Разговорки

[shining_star]

"Как вървиш към него?" Боже, въртиме се в кръг с този разговор. Ами то е като все едно че искаш да се обадиш на някой, на който не знаеш телефона. Знаеш, че има такъв човек (в случая, Бог), но не му знаеш номера, нито името, нито в кой град или държава живее...Ами как е с отдаването? Пак така.

Именно. Това, че търсиш и вървиш към някого и нещо, без да знаеш със сигурност дали то е така, или иначе, е също толкова "странно", колкото и това да се отдадеш на същото нещо, без да го търсиш, а да го оставиш то да те намери.

И в двата случая е въпрос на вяра. Разликата е в това, че евентуално онова, което търсиш и към което се стремиш е по-мъдро от теб и е по-лесно то да те намери, ако се оставиш на неговите ръце - то да води, щото при първия случай, ако ти вървиш към същото, при положение, че не си наясно с пътя, може да попаднеш в "задънена улица". Ето защо считам втория метод - отдаването, за по-пряк и по-естествен.

Бог не желае ти да вървиш към Него, така както си мислиш, защото знае за твоята немощ, за твоята неспособност и несъвършенство. Бог желае да се отдадеш в ръцете Му и да изпълняваш Неговата Воля. Когато оставиш умствените си схеми и престави, Той ще те навести, защото ще демонстрираш послушание, което в Библията е познато като "синовство". Тогава чак подобното може да привлече подобно, във връзка със закона за привличането.

За това са измислени всичките техники, ритуали, в йога и т. н.

Ами именно за да те докарат до онзи връх, от който няма връщане, където трябва да умреш. Вехтата ти природа да си замине. Някой го наричат "смърт приживе". Описах ти го със случката с моя приятел и с анализа върху идеята "Камила" - "Лъв" - "Дете".

Практиката те води към смъртта на аза. Да преживееш, аджеба същността на смъртта. Много хора наричат "самадхи" смърт.

Сидхарта Гаутама умря под дървото Бодхи, за да се роди Буда. Всички практики и тарикатщини ще те доведат до онзи връх, около който има само пропасти. На този връх не остава друго, освен да се предадеш. Връх в раздуване на аза, защото само когато той е напълно раздут, само тогава може да се пръсне.

Буда практикувал при много учители и правил много практики. Накря всеки от учителите го препращал към друг учител, щото нямало повече на какво да научи своя ученик. Накая не останали учители, при които Буда да не е бил, но той така и не бил постигнал. Отчаян и обезверен от всичко, той изпаднал в лудост. Прич(ислил се към едни аскети, които направо тероризирали телата си, яс глад, я с жажда... били много крайни. С тях бил някакво време. Това обаче също не му донесло желаното. Отчаян от това нямало какво повече да стори и се предал под дървото Бодхи. Оставил се. Седнал и спрял да прави каквото и да е. И днес в Дзен Будизма се ползва таза практика. Нарича се "посто седим". В Дзен не се медитира, не се практикува концентрира. Всъщност се практикува, но ужким не се практикува, щото върху това има опасност да се развият отново умсвтвени схеми и концепции. В Дзен просто седят. Но как се седи просто? Да седиш и да не правиш нищо? Да не мислиш дори, щото и мисленето си е вид действие, макар и по-финно. Ето това е медитация, но се избяква думата и схемите за де се избяга от други неща, като анализирането, философията, щестлавието... супер егото.

Всички практики целят оттеглянето на аз-а. С_Мир_Е_Ние. Да Умреш, да станеш Покойник - Покой, Шаббат, Нирвана, Самадхи, Пустотата... краят на т.н. "вътрешен диалог"; край на мислите...

"Когато чашата е празна..." Новият мях, в който да се налее новото вино.

До един момент не си се интересувал от Бог и от духовно развитие, но не си бил удовлетворен, не си бил щастлив. З а т о в а си се обърнал към духовното и това е момента в който си почнал да се развиваш.

Не съм се обръщал в никаква посока. Сам човек не може да се обърне. Бог ме обърна към Себе Си и започна да ме притегля. Бог обръща всеки, когато му дайде времето. Обръщането към Бог е равно на обръщене към Себе Си. Ако обръщането е във възможностите на човек, то всеки би се обърнал твърде лесно, но не всеки може, защото не всеки има желанието за това, а желанието е даденост от Горе. Бог разпалва сърцето.

Преди това си деградирал - отдалечавал си се от бога. Всички улици водят към центъра.

Преди кое? Така съм се родил - неосъзнат. Не съм се отдалечавал никога от Бога. Просто не съм съзнавал връзката, та даже Единосъщността. Никой не може да се отдалечи от Бога, защото това е равносилно на това същия да се отдалечи от себе си. При положение, че всичко и всички са Бог, отдалечаването е невъзможно. Къде би могъл да се отдалечиш, след като друго няма?! Само Бог Е.

Разликата между постигналия и неосъзнатия е в това, че първият знае и познава Единосъщията, докато неосъзнатия човек се мисли за нещо отделно, за ин_диви_дуалност, за "аз".

Спомни си за мъдреца, когото срещнали в една джамия и го попитали: Откога си станал мюсюлманин? Той отговорил: Тук в джамията съм мюсюлманин, в църквата аз съм християнин, когато съм сред индуисти съм индуист, а сред будистите съм будист. Дори и между атеистите съм атеист.

Това го има в Библията, преди още да го каже, някой мъдрец в някоя джмия.

Казано е и от апостол Павел в послонието към Коринтяни, 9-та глава:

19 Защото, като съм свободен от всички, заробих себе си на всичките за да придобия по-многото.

20 И на Юдеите бидох като Юдеин, Юдеите да придобия: на тези които са под закон като подзаконен бидох, за да придобия тези които са под закон.

21 На тези които немат закон бидох като че немам закон, (не че съм без закон пред Бога, но подзаконен на Христа,) за да придобия тези които немат закон.

22 На немощните като немощен бидох за да придобия немощните. На всичките станах всичко да би всекак да спася неколцина.

23 И това го правя за евангелието, да бъда на него съучастник.

Със сигурност подобни думи и изкази съществуват и преди Павла, даже и преди Библията.

Ако някой ми каже: има Бог, аз ще му отговоря: да. Ако ми каже: Няма бог, аз отново ще кажа: да. (ошо)

Ошо перефразира думите от една история за Буда, при това сам Ошо посочва историята:

Три пътя към Бога

Една сутрин, когато Буда седял при учениците си, към тях се приближил един мъж.

- Има ли Бог? – попитал той.

- Да, има Бог - отговорил Буда.

След обяд се е появил друг мъж.

- Има ли Бог? попитал той.

- Не, няма Бог - бил е отговора на Буда.

Привечер, друг мъж попитал Буда за същото. Буда отговорил:

- Трябва да си отговориш на този въпрос сам.

- Учителю, та това е абсурд, -казал един от учениците. Как може да се дадат три различни отговора на един и същ въпрос?

Просветленият отговорил:

- Това са трима различни човека. Всеки човек стига до Бога по своя път: един с увереност, друг - с отричане, а трети - със съмнение.

Не е важно кой какво е казал. Всеки просветен познава Познанието по един и същ начин и във времето са писани и казвани неща еднакви, но с различни думи, понякога метофорично, понякога чрез действие се е говорило... Начини много.

Да, всичко това е така.Но не може да се постигне от мястото, на което сме сега. Трябва да се извърви определен път на развитие.Така както прословутото "слизане на човека в материята", създаването та "аза", "егото", влиза в естествения път на развитие, така и освобождаването от тях...това е последната битка на земята, след което вече няма прераждане.Човека който живее за цялото и във връзка с него, е завършил развитието си на земята.

[Ники_]

Да, всичко това е така.Но не може да се постигне от мястото, на което сме сега. Трябва да се извърви определен път на развитие.Така както прословутото "слизане на човека в материята", създаването та "аза", "егото", влиза в естествения път на развитие, така и освобождаването от тях...това е последната битка на земята, след което вече няма прераждане.Човека който живее за цялото и във връзка с него, е завършил развитието си на земята.

Може да се постигне от всеки. Тук и Сега. Стига Бог да разпореди.

Матей 3:9

и не мислете да думате: Авраам е нашият баща; защото ви казвам, че Бог може и от тия камъни да въздигне чада на Авраама

Още много преди Йоан и Иисус да призовават към покаяние, практиката е съществувала.

За Бога няма нищо невъзможно.

Редактирано Април 2, 2010 от Ники_

[shining_star]

Да, всичко това е така.Но не може да се постигне от мястото, на което сме сега. Трябва да се извърви определен път на развитие.Така както прословутото "слизане на човека в материята", създаването та "аза", "егото", влиза в естествения път на развитие, така и освобождаването от тях...това е последната битка на земята, след което вече няма прераждане.Човека който живее за цялото и във връзка с него, е завършил развитието си на земята.

Може да се постигне от всеки. Тук и Сега. Стига Бог да разпореди.

Матей 3:9

и не мислете да думате: Авраам е нашият баща; защото ви казвам, че Бог може и от тия камъни да въздигне чада на Авраама

Още много преди Йоан и Иисус да призовават към покаяние, практиката е съществувала.

За Бога няма нищо невъзможно.

Тук си противоречиш. Защо тогава не го постигаме, дали Бог не иска да ни го даде или ние не сме готови? И в двата случая има явно противоречие. Пак се стига до това, че трябва да се извърви определен път на развитие. Защото иначе Бог го няма. Каквото и да говориме, няма го

[Станимир]

Духовното изкачване на човека, предвижването му към Бог се осъществява на магнитен принцип. Човек се привлича към тази сфера, която съответства на неговото съзнание. Човек се привлича към тази сфера, към която е устремил съзнанието си. Ако човек мисли за материалното, тези негови мисли ще го държат привързан към земята. Тогава никакъв Бог не можа де му помогне да се извиси. Един балон, към който има привързан тежък камък, няма да полети нависоко в небето. Значи, самият човек, неговото съзнание, трябва да се освободи от тежестта в себе си и да добие лекота, която да го издигне нагоре. Законите са неизменни. За да се издигне, човек трябва да създаде необходимите условия, да извърши определена вътрешна трансформация. Докато това не стане, човек няма да се извиси, пък ако ще и Бог с още 100 милиарда ангела да се опитват да го възкачат на небето.

[Ники_]

Тук си противоречиш. Защо тогава не го постигаме, дали Бог не иска да ни го даде или ние не сме готови? И в двата случая има явно противоречие. Пак се стига до това, че трябва да се извърви определен път на развитие. Защото иначе Бог го няма. Каквото и да говориме, няма го

Христос Возкресе, shining_star!

Много е просто и няма никакво противоречие. "Човек" става готов едва когато Бог реши. Индивидуалността не е готова, докато Той не пожелае тя да стане готова.

Бог може да направи каквото Си иска със Себе Си, с Творението Си. Писах ти, че е игра.

Времето на "някои" и "нещо" идва, когато Бог реши. Времето е илюзия.

Докато човек е с аз-а си, докато счита себе си за индивидуалност той е в дуалността и Път има, но след като човек изчезне в Единосъщността - Път няма. Тогава има само Бог.

Всъщност никога не е имало нещо друго.

Не можеш да постигнеш нещо, което Си, защото самият опит да постигнеш нещо, те пренася в представите и проекциите, в мечтите и умствените схеми. От тази позиция на "аз" и индивидуалност неминуемо ще търсиш Единението. Просто трябва да спреш да бъдеш. Да се освободиш от умствената концепция за индивидуалност, с която се отъждествяваш и готово. Трябва да се освободиш от ограничения ум и да се разтвориш в Океана.

Аз мога да ти кажа така на Тебе: Засега, Боже ти харесва да Си играеш на жмичка в този Си кустюм.

Редактирано Април 4, 2010 от Ники_

[shining_star]

Тук си противоречиш. Защо тогава не го постигаме, дали Бог не иска да ни го даде или ние не сме готови? И в двата случая има явно противоречие. Пак се стига до това, че трябва да се извърви определен път на развитие. Защото иначе Бог го няма. Каквото и да говориме, няма го

Христос Возкресе, shining_star!

Много е просто и няма никакво противоречие. "Човек" става готов едва когато Бог реши. Индивидуалността не е готова, докато Той не пожелае тя да стане готова.

Бог може да направи каквото Си иска със Себе Си, с Творението Си. Писах ти, че е игра.

Времето на "някои" и "нещо" идва, когато Бог реши. Времето е илюзия.

Докато човек е с аз-а си, докато счита себе си за индивидуалност той е в дуалността и Път има, но след като човек изчезне в Единосъщността - Път няма. Тогава има само Бог.

Всъщност никога не е имало нещо друго.

Не можеш да постигнеш нещо, което Си, защото самият опит да постигнеш нещо, те пренася в представите и проекциите, в мечтите и умствените схеми. От тази позиция на "аз" и индивидуалност неминуемо ще търсиш Единението. Просто трябва да спреш да бъдеш. Да се освободиш от умствената концепция за индивидуалност, с която се отъждествяваш и готово. Трябва да се освободиш от ограничения ум и да се разтвориш в Океана.

Засега ти харесва да си играеш на жмичка.

Ники, Воистина воскресе. Радвам се, че Бог е възкръснал и в твоята душа, а ако не е, пожелавам ти го.

Казваш "докато има индивидуалност"...и, че е игра. Но пак се въртиме в кръг, нали тази "индивидуализация" е станала, и става, по божия план?!Аз лично не мога да си представя как се чувства вътрешно човека без "его" и "индивидуалност". Знам, че Исус когато казва "Аз съм пътя, истината и живота" той не изхожда от своята личност или поне така ни го обясняват, че той изхождал от принципа а не от личността. И винаги това съм се питала - как се чувства един такъв човек без егото...как...като малките деца, които все още не се усещат "личности" и играят играта за самата игра,но с акъла на възрастни... Да, и много пъти съм се питала: ето на тебе са ти казали, че ти се казваш Ники, че си роден еди-къде си, еди кога си. А ако са ти казали нещо друго, ако си се родил другаде, кой щеше да си тогава?

Не знам дали Бог идва когато си иска. По-скоро той винаги е тука, но нещо сме се повредили и не го възприемаме. За постигането...може би да кажем, "да се проявиш"?...Нямаш ли усещането, че ти си по-скоро нещо друго, което не проявяваш, отколкото това, което проявяваш?--- А че времето идва когато Бог реши: нали Бог не гледа на лице? За него всички сме еднакви. Как той решава да се открие на някои, а на други не?...Значи има някакво движение в някаква посока от наша страна...

[shining_star]

Тук си противоречиш. Защо тогава не го постигаме, дали Бог не иска да ни го даде или ние не сме готови? И в двата случая има явно противоречие. Пак се стига до това, че трябва да се извърви определен път на развитие. Защото иначе Бог го няма. Каквото и да говориме, няма го

Христос Возкресе, shining_star!

Много е просто и няма никакво противоречие. "Човек" става готов едва когато Бог реши. Индивидуалността не е готова, докато Той не пожелае тя да стане готова.

Бог може да направи каквото Си иска със Себе Си, с Творението Си. Писах ти, че е игра.

Времето на "някои" и "нещо" идва, когато Бог реши. Времето е илюзия.

Докато човек е с аз-а си, докато счита себе си за индивидуалност той е в дуалността и Път има, но след като човек изчезне в Единосъщността - Път няма. Тогава има само Бог.

Всъщност никога не е имало нещо друго.

Не можеш да постигнеш нещо, което Си, защото самият опит да постигнеш нещо, те пренася в представите и проекциите, в мечтите и умствените схеми. От тази позиция на "аз" и индивидуалност неминуемо ще търсиш Единението. Просто трябва да спреш да бъдеш. Да се освободиш от умствената концепция за индивидуалност, с която се отъждествяваш и готово. Трябва да се освободиш от ограничения ум и да се разтвориш в Океана.

Аз мога да ти кажа така на Тебе: Засега, Боже ти харесва да Си играеш на жмичка в този Си кустюм.

Ники, ако така направиш, ще умреш физически!...А, исках да те питам: Използваш ли такива работи като молитва и медитация?

[Ники_]

Ники, ако така направиш, ще умреш физически!...А, исках да те питам: Използваш ли такива работи като молитва и медитация?

Няма страшно, че се умира, умира се, но смъртта не е страшна. Тази смърт се нарича Самадхи. Смърт приживе. Страхът няма място тук, но разбирам, ако го има у някого.

http://www.beinsadou...ndpost&p=111829

Петър Дънов умря и се "роди" Беинса Дуно.

Когато аз-а умре, тогова тялото остава живо, даже тогава то е истински живо, защото липсва противник (Сатана). Просто умът си е отишал. Празен си и в този празен мях, Бог може да налее ново съзнание. После това си хем Той, хем "ти", при това едновременно.

Същото като при Йод-Хе-Вав-Хе (יהוה) - Аз; Не Аз; Аз & Не Аз

Редактирано Април 4, 2010 от Ники_

[shining_star]

Ники, ако така направиш, ще умреш физически!...А, исках да те питам: Използваш ли такива работи като молитва и медитация?

Няма страшно, че се умира, умира се, но смъртта не е страшна. Тази смърт се нарича Самадхи. Смърт приживе. Страхът няма място тук, но разбирам, ако го има у някого.

http://www.beinsadou...ndpost&p=111829

Петър Дънов умря и се "роди" Беинса Дуно.

Когато аз-а умре, тогова тялото остава живо, даже тогава то е истински живо, защото липсва противник (Сатана). Просто умът си е отишал. Празен си и в този празен мях, Бог може да налее ново съзнание. После това си хем Той, хем "ти", при това едновременно.

Същото като при Йод-Хе-Вав-Хе (יהוה) - Аз; Не Аз; Аз & Не Аз

Ако азът умре ще бъдеш учител на света. Като Буда, Исус и Петър Дънов. Те нямат свой личен интерес, който да защитават, и са проводници на божественото

[Ники_]

Ако азът умре ще бъдеш учител на света. Като Буда, Исус и Петър Дънов. Те нямат свой личен интерес, който да защитават, и са проводници на божественото

Не е точно така, но сега не мисля да го разяснявам. Само ще напиша, че след просветлението не оставаш без "аз". В момента на самото просветление се достига до "Седмото Небе", където липсват каквито и да е мисли. Това е седма чакра. Самото Самадхи, Нирвана и Шаббат... в самата Пустота си без "аз" и там е невъзможно да има нещо, освен Мир и Покой. След това се "връщаш", но вече не си същия. Затова Сидхарта станал Буда, а П. Дънов се превърнал в Беинса Дуно.

Концептуалното мислене е възможно в ума и засяга шестата чакра.

От тук насетне човек живее и "на двата бряга" едновременно. Хем е, хем не е.

Шри Минмой нарича това състояние Сахаджа Самадхи и тя е след Савикалпа и Нирвикалпа Самадхи.

"Самадхи е духовно състояние на съзнанието. Има различни видове самадхи. От по-ниските степени на самадхи савикалпа самадхи е най-високата. След савикалпа идва нирвикалпа самадхи, но между двете съществува огромна разлика. Те са две съвършено различни форми на самадхи. Освен тях съществува и трети вид състояние, отвъд нирвикалпа самадхи, наречено сахаджа самадхи.

В савикалпа самадхи за кратък период от време вие загубвате на­пълно човешкото си съзнание. В това състояние представата за време и пространство е съвсем различна. За един или два часа вие сте изцяло в друг свят. Там виждате, че почти всичко е направено. Тук на този свят във вас и другите съществуват много желания, които все още са неизпълнени. Милиони желания не са изпълнени и милиони неща чакат да бъдат свършени. Но когато сте в савикалпа самадхи, вие виждате, че всъщност всичко е направено, че не трябва да правите нищо. Вие сте само инструмент. Ако някой ви използва – много добре, ако ли не – всичко вече е направено. Но от савикалпа самадхи всеки трябва да се върне в обикновено съзнание.

Дори в савикалпа самадхи има степени. Точно както в един и същи клас в училище има отлични и слаби ученици, така и в савикалпа самадхи някои стремящи се достигат най-висшата степен, докато тези, които се стремят по-малко, достигат по-ниско стъпало на стълбата, където не всичко е толкова ясно и живо, както на най-високото ниво.

В савикалпа самадхи има мисли и идеи, които идват от различни места. Но те нямат влияние върху вас. Докато медитирате, вие оставате необезпокоен и вътрешното ви същество действа по-уверено и динамично. Но когато сте малко по-високо, когато сте станали едно с ду­шата в нирвикалпа самадхи, няма да има изобщо идеи или мисли. Аз се опитвам да го изразя с думи, но съзнанието на нирвикалпа самадхи ни­кога няма да може да бъде адекватно обяснено или изразено. Опитвам се по най-добър начин да ви обясня това от много високо съзнание, но все пак моят ум е този, който го изразява. Но в нирвикалпа самадхи няма ум, има само безкраен мир и блаженство. Там танцът на природата спира и познаващият и познатото стават едно. Там вие се наслаждавате на върховно-божествен, всепроникващ вътрешен любовен екстаз. Ставате обектът на наслаждението, наслаждаващият се и самото наслаждение.

Когато влезете в нирвикалпа самадхи, първото нещо, което чувствате е, че сърцето ви е по-голямо от самата вселена. Обикновено, ко­гато наблюдавате света около себе си, вселената ви се струва безкрай­но по-голяма, отколкото сте вие. Но това е така, защото светът и все­­ле­ната са възприемани от ограничения ум. Когато сте в нирвикалпа самадхи, вие виждате вселената като малка точка в сърцето си. В нир­викалпа самадхи има безкрайно блаженство. Блаженството е неясна дума за повечето хора. Те са чували, че има нещо, наречено блаженство, някои от тях казват, че са го изпитвали, но повечето нямат директно поз­нание за него. Когато влезете в нирвикалпа самадхи, вие не само чувствате блаженство, но всъщност израствате в това блаженство.

Третото нещо, което чувствате в нирвикалпа самадхи, е сила. Цялата сила на окултистите събрана заедно не представлява нищо в сравнение със силата, която имате в нирвикалпа самадхи. Но силата, която може да вземете от самадхи, за да използвате на Земята, е нищожно малка в сравнение с цялата.

Нирвикалпа самадхи е най-висшата форма на самадхи, която постигат повечето реализирани духовни Учители. То трае няколко часа или дни, след което човек трябва да слезе долу. Какво се случва, когато някой се върне? Много често той забравя собственото си име и възраст и не може да говори и мисли правилно. Но чрез продължителна практика постепенно човек става способен да слиза от нирвикалпа самадхи и веднага да действа нормално.

Обикновено когато някой влезе в нирвикалпа самадхи, той повече не иска да се връща в света. Ако остане там в продължение на осемнадесет или двадесет и един ден, много е възможно душата да напусне тялото завинаги. В далечното минало е имало духовни Учители, които са постигали нирвикалпа самадхи и повече не са се връщали. Те са достигали най-високата за тях форма на самадхи, но са намерили за невъзможно да влязат отново в земната атмосфера и да работят като човешки същества. Човек не може да действа в света, докато е в това ниво на съзнание, това просто е невъзможно. Но съществува божествен промисъл. Ако Всевишният пожелае някоя конкретна душа да работи тук на земята, дори след осемнадесет или двадесет и един ден, Всевишният може да я отведе в друг канал на динамично, божествено съзнание и да я върне обратно, за да действа на земен план.

Сахаджа самадхи е най-високият тип самадхи. В това самадхи човек пребивава в най-високо ниво на съзнание и едновременно с това е способен да работи в грубия физически свят. Той запазва изживяването на нирвикалпа самадхи като едновременно извършва земни дейности. Идентифицирал се е с душата и в същото време използва тялото като съвършен инструмент. В сахаджа самадхи човек извършва обикновените дейности, които правят останалите човешки същества. Но в най-дълбоките глъбини на своето сърце той е изпълнен с божествено просветление. Когато някой постигне сахаджа самадхи, той става Господар и Владетел на Реалността. Той може когато поиска да се изка­чи до Най-Висшето, след което да се върне долу в земното съзна­ние за проява.

Дори след като достигне най-високия тип реализация, в много редки случаи някой бива благословен със сахаджа самадхи. Много малко духовни Учители са постигнали това състояние. За сахаджа самадхи е необходима безкрайната Милост на Всевишния. Сахаджа самадхи идва само когато човек е установил неразделно единство с Всевишния или, в редки случаи, когато някой иска да покаже, че той е Всевишният. Този, който е постигнал сахаджа самадхи и остане в това самадхи, съзнателно и съвършено проявява Бог във всяка секунда и затова е най-голямата гордост на Трансценденталния Всевишен.

Попитали един суфи дервиш: "Кое е по-добре - да си едно с Бога, или да си отделно от Бога?"

Дервишът отговорил: "Разбира се, че да си отделно е по-добре."

Едва тогава човек може да стигне до над седмото ниво, което се определя като 8-мо.

Пътят към седмото ниво наричам за по-лесно "изкристализиране". Диамант, Кристал, Бял като сняг..., което е различно от индигото (шеста чакра).

След това си розов, баш като Пинко - розовата пантера.

Рамалинга Свамигал описва тези промени по възхитителен начин. Който иска може да прочете от тук: http://www.beinsadou...indpost&p=97006

В свещенната тетраграма е описано всичко: Йод-Хе-Вав-Хе (יהוה) - Аз; Не Аз; Аз & Не Аз

Редактирано Април 4, 2010 от Ники_

[Ники_]

Казваш "докато има индивидуалност"...и, че е игра. Но пак се въртиме в кръг, нали тази "индивидуализация" е станала, и става, по божия план?!

Привет!

Да, самата игра е. Всичко е по план Божи.

Аз лично не мога да си представя как се чувства вътрешно човека без "его" и "индивидуалност". Знам, че Исус когато казва "Аз съм пътя, истината и живота" той не изхожда от своята личност или поне така ни го обясняват, че той изхождал от принципа а не от личността. И винаги това съм се питала - как се чувства един такъв човек без егото...как...като малките деца, които все още не се усещат "личности" и играят играта за самата игра,но с акъла на възрастни...

Не мисля, че е редно да се опитва някой да си представя нещата. По този начин човекът попада в представите, в проекциите и във фантазиите, но от това не може да се избяга докато Бог не разпореди. Преди и аз съм се опитвал да си представям нещата и съм се опитвал да си ги обясня.

Взе накрая че излезе нещо много различно, което ум не може да роди.

Не знам дали Бог идва когато си иска. По-скоро той винаги е тука, но нещо сме се повредили и не го възприемаме. За постигането...може би да кажем, "да се проявиш"?...Нямаш ли усещането, че ти си по-скоро нещо друго, което не проявяваш, отколкото това, което проявяваш?--- А че времето идва когато Бог реши: нали Бог не гледа на лице? За него всички сме еднакви. Как той решава да се открие на някои, а на други не?...Значи има някакво движение в някаква посока от наша страна...

Думички хиляди. Че Е тук, тук Е. Че де факто не идва - не идва. Той Е постоянно тук. Това, което идва в човек е просветлението, яснотата, разбирането, откровението, истината.

Постигането може да се нарича "да се проявиш". Защо не!? Но човек и без да е постигнал ще не ще е проявен.

Човек проявява това, което ме е дадено да прояви. Човек сам не може да определи за себе си какво да проявява и какво не, именно защото и желанията и мислите са "спуснати" от "горе".

Да, именно Бог не гледа на лице, на кафе, на таро, на боб, но пък от друга страна, след като всичко е Бог, то се случва Бог да гледа на лице, на таро, на ръка... Играе Си и властта е в Него.

І Коринтяни 1

17 Защото Христос не ме е пратил да кръщавам, но да проповядвам благовестието; не с мъдри думи, да не се лиши Христовия кръст от значението си.

18 Защото словото на кръста е безумие за тия, които погиват; а за нас, които се спасяваме, то е Божия сила.

19 Понеже е писано: "Ще унищожа мъдростта на мъдрите, И разума на разумните ще отхвърля".

20 Где е мъдрият? Где книжникът? Где е разисквачът на тоз век? Не обърна ли Бог в глупост светската мъдрост?

21 Защото, понеже в Божията мъдра наредба светът с мъдростта си не позна Бога, благоволи Бог чрез глупостта на това, което се проповядва, да спаси вярващите.

22 Понеже юдеите искат знамения, а гърците търсят мъдрост;

23 а ние проповядваме разпнатия Христос, за юдеите съблазън, и за езичниците глупост;

24 но за самите призвани, и юдеи и гърци, Христос Божия сила и Божия премъдрост.

25 Защото Божието глупаво е по-мъдро от човеците, и Божието немощно е по-силно от човеците.

26 Понеже, братя, вижте какви сте вие призваните, че между вас няма мнозина мъдри според човеците, нито мнозина силни, нито мнозина благородни.

27 Но Бог избра глупавите неща на света, за да посрами мъдрите; също избра Бог немощните неща на света, за да посрами силните;

28 още и долните и презрените неща на света избра Бог, да! и ония, които ги няма, за да унищожи тия, които ги има,

29 за да не се похвали ни една твар пред Бога.

30 А от Него сте вие в Христа Исуса, Който стана за нас мъдрост от Бога, и правда, и освещение, и изкупление;

31 тъй щото, както е писано, "който се хвали, с Господа да се хвали".

За да не се хвали никой с аз-а си, че той бил постигнал, че той бил вървял, че нещо зависило от него...

Впоследствие Бог раздава много уроци.

Редактирано Април 5, 2010 от Ники_

[shining_star]

Казваш "докато има индивидуалност"...и, че е игра. Но пак се въртиме в кръг, нали тази "индивидуализация" е станала, и става, по божия план?!

Привет!

Да, самата игра е. Всичко е по план Божи.

Аз лично не мога да си представя как се чувства вътрешно човека без "его" и "индивидуалност". Знам, че Исус когато казва "Аз съм пътя, истината и живота" той не изхожда от своята личност или поне така ни го обясняват, че той изхождал от принципа а не от личността. И винаги това съм се питала - как се чувства един такъв човек без егото...как...като малките деца, които все още не се усещат "личности" и играят играта за самата игра,но с акъла на възрастни...

Не мисля, че е редно да се опитва някой да си представя нещата. По този начин човекът попада в представите, в проекциите и във фантазиите, но от това не може да се избяга докато Бог не разпореди. Преди и аз съм се опитвал да си представям нещата и съм се опитвал да си ги обясня.

Взе накрая че излезе нещо много различно, което ум не може да роди.

Не знам дали Бог идва когато си иска. По-скоро той винаги е тука, но нещо сме се повредили и не го възприемаме. За постигането...може би да кажем, "да се проявиш"?...Нямаш ли усещането, че ти си по-скоро нещо друго, което не проявяваш, отколкото това, което проявяваш?--- А че времето идва когато Бог реши: нали Бог не гледа на лице? За него всички сме еднакви. Как той решава да се открие на някои, а на други не?...Значи има някакво движение в някаква посока от наша страна...

Думички хиляди. Че Е тук, тук Е. Че де факто не идва - не идва. Той Е постоянно тук. Това, което идва в човек е просветлението, яснотата, разбирането, откровението, истината.

Постигането може да се нарича "да се проявиш". Защо не!? Но човек и без да е постигнал ще не ще е проявен.

Човек проявява това, което ме е дадено да прояви. Човек сам не може да определи за себе си какво да проявява и какво не, именно защото и желанията и мислите са "спуснати" от "горе".

Да, именно Бог не гледа на лице, на кафе, на таро, на боб, но пък от друга страна, след като всичко е Бог, то се случва Бог да гледа на лице, на таро, на ръка... Играе Си и властта е в Него.

І Коринтяни 1

17 Защото Христос не ме е пратил да кръщавам, но да проповядвам благовестието; не с мъдри думи, да не се лиши Христовия кръст от значението си.

18 Защото словото на кръста е безумие за тия, които погиват; а за нас, които се спасяваме, то е Божия сила.

19 Понеже е писано: "Ще унищожа мъдростта на мъдрите, И разума на разумните ще отхвърля".

20 Где е мъдрият? Где книжникът? Где е разисквачът на тоз век? Не обърна ли Бог в глупост светската мъдрост?

21 Защото, понеже в Божията мъдра наредба светът с мъдростта си не позна Бога, благоволи Бог чрез глупостта на това, което се проповядва, да спаси вярващите.

22 Понеже юдеите искат знамения, а гърците търсят мъдрост;

23 а ние проповядваме разпнатия Христос, за юдеите съблазън, и за езичниците глупост;

24 но за самите призвани, и юдеи и гърци, Христос Божия сила и Божия премъдрост.

25 Защото Божието глупаво е по-мъдро от човеците, и Божието немощно е по-силно от човеците.

26 Понеже, братя, вижте какви сте вие призваните, че между вас няма мнозина мъдри според човеците, нито мнозина силни, нито мнозина благородни.

27 Но Бог избра глупавите неща на света, за да посрами мъдрите; също избра Бог немощните неща на света, за да посрами силните;

28 още и долните и презрените неща на света избра Бог, да! и ония, които ги няма, за да унищожи тия, които ги има,

29 за да не се похвали ни една твар пред Бога.

30 А от Него сте вие в Христа Исуса, Който стана за нас мъдрост от Бога, и правда, и освещение, и изкупление;

31 тъй щото, както е писано, "който се хвали, с Господа да се хвали".

За да не се хвали никой с аз-а си, че той бил постигнал, че той бил вървял, че нещо зависило от него...

Впоследствие Бог раздава много уроци.

Ники, може би не е тука мястото, но искам да ти разкажа нещо. Това е откъс от една книга на Кастанеда. Там неговия учител дон Хуан му казва да избере три важни случая от неговия живот, неща, които са били от решаващо значение за него. Ето една от случките, които разказва Кастанеда:

"По това време бях на 9-10 години, живеехме в едно градче, и веднъж моят приятел ми предложи да тръгнем със сал по реката. там имаже подземна река и беше много опасно. Аз му казах: "Луд ли си, това е сигурна смърт!" Той тогава каза - добре тогава, ще тръгна сам. Прибрах се в къщи, но не можах да заспя тази нощ. На сутринта отидох при него и го попитах защо иска да тръгне по реката. Той ми каза:

"Това е мечтата на баща ми, цял живот е мечтал за това. Винаги казваше как ще си направи сал и ще тръгне по реката, а ние с мама не му вярвахме - мислехме, че само си говори. Но сега си е направил сал, и знам че ще тръгне. А отиде ли, ще намери смъртта си. Знам го. затова искам да отида аз, за да не отиде той. Предпочитам аз да загина, отколкото той". Тогава му казах, че ще дойда и аз. Взехме сала на баща му, и отидохме на реката."

По-нататък Кастнеда описва как течението ги повлякло, ударили се в подводна скала, и се борили мъжки да оцелеят, и след около три часа неравна люта битка, успяли да излязат полумъртви на брега. Кастанеда казва за приятеля си: "Той е единствения човек, на когото някога съм завиждал. Оттогава прекратих взаимоотношенията си с него. Това за мене беше единствения нчин да покажа безкрайното уважение, което изпитвах към него".Тогава дон Хуан му казва:

Така , ако няма за какво да умреш, едва ли има за какво да живееш..."

[Guest hrisko_89]

Бог да благослови Бербатов и неговия Манчестър Юнайтед срещу Байерн Мюнхен довечера. Отправете по една добра мисъл към нашето момче, пожелавайки му късмет ! Съдбата му дава шанс да блесне като титуляр и да затвори големите усти на ингилизките критикари. Тия англичане само го дискриминират на етнически принцип и не го пускат да играе или го пускат за малко, за сметка на техния си човек. Максим, аз също вече знам нещичко за миналите ми животи...

[ris_78]

Днес попаднах на едно много интересно мнение на Станимир в темата "Затова сме в депресия" и се замислих какво точно означава независим,независимост.Порових се в търсачката и освен основното понатие, което много ми допадна от математиката. Тема 3 Независимост

[Guest hrisko_89]

Явно още не си видял коментара ми от вчера ( 11 април), виж го ( на една от предните страници е). Това е втори отговор на ето този твой коментар :

"Ти освен да си чешеш езикът, направил ли си нещо за страната си, за да твърдиш, че я обичаш?"

В този живот мисля, че съм направил малко за България ( НО само досега), може и приносът ми да е нищожен ( броя статиите като част от приноса), каквото съм могъл : това съм направил. Ако съм можел : повече съм щял да сторя. В бъдеще ще правя още. Но дори и нищо да не съм сторил, това пречи ли ми да обичам България ? Ти казваш, че съм твърдял че я обичам, не съм го твърдял, но си прав, така е. Ти говориш в последния си коментар за неща, дето не съм ги твърдял, дори не ги мисля. Любовта с Приноси ли се измерва, ти така ли я измерваш ? По тази логика, мутрите може да се окажат най - големите патриоти. Дънов е казал, че човек и 100 000лв. да дари, ако няма любов в душата си, все едно нищо не е направил. Надявам се, че няма да мериш твоите приноси към родината с приносите на едно момче на 21г. Защото би било жалко, направо смешно, би значело че имаш много ниски критерии.Извинявам се, ако не съм ти разбрал правилно думите в онзи пост. Не съм искал да те дразня. Мисля че взех да разбирам какво си искал да кажеш. Но въпреки това, пак не съм съгласен, пак имам друго мнение. Всеки е различен ...За мен има значение колко са българите в България и колко са малцинствата в страната. Извинявай ако съм те обвинил несправедливо в безродие. Относно малцинствата : не ги мразя, макар да се шегувам и дразня понякога ...Аз съм за Стриктно прилагане на законите към Абсолютно всички български граждани. Не мисля, че има голяма полза за нас и за България да си мерим на кой му е по - голям ...патриотизма.

.....................................................

За миналия ми живот :

"Изпратeно Вчера, 06:22

Здравей отново,

Служил си в Ямбол в мирно време. Мисля че си бил капитан, участвал си в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война.

Загинал си в последната. Видях как на здрачаване сте останали ти с няколко войника и картечница на един път да прикривате отстъпление на нашите войски. Мястото беше в хълмиста местност. Били сте се до последно."

Редактирано Април 12, 2010 от hrisko_89

[B__]

тц тц тц, е, с таквиз големи патриоти не можем се мери

[Guest hrisko_89]

Божидаре, ако може без подигравки ...Не съм си го измислил това ...Вальо Петров ми го каза.И не съм искал да се меря с когото и да е било. Ворфакс започна с меренето/сравняването, с въпросите какво съм бил направил за България та да твърдя, че я обичам.

Редактирано Април 12, 2010 от hrisko_89

[Guest azbuki]

Тук непрекъснато ми цитират Вальо Петров на тема минали животи и други. Да взема и аз да мина през тая агенция и да ви кажа после кво е казал

[B__]

Абе какво ще кажете за новия ми аватар хе хе хе

Да го оставя ли

[Максим]

Че ти нали вече си знаеш за твоите животи. За какво ти е да го питаш. Ще ти каже каквото е. Той е напреднал йога и не обича да си чеше езиците, както правим ние тук...Вземе някой да изтълкува не както аз съм предполагал писанията ми и после тръгвам, ръководен от егото си да търся аргументи и да се защитавам...Другите действат по подобен механизъм...

[Guest azbuki]

Майтап бе Уили (Знам си аз всичките минали животи, а за които не знам ходя тука на една врачка )

(А за Вальо мерси че ми обясни)

Редактирано Април 12, 2010 от azbuki

[Максим]

Той не е врачка, медитира от 3 часа през нощта човека и е заслужил способностите си.

[Слънчева]

Ооо, Божидар, моля те гаден е аватара де

Редактирано Април 12, 2010 от xameleona

[Guest azbuki]

Ами този стереотип за това колко е лесен английският се е наложил силно. Но и действително е така, ако става дума за ежедневно ниво на владеене - това сочат и изследванията. Ти може да имаш някакво предразположение към немския, може и кармично да е.

Аз просто използвах това като пример, за да онагледя мислите си.

[Guest azbuki]

На кое му вика Божидар "нов" аватар???