29.11.2007 г. - В Невидимия свят има преливане на душите

[Guest Ла Горда]

"В Невидимия свят има преливане на душите. Там може и двама, и трима, и десет, и сто, и хиляда души да се прелеят, в едно тяло да се съберат и после излизат. Те са свободни, кой каквото иска може да прави. В другия свят човек може да бъде свободен. Сега, каквото и да се говори за онзи свят, е много добре, но въпросът е тук какво трябва да се прави."

Но Аз ще погледна, НБ, 29.VIII.1937

[Слънчева]

Благодаря ти сестрице

И този свят трябва и може да стане като онзи. Просто да освободим съзнанието си от страховете, от условностите и материалността. Зщото всичко е светлина. Когато сме наясно с това, когато знаем, че и ние сме светлина, прозрението идва. Започва свързване на много съзнания, изчистени на по-високо ниво....

[Иво]

... Сега, каквото и да се говори за онзи свят, е много добре, но въпросът е тук какво трябва да се прави."

Но Аз ще погледна, НБ, 29.VIII.1937

[Приятел]

да, тук и сега

Прилагането на знанията в ежедневието, в дребните нещица

на момента

най - трудно е това

но и най- ...сладко

[Багира]

Само пет изречения съставят тази мисъл. Но всяко е цяла бездна. Свързано е с много и съвсем не толкова ясни на пръв поглед неща.

"Сега, каквото и да се говори за онзи свят, е много добре, но въпросът е тук какво трябва да се прави."

За тук и сега е почти ясно. Имам съвсем конкретни задачи, сега, не някога си и някъде си. Но за да реша задачата, трябва да ми е ясно каква е тя. Дали имам безброй задачи- да изпера, сготвя, намеря пари, оцелея, обичам, да се грижа, да проумявам, или всички тези неща са елементи на една единствена задача? Дали ако се разпилея да гоня всички тези, несъмнено важни задачи, но забравям за Едната, не се случва, че нито Едната, нито многото задачи решавам? За мен тук и сега човек има Една задача, но с доста подусловия. Мога да се справя с всички тях, ако не изпускам от внимание Едната. А, и ще се справя... ако не се опитвам да"върша" сама цялата работа. Ще се справя дотолкова, доколкото съумея хем да решавам задачата, хем да се "пусна" от от нея. Защото... " Не моята воля"... Това е за мен , което трябва да се прави тук и сега.

По- нататък: кой е Оня свят? Това ще да е Божествения свят. В който ние НЕ СМЕ. За да попаднем в него, трябва "всинца да се изменим" (по апостол Павел) Къде е - това е съвсем отделен въпрос. И даже считам- безмислен. Той има смисъл за нашия свят. За Оня, Другия- къде -то може да не съществува като понятие, което сега познаваме.

"В другия свят човек може да бъде свободен." - Уви. В нашия- не може. А ние живеем не в другия. Ако копнеем за свобода- ясно е къде да я търсим, за да я намерим. Иначе можем да търсим къде ли не и колко ли не, но пък няма да я намерим.

"В Невидимия свят има преливане на душите. Там може и двама, и трима, и десет, и сто, и хиляда души да се прелеят, в едно тяло да се съберат и после излизат."

Явно представите за ииндивидуалност са доста различни от нашите. Възможно е Там да има общуване, общение, получаване на общности, за нивото на близост, сливане, дори нямаме представа. Та трябва някак образно, картинно да ни се обяснява. И въпреки това такова съединяване, общуване, единение, не означава обезличаване. Означава общуване на друг вид личности, за чиито особености дори нямаме понятия. Защото нашите понятия са свързани с едни отделности. Твърде скъпоценни за нас. И в основата на отделеността ни от въпросния Друг свят. "

И накрая... дали това е имал предвид Учителя? Не знам. Това аз разбирам от думите му. Обаче намирам повече, или по-малко пряки потвърждения на своето разчитане в други негови мисли.

Редактирано Ноември 29, 2007 от Багира

[Guest Ла Горда]

Сега, каквото и да се говори за онзи свят, е много добре, но

въпросът е тук какво трябва да се прави

."

Но Аз ще погледна

, НБ, 29.VIII.1937

Писанието казва, че ще влезем в един напълно уреден живот. Кога ще бъде това? Ако го приемете, то може да бъде още днес. Това зависи от вашия ум. Ако вие можете да се подигнете с ума си, вие още днес можете да влезете в този уреден свят. Но за да влезете в този свят, трябва да притежавате 4 неща: душата ви трябва да бъде свободна; духът ви трябва да бъде силен; умът ви трябва да бъде светъл, а сърцето ви трябва да бъде пълно с добрина.

http://triangle.bg/books/1936-09-27-10.199...7-08-29-10.html

[Валентин Петров]

Щом се запознаете с Божията любов, за която ви се говори, всичките ви страдания, всичките ви противоречия, всичките ви грехове, които имате, ще изчезнат – помен няма да остане от тях. И дето минавате в света, нито едно куче няма да ви залае, нито една змия няма да ви ухапе, нито едно животно ще те нападне. И вятърът ще млъкне, и Слънцето ще гледа към вас като любяща майка, с жив трепет. Ако носите тази любов в себе си, дето минавате, и дърветата ще ви се покланят и ще ви предлагат от своите плодове. Кога ще дойде тази любов? Още днес можете да я имате. Аз ви говоря за една опитност, която познавам. Не считайте, че тия неща са непостижими. Аз ви говоря за неща, които са постижими, които лесно можете да постигнете. Има неща, които днес не можете да постигнете. За пример, в дадения момент не можете да станете ангели. Но тази любов още днес можете да я придобиете. Светлината, която аз възприемам от Слънцето, могат да я приемат и камъните, и растенията, и животните, но важно е, че аз зная как да я възприемам и да храня с нейните лъчи клетките на своя мозък, а малките буболечици това не могат да направят. Те казват, че това не е заради тях. За да възприемат светлината, както аз я възприемам, те трябва да изменят своята форма.

Та, сега, всички вие трябва да започнете да работите. ... имам точни мерки какъв трябва да бъде човешкият череп, какви трябва да бъдат веждите, носът, устата на човека. Човек трябва да се измени, да изправи носа, ушите, устата, брадата, веждите си. Не със сантиметри, но поне с една десета част от милиметъра. Той трябва да измени челото си, ръцете си, очите си. Като пипна ръцете на някои хора, усещам голяма коравина, твърдост, като една твърда почва, която няма никаква мекота в себе си, никаква влага. Някои се стремят да имат хубава уста. Да, устата на човека трябва да бъде хубава, да диша живот от нея, да има красив трепет. От очите на човека трябва да излиза светлина. Като се приближите към такъв човек, вие веднага ще изпитате същото въодушевление, каквото и той има. Ще изпитате същите стремежи като неговите. Като минете покрай такъв човек, веднага ще изпитате в себе си едно желание да направите някому добро. И изобщо, добрите хора подтикват към добри дела, към добри мисли и чувства, към добри постъпки, към свобода.

Но Аз ще погледна, НБ, 29.VIII.1937

Редактирано Ноември 30, 2007 от Валентин Петров

[Максим]

От очите на човека трябва да излиза светлина. thumbup2.gif Като се приближите към такъв човек, вие веднага ще изпитате същото въодушевление, каквото и той има. Ще изпитате същите стремежи като неговите. Като минете покрай такъв човек, веднага ще изпитате в себе си едно желание да направите някому добро. И изобщо, добрите хора подтикват към добри дела, към добри мисли и чувства, към добри постъпки, към свобода.

[Ники_]

Но аз ще прогледна... и ще ослепея от видът Си!

А после какво? Пак отново! И докога? Вечно!

Понягога играта загрубява. В друг миг обаче Тя е финна и мека, нежна!

Винаги е красиво, но понякога е уморително... Хубавото е в почивката на Седмия Ден, когато става зареждането с нови сили.

"Благословен, който знае възклицанието на тръбите..."

Бъдете здрави, Приятели!

[Донка]

В Невидимия свят има преливане на душите. Там може и двама, и трима, и десет, и сто, и хиляда души да се прелеят, в едно тяло да се съберат и после излизат. Те са свободни, кой каквото иска може да прави. В другия свят човек може да бъде свободен. Сега, каквото и да се говори за онзи свят, е много добре, но въпросът е тук какво трябва да се прави."

Може би тук в този свят сме, за да се научим също на тази свобода, но приложена по неговите закони - с неговите средства.

Ако тук не можем реално да преливаме душите си, то бихме могли да го постигаме виртуално - с ума, емоциите си, въображението си.

Може би и това означава "обичай ближния си така, както обичаш себе си" - да се учим съзнателно да преливаме душата си за момент поне с душата на ближния и особено на този, когото сме почувствали враг и различен...

Какво означава да 'преливаме душите си"? Може би да се опитаме да усетим света с неговите сетива и да го разберем и приемем като друга ценна част от цялото, на което и ние сме част? Клетката на мускула да осъзнае ценноста на клетката на жлезата?

Много е трудно - непрекъснато внимание се изисква - да не объркаме своите предположения за това какъв е света на другия с истинския му свят. Защото преположенията - това е огледало на нашия собствен свят....

И друго е трудно - как да се сливаме с другия без да налагаме себе си, но и да запазваме уникалността на душата си така, че после да "излизаме" от сливането обогатени и променени, не разпаднати.

[Ася_И]

Донче,

Мисля, че и в този свят човек може да бъде свободен. Стига да иска да се научи. А на въпроса "Какво да се направи?" - бих отговорила, че сме започнали да го правим и го правим. Дали го осъзнаваме? Фактът, че сме тук, поне на мен ми говори че сме започнали и искаме да направим нещо.

Вальо в поста си в Мисли за доброто е сложил една много хубава мисъл:

"Доброто започва с нищожните, с малките неща. Но те постоянно растат, увеличават се, размножават се, организират се и се съединяват в едно цяло. В Злото има винаги разпадане, разединение."

Всеки сам за себе си намира свободата, когато прави добро без да чака отплата. Когато сме част от идея, работим в обща посока - ние обединяваме и енергиите си. В такива моменти между част от хората се получава някакво обединение. Дали ще го наречем на душите си? Думата 'душа' не всеки я споделя с другите свободно. Някои ги е страх от присмех, други им е неудобно да го казват или го считат за слабост. Но ако на нивото, на което сме има такова обединение, то е една подготовка за това, което следва.

"Бъдете смели, решителни, направете доброто и това добро да носи живот, светлина и свобода за вашите ближни."

Конкретен отговор, даден от Учителя в Добро

[Валентин Петров]

:feel happy:

Мисля също че вървим натам

Бог да благослови!

Редактирано Ноември 30, 2007 от Валентин Петров

[Диана Илиева]

"В Невидимия свят има преливане на душите. Там може и двама, и трима, и десет, и сто, и хиляда души да се прелеят, в едно тяло да се съберат и после излизат. Те са свободни, кой каквото иска може да прави. В другия свят човек може да бъде свободен. Сега, каквото и да се говори за онзи свят, е много добре, но въпросът е тук какво трябва да се прави."

Да, това е най-важния въпрос за нас, защото сме тук. В следващия цитат също има един отговор:

Идете в една фабрика, която прави хартия, да видите как се произвежда. Там ще видите цели купове от борови парчета нарязани, от които се образува една каша. От тази каша, като се прекара през особени валяци, се образува най-после хартията. От тази хартия впоследствие се печатат най-хубави книги. Ще кажете: защо са страданията на дърветата? Тези дървета трябва да им се даде друга форма. За да придобият друг вид, те трябва малко да пострадат. Като пострадат, ще се превърнат в книги. Съвременните хора не искат да страдат. Има страдания в света, които са разумни. Ако вашите страдания са разумни, вие сте блажени, но ако страданията ви не са разумни, тогава те са безполезни, безпредметни. Ако страдате като дърветата, за да стане от вас хартия, върху която да се печатат хубави работи, тези страдания са на мястото си, имат смисъл. Когато се пожертвувате за подигане на човечеството, това страдание има смисъл. Но когато сте една гора, която животните изяждат, това страдание няма смисъл, не е на мястото си.

Ние, хората, не искаме да страдаме. Но явно е нужно да изтърпим едни разумни страдания, които ще допринесат да добием една друга форма, друг вид, по-добър, по-полезен; страдания, които ще доведат до повдигане на човечеството.

[Станимир]

Вальо в поста си в Мисли за доброто е сложил една много хубава мисъл:

"Доброто започва с нищожните, с малките неща. Но те постоянно растат, увеличават се, размножават се, организират се и се съединяват в едно цяло. В Злото има винаги разпадане, разединение."

Всеки сам за себе си намира свободата, когато прави добро без да чака отплата. Когато сме част от идея, работим в обща посока - ние обединяваме и енергиите си. В такива моменти между част от хората се получава някакво обединение.

Невидимият свят, за който се говори е организиран. Последното в ни най-малка степен не отнема свободата на човека (или поне на човека, който е превърнал себе си в център за проява на Любовта и Светлината). Ние "тук" трябва да постигнем същата организираност, която съществува във висшите светове. Това става чрез обединяване на човешките стремежи в една посока. Хора, които следват единна цел са обединени в стремежите си. Организацията означава спазване на известни закони, в случая - Божетвените. В неорганизирана среда човек не може да бъде свободен, поради съпротивлението на самата среда. В организирания свят човек е свободен в рамките очертани от законите, които дефинират тази организираност. Когато тези закони са Божествените, тогава говорим за Божествен порядък в живота.

Редактирано Ноември 30, 2007 от Станимир