Разговорки

[Ники_]

И аз не разбирам кой луд ме бие по главата.

Хем не вярвам, че е възможно подаряването на очи... Особено от такива с половин.

Привет и от мен, в любимата ми тема, която е най-актуална за времето сегашно...

Лафчета... спорове... избистреници... премерваници, съпоставяне... надпревара... борба... суета... бъбрене...кой е "по", "по", "най"... опити за себеутвърждание...

Прав си, друже... Тъжно е и жалко.

Преди време, Петър Станков може да подтвърди, в един храм на Кришна в Софията... там някъде в Овча-та Купел, бях поканен на събиране, което ме възхити и безкрайно много изненада с простотата, честноста, искреноста, скромноста и... абе просто нямам думи.

Беше много красиво!

Никога няма да забравя как едни други хората там си показваха и как си казваха, как другия е по-добре и по-напред от "аз", как едни други се повдигаха до колкото можеха естествено.

Никога няма да забравя как едно от момчетата (женен мъж с детенце, който беше там заедно със своите дете и съпруга) в един момент, когато дойде негов ред да се изкаже, каза (перефразирам):

"Тук все си говори за Любов, за доброта, за прошка, за истина, за духовност, но аз не ги намирам в себе си и всичко това много ми прилича на едно голямо себезалъгване.

Къде е Любовта? Защо си говорим празни приказки, които дефакто са само едни игри на думи? Аз не искам да правя така."

Само думи... Игра на думи.

Къде е Любовта, тишината, истината, добротата, прошката, разбирането... ?

Спомням си също, че тогава в този съкровен момент, в този душевен вопъл, се изказа и този, който водеше събирането (ако може да се каже, че въобще някой нещо е водил):

"Братко, аз незнам какво да ти отговоря, защото не съм просветен и съм същия бедняк, като теб, даже по-голям, а ти толкова много си постигнал в духовността, за което мога единствено да ти се възхищавам!"

Красота!

Редактирано Март 31, 2010 от Ники_

[Eлф]

[shining_star]

И аз не разбирам кой луд ме бие по главата.

Хем не вярвам, че е възможно подаряването на очи... Особено от такива с половин.

Привет и от мен, в любимата ми тема, която е най-актуална за времето сегашно...

Лафчета... спорове... избистреници... премерваници, съпоставяне... надпревара... борба... суета... бъбрене...кой е "по", "по", "най"... опити за себеутвърждание...

Прав си, друже... Тъжно е и жалко.

Преди време, Петър Станков може да подтвърди, в един храм на Кришна в Софията... там някъде в Овча-та Купел, бях поканен на събиране, което ме възхити и безкрайно много изненада с простотата, честноста, искреноста, скромноста и... абе просто нямам думи.

Беше много красиво!

Никога няма да забравя как едни други хората там си показваха и как си казваха, как другия е по-добре и по-напред от "аз", как едни други се повдигаха до колкото можеха естествено.

Никога няма да забравя как едно от момчетата (женен мъж с детенце, който беше там заедно със своите дете и съпруга) в един момент, когато дойде негов ред да се изкаже, каза (перефразирам):

"Тук все си говори за Любов, за доброта, за прошка, за истина, за духовност, но аз не ги намирам в себе си и всичко това много ми прилича на едно голямо себезалъгване.

Къде е Любовта? Защо си говорим празни приказки, които дефакто са само едни игри на думи? Аз не искам да правя така."

Само думи... Игра на думи.

Къде е Любовта, тишината, истината, добротата, прошката, разбирането... ?

Спомням си също, че тогава в този съкровен момент, в този душевен вопъл, се изказа и този, който водеше събирането (ако може да се каже, че въобще някой нещо е водил):

"Братко, аз незнам какво да ти отговоря, защото не съм просветен и съм същия бедняк, като теб, даже по-голям, а ти толкова много си постигнал в духовността, за което мога единствено да ти се възхищавам!"

Красота!

Къде са?! А ти какво, искаш някой отвън да ти ги достави на тепсия ли?

А за Харе Кришна, ходила съм там, и аз също дълбоко ги уважавам

[Ники_]

Къде са?! А ти какво, искаш някой отвън да ти ги достави на тепсия ли?

Според мен, няма друг начин, освен Някой да ги поднесе горните на "тепсия". Така или иначе и Любовта, и добротата, и смирението,и способността да разбираш "другия", да можеш да простиш на "другия", и пр. - това са все дарове от Бога.

Човек колкото и да се напъва, тези не могат да станат негово достояние. Прииждането на убавините си е въпрос на "време"... Когато на човек му "дойде времето".

Ако у некого са дошли, то си личи. А ний е добре да се запитаме сами себе си, дали същите ги има у назе.

То си има и отличителни белези:

1 Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти, или кимвал що дрънка.

2 И ако имам пророческа дарба, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.

3 И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползува.

4 Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее,

5 не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,

6 не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,

7 всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.

Така и аз, искам да не искам и "смърта за мен (да) е придобивка"...

Онзи пък, който се е счел за някой дето ги има тези... хами може да се подложи на тест - да провери има ли изменения в ДНК-то (мутации разни), станала ли е кръвта му синя.. старее ли, младее ли, дояжда ли му се... има ли нужди някякви (сексуални, материални..)/желания и пр.

Щото се сещам за множество примери от жития на мнозина святи люде, дето чудеса вършели, т.е. Светия Дух и Любовта вършели чудеса, чрез същите тези човеци.

И други тестове могат да се спретнат.

Редактирано Март 31, 2010 от Ники_

[Eлф]

Хайде почна се ... чупки, фльонги, запетайки, житията на светците йо-хо-хо и бутилка ром.Жива да си

shining_star ти знаеш ли колко е трудно това нещо, чистосърдечната вяра в Бога!? Ехехееееее, стой и гледай само... Аз отивам на работа. Започва път от моя праг... а като си помисля от къде тръгнахме... от един призив за молитва за едно кученце нещо което е напълно естествено, в реда на нещата, свещена привилегия и дълг дори за вярващите хора. Да се помолим заедно за едно бедно и нещастно същество. Хай хуртувайте си, някои трябва и да работят. Чао

[Станимир]

Къде са?! А ти какво, искаш някой отвън да ти ги достави на тепсия ли?

Според мен, няма друг начин, освен Някой да ги поднесе горните на "тепсия". Така или иначе и Любовта, и добротата, и смирението,и способността да разбираш "другия", да можеш да простиш на "другия", и пр. - това са все дарове от Бога.

А от дните на Иоана Кръстителя до сега небесното царство на сила се взема, и които се насилят го грабват. (Матей 11:12)

[Ники_]

А от дните на Иоана Кръстителя до сега небесното царство на сила се взема, и които се насилят го грабват. (Матей 11:12)

Привет, Станимир!

Нямам нищо против това мнение, въпреки че Писанието свидетелства обратното. Има достатъчно стихаве, които могат да се пейстнат.

До колкото имам опит, само Господа е този, който може да спаси, който и да е.

Инак борбата и силата бива да бъдат отправени в посока към смирението. Да смиреш себе си, ако можеш, хей това е. Ама как човек сам себе си да смири?

Колко години вече опитваш да постигнеш? Постигна ли? Не. Тогава?

Борбата е в това да спреш да се бориш, да се оставиш, та да може Биг да те изправи, изпълни и да поправи кривините...

Няма по-трудно нещо от това да се смириш, да навлезеш в Покоя, в Шабат. Това е медитация. Без мисли. Пълен и абсолютен покой.

Как е възможен? С борба, едва ли. С прекратевяне на борбата, а това си е голяма борба от друга страна.

Да се отдадеш и предадеш.

Чрез Смирението се придобива победа. В Смирението липсва каквато и да е борба. Борбата е преди него.

И добре казва от Йоана Кръстителя - "до сега" - сиреч до времето на Иисуса Христа. После това Спасението е по милост (справка в Библията, който иска да прави).

Що е то "Благата вест"?

1 Солунци 5:9

Защото Бог ни е определил не на гняв, но да получим спасение чрез нашия Господ Исус Христос

2 Тимотей 2:10

Затова аз всичко издържам заради избраните, за да получат и те спасението, което е в Христа Исуса, заедно с вечна слава.

2 Тимотей 3:15

и че от детинство знаеш свещените писания, които могат да те направят мъдър за спасение чрез вяра в Христа Исуса.

Евреи 2:10

Защото беше уместно, щото Онзи, заради Когото е всичко, и чрез Когото е всичко, като привежда много синове в слава, да усъвършенствува чрез страдания начинателя на тяхното спасение.

Евреи 5:9

и като се усъвършенствува, стана причина за вечно спасение за всички, които Му са послушни,

Евреи 9:28

така и Христос, като биде принесен веднъж, за да понесе греховете на мнозина, ще се яви втори път, без да има работа с грях, за спасението на ония, които Го очакват.

Деяния 2:21

И всеки, който призове името Господно, ще се спаси".

Деяния 4:12

И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим.

Деяния 13:23

От неговото потомство Бог, според обещанието Си, въздигна на Израиля Спасител, Исуса

Деяния 15:11

Но вярваме, че ние ще се спасим чрез благодатта на Господа Исуса, също както и те.

Деяния 16:31

А те казаха: Повярвай в Господа, Исуса [Христа], и ще се спасиш, ти и домът ти.

Яков 1:21

Затова, като отхвърлите всяка нечистота и преливаща се злоба, приемайте с кротост всаденото слово, което може да спаси душите ви,

Яков 4:12

Само Един е законодател и съдия, Който може да спаси и да погуби; а ти кой си та съдиш ближния си?

Римляни 8:24

Защото с тая надежда ние се спасихме; а надежда, когато се вижда изпълнена, не е вече надежда; защото кой би се надявал за това, което вижда?

Римляни 10:9

Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите ще се спасиш.

Римляни 10:13

Защото "всеки, който призове Господното име, ще се спаси".

Римляни 11:26

И така целият Израил ще се спаси, както е писано: - "Избавител ще дойде от Сион; Той ще отвърне нечестията от Якова;

Филипяни 3:20

Защото нашето гражданство е на небесата, отгдето и очакваме Спасител, Господа Исуса Христа,

1 Тимотей 1:1

Павел апостол Исус Христов, по заповед на Бога, нашия Спасител, и на Христа Исуса, нашата надежда,

Изисква се единствено Вяра. Тя след себе си неминуемо води до Надежда, която пък, ако е крепка, ще дочака Любовта. Любовта е трансформиращата, но от какво да ни спаси!?

Вярата се вярва, чрез действие. "Вярвам" е дума, която има глаголна форма и показва определен вид действие.

"Ако ме любите ще пазите моите заповеди"

Кой може да опази Закона?

Аз-ът ли?

Ами, че азът винаги ежедневно ще се намери в някое престъпление, с което ще наруши Закона. Без Любов да има, Законът не може да бъде опазен, но това не значи, че не бива да се вярва, т.е. да се върши, според вярата. Не бива да се правят опити да се спазва Закона, въпреки провалите. Упорство трябва, пък макар да е обречено на провал.

Нека човек опитва и нека опитва, докато не се умори и не се отдаде на Бога. След отдаването, тогава ще дойде победата. Победата е след смирението, а то след борбата.

Ето тук е клипче от един филм за Шаолин. Въпросният "старец" прекарва часове в укротяване на себе си, в омиротворение (медитация), в Покой, където е възможно Бог да го преобрази и той виж какво прави:

http://www.youtube.c...h?v=C_zJM8UgDTQ

Почти е достигнал левитацията. Тялото така е олекнало от материализма, че още малко ще литне.

От тук може да бъде "свален" целият филм: http://zamunda.net/details.php?id=77334&hit=1

Редактирано Март 31, 2010 от Ники_

[shining_star]

Къде са?! А ти какво, искаш някой отвън да ти ги достави на тепсия ли?

Според мен, няма друг начин, освен Някой да ги поднесе горните на "тепсия". Така или иначе и Любовта, и добротата, и смирението,и способността да разбираш "другия", да можеш да простиш на "другия", и пр. - това са все дарове от Бога.

Човек колкото и да се напъва, тези не могат да станат негово достояние. Прииждането на убавините си е въпрос на "време"... Когато на човек му "дойде времето".

Ако у некого са дошли, то си личи. А ний е добре да се запитаме сами себе си, дали същите ги има у назе.

То си има и отличителни белези:

1 Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти, или кимвал що дрънка.

2 И ако имам пророческа дарба, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.

3 И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползува.

4 Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее,

5 не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,

6 не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,

7 всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.

Така и аз, искам да не искам и "смърта за мен (да) е придобивка"...

Онзи пък, който се е счел за някой дето ги има тези... хами може да се подложи на тест - да провери има ли изменения в ДНК-то (мутации разни), станала ли е кръвта му синя.. старее ли, младее ли, дояжда ли му се... има ли нужди някякви (сексуални, материални..)/желания и пр.

Щото се сещам за множество примери от жития на мнозина святи люде, дето чудеса вършели, т.е. Светия Дух и Любовта вършели чудеса, чрез същите тези човеци.

И други тестове могат да се спретнат.

Какво излиза, Ники: Че Някой отгоре "дава" тези неща на някои хора само, а на други - не, така ли? Но това е абсурдно. Значи примерно, Бог на тебе ти е дал любов и тн., а на мене не е дал. Примерно. Аз си мисля, че любовта и пр. неща, които съществуват в света. Витаят из въздуха, но не всеки и всякога може да ги възприеме. А за кришнарите, никой не им го е "дал" наготово. Те са работили в такава насока, и работят, затова са способни да възприемат и предават любов, а не защото просто така им е дошло. Нали си ходил там, видял си каква е атмосферата. Самия въздух е различен...само го сравни с тежката атмосфера, посред която ходиш всеки ден...

[Ники_]

Какво излиза, Ники: Че Някой отгоре "дава" тези неща на някои хора само, а на други - не, така ли? Но това е абсурдно. Значи примерно, Бог на тебе ти е дал любов и тн., а на мене не е дал. Примерно. Аз си мисля, че любовта и пр. неща, които съществуват в света. Витаят из въздуха, но не всеки и всякога може да ги възприеме. А за кришнарите, никой не им го е "дал" наготово. Те са работили в такава насока, и работят, затова са способни да възприемат и предават любов, а не защото просто така им е дошло. Нали си ходил там, видял си каква е атмосферата. Самия въздух е различен...само го сравни с тежката атмосфера, посред която ходиш всеки ден...

Привет!

Да, така излиза. За да съществува нещо, което "витае във въздуха" то е даденост от Някого. Съществува щото Творецът така е разпоредил - да го има.

Човек и да се спука да работи в тази посока, ако Шефа не разпореди, не ще се получи. Требва си времето да настъпи. А Еклисиаст е казал, че си има време за всичко.

Има и таквиз, които не са си мръднали и пръста, убийци са били и насилници, пък по Божията милост са получили. Такъв пример е и Савел, който бе наречен Павел и стана апостол. Въпрос на дълбока справедливост, която е наречена "Цикъл на Духовна Еволюция". Въпрос на узряване.

Нали знаеш, че не можеш да речеш на някоя планина - премести се от тук - там, и това да бъде?!? Ако Бог не рече, твоето няма да е.

Апостолът право го е казал: "Не аз, а Той"

А работата, за която пишеш, прилича на това да копаш и поливаш едно дърво, чиито плодове са още зелени и да чакаш те да станат зрели още същия ден.

Аджеба, идеята ти да се трудиш духовно, копнежа на душата ти и възможността да Го търсиш - не са ли всичките тези неща дадености пак от Него? Мислите ти, волята ти, желанията ти... силите ти, здравето ти, бистрият ти ум, способностите, възможността да разумяваш... и пр., всичко е дар от Бога, та дори и вярата ти, както и надеждата.

Можеш ли да посочиш кое не е от Него?

Точна така, не е абсурдно. Едни могат да го приемат, а други не. Защо? Кое пречи?

То си го има, то си е там/тук, но не и за тях. Дефакто за някои Любовта липсва, макар да е навред.

Кой прави възможно "аз" да получа, а "ти" да не, хей така хипотетично да се разгледат нещата?! Кой определя работата? "Ти"? Да не бъде!

Вземи например някой, у когато Любовта е нещо неусещано и му кажи, че всичко зависи от него и че на мига може да я има, защото тя е тук. Защо с този човек нещата няма да се получат (в 99% от случаите)?

За мен атмосферата не е тежка. И в Кришна Съзнание и в затвора - в корена на нещата е Той. Разделенията са на повърхността.

Колкото по-тежко - толкова ми е по-леко на душата.

Кое е пречка за да може човек да познае Любовта?

Редактирано Март 31, 2010 от Ники_

[shining_star]

Какво излиза, Ники: Че Някой отгоре "дава" тези неща на някои хора само, а на други - не, така ли? Но това е абсурдно. Значи примерно, Бог на тебе ти е дал любов и тн., а на мене не е дал. Примерно. Аз си мисля, че любовта и пр. неща, които съществуват в света. Витаят из въздуха, но не всеки и всякога може да ги възприеме. А за кришнарите, никой не им го е "дал" наготово. Те са работили в такава насока, и работят, затова са способни да възприемат и предават любов, а не защото просто така им е дошло. Нали си ходил там, видял си каква е атмосферата. Самия въздух е различен...само го сравни с тежката атмосфера, посред която ходиш всеки ден...

Привет!

Да, така излиза. За да съществува нещо, което "витае във въздуха" то е даденост от Някого. Съществува щото Творецът така е разпоредил - да го има.

Човек и да се спука да работи в тази посока, ако Шефа не разпореди, не ще се получи. Требва си времето да настъпи. А Еклисиаст е казал, че си има време за всичко.

Има и таквиз, които не са си мръднали и пръста, убийци са били и насилници, пък по Божията милост са получили. Такъв пример е и Савел, който бе наречен Павел и стана апостол. Въпрос на дълбока справедливост, която е наречена "Цикъл на Духовна Еволюция". Въпрос на узряване.

Нали знаеш, че не можеш да речеш на някоя планина - премести се от тук - там, и това да бъде?!? Ако Бог не рече, твоето няма да е.

Апостолът право го е казал: "Не аз, а Той"

А работата, за която пишеш, прилича на това да копаш и поливаш едно дърво, чиито плодове са още зелени и да чакаш те да станат зрели още същия ден.

Аджеба, идеята ти да се трудиш духовно, копнежа на душата ти и възможността да Го търсиш - не са ли всичките тези неща дадености пак от Него? Мислите ти, волята ти, желанията ти... силите ти, здравето ти, бистрият ти ум, способностите, възможността да разумяваш... и пр., всичко е дар от Бога, та дори и вярата ти, както и надеждата.

Можеш ли да посочиш кое не е от Него?

Точна така, не е абсурдно. Едни могат да го приемат, а други не. Защо? Кое пречи?

То си го има, то си е там/тук, но не и за тях. Дефакто за някои Любовта липсва, макар да е навред.

Кой прави възможно "аз" да получа, а "ти" да не, хей така хипотетично да се разгледат нещата?! Кой определя работата? "Ти"? Да не бъде!

Вземи например някой, у когато Любовта е нещо неусещано и му кажи, че всичко зависи от него и че на мига може да я има, защото тя е тук. Защо с този човек нещата няма да се получат (в 99% от случаите)?

За мен атмосферата не е тежка. И в Кришна Съзнание и в затвора - в корена на нещата е Той. Разделенията са на повърхността.

Колкото по-тежко - толкова ми е по-леко на душата.

Кое е пречка за да може човек да познае Любовта?

Добър въпрос. Кое е пречката човек да не може да познае любовта. Значи ако правилно те разбирам излиза, че човека не е дорасъл за нея. Нали не казваш, че Бог не иска да му я даде? Ето ти сам казваш "Цикъла на духовна еволюция". Цикъла за всеки човек е личен. Значи, едни хора са способни да приемат любов и да я предават на другите, а други не са. Но тука няма противоречие, и аз казвам същото. Само дето казах, че за да се развива духовно, човека трябва да работи в такава посока. Е, не е ли така?... Казваш за Павел, и друге убийци, че Бог дава на тях. Но ако не се развиваш деградираш, няма седене на едно място...да, всичко е дар от Бога, но спомни си притчата за талантите: какво ни казва Исус? Че трябва да разработваме капитала който ни е даден. А също и, че "Божието царство се взима със сила."

Казваш, че ти е леко, и че навсякъде е Бог - така е. Но на мен не ми е леко и, като съм ходила при кришнарите, всеки път ми правеше впечатление колко е различна там атмосферата. Нещо повече, там хората не ги познавах, но сякаш това беше без значение - не съществуваше разделение на познати и непознати... беше вълшебно, прекрасно. Едни от най-хубавите ми спомени са от там.

[Eлф]

Благодаря за отговора . Поздрави!

[Ники_]

Значи ако правилно те разбирам излиза, че човека не е дорасъл за нея. Нали не казваш, че Бог не иска да му я даде?

Бог дава навред, но на едни умовете и сърцата са заключени.

Ето ти сам казваш "Цикъла на духовна еволюция". Цикъла за всеки човек е личен. Значи, едни хора са способни да приемат любов и да я предават на другите, а други не са. Но тука няма противоречие, и аз казвам същото. Само дето казах, че за да се развива духовно, човека трябва да работи в такава посока. Е, не е ли така?... Казваш за Павел, и друге убийци, че Бог дава на тях. Но ако не се развиваш деградираш, няма седене на едно място...да, всичко е дар от Бога, но спомни си притчата за талантите: какво ни казва Исус? Че трябва да разработваме капитала който ни е даден. А също и, че "Божието царство се взима със сила."

Можеш да работиш, ако ти е дадено това. Тялото е изградено от "удове" и ако някой от тези "удове" е осакатял, ще работиш, ама друг път. Даденост.

За да си лозар, то трябва от някъде да научиш занаята, а това е даденост. Възможността да възприемаш, да си схватлив - това също е дар. Възможността да можеш да си позволиш да вървиш да учиш занаят, също е даденост. Желанието да учиш занаят също е от горе. Мисълтта за този занаят също е внос. Мозъка няма свои мисли.

После това трябва да си купиш инструменти, но пак, ако имаш пари за тях. Ако си чиракувал добре при някой майстор, то е възможно да онаследиш инструменти, дукян...

Но и до тук не е достатъчно. Трябва да имаш нива.

Ето всеки си има нива - тялото, но не всеки си има лоза и не всеки знае какво е да си лозар. Не всеки си има инструменти за лозето. Даже не всики знае, че има нива.

За да имаш лозе, трябва да си сял/садил. Но зърно/главници от где? Пак е даденост.

После това, лозето ти зависи не само от мотика (тя е даденост), но и от молитва. Ако ги има условията ще береш грозде, ако ли ги няма, ще береш... тръни.

Трябва си Слънце, дъжд, ветрец понякога... все дадености...

Какво човек може да стори?

И ето ти мислиш, че всичко зависи от теб и че трудът ти е от такова големо значение, а ти казвам, че има много примери такива, кат Савела, но това не значи, че човек требе да спре да се труди, но и да спре - пак е Път това. Застой липсва. Ще постои човек гладен, пък ще викне "неволята", а ако има голем късмет, може и сам Господ да го споходи и нахрани. Зависи от викането, а то - от душевния копнеж, той пък от чувствителността, тя пък от това че "скалата е станала мека земя" с "годините".

Какво можеш да свършиш, ако не ти е дадено да го свършиш?

Всичко, което се случва с човека е поради това, че такова му е времето. Даденост.

Ето и тук: http://www.beinsadou...ndpost&p=111472

Марк 12 глава

1 И почна да им говори с притчи: Един човек насади лозе, огради го с плет, изкопа лин и съгради кула, и даде го под наем на земеделците, и отиде в чужбина.

2 И във времето на плода изпрати един слуга до земеделците да прибере от земеделците от плода на лозето.

3 А те го хванаха, биха го, и го отпратиха празен.

4 Пак изпрати до тях друг слуга; и нему счупиха главата, и безсрамно го оскърбиха.

5 Изпрати и друг, когото убиха; и мнозина други, от които едни биха, а други убиха.

6 Още един имаше той, един възлюбен син; него изпрати последен до тях, като думаше: Ще почетат сина ми.

7 А тия земеделци рекоха помежду си: Тоя е наследникът; елате да го убием, и наследството ще бъде наше.

8 И тъй хванаха го и го убиха, и хвърлиха го вън от лозето.

9 Какво, прочее, ще стори стопанинът на лозето? Ще дойде и ще погуби тия земеделци, а лозето ще даде на други.

10 Не сте ли прочели нито това писание: - "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла,

11 От Господа е това. И чудно е в нашите очи"?

...

Лука 19:26

Казвам ви, че на всеки, който има, ще се даде; а от този, който, няма, от него ще се отнеме и това, което има.

...

Матей 20

1 Защото небесното царство прилича на стопанин, който излезе при зазоряване да наеме работници за лозето си.

2 И като се погоди с работниците по един пеняз на ден, прати ги на лозето си.

3 И като излезе около третия час, видя други, че стояха на пазара празни;

4 и на тях рече: Идете и вие на лозето; и каквото е право ще ви дам. И те отидоха.

5 Пак, като излезе около шестия и около деветия час направи същото. 6 А, като излезе около единадесетия час, намери други че стоят, и каза им: Защо стоите тук цял ден празни?

7 Те му казаха: Защото никой не ни е условил. Каза им: Идете и вие на лозето, [и каквото е право ще получите].

8 Като се свечери, стопанинът на лозето каза на настойника си: Повикай работниците и плати им надницата, като почнеш от последните и следваш до първите.

9 И тъй, дойдоха условените около единадесетия час, и получиха по един пеняз.

10 А като дойдоха първите, мислеха си, че ще получат повече от един пеняз но и те получиха по един пеняз.

11 И като го получиха, зароптаха против стопанина, като казаха:

12 Тия последните иждивиха само един час; и пак си ги приравнил с нас, които понесохме теготата на деня и жегата.

13 А той в отговор рече на един от тях: Приятелю, не те онеправдавам. Не се ли погоди с мене за един пеняз?

14 Вземи си своето и иди си; моята воля е да дам на тоя последния както и на тебе.

15 Не ми ли е позволено да сторя със своето каквото искам? Или твоето око е завистливо, защото аз съм добър?

16 Така последните ще бъдат първи, а първите последни.

Редактирано Март 31, 2010 от Ники_

[shining_star]

Значи ако правилно те разбирам излиза, че човека не е дорасъл за нея. Нали не казваш, че Бог не иска да му я даде?

Бог дава навред, но на едни умовете и сърцата са заключени.

Ето ти сам казваш "Цикъла на духовна еволюция". Цикъла за всеки човек е личен. Значи, едни хора са способни да приемат любов и да я предават на другите, а други не са. Но тука няма противоречие, и аз казвам същото. Само дето казах, че за да се развива духовно, човека трябва да работи в такава посока. Е, не е ли така?... Казваш за Павел, и друге убийци, че Бог дава на тях. Но ако не се развиваш деградираш, няма седене на едно място...да, всичко е дар от Бога, но спомни си притчата за талантите: какво ни казва Исус? Че трябва да разработваме капитала който ни е даден. А също и, че "Божието царство се взима със сила."

Можеш да работиш, ако ти е дадено това. Тялото е изградено от "удове" и ако някой от тези "удове" е осакатял, ще работиш, ама друг път. Даденост.

За да си лозар, то трябва от някъде да научиш занаята, а това е даденост. Възможността да възприемаш, да си схватлив - това също е дар. Възможността да можеш да си позволиш да вървиш да учиш занаят, също е даденост. Желанието да учиш занаят също е от горе. Мисълтта за този занаят също е внос. Мозъка няма свои мисли.

После това трябва да си купиш инструменти, но пак, ако имаш пари за тях. Ако си чиракувал добре при някой майстор, то е възможно да онаследиш инструменти, дукян...

Но и до тук не е достатъчно. Трябва да имаш нива.

Ето всеки си има нива - тялото, но не всеки си има лоза и не всеки знае какво е да си лозар. Не всеки си има инструменти за лозето. Даже не всики знае, че има нива.

За да имаш лозе, трябва да си сял/садил. Но зърно/главници от где? Пак е даденост.

После това, лозето ти зависи не само от мотика (тя е даденост), но и от молитва. Ако ги има условията ще береш грозде, ако ли ги няма, ще береш... тръни.

Трябва си Слънце, дъжд, ветрец понякога... все дадености...

Какво човек може да стори?

И ето ти мислиш, че всичко зависи от теб и че трудът ти е от такова големо значение, а ти казвам, че има много примери такива, кат Савела, но това не значи, че човек требе да спре да се труди, но и да спре - пак е Път това. Застой липсва. Ще постои човек гладен, пък ще викне "неволята", а ако има голем късмет, може и сам Господ да го споходи и нахрани. Зависи от викането, а то - от душевния копнеж, той пък от чувствителността, тя пък от това че "скалата е станала мека земя" с "годините".

Какво можеш да свършиш, ако не ти е дадено да го свършиш?

Всичко, което се случва с човека е поради това, че такова му е времето. Даденост.

Ето и тук: http://www.beinsadou...ndpost&p=111472

Марк 12 глава

1 И почна да им говори с притчи: Един човек насади лозе, огради го с плет, изкопа лин и съгради кула, и даде го под наем на земеделците, и отиде в чужбина.

2 И във времето на плода изпрати един слуга до земеделците да прибере от земеделците от плода на лозето.

3 А те го хванаха, биха го, и го отпратиха празен.

4 Пак изпрати до тях друг слуга; и нему счупиха главата, и безсрамно го оскърбиха.

5 Изпрати и друг, когото убиха; и мнозина други, от които едни биха, а други убиха.

6 Още един имаше той, един възлюбен син; него изпрати последен до тях, като думаше: Ще почетат сина ми.

7 А тия земеделци рекоха помежду си: Тоя е наследникът; елате да го убием, и наследството ще бъде наше.

8 И тъй хванаха го и го убиха, и хвърлиха го вън от лозето.

9 Какво, прочее, ще стори стопанинът на лозето? Ще дойде и ще погуби тия земеделци, а лозето ще даде на други.

10 Не сте ли прочели нито това писание: - "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла,

11 От Господа е това. И чудно е в нашите очи"?

...

Лука 19:26

Казвам ви, че на всеки, който има, ще се даде; а от този, който, няма, от него ще се отнеме и това, което има.

...

Матей 20

1 Защото небесното царство прилича на стопанин, който излезе при зазоряване да наеме работници за лозето си.

2 И като се погоди с работниците по един пеняз на ден, прати ги на лозето си.

3 И като излезе около третия час, видя други, че стояха на пазара празни;

4 и на тях рече: Идете и вие на лозето; и каквото е право ще ви дам. И те отидоха.

5 Пак, като излезе около шестия и около деветия час направи същото. 6 А, като излезе около единадесетия час, намери други че стоят, и каза им: Защо стоите тук цял ден празни?

7 Те му казаха: Защото никой не ни е условил. Каза им: Идете и вие на лозето, [и каквото е право ще получите].

8 Като се свечери, стопанинът на лозето каза на настойника си: Повикай работниците и плати им надницата, като почнеш от последните и следваш до първите.

9 И тъй, дойдоха условените около единадесетия час, и получиха по един пеняз.

10 А като дойдоха първите, мислеха си, че ще получат повече от един пеняз но и те получиха по един пеняз.

11 И като го получиха, зароптаха против стопанина, като казаха:

12 Тия последните иждивиха само един час; и пак си ги приравнил с нас, които понесохме теготата на деня и жегата.

13 А той в отговор рече на един от тях: Приятелю, не те онеправдавам. Не се ли погоди с мене за един пеняз?

14 Вземи си своето и иди си; моята воля е да дам на тоя последния както и на тебе.

15 Не ми ли е позволено да сторя със своето каквото искам? Или твоето око е завистливо, защото аз съм добър?

16 Така последните ще бъдат първи, а първите последни.

Цитати има много. А за маслото в лампата, как казва Учителя П. Дънов, - "Знаете ли колко време трабва да работите, за да придобиете 1 грам от това масло." Бог е дал нивата, зърното, а труда е от нас. Е, ако някой може да получи и без да работи, браво на него. На мен живота ми е показал, че ако искам да жъна реколта, трябва да се потрудя за това. Ама че нивата и житото Господ ги е дал - ами естествено че ги е дал. Но а ко не правиш нищо, наистина ще получиш тръни.

[Ники_]

Цитати има много. А за маслото в лампата, как казва Учителя П. Дънов, - "Знаете ли колко време трабва да работите, за да придобиете 1 грам от това масло."

Бог е дал нивата, зърното, а труда е от нас. Е, ако някой може да получи и без да работи, браво на него. На мен живота ми е показал, че ако искам да жъна реколта, трябва да се потрудя за това. Ама че нивата и житото Господ ги е дал - ами естествено че ги е дал. Но а ко не правиш нищо, наистина ще получиш тръни.

Възможността да трудиш също е от Господа. Желанието за труда също е от Бога. Той го е внесъл в теб. Обстоятелства, които те довеждат до тук - пак са Божи сценарий.

С какво ще се трудиш, ако ти се отнеме копнежа, вярата, надеждата, ума, "РЪЦЕТЕ"?

Успехи и провали също са предопределени.

Ако не правиш нищо - ще получиш следствието от причините (делата).

Дори и тръни да получиш - пак е напредък. Застой липсва.

Тръните са дар. Бодят те, а болката те претворява. Страданието е благодат.

Следователно и да правиш и да не правиш благодатта ще дойде, но по-добре е да правиш, ако страданието за теб е болезнено.

В Дао и в Гита-та наричат верния път - да действаш без да действаш.

Един монах попитал Юе-шан:

— За какво мисли човек, докато седи във вглъбение?

— Мисли за немисленето — отвърнал Учителят.

— Как човек мисли за немисленето? — попитал монахът.

— Без да се замисля — казал Учителят.

ДЗЕН-МОНДО

...

Хората, които наричаш мислители, притежават многоколовозен ум, прекалено усложнени, в тях отделните коловози се преплитат един с друг. От всяка посока върви мощно движение, винаги е пиков час, дори през нощта. Когато си заспал умът ти продължава да работи. Работи по 24 часа без почивка, без да иска отпуск. Дори Бог се уморил на шестия ден и му се наложило да почива в неделя. Умът все работи - 70, 80 години.

Това е лудост. Без покой...

Може би сте виждали фотография на статуята на Роден "Мислителят". Тук, на Изток, ние се смеем на тази статуя... такова напрежение, такива страхове! "Мислителят" от Роден... - не можеш да не почувстваш напрежението в мрамора, такова то изкуството на Роден. Човек се пита как ли са мислили Аристотел, Ръсел, Фридрих Ничше. Нищо чудно няма, че Ницше е полудял. Такава, каквато е, статуята на Роден си е готова за лудницата; мислене, мислене, мислене...

На Изток много не се прехласваме по мислителите - тук на почит са не-мислещите. Дори когато мислят, правят го, за да се придвижат към не-мисленето. Използват мисълта като трамплин към без-мислието.

(из "Възгледът на Тантра" Ошо)

Най-прекия път е Любовта. Нейна дреха е страданието. Бог изпраща страдание на онези, които Люби.

Правенето е в неправенето. Победата е в поражението. Успехът е в провалът. Нарича се смирение, отдаване, съгласие, приемане. Да се предадеш!

Ницше : Камила - Лъв - Дете

Мнозина минават по този Път. Онези, които спят и страдат са още "камили". Пробудените вървят по път, който наподобява живота на лъва - от раждането да неговата смърт.

"Това го има във всяко учение, но това е само един път, а те са два общо.

До колко Ницше е успял в този път, това всеки може да прецени.

Да речем, че в света има много хора, коита со в позицията "камила", т.е. те мъкнат, влачат, бачкат, биват подтискани, самите те считат себе си за нещо недостойно, и за нещо, което не заслужава щастие, любов. Често такива хора попадат в самонаказването, поради чувство за вина, което е дълбоко вменено.

Да речем, че има и друг вид хора, които са в позиция "лъв". Те са хищници, нали така. Тка както в прайда, лъвът е тартор и егоист, особено, ако е мъжки. Надявам се Ницше да има в предвид мъжкия лъв, щото женския лъв - лъвицата е по-отракана, нищо че е черноработник (грижи се за прехраната, за лъвчетата и за утоляване на похотта и страстите на мъжкия лъв). Та да речем, че идеята има в предвид мъжкия лъв, в което лично съм убеден.

Какво прави този лъв през живота си? Ами той в началото е някой който трябва да си извоюва първото място в прайда. Мъжките лъвове, когато отраснат и стигнат възраст, в която застрашават баща си (стария лъв), биват изгонени от същия и се скитат из саваната, докато не възмъжеят достатъчно, та чрез битка и себеутвърждение да се устроят в някой друг прайд, за сметка на тамощния бабаит (стар, изнемощял лъв).

И така довчеращното лъвче се превръща в тоталитарист, в монарх, в цар. Въпросното царуване е изпълнено ежеминутно с битки, с които същия този лъв постоянно се себеутвърждава за сметка разбира се на "другите" и ако нещо е против волята му, то същото това нещо се запознава със зъбите на лъва, или с неговите нокти. Чисто нещата приключват със смърт.

Та същото прави и човека, който се е озовал в позицията "лъв".

Знаеш ли какво обаче? Ницше никъде не споменава какво се случва и как позицията "лъв" преминава в позицията "дете". А това е твърде интересно.

То е свързано с падение, със смирение, с губене на битката! Това е много важно да се разбере.

Какво се случва в прайда. Тъй като прайда е част от този свят на промени и изменения, в който нищо не е трайно, то идва времето, когато този ти ми лъв - с царската и тоталитарна власт, губи позицията си и отпада от лидерското място, поради старост, немощ, болест. Не негово място пристига нов млад лъв, който прогонва първия, така както прогонения прогони своя предшественик. И какво имаме? Отново себеутвръждение, което не може да не е свързано с нечие падение, страдание, отпадане, болка!

Тук, в това време, когато стария лъв е отпаднал и отхвърлен... когато не е вече лидер, а отново трябва да се бори за своето оцеляване, но вече без помоща на прайд, тук е голямата възможност същия този лъв да израсте.

Точно и аналогично се случва с човека. В подобни моменти е възможността някой да премине в позицията "дете".

Пъзицията "лъв" е твърде опасна. Тази позиция в Дао се нарича "дракон". Там имат термин "отровен дракон", т.е. такъв който трови живота на "другите", за да централизира себе си и да бъде номер едно, сиреч на върха.

Не се ли случва същото в света ни?

Колко "камили" има? Доста са. Колко лъвове има (лично ги наричам "вълци")? Доста са.

ЦитатДоста е на денят неговото му зло.

Голяма част от хората са се увълчили, в опит да издигнат себе си и то не поради друга примчина, а поради това, че не понасят да са в позицията "камила" (лично наричам тази позиция "куче"). Това са същите тези "лъвове", които ежеминутно си служат с нокти и зъби, за да покорят върха и да се задържат на него.

Това е нелепо, това е наивно! Твърде безрасъдно!

И така имаме един човек, който цял живот е бил в позицията "лъв". Умира в тази позиция, без да осъществи себе си на позицията "дете".

Да речем, че има превъплъщение (според мен няма и в това съм убеден).

Да речем, че има Закон, наречен "Карма", който се грижи за това всеки да си "сърба попарата, която е надробил", демек - всяко следствие да е поради някакви причина. Да речем, че този Закон е справедлив, на справедливостта му е дълбока, а не повърхностна и тя не обезателно е мигновенна. Понякога се "забавя" с години.

Та кога, според теб, един такъв "лъвски човек", едно такова "лъвче", ще си плати безчинствата, насилието, болката и страданието, които е предизвикал в "другите", дакато самото то се е движило в посока "нагоре"?"

следва продължение

Редактирано Март 31, 2010 от Ники_

[Ники_]

"Та да речем, че има човек, който цял живот го е раздавал "лъв" и да речем, че този човек не смогва да осъществи детето в себе си. Да речем, че същия умира, без да постигне "детето", та даже и да не се сети за туй нящо. Тук, ако приемем условно, че има превъплъщение, че има "Карма" и че тя, като Закон, е справедлива, то следва този ти ми "лъв" да си плати зора, нал тъй!?

Какво се случва, ако приемем условно че нещата се развият по този начин и ако допуснем всичко това за реално?

Ами преинкарнира се Духът (който му е кеф може да замени думата "Дух", с думата "Душа"), ражда се в ново тяло, обаче отново в позицията "камила", щото нали "Карма" е справедлив Закон, който според причината въздава следствието.

И какво се случва тогава? Ами същото - тази ти ми "камила" отново тегли теглото и успоредно с това роптае, протистира и недоволства срещу собствената си съдба, копнеейки живота и позицията на "лъв".

Тогава, ако някой друг я нахъса, то тази "камила" може да се превърне във въпросния "лъв" и твърде често се случва именно така. В повечето случаи този "лъв" продължава да бъде същия стра егоцзентрик, който да гледа към върха, тоест там където ще е абсолютен цар.

Докато съзнанието бе в позицията "камила", то освен че бе застрашено от всите "лъвове", е подложено и на терор от "другите" "камили", щото те също сакат да са "лъвове" и вървят в тази посока.

Га съзнанието се намери у позицията "лъв", то вече поне не е застрашено от "камили", нал тъй и може да ги трепа, ако случайно некоя от тях му се озъби!

Каква голема борба, а? Какви масови опити за себеутвърждение! Какъв кръговрат!

И кога, според теб, "камилата" ще поиска да си бъде "камила", че да си износи най-подир товара (съдбата), който и е отреден, поради предишните "лъвски" изживявания?

Та пътищата са два. Така е - единя път е посочен и от Ницше и от безброй други агенти, но този път отново минава през смирението. Защо и как? За да разбереш това, ще ти разкажа историята на един мой приятел, така както той я разказва метафорично.

Разправя същия (перефразирам):

"Въврях, вървя и се катерих към върха. По пътя имаше камъни, тръни, урви и зъбери. Имаше дъжд, пек... Ден и нощ се редуваха. Мраз и жега!

Много път извървях. По пътя се срещах и с други пътници. Някои от тях ми помагаха, а други ме препъваха. Някои споделяха своя залък с мен, докато други искаха да ме окрадат. Разбойници също имаше. Понягока водех битки. Сечех и бивах посичан. Рани имаше и кръв. Някои гноясваха, а други заздравяваха. Вървех много и стръмно ставаше. И студено! Въздухът бе малко. Едвам дишах. Нямах време за почивка! Исках да покоря върха, да се изкача най-горе! Ставаше все по-стръмно и опасно. Имаше срутвания, лавини. Имаше и трупове на неуспяли пътници. Все по-трудно се вървеше.

Почти стигнал до върха, аз вече не можех да ходя прав, а трябваше да лазя, да катеря. Понякога увисвах на някоя скала.

Накрая стигнах!

Бях на върха! Нямаше нищо над мен! Покорих всичко!

Виждах целият свят като на длан. Всичко ми бе ясно пред очите. Огледах се. Други нямаше. Бях сам. Нслаждавах се на своята победа. Това бе моят миг. Ах, колко дълго копнях за него!

Престоявах на върха и продължавах да се наслаждавам. Незнам колко време бе минало, докато не започнах да се замислям за всичко това.

Незнам колко време бе минало, докато не прозрях невзрачността, суетата! Бях сам. Бях уморен. Бях завършен. Нямаше ваче какво да постигам, но въпреки това не бях удовлетворен, не бях щастлив, а нямаше други върхове. Нямаше какво да покорявам. Тогава разбрах и усетих красотата на равнината, но гората, но реката и ромолящото поточе, на птиците и зверовете... на хората...

А бях сам. Други нямаше и друго нямаше, освен връх, небе и далечна гледка.

Прииска ми се вече да слизам. Опитах, опитах и пак опитвах, но бе стръмно и опасно. Не можех да сляза. Този връх бе прокълнат! Аххх! Път за надолу нямаше! Уплаших се, ужасих се! Какво да правя сега? Защо ми беше всичко това? Как да сляза? Неща да съм тук! Защо ми бе да се катеря? Нима съм си мислел, че тук е щастието? Тук, където съм сам? Тук където няма друг? Прокълнат връх!

Плачех и този плач премина във вой. Не можех да сляза, не можех! Толкова бе стръмно, че нямаше начин да оцелея. Смърта ми бе сигурна!

Тогава, в цялото си отчаяние и страх, треперещ, с пресъхнал глас и гладен, посивял и пребледнял, казах:

"Боже, ако те има, спаси ме! Смили се , Боже! Спаси ме!"

Тогава май чух глас: "Синко, отпусни се в моята прегръдка! Отдай себе си в рецете ми!"

Отдадох се... и полетях.

Не съм сигурен какво се случи по-нататък, но знам, че сега съм тук и ви разказвам това."

Та, между позицията "лъв" и позицията "дете" има нещо, което се нарича смирение. Лъвът не може да стане дете, докато е лъв. Лъвът трябва да спре да бъде!

Сам човек, каквото и да прави, каквито и върхове да покорява, не може да се ощастливи. Винаги, покрай всички върхове, покорени дори от най-големите, има пропасти.

Човек сам не може да постигне щастието, но може да постигне връх, от който връщане няма и коет пак да го застави да се отдаде, да се смири, да сведе гордата си глава, макар и "лълвска".

Та втория път, за който аз пиша, е директния, при който не търсиш върха, не търсиш да си номер едно, не търси катерене, покоряване... Това, за което пиша е директното отдаване и смирение. Не аз, а Той! Защо му е на човек да се качва на върха? Защо му е целият този труд?

Вкичко е суета. Суета на суетите!

Защо му на човек да бие път, след като възможноста е тук и сега?

Затова проповядвам - "камилата" да си понесе по камилски товара, отговорноста и да го износи с кеф и благодарност. Да не търси лъвската позиция, зщото до нея се стига само със зъби и нокти, а щом има такива, значи има и кръв, и болка, и страдание, които попадат ту при "теб", ту при "другия"/"мен".

"

Редактирано Март 31, 2010 от Ники_

[shining_star]

Цитати има много. А за маслото в лампата, как казва Учителя П. Дънов, - "Знаете ли колко време трабва да работите, за да придобиете 1 грам от това масло."

Бог е дал нивата, зърното, а труда е от нас. Е, ако някой може да получи и без да работи, браво на него. На мен живота ми е показал, че ако искам да жъна реколта, трябва да се потрудя за това. Ама че нивата и житото Господ ги е дал - ами естествено че ги е дал. Но а ко не правиш нищо, наистина ще получиш тръни.

Възможността да трудиш също е от Господа. Желанието за труда също е от Бога. Той го е внесъл в теб. Обстоятелства, които те довеждат до тук - пак са Божи сценарий.

С какво ще се трудиш, ако ти се отнеме копнежа, вярата, надеждата, ума, "РЪЦЕТЕ"?

Успехи и провали също са предопределени.

Ако не правиш нищо - ще получиш следствието от причините (делата).

Дори и тръни да получиш - пак е напредък. Застой липсва.

Тръните са дар. Бодят те, а болката те претворява. Страданието е благодат.

Следователно и да правиш и да не правиш благодатта ще дойде, но по-добре е да правиш, ако страданието за теб е болезнено.

В Дао и в Гита-та наричат верния път - да действаш без да действаш.

Един монах попитал Юе-шан:

— За какво мисли човек, докато седи във вглъбение?

— Мисли за немисленето — отвърнал Учителят.

— Как човек мисли за немисленето? — попитал монахът.

— Без да се замисля — казал Учителят.

ДЗЕН-МОНДО

...

Хората, които наричаш мислители, притежават многоколовозен ум, прекалено усложнени, в тях отделните коловози се преплитат един с друг. От всяка посока върви мощно движение, винаги е пиков час, дори през нощта. Когато си заспал умът ти продължава да работи. Работи по 24 часа без почивка, без да иска отпуск. Дори Бог се уморил на шестия ден и му се наложило да почива в неделя. Умът все работи - 70, 80 години.

Това е лудост. Без покой...

Може би сте виждали фотография на статуята на Роден "Мислителят". Тук, на Изток, ние се смеем на тази статуя... такова напрежение, такива страхове! "Мислителят" от Роден... - не можеш да не почувстваш напрежението в мрамора, такова то изкуството на Роден. Човек се пита как ли са мислили Аристотел, Ръсел, Фридрих Ничше. Нищо чудно няма, че Ницше е полудял. Такава, каквато е, статуята на Роден си е готова за лудницата; мислене, мислене, мислене...

На Изток много не се прехласваме по мислителите - тук на почит са не-мислещите. Дори когато мислят, правят го, за да се придвижат към не-мисленето. Използват мисълта като трамплин към без-мислието.

(из "Възгледът на Тантра" Ошо)

Най-прекия път е Любовта. Нейна дреха е страданието. Бог изпраща страдание на онези, които Люби.

Ники, сега вече разбирам донякъде това, което казваш. Одеве ми изглеждаше като някакъв фатализъм: Нищо не зависи от тебе, Бог прави всичко. Щото по книгите съм чела обратното: Бог не се бърка, сам си правиш всичко. Но сега, като го прочетох това и...

Остави ги дзеновете. Не може да не правиш нищо...тука на тая земя не е възможно. Но наистина мисля, че разбирам за какво говориш. Ще кажа любимата ми дзенска приказка:

Преди просветлението цепиш дърва, носиш вода. След просветлението - цепиш дърва, носиш вода.

Елфчо, не са изкукуригали наркомани. Аз отпреди ходих при тях, така като симпатизант... те са свестни, разумни и интелигентни хора, разговаряла съм с тях. А това дето се обличат като индийци, ядат такава храна, и пр. бутафория...е, спазват традицията. Но са много готини хора

[Ники_]

Ники, сега вече разбирам донякъде това, което казваш. Одеве ми изглеждаше като някакъв фатализъм: Нищо не зависи от тебе, Бог прави всичко. Щото по книгите съм чела обратното: Бог не се бърка, сам си правиш всичко. Но сега, като го прочетох това и...

Остави ги дзеновете. Не може да не правиш нищо...тука на тая земя не е възможно. Но наистина мисля, че разбирам за какво говориш.

Ако Любовта е Тук и Сега, ако Бог е Тук и Сега, какво има за правене и какво трябва да се прави, за да...

Нима именно правенето, труденето не ни отдалечава от Тук и Сега? Нима ако правим нещо, което да ни доближи да нашето евентуално бъдещо щастие, не излизаме от реалността и не попадаме в проекции за бъдното, в представите, във фантазиите?

Какво има да се прави?

Просветлени, не един или двама, са заявявали, че всичко вече е направено и че няма нищо за правене, въпреки това те правят, но тяхното правене е именно онова действие без да действат.

Всички бариери между Бог и човека са в ума. Кой ги е поставил там? Бог. Това е факт, но той не стига за да ощастливи, който и да е.

Същото баче стига, за да може някой да се перчми с това колко много знае, колко много е чел и пр.

Човек за да постигне трябва да се освободи... от себе си, а след като него вече го няма, кой тогава ще извършва действието?

Редактирано Март 31, 2010 от Ники_

[shining_star]

Ники, сега вече разбирам донякъде това, което казваш. Одеве ми изглеждаше като някакъв фатализъм: Нищо не зависи от тебе, Бог прави всичко. Щото по книгите съм чела обратното: Бог не се бърка, сам си правиш всичко. Но сега, като го прочетох това и...

Остави ги дзеновете. Не може да не правиш нищо...тука на тая земя не е възможно. Но наистина мисля, че разбирам за какво говориш.

Ако Любовта е Тук и Сега, ако Бог е Тук и Сега, какво има за правене и какво трябва да се прави, за да...

Нима именно правенето, труденето не ни отдалечава от Тук и Сега? Нима ако правим нещо, което да ни доближи да нашето евентуално бъдещо щастие, не излизаме от реалността и не попадаме в проекции за бъдното, в представите, във фантазиите?

Какво има да се прави?

Просветлени, не един или двама, са заявявали, че всичко вече е направено и че няма нищо за правене, въпреки това те правят, но тяхното правене е именно онова действие без да действат.

Всички бариери между Бог и човека са в ума. Кой ги е поставил там? Бог. Това е факт, но той не стига за да ощастливи, който и да е.

Същото баче стига, за да може някой да се перчми с това колко много знае, колко много е чел и пр.

Човек за да постигне трябва да се освободи... от себе си, а след като него вече го няма, кой тогава ще извършва действието?

Бог е поставил бариерите? Как така? Бог би ли искал ние да живеем без него?

[Ники_]

Бог е поставил бариерите? Как така? Бог би ли искал ние да живеем без него?

Че кой друг? Да не би дяволът? За кой работи дяволът? Какво разбираме като четем за Йов? Ако дяволът е функция на Бога? Ако дяволът е "лявата ръка" на Бога?

Това са дълбоки въпроси.

Вечността е Бог и Бог е Вечността. Всичкото и нищото, алфа и омега. Какво може да се прави цяла Вечност?

Бог е непроявен. В проявата Си Бог е Животът, Битието, Творението и Силите, Принципите, Законите и Фактите.

Нарича се Божествена игра. "Лила" му казват на изток.

Театър на Светлини и Сенки.

Съвършенството на Бога е невъзможно с едностранност. Затова Той е хем проявен, хем непроявен.

Ако е само Пустота/нищото, то е несъвършен, защото ще му липсва есенцията/нещото. Ако е само нещото/есенцията, то ще е несъвършен, защото ще липсва Покоят, Шабат, Нищото, Пустотата.

Бог е празен бял лист, и рисува себе си с цветни боички, в комбинация от 7 цвята.

Ако Бог бе отворил умът и сърцата на всички, щеше да изчезне есенцията, разнообразието, красотата. Животът е шарен. Животът е колело.

Ако всички бяха просветлени, колелото щеше да е невъзможно. Това са крайности. Играта в крайности е невъзможна.

Бог е най-добрия играч. Бог е самата забава.

Ние и Бог не сме нещо различно. Ние, "аз" и "ти" сме самият Бог.

Божията игра е именно в това - тези "индивидуалности" да познаят Себе Си. Игра на криеница. Като Се намери някой - това си е върховен кеф, а де би изчезнал кефа, ако липсваше играта, ако липсваше воалът, криеницата?

Жмичка.

А сега е твой ред да жмиш. Брой до 10.

Редактирано Март 31, 2010 от Ники_

[shining_star]

Бог е поставил бариерите? Как така? Бог би ли искал ние да живеем без него?

Че кой друг? Да не би дяволът? За кой работи дяволът? Какво разбираме като четем за Йов? Ако дяволът е функция на Бога? Ако дяволът е "лявата ръка" на Бога?

Това са дълбоки въпроси.

Вечността е Бог и Бог е Вечността. Всичкото и нищото, алфа и омега. Какво може да се прави цяла Вечност?

Бог е непроявен. В проявата Си Бог е Животът, Битието, Творението и Силите, Принципите, Законите и Фактите.

Нарича се Божествена игра. "Лила" му казват на изток.

Театър на Светлини и Сенки.

Съвършенството на Бога е невъзможно с едностранност. Затова Той е хем проявен, хем непроявен.

Ако е само Пустота/нищото, то е несъвършен, защото ще му липсва есенцията/нещото. Ако е само нещото/есенцията, то ще е несъвършен, защото ще липсва Покоят, Шабат, Нищото, Пустотата.

Бог е празен бял лист, и рисува себе си с цветни боички, в комбинация от 7 цвята.

Ако Бог бе отворил умът и сърцата на всички, щеше да изчезне есенцията, разнообразието, красотата. Животът е шарен. Животът е колело.

Ако всички бяха просветлени, колелото щеше да е невъзможно. Това са крайности. Играта в крайности е невъзможна.

Бог е най-добрия играч. Бог е самата забава.

Ние и Бог не сме нещо различно. Ние, "аз" и "ти" сме самият Бог.

Божията игра е именно в това - тези "индивидуалности" да познаят Себе Си. Игра на криеница. Като Се намери някой - това си е върховен кеф, а де би изчезнал кефа, ако липсваше играта, ако липсваше воалът, криеницата?

Жмичка.

А сега е твой ред да жмиш. Брой до 10.

Ники, нещо компа ми реже текстовете. "Защо му е на човека да се катери на върха?"Добре. Но как да "повярваш" и да се предадеш на бог когото не познаваш и за който нямаш представа? Не знам, трябва ли да му се вика "катерене" ако човека иска да прояви себе си и да живее с бога и във връзка с него?Казваш "за какво му е"...за да се отърве от мъката, предимно за това.Човека от историята, твоят приятел...той се изкачил на върха, и видял, че не е отишъл никъде. Ами Исус, Буда? Те как са станали това, което са? Или са си такива по рождение и по благодат... Но и Буда е "търсил" истината, и той е стоял много години в пещера, медитирал и т.н. Дали така нареченото му "просветление" му е дадено ей така от Бога, по благоволение?...За това да бъдеш тук и сега, изцяло съм съгласна.Но наистина си тук сега в положението в което си,заради миналото. Твоето минало е определило сегашното ти положение, а сегашното определя бъдещето. За това е цялото "осъзнаване" и пр. катерене, както му викаш, за да се научим съзнателно да си "определим" това което искаме - мир, любов, и пр.Двата пътя не си противоречат, и двата са верни.Бай дъ друм, какво мислиш за "закона за привличането?

[Ники_]

Ники, нещо компа ми реже текстовете. "Защо му е на човека да се катери на върха?"Добре. Но как да "повярваш" и да се предадеш на бог когото не познаваш и за който нямаш представа? Не знам, трябва ли да му се вика "катерене" ако човека иска да прояви себе си и да живее с бога и във връзка с него?Казваш "за какво му е"...за да се отърве от мъката, предимно за това.Човека от историята, твоят приятел...той се изкачил на върха, и видял, че не е отишъл никъде. Ами Исус, Буда? Те как са станали това, което са? Или са си такива по рождение и по благодат... Но и Буда е "търсил" истината, и той е стоял много години в пещера, медитирал и т.н. Дали така нареченото му "просветление" му е дадено ей така от Бога, по благоволение?...За това да бъдеш тук и сега, изцяло съм съгласна.Но наистина си тук сега в положението в което си,заради миналото. Твоето минало е определило сегашното ти положение, а сегашното определя бъдещето. За това е цялото "осъзнаване" и пр. катерене, както му викаш, за да се научим съзнателно да си "определим" това което искаме - мир, любов, и пр.Двата пътя не си противоречат, и двата са верни.Бай дъ друм, какво мислиш за "закона за привличането?

Привет!

Ами по принцип няма начин да не катери в 90% от случаите. Разказът бе метафоричен възглед за издигането на кундалини и Сидхите, които се придобиват. Познанието на Бог нараства с изкачването. Върхът е най-високо в Небето, а там Горе си нй-наясно с цялата картинка. Проблемът е, че успоредно с изкачването нараства и така нар. Супер Его.

То, ако човек познава Бога ще му е лесно да се отдаде. Трудно е да се отдадеш, когато не познаваш и не си сигурен. Това е подвиг, това е изпитание. Който го издържи и който е готов да изгуби всичко, дори и себе си - той получава Венецът на Живота.

Мнозина търсачи вървят и извървяват този път. Малцина са, които директно се отдават, без да катерят. Изкатерилите пак се отдават накрая, вервай ми.

Да, всичко е даденост. На такива като Буда, просто им е дошло времето. Предепределено е. Родил се е готов, даже при раждането е било предсказано за тези неща, че ще бъде цар. Не съм чувал да е медитирал в пещери, но защо пък не!? Минал е през мнго учители и през много практики. Накрая се е смирил, умиротворил и съгласил.

Бил е готов да умре и е седнал под дървото Бодхи. Казват, че бил там 14 дни. Седем дни преживявал множество проверки, изпитания... имало е борба, но той е останал непоклатим. Дори не мигнал. Нямал какво да губи. Тогава Мирът дошъл, на седмия ден. Това е Нирваната - Пълният Покой, когато всичко става тихо и "вътре" и "вън" (то няма разлика между двете). Следващите седем дни преживява Благодатта и Насладата.

Повечето хора са неспособни да се предадат и да се отдадат. Тях ги дърпа катеренето, въздигането и това е в реда на нещата.

Всичко по-горе в мненията си писах, за да се разбере основната практика, когато мистерията започне.

Всеки търси мир и любов, но по пътя на израстването човек може да стане опасен, горделив, щестлав, суров, "остър", да върши насилие...

Всеки може да направи ретроспекция на себе си и на пътя си.

Законът на/за привличането съществува за всички. Това си е гравитация е гравитационни полета. Магнетизмът не може да изчезне, но магнетизъм без елекричеството не може да произведе Светлина.

Мнозина са на Пътя и си мислят, че след като са чели знаят какво да правят и знаят как правилно да практикуват, но опитът ми е показал, че за мнозина има галяма опасност да попаднат в някоя психиатрична клиника.

Ако човек се отдаде, то Бог води човека и човек просто следва Бога.

Докато, ако човек върви към Бога има голяма опасност да се обърка по Пътя, щото не го е ходил друг път и му е неясен, независимо от това, че често същия се мисли за някой, който добре би се справил с посоките и ориентацията.

Редактирано Април 1, 2010 от Ники_

[shining_star]

Ники, нещо компа ми реже текстовете. "Защо му е на човека да се катери на върха?"Добре. Но как да "повярваш" и да се предадеш на бог когото не познаваш и за който нямаш представа? Не знам, трябва ли да му се вика "катерене" ако човека иска да прояви себе си и да живее с бога и във връзка с него?Казваш "за какво му е"...за да се отърве от мъката, предимно за това.Човека от историята, твоят приятел...той се изкачил на върха, и видял, че не е отишъл никъде. Ами Исус, Буда? Те как са станали това, което са? Или са си такива по рождение и по благодат... Но и Буда е "търсил" истината, и той е стоял много години в пещера, медитирал и т.н. Дали така нареченото му "просветление" му е дадено ей така от Бога, по благоволение?...За това да бъдеш тук и сега, изцяло съм съгласна.Но наистина си тук сега в положението в което си,заради миналото. Твоето минало е определило сегашното ти положение, а сегашното определя бъдещето. За това е цялото "осъзнаване" и пр. катерене, както му викаш, за да се научим съзнателно да си "определим" това което искаме - мир, любов, и пр.Двата пътя не си противоречат, и двата са верни.Бай дъ друм, какво мислиш за "закона за привличането?

Привет!

Ами по принцип няма начин да не катери в 90% от случаите. Разказът бе метафоричен възглед за издигането на кундалини и Сидхите, които се придобиват. Познанието на Бог нараства с изкачването. Върхът е най-високо в Небето, а там Горе си нй-наясно с цялата картинка. Проблемът е, че успоредно с изкачването нараства и така нар. Супер Его.

То, ако човек познава Бога ще му е лесно да се отдаде. Трудно е да се отдадеш, когато не познаваш и не си сигурен. Това е подвиг, това е изпитание. Който го издържи и който е готов да изгуби всичко, дори и себе си - той получава Венецът на Живота.

Мнозина търсачи вървят и извървяват този път. Малцина са, които директно се отдават, без да катерят. Изкатерилите пак се отдават накрая, вервай ми.

Да, всичко е даденост. На такива като Буда, просто им е дошло времето. Предепределено е. Родил се е готов, даже при раждането е било предсказано за тези неща, че ще бъде цар. Не съм чувал да е медитирал в пещери, но защо пък не!? Минал е през мнго учители и през много практики. Накрая се е смирил, умиротворил и съгласил.

Бил е готов да умре и е седнал под дървото Бодхи. Казват, че бил там 14 дни. Седем дни преживявал множество проверки, изпитания... имало е борба, но той е останал непоклатим. Дори не мигнал. Нямал какво да губи. Тогава Мирът дошъл, на седмия ден. Това е Нирваната - Пълният Покой, когато всичко става тихо и "вътре" и "вън" (то няма разлика между двете). Следващите седем дни преживява Благодатта и Насладата.

Повечето хора са неспособни да се предадат и да се отдадат. Тях ги дърпа катеренето, въздигането и това е в реда на нещата.

Всичко по-горе в мненията си писах, за да се разбере основната практика, когато мистерията започне.

Всеки търси мир и любов, но по пътя на израстването човек може да стане опасен, горделив, щестлав, суров, "остър", да върши насилие...

Всеки може да направи ретроспекция на себе си и на пътя си.

Законът на/за привличането съществува за всички. Това си е гравитация е гравитационни полета. Магнетизмът не може да изчезне, но магнетизъм без елекричеството не може да произведе Светлина.

Мнозина са на Пътя и си мислят, че след като са чели знаят какво да правят и знаят как правилно да практикуват, но опитът ми е показал, че за мнозина има галяма опасност да попаднат в някоя психиатрична клиника.

Ако човек се отдаде, то Бог води човека и човек просто следва Бога.

Докато, ако човек върви към Бога има голяма опасност да се обърка по Пътя, щото не го е ходил друг път и му е неясен, независимо от това, че често същия се мисли за някой, който добре би се справил с посоките и ориентацията.

Ники, цялото катерене е за това, че човека е прекъснал връзката си с Бога. А не изглежда да има много смисъл от такъв живот, в който нещата са разделени - аз съм тук, а бог е някъде там... Един вид казваш че не можеш да отидеш при Бога, ако той не дойде при тебе...е, аз съм по средата - тръгвам от към мойта страна, и бог като ми протегне ръка от неговата страна и, така ще се срещнем... А за това, че хората пропадат по духовния път...има и такива, но на мене той ми се вижда най-безопасен...За да води Бог човека, трябва човека да има съзнателна връзка с него. Нали за това са всичките религии, учители и учения... не че много нещо са постигнали, но пък без тях, щеше да е някакъв безумен ужас...А иначе като си откъснат от Бога, като нямаш никаква представа за него, как ще се отдадеш??Как, на кого? Колкото и да ти говорят че бог е в тебе, в мене, във всичко, в реката и в цветята, това на тебе нищо не ти говори. Т. е. на мене. Може би, като кришнарите: готвим ядене за Кришна. Ядеме за Кришна, спим за Кришна. Правим ритуали, киртани...(примерно).За мене въпроса се свежда до едно: осъзнаване. Добре е, че подхождаш с позитивизъм, и че знаеш пътя си. Аз все още се лутам Нали знаеш основния закон в будизма: не причинявай страдание. А за да го можеш това, свързано е с израстване

[Ники_]

Ники, цялото катерене е за това, че човека е прекъснал връзката си с Бога. А не изглежда да има много смисъл от такъв живот, в който нещата са разделени - аз съм тук, а бог е някъде там... Един вид казваш че не можеш да отидеш при Бога, ако той не дойде при тебе...е, аз съм по средата - тръгвам от към мойта страна, и бог като ми протегне ръка от неговата страна и, така ще се срещнем... А за това, че хората пропадат по духовния път...има и такива, но на мене той ми се вижда най-безопасен...За да води Бог човека, трябва човека да има съзнателна връзка с него. Нали за това са всичките религии, учители и учения... не че много нещо са постигнали, но пък без тях, щеше да е някакъв безумен ужас...А иначе като си откъснат от Бога, като нямаш никаква представа за него, как ще се отдадеш??Как, на кого? Колкото и да ти говорят че бог е в тебе, в мене, във всичко, в реката и в цветята, това на тебе нищо не ти говори. Т. е. на мене. Може би, като кришнарите: готвим ядене за Кришна. Ядеме за Кришна, спим за Кришна. Правим ритуали, киртани...(примерно).За мене въпроса се свежда до едно: осъзнаване. Добре е, че подхождаш с позитивизъм, и че знаеш пътя си. Аз все още се лутам Нали знаеш основния закон в будизма: не причинявай страдание. А за да го можеш това, свързано е с израстване

Самото ти е лутане е страдание. Самото лутане е неведение, а един човек, който е все още в неведението не може да не причини страдание.

Никой не може да прекъсне напълно връзката си с Бог. Даже въобще връзката не може да бъде прекъсната. Връзката може единствено да не се съзнава.

Ако някой не е извървял Пътя до край, как може да твърди, че той не е опасен в някои негови отсечки? До тук може да ти се вижда, че е така, че е безопасно, но в последствие не знаеш какво следва.

Може би е добре да се заслушаш в думите на някой, който предупреждава!?

Това, че не можеш да се отдадеш зарад това, че не Го познаваш... ами по същата логика щом не Го познаваш, как вървиш към Него!?Не познаваш нещо и незнаеш къде е то със сигурност, но вървиш кам него!?! Че то същото, като с отдаването.

Колкото за вървенето - кой към кого....

Ами това е много просто и го описах в предишните си мнения. Можеш да вървиш към Бога, само ако Той ти е дал воля, вяра и други качества. Следователно Бог тръгва към човека, подава му ръка и започва да го въздига, а човек само си мисли, че върви сам към Бога. Бог придърпва човек към себе си. Дори мислите в главата на човек са спуснати от Бога. Съзнанието е спуснато от Бога и бог разширява съзнанието.

Който си мисли, че върви сам към Бога се заблуждава жестоко. Бог е този, който притегля.

Ако под израстването визираш духовното израстване, което по своята същност е самото смирение, то тогава съм склонен да се съглася, че ненасилието и израстването са свързани.

Редактирано Април 1, 2010 от Ники_

[shining_star]

Ники, цялото катерене е за това, че човека е прекъснал връзката си с Бога. А не изглежда да има много смисъл от такъв живот, в който нещата са разделени - аз съм тук, а бог е някъде там... Един вид казваш че не можеш да отидеш при Бога, ако той не дойде при тебе...е, аз съм по средата - тръгвам от към мойта страна, и бог като ми протегне ръка от неговата страна и, така ще се срещнем... А за това, че хората пропадат по духовния път...има и такива, но на мене той ми се вижда най-безопасен...За да води Бог човека, трябва човека да има съзнателна връзка с него. Нали за това са всичките религии, учители и учения... не че много нещо са постигнали, но пък без тях, щеше да е някакъв безумен ужас...А иначе като си откъснат от Бога, като нямаш никаква представа за него, как ще се отдадеш??Как, на кого? Колкото и да ти говорят че бог е в тебе, в мене, във всичко, в реката и в цветята, това на тебе нищо не ти говори. Т. е. на мене. Може би, като кришнарите: готвим ядене за Кришна. Ядеме за Кришна, спим за Кришна. Правим ритуали, киртани...(примерно).За мене въпроса се свежда до едно: осъзнаване. Добре е, че подхождаш с позитивизъм, и че знаеш пътя си. Аз все още се лутам Нали знаеш основния закон в будизма: не причинявай страдание. А за да го можеш това, свързано е с израстване

Самото ти е лутане е страдание. Самото лутане е неведение, а един човек, който е все още в неведението не може да не причини страдание.

Никой не може да прекъсне напълно връзката си с Бог. Даже въобще връзката не може да бъде прекъсната. Връзката може единствено да не се съзнава.

Ако някой не е извървял Пътя до край, как може да твърди, че той не е опасен в някои негови отсечки? До тук може да ти се вижда, че е така, че е безопасно, но в последствие не знаеш какво следва.

Може би е добре да се заслушаш в думите на някой, който предупреждава!?

Това, че не можеш да се отдадеш зарад това, че не Го познаваш... ами по същата логика щом не Го познаваш, как вървиш към Него!?Не познаваш нещо и незнаеш къде е то със сигурност, но вървиш кам него!?! Че то същото, като с отдаването.

Колкото за вървенето - кой към кого....

Ами това е много просто и го описах в предишните си мнения. Можеш да вървиш към Бога, само ако Той ти е дал воля, вяра и други качества. Следователно Бог тръгва към човека, подава му ръка и започва да го въздига, а човек само си мисли, че върви сам към Бога. Бог придърпва човек към себе си. Дори мислите в главата на човек са спуснати от Бога. Съзнанието е спуснато от Бога и бог разширява съзнанието.

Който си мисли, че върви сам към Бога се заблуждава жестоко. Бог е този, който притегля.

Ако под израстването визираш духовното израстване, което по своята същност е самото смирение, то тогава съм склонен да се съглася, че ненасилието и израстването са свързани.

"Как вървиш към него?" Боже, въртиме се в кръг с този разговор. Ами то е като все едно че искаш да се обадиш на някой, на който не знаеш телефона. Знаеш, че има такъв човек (в случая, Бог), но не му знаеш номера, нито името, нито в кой град или държава живее...Ами как е с отдаването? Пак така. За това са измислени всичките техники, ритуали, в йога и т. н. А че не може без сила и воля, и пр. и че тези неща са от Бога - да, естествено че е така. Бог ни придърпва - да. До един момент не си се интересувал от Бог и от духовно развитие, но не си бил удовлетворен, не си бил щастлив. З а т о в а си се обърнал към духовното и това е момента в който си почнал да се развиваш. Преди това си деградирал - отдалечавал си се от бога. Всички улици водят към центъра.Спомни си за мъдреца, когото срещнали в една джамия и го попитали: Откога си станал мюсюлманин? Той отговорил: Тук в джамията съм мюсюлманин, в църквата аз съм християнин, когато съм сред индуисти съм индуист, а сред будистите съм будист. Дори и между атеистите съм атеист. Ако някой ми каже: има Бог, аз ще му отговоря: да. Ако ми каже: Няма бог, аз отново ще кажа: да. (ошо)

[Ники_]

"Как вървиш към него?" Боже, въртиме се в кръг с този разговор. Ами то е като все едно че искаш да се обадиш на някой, на който не знаеш телефона. Знаеш, че има такъв човек (в случая, Бог), но не му знаеш номера, нито името, нито в кой град или държава живее...Ами как е с отдаването? Пак така.

Именно. Това, че търсиш и вървиш към някого и нещо, без да знаеш със сигурност дали то е така, или иначе, е също толкова "странно", колкото и това да се отдадеш на същото нещо, без да го търсиш, а да го оставиш то да те намери.

И в двата случая е въпрос на вяра. Разликата е в това, че евентуално онова, което търсиш и към което се стремиш е по-мъдро от теб и е по-лесно то да те намери, ако се оставиш на неговите ръце - то да води, щото при първия случай, ако ти вървиш към същото, при положение, че не си наясно с пътя, може да попаднеш в "задънена улица". Ето защо считам втория метод - отдаването, за по-пряк и по-естествен.

Бог не желае ти да вървиш към Него, така както си мислиш, защото знае за твоята немощ, за твоята неспособност и несъвършенство. Бог желае да се отдадеш в ръцете Му и да изпълняваш Неговата Воля. Когато оставиш умствените си схеми и престави, Той ще те навести, защото ще демонстрираш послушание, което в Библията е познато като "синовство". Тогава чак подобното може да привлече подобно, във връзка със закона за привличането.

За това са измислени всичките техники, ритуали, в йога и т. н.

Ами именно за да те докарат до онзи връх, от който няма връщане, където трябва да умреш. Вехтата ти природа да си замине. Някой го наричат "смърт приживе". Описах ти го със случката с моя приятел и с анализа върху идеята "Камила" - "Лъв" - "Дете".

Практиката те води към смъртта на аза. Да преживееш, аджеба същността на смъртта. Много хора наричат "самадхи" смърт.

Сидхарта Гаутама умря под дървото Бодхи, за да се роди Буда. Всички практики и тарикатщини ще те доведат до онзи връх, около който има само пропасти. На този връх не остава друго, освен да се предадеш. Връх в раздуване на аза, защото само когато той е напълно раздут, само тогава може да се пръсне.

Буда практикувал при много учители и правил много практики. Накря всеки от учителите го препращал към друг учител, щото нямало повече на какво да научи своя ученик. Накая не останали учители, при които Буда да не е бил, но той така и не бил постигнал. Отчаян и обезверен от всичко, той изпаднал в лудост. Прич(ислил се към едни аскети, които направо тероризирали телата си, яс глад, я с жажда... били много крайни. С тях бил някакво време. Това обаче също не му донесло желаното. Отчаян от това нямало какво повече да стори и се предал под дървото Бодхи. Оставил се. Седнал и спрял да прави каквото и да е. И днес в Дзен Будизма се ползва таза практика. Нарича се "посто седим". В Дзен не се медитира, не се практикува концентрира. Всъщност се практикува, но ужким не се практикува, щото върху това има опасност да се развият отново умсвтвени схеми и концепции. В Дзен просто седят. Но как се седи просто? Да седиш и да не правиш нищо? Да не мислиш дори, щото и мисленето си е вид действие, макар и по-финно. Ето това е медитация, но се избяква думата и схемите за де се избяга от други неща, като анализирането, философията, щестлавието... супер егото.

Всички практики целят оттеглянето на аз-а. С_Мир_Е_Ние. Да Умреш, да станеш Покойник - Покой, Шаббат, Нирвана, Самадхи, Пустотата... краят на т.н. "вътрешен диалог"; край на мислите...

"Когато чашата е празна..." Новият мях, в който да се налее новото вино.

До един момент не си се интересувал от Бог и от духовно развитие, но не си бил удовлетворен, не си бил щастлив. З а т о в а си се обърнал към духовното и това е момента в който си почнал да се развиваш.

Не съм се обръщал в никаква посока. Сам човек не може да се обърне. Бог ме обърна към Себе Си и започна да ме притегля. Бог обръща всеки, когато му дайде времето. Обръщането към Бог е равно на обръщене към Себе Си. Ако обръщането е във възможностите на човек, то всеки би се обърнал твърде лесно, но не всеки може, защото не всеки има желанието за това, а желанието е даденост от Горе. Бог разпалва сърцето.

Преди това си деградирал - отдалечавал си се от бога. Всички улици водят към центъра.

Преди кое? Така съм се родил - неосъзнат. Не съм се отдалечавал никога от Бога. Просто не съм съзнавал връзката, та даже Единосъщността. Никой не може да се отдалечи от Бога, защото това е равносилно на това същия да се отдалечи от себе си. При положение, че всичко и всички са Бог, отдалечаването е невъзможно. Къде би могъл да се отдалечиш, след като друго няма?! Само Бог Е.

Разликата между постигналия и неосъзнатия е в това, че първият знае и познава Единосъщията, докато неосъзнатия човек се мисли за нещо отделно, за ин_диви_дуалност, за "аз".

Спомни си за мъдреца, когото срещнали в една джамия и го попитали: Откога си станал мюсюлманин? Той отговорил: Тук в джамията съм мюсюлманин, в църквата аз съм християнин, когато съм сред индуисти съм индуист, а сред будистите съм будист. Дори и между атеистите съм атеист.

Това го има в Библията, преди още да го каже, някой мъдрец в някоя джмия.

Казано е и от апостол Павел в послонието към Коринтяни, 9-та глава:

19 Защото, като съм свободен от всички, заробих себе си на всичките за да придобия по-многото.

20 И на Юдеите бидох като Юдеин, Юдеите да придобия: на тези които са под закон като подзаконен бидох, за да придобия тези които са под закон.

21 На тези които немат закон бидох като че немам закон, (не че съм без закон пред Бога, но подзаконен на Христа,) за да придобия тези които немат закон.

22 На немощните като немощен бидох за да придобия немощните. На всичките станах всичко да би всекак да спася неколцина.

23 И това го правя за евангелието, да бъда на него съучастник.

Със сигурност подобни думи и изкази съществуват и преди Павла, даже и преди Библията.

Ако някой ми каже: има Бог, аз ще му отговоря: да. Ако ми каже: Няма бог, аз отново ще кажа: да. (ошо)

Ошо перефразира думите от една история за Буда, при това сам Ошо посочва историята:

Три пътя към Бога

Една сутрин, когато Буда седял при учениците си, към тях се приближил един мъж.

- Има ли Бог? – попитал той.

- Да, има Бог - отговорил Буда.

След обяд се е появил друг мъж.

- Има ли Бог? попитал той.

- Не, няма Бог - бил е отговора на Буда.

Привечер, друг мъж попитал Буда за същото. Буда отговорил:

- Трябва да си отговориш на този въпрос сам.

- Учителю, та това е абсурд, -казал един от учениците. Как може да се дадат три различни отговора на един и същ въпрос?

Просветленият отговорил:

- Това са трима различни човека. Всеки човек стига до Бога по своя път: един с увереност, друг - с отричане, а трети - със съмнение.

Не е важно кой какво е казал. Всеки просветен познава Познанието по един и същ начин и във времето са писани и казвани неща еднакви, но с различни думи, понякога метофорично, понякога чрез действие се е говорило... Начини много.

Редактирано Април 2, 2010 от Ники_