Ася_И Добавено Ноември 25, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 25, 2007 Мисъл за деня - 25 Ноември 2007 г. Съвременните хора очакват на синовете и на дъщерите си повече, отколкото трябва. Колко трябва да очакват от тях? Те трябва да очакват на синовете и на дъщерите си толкова, колкото очакват от себе си. И синът очаква от баща си повече, отколкото трябва.Из Да идем във Витлеем, 21-а НБ, 25.IV.1937 г. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Ноември 25, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 25, 2007 (edited) Мисъл за деня - 25 Ноември 2007 г. Съвременните хора очакват на синовете и на дъщерите си повече, отколкото трябва. Колко трябва да очакват от тях? Те трябва да очакват на синовете и на дъщерите си толкова, колкото очакват от себе си. И синът очаква от баща си повече, отколкото трябва.Из Да идем във Витлеем, 21-а НБ, 25.IV.1937 г. Здравейте! Това, според мен, зависи от много неща. Например: в личен план съм бил доста критичен към себе си. Тази критика съм я пренасял и върху околните. Сега не е точно така. Мога да съм критичен по стария начин, но мога и да не бъда такъв. Човек не се ражда да оправдае нечие "чуждо" очакване, та дори и своето собствено към себе си. Човек се ражда за да Бъде, но за да Бъде е нужно първо да се намери. Излиза, че самокритиката е необходима. Редактирано Ноември 25, 2007 от Ники_ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Ноември 25, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 25, 2007 Човек очаква винаги от другите повече, отколкото трябва (то ест, отколкото е справедливо, според някакви универсални норми на равновесие при даването и вземането) Това е особено силно при отношенията деца- родители. Също така това е темата, която може да стигне до съзнанието на повече хора. Зад тази конкретика виждам големия проблем на човека. Той очаква от света много повече, отколкото получава. Някъде в човека има един огромен дефицит.Човекът живее, както може, колкото счита че може- толкова дава от себе си. И е справедливо да очаква да получи това, на което има право. Но не го получава. Защото е забравил каво всъщност трябва да даде. Не помни и какво трябва да получи, а само го гризе споменът за нещо, което е трябвало да бъде. Търси го навсякъде. Естествено, най- вече в околните. Още повече- в тези, които са най- близо до него. (като оня, дето търсил ключа под лампата. Ключът не бил изпуснат там, но пък там му било светло, няма да го търси в тъмницата, я! ) И опитите да се запълн този дефицит, ще бъдат винаги обречени, докато търсим навън от себе си. Ами... каквото намерим и получим от себе си, това имаме право да получим и от другите. Но като е тъмно... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Ноември 25, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 25, 2007 Аз пък тук виждам обърнато внимание към неотлагането и към единствената състоятелност на днешните действия. Нашите деца са ползите на бъдещето - собствени творения-илюзии. А да не очакваме повече, отклолкото от себе си, означава да сме съзнателни в настоящето, без да се обвързваме с релутатите. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Ноември 25, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 25, 2007 Нямаме морално право да изискваме това което сами не сме постигнали Донякъде спасението е бащата да изисква нещата които е постигнал той, а майката - нейните силни качества, които не са още усъвършенствани от бащата. Разликатата в опита, при едни и същи реални постижения е важна също. Трябва да имаме реализъм в изискванията. Един отрицателен навик изисква много време да се коригира. Едно хубаво качество или добродетел изисква време за да се постигне и усъвършенства. Търпението е най важното качество за всеки родител и възпитател. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Ноември 25, 2007 Автор Доклад Share Добавено Ноември 25, 2007 Мисълта свършва с „И той трябва да очаква от баща си толкова, колкото очаква на себе си. В любовта има отношения.” Според мен трябва от тук да започнем – като се отнасяме към децата си така, както очакваме другите да се отнасят към нас. Най-лесно е като започнем да правим добро за другите, без да очакваме възнаграждение. Детето (като личност) се възприема най-напред през очите на родителите си – от нас зависи да го направим свободно или подценявано. Родителите са един модел за подражание. Затова преди да направим нещо неразумно е хубаво да си зададем въпроса: как искам да се държи детето ми в подобна ситуация? Трудно ще изградим някои качества в децата си (като честност, доброта, толерантност, приветливост), ако ние самите не ги притежаваме. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Ноември 26, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 26, 2007 Аз пък тук виждам обърнато внимание към неотлагането и към единствената състоятелност на днешните действия. Нашите деца са ползите на бъдещето - собствени творения-илюзии. А да не очакваме повече, отклолкото от себе си, означава да сме съзнателни в настоящето, без да се обвързваме с релутатите. Здравей, Венци! Така е. За Словото винаги съществуват две направление - навътре и навън. В цялата Библия е така. Във външно направление съм изключително благодарен на баща си, че постоянно е изисквал от мен повече от това, което той самия е постигнал. Наистина обаче понякога завишените изисквания са пагубни. Именно затова писах, че зависи. Всичко е индивидуално и според пътя на всеки, според съдбата му, според момента му. Ако всичко, което се е случвало с мен не беше се случило, нямаше да съм същия, нямаше да бъда този, който съм днес и сега . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Ноември 26, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 26, 2007 понякога завишените изисквания са пагубни. Да. Когато не сме изработили устойчиво някаква добродетел в живота си, можем ли да дадем компетентен съвет как да се постъпи в трудна ситуация? Едва ли. Примерно казваме на детето че трябва да съхранява спокойствието и щастието си във всяка ситуация. След време то ни задава въпрос, как да се постъпи в случай на конфликт с някой от приятелите си. Да се измъкнем с няколко банални приказки, не е достатъчно. Трябва да можем да дадем реален пример от живота си и как ние сме разрешили подобен проблем, запазвайки мира и хармонията си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.