Ася_И Добавено Ноември 24, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 24, 2007 Мисъл за деня - 24 Ноември 2007 г. Погрешката в дома се заключава в това, че майката и бащата възлагат всичката си надежда на своята дъщеря или на своя син и мислят, че те ще ги гледат на стари години. Синовете и дъщерите ви ни най-малко не са изпратени във вашия дом да ви гледат на старини. Бог ги е изпратил при вас да види какво възпитание ще им дадете. Щом турят надеждата си в своите синове и дъщери, а не в Бога, родителите са направили вече първото престъпление, срещу което се завежда углавно дело. Из Да идем във Витлеем, 21-ва НБ, 25.IV.1937 г. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Ноември 24, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 24, 2007 Това е много важно за всеки родител, за всеки възпитател. И е най- трудната им задача (според мен, разбира се) - да пуснат детето да върви само. Човешкото същество иска да има деца, но като че ли го иска до немалка степен за да се отразява то самото в тях. Доста вътрешни промени трябва да настанат в родител,или възпитател, за да осъзнае, и то в дълбочина, че децата ни не са наша собственост. Че ние сме само проводници. И дори да изрича човек това твърдение, пак не се смирява с него лесно. Тук говоря от собствен опит, а не за назидание на някого около мен! Но проблемът с децата е част от глобалния проблем на човешкото същество. То иска нещата да започват от него, а не да преминават през него. Сещам се и за моцартовата "Вълшебна флейта" . Има дори хипотеза, че именно изнасянето на съкровени масонски тайни в тази опера е съществената причина за тайнствената му гибел. Така че тук се проектираа наистина един ключов проблем за човека: Чия воля да бъде? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Ла Горда Добавено Ноември 24, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 24, 2007 "Детето не принадлеи на майката, тя не го е създала. Тя не може да създаде нито един косъм, нита ръка, нито око. Тя е само избраният инструмент от Духа, който със своята Любов се грижи и за детето, и за майката. Чрез майката Духът иска да даде свещени условия на неговата душа да се развие...Невежество е да се смяташ за създател на едно дете и да мислиш, че то е твое, без да знаеш плана на Бога. Детето е душа. Душата не е от този свят. Тя е изпратена от друг свят по определен закон. Душата е изпратена да довърши обучението си на Земята...Детето се възпитава така, че да придобие "твърда нежност". Например: Как се разрушава егоизмът? Даваш на детето една ябълка и след малко бързо я взимаш. То да свикне да я губи и да не я смята за притежание...Ще взимате ябълката до тогава, докато то се научи да я връща с радост-мускулите на лицето да се разширяват, дори и при големи опасности. Когато в игра то загуби, трябва да се научи да си подава ръката с радост и вътрешна почит; ако е победено, това да го научим. Това са малки окултни навици, които детето трябва да има от най-ранна възраст. Тези малки навици след време стават големи окултни сили. Ако в детето се посеят окултни навици, това е пътят по, който Бог ще се развие в неговата душа... Родителите да се откажат от собствеността върху децата си. Бог да бъде призоваван често, за да уреди тяхната съдба. Родителите не знаят откъде идва душата и къде отива-плана, който е начертан от Бог - но могат да съдействат за Неговия план..." Източник - "Окултно ученичество" - Елеазар Хараш - лекции 3 том. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Ноември 24, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 24, 2007 Мисълта на деня представлява отновния заряд на "Бхагават гита". Най-общо - необвързване с цели и очаквани резултати. Разбира се, това е част от пътя към Витлеем, където тепърва се ражда Младенецът. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Ноември 24, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 24, 2007 Здравей Венцислав основния заряд на "Бхагават гита"... необвързване с цели и очаквани резултати. днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ; и ето ви белег: ще намерите Младенец повит, лежащ в ясли. И внезапно се яви с Ангела многобройно воинство небесно, което хвалеше Бога и казваше: слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение! Когато Ангелите си отидоха от тях на небето, пастирите си рекоха един другиму: да идем до Витлеем, и да видим случилото се там, за което ни възвести Господ. И дойдоха бързешком, и намериха Мариам и Иосифа, и Младенеца да лежи в яслите. А като видяха, разказаха каквото им бе възвестено за тоя Младенец. И всички, които чуха, почудиха се на това, що им разказаха пастирите. А Мариам спазваше всички тия думи, като ги слагаше в сърцето си. И върнаха се пастирите, славейки и хвалейки Бога за всичко, що чуха и видяха, както им бе казано. Като се изпълниха осем дена, за да бъде обрязан Младенецът, дадоха Му името Иисус, наречено от Ангела, преди да се зачене Той в утробата. А когато се изпълниха дните на нейното очистяне, според закона Моисеев, донесоха Го в Иерусалим, за да Го представят пред Господа, както е писано в закона Господен, че всеки първороден син ще бъде посветен Господу Лука, II глава Когато в игра то загуби, трябва да се научи да си подава ръката с радост и вътрешна почит; ако е победено, това да го научим. Това са малки окултни навици, които детето трябва да има от най-ранна възраст. Тези малки навици след време стават големи окултни сили. Ако в детето се посеят окултни навици, това е пътят по, който Бог ще се развие в неговата душа... Родителите да се откажат от собствеността върху децата си. Бог да бъде призоваван често, за да уреди тяхната съдба. Родителите не знаят откъде идва душата и къде отива-плана, който е начертан от Бог - но могат да съдействат за Неговия план ние сме само проводници. ... проблемът с децата е част от глобалния проблем на човешкото същество. То иска нещата да започват от него, а не да преминават през него. Сещам се и за моцартовата "Вълшебна флейта" тук се проектираа наистина един ключов проблем за човека: Чия воля да бъде? Божията Най-несъдържателното число в математиката е нулата. Обаче това число има сила да увеличава и да намалява. Ако го туриш пред единицата, това число се намалява 10 пъти, ако го туриш зад единицата, тя се увеличава 10 пъти. Значи това, което е нищо, има сила да увеличава и да намалява работите. Тъй щото, тези хора, които минават за нищо, понякога намаляват и увеличават нещата.Да идем във Витлеем Да сме приятели на децата си. Това е служба. Тогава увеличаваме силите им 10 пъти Как се чувстваме с истински приятел, стар приятел с който отдавна не сме се виждали? Чувстваме обич и смирение. Искаме да му дадем всичко най добро което имаме. вие, които пазите вашите стари идеи и старите си чувства, трябва, като овчарите, да напуснете стадото си, да отидете във Витлеем, да видите Онзи, Който се е родил. Понякога вие намирате погрешки в онези хора, които обичат промените в света. Не е лошо човек да обича промените, но в промените трябва да има едно вътрешно съгласуване, една вътрешна хармония. Всяко ново нещо, което човек избира, трябва да се съвпада със старото, което напуща. Между старото и новото трябва да има връзка. Това е един Божествен закон. Да идем във Витлеем Да мислим с любов и благоговение и посвещавайки пълно внимание на вътрешния свят на детето докато се свържем духовно. Тогава Бог ще има възможност да ни се открие. мислите, че вашият дом е свят, ще знаете, че и другите домове са свети. Ако църквата, в която ходите, е свята за вас, и другите църкви трябва да бъдат свети. Ако вашата служба е свята, нека бъдат свети и службите и на всички останали хора. Ако вашата наука е свята, гледайте така и на науките на всички останали хора... вие трябва да се пазите да не изпаднете в заблуждението да делите нещата на важни и маловажни. Едно трябва да знаете – че всички неща, които ангажирват вашето съзнание, са еднакво важни за вас, а също така и еднакво полезни. На всяка мисъл вие трябва да отдадете съответното място, което ѝ подобава. Всяка идея трябва да се тури на своето място. :feel happy: ... За мене животът представя една пиеса, която е толкова красиво написана... Какво ще ходите на драма да гледате как живеят семействата? Вие имате един син и една дъщеря, които не ви слушат. Каква по-хубава пиеса искате от тази? ... Какво ще ходите по театрите да го гледате? Благодарете на Бога, че е пред очите ви и ще гледате как хубаво си играе ролята. Съвременните хора очакват на синовете и на дъщерите си повече, отколкото трябва. Колко трябва да очакват от тях? Те трябва да очакват на синовете и на дъщерите си толкова, колкото очакват от себе си. И синът очаква от баща си повече, отколкото трябва. И той трябва да очаква от баща си толкова, колкото очаква на себе си. В любовта има отношения. Ние всички трябва да съзнаем, че Първият Принцип, Който е в нас и зад нас, представя онази същина, на която всякога трябва да разчитаме. Ние трябва да съзнаем, че нашата сила е толкова голяма, колкото имаме връзка с Бога. Съзнателна връзка трябва да бъде тя. Не мислете, че вие можете да се свържете с Бога в коя и да е църква. Не, вие можете да познаете вашата вяра само в най-големите изпитания. В най-големите изпитания вие можете да познаете докъде сте стигнали във вашето верую. Ако при големите изпитания вярата ти не се поколебае, голяма е твоята вяра. Но ако при малките изпитания вярата ти се поколебае, малка е твоята вяра. При най-големите изпитания ти трябва да кажеш като Иов: „Господ даде, Господ взе.“ Иов беше един мъдрец, който се изпита. Любовта трябва да бъде за нас като вътрешен пробен камък. Ако имаме този пробен камък, ние можем да създадем един вътрешен живот в себе си. Само по този начин ние можем да създадем формите на истинския живот в себе си. Казано е в Писанието: „Когато всички пътища на човека са благоугодни на Бога, Той го примирява с враговете му.“ И тогава Бог ще ти съдействува на всяко място. И дето и да ходиш с тази свещена идея, нищо не трябва да говориш на хората за нея. Ти трябва да държиш тази свещена идея дълбоко в душата си. Да идем във Витлеем Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Ноември 24, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 24, 2007 :thumbsup2: За всичко написано по-горе! И да добавя и още нещо, което ми мина през ум сега... Децата за мен са и плодовете на нашия труд, грижи, на нашето даване, на нашия живот, любов.... Ние сме склонни да ги смятаме за свои, да ги "имаме" и натрупваме... един ден да ни се признаят и да свидетелстват,че не сме живяли напразно... Вживяваме се дотолкова в тях,че постепенно забравяме, че всяко наше "дете" не е било никога наше - от замисъла (родила го е ситуация, нужда някаква), през реализацията (Бог ни е дал способностите, времето, мястото, условията да се случи това), до плода (не за нас е бил, а за другите около нас - а от техните ние се ползваме)... Така че няма какво да имаме и трупаме и отчитаме - не с обема и качеството на плодовете на живота ни доказваме,че не сме живяли напразно, а с любовта, която сме излъчили докато сме ги създавали.... И още нещо... За децата-плодовете всеки родител носи отговорност - дотолкова понякога се вживява в тази си отговорност,че забравя чии всъщност са тези деца и плодове и докъде и в какво се простира отговорността му .... до границата, в която започва да отнема свободата на плода да бъде различен от родителя си и от неговите планове за "перфектен плод"... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Ноември 24, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 24, 2007 Благодаря за чудесната тема и за вашите разсъждения Преди време направих забележка на една майка да не казва на детето си, че го е създала и отгледала, за да има кой да гледа нея на стари години, спечелих си само негативно отношение. Ужасно е да виждам как родителите товарят децата си с техните виждания за живота, с ограничения икакво ли още не... За това разбирам децата, които се бунтуват и понякога по някакъв начин се стараят да покажат, че са различни, че имат право на това... Ех, колко още има да растем като хора, а после и като родители, защото най-доброто, което можем да направим за тях е да им помогнем да бъдат себе си, да бъдат щастливи от това, което правят и което ще им носи удовлетвореност и пълнота... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Ноември 24, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 24, 2007 Здравей и от мен, Венци! Липсваше на форума! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Ноември 24, 2007 Автор Доклад Share Добавено Ноември 24, 2007 (edited) За да не изпадаме в ситуацията 'аз съм те отгледал, сега ти ще ме гледаш', трябва първо да се научим да не казваме на другите, че са длъжни или трябва да направят еди-какво си, защото.... Но много трудно се получава. По принцип идеята е детето, което оставяме след себе си, да е съчетание от най-доброто в двамата родители. Но това изисква семейството, като такова, да бъде създадено по начин, различен от общоприетото днес. А и много родители считат, че неуспехите им трябва да бъдат отстранени точно в техния подобрен вариант. Без да осъзнават, че неуспехите при едни са успехи при други. Между старото и новото трябва да има връзка. Това е един Божествен закон.Ние не можем да седим на същия уровен и да имаме едни и същи вярвания. Господ ви е пратил на Земята да учите Закона на Любовта. Новото ще дойде чрез нас в това, което оставяме след себе си. Само трябва да го пуснем на свобода, проявявайки заложената в нас Любов. Редактирано Ноември 24, 2007 от Ася Иванова Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Ноември 24, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 24, 2007 :feel happy: Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Ноември 25, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 25, 2007 Новото ще дойде и остане в нас и децата ни само с абсолютната свобода. Само с разбирането и виждането, че всеки има своя път, който Бог му е отредил. В мига, в който поставим ограничение, / дори моята спомената забележка /, нарушаваме Божествения смисъл. З а съжаление така сме устроени, че на база натрупан опит все ни се иска да даваме съвети. И аз като майка го правя, но невинаги е правилно да насочвам, защото може би детето има нужда от своята грешка-урок.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.