Guest hrisko_89 Добавено Май 8, 2009 Доклад Share Добавено Май 8, 2009 Кандидат, но по - скоро май за ПРЕДучилищната. Работа и чистене разбирам аз, но да имат Край, но ако нямат какъв е смисъла от тях, кой ли туй го знай ? Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Май 8, 2009 Доклад Share Добавено Май 8, 2009 Кандидат, но по - скоро май за ПРЕДучилищната. Работа и чистене разбирам аз, но да имат Край, но ако нямат какъв е смисъла от тях, кой ли туй го знай ? Аха ти искаш точката да сложиш, но тя е център, начало на безкрайност ... ))) Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Май 8, 2009 Доклад Share Добавено Май 8, 2009 Вечно с блаженство свържи и чудно словосъчетание ще направиш ти. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Май 8, 2009 Доклад Share Добавено Май 8, 2009 E ти до блаженството стигни от там нататък дяволче не ти е нужно. Пък и от там нататък едва ли ще те оставят да се унесеш в сладки сънища блажени . Как та ти да не би да искаш да проспиш цялата вечност и да пропаднеш!? Че то блаженството е само началото ... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Май 8, 2009 Доклад Share Добавено Май 8, 2009 Може ли да има вечен труд, без страдания вечни ? Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Май 8, 2009 Доклад Share Добавено Май 8, 2009 Имам гуру, казва се Джо. Ако някой иска може да го пита нещо. http://www.miniclip.com/games/ask-guru-joe/en/ Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Май 8, 2009 Доклад Share Добавено Май 8, 2009 (edited) Трудът и страданията са само вход от там нататък е работа блажена и вечни предизвикателства. Може и изпитанийца да ги наречеш ако ти е по- удобно Редактирано Май 8, 2009 от Fut Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Май 8, 2009 Доклад Share Добавено Май 8, 2009 (edited) "Трудът и страданията са само вход от там нататък е работа блажена и вечни предизвикателства" Така по - бива. Редактирано Май 8, 2009 от hrisko_89 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Май 8, 2009 Доклад Share Добавено Май 8, 2009 (edited) Сега сериозно. Радвам се че си будно същество и търсещо също. Радвам се че схвана идеята (какво се има в предвид под дявол) и че не смяташ, че Християните вярват в дявола от приказките с копитцата и врящия казан. Един ученик има уроци, за разрешаване и това е . Поздрави! Редактирано Май 8, 2009 от Fut Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Май 8, 2009 Доклад Share Добавено Май 8, 2009 (edited) "Хритияните вярват в дявола от приказките с копитцата и врящия казан." Ами традиционните християни, тези които вярват в това дето традиционните църкви са наложили като вярване, те горе - долу вярват в това, което си посочила. И аз като малък вярваХ, ама някои явно цял живот ще си останат малки, защото са два пъти по - възрастни от мен и горе - долу в това вярват. Ааа, малко ме надцени. Не съм сигурен, че знам какво имаше предвид с дявола : може би егото. Редактирано Май 8, 2009 от hrisko_89 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Май 8, 2009 Доклад Share Добавено Май 8, 2009 Спокойно Бог си има план за всяка една душа а и Фют не спи, той е буден и търпелив и все ще му се отдаде възможност да ги раздруса и да ги събуди, а ти напредвай . Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Май 8, 2009 Доклад Share Добавено Май 8, 2009 Не ми се ще да съм на мястото на Бог,а да имам сегашните умения за съставяне на план, бая планове са. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Май 8, 2009 Доклад Share Добавено Май 8, 2009 (edited) E няма кой друг да е на Неговото място, Той е все и во все... Няма друго, всичко е Бог. ОК погледни последната публикация в блога ми, вярвам, че това вече си го чел, но го прочети още един път няма да е излишно. Аз засега ще ставам от компютъра . Редактирано Май 8, 2009 от Fut Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Май 8, 2009 Доклад Share Добавено Май 8, 2009 ти нямаш желание да отвориш сърцето си за да разбереш сори но тука за мен се говори. И точно тези, които нямат нужда, могат да ме защитят. От Тук Аъъ Ко КаЗа Ко? Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Май 8, 2009 Доклад Share Добавено Май 8, 2009 сори но тука за мен се говори. И точно тези, които нямат нужда, могат да ме защитят. Не се говори за теб, не опонирай на хората, че се изнервят. И се любувай на сочещите с пръст. Фюти, аз много добре се разбирам с Петър Дънов. Ако мислиш, че му противореча, бих принципно те посъветвал да четеш внимателно, но няма смисъл - как би видяла вътре, щом ми е затворено сърцето... Аййй пак се почна... Карай нема да се изнервяме сега, карай да е весело, отворено ти е аз съм недоскив. Що ли пък да се кахърим и да си противоречим сега!? НеМа сМи. Хайде лека нощ. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Май 20, 2009 Доклад Share Добавено Май 20, 2009 Eто няколко много прилепчиви, устойчиви и съвсем заблуждаващи заблуди ... Добре звучи: заблуждаващи заблуди. Е, аз съм от тези, които са се заблудили, че първо трябва да се хармонизира физическото тяло (съвкупност не само от клетки), пък за другите тела - всичко по реда си. Дали тези заблуди са правилни или не - други казват . Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Май 20, 2009 Доклад Share Добавено Май 20, 2009 (edited) Права си! на тебе- твоето тяло. На мен- моето. Просто споделих това, което моето тяло вече ми е казало. Иначе, тъй като със сигурност не искам да променям никого, изписах заблудите си като информация за размисъл. И за предизвикателство. Също и за сверяване. Редактирано Май 20, 2009 от Багира Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Май 20, 2009 Доклад Share Добавено Май 20, 2009 A на мен ми се струва, че от страх да не би да сметнем погрешно еди какво си за крайна цел, да не би еди що си да ни заблуди някак, как го казваха "по особено жесток начин" (като че ли има съществено значение, какъв е начина), направо само за това си говорим напоследък, във всяка тема: - внимавайте! - ще се заблудите, защото всичко в нашия свят е заблуда! - нищо на тоя свят не е важно, ценно, съществено, щото другия свят е този, дето трябва да сме! - не се радвайте, че ще вземе да ви хареса! (то и да се мусите може да ви харесва, но това по някаква причина се счита за по-безопасно - така че мусете се и недоволствайте, това едва ли не е добър признак)! - не се самоутвърждавайте, защото сте само една марионетка! - и т.н., и т.н. Е, стига, де! Щом съм тук и сега, значи има защо. Ще се старая да действам по най-добрия известен ми начин, който евентуално да допринесе за храмония тук и сега, в този свят. Не казвам, че това е крайната ми цел. Въобще какво е това "крайна цел"? - за мен е нещо незнайно. И защо когато някой попита или каже нещо, веднага бива апострофиран -> ти ли бе, с този си ограничен и себичен ум, с това си късогледство, с това високомерие, и ... с какво ли още не, ти пък какво си мислиш, че можеш да направиш? Тъй ли не ти стана ясно, че си една марионетка в един паднал свят... И всевъзможни такива дивотии (извинете за израза, но вече ми дойде в повече). Ами който е убеден в това, че сме марионетки в един паднал, вонящ свят, ами да се евакуира от него по най-бързия начин и толкоз. Значи хем сме марионетки, хем сетивата ни подвеждат дотолкова, че човек се чуди за какво ли си ги имаме в такъв случай, хем ума на всички хора е детски, егоистичен, ненадежден и ... всякакъв такъв - ами защо тогава, уважаеми, въобще пишете? Какво целите с участието си в този, пък сигурно и в други форуми и с участието си в живота въобще? Защо си мислите, че все пак сте маааалко по-незаблудени от останалите?! - защото само такъв човек се самоназначава в ролята на мисионер и започва да дава ъкъл кое е заблуда и кое не, да предупреждава, напомня ... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Май 20, 2009 Доклад Share Добавено Май 20, 2009 (edited) Правилно! За страха- направо ти се струва! Изтощително и глупаво е да се страхува човек. И да се плаши. И да плаши другите. Ако казвам нещо, изглеждащо ти черно, то ... основанието, което имам, за да го кажа, е всъщност много по- черно. Дай личен пример! Остави черногледците да си черногледстват! Ама пък... да не би оптимистичния ти модел да таи някакви черногледо- резонансни хармоници? Редактирано Май 20, 2009 от Багира Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Май 21, 2009 Доклад Share Добавено Май 21, 2009 А не е ли по- добре да бъдем умерени? Черногледи в слабите си моменти и позитивни в силните си моменти. Защото е глупаво да се смеем и да слагаме маска на щастие или да се самозаблуждаваме , че всичко е хармония, когато то не е. И съответно да сме черногледи на хубавия изгрев, мислейки си за опасното ядро на Слънцето например. Земята и цялото човечество вървят по- правилния път , този който е определен за нас. Нито черногледството нито позитивизма ще променят драстично пътя. Най- малко за цялото човечество , повече за отделния човек е предимство да не изпада в крайни състояния и предначертани линии. Не мога да съм в хармония и да съм щастлива в средата в която живея, защото тя не ми харесва, няма какво да си кривя душата, но пък правя всичко възможно да променя това , в частност за себе си, по- глобално за хората около мен. А света като цяло честно да си кажа Изобщо не ме интересува- той не е моя грижа.Нищо което не е по силите ми не е моя грижа.Не мога да съм тъжна или в постоянна депресия заради гладуващите в Сомалия например, защото е безмислено.Същото е и с радостта.по същия начин е и с духовното образоване.Теориите на повечето духовни водачи е че в света ще настъпят драстични промени.Защо, кога и как мисля че нито е важно, нито е съществено.Важно е как възприемаш сегашната реалност.Слънчевият топъл ден , цветята и децата са тук за да ме радват и аз не мога , а и не искам да мога да гледам през тях, за да видя душата им ,не ми е нужно, просто им се радвам.Смъртта ме натъжава и аз тъгувам, но това не е целенасочена дълбокаустремена тъга и мисъл за това какво , видите ли, ще стане с мен като умра и в кой по точно свят ще отида.Ако това стане устрем на живота ми е страшно. Към мислите , чувствата и волята -които образуват троицата, нашата работа е да добавим любовта.А тя не се добавя с мисли за най- лошото.Както е казал Щайнер :"Ето защо нашата планета е планета на любовта...." Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Май 21, 2009 Доклад Share Добавено Май 21, 2009 Правилно! За страха- направо ти се струва! Изтощително и глупаво е да се страхува човек. И да се плаши. И да плаши другите. Ако казвам нещо, изглеждащо ти черно, то ... основанието, което имам, за да го кажа, е всъщност много по- черно. Дай личен пример! Остави черногледците да си черногледстват! Ама пък... да не би оптимистичния ти модел да таи някакви черногледо- резонансни хармоници? Ти казваш: Изтощително и глупаво е да се страхува човек. И да се плаши. И да плаши другите. Да, съгласна съм, но защо тогава го правиш? Разбира се, не казвам, че всичките ти постове са в този дух, но особено напоследък (може и несъзнателно от твоя страна) често се получава точно това. Личен пример - за какво? Че не съм черногледа ли? Струва ми се, че не съм особено черногледа, но нека другите да кажат като цяло черногледо ли им звуча или не. Определено има неща за които съм по-малко или повече черногледа (права си за наличието на черногледи хармоници ), но те като че ли все пак не са основната ми честота . А за страха дали ми се струва? Ами като прочетох какво си написала пак, май все повече не ми се струва, а все по-сигурна ставам: Ако казвам нещо, изглеждащо ти черно, то ... основанието, което имам, за да го кажа, е всъщност много по- черно. Дори и да беше не на 100%, ами на 1 000 % права, пак не виждам смисъл и полза точно по този начин да го казваш. А съвсем отделен е въпросът дали основанието, което имаш е истинско или въображаемо, а най-вероятно е смесица - донякъде истинско, нататък въображаемо... И освен това ето, ти пак "имаш основание" и то именно за черното; и някак повечето други явно не го виждаме и не го знаем това основание - на нас ти само можеш да ни предадеш един по-слаб нюанс от това тъмно черно, дето ти го виждаш и знаеш. Което ме подсеща да повторя въпросите си, които, разбира се, не са само към теб. След като всички и всичко ви се струва толкова черно, заблудено и обречено: Какво целите с участието си в този, пък сигурно и в други форуми и с участието си в живота въобще? Защо си мислите, че все пак сте маааалко по-незаблудени от останалите?! - защото само такъв човек се самоназначава в ролята на мисионер и започва да дава ъкъл кое е заблуда и кое не, да предупреждава, напомня ... Или ако предпочитате да се прехвърлим в някоя тема за смисъла на живота? От друга страна по логиката на нашия полярен свят допускам, че имаш също и други много по-бели основания? Ако да - защо да не изкоментираме и тях, ей така, за баланс поне. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Май 21, 2009 Доклад Share Добавено Май 21, 2009 (edited) От друга страна по логиката на нашия полярен свят допускам, че имаш също и други много по-бели основания? Ако да - защо да не изкоментираме и тях, ей така, за баланс поне. Хъм-м-м... Това е ситуация, в която повече обяснения е възможно да не дават повече яснота ... За баланс- има достатъчно мнения. Пък и е ясно- на всяко черно крайче си има бяло, на всяко бяло- черно. Обаче доста пъти вече казвах, че не ме вълнува играта на черното и бялото. Тя не ми е интересна. Защото не е същностна. Тя е една проекция на нещо друго. То ме интересува. (не само мен, разбира се! Считам, че Христос точно за това е говорел, също и Учителя, както и много други, преди и след тях) Повечето хора не харесват, примерно, някои чернотии. И си мислят, че като изберат белотии, се спасяват от чернотиите. А то не се спасяват. Само избират един от двата неразделни края. Има известно значение кой край човек ще избере, но по- важно е изобщо да не се избира тази пръчка... Да си черноглед, или белоглед е еднакво лесно и еднакво безсмислено. Реалността е нещо съвсем различно. Не твърдя, че го знам, но със сигурност е нещо отвъд черното и бялото. Дори не може да се счита, че ги съдържа. Просто е нещо различно, а черното и бялото са проекции. Тясно ми е в рамките черно- бяло, добро- зло. Считам, че скътаното в мен Божествено ядро (и във всеки от нас) се задушава в тези рамки. Ясно е, че на мен като ми е тясно, на други може да не е. В интерес на истината, на тези, на които им харесва играта в света на полярностите, мненията ми ще изглеждат смущаващи, агресивни и черногледи. Но аз не изпитвам страх. Нито се чувствам черногледа. Как бих могла да плаша при това положение някого? Личен пример имам предвид- за допустимост на гледна точка. За допускане на правомерността и основателността и на съществуване. За допускане на паралелно съществуване- на първо време. За отхвърляне не след етикетиране- ето го черното мнение- няма място тук! А след отхвърляне на аргументи. Обаче- реални. Не измислени, или подменени. Това, което вземаш за страх е наистина страх, но считам, че не е от това, за което пишеш, нито на това, което, вероятно,считаш, че се страхува. Това, което се страхува е бездруго обречено. Няма нужда чак толкоз да го дундуркаме. Редактирано Май 21, 2009 от Багира Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Май 22, 2009 Доклад Share Добавено Май 22, 2009 От друга страна по логиката на нашия полярен свят допускам, че имаш също и други много по-бели основания? Ако да - защо да не изкоментираме и тях, ей така, за баланс поне. Хъм-м-м... Това е ситуация, в която повече обяснения е възможно да не дават повече яснота ... За баланс- има достатъчно мнения. Пък и е ясно- на всяко черно крайче си има бяло, на всяко бяло- черно. Обаче доста пъти вече казвах, че не ме вълнува играта на черното и бялото. Тя не ми е интересна. Защото не е същностна. Тя е една проекция на нещо друго. То ме интересува. (не само мен, разбира се! Считам, че Христос точно за това е говорел, също и Учителя, както и много други, преди и след тях) Повечето хора не харесват, примерно, някои чернотии. И си мислят, че като изберат белотии, се спасяват от чернотиите. А то не се спасяват. Само избират един от двата неразделни края. Има известно значение кой край човек ще избере, но по- важно е изобщо да не се избира тази пръчка... Да си черноглед, или белоглед е еднакво лесно и еднакво безсмислено. Реалността е нещо съвсем различно. Не твърдя, че го знам, но със сигурност е нещо отвъд черното и бялото. Дори не може да се счита, че ги съдържа. Просто е нещо различно, а черното и бялото са проекции. Тясно ми е в рамките черно- бяло, добро- зло. Считам, че скътаното в мен Божествено ядро (и във всеки от нас) се задушава в тези рамки. Ясно е, че на мен като ми е тясно, на други може да не е. В интерес на истината, на тези, на които им харесва играта в света на полярностите, мненията ми ще изглеждат смущаващи, агресивни и черногледи. Но аз не изпитвам страх. Нито се чувствам черногледа. Как бих могла да плаша при това положение някого? Личен пример имам предвид- за допустимост на гледна точка. За допускане на правомерността и основателността и на съществуване. За допускане на паралелно съществуване- на първо време. За отхвърляне не след етикетиране- ето го черното мнение- няма място тук! А след отхвърляне на аргументи. Обаче- реални. Не измислени, или подменени. Това, което вземаш за страх е наистина страх, но считам, че не е от това, за което пишеш, нито на това, което, вероятно,считаш, че се страхува. Това, което се страхува е бездруго обречено. Няма нужда чак толкоз да го дундуркаме. П.Дънов „Постоянната връзка и единствената мярка” http://triangle.bg/books/1938-09-25-05.1998/1938-10-23-05.html "Сега във вас има противоречия. Вие искате да имате всички блага на живота и пак да бъдете близо до Бога. Ако искате да бъдете щастливи на земята, вие Божието благо не може да разберете... ... Какво показва брадата на човека? Човек, който има брада, показва, че не е работил... ... Мъжете повече са брадясали, отколкото жените... ... Брадата е признак на онзи мъжки елемент, когато човек почва да става груб. Като загрубее човек, брадата му ще израсне. И по брадата, и по космите ще познаеш човека. Ако космите са по-тънки или по-дебели, ще познаеш дали принципът, който е водил човека, е мек, или груб. Мекотата е винаги женски елемент. Онези органи, които имат мекота, например сърцето, нямат никак косми. После езикът и прочие. Онези елементи, които поддържат човешките мисли, нямат косми. Отвън космите са дадени, на физическото поле. Всеки косъм представя проводник на енергия. Ако електричеството във вашата коса преобладава, косата ви ще стане остра. Ако преобладава магнетизмът, косата ви ще стане мека. Ако електричеството преобладава във вас, вие ще бъдете твърд, груб, сприхав, а пък ако преобладава магнетизмът, ще бъдете нежен, мек. Има хора, до които като се допреш, казват: „Не ме бутай.“ Той е цяла батерия. Да не стане контакт с него, стой 25 сантиметра настрани от него. Ако го бутнеш, ще стане преливане на тези енергии. Когато хората се събират на едно място, безверници и верующи, онези хора на безверието са положителни хора. Те са хора на мъжкия принцип. Всички безверници са на мъжкия принцип, а пък верующите – на женския принцип. Всички, които вярват, са все жени. Така седи въпросът. Вярата е женски принцип, а безверието е мъжки принцип. Любовта е женски принцип, а пък безлюбието е мъжки принцип. Мъдростта е женски принцип, а пък глупостта е мъжки принцип. Истината е женски принцип, а пък лъжата е мъжки принцип. Къде ще му иде тогава краят? Трябва да разгледаме този въпрос по-дълбоко. Има два вида мъже. Има едни мъже положителни, има и мъже отрицателни. Има и жени положителни, и жени отрицателни. Вас да не ви смущава думата „отрицателен“, или грубият и мекият принцип в света. Та казвам: Ако ти съзнаваш своя пол, че си мъж, и мислиш, че ти си едно божество и можеш да направиш каквото искаш, ти непременно си от невежите. Ти тогаз не разбираш закона. Всеки човек, който мисли, че е самостоятелен, който мисли, че може да направи каквото иска, той веднага ще дойде в стълкновение с Божествения принцип... ... Всички хора могат да направят каквото искат. И всичките противоречия не произтичат ли оттам? ... ... Нашето нещастие произтича от това, че ние искаме да се освободим от една зависимост и не знаем как да се освободим... ... Бог задоволява всичките ни нужди в света. Ние искаме да бъдем щастливи. Нека да мислим дали окръжающите около нас са щастливи. Ние живеем в Бога, който е всеблаг, и при това, в този благия Господ, в който живеем, ние сме нещастни... ... Дотогаз, докато вие търсите щастие само за вас, вие сте на крив път... Всяка една негативна мисъл, негативно чувство или постъпка непременно веднага носят със себе си лоши последствия... ... Трябва да знаеш дали е възкръснал Христос и трябва да имаш връзка с Бога. Докато човек няма пряма връзка, постоянна връзка, той още няма оная истинска вяра... ... Та казвам: Аз не казвам, че нямате любов към Бога, но любовта ви към Бога не е постоянна... ...и като дойдат малко мъчнотии, почвате да се съмнявате. После пазете се от друго. Всякога, когато правя явно добро, то всякога това има лоши последствия. Щом го правя да не е явно, то е добро. И Бог, Който знае това, Той, като направи нещо, гледа да не е явно. Той никога не изпъква. Той така прави доброто, че не изпъква и излиза естествено. Излиза че Той не е, а еди-кой си. ... Аз насилствената любов не я считам любов. Трябва да направиш доброто доброволно, без никакво насилие. Когато кажат за някого „Какво се е явил този тук?“, това не е никакво добро. Всяко нещо, което правиш, да ти е приятно. ...Той иска всички да бъдем съвършени, но не статически съвършени. Но иска Той да постъпваме във всяко нещо разумно. Защото, ако постъпя разумно, то е заради мене добре. Най-първо добре е за мен, после е добре за ближния и после е добре за Бога. Ако пък почна от Бога, то най-добре е за Бога, после за ближния и после за мене. Има две течения: едното течение от Бог към нас и другото – от нас към Бога. Вземам две думи: „дух“ и „душа“. Духът е това, което тласка хората да вървят. А пък душата е това, което възприема нещата, което съдържа нещата. Значи духът е, който дава, а пък душата е, която възприема. Значи течението на душата е отвън навътре, а пък движението на духа е отвътре навън. Те са две течения, които се срещат едновременно – на духа и на душата. Това, което влиза в нас и което излиза от нас. Това, което влиза в нас, е течението на душата. Това, което излиза от нас, е течението на духа. И когато тези две течения са правилни, съразмерни, това е щастието! Ти ще приемаш хубаво и ще даваш хубаво. Ние ще приемаме от Бога и после ще даваме. Моето търпение е даване... ...Та благодари на Бога за всяка хубава мисъл, която прониква в ума ти; за всяко хубаво чувство, което прониква в сърцето ти; и за всяка хубава постъпка, която можеш да направиш! За всичко благодари! Това е дълбокият вътрешен смисъл на живота. Това е да живееш по закона на Любовта." Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Май 22, 2009 Доклад Share Добавено Май 22, 2009 (edited) Хъм-м-м... Това е ситуация, в която повече обяснения е възможно да не дават повече яснота ... За баланс- има достатъчно мнения. Пък и е ясно- на всяко черно крайче си има бяло, на всяко бяло- черно. Обаче доста пъти вече казвах, че не ме вълнува играта на черното и бялото. Тя не ми е интересна. Защото не е същностна. Тя е една проекция на нещо друго. То ме интересува. (не само мен, разбира се! Считам, че Христос точно за това е говорел, също и Учителя, както и много други, преди и след тях) Повечето хора не харесват, примерно, някои чернотии. И си мислят, че като изберат белотии, се спасяват от чернотиите. А то не се спасяват. Само избират един от двата неразделни края. Има известно значение кой край човек ще избере, но по- важно е изобщо да не се избира тази пръчка... Да си черноглед, или белоглед е еднакво лесно и еднакво безсмислено. Реалността е нещо съвсем различно. Не твърдя, че го знам, но със сигурност е нещо отвъд черното и бялото. Дори не може да се счита, че ги съдържа. Просто е нещо различно, а черното и бялото са проекции. Тясно ми е в рамките черно- бяло, добро- зло. Считам, че скътаното в мен Божествено ядро (и във всеки от нас) се задушава в тези рамки. Ясно е, че на мен като ми е тясно, на други може да не е. В интерес на истината, на тези, на които им харесва играта в света на полярностите, мненията ми ще изглеждат смущаващи, агресивни и черногледи. Но аз не изпитвам страх. Нито се чувствам черногледа. Как бих могла да плаша при това положение някого? Личен пример имам предвид- за допустимост на гледна точка. За допускане на правомерността и основателността и на съществуване. За допускане на паралелно съществуване- на първо време. За отхвърляне не след етикетиране- ето го черното мнение- няма място тук! А след отхвърляне на аргументи. Обаче- реални. Не измислени, или подменени. Това, което вземаш за страх е наистина страх, но считам, че не е от това, за което пишеш, нито на това, което, вероятно,считаш, че се страхува. Това, което се страхува е бездруго обречено. Няма нужда чак толкоз да го дундуркаме. Добре, ще задам няколко въпроса: 1. След като и ти като нас живееш тук и сега, в този полярен свят, като човек - мислиш ли, че действително може да избягаш от, както казваш, "играта на черно и бяло" (колкото и да убеждаваш себе си, че тази игра не те вълнува)? 2. Относно тези ти изречения: Повечето хора не харесват, примерно, някои чернотии. И си мислят, че като изберат белотии, се спасяват от чернотиите. Да си черноглед, или белоглед е еднакво лесно и еднакво безсмислено. Кой от световните Учители призовава към чернотии и черногледство? 3. Не твърдя, че го знам, но със сигурност е нещо отвъд черното и бялото. Мен лично ме смущава съчетаването на синия с червения текст в това ти изречение. Възможно ли е човек хем да не знае, хем да е сигурен? Тъй като се познаваме, вярвам ти, че не изпитваш страх и че не възприемаш себе си като черногледа. Ще се опитам да се изразя по-точно - изпитваш опасения, че ако човек, недай си Боже, вземе, че изпита някаква радост, примерно, че е жив или че вижда нещо красиво тук, на Земята - облаче, пепруда, дъга ... и според теб този човек веднага започва да се омайва от материалния свят и да се отдалечава катастрофално от Божествения. Защо? Не е задължително спред мен. Като се замисля, всички световни Учители излъчват едно спокойствие, ведрост, една тиха и неподправена радост, всички те обичат и света, и хората, повечето от които сме наистина (все още) слаби и несъвършени създания ... А наблягането на чернотиите, освен всичко друго, мисля и друг път съм казвала, има двояк ефект - често се получава, че вместо да стресне (в смисъл да ги разтърси) хората и да ги привлече да търсят нещо друго, Божествено, то ги отблъсква, стряска (в смисъл плаши) ... а понякога дори ги разочарова, депресира и отвежда към ... още по-големи чернотии. Редактирано Май 22, 2009 от Диана Илиева Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Май 24, 2009 Доклад Share Добавено Май 24, 2009 Я, че интересна разговорка! не знам дали на другите им е интересно, обаче ... Но на мен ми става все по- интересно! "Добре, ще задам няколко въпроса: 1. След като и ти като нас живееш тук и сега, в този полярен свят, като човек - мислиш ли, че действително може да избягаш от, както казваш, "играта на черно и бяло" (колкото и да убеждаваш себе си, че тази игра не те вълнува)? " Не съм по- различна от всички, които живеят тук, разбира се! . Обаче не искам да бягам от света на полярностите. Искам да изляза, което е нещо съвсем различно. Интересното е, че считам, че има къде, то ест, че извън света на полярностите има свят, чиято проекция, сянка е светът на проекциите. Също така, считам, че нещо от мен знае пътя за там. То си е оттам. Това "там" е същевременно тук. Такава е връзката между проекциите и оригиналите. "2. Относно тези ти изречения: Повечето хора не харесват, примерно, някои чернотии. И си мислят, че като изберат белотии, се спасяват от чернотиите. Да си черноглед, или белоглед е еднакво лесно и еднакво безсмислено Кой от световните Учители призовава към чернотии и черногледство." Защо задаваш такъв въпрос? С основание не призовават. И мен не ме интересува това. Нито чернотиите, нито черногледството. Считам, че повечето Учители призовават именно към това- сбогуване с черно- белия живот. Връщане към истиниския Живот. Ако са наистина Учители, няма към какво друго да призовават, всъщност. "3. Не твърдя, че го знам, но със сигурност е нещо отвъд черното и бялото" Мен лично ме смущава съчетаването на синия с червения текст в това ти изречение. Възможно ли е човек хем да не знае, хем да е сигурен?" Смущава те, защото някак не приемаш предположението, че има сигурност в нещо, което прилича на знание, но не се получава както привичното ни знание. Човешкото знание не е нещо, в което всъщност можем да имаме кой знае каква сигурност.А това, което носи сигурност, е Знание. Гносис, но това е гръцка дума за същото. Всъщност, не съм съвсем сигурна, че отхвърляш. Но тогава пък защо те смущава? " Тъй като се познаваме, вярвам ти, че не изпитваш страх и че не възприемаш себе си като черногледа. " Това е точно така. не изпитвам страх и не считам, че съм черногледа. Не ми минава и през ум да плаша когото и да било с каквото и да е. То и няма нужда ... Ще се опитам да се изразя по-точно - изпитваш опасения, че ако човек, недай си Боже, вземе, че изпита някаква радост, примерно, че е жив или че вижда нещо красиво тук, на Земята - облаче, пепруда, дъга ... и според теб този човек веднага започва да се омайва от материалния свят и да се отдалечава катастрофално от Божествения. Защо? Не е задължително спред мен. Ето, сега няма начин да не се види, че това вече си е твоята интерпретация на думите и отношението ми! Като се познаваме, знаеш, че умея да се радвам! И ценя радостта! И се радвам на радостта на другите! Но ... я ценя достатъчно, за да се стремя към това, да не я помрачавам! Помисли си, защо ти е да влагаш в думите ми съвършено друг смисъл ... Помисли си ... Цениш ли усмивката на едно дете? Радостната му игра? Непосредствеността? Любовта, която блика от него? Как тогава не те боли от това, че само след няколко години те ще изчезнат и това прекрасно създание ще се превърне в нещо далеч не така прекрасно? Какво става с всичките тези прекрасни създания? Заживяват в света, който ние мъдрите, просветени, възвишени, божествени възрастни сме им създали! А умеем ли да изграждаме друг свят? Радваш ли се на пеперудата? На облачето? На планината? Не те ли боли за изсечените и дървета? За поруганите бившо кристални езера? За химическата и радиоактивна смърт, които носят прекрасните облачета? Радваш ли се на прекрасните диви животинки, намиращи късчета живот единствено зад решетките на зоопарковете на хората?!? Как може да си мисли човек, че може да се радва така, как може да се нарича това радост! Като се замисля, всички световни Учители излъчват едно спокойствие, ведрост, една тиха и неподправена радост, всички те обичат и света, и хората, повечето от които сме наистина (все още) слаби и несъвършени създания ... Досегът със света на "оригиналите", не на проекциите, дава такава ведрост и спокойствие. В полето им може всеки, който го пожелае и му се довери, да изгради своя път към този свят. Но извън това поле ... Какъвто и път да гради... с пределни и отвъд пределни усилия ... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts