Mindfield Добавено Ноември 28, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 28, 2007 (edited) Не мислите ли, че импулсът е по-висш от многото мислене при човешките взаимоотношения? Ще поясня. Един много мислещ човек ще преценява хората около него - ще им дава цена, и т.н. докато ги допусне до себе си. Друг човек дето го дава по-емоционално и по-енергично ще допусне по-бързо човек до себе си, па макар и с цената на нараняване, на болка - и от двете страни; но този човек ще продължи връзката (приятелска, роднинска, интимна и пр...) с цената на прошката. И така - тези хора не са ли по-напред ? Докато мъдрите се налудуват, лудите се налудуват. Това дали важи и за човешките взаимоотношения ? За приятелството, за половите връзки и пр. ? И от какво зависи всичко това ? Редактирано Ноември 28, 2007 от Любо Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Ноември 29, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 29, 2007 Отдавна напуснах полето на мъдростта и философията. Разбрах едно - тя е плода на страданието... От лудите съм, пък каквото - такова... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Ноември 29, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 29, 2007 Да, това е проблема с различното мислене, които управляват системата ни в тази реалност - мозъчното мислене / в светилището на главата/, извършва се в седемте мозъчни кухини и се захранва от спиналния огън + др. комп./ментална субстанция/ - сърдечно мислене /в светилището на сърцето/, извършва се в седемте сърдечни камери и се захранва от кръвния флуид + др. /астрална субст./ - тазово мислене / в плексус сакралис/, в седемте му мехурчета...и т.н.... Съвкупността от тези три вида мислене определя поведението ни. За съжаление тазовото мислене /свързано с инстинктите, страстите, желанията/ е определящо в това ни състояние. Мозъчното мислене "облича" искането на таза в приемлива форма а сърдечното мислене с нужната емоция ...и така правим ежедневните си глупости Ако можем да прескочим тазовото /на страстите, обикновено животински/ мислене, ако изпреварим тромавото мозъчно мислене и изпълним желанието на бързото като светкавица сърдечно мислене, обикновено постигаме незабавен успех... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Ноември 29, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 29, 2007 Не мислите ли, че импулсът е по-висш от многото мислене при човешките взаимоотношения? .... Докато мъдрите се налудуват, лудите се налудуват. Това дали важи и за човешките взаимоотношения ? За приятелството, за половите връзки и пр. ? И от какво зависи всичко това ? Зависи импулсът от къде идва? От Висшето ни Аз или от нисшето? (не съм наясно много с терминологията ). Сещам за една българска народна приказка:"Джаста-Праста и Циндил-Пиндил". Май съдбата на Джаста-Праста беше по-добра, играеше на хорото, а Циндил-Пиндил подсъмрчаше зад оградата? (по-спомен цитирам) Така, че на импулса трябва да имаме повече доверие, независимо от кое Аз идва. Казвам го от собствен опит. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Ноември 29, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 29, 2007 (edited) Аз също смятам, че източникът на импулсите може да бъде различен. Според мене, човек не трябва да позволява на импулсите му да го владеят. Същото се отнася и за мислите. Импулсът изразява линията на най-малкото съпротивление в нас. Ако сме изградили положителни качества и нагласи, импулса който те предизвикват, също ще е положителен. Но обратното също е вярно. Затова че, преди да се доверяваме на импулсите си е нужно доста добре да ги опознаем и да поработим над себе си. Ако сме установили известна връзка с душата ни, разбира се ще получаваме импулси и от този източник (което е идеалния вариант). По отношение на мисленето: то също е стереотипно. За съжаление в човешкото мислене липсва пластичност. Мисълта не трябва да се превръща в инструмент на личността, служещ за самооправдание и бягство от отговорност. Редактирано Ноември 29, 2007 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Mindfield Добавено Ноември 29, 2007 Автор Доклад Share Добавено Ноември 29, 2007 (edited) ... От лудите съм, пък каквото - такова... Ако можем да прескочим тазовото /на страстите, обикновено животински/ мислене, ако изпреварим тромавото мозъчно мислене и изпълним желанието на бързото като светкавица сърдечно мислене, обикновено постигаме незабавен успех... Зависи импулсът от къде идва? От Висшето ни Аз или от нисшето? (не съм наясно много с терминологията ). Аз също смятам, че източникът на импулсите може да бъде различен. Според мене, човек не трябва да позволява на импулсите му да го владеят. Същото се отнася и за мислите. Импулсът изразява линията на най-малкото съпротивление в нас. Ако сме изградили положителни качества и нагласи, импулса който те предизвикват, също ще е положителен. ... Същото съм забелязал! Ако сме установили известна връзка с душата ни, разбира се ще получаваме импулси и от този източник (което е идеалния вариант). ... Не е много просто май да си постоянно в контакт с душата - когато заедно с това живeeш живот на пълни обороти и си във вихъра на ежедневието... Мерси. :feel happy: Редактирано Ноември 29, 2007 от Любо Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Ноември 29, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 29, 2007 Станимир! Аз съм склонна да следвам само положителните си импулси - дори да ме излъжат отначало....в крайна сметка никога не ме лъжат Усетя ли негативен импулс, обаче, първо много внимателно се вглеждам в него, за да разбера какво го е предизвикало - по-точно търся някаква закостеняла остаряла нагласа на мисленето си. Едва когато преодолея зависимостта на емоциите и импулсите си от нея, отново се оставям на импулса... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Ноември 29, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 29, 2007 (edited) Затова че, преди да се доверяваме на импулсите си е нужно доста добре да ги опознаем и да поработим над себе си. Добре е човек да прецени добре накъде клонят импулсите му, защото иначе те могат и да са проява на нездравословна за другите и за самия него зависимост. То и наркоманите само това правят - следват импулсите си... От друга страна, ако човек вече се е уверил в интуитивата достоверност на импулсите в живота си, нищо не пречи да продължава така - като се пази обаче от широко разпространения двоен стандарт: когато нещо ни изнася не само според висшия импулс, но и според прагматичната логика, го следваме, а ако не, прикриваме този импулс с разни съображения... В допълнение, за интелектуалните натури често се налага много дълго да се разсъждава и опитва, докато се доверят на къкъвто и да е низш или висш импулс - считам, че това е естественият път за тях, доколкото ако се насилят да са импулсивни ще изглеждат изкуствени и няма да получат радост или може би дори какъвто и да е позитивен резултат от това препарирано откликване... Редактирано Ноември 29, 2007 от Добромир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Mindfield Добавено Ноември 29, 2007 Автор Доклад Share Добавено Ноември 29, 2007 (edited) ... Усетя ли негативен импулс, обаче, първо много внимателно се вглеждам в него, за да разбера какво го е предизвикало - по-точно търся някаква закостеняла остаряла нагласа на мисленето си.... Добра "техника" звучи. ... От друга страна, ако човек вече се е уверил в интуитивата достоверност на импулсите в живота си, нищо не пречи да продължава така - като се пази обаче от широко разпространения двоен стандарт: когато нещо ни изнася не само според висшия импулс, но и според прагматичната логика, го следваме, а ако не, прикриваме този импулс с разни съображения... Мерси.. А това става ли когато човек е напълно потопен в живота ? Да не правиш грешки и същевременно да живeeш на пълни обороти ? Редактирано Ноември 29, 2007 от Любо Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Ноември 29, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 29, 2007 Здравей,Любо! Това дали важи и за човешките взаимоотношения ? За приятелството, за половите връзки и пр. ? И от какво зависи всичко това ? когато казах, че предпочитам импулса пред логическото обмисляне и преценяване имах предвид точно тази част от въпроса ти- човешките взаимоотношения. Забелязала съм, че първото впечатление обикновенно е най-вярно. По нататък се намесват много фактори и човек трябва да има таланта на Шерлок Холмс, за да може по метода на дедуктивното мислене да анализира човека от който се интересува. Това според мен е защото насрещната страна обикновено си поставя "маската" на ролята в която иска да бъде видан/а и скрива истинския Аз. Колкото до импулсите изобщо - естественно, че трябва да се внимава! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Ноември 29, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 29, 2007 (edited) А това става ли когато човек е напълно потопен в живота ? Да не правиш грешки и същевременно да живeeш на пълни обороти ? Ако за предотвратяването на "грешката" в конкретната ситуация е необходимо осъзнаване, по-високо от наличното в момента, някаква допълнителна застраховка срещу това да направиш тази грешка не ми е известна... Много хора при такива обстоятелства слушат авторитети, но резултатите са твърде различни (дори да са като цяло положителни, обикновено те са неустойчиви). А иначе отиваме към стария изпитан метод на проба и грешка... Пълните обороти водят до повече грешки, но и до повече опитности. И все пак е много полезно постепенно да се усвои изкуството на мярата: "Да знаеш кога да спреш - това отклонява бедата" (Лао Дзъ) Редактирано Ноември 29, 2007 от Добромир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Ноември 29, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 29, 2007 Аз наричам ума първия, големия син на човечеството. Бог изпраща този свой голям син в света да се възпитава, като в училище, в което да се учи и да възраства. Най-първо светът е започнал със сърцето. Сърцето е голямата дъщеря на Бога. Като е дошло в света, сърцето се е увлякло малко, вследствие на което е сгрешило. То се е обленило и повече не иска да учи. Сърцето казва: „Защо ми е нужно знание и наука? Може да се живее и по друг начин.“ Така, именно, сърцето е хванало пътя на живота, който е пълен не само с радости, както то е очаквало, но и със страдания. В този път, каквото се придобива, същевременно се и изгубва. Умовете на хората трябва да се просвещават. Ние трябва да имаме такива методи, чрез които истината да влезе в света. В едно здание, колкото повече светлина има, толкова е по-добре за самото здание и за хората, които живеят в него. Колкото по-малко светлина влиза в едно здание, толкова то е по-нехигиенично. На същото основание, колкото повече знание има човек, което може да подкрепва човешкия ум, толкова по-добре за него. За човека е потребно знание, което може да го научи как да мисли. Свободата иде по друг начин. Съвременните хора не познават тоя начини. За да възприемем свободата, ние трябва да приемем Бога в душата си и да Му дадем свобода. Когато дадем свобода на Бога в себе си и Го оставим свободно да работи в нас, когато го оставим свободно да работи в душите ни и най-после, когато приемем Бога в духа си, ще станем всесилни, защото Бог е всесилен. Когато приемем Бог в ума си, ние ще имаме знание. Когото Го приемем в сърцето си, ние ще имаме всички добродетели. Ако всички животни растат благодарение на слънчевата енергия, която влиза в тях, същото ще стане и с растенията, и с минералите, и с рибите, и с птиците, и с млекопитаещите. Дотолкова, доколкото слънчевата светлина влиза в живите същества и се разработва разумно, дотолкова тя е полезна. Но аз ще прогледна Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Ноември 30, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 30, 2007 (edited) Аз съм склонна да следвам само положителните си импулси - дори да ме излъжат отначало....в крайна сметка никога не ме лъжат В доброто не трябва да има отлагане. Щом намислиш да направиш едно добро, трябва да го направиш моментално, без отлагане. Отложиш ли, моментът е пропуснат. Не мисли при това, че трябва да правиш добро, само когато имаш добро разположение. Доброто може да се направи и при най-лошото разположение. Неразположението е нещо, което засяга плътта. То не засяга духа на човека. не отстъпвайте пред никакви мъчнотии, когато трябва да направите едно добро. Бъдете смели, решителни, направете доброто и това добро да носи живот, светлина и свобода за вашите ближни. Всички можете да правите добро, защото в сърцето на всички има добро. Всяко добро, което сте извършили, е една връзка, която постепенно се усилва. Постоянно трябва да правите такива връзки – не само веднъж. Не забравяйте при това, че човек трябва да остане неизвестен в доброто Добро Редактирано Ноември 30, 2007 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Impulsa Добавено Декември 28, 2007 Доклад Share Добавено Декември 28, 2007 Трябва ли да казвам или самички ще се сетите Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
selsal Добавено Декември 28, 2007 Доклад Share Добавено Декември 28, 2007 (edited) За мен импулсът е съставна част от мисленето. Мисълта се появява спонтанно, или казано по друг начин - истинската мисъл не се нуждае от подготовка. Онова, което прави мисълта в повече от импулса (и това в повече е другата съставна част от мисленето) е способността на мисълта да се свързва... с друга мисъл. Мисълта е импулс и връзка. Това, че една мисъл е свързана и води до друга мисъл, не означава, че във втората мисъл има нещо изкуствено, неимпулсивно. Импулсът на мисълта, поради синтетичния характер на мисленето, си проправя път през редица от мисли, минава през вариации и разклонения от мисли, а когато импулсът се изчерпи, се изчерпва и самото мислене. Импулсът - сам по себе си - като не-мисъл, като каприз примерно, е нещо със затъмнен произход, но и нещо с неясно развитие, а най-често без развитие. Неговата а-синтетичност го превръща в отделен, аутистичен фотон, наместо в лъч светлина. (Интуицията е толкова силен импулс, че форсира синтетичната страна на мисленето. И така всички мисли се концентрират в една ярка и осезаема общност. В тоя смисъл интуицията е свръхмислене. Но тая интуиция е добре да не се бърка с простия, отпаднал, самодостатъчен, и изпълнен с прищявка, и самомнение импулс.) Редактирано Декември 28, 2007 от selsal Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Декември 29, 2007 Доклад Share Добавено Декември 29, 2007 Интуицията е толкова силен импулс, че форсира синтетичната страна на мисленето. И така всички мисли се концентрират в една ярка и осезаема общност. В тоя смисъл интуицията е свръхмислене. Но тая интуиция е добре да не се бърка с простия, отпаднал, самодостатъчен, и изпълнен с прищявка, и самомнение импулс. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юни 9, 2009 Доклад Share Добавено Юни 9, 2009 (edited) А как се справяте с импулса - обида от типа - "отивам си от това място - тук не е за мен". Понякога той ни спасява от излишно напрежение, недоразумения, безмислени опити да намерим положително решение и обща позиция там, където не може да я има по обективни причини. И все пак - може би си струва да се опитаме поне? Понякога импулсът ни заслепява за момент - от личния си опит съм стигнала до извода, че такъв заслепяващ измпулс по правило идва от наранено его и се усеща като обида. А какво е усещането, когато импулсът идва от вярното място? Редактирано Юни 9, 2009 от Донка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Юни 9, 2009 Доклад Share Добавено Юни 9, 2009 А какво е усещането, когато импулсът идва от вярното място? Toгава усещането е, че каквото и друго да направиш, няма да е така точно решение, както това! Независимо от външни аргументи. Усещане, че си уцелил десятката! Дори и напук на логиката. Емоционалното решение понякога е нужно - то включва фактора време! Човекът се отдръпва и на ход идва времето,на което в нашата цивилизация не се отдава нужното положително значение. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Юни 9, 2009 Доклад Share Добавено Юни 9, 2009 (edited) Е, понякога в процес на опитване на човек могат и да му изгърмят бушоните оттук оттам. В такива моменти е добре човек да се оттегли за да може да изясни нещата за себе си, а и времето да си каже тежката дума . Понякога трябва да си опитал всичко и едва когато се откажеш нещата може да потръгнат. Иначе съм съгласна с мненията на Донка и късметче мислейки си че и на този въпрос отговорът не може да бъде еднозначен т.е. че пъзелът има много частички които трябва с любов, търпение и желание да бъдат подредени докато се сглоби и се види цялостната картина . Редактирано Юни 9, 2009 от Fut Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Октомври 3, 2010 Доклад Share Добавено Октомври 3, 2010 (edited) " Умът ни е устроен така, Че отправяйки се да търсим нещо, ние изхождаме от някакво предварителното мнение. Ако ти, например, смяташ, че да пушиш е лошо, то пушенето става лошо. Ако смяташ определен тип поведение за неправилно, то ще бъде такова. Ако всички тук седим и разговаряме, а някой вземе, че заспи и вие смятате, че това е лошо, то ще бъде лошо. Но в действителност, нищо не е добро и нищо не е лошо. Някой, който има различно отношение, ще приеме същата ситуация за хубава. Той ще помисли, че е прекрасно човек да легне и да заспи сред приятелите си. Значи се чувства свободно и непринудено. Всичко зависи от твоята представа за нещата. Затова всичко зависи от теб, от твоята оценка... ... Ние винаги намираме това, което търсим. В света можеш да намериш всичко, което поискаш, стига сериозно да го потърсиш. Смисълът на Вавилонската кула в Стария завет е в това, че щом започнат да говорят, хората се разделят. Работата не е в това, че хората започнали да говорят на различни езици, а в това, че въобще са започнали да говорят. Щом заговорим и започва неразбирането. Произнасяш нещо и си разделен. Само мълчанието е единно.Много хора са пропилели живота си в различни търсения. При сериозно отношение към търсенето лесно можеш да пропилееш живота си. Играта с думи толкова удовлетворява егото, че ти можеш през целия си живот да правиш само това. Но дори да е интересна и забавна, тя е безсмислена за духовно търсещия. Духовното търсене не е игра. Затова не започвай от идеята да търсиш нещо. Просто започни! Търсещият ум не търси нещо определено. Той просто търси! Просто търси! Без всякакво предварително мнение, без определена цел. Защото винаги намираме онова, което търсим." източник В смисъл: Защото винаги намираме ЕДИНСТВЕНО И САМО онова, което търсим, т.е. предварително обусловеното... Редактирано Октомври 3, 2010 от velinavasileva Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Октомври 4, 2010 Доклад Share Добавено Октомври 4, 2010 Импулсът или мисленето. Това са две съвсем различни неща, които не стоят в една равнина на съзнанието. Там където има импулс, емоция, няма мислене. Мисленето е ретроспективен метод, то връща чувствата емоциите, изследва ги и стига до някакви изводи, които често нямат нищо общо с първопричината на импулса, емоцията, чувството. Мисленето често определя поведението на човека, а човека в своето поведение се ръководи от мотиви които не съзнава, но на тяхно място съчинява разумни обяснения и се заблуждава. Къде за добро, къде за лошо. Нашите мотиви много често са свободни съчинения на нашето съзнание. Та, мисля така поставена дилемата не може да стои, защото едното изключва другото. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.