Ян Добавено Април 4, 2009 Доклад Share Добавено Април 4, 2009 Аз на кафе глеам на боб познаам леляяяя Лельо, какъФ да бъде бобецът? Има бял, черен, кафяв, шарен, смядовски, добруджански, тракийски, родопски, ситен, едър- от зрелия бобец. От зеления съм чувал, че има жълт, зелен, веян, невеян, завеян. Има още варен, несварен, в гювече, в тавата, в тенджерата, на салата. Поне тези видове знам. Питам, за да знам от кой бобец ти са по-силни виденията лельо. За да ти е по-ясна "картинката " лельо. Аз щото получавам по-силни "видения" от варения бобец. И после съм няколко дни в несвяст от "ангелите" носещи "виденията" . И по тази причина предпочитам друг да ми "гледа". Аз от толкоз гЛиЕдАнИе това не съм го сКиВаЛа, май съм нещо недоскив вече (професионално заболяване). Ми аз съм скромна по принцип, но на к'в каеш на такъв ша ти погледна леля, ай ни са кахъри. Ми леля, и аз съм недоскъф, ей на очилцата ми са на нослето. То и аз съм скромен, но на хубаво кафенце не отказвам - сърбам си го и още как. Пък за боба- какъвто има на магазина леля. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Април 12, 2009 Доклад Share Добавено Април 12, 2009 Колкото по-твърда става материята, толкова е по-отдалечена от Цънтъра, но това не означава, че периферията не е част от Цялото! Колкото по-отдалечен си от центъра, толкова по-отдалечен си от центъра. Колкото по-периферен си, толкова по-периферен си. Но центробежността, която сам си избрал да бъдеш, преди време, сега няма как да се превърне в центростремителност. Тя е нещо съвсем друго. А само да си мислиш, че пребиваваш в центъра, когато си в периферята, просто ще увеличи скоростта ти дотам, че би могъл в един момент да се откъснеш от системата. И правилно е, че извън нея не съществува нищо. Това ще бъде втората ти смърт... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Април 12, 2009 Доклад Share Добавено Април 12, 2009 (edited) Колкото по-твърда става материята, толкова е по-отдалечена от Цънтъра, но това не означава, че периферията не е част от Цялото! Колкото по-отдалечен си от центъра, толкова по-отдалечен си от центъра. Колкото по-периферен си, толкова по-периферен си. Но центробежността, която сам си избрал да бъдеш, преди време, сега няма как да се превърне в центростремителност. Тя е нещо съвсем друго. А само да си мислиш, че пребиваваш в центъра, когато си в периферята, просто ще увеличи скоростта ти дотам, че би могъл в един момент да се откъснеш от системата. И правилно е, че извън нея не съществува нищо. Това ще бъде втората ти смърт... Че кой друг да я превърне ако не аз (центробежността в центростремителност)? А само да си мислиш че пребиваваш в периферията пък да се окаже, че си неосъзнат център? Втора смърт!? Е те това ще да е кефа? Мма то май за душата става дума, а тя ще е? Така че кеф - на найси! Но и втората смърт да е сега нема да бегаме, като тя засега само душата, според Писанието, а духа, Венцо си е Жив... там на балкана! И затова ли да ненавиждаме живота, материята, заради смъртта, страданието? Това ще да е разковничето... Редактирано Април 12, 2009 от Ники_ Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Април 12, 2009 Доклад Share Добавено Април 12, 2009 (edited) Че кой друг да я превърне ако не аз (центробежността в центростремителност)? А само да си мислиш че пребиваваш в периферията пък да се окаже, че си неосъзнат център? Втора смърт!? Е те това ще да е кефа? Мма то май за душата става дума, а тя ще е? Така че кеф - на найси! Но и втората смърт да е сега нема да бегаме, като тя засега само душата, според Писанието, а духа, Венцо си е Жив... там на балкана! И зотова ли да ненавиждаме живота, заради смъртта? Това ще да е разковничето... Е, как "аз" ще превърне цнтробежността в центростремителност? След като именно "аз" е създало центробежността? И това не е изключено да е породило материята във вида, в който я познаваме? Може и да не е така, но залепването ни за нея, оковаването ни за нея е със сигурност негово дело! Казва Йоан Кръстител: "Аз да се смалявам, другия да расте! " .Явно- за да не пречи... Жив е Духа, и на Балкана, и навсякъде, но ние не сме там. Не ме привличат вкопчените смърт и живот, което не си е Живот. Не вярвам към това точно да е призовавал Иисус. И преди и след него хората са си се обичали, имали деца, творили, посрещали изгреви и залези, пролети и зими, радвали са се на новороденото агънце и на покълналата пшеница,. Това ли е живот? Редактирано Април 12, 2009 от Багира Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Април 12, 2009 Доклад Share Добавено Април 12, 2009 Че кой друг да я превърне ако не аз (центробежността в центростремителност)? А само да си мислиш че пребиваваш в периферията пък да се окаже, че си неосъзнат център? Втора смърт!? Е те това ще да е кефа? Мма то май за душата става дума, а тя ще е? Така че кеф - на найси! Но и втората смърт да е сега нема да бегаме, като тя засега само душата, според Писанието, а духа, Венцо си е Жив... там на балкана! И затова ли да ненавиждаме живота, материята, заради смъртта, страданието? Това ще да е разковничето... Само ми отговори какво представлява душата. За останалото... Ще ти пожелая светлина! Може и да не желаеш да получиш, вероятно си имаш доста. Тогава, най-егоистично, ще се зарадвам пожеланието ми да се върне, защото аз имам нужда. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Април 12, 2009 Доклад Share Добавено Април 12, 2009 Че кой друг да я превърне ако не аз (центробежността в центростремителност)? А само да си мислиш че пребиваваш в периферията пък да се окаже, че си неосъзнат център? Втора смърт!? Е те това ще да е кефа? Мма то май за душата става дума, а тя ще е? Така че кеф - на найси! Но и втората смърт да е сега нема да бегаме, като тя засега само душата, според Писанието, а духа, Венцо си е Жив... там на балкана! И зотова ли да ненавиждаме живота, заради смъртта? Това ще да е разковничето... Е, как "аз" ще превърне цнтробежността в центростремителност? След като именно "аз" е създало центробежността? И това не е изключено да е породило материята във вида, в който я познаваме? Може и да не е така, но залепването ни за нея, оковаването ни за нея е със сигурност негово дело! Казва Йоан Кръстител: "Аз да се смалявам, другия да расте! " .Явно- за да не пречи... Жив е Духа, и на Балкана, и навсякъде, но ние не сме там. Не ме привличат вкопчените смърт и живот, което не си е Живот. Не вярвам към това точно да е призовавал Иисус. И преди и след него хората са си се обичали, имали деца, творили, посрещали изгреви и залези, пролети и зими, радвали са се на новороденото агънце и на покълналата пшеница,. Това ли е живот? Това, Багира е велика тайна. Нямам право да разкривам. Ние? Кои сме ние? Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Април 12, 2009 Доклад Share Добавено Април 12, 2009 Че кой друг да я превърне ако не аз (центробежността в центростремителност)? А само да си мислиш че пребиваваш в периферията пък да се окаже, че си неосъзнат център? Втора смърт!? Е те това ще да е кефа? Мма то май за душата става дума, а тя ще е? Така че кеф - на найси! Но и втората смърт да е сега нема да бегаме, като тя засега само душата, според Писанието, а духа, Венцо си е Жив... там на балкана! И затова ли да ненавиждаме живота, материята, заради смъртта, страданието? Това ще да е разковничето... Само ми отговори какво представлява душата. За останалото... Ще ти пожелая светлина! Може и да не желаеш да получиш, вероятно си имаш доста. Тогава, най-егоистично, ще се зарадвам пожеланието ми да се върне, защото аз имам нужда. Щом е само това... Дешата, Венци, е нещо за което трудно се говори, но пък лесно се празнодумства. Писанието е категорично по този въпрос. В Библията тази думичка е спомената над 300 пъти. Иначе, ти незнам какво визираш под думичката "душа", но "лично" се опирам на Библийката, щото съм си библейстче. А там е ясно. Там пише за Нефеш. Пък ти си потърси, не си малък и неопитен. Щото Нефеш е в опасност от втората смърт и от огненото езерце... Ама що ме вкарваш в догматични спорове, друже? Още колко години полемики? Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Април 12, 2009 Доклад Share Добавено Април 12, 2009 Това, Багира е велика тайна. Нямам право да разкривам. Ние? Кои сме ние? Ако знаехме, нямаше да се чудим толкова. Не я разкривай. А най- добре и ти да я "забравиш", тази "тайна" . Не се наливало ново вино в стари мехове. Азът е един стар мях, в който ново вино не бива да се налива. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Април 12, 2009 Доклад Share Добавено Април 12, 2009 Това, Багира е велика тайна. Нямам право да разкривам. Ние? Кои сме ние? Ако знаехме, нямаше да се чудим толкова. Не я разкривай. А най- добре и ти да я "забравиш", тази "тайна" . Не се наливало ново вино в стари мехове. Азът е един стар мях, в който ново вино не бива да се налива. То вече не става въпрос за помнене, а за живеене! Има разлика. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Април 13, 2009 Доклад Share Добавено Април 13, 2009 Че кой друг да я превърне ако не аз (центробежността в центростремителност)? А само да си мислиш че пребиваваш в периферията пък да се окаже, че си неосъзнат център? Втора смърт!? Е те това ще да е кефа? Мма то май за душата става дума, а тя ще е? Така че кеф - на найси! Но и втората смърт да е сега нема да бегаме, като тя засега само душата, според Писанието, а духа, Венцо си е Жив... там на балкана! И затова ли да ненавиждаме живота, материята, заради смъртта, страданието? Това ще да е разковничето... Само ми отговори какво представлява душата. За останалото... Ще ти пожелая светлина! Може и да не желаеш да получиш, вероятно си имаш доста. Тогава, най-егоистично, ще се зарадвам пожеланието ми да се върне, защото аз имам нужда. Щом е само това... Душата, Венци, е нещо за което трудно се говори, но пък лесно се празнодумства. Писанието е категорично по този въпрос. В Библията тази думичка е спомената над 300 пъти. Иначе, ти незнам какво визираш под думичката "душа", но "лично" се опирам на Библийката, щото съм си библейстче. А там е ясно. Там пише за Нефеш. Пък ти си потърси, не си малък и неопитен. Щото Нефеш е в опасност от втората смърт и от огненото езерце... Ама що ме вкарваш в догматични спорове, друже? Още колко години полемики? Дали да не вляза и аз в полемиката ? Защо смятате (Венци и Багира), че Но центробежността, която сам си избрал да бъдеш, преди време, сега няма как да се превърне в центростремителност. Тя е нещо съвсем друго. човекът сам е избрал центробежността? Ей така, седнал, помислил и решил ? Досещам се на какво ще се позовете и бързам да кажа, че и аз знам какво пише в Библията. То всички се позоваваме на нея (и вие, и Ники, и аз ... ), но май всички, когато ни пасва на теорията приемаме написаното там буквално, а когато не пасва - преносно. Така е удобно, но дали е вярно? Освен това - говорили сме в други теми - човек сам ли създава мислите си, има ли свободна воля, доколко ...? А после на каква база заключавате, че човекът не може да избере центростремителността? Особено след както твърдите, че преди това сам е избрал и успял в центробежността ... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Април 13, 2009 Доклад Share Добавено Април 13, 2009 Просто тогава е можел да избира, а сега - не. Пък и ако тогава е бил човек, сега не е, а ако искаш - обратно. Ники, ако искаш прегледай пак диалога и прецени как, кой, кого и в какво вкарва. То, за живеенето, много сме добри - старозаветно. Ако искаш букви, виж, че четири пъти е спомената втората смърт в откровението. Ти сигурно добре го разбираш. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Април 13, 2009 Доклад Share Добавено Април 13, 2009 Само ми отговори какво представлява душата. Включвам се само заради този въпрос. Просто се чудех кога някой някъде ще го зададе и защо още не е зададен. Аз също съм си го задавала и затова ще споделя нещо прочетено наскоро: " Сега вие искате да знаете какво се крие в човешката душа. Много неща са скрити в нея, но никой още не може да проникне там. Много завеси, много прегради я крият от човешкото око. Никой физиономист не е проникнал там. Вдушата има дълбочини, за които се иска голяма светлина. Слабата светлина не може да проникне в тях. Като знаете това не се мъчете да проникнете в душата - тази далечна област за вас." Из* Работа на природата - ООК, изд.1948г. - София Което не отговаря пряко на въпроса, но е дълбинен отговор според личното ми усещане. Обаче коментарът по- надолу е меко казано фантастичен . Поздрави! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Април 13, 2009 Доклад Share Добавено Април 13, 2009 (edited) Просто тогава е можел да избира, а сега - не. Пък и ако тогава е бил човек, сега не е, а ако искаш - обратно. Ники, ако искаш прегледай пак диалога и прецени как, кой, кого и в какво вкарва. То, за живеенето, много сме добри - старозаветно. Ако искаш букви, виж, че четири пъти е спомената втората смърт в откровението. Ти сигурно добре го разбираш. хихи Човек сам си избрал път към "периферията"!? Ама що е то "човек"? Що е то "избор"? Що е то "периферия"? Тогава можал, а сега не... Чакай да чакаме... Как? Можал? Ама не бе ли предопределено човекът да поеме "надолу"? Или Бог, който уж е Всевиждащ, Всеприсъстващ и Всезнаещ и прочее все-та, се направи на глух, сляп, ням и на това, че Го нема у този важен за човекът момент, дето уж Евето посегнала към яб`лъката? А Змийчето? Чия воля изпълнява то? Своята ли? Значи създава се условие някакво, за да се види на къде ще поеме "човекът"? Бог си играе игрички! О.К. Така си е! Ама защо му е? Ами ако на ситуацията/условието и е дошло времето да се появи? Ако изборът е предопределен? Ако в момента на така нареченото "обръщане към Бога" избора отново е предопределен, защото на въпросния му е дошло времето? То тогава къде е разликата, друже? Ами ако Адамчо и Евето са символи некакви? А Змийчето и то ако е символ? Леле, Боже! Човекът обаче САМ! направи "изборът", който уж не му бил поднесен така, че да няма избор! Истината, приятелю е че човекът колкото сам прави избор за ход в едната посока, толкова и сам прови избор за ход в другата посока, обратната на първата. Що е то Човек обаче? Аз твърдя че Човекът и Бог са едно и също нЯщо. И всъщност е тази разликата между Синът/Синовете Божи и обикновенните люде - първите знает това свое Единосъщие и го живят, докато другите не знаят или ако са чували за това нЯщо се съмняват у него! Душица, ми мила, дето се споменува за нея четирите пъти у Откровението Йоан-ново ... Ами видел нещо си там Йоан-чо, че били се събрали сите души на онези що... : Откровение от Йоана 20 4. И видях престоли; и на тия, които бяха насядали на тях бе дадено да съдят; видях и душите на ония, които бяха обезглавени поради свидетелствуването си за Исуса, и поради Божието слово, и на ония, които не се поклониха на звяра, нито на образа му, и не приеха белега на челото си и на ръката си; и те оживяха и царуваха с Христа хиляда години. 5. Другите мъртви не оживяха докле не се свършиха хилядата години. Това е първото възкресение. 6. Блажен и свет оня, който участвува в първото възкресение; над такива втората смърт не ще има сила; а те ще бъдат свещеници Богу и на Христа и ще царуват с Него хиляда години. Сега нека да размислим кое или кои са в опасност от огненото езерце. Хората или душите им, или и двете, или пък духовете човешки...? Ама на този въпрос едва след като уточним що е то Човек? Дух ли е? Старо палто ли е? Мях ли е, или е вино, дет не се трезнее от него? Пък и Възкресенийцата били две. Едното и другото - разлика над 1000 години. Откровение от Йоан 7. И когато се свършат хилядата години, сатана ще бъде пуснат от тъмницата си, 8. и ще излезе да мами народите в четирите краища на земята, Гога и Магога, да ги събере за войната, - чието число е като морския пясък. 9. И те се разпростряха по цялата широчина на земята и обиколиха стана на светиите и обичния град; но огън падна от [Бога из] небето, та ги изпояде. 10. И дяволът, който ги мамеше, биде хвърлен в огненото жупелно езеро, гдето са и звярът и лъжепророкът; и ще бъдат мъчени денем и нощем до вечни векове. 11. След това видях един голям бял престол и Онзи, Който седеше на него, от Чието лице побягнаха земята и небето, че не се намери място за тях. 12. Видях и мъртвите големи и малки, стоящи пред престола; и едни книги се разгънаха; разгъна се и друга книга, която е книгата на живота; и мъртвите бидоха съдени според делата си по написаното в книгите. 13. И морето предаде мъртвите, които бяха в него; и смъртта и адът предадоха мъртвите, които бяха в тях; и те бидоха съдени всеки според делата си. 14. И смъртта и адът бидоха хвърлени в огненото езеро. Това - присъдата за в огненото езеро е втората смърт. 15. И ако някой не се намери записан в книгата на живота, той биде хвърлен в огненото езеро. Некои... онези дето не били записани у Книгата на Живота - езерцето огнено ги чека. Ама души ли ще мрът от втората смърт, духове ли, или пък човеци...!?! Ами хората? Ко шъ стане с хората? Леле... направо се разтреперАх! Шъ да знаИш! Ех, Венци, Венци... п.п. Значи разправяш, че човекът тогава бил човек, а сега вече не е? Ама кога тогава? Защото аз твърдя, че Човекът е спрял да бъде човек още с идването на глава втора на Битието! Тогази Човекът биде разделен на две - Адамчо и Евчето и докато тези двамицата отново не станат едно цяло, то Човек йок! Мани другото ами освен това да между тех да се осъществи съвъкуплителен, сексуален де акт, то и детенце требва да биде заченато, да поресне през младенчество и да се утвърди в мъжество, после да бъде разпнато и да умре, същото туй детенце. След туй да възкръсне и да се възнесе при Отца си, на Небето. За съжаление потомството на Адам и Евка е с порочно съзнание (ДНК), та и до днес, с малки, но значителни изключения, появили се по обещание от Богу. И това всичкото щото "жена ти" не слуша "мъжа си"! Не ходи забрадена. Блудница е. Редактирано Април 13, 2009 от Ники_ Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Април 13, 2009 Доклад Share Добавено Април 13, 2009 (edited) Ето нещо за допълнение, което мнозина са го виждали вече, но... все пак: "Тай-Дзи (Великият Предел) се ражда от У-Дзи (Безпределното) и е майка на Ин и Ян. В движение те се разделят, в покой стават едно." Уан Дзунюе "Въпреки, че промените са безкрайни, принципът е един и същ" Уан Дзунюе Ако условно приемем У-Дзи (Безпределното) за наш Бог, то това, което Той Сътворява в първа глава на Битие е Тай-Дзи (Великия Предел). Във втора глава на същата тази Библейска книга Тай-Дзи (Великия Предел) биде разделен на две полярности и Човекът, който е Вилик Предел вече не е толкова велик и не е толкова Човек. Става биполярен. Как да достигне "Човекът" отново до своето величие? Покой! "В покой стават Едно! Някъде е известно като Нирвана, другаде - като Шаббат, трети му викат Буда природата, четвърти - Неделя... Видно е на всички, че полемиките не са Покой, освен, ако докато извърваш действието не действаш,т.е. ако си станал проводник на нещо, което протича и ако си спрял да бъдеш действащ, но... МашАллах! Поздрав за всички с чеченски суфи зикар: Редактирано Април 13, 2009 от Ники_ Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Април 13, 2009 Доклад Share Добавено Април 13, 2009 Само ми отговори какво представлява душата. Включвам се само заради този въпрос. Просто се чудех кога някой някъде ще го зададе и защо още не е зададен. Аз също съм си го задавала и затова ще споделя нещо прочетено наскоро: " Сега вие искате да знаете какво се крие в човешката душа. Много неща са скрити в нея, но никой още не може да проникне там. Много завеси, много прегради я крият от човешкото око. Никой физиономист не е проникнал там. Вдушата има дълбочини, за които се иска голяма светлина. Слабата светлина не може да проникне в тях. Като знаете това не се мъчете да проникнете в душата - тази далечна област за вас." Из* Работа на природата - ООК, изд.1948г. - София Което не отговаря пряко на въпроса, но е дълбинен отговор според личното ми усещане. Обаче коментарът по- надолу е меко казано фантастичен . Поздрави! Фюти, мисля, че този въпрос е задаван доста пъти в тези форуми и е опитвано да му се отговаря, доколкото може с думи. Аз го зададох, не за да чакам отговора му, а защото смятах, че ако дори само опита Ники да му отговори, ще види безпочвеността на закачването на дух и тяло върху бездушевната стена. Е, заблудих се. Но трябва да се радвам, нали бог бил в заблудата. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Април 13, 2009 Доклад Share Добавено Април 13, 2009 "За съжаление потомството на Адам и Евка е с порочно съзнание (ДНК), та и до днес, с малки, но значителни изключения, появили се по обещание от Богу." "Никога не съм твърдял, че съществува повредено съзнание. Ми няма такова нещо. Има нива на съзнание." Как съчетаваш двете твърдения? Добре, пише за възкресение. Поне е едно. За второ все пак дори в подчертаните от теб думи не виждам да пише. Но това не решава въпроса с отношението на човека към материята и на материята към човека. Чудни неща пишеш, Ники! Но не ми се спори. Стар мях значи стар. Какво друго да значи. Никъде не става дума пък за миене на меховете. Става дума за нови. Всичко друго е интерпретация. И най важното: допускаме, че твоята хипотеза е верна. Ти и аз сме едно, едно сме и с Бога. Що така не се разбираме дори какво говорим? Какво става с единството? Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Април 13, 2009 Доклад Share Добавено Април 13, 2009 "За съжаление потомството на Адам и Евка е с порочно съзнание (ДНК), та и до днес, с малки, но значителни изключения, появили се по обещание от Богу." "Никога не съм твърдял, че съществува повредено съзнание. Ми няма такова нещо. Има нива на съзнание." Как съчетаваш двете твърдения? Добре, пише за възкресение. Поне е едно. За второ все пак дори в подчертаните от теб думи не виждам да пише. Но това не решава въпроса с отношението на човека към материята и на материята към човека. Чудни неща пишеш, Ники! Но не ми се спори. Стар мях значи стар. Какво друго да значи. Никъде не става дума пък за миене на меховете. Става дума за нови. Всичко друго е интерпретация. И най важното: допускаме, че твоята хипотеза е верна. Ти и аз сме едно, едно сме и с Бога. Що така не се разбираме дори какво говорим? Какво става с единството? Аа.. Багирке! Аз те разбирам и си ми е приятно хортуването. Защо в множествено число, приятелко. Не ме забърквай в твоето неразбиране. Порочното не е повредено. То е порочно, т.е. вид съзнание. Един вид, друг вид, трети вид. Абе честно да ти кажа в началотго човек би си помислил че пише на китайски, та не го разбират, ама явно четенето нещо куца у четящия неговите писъмца. Пише у Писанието за първо възкресение! Защо се степенува нещо, което е единствено? Хехе! Забеляза ли, че първо възкръсват "закланите" за Христа и чак след това другите мъртви, които дават морето, смъртта и ада?! Така, от контекста става ясно, че второто възкресение, което е след първото - повече от 1000 години след него, засяга именно тези мъртъвци. Не съм писал нищо за миене на мехове, а за почистване, но сега като погледна към Книгата на Живота, а т.е. навътре... и миене може да се напише, ама с вода Бистра, като Кристал! С вода се пълнят онезе шест делви, преди да стане вино и да се почерпи на сватбата. Същото е горе долу. Метафорично казано, но и не само, като погледна навътре това установявам - че мехът, телото се заменя постепенно с ново, у който може да се налее от новото вино. Това си е, да ти кажа, чиста доза трансформация и трансмутация. Изчистване първо трябва, за да се освободи място за Онзи дето ще дойде да поправя и да събуди процеса. А това, че някой някого не разбира въобще не е нещо, което може да направи "нещата" да не са еднои и същи. Разбирам, неразбирам - това си е част от играта на Бога. Нал тъй? ЕвАлла(х) Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Април 13, 2009 Доклад Share Добавено Април 13, 2009 (edited) Порочното не е повредено. То е порочно, т.е. вид съзнание. Един вид, друг вид, трети вид. E, повреденото също запазва вида си. Само не функционира като него. Не съм писал нищо за миене на мехове, а за почистване, но сега като погледна към Книгата на Живота, а т.е. навътре... и миене може да се напише, ама с вода Бистра, като Кристал! С вода се пълнят онезе шест делви, преди да стане вино и да се почерпи на сватбата. Същото е горе долу. Метафорично казано, но и не само, като погледна навътре това установявам - че мехът, телото се заменя постепенно с ново, у който може да се налее от новото вино. Това си е, да ти кажа, чиста доза трансформация и трансмутация. Изчистване първо трябва, за да се освободи място за Онзи дето ще дойде да поправя и да събуди процеса. Направо ме надмина! Верно, че миене не е почистване, обаче пък и почистването не е трансформация! Но като казваш, че всъщност меховете трябва да се трансформират- ето, напълно се съгласявам! Освен това не аз, а някой друг се предполага да извърши процеса. не е въпрос на мързел от страна на аза, а на неможене. И с това съм съгласна! Е, не е като "Че кой друг да я превърне ако не аз (центробежността в центростремителност)?", но с това ново твое твърдение съм съгласна. Остава ти да се съгласиш със себе си! Редактирано Април 13, 2009 от Багира Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Април 13, 2009 Доклад Share Добавено Април 13, 2009 (edited) Порочното не е повредено. То е порочно, т.е. вид съзнание. Един вид, друг вид, трети вид. E, повреденото също запазва вида си. Само не функционира като него. Не съм писал нищо за миене на мехове, а за почистване, но сега като погледна към Книгата на Живота, а т.е. навътре... и миене може да се напише, ама с вода Бистра, като Кристал! С вода се пълнят онезе шест делви, преди да стане вино и да се почерпи на сватбата. Същото е горе долу. Метафорично казано, но и не само, като погледна навътре това установявам - че мехът, телото се заменя постепенно с ново, у който може да се налее от новото вино. Това си е, да ти кажа, чиста доза трансформация и трансмутация. Изчистване първо трябва, за да се освободи място за Онзи дето ще дойде да поправя и да събуди процеса. Направо ме надмина! Верно, че миене не е почистване, обаче пък и почистването не е трансформация! Но като казваш, че всъщност меховете трябва да се трансформират- ето, напълно се съгласявам! Освен това не аз, а някой друг се предполага да извърши процеса. не е въпрос на мързел от страна на аза, а на неможене. И с това съм съгласна! Е, не е като "Че кой друг да я превърне ако не аз (центробежността в центростремителност)?", но с това ново твое твърдение съм съгласна. Остава ти да се съгласиш със себе си! Порочното не е повредено. То е вид. Такова си е, каквото е. Повредено, като думичка произлиза от нещо вредно, нещо, което вреди. Да, но вреди само за слепеца. Зрящия вижда в порочното възможност и нужда/смъсъл/полза, за да бъде проявено/различено непорочното. За зрящия човек нищо не е повредено и нищо не е лошо, зло и пр. То е част от Цялото и без него не ще бъде съвършенно самото Цяло. Тогава вредно ли е то? Ами не. Вредно е само за невежия. Да, "някой друг" се нагърбва с процеса... "Някой друг" "аз", който е по-мащабен, мо-могъщ, който е всъщност същия този малък "аз" но в друг вид. Големия "аз" е Единосъщен с малкия "аз" съзнателно и не ги разделя нещата, докато малкия "аз" не е Единосъщен, но само на ужким, защото е забравил, заблуден е в себе си, заслепен за истината иначе реално си и толкова Единосъщен, колкото и големия "аз". Нито повече, нито по-малко. Само заблудата пречи, но тя е илюзионно явление. Наричат го Мая. Но същата тази истина разкрива, че точно малкия "аз" се обръща и прави крачката към Бога. Точно този ум тръгва и той, его-то само преодолява себе си, защото по Пътя (прашен), след толкова много битки и победи не са му останали противници! Накрая се изправя сам срещу себе си. Аз твърдя, че между аз-овците няма никаква разлика, освен такава... на ужким, заради играта. Откровение първа глава: 8. Аз съм Алфа и Омега, начало и конец, казва Господ който е, и който е бил, и който иде, Вседържител. Кой си ти? Аз бе, аз! Ех, Багирке... съгласил съм се аз със себе си! Други несъгласни да му мислят. Всъщност това ми прилича дет му викали на Иван, че не е Георги, пък Иван твърдял и убеждавал, че той е баш и самия Георги! Или на това как на един мой приятел... Ами когато бил малък у тяхната къща дошъл човек да търси баща му. Бащата на моя приятел отсъствал от дома си. На тръгване този човек, който търсел бащата на моя приятел, споменал че въпросния баща е много добър човек... и моя приятел като ревнал, щато бил малък и неразбирал... и като започнал да крещи "Не е! Не е!.. Не е!", щото си мислел, че за баща му било казано нещо лошо... Абе кво да ти разпраФям... страшен филм, дет се вика... То същия (аз) хем му е кофти да е нещо отделно, хем се самонавива, че е не е самото Цяло, което се е разделило на ужким, заради театъра/играта само със себе си. Марк 9:23 А Исус му рече: Ако можеш повярва! Всичко е възможно за този, който вярва. Марк 11:23 Истина ви казвам: Който рече на тая планина: Дигни се и хвърли се в морето, и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че онова, което казва, се сбъдва, ще му стане. Марк 16:16 Който повярва и се кръсти ще бъде спасен; а който не повярва ще бъде осъден. То и самонавеването, дото го прави малкия "аз", че е малък и нищожен, ограничен, порочен и вреден.. е също част от тази игра. Въпросът е докога ще я играе таза балалайка!? Интересно е също да се наблюдава процеса на това, как някой "аз" се е вкопчил в дадено учение/разбиране и буксува на едно и също място с години, без да има значителен напредък и как същия този "аз" въобще не му "светка" или да стане повъзприемчив и широк за други от неговите разбирания, или направо да смени учението... абе готина игра! Мен мЪ кефи... да я гледам де, щото съм я играл и аз преди време, ама съга съм вече зрител и ям пуканки, дето пукат такива... Ето още нещо по темата: Три пътя към Бога Една сутрин, когато Буда седял при учениците си, към тях се приближил един мъж. - Има ли Бог? – попитал той. - Да, има Бог - отговорил Буда. След обяд се е появил друг мъж. - Има ли Бог? попитал той. - Не, няма Бог - бил е отговора на Буда. Привечер, друг мъж попитал Буда за същото. Буда отговорил. - Трябва да си отговориш на този въпрос сам. - Учителю, та това е абсурд, -казал един от учениците. Как може да се дадат три различни отговора на един и същ въпрос? Просветленият отговорил. - Това са трима различни човека. Всеки човек стига до Бога по своя път - един с увереност, друг - с отричане, а трети - със съмнение. Редактирано Април 13, 2009 от Ники_ Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Април 14, 2009 Доклад Share Добавено Април 14, 2009 Съжалявам. По ми свети откъм Кристиян. Затова и него питах. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Април 14, 2009 Доклад Share Добавено Април 14, 2009 Съжалявам. По ми свети откъм Кристиян. Затова и него питах. Е, нищо де. Пръснах Светлина принципно, за всеки, пък който съумее да се огрее ще добие тен, а който не и я отхвърли, като нещо, което би му донесло рак на кожата, ще трябва да чака друго Слънце. Слънца много! Вселената е Безкрайна. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Април 14, 2009 Доклад Share Добавено Април 14, 2009 (edited) Материята е нищо повече от заспала Светлина... Да. Само "човек", който не е открил своята Светлина в себе си, само онзи, който не се е пробудил, само този същия не може да види и Светлината, Божествеността в другите... Ако някой намери Светлината си, която е самия той, то тогава ще може да я вижда навскякъде, по всяко време и у всекиго...да поиска и ще му се даде Как да стане пробуждането ли? Със смирение и слушане. Трябва човек да стане възприемчив и открит... Съгласие+Благодарност са сигурна предпоставка за идването на Любовта. Трябва човек да си позволи сам на себе си чуването и смирението, иначе все ще търси Пътеводна Светлина,.. Да Ники, искрено ти го пожелавам! Благодарско! Според закона на материята всичко се връща седмократно. Ко да праиш Карма! Анализ на собственото си исказване всики може да направи. Няма да разяснявам кога и какво се усеща. Седмократността на Закона ще свърши и върши тази работа в материята. Едно е лечебен спирт, друго е старите воени шлагери. В повечето случаи когато има рани, боли при тетиране със спирт и йод. Но идва момент, в който се претръпва и раната хваща коричка. Заздравява след време. Изцелението се е случило! Затова номерът е човек да може да претърпява тези неприятни интервенции. Да знае, че огън ли е - лечебен е, но е и пъкъл за аз-а. МашаАлла(х) Възпросът е "защо така, бе Минке?"! Разбира се всички въпроси са риторични. Редактирано Април 14, 2009 от Ники_ Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Април 14, 2009 Доклад Share Добавено Април 14, 2009 Eхаааа виж как хубаво си се разбираме . От това което си написал също много много ми хареса т.е. намери отзвук у мен и това: "...защото истинския боец е победител още при да влезе в боя и независимо от развоя на самата битка. Понякога и поражение е победа!" Амин. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Април 14, 2009 Доклад Share Добавено Април 14, 2009 (edited) Eхаааа виж как хубаво си се разбираме . От това което си написал също много много ми хареса т.е. намери отзвук у мен и това: "...защото истинския боец е победител още при да влезе в боя и независимо от развоя на самата битка. Понякога и поражение е победа!" Амин. Така е разбирам те и реакцията ти е съвсем нормална. Не ти се сърдя. Относно обаче победата или поражението.. ами с оглед на ситуацията и играта, боецът знае кога да победи и кога да бъде победен. В случая боецът свърши това, заради което писа - за материята, за мразенето на себето и отричането и пренебрежението, за отхвърлянето на живота, за липсата на любов към себе си и пр. все важни и истински неща. На който му е дошло времето ще ги разбере. А на който не му е дошло ще продължава играта, ама неосъзнато. Писал съм само истински неща и всеки който е почувствал болка е добре да направи анализ сам със себе си. Писъл съм винаги не за да правя разделение между мен и другите, нито за да правя демонстрации.. вярно често така изглежда, но истината е че пиша винаги за да направя другите равни на/със себе си. Не съм писал за да поругая, унижа или да наряня някой, да го "плясна" може би за освежаване - да, за събуждане от сън - да, пък ако ръката ми му се вижда тежка.. то е защото има навярно главоболие или сънува кошмари. С писмата си казвам: "Ела тук където съм, защото е добре." Не бих сочил път на някого, който не съм изходил. Но всеки си избира сам за себе си, дали да презира "ракъта" или да я послуша. Редактирано Април 14, 2009 от Ники_ Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Април 14, 2009 Доклад Share Добавено Април 14, 2009 Eхаааа виж как хубаво си се разбираме . От това което си написал също много много ми хареса т.е. намери отзвук у мен и това: "...защото истинския боец е победител още при да влезе в боя и независимо от развоя на самата битка. Понякога и поражение е победа!" Амин. Така е разбирам те и реакцията ти е съвсем нормална. Не ти се сърдя. Относно обаче победата или поражението.. ами с оглед на ситуацията и играта, боецът знае кога да победи и кога да бъде победен. В случая боецът свирши това заради което писа - за материята, за мразенето на себето и отричането и пренебрежението, за отхвърлянето на живота, за липсата на любов към себе си и пр. все важни и истински неща. На който му е дошло времето ще ги разбере. А на който не му е дошло ще продължава играта, ама неосъзнато. Писал съм само истински неща и всеки който е почувствал болка е добре да направи анализ сам със себе си. Не съм писал за да поругая, унижа или да наряня някой, а да го плясна може би за освежаване, за събуждане от сън, пък ако ръката ми му се вижда тежка.. то е защото има навярно главоболие или сънува кошмари. Ники аз почти да не кажа въобще не съм чела това което сте си писали. Уважавам познанията на всички ви, но още повече благоговея пред Божественото във всеки един единственото което не ми допада е начинът/ подхода, но и аз имам на какво да се уча т.е. всички ние се учим и това няма край. Въпросът е да не тъпчем на едно място защото с познанията които всички имат се подхожда от гледна точка на Духът на Любовта и смирението представяш ли си какви невероятни чудеса, приказни могат да се сътворят!?! Както и да е. На мен например не ми харесва и ме предизвиква това: "Писал съм само истински неща и всеки който е почувствал болка е добре да направи анализ сам със себе си. Не съм писал за да поругая, унижа или да наряня някой, а да го плясна може би за освежаване, за събуждане от сън, пък ако ръката ми му се вижда тежка.. то е защото има навярно главоболие или сънува кошмари. " Доста нагло ми звучи признавам, както и аз може да съм звучала по същия начин на много хора и така става цяла верига и няма отцикляне... Съвсем спокойно можеше да продължа "играта" да премигна с очички и да кажа - "Но нали се съгласих с теб, какъв е проблема !? Но не е въпроса в това. След толкова много време тук във форумите щеше да бъде прекрасно ако отношенията бяха претърпяли някакво развитие в положителна насока и подхода ни един към друг е малко по различен т.е. основаващ се на взаимното уважение и зачитане на другите, но както и да е. Нека спрем до тук. А по темата ще поздравя специално Багира с : "14 И словото стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина. " Йоан 1 глава Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts