Йордан Анов Добавено Ноември 29, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 29, 2007 За онези, които наричат приспаните си бесове добродетели. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Ноември 29, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 29, 2007 Всеки вижда в другите отраженията на собствената си Сянка... или отблясък от светлината си. Всеки предполага,че другият може би прави това, което той самият би направил на негово място. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Приятел Добавено Ноември 29, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 29, 2007 Всеки вижда в другите отраженията на собствената си Сянка... или отблясък от светлината си. Всеки предполага,че другият може би прави това, което той самият би направил на негово място. *асоциацията* -всичко което казваш - казваш/важи за теб самия - точно поради това че е "пречупено" през собствената ти призмичка/мироглед/отношение... излиза че - та кой може да каже кое -кое е ? или пак опираме до - което е добре за мен - може да не е за теб и обратното ... или до това - кому /искаме да / слушаме/говорим...в/чрез нас... просто си го мисля - не забравяйте "за гредата" моя приспана Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Йордан Анов Добавено Ноември 29, 2007 Автор Доклад Share Добавено Ноември 29, 2007 Не става дума за проекция на егото, а дали познаваме себе си и дали сме бръкнали достатъчно дълбоко, за да извадим истинската светлина. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Trichocephalus Добавено Ноември 29, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 29, 2007 За онези, които наричат приспаните си бесове добродетели. А защо ги наричаш "приспани" ? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Йордан Анов Добавено Ноември 29, 2007 Автор Доклад Share Добавено Ноември 29, 2007 За онези, които наричат приспаните си бесове добродетели. А защо ги наричаш "приспани" ? приспани=подтиснати=неосъзнати Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Trichocephalus Добавено Ноември 29, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 29, 2007 Мисля, че има разлика приспани-това означава, че нарочно са сложени да спят,нахранени, завити с топличко одеалце, прочетена им е приказка за лека нощ... подтиснати-това означава, че за разлика от горните-с тия някой е водил борба, набил ги е, натикал ги е зад решетките, направил ги е роби на себе си, а те са онеправдани и се борят за своята свобода неосъзнати-това са още бесове-бебчета, мънички, току-що родени, не осъзнаващи своята сила и своята слабост, играещи си на воля, без да осъзнават своята природа и що могат да сторят....Бесове, волни като вятъра.... не мислиш ли така? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Йордан Анов Добавено Ноември 29, 2007 Автор Доклад Share Добавено Ноември 29, 2007 (edited) Така е, но ако думите се четът извън контекста, тогава те вече не са контекстови синоними. Но дори и по отделно думите пак показват наличието на "бесове", във всичките им там варианти и разновидности на проява. Въпросът е, дали могат на една почва да виреят(да съществуват съвместно) неосъзнатите комплекси(бесове) и духовността. Редактирано Ноември 29, 2007 от Вендор Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Приятел Добавено Ноември 29, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 29, 2007 при человеците - явно могат /волю-неволю Той да расте... аз да се смалявам… от др. страна при хората - няма нищо за смаляване Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Trichocephalus Добавено Ноември 29, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 29, 2007 ...... Въпросът е, дали могат на една почва да виреят(да съществуват съвместно) неосъзнатите комплекси(бесове) и духовността. Разбира се, че могат Ами самите бесове, са си духовни по своята природа.Аксиома.Следователно-те, като духовни "същества", се раждат, хранят се, живеят от духовността ни. Тоест-колкото по-духовен е един човек-толкова повече бесове живеят в него и толкова са по-охранени и жизнени. Заради това и първото блаженство е "Блаженни са низшите духом...." Помниш ли това? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Ноември 29, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 29, 2007 (edited) Въпросът е, дали могат на една почва да виреят(да съществуват съвместно) неосъзнатите комплекси(бесове) и духовността. Да, ама в един момент ще се събудят (говоря за бесовете) и тогава компромисите ще се окажат невъзможни. Или по точно компромис би означавало да си останем под тяхно влияние. Докато "спящите" бесове оказват контрол върху съзнанието ни, разбира се те ще продължават да си "кротуват", а ние ще си мислим, че те не съществуват или, че тяхното съществуване е напълно в реда на нещата. Но когато духовността (говоря за истинската духовност) навлезе в определена степен в живота ни, съвсем нормално е да се очаква стремеж от страна на бесовете да задържат властта с всички възможни средства (най-вече чрез самозаблуда, самооправдаване и бягство от отговорност които допускаме под тяхно въздействие). Редактирано Ноември 29, 2007 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Ноември 29, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 29, 2007 (edited) Ако не дотягам с терминологичните си представи... приспани- това са подтиснати по не много груб начин; но понякога това е единствената добра алтернатива, макар и с временен ефект, ако не са достъпни условията и методите за истинска трансформация; подтиснати-могат да бъдат както неосъзнати, така и полуосъзнати; във втория случай лесно биват сбъркани с други, т.е. получава се извращаване на естествените импулси, поради наличието на особен вид "троянски коне" - човек си мисли, че иска едно, а всъщност иска друго и т.н. неосъзнати-сред тях има все още неизявени, както и изявени, но подтиснати; но не бива да се забравя, че не всичко неосъзнато е "бесовско"... А и самият този термин е твърде, твърде условен... Това са неинтегрирани, нехармонизирани с цялостната човешка същност полусъзнателни фрагменти. Редактирано Ноември 29, 2007 от Добромир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Ноември 29, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 29, 2007 ...... Въпросът е, дали могат на една почва да виреят(да съществуват съвместно) неосъзнатите комплекси(бесове) и духовността. Разбира се, че могат Ами самите бесове, са си духовни по своята природа.Аксиома.Следователно-те, като духовни "същества", се раждат, хранят се, живеят от духовността ни. Тоест-колкото по-духовен е един човек-толкова повече бесове живеят в него и толкова са по-охранени и жизнени. Заради това и първото блаженство е "Блаженни са низшите духом...." Помниш ли това? От кога чаках някой да даде точно този отговор. Крайно време е хората да се научат да разчитат и вярват на себе си, а не на люде със съмнителна психична стабилност, наречени "духовни лица", които въртят в устата и писанията си често думата любов, точно защото изпитват огромна необходимост от нея. Да вземем "свети" Павел, например, (този ми е "любимец" ) - ако такъв човек е пример за духовност, ами какво остава до обикновените му последователи. Все си мисля, че този светец е бил яко лоби на някаква неизвестна духовност, почти мистериозна, да не кажа направо мистична... но не такава за някой, имащ поне малко понятие от психология и психиатрия. Но едно прозрение не мога да му отхвърля, впрочем недоказано негово ... "ако любов нямам, нищо не съм..." Не допускам никой да ми отнеме вярата в себе си! Който вярва в себе си, няма как да не вярва и в останалите хора - тази вяра е проверената и истинната, а не тази, която се опитват да натрапят отвън с някакви изтъркани до втръсване вече уж духовни фрази, когато е налице намалена вътрешно своя. Неуверените в себе си хора най-често се поддават на манипулации от рода на т.нар. духовни и поради неукрепналост стават лесна тяхна плячка, нищо друго. Trichocephalus, радвам се на присъствието ти тук! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Ноември 29, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 29, 2007 Неуверените в себе си хора най-често се поддават на манипулации от рода на т.нар. духовни и поради неукрепналост стават лесна тяхна плячка, нищо друго. Така си е. Но има и нещо друго - тези същите дълбоко неуверени хора се поддават и на манипулиране от т.нар. антидуховни, а понякога и сменят мелодията, според това дали някой им гърми в ушите "ДА" или "НЕ"... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
selsal Добавено Ноември 29, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 29, 2007 За онези, които наричат приспаните си бесове добродетели. Наричам ли аз своя бяс - бяс, щом той се провре от мен в живота ми, или го кипря дотам, че бесът ми започва да дефилира като добродетел? Ето свети Павел: появата на Христовия дух по пътя за Дамаск, Христос ли е бил, или е изявата на Павловия бяс в образа на добродетелността - която пък го съветва от тоя момент нататък да бъде все любов, вяра и надежда? А и сам Христос се опитва да разбере с кого говори, с Бога, или с дявола? Да, лесно се одяволяват другите. Проекцията е най-често срещаният психологически механизъм, за който човек не си дава сметка, щом го осъществява. Но откъде почва проекцията; и къде свършва - за да започне адекватната преценка? ---- За мен - всичко започва с признаването на бесовността в мен изобщо. Мога да преобразувам Сократовата мисъл "аз знам, че нищо не знам" в "моята добродетел е неизменното ми съзнание за моите бесове". Но аз не държа бесовете си - един вид - под око. По-скоро общувам с тях, създавам отношения, мога да съм гальовен, мога и да ги налагам, но никога не ги отричам; някакси не ги отлъчвам от себе си. И колкото и противоречиво да звучи това, според мен, така аз изпълнявам Христовата заръка, когато ме изкушава едното око да го извадя. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Ноември 29, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 29, 2007 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Ноември 29, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 29, 2007 А какво ще кажеш, selsal, за един танц с бесове? Да, признанието за собствената бесовност ни доближава до реалността повече от всякога. Но това изолирано само по себе си, както и обявяването или дори търсенето на божественост само, игнорирайки собствената си несретност, е своего рода екстремизъм. Реализмът дава равни права и на двете, облича ги в съществуване без страх. А какво е един нестрашен или поне не толкова вече страшен бяс, а? Бяс ли е вече той? Що така се сещам тука за Яхве... Както казваш най-първо е да си признаем, че всеки си ги носи, а после - Вендор с две думи отново - да ги поразбудим, но не раздрусвайки ги, а бавно, с любов - бесовете и те си имат страхове защото.... и ще се скрият още по-дълбоко, оттам не духовни, а божествени ще се произведат. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Ноември 29, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 29, 2007 За мен тази тема звучи по-скоро лично... Дори ако един ден започна по някакъв повод да оценям духовността на друг конкретен човек, то това със сигурност ще са моите бесове, които съм нарекла с името добродетел... Или ако се наема да просвещавам друг човек, кое е идеално и праведно и къде той греши... т.е. да го криткувам за негово добро от позициите на доброто... А как ви звучи такава духовност: "За името на Христос човек убивам." Минути стоях над последното с пръст на бекспейса.... А дали не се опитвам да осъдя човека, от чиято уста го чух? Дали не се изкушавам да оценям неговата духовност и да го критикувам?.... Не, сега вече го разбирам, приемам и си обяснявам бесовете му, впрегнати в защита на духовността така, както той я разбира... Негово право и свобода е да страда с бесовете си... Аз съм дошла в този свят да се оправям и чистя моите си... Всъщност Бог се е погрижил за истинноста на духовното, мисля. На нас хората ни остава само да си направим своя избор - да критикуваме и размахваме мечове, да убиваме, за да налагаме на другите "доброто и духовното", скърцайки зъби от гняв или разочарование или да живеем в щастие и хармония със себе си и света си (и дори с хората от първата категория) - по законите на свободата и любовта. (Бесовете линеят от светлината на свободата и топлината на любовта). Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Ноември 29, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 29, 2007 (edited) Бесовете са от нисшия Астрал! Духовете са от Божествения Свят - Ментал! Но ако сте гледали филмчета подобни на "Ловци на Духове" или "Мъже в черно" тогава разбирам... така е. Общо взето - всичко е относително! (най-голямата истина) Редактирано Ноември 29, 2007 от Ники_ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest бяса Добавено Ноември 29, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 29, 2007 Бесовете ми, са моите мераци /движещата сила/. От най-първичните потребности, до най-ранимите, красиви трепети. Които постоянно употребявам и не успявам да удовлетворя. Предполагам, че с мен ще си ги отнеса отвъд, като му дойде времето, в необятното. Бяс живот - нуждите физически, в света и времето на които принадлежа + здаве. Бяс познание - въпроси да задавам и отговорите да търся. Бяс истина - обречеността да се съмнявам в себе си и всичко /усещането, че докосвам я понякога, е само "да поема дъх"/. Бяс красота - "дъщеря" и - любовта - източник на творческа енергия, "сестра" и светлината - способността, да съм към нещо принадлежен и обозначен, видим, озарен. Бяс вяра - да мога да живея, с неща несъществуващи около мен. Бяс сила - кръста си да нося, с отговорност и морал. Към другите пък толерантен. Бяс воля - в умората да не "заспивам". Бяс търпение - съзнание, че времето не ти принадлежи. Бяс вселенски - ще се "изсипя" в необятното и ще ми се въздаде. Защото, ако няма Господ, нищо няма смисъл. Всичко е обидно низззкостеблено. ... ама каква декларация стана подпис: бяса Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Еси Добавено Ноември 29, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 29, 2007 Еййй бяса, пдписвам се под тази "декларация" Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Ноември 29, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 29, 2007 (edited) Една холерна микроба може за 24 часа да се умножи 50–60 или сто милиона и тогава хората се отравят. От нечистотия се отравят. И лошите мисли така действуват. Не трябва да допущате никаква лоша мисъл, понеже всяка лоша мисъл носи отрова в себе си. Всяко едно лошо чувство носи отрова в себе си. Всяко едно безнадеждие носи отрова в себе си. Всяко користолюбие носи отрова в себе си. Та казвам: Всички отрицателни прояви на живота, в които ние попадаме, по една или друга причина, за която ние не сме отговорни, ще опитаме тяхното действие.Да ми бъде ученик Във всеки живот изпъкват желания, които са неестествени, небожествени желания, защото внасят дисхармония вътре в света. И целият съвременен свят е пълен с такива дисхармонични желания. За това няма що да аргументирам. ... Погрешката въобще на всички хора, каквито и да са, светски или религиозни, седи в това, че ние мислим да разполагаме с живота си тъй, както ние искаме. Това е едно много голямо заблуждение. някой пита защо идат болестите, аз казвам: Понеже ние често губим връзката между душата ни и Бога. Как ще примирите: една овца, когато я колят, казва: „Защо Господ ме създаде? Защо да ме колят?“ Каква философия има тук? Кажете на тази овца: „Една необходимост е при сегашното развитие на хората, трябва, Господ това не иска, но хората го искат“. Тъй да разбираме хубаво. Когато този нож минава през врата на животното, ние не го мислим, ни най-малко не мислим за това. Но когато този нож дойде до нашия врат, ние казваме: „Защо?“ Е, да, „защо?“ – защото сме скъсали първата връзка – между Бога и нашата душа.Какво да искаме Редактирано Ноември 30, 2007 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest бяса Добавено Ноември 30, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 30, 2007 Защо искаме да общуваме с тези, които най- харесваме? Тия , дето не харесваме- защо са? Ами затова- за да се питаме, учител да ни бъдат- в истината. Защо по- лесното избираме? От'' холерната микроба'', по какво се различаваме? '' Поздрав най- сърдечен, твой приятел вечен ... весел Патиланчо'' Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
томи Добавено Октомври 23, 2010 Доклад Share Добавено Октомври 23, 2010 Eлф, Донка и Розалина 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.