Ян Добавено Юли 20, 2011 Доклад Share Добавено Юли 20, 2011 ........................................... .......................................... А ад не съществува... Без да се правя на съдник и пророк: Но ад съществува. Максиме, бъди щастлив, че те "лизна" само предверието на същинския Ад. Защото не знаеш що е "огън" и ..."студ" в Ада. Само да му напомня на Максим нещо с личното си присъствието тук в България и за някои общо изживени неща, макар и на двата различни бряга на реката (казано условно). Защото той откровено си избяга от България, хайде ... емигрира. А аз си останах и продължавам това което съм започнал и съм си същият и сега. А преди години друго говореше и пишеше и .... правеше Максим. И аз искрено му завиждам сега, че успя да се спаси от този ад тук. Но нещо не разбрах : Тогава, преди години аз ли нещо невярно и неистинско говорих или пишех грешно или....... той дойде на моята ама ...сега.....??? Така, че Максиме, не пиши неосмислени и прибързани неща. Макар да има в тебе чувствителна разлика от преди години. Още неща имаш да осмислиш Максиме, докато си жив ще го мислиш. Видял си само малка част от това което други са изживели. Половината Истина, не е още цялата Истина. Слънчева, aiia, Eлф и 2 others 5 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Юли 20, 2011 Доклад Share Добавено Юли 20, 2011 (edited) ... Факт е, че, когато отида в Германия /ходила съм само там и в Австрия/, аз се променям и се чувствам много по-спокойна и сигурна. ... Да, сигурно е така. А също така е факт, че много германци, като дойдат в България също се променят и започват да проявяват някои типично български черти, отрицателни имам предвид - виждала съм го с очите си в София, в лицето на служители на посолството на Германия у нас. И ако решим да се замислим, то тъкмо там е ключа от палатката В Германия също не всички са супер дисциплинирани, стриктни и т.н., но болшинството са такива и съответно това е стандарта, по който се равняват всички в обществото им (неусетно и чужденците дори, както много точно е забелязала Слънчева). В България за съжаление много хора имат у себе си една в негативен план андрешковщина, много хора разсъждават така - ама той е беден, що да не поизлъже малко за данъците си или какво като е взел (а точната дума е откраднал) малко от държавата, тя държавата муха я ухапала. Добре, той ще поизлъже и пооткрадне малко, друг също и трети и десети и ... почти целия народ. Защо тогава се учудваме, че държавата е бедна, а политиците са лъжливи и крадливи - че тях къде, в изолатор ли сме ги гледали, ми и те са попили от общата атмосфера; а позицията им позволява да крадат в по-големи размери. С очите си съм виждала едни такива бедни преди 10 години хора, които можеха да послъгват и пооткрадват съвсем по малко и се възмущаваха, че еди кои си лъжели и крадяли много, обаче когато попаднаха на подходящата позиция по стечение на обстоятелствата, с удоволствие започнаха да лъжат и крадат по повече, познайте от кой - уж от държавата, но на практика от другите бедни хора. Защото държавата - това сме ние! Та това е - докато един критичен минимум от хора (според мен е нужно да надхвърля 50%, а още по-добре да е 60-70%) не се променят, да станат честни и лоялни към държавата (т.е към останалите хора), България няма да я бъде. И нека всеки започне от себе си - а не да казваме, ама нека другите (примерно лекарите, или адвокатите, или бизнесмените, или политиците, или чиновниците ...) първо да се променят, да видим ние, че са променени и чак тогава и ние ще се променим; щото ние за нас си гарантираме, че само мъъъничко послъгваме, отбиваме номера като работим и крадем, а за другите ни е ясно, че мноооого лъжат, крадат и т.н. Е, така няма да стане. Така все ще се гледаме и ще се чакаме, все някой друг първо да се промени, щото иначе ще се прекараме, ако първи се променим, нали Редактирано Юли 20, 2011 от Диана Илиева jul, Слънчева и Максим 3 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Мария-София Добавено Юли 20, 2011 Доклад Share Добавено Юли 20, 2011 (edited) Да се напише разказът „Митар-пророкът" е дошло след необикновено хрумване да опише живота на един митар. При среща на съмишленици, когато Учителят, а в онези първи години Той за тях е бил г-н Петър Дънов, е споменал, че не трябва да се пише книга с отрицателни черти на българина, както това е направил писателят Алеко Константинов с "Бай Ганю". Защото българинът освен отрицателните има и положителни качества. А колкото са по-големи отрицателните качества, толкова и по-големи положителни качества му съответстват. И когато му се влагат отрицателни качества, то писателят се свързва с тях и те го разрушават. Това е една от причините за убийството на писателят Алеко Константинов, защото се свързва с отрицателните качества на българина, дал е ход на тях в книгата си и те се проектираха извън книгата в умовете на читателите и така изникна този конфликт. А той се разреши с убийството му, което за онова време се смяташе, че е станало съвсем случайно и че ТОЙ не е бил прицелната точка на мишената. Не може да се пише за отрицанието само. Това е недопустимо. Онова, което се допуска най-много е, че колкото отрицателни качества се дадат, толкова трябва да се вложат и положителни качества. Учителят каза по този повод: „Алеко Константинов направи грешка с „Бай Ганю", като показа само отрицателните черти и затова бе наказан, че създава типа на българина като тип на отрицанието. Той трябваше да изнесе и положителните черти на българина." Учителят беше много недоволен от това развитие на нещата. Трябваше да има равновесие. Затова Учителят поръчва на Михалаки Георгиев да напише разказ с положителни черти на българина. Доста време той умува какво да напише. Не можал да измисли нищо. Тогава Учителят го подсеща: „Нали описахте тази история, както си ни я разказвал за онзи „Митар-пророка", който умрял, който се възнесъл и отново се върнал пак като „Митар-пророкът". Михалаки се ударил по челото. Този случай той го е разказвал много пъти, защото в онези години са търсили да намерят примери от духовния живот на българина, за да сравнят дали това, което четат от окултната литература на запада може да пасва или го има в българския живот. Така той е описал през 1893 г. историята на Митар-пророкът, който е живял и е бил съвременник на Михалаки Георгиев. Историята е вярна и истинна. На много места по-късно Учителят споделя: Най-добрият образ в българската литература е образът на Митар-пророкът. Това е най-положителният образ. В него има всичко." Учителят говореше да се напишат положителните неща и черти в българската литература, а не да се изтъкват отрицателните образи. Това трябва да бъде бъдещето на българската литература. http://petardanov.co...1916/#entry5165 Редактирано Юли 20, 2011 от Мария-София veselinvalchev1981, Канел, Латина и 2 others 5 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Канел Добавено Юли 20, 2011 Доклад Share Добавено Юли 20, 2011 Канел, за мен си е 4 пъти - защото ако един бизнесмен иска нещо от мен, работейки в Словакия, аз ще му кажа - два месеца ще работя, по 500 евро - 1000 евро. Като дойде в Италия ще му кажа - една седмица по 1000 евро месечно - 250 евро. Та разликата си е 4 пъти. (сумите са илюстративни) Значи за една и съща работа единия път ще вземеш 1000, а другия път 250 евро? Ами ако клиента ти има малко акъл, ще отиде в Италия да му свършат работата. Иначе на месечна база разликата е 2 пъти (500 vs 1000 евро заплата). Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Канел Добавено Юли 20, 2011 Доклад Share Добавено Юли 20, 2011 Да, сигурно е така. А също така е факт, че много германци, като дойдат в България също се променят и започват да проявяват някои типично български черти, отрицателни имам предвид - виждала съм го с очите си в София, в лицето на служители на посолството на Германия у нас. И ако решим да се замислим, то тъкмо там е ключа от палатката В Германия също не всички са супер дисциплинирани, стриктни и т.н., но болшинството са такива и съответно това е стандарта, по който се равняват всички в обществото им (неусетно и чужденците дори, както много точно е забелязала Слънчева). Ти остави, ами и немците почнаха да се изциганяват. Но с толкова много емигранти, не се учудвам. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Емил от Льонеберя Добавено Юли 20, 2011 Доклад Share Добавено Юли 20, 2011 Реално погледнато в посочения от мен пример няма противопоставяне - никой няма да дойде и да ми даде поръчка за 1000 евро. Аз ще лапам мухите в продължение на два месеца без поръчки, без проекти, с опасност да закрият щатната ми бройка. С други думи - ще взема онези 1000 евро за 2 месеца, все едно съм работил, но с опасност да не работя повече на това работно място, поради липса на работа. Мога да ви дам още един пример, отново реален от живота, който много добре илюстрира ситуацията в България, но е взет от словашката действителност: От Министерството на Науката пуснаха конкурси за научни проекти. Всички из института пишат. И са под голям стрес. По едно време аз се учудих защо е целия този стрес? Нашият институт е добър и ще успее да се представи добре. Обаче ми казаха, че много били конкурентите. Първо не ми стана ясно, понеже нашият институт в Словакия се занимава с уникални неща - транспортни протеини (рецептори, примерно), с електронна микроскопия и електрофизиология на клетките - и ние реален конкурент нямаме. Да, ама това аз си го мисля. Реалността не е такава. Аз си мислех, че нашият институт (в него работят 35 човека) работи в два екипа (молекулярна физиология и електрофизиология) и разработва проекти, в които участват по 15 човека - с ръководител, консултанти, изпълнители, подизпълнители, технически сътрудници и асистенти. Проектите се оказаха малки проектчета, в които участват двама-трима души - то ест с един ръководител и един или двама изпълнители - и целият институт пишел проекти, но това са миниатюрни проектчета, които нямат почти никаква научна стойност, дори за Словакия. Екип от двама учени... смях. Хората работят интердисциплинарно, в консорциуми, ... Оказа се, че има причина това да е така. Просто шефовете не можели да се гледат един друг. А нашият институт има много "шефове" - 8 дърти кокошки и 2 дърти петела се водят на списък. От общо 35 човека. Това означава, че ние пишем всичките общо 20 проекта (понеже всеки пише по два проекта, че ако единият не мине, да мине втория) - и ... затова имало голяма конкуренция и затова и много били кандидатите и ... ала-бала. Реално кандидати няма. Това не са проекти. Няма конкуренция. Ако се появи един проект с екип от 20 човека, с реалната идея да изследва даден проблем в дълбочина за период от няколко години - тия всичките миньончета ще окапят. Що пишели малки проекти? Ми щото да не бъде нещо голямо, дето да е скъпо, че държавата няма пари, та като напишели едно малко проектче за 5000 евро, да не било грозно... Питам ги - Добре, а що не напишете един умен проект? - Няма апаратура. Стоя и мигам. Знаете ли как се оборудва нашия институт? Тези 35 човека са разделени в 8 лаборатории. Всяка лаборатория дублира оборудването на съседната лаборатория (понеже все трябва да може да се работи, пък шефовете не могат да се гледат, та няма как да ходиш и да молиш да ползваш оборудването на съседите и се налага ти сам да си го купиш). Нужда има ли да ви казвам, че в Германия такова базисно оборудване се пада на 20-30 човека? И с останалите пари се купува нормалното специализирано оборудване. А не се купува от базисното оборудване до припадък. Е, как да напишат проект, който да си заслужава? Всички лаборатории в нашия институт могат да правят почти едно и също!!! Ето защо конкуренцията била голяма, хаха. Схващате ли какъв преразход на средства се получава? Резултат - Няма добри проекти, няма и кой да работи по тези проекти, няма оборудване, няма резултати, няма публикации. Липсата на публикации води до ниска оценка на института и това обратно рефлектира в ниски заплати. Добрите институти получават по-високи заплати - до два пъти над нашите. Примерно докторант в Института по Вирусология взима почти колкото един доцент при нас, смях, нали? Ето, аз съм пример - работих с един чисто нов имунофлуоресцентен микроскоп на стойност 10 хил евро, който за 4 години бе ползван само от мен и то ... епизодично. Ние трябваше да използваме своите силни страни (оборудването си) и да изковем едни резултати, с които да си повдигнем оценката на института и с това заплатите. Също да си вдигнем и имиджа на списанието, което издава института, то ест - да си уредим къщичката. Ама тоя микроскоп е една точка от дневния ред. Много неща са така. Така и със Словакия, така и с България. Нещата са свързани. Не можем да говорим, че хората в България са нещастни и изтормозени, при положение, че те сами си правят такива нещата. Днес си говорих с една приятелка, тя сподели, че в България е благодат да се родиш, за да се изчистиш от наслагванията на средата и да се осъзнаеш в духовен план. Защото в една уредена държава това е невъзможно. Илен, Диана Илиева, aiia и 2 others 5 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юли 20, 2011 Автор Доклад Share Добавено Юли 20, 2011 (edited) През последните два месеца ти е бил изтрито само едно мнение, което се състои от 4 точки - т.е. ти сам си изтрил съдържанието му докато си имал право на редакция. Това показва проверката в кошчето, която направих преди 2 минути. Ако имаш предвид конкретен пост в конкретна тема, който е бил изтрит, моля уточни ги, за да проверя. Изтритите мнения се съхраняват много дълго време и винаги могат да се проверят и възстановят от глобален модератор или админ. Ако беше под модераторско наблюдение този пост щеше да го видиш едва след като модератор го прочете и одобри - т.е. твоят браузер щеше да зареди темата без твоя пост, но ние го виждаме маркиран в жълто. В момента потребителите под наблюдение са по-малко от пръстите на едната ръка и всеки от тях знае защо - наблюдението им помага да не попадат в категорията изключени. Редактирано Юли 20, 2011 от Донка Розалина 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
dcveta Добавено Юли 20, 2011 Доклад Share Добавено Юли 20, 2011 Ако би могла още веднъж внимателно да прочетеш всичко това, което написа по мой адрес. И да се огледаш в това огледало, няма да е лошо за теб. Манипулатор...истина...сравняваш се с Исус...и пак размахване на пръст да съм внимавал кого съдя...а съденето е изцяло в посока към мен, че имало и други думички в главицата ти, които Бог не ти позволявал да кажеш. По-добре спри, ти си по-тежък случай, отколкото си мислех. А всичко, което казах е самата истина и получих цял куп дивотии. Дори не мога да се ядосам, само ми е смешно и жалко за теб... По мненията на останалите-да в Германия не са ме оставяли нито минута без работа. Знаят как да уплътняват времето с работа. Когато пиша във форум, не съм на работа, иначе е немислимо, и по-добре! Прочела съм го, също и твоите писаници като например това: "Мога да кажа, че Цвета си заслужава мястото в България, то й е по мярка. Не може да ме обиди от нивото, от което говори..." Не съм коментирала всичко подробно, щото просто не си заслужава, но ти продължаваш ... Та с тези думи не само ме осъждаш, направо си ме проклел, като гледам и не само мене, а всички които живеят в България като мене. Това едно изречение говори много за отношението ти към България и българите. Също ми говориш, че моето ниво не знам си какво било и колко по-ниско от твоето. Нивата ги интересуват, тези които още много има да изкачват по тях. Мен не ме интересуват. В това си мнение виждаш колко много аз осъждам и колко ти си "ангелче" небесно. Но когато между двама човека има неразбирателство, то вината не е само в единият!!! Казваш ми колко съм тежък случай! Това не е ли осъждение, както и за нивата? Не е ли осъждение? И жалка съм била и каква ли не? За мен ти си този тежък случай и жалък и за съжаление!!! Огледай се във собственото си огледало, както ми препоръчваш! Казах ти, каквото имах да казвам. Чул или не чул, за мен вече е все едно! И не ми казвай какво да правя! Не съм на заплата при тебе! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
val68z Добавено Юли 20, 2011 Доклад Share Добавено Юли 20, 2011 Благодаря . / всъщност беше въпрос на време, аз да го изтрия преди мод./ всичко добро ти желая и приятна вечер. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Емил от Льонеберя Добавено Юли 20, 2011 Доклад Share Добавено Юли 20, 2011 Eй, Ш-Ъ - пичовете, не се карайте, беЕЕЕ-еЙЙЙ! Я да ви разведря с един виц - Международна делегация по въпросите за качествата на отделните нации. И става японецът и казва пред всички - Аз искам да имам акъла на българина. Преводачът превежда, всички високопоставени гости ахват! Той се обръща към преводача, нещо си говорят, преводачът се обръща и казва: "Корекция - Искам да имам акъла на българина, който му идва от после!" (бележка - акълът от после е онзи акъл, който му идва на българина, след като е прецакал нещата...) Илен, jul и Слънчева 3 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
veselinvalchev1981 Добавено Юли 20, 2011 Доклад Share Добавено Юли 20, 2011 Като сме почнали с вицовете ,ето още един http://www.vbox7.com/play:ed993aa1 Мария-София и Слънчева 2 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Юли 21, 2011 Доклад Share Добавено Юли 21, 2011 (edited) Без да се правя на съдник и пророк: Но ад съществува. Максиме, бъди щастлив, че те "лизна" само предверието на същинския Ад. Защото не знаеш що е "огън" и ..."студ" в Ада. Само да му напомня на Максим нещо с личното си присъствието тук в България и за някои общо изживени неща, макар и на двата различни бряга на реката (казано условно). Защото той откровено си избяга от България, хайде ... емигрира. А аз си останах и продължавам това което съм започнал и съм си същият и сега. А преди години друго говореше и пишеше и .... правеше Максим. И аз искрено му завиждам сега, че успя да се спаси от този ад тук. Но нещо не разбрах : Тогава, преди години аз ли нещо невярно и неистинско говорих или пишех грешно или....... той дойде на моята ама ...сега.....??? Така, че Максиме, не пиши неосмислени и прибързани неща. Макар да има в тебе чувствителна разлика от преди години. Още неща имаш да осмислиш Максиме, докато си жив ще го мислиш. Видял си само малка част от това което други са изживели. Половината Истина, не е още цялата Истина. Айде още един емоционално неуравновесен "пророк". Подценяваш способностите на паметта ми. Теб те помня, беше изчезнал от тук, след като надроби каша, но се пречупи и пак се върна. Стоя, чака и дебна да хванеш старите си "врагове", за да им нанесеш удар в най-подходящия момент. Нещо много такива са започнали да се събират тук, преди не беше така. Много добре помня какво съм писал преди, и че разликата е огромна. Но нито твърдя, че тогава съм бил на по-добро ниво, нито че сега съм на по-добро. Това, което тогава пишех, го и мислех и то беше вярно за тогава. А сегашното е вярно за сега. Това е просто моят път. Всеки минава през различни цикли в живота си. Играчките се сменят. Всичко се променя в живота. Ние сме същите, но в течение на нашия живот играчките са се сменили с други. На 5 години сме играли с едни играчки, на 13 с други, на 18 с други, на 35 с други, на 50 ще играем отново с други. Това е животът-игра. Осъзнавам, че употребих клише, но не мога да намеря по-подходяща дума. Ако си нещастен, ако ти се случват лоши неща, ако си в депресия-това е адът. Тук е на земята. Друг ад няма. Всичко е плашене и контрол. Преди бях във фаза идеалист. Търсех идеалният живот и идеалните отношения. Не че сега не търся идеалното общество-като структура и справедливост. И го намирам в по-добра степен в Германия, отколкото в моята родина...Но сега се отърсих от бариерите, самоограниченията, от слепите вярвания. Сега влязох в реалния живот. И видях колко по-широк може да бъде светът и по-пълен животът! Не съм избягал, а използвах правото си на свободно придвижване в Европейския съюз, което ни е дадено. Когато Бог е създавал света и континентите-България не е съществувала. Човешкият ум я е разделил на парчета, на които е лепнал етикети. И после всички са се вживяли в този театър, което ги е ограничило. Да се държи сметка на някого защо е заминал някъде, проявил е смелост, да се хвърли в неизвестността, научил е чужд език...всъщност необходими са доста неща-смелост и умение, за да излезеш. По-лесно е да останеш... Редактирано Юли 21, 2011 от Максим Латина, jul, Eлф и 1 other 4 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Емил от Льонеберя Добавено Юли 21, 2011 Доклад Share Добавено Юли 21, 2011 "Славяни - деца на Бога" - това от един анонс на пленер на Рила... Не усещате ли нотка на расизъм? Имам приятели араби, които биха се присъединили към този пленер, обаче с този надслов те не биха участвали. Максим 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eлф Добавено Юли 21, 2011 Доклад Share Добавено Юли 21, 2011 (edited) Опс грешка, цъкнах плюсчето за Ян защото подкрепям мнението му . п.п. Ееххх и ние помним много неща и за нас се помнят.. и така. Във всеки от нас по нещо се е "пречупило" и в даден момент е възприел нещо от другите което го е накарало да израсне по някакъв начин... И в светлината на книгата която чета ще перифразирам думите на първият магьосник Зедикус Зул' Зорандер, че когато се започне една война често при всичката огромна работа която вършат магьосниците и от двете страни най- накрая излиза че нищо не са свършили и че нещата изглеждат така че магьосникът не е заслужил вечерята си т.е. при започването на една война често методите са почти идентични )). Мисля че не е необходимо, но ... ще си каже... Редактирано Юли 21, 2011 от Eлф Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Юли 21, 2011 Доклад Share Добавено Юли 21, 2011 "Славяни - деца на Бога" - това от един анонс на пленер на Рила... Не усещате ли нотка на расизъм? Имам приятели араби, които биха се присъединили към този пленер, обаче с този надслов те не биха участвали. Абсолютно. Точно това беше първото, което ме смути когато се появих в това общество преди години. Ние виждаме сега славяните на какво дередже са. Имат си и диктатор още някои...Отделен въпрос е, че българите имаме твърде малко славянска жилка, да не кажа че почти никаква...То си личи по външния вид. Латина и Ирина - Horus - Чебурашка 2 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Канел Добавено Юли 21, 2011 Доклад Share Добавено Юли 21, 2011 (edited) "Славяни - деца на Бога" - това от един анонс на пленер на Рила... Не усещате ли нотка на расизъм? По-скоро нотка на тщеславие - слав(я)ни - славни Колкото до "деца на Бога", не са ли всички народи деца на Бога? Ако беше "славяни - деца на бъдещата раса" тогава съм по-съгласен. Редактирано Юли 21, 2011 от Канел Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ян Добавено Юли 21, 2011 Доклад Share Добавено Юли 21, 2011 .................... Айде още един емоционално неуравновесен "пророк". Подценяваш способностите на паметта ми. Теб те помня, беше изчезнал от тук, след като надроби каша, но се пречупи и пак се върна. Стоя, чака и дебна да хванеш старите си "врагове", за да им нанесеш удар в най-подходящия момент. Нещо много такива са започнали да се събират тук, преди не беше така. Много добре помня какво съм писал преди, и че разликата е огромна. Но нито твърдя, че тогава съм бил на по-добро ниво, нито че сега съм на по-добро. Това е просто моят път. Всеки минава през различни цикли в живота си. Играчките се сменят. Ние сме същите, но в течение на нашия живот играчките са се сменили с други. На 5 години сме играли с едни играчки, на 13 с други, на 18 с други, на 35 с други, на 50 ще играем отново с други. Това е животът-игра. Осъзнавам, че употребих клише, но не мога да намеря по-подходяща дума. Ако си нещастен, ако ти се случват лоши неща, ако си в депресия-това е адът. Тук е на земята. Друг ад няма. Всичко е плашене и контрол. Преди бях във фаза идеалист. Търсех идеалният живот и идеалните отношения. Не че сега не търся идеалното общество-като структура и справедливост. И го намирам в по-добра степен в Германия, отколкото в моята родина... ----------------- Но сега се отърсих от бариерите, самоограниченията, от слепите вярвания. Сега влязох в реалния живот. И видях колко по-широк може да бъде светът и по-пълен животът! Не съм избягал, а използвах правото си на свободно придвижване в Европейския съюз, което ни е дадено. Когато Бог е създавал света и континентите-България не е съществувала. Човешкият ум я е разделил на парчета, на които е лепнал етикети. И после всички са се вживяли в този театър, което ги е ограничило. Да се държи сметка на някого защо е заминал някъде, проявил е смелост, да се хвърли в неизвестността, научил е чужд език...всъщност необходими са доста неща-смелост и умение, за да излезеш. По-лесно е да останеш... Привет на реалистите! Виж само къде съм поставил разграничителната черта. Ми добре дошъл в реалния живот тогава! Именно, именно, за това говорих и добре си го казал (под чертата) .... СЕГА си влезнал. Това ще е добре да го запомниш, защото самият вход не е още същината на нещата. За мене реалният вход и без илюзии беше през 1994 година. Ти тогава къде беше Реалисте??? Сега вече пишеш по-реално, има още да се желае относно искренността ти, но карай да върви. От личните ти нападки не се обиждам, защото са много елементарни. Може би си прав -- сигурно по-лесно е да останеш със семейството си, вместо да го оставиш на хиените и да посрещаш набезите им, а не да отида на готово в една развита демокрация, без да съм допринесъл с нищо за изграждането й . Но в никакъв случай не атакувам беззащитен. Един самец без ангажименти към семейство и деца не е никак беззащитен, по-скоро безотговорен самолюбец, тръгнал да дава акъл без да е живял в Реалноста. Имам една слабост - винаги играя по едни невидими, но постоянни във времето и пространството правила. Това най-вероятно ме прави доста скучен противник за който ги знае, но едва ли съм придвидим. Определено не си ми враг, нито пък си ми бил някога. Това, че ме чувстваш така, говори само лошо за тебе. Иначе и двамата търсим едно и също нещо - идеалните отношения. Въпросът е кой къде и как ги търси? Другият много съществен момент е, каква цена е готов да заплати всеки един от нас поотделно и заедно? Та като заговорих за цена, държа да ти кажа в Портала за Съзнателен Живот, че парите които ще спечелиш в Германия, само ще ти дадат по-добри условия за живот, но самият Живот (идеалните взаимоотношения) няма да ти дадат. Преди много години (около двадесет) и аз имах възможност да направя своя избор, дали да избягам на гурбет ...сам и без семейството и децата, които Бог ми е дал .....или да остана да растат децата ми пред очите ми. Ми ...да ... всеки прави своя избор според условията и разбиранията си. Пак да ти кажа, че ти завиждам - без ирония. И аз да бях сам и аз щях да избягам от това блато тук. Нямаме какво да делим с тебе, нямаме на физическият свят допирна точка. Но ако ти си имал някога, някъде, по някакъв повод си имал допирна точка с мене, без моето знание и съгласие ... имаш Карма. Сложи си го в чекмеджето на добрата си памет. Вероятно това те кара, да ме чувстваш като някаква заплаха? И ако пребориш страховете си , обади се. В мое лице ням да срещнеш враг - може би само някакъв словесен опонент и толкова. Виждам, вече говориш за Бог. Похвално за един бивш атеист! Това е предпоставка да изучиш невидимите и вечни правила за Живот. Сега нека подскажа мъничко един словесен похват: ...Казвай за в бъдеще може би така " аз не съм видял и усетил Ада и за това за мене го няма" Така ще бъдеш самопредпазен от нова евентуална промяна на реалностите около тебе, за които не си подозирал още и не си се докоснал до тях поради ....може би ... щедрост на съдбата ти. Щом имаш добра памет, не е добре да го запаметиш това някъде из "чекмеджетата" на добрата си памет. За пречупването .. не се знае, Божа работа е това. Той Бог си знае, аз не знам. И да знаеш много харесвам на германците, там онова нещо дето се търкаля на 4 колела, на капака отпред има трилъчна звезда и го произвеждат в Щутгарт. Мерак ми е да дойда лично да си го купя от официалният им магазин и със собствената си банкова сметка. Поздрави на германците и Максим ... Илен, Eлф и aiia 3 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Юли 21, 2011 Доклад Share Добавено Юли 21, 2011 За мене реалният вход и без илюзии беше през 1994 година. Ти тогава къде беше Реалисте??? Може би си прав -- сигурно по-лесно е да останеш със семейството си, вместо да го оставиш на хиените и да посрещаш набезите им, а не да отида на готово в една развита демокрация, без да съм допринесъл с нищо за изграждането й . Един самец без ангажименти към семейство и деца не е никак беззащитен, по-скоро безотговорен самолюбец, тръгнал да дава акъл без да е живял в Реалноста. Иначе и двамата търсим едно и също нещо - идеалните отношения. Въпросът е кой къде и как ги търси? Другият много съществен момент е, каква цена е готов да заплати всеки един от нас поотделно и заедно? Та като заговорих за цена, държа да ти кажа в Портала за Съзнателен Живот, че парите които ще спечелиш в Германия, само ще ти дадат по-добри условия за живот, но самият Живот (идеалните взаимоотношения) няма да ти дадат. Преди много години (около двадесет) и аз имах възможност да направя своя избор, дали да избягам на гурбет ...сам и без семейството и децата, които Бог ми е дал .....или да остана да растат децата ми пред очите ми. Ми ...да ... всеки прави своя избор според условията и разбиранията си. Пак да ти кажа, че ти завиждам - без ирония. И аз да бях сам и аз щях да избягам от това блато тук. Нямаме какво да делим с тебе, нямаме на физическият свят допирна точка. Но ако ти си имал някога, някъде, по някакъв повод си имал допирна точка с мене, без моето знание и съгласие ... имаш Карма. Сложи си го в чекмеджето на добрата си памет. Вероятно това те кара, да ме чувстваш като някаква заплаха? И ако пребориш страховете си , обади се. В мое лице ням да срещнеш враг - може би само някакъв словесен опонент и толкова. Виждам, вече говориш за Бог. Похвално за един бивш атеист! Това е предпоставка да изучиш невидимите и вечни правила за Живот. Сега нека подскажа мъничко един словесен похват: ...Казвай за в бъдеще може би така " аз не съм видял и усетил Ада и за това за мене го няма" Така ще бъдеш самопредпазен от нова евентуална промяна на реалностите около тебе, за които не си подозирал още и не си се докоснал до тях поради ....може би ... щедрост на съдбата ти. Щом имаш добра памет, не е добре да го запаметиш това някъде из "чекмеджетата" на добрата си памет. За пречупването .. не се знае, Божа работа е това. Той Бог си знае, аз не знам. И да знаеш много харесвам на германците, там онова нещо дето се търкаля на 4 колела, на капака отпред има трилъчна звезда и го произвеждат в Щутгарт. Мерак ми е да дойда лично да си го купя от официалният им магазин и със собствената си банкова сметка. Поздрави на германците и Максим ... Първо през 1994 г. бях все още тийнейджър. Какви възможности имах тогава и за какво? Да, можеш да останеш при семейството си /като удобно оправдание/, но можеш и да заминеш със семейството си, а не сам...! Семейството не е оправдание. Можеш и да поставиш основите на семейство навън... А аз поставих основите на семейство в Германия...друг път е по-добре да се изказваш по-потготвен... Нямам нищо общо със самец. Не съм там заради парите, а заради по-идеалните отношения. Защото там ги намирам в много по-добра степен, отколкото това беше в България. Съжалявам, че трябва да се повтарям, но явно не всеки разбира от раз. Не, не съм имал допирна точка с теб, просто имам добра памет И не, никого не виждам като заплаха, виждам само хора, които искат да възпитават другите, и да им дават акъл, без да имат изобщо допирни точки с тях... Това, че съм атеист са твои думи и странно откъде толкова добре започна да ме познаваш, че вече започна и да определяш състоянието ми на вяра или безверие? А по-нататък се опитваш дори да ми вкараш цели изречения...Отпусни се, животът не е толкова сериозен, бъди себе си, просто човек. Не се възприемай толкова насериозно. Висшето Съзнание си знае работата, всяко нещо е на своето място. А мнозина си мислят, че светът се крепи на тях или техните молитви. Успех! Латина и Ирина - Horus - Чебурашка 2 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Виктор Добавено Юли 21, 2011 Доклад Share Добавено Юли 21, 2011 Ей ... всички сте много сладички!!! Ето един виц за прохлада в топлото време: На изсечен в скалите тесен път - от едната страна скали, от другата пропаст, бавно се провира каруца с двама селяни, натоварена като двуетажна къща със сено. На място с по-нисък таван единия от селяните рекъл: - Жъупре! Другият го успокоил: - Уй, жъупре! Наблизо група френски туристи чули разговора, коментират: - Брейй, тукашните селяни си говорят на френски... Eлф, Донка и Илен 3 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Юли 21, 2011 Доклад Share Добавено Юли 21, 2011 ...Като направя една погрешка, казвам: Аз трябва да поправя погрешката си – нищо повече. На тебе, като човек, не ти подхожда да грешиш. Ти ще изправиш погрешката си сам – никой не ти е крив. Аз съм крив за погрешката си и трябва сам да я изправя. Какво правят някои? Някой направи една погрешка и туря веднага лъжата, като започва да се извинява, че условията били такива, че възможност нямал, че наследил такива черти от баща си, от майка си и т.н. Това са измислици и лъжи. Кажеш нещо, стой на думата си – нищо повече. Обещаеш ли нещо, изпълни обещанието си. Ако обещаеш да направиш днес една визита, направи я точно навреме. Една визита е достатъчно, не трябват повече... Днес всички сте във война. Едни сте във война със себе си, други – във война с ближните си, а трети – във война с Бога. Вие воювате на три фронта. Мислите ли след това, че няма да има контрибуция? Ще има. Ако се съгласите да се примирите, няма да има война, няма да има и контрибуция. Ако не се примирите, ще има война, ще има и контрибуция. Войната трябва да престане. Ние искаме да завладеем Земята, да станем нейни господари, че и Господ да ни се подчини. Тази е амбицията на съвременните хора. Хубава е тази идея. За да стане това, ние трябва да направим една вселена, както Бог е направил, и тогава да Го повикаме да живее в нея. Без да могат да направят това нещо, хората, тия малки същества като комари, искат да заповядват. Каквото кажат, да стане. Те ще разправят за своите далнобойни оръжия.... Сега аз няма да ви казвам да вярвате, ни да не вярвате, но казвам: Впрегнете сърцето си на любовна работа, впрегнете ума си на разумна работа и впрегнете волята си на истинска работа. Човек трябва изцяло да се впрегне на работа. Сега вие очаквате да дойде Христос на Земята. Отде ще дойде Христос, отгоре или отдолу? Отвътре ще дойде Христос. Трите измерения, които имаме, това са предпоставки. Един център представя само една възможност. Точката, значи, е една възможност. За да се прояви, точката трябва да тръгне по пътя на линията. И правата линия е една възможност. Като се подвижи, и тя образува плоскост; плоскостта – друга възможност; и плоскостта като се подвижи, образува тялото. Като се запознаем с трите измерения, ние ще дойдем до закона на растенето. Докато не почне да расте в любовта, човек не може да познае какво нещо представя тя. Без растене любовта е непонятна. Любовта е извън трите измерения. Човек, който живее в трите измерения, няма понятие за любовта. Човек, който разбира само трите измерения, той е извън мъдростта, извън истината. За да разбере любовта, мъдростта и истината, той трябва да влезе в четвъртото измерение. Четвъртото измерение го наричат причинния свят, т.е. светът на любовта. Само в света на любовта човек може да види законите, които Бог е създал. Само там човек ще разбере, че има велико предназначение в света. Ти си дотолкова важен, доколкото влизаш в тази Божествена система... Ако имате вяра Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eлф Добавено Юли 21, 2011 Доклад Share Добавено Юли 21, 2011 Ей ... всички сте много сладички!!! Ето един виц за прохлада в топлото време: На изсечен в скалите тесен път - от едната страна скали, от другата пропаст, бавно се провира каруца с двама селяни, натоварена като двуетажна къща със сено. На място с по-нисък таван единия от селяните рекъл: - Жъупре! Другият го успокоил: - Уй, жъупре! Наблизо група френски туристи чули разговора, коментират: - Брейй, тукашните селяни си говорят на френски... Да, голяма алабалистика е тук . Виктор, радвам се да те срещна отново . Аз пък най- откровено си задавам едни въпроси по повод думите на Макс, за идеалните отношения. Питам се ако човек живее в Реалността той би ги носил на всякъде където се намира не би ги търсил отвън нали. Ако не ги е изработил в себе си дори при най- трудни и тежки условия като тези в България например то какво би могъл да търси отвън, само да получава ли!? Хм странно, ако човек живее в истинската реалност според мен би примирил противоречията и би сътворил от тях едно цяло и отношението на "не толкова напредналите" /според както се подразбира от отношението в писанията му/ не би го провокирало да постъпва по начина по който постъпва с тях, друго би било. Може би по- благо, по- мъдро, по- някак си над нещата, а не като махало което изпада от едната крайност в другата. Аз при цяяялото си несъвършенство , подчертавам т.е. като един обикновен редови потребител с всичките си кусури /ще му напомня, че бях Ла Горда, после Фют тук, за да се сети кой му пише, че едва ли от тази Реалност височайша може да се сети коя съм с този ник, но поради добрата си памет сега като му напоних ще му дам възможност да изсипе реалността си и към мен дръзнала с цялото си несъвършенство да му посочи приятелски това което вижда и усеща от страни/. Та спомням си /и аз така ще го карам по памет/ как преди много време Макс се прехласваше по родното си място- Шумен, как пускаше снимки, как с ентусиазъм ходеше на Рила и питаше - Кога ще е големият ден и т.н..., А сега какво?? Приказната Германия с приказните отношения с клипчетата от там та чак някъде споменаваше, че вече не му се връща и пак по спомен в една от безбройните теми тук сам се опровергаваше, че едно време видите ли бил говорил срещу чужбината пък се изказвал неподготвен пък сега друго мислел и чувствувал. Спомням си темите за рави Шри- Шри незнам кой пък сега в една от темите запитваше на Стан /с едно такова странно недоверчиво отношение което лъха и от други негови мнения, но нали го караме по памет та няма да му ги търся/който споделяше личен опит дали е опит или е от някой Учител. Спомням си какъв страховит спор имаше в една от темите за човешките отношения, за отношенията между мъжете и жените, любовта, секса и т.н... пък сега откровено споделя в "завидната" тема на онази жена за тези си състояния които преди подтискаше и отричаше така пламенно...Ян бил надробил каша, да, ама Ян си е Ян от как го помня тук си е все той пък наш Макс е като махало от една крайност в друга. Макс, наясно съм че казвайки ти го т.е. като ти го посочвам с единият пръст то останалите четири сочат към мен, но въпреки това съм решена да ти го кажа и го правя. Та Ян си е Ян Макс, а ти не надроби ли кашите когато застана срещу всички които обичаме рок музиката, рок баладите и не предизвика ли страшен фурор и наказания за някои от потребителите? Това сигурно не е каша...Е, Макс, всеки обича отделен стил музика и ти не можеш да откажеш хората да я слушат като им наложиш да харесват и обичат това което обичаш да слушаш ти. И на края, казваш тук на една от потребителките да се огледа в собственото си огледало, не знам по какъв повод ви е бил спора и не ме интересува, обаче един Реалист да говори на човек от позицията на "Ти си по- тежък случай от колкото си мислех. и "Дори не мога да се ядосам, само ми е смешно и жалко за теб..." Говорейки с такава надменност изпитвайки съжаление независимо кой и по какъв повод ти е казал нещо и точно какво ти е казал това директно те изхвърля зад борда на истинската реалност, онази с голямото и и голябото р, защото надменността и съжалението са несъвместими с нея. Както и да е но за това си мисля, че Ян е прав като казва, че половинчатата истина на е Истината, а пък аз ти казвам, че мятайки се от една крайност в друга не означава че си попаднал Реалността на Реалностите, ако беше така то щеше да лъха от теб и несъвършениците като мен щяха да го доловят и да те следват дори и да не искаш това от тях. Не знам дали dcveta трябва да се огледа като в огледало, но смятам, че ти много здраво се спъваш в решетките на своята криворазбрана свобода . п.п. Опитвам се да оправя нещата така, че част от поста ми да не е подчертан, но по някакви технически причини не успявам. Поздрави! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Емил от Льонеберя Добавено Юли 21, 2011 Доклад Share Добавено Юли 21, 2011 Без претенции да ви се правя на голяма работа, има едно нещо, с което българите могат да се поучат от околния свят, ако пожелаят: Когато човек изказва дадена своя позиция, твърдение, когато българите не са съгласни с него, вместо да казват, че те не споделят позицията, че позицията е частично грешна или тотално грешна, те започват да говорят как изказалият тази позиция е идиот, че той е тъп, че той е грозен, че децата му ще са грозни, и прочие. Получава се едно преливане от съждението, позицията - към самия човек. Да, той е изказал тази позиция, но той не може да се отъждестви с мнението ви по неговата позиция. Ако аз сега се срещна с един човек на улицата и той започне да ми говори за ползата от месото и за полезността на месото, аз трябва ли да му кажа - Ти си тъп. Не, това е неговото мнение. Той може да е тъп, а може и да е прекрасен човек. Може да е някой адепт, който ме изпробва, може да е някой велик учен, пред който се прекланя цял свят (хихи), а той да се прекланя пред месото (хихи). Аз не си позволявам като не се съгласявам с мнението на даден човек, да го нападам лично чрез лични нападки. Размисъл. Живеейки 4 години в една наистина славянска държава, ще споделя личното си мнение, че... бъдещето на славянството и мисията на славянството ... са за бъдещето. Вероятността Западна Европа да прегърне идеите на Бялото Братство ми се струва по-голяма, отколкото това да се случи в славянските държави. Отново лично мнение - Западните държави в много аспекти са приложили Учението директно в самия живот. Остава им съвсем малко. jul, Донка и Латина 3 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Юли 21, 2011 Доклад Share Добавено Юли 21, 2011 Ох адвокати много и всеки може да бъде такъв, а трябва ли? Търсенето на реалността е именно мятането по вълните на живота. Животът се състои от крайности-радост и нещастие, щастие и депресия, връх и долина. Всяко от тях се допълва с противоположното. Няма планина без долина. Ако всичко беше само планини, как щеше да се разбере какво е планината? Опитваш и от това, и от другото, вследствие на което се ражда знанието, на базата на личен опит, не на нещо друго, не на четене на книги, не на стоене вкъщи и на молене. Опитах от другото, тогава то беше вярно за мен, когато ми стана тясно, или пък аз станах недостоен за него /кой знае/, го оставих. Сега опитвам от противоположното, сега то е на мястото си. Но малцина са тези, които могат да оставят удобното и да започнат нещо напълно наново. Много хора се подвизават по духовни групи, не защото наистина са много духовни, а защото се страхуват да бъда сами, или защото се страхуват от смъртта, или просто заради групата. Не казвам че няма и от другите, искрено търсещите и опитали вече всичко от света. Аз бях в групи, за да търся отговори на въпроси, за да търся нещо реално. Докъдето намирах такъв хляб за този глад, оставах. Когато видях, че особена полза от това няма, е ясно какво ще се случи. Създават се вътрешни настроения, емоции, егрегори, но те сами по себе си не водят до израстване. Подписвам се с две ръце върху всичко, което съм писал преди години, колкото и да е било различно спрямо това сега. Не знам кой и какво се опитва да докаже с припомняне. Всеки следващ момент е чисто нов. Ние сме като лодка, която плува по течението на живота и всичко във всеки следващ момент е ново и свежо, а всичко в реката зад нас-то е било ново, актуално и свежо за съответния момент, но в момента е останало в миналото. Капсулирането е опит да задържиш миналото и да си забраниш нови опитности. А именно те носят знанието. Припомням думите на Ошо "Опитай всичко в света/живота, за да разбереш неговата безсмисленост и да се върнеш към духа. Но не и преди да си опитал от всички плодове на света!" Как ще разбереш какъв е вкусът на сладоледа ако не си го опитвал нито веднъж? Не можеш да кажеш "о това няма да го ям, то не е вкусно". На сляпа вяра вече не се доверявам. Търся и чета западна научна литература по духовни теми. За да се види аджеба дали изобщо във вярванията в нещо нематериално има някакъв смисъл, или са просто удобно състояние на ума...Това е пътя към реалността. Първо опитваш едно, после друго, минаваш през безусловна вяра, но при това наблюдаваш и осъзнаваш. Ако нямаш доказателства или се съмняваш в тях, продължаваш да търсиш, и тогава идваш при науката и логиката и търсиш там, изследваш. Умът може да манипулира много неща, той може да усеща това, в което му се иска да вярва и да го възприема за реално, автосугестия, плацебо и така нататък. Но всичко това си остава относително. Но когато инструментът покаже едно или друго-тогава съмнение няма. Та в едно такова немско научно списание, посветено на изследванията върху духовното-конкретно експеримент върху медитиращи е показал, по-точно уредите са засекли, че именно хората, които имат склонност към епилепсия преживяват картини и образи, а останалите нищо. Също приемът на определени вещества преди медитация, показва, че точно когато веществото достигне определен дял на мозъка, доброволецът вижда нещо по време на медитиране. Така че това че някой нещо вижда може да се предизвика и да се провери. Но заключението беше, че това се дължи винаги на някакви фактори, които нямат нищо общо с духовността или нивото и нямат нищо общо с реалността. Така че търсенето на реалността продължава и ми се струва, че се приближавам все повече към нея...колкото и горчива и разбиваща илюзии да се окаже тя. Но който желае цял живот да се успокоява с религиозни вярвания, нека го прави, и това има плюсове. И за това е доказано-че хората, които вярват-те са по малко стресирани и живеят малко по-дълго, отколкото атеистите. Но това не променя факта, че за след смъртта или за други светове няма доказателства...Вярата си остава автосугестия за собствено удобство, но нищо повече. Поне до доказване на противното. Ирина - Horus - Чебурашка 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eлф Добавено Юли 21, 2011 Доклад Share Добавено Юли 21, 2011 (edited) Не, не мисля че трябва. При все че понякога се налага по един или друг повод бих се радвала ако това наистина се промени. Ние не сме от днес участници във форума и всеки от нас носи спомени и стари белези от миналото, но можем да го променим и аз се радвам на стъпката ти Максим. Да си търсач е едно от най- вълнуващите неща на света. Радвам се за теб! Хубава вечер на всички! Редактирано Юли 21, 2011 от Eлф Максим 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Юли 21, 2011 Доклад Share Добавено Юли 21, 2011 Мдааа, тази тема както винаги е по-интересна от останалите Като се замисля, за мен точно това е много интересно (и полезно) - да виждам чрез този форум тук развитието на хората или хората в развитие Защото има и хора без развитие Което пък е още по-интересно. А бе все интерeсни работи Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts