Що е ерес?

[Guest бяса]

Еретична е оная мисъл, която не приема догмата. Така еретикът разрива ценността на позицията си.

Еретична е оная мисъл, която не схваща, не достига, духа на догмата. Така пък инициираният разпознава заблудата на еретика.

Според?

Неприсъщен ми е фанатикът.

Фанатикът, нужен ми е като кома.

Докато не видиш път и смисъл,

заблудата ще бъдеш Ти. Балона.

/кому е нужно това - шампионе по разбиране?/

Редактирано Февруари 13, 2008 от бяса

[Валентин Петров]

Научавам де що може. Ако пък искам да попитам нещо, липсата на отговори или евентуалните разминавания наричам мои недостатъци, върху които трябва да работя. Веднага или все полека. Сещам се, че колкото да се старая няма да се наредя до тях /кой знае/ и някак се успокоявам.

Изведнъж в главата ми се втурва глас: "-Ти мене уважаваш ли ме?" - и пак се чувствам като студент недонаучил, пред очилата на безмилостен професор

Редактирано Февруари 13, 2008 от Валентин Петров

[Станимир]

Еретична е оная мисъл, която не приема догмата. Така еретикът разрива ценността на позицията си.

Или я приема и преминава отвъд нея.

[Силвия СД]

Ерес е другото име на летежа.

Ерес е свободата.

[Mel]

Здравейте!

Еретизъм ~/= Идолопоклоничество

"Грях е всяко нещо, което те кара да забравиш за Бог." Парамаханса Йогананда

Когато някой е започнал да се кланя на идоли (коли, пари, жени, мъже, професия, социално положение...) е забравил за Бог. Този е еретик. За него идолите са повече от Бога.

Ако във всичко се вижда Бог еретизма (идолопоклоничеството) е невъзможно.

А Учителя/Учителите казва/т да потдържаме ума си бистър като кристял (буден), да не му позволяваме да "спинка" и да "сънува" "розови сънища" (да бъде заплетен в илюзионния свят).

Постоянно да държим мисълта за Бог в ума си и чувството за Него в сърцето си, но първо трябва ясно да знаем що е то Бог, а това вече е за друга тема.

Поздрави!

Да но не така е мислила Църквата.

За нея еретик е бил всеки ,който по някакъв начин мисли различно от християните и не изпълнява догмите наложени от християнството.

Затова е създадена и "Светата" Инквизиция-за борба с ересите.

Ерес е название, с което християнската църква характеризира религиозните учения, отклоняващи се от официалната догма.

....................................................

Инквизицията, по-известна у нас като Светата инквизиция (от лат. Inquisition, в превод „следствие“, „разследване“) е институция към Католическата църква.

"Галилео пред Римската инквизиция"

Първоначално, от началото на 11 век Инквизицията, като форма за борба с ересите се осъществява без намесата на Ватикана. Тя е въведена от папа Луций III в края 12 век по време на Епископския синод през 1184 г. като централизирана институция, независима от Епископските съдилища и подчинена директно на папата. Задачата ѝ е да разследва и същевременно да осъжда случаите на ерес. Според други източници, Инквизицията е учредена от папа Инокентий III през 1204 г., по време на походите срещу албигойците.

Правната процедура се базира на римското право, установено през 1 век. По-късно папа Григорий IX установява Трибунали на вярата в много европейски страни, които са имали за задача да разкриват, изнамират и осъждат еретиците (Inquisitio Haereticae Pravitatis). Папата предава делото на Инквизицията най-вече в ръцете на монасите от Ордена на доминиканците. Основателят на ордена — Доминик де Гусман, за своята преданост към папския престол и за борбата си с ереса е обявен за светец. Известни са и други фанатични последователи на Инквизицията, като Бернардо Гуи, който е всявал ужас като инквизитор в много държави на Европа.

Инквизицията е бил независим от цивилните съдилища съд, а инквизиторите са били назначавани от папата и са били отговорни единствено пред него. Съдопроизводството се водило тайно, като се използвали мъчения, обвинените са осъждани най-често на изгаряне на клада. Ето защо, думата „инквизиция“ в днешния свят е придобила значение на мъчение, а думата „трибунал“ — на обществен съд.

Редактирано Февруари 24, 2012 от Mel