Мисли от Учителя за Доброто

[Ани]

Който разглежда нещата материално, казва: Човек може да прави добро с пари. Не е така. Доброто не е материално. Да мислите, че доброто се крие в материалното, това е все едно, да мислите, че в буквите се крие силата на словото.

...Не е въпрос да не прави зло; важно е да прави добро. Много хора се въздържат от злото, но и добро не правят. Който не прави нито зло, нито добро, все едно, че нищо не прави.

...Те се молят на Бога да им даде знание, мъдрост, за да дадат и те нещо на хората. Те искат да се покажат добри, но така не се прави добро. Да направиш добро на ближния си, това значи, да му дадеш нещо от себе си. Ако искаш да дадеш плод на човека, не купувай от пазара, но му откъсни от дървото, което сам си посадил. Давай от плодовете на своя труд, на своите добри мисли, чувства и постъпки. Ако искаш да утешиш нажаления, не му цитирай стихове от Евангелието, но посади в земята мисълта, която искаш да му кажеш, и, когато порасте и даде плод, предложи му да си хапне. Това значи, да даваш на ближния си от доброто, което носиш в себе си. Как ще предадеш вяра на човека, ако сам я нямаш? Как ще направиш човека кротък, ако сам нямаш кротост? Как ще обясниш безкористието? Нищият духом е абсолютно безкористен.

Блаженствата, СБ „Вечното благо“, 1943 г

[Таня]

Христос определя съботата като ден, в който е позволено човек да прави добро. Как е възможно човек да прави през другите дни добро, когато той е зает с другите си работи? Понеже седмият ден е на Господа, казва се, че е позволено някому да прави добро в съботен ден. Не мислете, че празнуването на съботата става като някакъв механически процес, чрез който ще станете по-добри. Аз наричам съботата ден за наука, в който човек трябва да работи и гради. През шестте дни човек ще се мъчи и труди, а през седмия ден ще работи. В първия ден ще се мъчи, във втория ще се труди, а в седмия ден ще работи. Работата е най-възвишеното, най-благородното, най-великото нещо в света. Тя е най-великата наука на бъдещето. Затова е дозволено да прави някой добро в съботен ден. „Не само че не е забранено, но е дозволено“, казва Христос. А в оригинала означава, че човек трябва да прекара съботата само в добро.

Сега да определя какво означава думата „добро“. Думата „добро“ определя качествата на всички наши действия, то е плодът, а Христос казва: „По плодовете ще се познаят“. Не може да има добро в човешкия живот, ако няма плод. Следователно добродетелта не е нещо отвлечено, а реално, то е есенцията на човешкия живот. Смисълът на човешкия живот е добро. Правдата, Истината, Мъдростта, Любовта са силите, които работят за доброто, за да се реализира то в човешкия живот. Както плодовете определят качествата на дървото, така и доброто определя качеството на човека.

За да обичаме плодните дървета, ние се ръководим от качеството на техните плодове. Онази ябълка, която дава най-доброкачествени плодове, се ползва от нашите най-големи грижи, най-голямо внимание и обич. Защо? – Защото плодовете ѝ са хубави и вкусни. Ако тази ябълка престане да дава плодове, няма смисъл да я отглеждаме. В духовния свят човекът е дърво. Както плодните дървета са необходими за човешкия живот, така и човешките добродетели са необходими за ангелите, защото чрез тях те се хранят.

Ако ме запитате: „Защо ангелите се интересуват от нас?“ – Защото имат нужда от плодовете на нашите добродетели. За да може да разберете дълбокия смисъл на това добро, трябва умът, душата и сърцето ви да бъдат в пълна хармония. Човек не може да прави добро, ако умът, душата и сърцето му не са в съгласие. Щом мислите дали трябва да се прави добро или не, вие сте от ниска култура. В Небето няма двусмислие за доброто. В духовния свят никак не става въпрос, дали трябва да се прави добро или не. Доброто е смисълът на живота. Когато престанеш да правиш добро, ти си мъртъв човек. Всяка мисъл и всяко благородно чувство произтичат от доброто, което вършим. Добрите желания и добрите мисли произтичат от доброто, те са процес на растене у нас.

Когато посеем една семка, ние имаме първия процес – поникването на растението, втория – на прорастване, третия – на цъфтене, а четвъртият процес – връзване на плодове. Следователно доброто, плодът в човека, може да се яви само в неговата душа, а в окултизма наричат това причинно тяло у човека. Всяка семка е една причина.

В съвременната култура, движението на човечеството се дължи на тия семки на доброто от миналото, а в бъдеще тези семки ще дадат бъдещата култура. Всички други педагогически възгледи за възпитанието аз наричам дресировка, т.е. безплодни растения. Такова е, например, растението фикус. Има ли то някакъв плод? – Няма. Много хора в съвременния живот мязат на фикусите. На земята може да растат фикуси без плодове, но на Небето не може да има такива. Ако искаш да бъдеш небесен фикус, трябва да имаш плод.

От какво се парализират човешките добродетели? – Те се парализират от низшия ум на човека и от неговите страсти, защото съвременните хора са роби на своите страсти, които само разрушават, а не създават. За едно приятно удоволствие човек похарчва хиляди, пожертва даже живота си и живота на другите. А в това приятно удоволствие няма никакъв плод. Ние мязаме на онази туристка американка, която за да опита любовта на своя възлюбен, го накарала да се качи на една отвесна скала в Алпите и да ѝ откъсне оттам една от редките алпийски рози. Той се качил на скалата, откъснал розата, подал ѝ я. Тя я турила на гърдите си и се усмихнала, а той след това ѝ рекъл: „Сбогом!“ За едно свое удоволствие тя изложила живота му в опасност. По същия начин и ние излагаме Бога на изкушение. Ние казваме: „Господи, дай ни удоволствие, пари, къщи и прочие“, но като ни даде всичко това, Той ни казва: „Сбогом!“ Тогава ние сме богати хора, всичко имаме, но Господ не е при нас.

Мене ме учудва това положение на съвременните религиозни хора. По-твърдоглави, по-упорити и своенравни хора от религиозните не съм виждал. Аз взимам думите „религиозни хора“ в най-широк смисъл. Аз считам съвременната религия като един костюм или парфюм, с който прикриваме всички наши лоши постъпки и всички наши грешки. Религията е едно модерно изобретение. Никъде в Евангелието не се споменава думата „религия“. Когато хората са изгубили смисъла на съботата и правенето на добро, тогава са турили думата „религия“. И сега постоянно спорят дали някой е религиозен или не.

Няма по-религиозен век от сегашния. Вземете един човек, който принадлежи към някоя партия и вярва в нея; той е готов да жертва живота си зарад нея. А колко пъти той е излагал живота си и живота на цялото си семейство зарад тази партия! Колко пъти е пукана главата му за тази партия! Той си казва: „И нашата партия ще дойде на власт!“ Чака той партията си, а докато дойде тя, колко пъти ще яде бой, колко пъти ще се връща с разбита глава вкъщи! Всички живеят с тази религия, качват се и слизат, чакат някоя промяна от нея. Никоя партия няма да донесе някаква промяна и облага в живота, защото тя самата иска, а не дава. Наистина, тя ще намали с 5–10% данъците, но затова от друго място ще ви ги вземе повече. Тогава ще запитате: „Какво да правим?“ – Ще орете земята и ще молите Бога да ви даде повече жито, отколкото по-рано сте имали, за да може да давате. В изобилието е спасението. Когато хората кажат, че искат да бъдат културни, казвам, че всички трябва да се върнат към земята, да орат и сеят. Сега сме се събрали всички в градовете, разпределили сме се на занаяти, едни работят, а други очакват наготово. Затова са тези злини. Аз нямам нищо против този ред на нещата, той е много естествен, но тъй, както ние го използваме, ние бедстваме и се душим в тоя ред.

Христос подразбира новата култура, като казва: „Позволено е на онези хора, които ще дойдат в бъдеще, да правят добро в съботен ден“. В какъв смисъл е позволено? – Позволено е на опитния хирург да прави операции, но на неопитния, на глупавия не е позволено. Например, ти си религиозен човек и трябва да отидеш да утешиш някого. Позволено ти е да направиш това, ако знаеш как, но ако ти нарушиш мира му, кракът ти не трябва да стъпва там. Не мислете, че е лесно да правиш добро, това е велико изкуство.

Съботата е ден Божествен, който ще ни повдигне и преобрази съвършено, а с това и ние ще преобразим света. Не казвам, че като дойде съботата, ние ще трябва да напуснем всички занаяти. Не, занаятите ще се осветят и ще бъдат добро за нас, ще бъдат обосновани на това, да правим добро в съботен ден. Не разбирайте, че аз искам да разрушавам вашите възгледи. Не, аз искам да махна праха от очите ви. Като дойда при вас, най-напред ще ви науча как да си измивате очите, ще ви дам вода за тази цел, а после ще приказваме. Учили ли сте изкуството да си миете очите? Аз бих ви препоръчал на направите следния опит: ако си неразположен, или не можеш да разбереш някой предмет, или някой човек ти е неприятен, вземи един леген с чиста изворна вода, подигни очите си към Бога, тури лицето си вътре в легена, отвори очите си, направи няколко мигания във водата и кажи: „Искам моят ум да бъде чист като тази вода“, тогава виж дали си изменил настроението. Ако не си го изменил, тури лицето си още един път във водата. Направи това няколко пъти и виж какъв ще бъде резултатът. Водата е емблема на живота. Ние трябва да вложим в себе си мисълта да правим добро. Всеки от вас трябва да си каже: „Аз ще бъда добър“. Но това да не става механически. Това показва, че ще трябва да посаждаме у нас всички плодни дървета от райската градина. Когато дойдат новите хора, тогава в сърцата, душите и умовете им ще може да виреят тези възвишени мисли и чувства.

Денят на доброто от томчето Солта

[Станимир]

„С появяването на живота, злото и доброто се явяват като негови съжители. Те винаги придружават съзнателния живот. Всеки човек, който прави престъпление, схваща благото само от свое, от индивидуално гледище. Вълкът, който хваща една овца, има за цел само да се нахрани. Основата на всички престъпления в света е тази, че човек иска да задоволи своите нужди. Когато запитват вълка, защо прави така, той казва: „Няма да умра гладен, я!“ Някой убива някого. Запитват го: Защо направи това? Той казва: Аз няма да мра гладен! За да живея аз, той трябва да се пожертва за мене. Той е проявление на злото във вашата душа.“

„Ти правиш добро. Защо? Защото искаш и другите да живеят като тебе добре, да благуват. Но, доброто и злото са съзнателни сили в природата, не са механически сили. Тогава, аз задавам въпроса: Ако влезете в една фабрика, дето има хиляди колелета, те знаят ли кой им е господарят? Не, тези колелета не се интересуват от това. Тия колелета интересуват ли се от това, дали твоята ръка е здрава или отсечена? Не, те и това не искат да знаят. Но и в туй разумно същество, което стои зад тия колелета и ги управлява, може да има едно изопачено съзнание. Например, туй същество спре колелетата, постави под тях ръката си и после бутне бутончето. Колелото се завъртва и отрязва ръката му. Кой е виновен сега, колелото, или туй разумно същество? – Разумното същество, разбира се.“

Из „Градовете Содомски и Гоморски“ – НБ, 16 ноември 1924 г.

Редактирано Март 13, 2009 от Станимир

[Станимир]

„Господ не създава. Създаването е един механически процес. В света има раждане. Раждането е един вътрешен процес, процес на Божествения Дух. Всички напреднали същества са минали по известен път на развитие под ръководството на Божия Дух и са достигнали до тази степен на развитие, в която се намират. Та казвам: Всеки един от вас може да стане ангел, може да стане и дявол, според както живее. И по закона на тази свобода именно човек може да направи и добро, и зло; по закона на тази свобода, именно, човек може да възприеме един добър, или един лош живот. Някои питат: В какво седи добрият живот? Добрият живот седи в това, да споделиш всичко, което имаш със своите ближни. Лошият живот седи в това, да не споделяш нищо със своите ближни. Някои казват: Ами човек нали обича своите деца, своето семейство? Не, това не е мерило, че човек води добър живот. Че и вълчицата обича своите деца, но тази вълчица задига детето на овцата и го занася на своите деца, като казва: Хайде, мама, хапнете си! Питам: Каква е тази любов, за образец ли е, Божия Любов ли е? Следователно, човек веднъж заживял с Божията Любов, веднъж просветен в Божия Дух, живее вече добър живот. Защо? Защото Господ едновременно прониква във всички хора. Телата на всички хора са под влиянието, под разположението на Бога. Бог разполага с тях. Той едновременно има друго едно по-високо проявление. Когато дойде едно сираче в дома ти, и ти направиш разлика между него и твоите деца, това не е по Бога, Бог не живее вече в тебе. Ти не трябва да правиш никаква разлика между твоите деца и това дете. Ти ще се отнасяш с туй дете тъй, както с твоите, разбира се, ако то бъде скромно. Ти ще бъдеш спрямо туй дете тъй добър, както и спрямо своите деца, защото Духът Божий, който живее в твоите деца, живее и в туй бедно дете.“

„Богатството е като един извор. Ти само не го запушвай, отпуши го, то ще протече. Ние всякога туряме прегради и затова не успяваме. Вие казвате: Не може да се прави добро. Не, вечно ще правиш добро. Доброто е един вечен извор. Ти го отпуши и ще видиш, как той ще протече. Доброто е едно богатство. Някой казва: Досега правих добро, но отсега нататък няма вече да правя добро. Не, ти прави добро всякога, не се разкайвай, доброто е вечен извор.“

Из „Който се учи“ – НБ, 30 ноември 1924 г.

[Ася_И]

"Доброто и злото са относителни неща. Това, което при дадени условия е добро, при други условия не е добро. Значи плюсът и минусът се менят постоянно. Изобщо, всяко нещо, поставено на своето място, е добро."

Път към живота

[Bethedi]

"Вие имате приятели и казвате, че ги познавате; но докато не научите едновременно и тъмната, и светлата страна на вашите приятели, не ги познавате добре. Искате да бъдете всякога добър; трябва да бъдете добър при известни условия, а лош при други. Когато разгневите приятеля си, трябва вече да се защитавате, а за да се защитавате, трябва да знаете да воювате. Ако се борите с някой неприятел, вие си вършите длъжността; ако воювате с мирни или безоръжни хора, вършите глупост. Казват: „Животът е борба“. И мъжът, като се ожени, казва: „Животът е борба“. А с кого воюва? С жена си, и жената – с мъжа си. Народят им се деца, и те четат девиза: „Животът е борба“, и си казват: „Е, ами ние с кого ще се борим – братчетата със сестричетата“. И започва борба, хванат се за косите и като се разплачат, хайде при мама и при тате. Хората имат девиз! Като нямат истински противник, те си го създават – мъж с жена, брат със сестра, свещеник със своите пасоми, учител с учениците си. Ето хора, които не разбират живота. Борба трябва да съществува, обаче с онази природа, която трябва да се подчини. Когато предстои да разрушим известна скала в планината, да пробием тунел, разбирам да действаме така, но да употребим тия средства в организирано общество, не разбирам. Туй показва, че хората не разбират отношението, което съществува между тях и техния Дух, задачите, които им налага последният."

от беседата "Явлението на Духа", Неделни беседи, том I

[Лъчезарна]

"И тъй, доброто е връзка между Бога и човешката душа. Същевременно доброто има отношение и към злото. Не можеш да проявиш, доброто, без да засегнеш и злото в себе си. Обаче, ти трябва да разбираш Божиите закони, за да не попаднеш под силите на злото. Външно, злото има величествен вид, особено отдалеч. Гледано на разстояние, то представя красива планинска местност. Приближиш ли се до него, виждаш една оголена, камениста, усойна местност, която с нищо не привлича погледа на човека. Който се е опитвал да влезе във вътрешността на тая местност, здрав не е излязъл.

Някои наричат злото „дявол". Какво всъщност е дяволът, и те не знаят. Смущават се от злото, без да знаят, че причина за това са те сами. Злото не може да има отношение към тебе, ако то не те обича, и ако ти не го обичаш. Никой момък не задиря момата, ако тя не го предизвиква. Днес тя хвърли око на едного, утре на другиго, докато запали сърцето на някой момък, и той тръгне подир нея. Няма човек в света, на когото сърцето да не е горяло. И да се пазиш и да не се пазиш, все ще се запали сърцето ти. Има нечисти места в живота, през които човек неизбежно минава – няма друг път.

Ще кажете, че можете да избегнете нечистите места с аероплан. И във въздуха има опасни места. Колко авиатори са платили с живота си! Опасни места има и в мисълта, и в чувствата на човека. Който не знае законите на мисълта и на чувствата, лесно може да плати с живота си. Попадне ли в тия опасни места, мъчно може да излезе невредим. Който има любов в себе си, лесно се справя с опасностите и изпитанията в живота си."

Първото място, УС, 16.05.1937

Редактирано Март 31, 2012 от Лъчезарна

[Лъчезарна]

"Всички хора се намират в едно противоречие. Съществува едно голямо противоречие. Хората се запитват, защо светът е така направен, а не другояче. Как може да се направи другояче? Бог е мислил и е намерил този начин за най-добър. Защо го е направил, причините са у Него. Ние може да предполагаме. Казвам: Сега ни трябват знания, за да разберем противоречията, които съществуват. Злото произтича от доброто. Доброто е предшествувало, то е едно благо в света. А пък злото е само една форма, която показва, че доброто не е приложено, както трябва. Злото показва едно дисхармонично употребяване на доброто. Цигулката има двойна страна, тази цигулка може да ми причини цяла пакост. Погрешката не е в цигулката, тя е много хубава, тя е честна, почтена, грях не прави, но ако не зная да свиря на нея, тогава ще кажа: „Не е добра“.

Всеки от вас има по един инструмент, който създава някой път неприятности. Ако не знаете как да си служите с него, ще си създадете едно препятствие."

Пътят на човешкото развитие, Общ окултен клас, 13 октомври 1937 г., София – Изгрев.

Редактирано Февруари 23, 2010 от lokator

[Лъчезарна]

"Мнозина се оплакват от неуспехи в живота си. – Защо не успяват?– Защото са влезли в разрез със сърцето си и искат да го подчинят на волята си. Ако човек проявява своята разумна воля, защо трябва да подчини сърцето си? В разумната воля действува любовта, а в любовта е Бог. Щом е така, трябва ли да подчините или да победите сърцето си? Какво печели човек, ако победи себе си? Да победиш себе си, това значи, да победиш Бога. – Ама трябва да се възпитаваме. – По естество човек е добър, следователно, няма защо да се възпитава. Как можете да възпитате доброто? Човек трябва да запази доброто в себе си, т. е. своето естествено възпитание. Поставете човека на естественото му положение и ще видите, че в него ще се проявят всички благородни качества.

За да се убедите в истинността на моите думи, направете следния опит: предайте едно дете в ръцете на видни педагози, а друго оставете да се развива свободно, без никакви педагогически правила. Първото дете ще се възпитава под строгия надзор и морал на педагозите, а второто – под влиянието на добрите примери в живота. Резултатите от възпитанието на двете деца ще бъдат различни. В повечето случаи, при свободното възпитание излизат по-добри деца, отколкото тези, които са расли при ограничения и строг надзор. Хора, които са излезли от калта на живота, проявяват по-голямо благородство, отколкото тези, които са израсли в благородна среда, обиколени от внимание и грижи на окръжаващите. И едните, и другите примери са ценни дотолкова, доколкото ни убеждават в силата на доброто, вложено в човека. Ето защо, задачата на съвременните педагози се свежда към това, именно, да се даде възможност и условия на детето да прояви доброто в себе си. Щом прояви доброто, детето се намира в безопасност; то се намира на прав път. В природата, т. е. в естеството на всеки човек е вложено нещо добро и разумно."

Господар на съботата, Неделни Беседи, 13.04.1930 г., София

Редактирано Юни 12, 2012 от Лъчезарна

[Ани]

Казвам: У вас трябва да се яви благородство, без да ви молят, без да ви канят, да сте готови да помогнете на човека. Трябва да бъдете досетливи, да долавяте нуждите на хората. Някога може да сте били свободни, да проявите готовност за услуга на 20 души. Това е проява на съзнателна свобода. А някога, други могат да проявят свободата си към вас. Ако хората не си помагат по свобода едни на други, животът им е механичен.

....

Помнете: Като дохождате на беседа, трябва да имате някаква идея, да постигнете нещо. Ако всяка седмица, когато идвате, в ума ви прониква един светъл лъч, в сърцето ви – едно топло чувство и в проявите ви една по-добра постъпка, вие сте спечелили нещо. Всякога трябва да имате един придатък. Дето светлината и топлината се увеличават, и постъпките стават по-добри, там има съзнателни процеси. Съзнателният човек е добър. – Защо трябва да правим добро? – За да поддържате горенето на своя живот.

Механични и съзнателни процеси

Има едно изкуство, което мъчно се постига. То е да бъдеш добър. Другите изкуства лесно се постигат. Голямо изкуство е да изучиш доброто. Доброто и злото са най-мъчните изкуства. Всички хора, които са стигнали до изкуството на злото, ще фалират. Казваш: Мъчно е да бъдеш добър. – Мъчно е, но по-мъчно е да бъдеш лош. Щом се заемете с изкуството на доброто, непременно ще се натъкнете на противоположното, именно, на злото. То е сянка във вашия живот. Някога тези сенки така се разстилат, че заличават всички черти на доброто. Ако едно дете дойде и тури сенки на вашия образ, ще заличи чертите на вашето лице. Това не е ли злото във вашия живот? Като сянка, злото трябва да се постави така, че да изпъкне доброто. Сенките на картината представят злото. То трябва да дава само фон, простор, дълбочина на картината, за да изпъкне целият образ. Това, именно, аз наричам велико изкуство. Казваш: Лош човек съм. – Ако не си лош, ти не си човек, не можеш да работиш. И ако не си добър, пак не си човек. Благодари, че си лош, за да се проявиш като човек. За да станеш истински човек, трябва да си добър. За да се проявиш като човек, нужна ти е още и сила. Силата е в злото. Когато правиш зло, ти се проявяваш като човек. А като станеш истински човек, ти си вече добър.

„Разрешаване на мъчнотиите”

[Лъчезарна]

"Съвременният свят се нуждае от добри, силни и справедливи хора, които да кажат:

Слаб е този човек, но да не го натискаме; ако е паднал, да му дадем възможност да стане, да се изчисти и да върви напред.

Какво прави майката с детето си? – Дълго време тя го къпе, докато го изчисти и вложи в съзнанието му идеята за чистота.

Като плаче, тя се вслушва в гласа му, радва се, че то пее. В плача му тя схваща музикални тонове.

Тя е доволна, че то взима вече основния тон.

След това в нея се явява желание, да стъли детето й на краката си и да започне да се движи.

Най-после в нея се заражда желание детето й да учи.

Такива трябва да бъдат отношенията на всички хора едни към други.

Ще каже някой, че въздиша, че има страдания. – Това е в реда на нещата.

Без страдания и без радости не може. – Искам да се радвам, да бъда силен, да забогатея.

– Това са задачи, които сами ще решавате. Така вие се учите и придобивате знания.

Тъй щото, дойдете ли до натискане, до поваляне някого на земята, ще знаете, че това не е позволено.

Камъкът да натиска камък, това е естествено, но човек да натиска човека, това не е позволено.

Добрият човек освобождава потиснатия.

Докато хората продължават да се натискат едни-други, животът няма смисъл.

Като се обезсърчават, мнозина казват, че няма защо да живеят, всичко е безсмислено за тях.

Вземете пример от очите, ушите, устата, ръцете и краката.

За кого живеят очите? – За светлината?

Ушите? – За звука.

Устата? – За яденето.

Ръцете? – За работата.

Краката? – За ходене.

Човек е дошъл на земята, за да се познае.

Всеки трябва да знае, защо е роден и какво може да направи.

Всеки трябва да се запознае с душата си, т. е. с доброто;

после трябва да се запознае със сърцето си – с живота и най-после, със своя ум – с мисълта си.

Щом се запознае с душата, със сърцето и с ума си, той придобива истинската красота.

Без красота няма щастие и доволство. Грозотата е родила недоволството и неблагодарността;

красотата е родила доволството и благодарността.

Благодарните хора са станали разумни, красиви, добри, силни, а неблагодарните – невежи, грозни, лоши и слаби.

– Слаб човек съм. Какво трябва да правя, да се освободя от безсилието?

– Да благодариш за всичко, което ти е дадено.

Както учениците се срещат с учителите си, така и ти ще се срещаш с Господа,

Той – на своята катедра, а ти – на своето столче, и оттам ще се разговаряте: Той ще те учи, а ти ще възприемаш и прилагаш."

Любов и обич, Съборни Беседи, 24.02.1942 г.

[Ани]

Една важна мисъл, един важен въпрос, който трябва да имате предвид, е въпросът за абсолютното добро и абсолютното зло. Този въпрос не предстои за разрешение от вас в този живот. Абсолютното добро и абсолютното зло, това са, така да речем, качества на висшите духове, качества само на ангелите. Само ангелите могат да бъдат абсолютно добри и абсолютно зли. Те биват две категории, движат се в два полюса. Един ангел не може да бъде едновременно абсолютно добър и абсолютно зъл. Който е добър, той всякога е добър. Който е зъл, той всякога е зъл. Който е тъмен, той всякога е тъмен.

Средният път, по-лекият път, това са хората. В Бога злото и доброто се примиряват. В Бога няма никакво зло. Там настава вечен мир. Когато злото и доброто се явяват у хората, те си имат допирни точки. Някой път вие сте и лоши, и добри. Някога вие се разгневявате и веднага хуквате, искате да се проявите, но не се минава много време и вие се разкайвате. Вие обещавате по 20 пъти на ден, че няма да се гневите, и пак се разгневявате. Вие не създавате гнева, той идва сам по себе си. Ще имате предвид следния факт: животът в началото е в ръцете на лошите духове.

Когато вие, жените, тъчете платното, нали знаете, че цялото платно е в долното кросно? В горното кросно няма нищо. В долното кросно именно са лошите духове, а в горното кросно – добрите духове. Лошите духове държат платното в себе си. Те се държат за него. Опънатите нишки, обаче, представляват човешкия живот, който трябва да се тъче, и духовете се борят именно за този живот. Човек е совалката. Долните духове казват: „Наш е човекът“. Човекът пък от своя страна започва да ходи от единия край на платното до другия. Като дойде до единия край, където са лошите духове, казва им: „Аз съм ваш“ – и те му отварят път. После дойде до другия край на платното, където са добрите духове, и им казва: „Аз съм с вас“. И така, човекът, като ходи насам-нататък, Божествената нишка се тъче. Като се изтъче животът, ще се даде на добрите духове. Следователно всяка завършена победа е в ръцете на добрите духове, а всеки бой е в ръцете на лошите духове.

Отвън и отвътре

[Лъчезарна]

"Само разумният може да прави добро. Той прави добро на време и на място.

Всяко добро, което не е направено на място и на време, не е разумно.

Това добро не допринася никаква полза на човека.

Друг някой се хвали със своята религиозност, но слушате, че той се моли изключително за материални работи:

да му се помогне да си направи къща, да се назначи на добра служба, да нареди добре сина и дъщеря си и т.н.

Това е користолюбие. Този човек мисли, че като вярва в Бога, трябва да получи големи облаги.

Обаче, наред със слабостите на човека вие трябва да виждате и неговите добродетели."

Две категории хора, Общ Окултен Клас, 03.09.1930 г., София

Редактирано Март 31, 2012 от Лъчезарна

[Дъгата]

"Няма по-велик акт от този да направиш едно добро.

Колкото и да е микроскопично това добро, то е един благороден акт, за който всички от Небето стават на крака, понеже в Доброто е скрит Бог. Когато един човек извърши едно Добро в света, когато извърши един разумен акт, в Невидимия свят става голямо тържество. И когато Христос препоръчва на хората да си събират съкровище на Небето, той подразбира Доброто.

Съкровището – това е Доброто, което човек е извършил на Земята."

Учителят

С благодарност към braman, който откри и сподели този цитат.

Редактирано Ноември 18, 2010 от Дъгата

[Дъгата]

Тъй щото, търсите ли доброто, правете и вие добро.

Доброто се връща при онзи, който го е направил.

Ако доброто ви се върне при вас, но не сте доволни от него, това показва, че не сте го направили, както трябва. Щом не сте доволни, коригирайте се. Доволни ли сте от него, направили сте го, както трябва.

Бъдете доволни и от недоволството си, но постоянно се коригирайте. Недоволството ви е научило и ви учи на такива неща, на които по никой друг начин не можете да се научите. То разкрива вашето вътрешно съдържание. Бъдете доволни от онова, което имате в даден момент. Не очаквайте да ви определят специално място и специални блага. Като не разбират смисъла на недоволството, хората постоянно се оплакват едни от други: учениците от учителите си, и учителите — от учениците си; мъжете от жените и жените от мъжете; майките от децата си и децата от майките си.

Хората не подозират, че положението, в което се намират, именно, ги прави учени. Кое прави учителя учител? — Учениците му. — Кой създава майката? — Децата. — Кой създава мъжа? — Жената. — Кой създава жената? Мъжът. Ако нямаше ученици, нямаше да има и учители. Ако нямаше деца, майката никога не би разбрала майчинството. Ако нямаше жени, мъжът не би разбрал себе си.

Ако нямаше мъже, жената не би се познала, не би разбрала, какво представя като жена.

Щом е така, благодарете за всички положения, през които минавате, и разумно ги използвайте.

Трите ухания

[Станимир]

„И тъй, злото у нас е осъдено на разрушение. То представлява онази неорганизирана, изостанала материя от миналите съществувания, която се разлага. Тази материя не влиза в състава на един духовен човек. Злото представлява сили, които имат противоположно действие в човешкото развитие. Ако вие се съмнявате, направете един малък психологически опит. Като направите този опит, ще видите, че в света има известни сили, които действат в едно направление, и други сили, които действат в обратно направление. Например, вие сте неразположени, крайно недоволни сте от живота си. Намерете тогава един много добър човек, пълен с любов. Концентрирайте ума си към него и вижте, каква промяна ще стане у вас. Щом почнете да мислите за него, не е важно, дали той знае това, или не, веднага вашето недоволство ще почне да се топи, вашият ум ще се просветли, и вие ще кажете: Сега разбрах че животът има смисъл. Защо става това? Понеже в този добър човек има други сили, противоположни на вашите, та като се докоснете до него, той изменя направлението на вашите сили към добро. После, направете и друг опит. Някой път сте разположени много, радостни сте. Веднага концентрирайте ума си към един лош човек и ще видите, че няма да се мине и половин час, и ще ви обхване голяма тъга, голяма мъка, която ще измени настроението ви. Следователно, и вие, като индивид, така влияете на хората. Ако сте добри, всеки, който се докосне до вас, ще му влияете в добра насока. Като казвам добри, разбирам вътрешното състояние на душата. Ако сте лоши, който се допре до вас, веднага ще промени своето състояние в лошо. Някой път казвате: да бъдем добри! Добър човек е онзи, у когото Божията Любов се влива постоянно. Това се казва „втичане“. Също така добър е онзи човек, у когото се втича Божествената Мъдрост и Божествената Истина.“

Из „Градовете Содомски и Гоморски“ – НБ, 16 ноември 1924 г.

[Eлф]

...

Из „Градовете Содомски и Гоморски“ – НБ, 16 ноември 1924 г.

Чрез това Слово ми се отговори на въпрос който си задавах. Благодаря!

Редактирано Декември 18, 2010 от Eлф

[цветна дъга]

"Този закон засяга еднакво и мене, и вас, и всички ангели; той е еднакъв за всички. Аз поддържам възгледа, че човек е добър само в момента, когато действа добре; прав е в момента, когато постъпва право, любещ – само в момента, когато проявява Любовта и т.н. Престане ли да върши това, той не е нито добър, нито праведен, нито истинолюбив и т.н. "

Малкият закон

[Станимир]

„Няма същество на земята, което да не греши, само че едни грешат повече, а други – по-малко. И най-малкият грях е толкова силен, колкото и големият. Няма защо да се доказва това. Обаче, за разбирането на този закон е нужен умът на философа и мъдреца. Питате: Как е възможно, най-малкият и най-големият грях да са еднакво силни? Казвам: Големият пожар е станал от една малка искра. Следователно, ако на малкия грях, като искра огън, дадеш условия да се прояви, той може да има резултата на големия огън, на големия пожар. Този закон се отнася, както за грешките, така и за добродетелите. Законът е един и същ и за големите, и за малките добродетели. Резултатът от греховете съсипва, разрушава човека. Краят на всеки грях е разрушение. И ако човек не се опомни, не се осъзнае, ще изчезне от Битието. Така е писано в Божествената книга. Следователно, краят на човешкия грях води към заличаване на човека от великата книга на живота. Злото ще остане, но ще заличи, ще погълне човека. Каквото носиш в съзнанието си, какъвто капитал си придобил, всичко ще изчезне. Капиталът ти, даден от Бога, ще стане достояние на дявола, а ти ще станеш негов роб.“

„Аз говоря за злото, като сянка на доброто. Много естествено, ако не вършиш доброто, ти си под влияние на злото. И тогава, ти губиш свободата си. И в злото си свободен, но само за злото, не и за доброто. В доброто е обратно: свободен си за доброто, но не и за злото. Значи, човек е ограничен и в доброто, и в злото. Свобода има само онзи, който може да прави и добро, и зло. Но и това не е истинска свобода. – Защо? – Защото едната свобода те ограничава в едно отношение, а другата – в друго отношение. Следователно, в относителната свобода има ограничение в злото и ограничение в доброто – това зависи от познаването на закона.“

„Вие искате да прогресирате, но без познаване закона на доброто, за никакъв прогрес не може да се говори. Ако се ограничиш от доброто, ще бъдеш свободен от злото. Само така ще имаш постижения, чрез които всеки ден ще се увеличаваш и разширяваш. Обаче, ако попаднеш под влиянието на злото, ти постепенно ще се сгъстяваш, докато паднеш от тежестта на собственото си тегло. Всяко тяло, което се ограничава от доброто или от злото, има тегло, поради което се привлича от земята. В този смисъл, и най-лекият човек, като насочи ума си в известна посока, придобива определено тегло. Онези хора, които обичат земята, тежат повече за земята, по-малко за небето. И обратно: онези, които обичат небето, тежат по-малко за земята, повече за небето. Добрият, праведният човек е тежък за небето; лошият, грешният човек е тежък за земята. Следователно, тежестта на човека показва, какъв е неговият стремеж – към земята, или към небето. Когато страдаш, това показва, че имаш някакво земно желание, което не можеш да постигнеш. Това желание не е неестествено, но с него не можеш да отидеш на небето.“

„Да се върнем към закона на доброто и злото. В доброто човек е свободен да прави добро, а не е свободен да прави зло. В злото е обратно: човек е свободен да прави зло, а не е свободен да прави добро. Значи, законът на доброто се отличава от закона на злото по резултатите. И едното ограничение, и другото са на мястото си. При сегашните условия на живота, доброто работи в наш интерес. – Защо? – Защото ни ограничава в правене на зло. Радвай се, че се освобождаваш от злото. По такъв начин, ти си свободен да правиш зло. Казваш: Аз съм свободен в злото. – Значи, ти си свободен да правиш зло. – Не е така. Бъди свободен в доброто, а ограничен в злото. В този смисъл, както хората разбират свободата, никой не е свободен.“

Свобода и ограничение – УС, 9 октомври 1932 г.

[Станимир]

„Тъй щото, ако питате, какво представляват злото и доброто, отговарям: Злото е тежък товар, който носиш ден и нощ на гърба си. Доброто е благо, което всякога те следва. Злото ограничава човека и го прави нещастен, а доброто му показва правия път и осмисля живота му. Ще кажете, че и Христос носеше тежък товар. Наистина, Христос понесе греховете на човечеството, но знаеше, как да се освободи от тях.“

Огънят на любовта – УС, 16 февруари 1936 г.

„Ще кажете, че грехът и злото се крият в лошите духове. Какво са лошите духове? – Човешки духове. Като умре някой грешник или престъпник, той не престава да обикаля живите хора и да им нашепва, какво да правят, как да се проявят. Ново нещо ли ще кажат те? – Нищо ново. С какъвто морал и разбирания са живели на земята, такъв ще проповядват и от другия свят. Ще дойде някой дух при вас и ще ви нашепва, че не може да се живее без пари и без лъжа, че трябва да помислите за себе си. Като слушате да ви се говори така, дохождате до заключение, че някой велик дух ви говори. Това е заблуждение. Великите и светите духове говорят по друг начин. Те напътват хората към доброто, а не към злото.“

„Всичко, с което разполага човек, може да го употреби и за добро, и за зло: от него зависи, как ще използва силите на своя организъм. Ако е разумен, той ще употреби всичко за служене на любовта.“

Познат от Бога – УС, 1 март 1936 г.

[Станимир]

„Някой ще каже: Любовта свързва хората. Не, днес доброто е единствената материална връзка, която свързва хората. Тъй щото, рече ли човек да прояви своята любов, преди всичко той трябва да признае доброто в себе си и във всички хора. Доброто е първата връзка между хората. Бог е поставил доброто като основа на живота. Щом е така, човек никога не трябва да казва за себе си, че не е добър. Каже ли, че не е добър, той отрича първата връзка в живота. Доброто е първата връзка между душите на всички хора, без разлика на това, дали те са на земята или на небето. Съзнае ли човек своята първа връзка, той може да извика от другия свят когото пожелае и да влезе в общение с него. По същия начин и него могат да повикат от невидимия свят за разговор и после пак да го върнат на земята. Имате ли връзка с доброто и съзнавате ли тази връзка, вие можете да се разговаряте и с баща си, и с майка си, които са заминали за другия свят.“

Из „Слънцето не ще зайде“ – НБ, 27 февруари 1927 г.

[Станимир]

„Максима е: от доброто надолу иде злото; от злото нагоре иде доброто. Ония, които слизат надолу, отиват от доброто към злото. Ония, които се качват нагоре, вървят в обратна посока: от злото към доброто. Щом отиваш надолу, ти си в областта на злото; щом се качваш нагоре, ти си в областта на доброто. Доброто и злото са двете посоки на движение. Когато твоите мисли, чувства и постъпки възлизат нагоре, ти си добър; когато слизат надолу – съзнателно, или несъзнателно, ти ставаш лош – влизаш в областта на злото. ... Казвате: Да станем добри! – За мене ли да станете добри? Аз не искам това, но казвам: Ако сте тръгнали надолу, изменете посоката на вашето движение. Че някой не бил учен, или не бил богат. Това е второстепенна работа. Важна е посоката на движението, накъде се движи тоя човек.“

Из „Безопасното място“ – ООК, 22 декември 1943 г.

„Всеки един от вас може да направи опита, да концентрира ума си към един добър човек. Намерете в света един добър човек, където и да е той, и направете опита, за да се уверите. Щом се уверите, съединявайте се повече с добри хора. Не ходете да търсите лошите хора. Аз гледам, някои от вас със свещ търсят лошите хора. Не ви трябват много такива, един ви е достатъчен. Не търсете лошите, но добрите хора търсете със свещ! За туй се изисква знание. Добрите хора, това са игли на Витоша. Лошите хора навсякъде ще ги намерите, но добри трябват! За да ги намерите, трябва да имате знание. Като ги намерите, в душата ви ще стане едно преобразование. Този добър човек ще ви бъде като майка, като баща, като учител, като приятел. Той е един пратеник от небесния свят, дошъл да освети пътя на вашата душа. Той ще бъде нещо реално. И денят, в който го срещнете, за вас ще се открие един нов свят.“

Из „Градовете Содомски и Гоморски“ – НБ, 16 ноември 1924 г.

„Всички искаме да имаме отличен живот, да бъдем добри. Но знаете ли законите на доброто? Знаете ли, какво нещо е доброто, само по себе си? Има една окултна формула, която гласи, че доброто се ражда от Любовта. Как? Онзи земеделец, който иска да сее житото, трябва да знае начина, по който се сее житото! Трябва да знае още и времето, по което се сее, а при това трябва да избере и най-хубавото семе.“

Из „Последното място“ – НБ, 15 февруари 1925 г.

[Guest pavletA]

"Когато човек става добър, коя част на главата се развива?В добрината на човека едновременно влиза философия, влиза и животът.За да живееш добре, трябва долната част на челото да е развита, да имаш известно отношение с хората.Малко и технически способности трябва да имаш.Но тъй както вие по някой път разбирате да бъдете добри, вие разбирате да бъде човек мек, да не обича да се кара.Казвате:Той се кара.Ако разбирате добър човек, който мълчи, който не се кара, не обижда никого, кои са отличителните черти на добрия човек?Той е умен.Щом е умен, има развито чело.После добрия човек има коронната част на главата добре развита, пък и задната част на главата, и тя е добре развита.После на добрия човек и ръцете му добре устроени, и краката му и очите му, на добрия човек всичко е добро.Той с добрината си действа.Добрия човек има много криви линии.И никой не може да бъде добър, който няма една обширна опитност.Добрия човек има една обширна опитност.Той не е станал добър в един живот.Той е живял най- малко 100-200 прераждания за да стане добър.Не мислете, че из един път може да станете добри.Добрият човек е живял много животи, добротата е постижение на много животи.Казвате:Той е много добър човек.По закона на наследствеността, ред поколения са живяли добре.Неговите умствени познания, морални и физически са са развити.Той работи в трите полета.На физическото поле работи добре и на духовния свят, и на Божествения свят той работи добро.Този човек е добър.

[Guest devashaktika]

"Добро и зло – това са слуги, които те упътват към Бога, и едното, и другото те упътват, те са живи същества – злото те упътва по един начин, доброто по друг начин. Те са служители, за да те отправят към вечното начало, от което си излязъл. Злото казва: „Слушай, ако ти не изпълниш Божия закон, ще мязаш на мен, желаеш ли това? Ако ти търсиш друг смисъл на живота, върни се!“ А като минеш при доброто, то казва: „Ако търсиш смисъла на живота, работи, както аз работя, и ще намериш този път“. Тия същества са толкова искрени: едното казва: „Не бъди като мен, но ако искаш, ела да работим заедно на едно поле“. Но най-първо, един дух, колкото и да е лош, ще ти каже: „Говори истината, не бъди като нас, защото ние не обичаме страхливите хора“. Следователно и доброто, и злото ни упътват към Бога."

Из "Неговата заповед", НБ, V серия, 1922 г.

[Дъгата]

Не бъдете отглас на злото в света, а отглас на доброто. Това е.

Не ставайте отглас на злото. Като дойде злото, мълчание.

Когато питали един от великите адепти на Египет, Хермеса, какво нещо е злото, той си стиснал устните. Не говорете по това, оставете го настрана. То е огън пояждащ. Не го бутайте, не говорете за него. Мълчете за него. Нищо не говорете за него.

Ако искате практически да се справите в живота със злото, оставете злото настрани.

Станете проводник на доброто, а не на злото. Разговаряйте се с доброто, а не със злото.

Проводници

(Общ Окултен Клас, 18.09.1935 05:00 Сряда, София)