. 

Божествената Любов всички погрешки превръща в скъпоценни камъни, когато обичаме Бога. 

Писанието казва: Всичко онова, което се случва на онези, които любят Бога, ще се превърне за добро.

Най-красивият ден, 16 април 1944 г.

[Лъчезарна]

Една от опасните страни в човека е, да вижда отрицателното в живота, в себе си и в окръжаващите. Понеже всеки човек, всяко нещо има две страни – добра и лоша, положителна и отрицателна, той трябва едновременно да вижда и двете, да ги съпоставя, изследва, анализира, претегля и тогава да спре вниманието си на неизменното, на доброто в човека. Всеки човек има нещо добро и възвишено. Следователно бъдете справедливи първо към себе си, а после към окръжаващите. Първо мерете, претегляйте нещата, а после правете заключения.

Казано е в Писанието: „Изпитвайте нещата, но доброто дръжте“.

Сега и на вас казвам: Изучавайте и доброто, и лошото, но доброто дръжте. Нека доброто бъде основа на живота ви, върху която да градите.

Мерки в живота, МОК, 27 ноември 1927 г.