20.11.2007 г. - Любовта е майката, Мъдростта е бащата...

[Ники_]

Мисъл за деня:

Сега семейството не съществува. Ще ме извините, че се произнасям така, но ето какъв е моят критерий. Под думата аз разбирам мястото, дето Любовта царува, дето Мъдростта учи хората, а Истината ги осветява. И тогава, според мене, Любовта е майката, Мъдростта е бащата, а Истината представя първия син или първата дъщеря на Бога. Всички, съединени в едно, съставят човека.

Дата: 20.11.2007, Вторник

Цвят: Червен

Планета: Марс

Песен: Ще се развеселя

Храна: коприва, червени чушки, домати, лук , чесън, хрян, бяла ряпа, репички; храни, които съдържат лютевина и желязо

За размисъл: "Любов без закон" - 31 януари 1943 г., утринно слово

[Ася_И]

Ники,

Благодаря за беседата!

И при най-малкото решение да вървиш по любовта, животът ти се изменя. И ако има добро в света, то е защото хората помислили за любовта. Само като помислят хората за любовта, тя изпраща своите благословения.

Без любов, и да искаш да живееш добре, не можеш. Не е позволено да живееш добре. С любовта е позволено да живееш добре. И ние си блъскаме главата, искаме това, което не е позволено. Искаме да примирим доброто със злото. Те са два метода различни. Те си работят. Те са на мястото. Те са създали света. Той е един съвсем отделен свят. Светът с добро и зло, това е един свят, дето трябва да живеят най-разумни същества, понеже в света на доброто и злото условията са много тежки. Няма условия по-тежки от това познаване на доброто и злото.

Идването на Христа е следното: любовта, която влиза в сърцата на хората. Всички да започнат да живеят по закона на любовта. Да са свободни, без закон да служат. И всеки, който служи, да му е приятно. Да му е приятно, като се учи и като свири, и като работи. Каквато работа в света да върши, да я върши с любов и да има радост в душата си, че я прави.

Там, дето има насилие, то е човешко учение. Там, дето няма никакво насилие, там е Божественото. Щом насилваш един човек, ти не постъпваш правилно. Защото чрез закона на насилието, което ние упражняваме, същевременно ние изнасилваме Божественото вътре в нас.

Бог ще изпрати Духа Си само когато дойде любовта в сърцето ви, тогава Духът ще слезе върху вас.

Любов без закон

[Приятел]

Годините, които настъпват, са години да служим на Бога без закон, по любов

Идването на Христа е следното: любовта, която влиза в сърцата на хората. Всички да започнат да живеят по закона на любовта. Да са свободни, без закон да служат. И всеки, който служи, да му е приятно. Да му е приятно, като се учи и като свири, и като работи. Каквато работа в света да върши, да я върши с любов и да има радост в душата си, че я прави.

И при най-малкото решение да вървиш по любовта, животът ти се изменя...

Та казвам, за бъдеще сейте вашите житни зърна върху почвата на любовта, а не върху почвата на безлюбието. В бъдеще сейте вашите житни зърна върху доброто си сърце, а не върху лошото си сърце. Колко е мъчно сега да посееш едно семе на любовта

Та казвам, новото в света седи само в няколко думи: служене на любовта.

И това е живот вечен, да позная Тебе, единаго истиннаго Бога, и Христа, Когото Ти си изпратил.

Бог ще изпрати Духа Си само когато дойде любовта в сърцето ви, тогава Духът ще слезе върху вас.

извор/че

БлагоСловен Бог наш!

[Ани]

Ники,

Много интересна мисъл за деня. За съжаление не можах да открия от къде е. Нито в нета, нито в беседите, които имам (тук ми беше малко трудно за подробна проверка).

Не разбрах все пак за семейството в обикновеният смисъл на думата ли става въпрос или има предвид човекът, като обединение на Любов, Мъдрост и Истина?

Благодаря и за беседата, която си предложил за размисъл.

Има връзка с мисълта. Акцентът май пада върху:

10. И като излязоха тия слуги по пътищата, събраха всички, колкото намериха - и лоши, и добри; и напълни се сватбеният дом с много сътрапезници.

11. Царят, като влезе да види насядалите, съгледа там едного, който не бе облечен в сватбарска премяна,

12. и каза му: приятелю, как влезе тук, като не си в сватбарска премяна? А той мълчеше.

13. Тогава царят рече на слугите: вържете му ръцете и нозете, вземете и го хвърлете във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби

Матея 22

Проблемът тук е какво се разбира под “сватбарски дрехи”

Обяснението според мен е:

Това е Божественото учение на любовта, възприето. То е сватбарската дреха. А пък що е без сватбарска дреха? Това е, когато човек е със собствено учение, а не с учението на любовта. В моя ум тази е правата идея. Всеки човек, който иска със своето разбиране за Бога да влезе, то е без сватбарска дреха. И той ще бъде изпъден навън.

Изходът е в преминаването от старозаветен към новозаветен човек:

Та първото нещо е: доброволно в себе си правете едно вътрешно различие какви са вашите подбуждения, дали по любов, или по закона на хората. Страхът ли е подбуждение, или любовта? Користолюбието ли е подбуждение, или любовта? Силата ли е подбуждение, или любовта? Сега това насила не може да стане. Щом е въпрос за Божественото учение, там никога няма насилие. Там, дето има насилие, то е човешко учение.

....

Тогава във вашия ум се поражда въпросът: „Кой е церът на това?“ Или преведено, как ще се реши тая задача? Ще приложиш любовта без закон. Ще приложиш в живота си и обичта без закон. Щом приложиш любовта със закон, ти си в стария порядък.

.....

Ти не можеш да бъдеш син на Бога, ако не си роден от Бога. Само родените от любовта са синове Божии. А пък ония, които не са родени от любовта, те не са синове Божии. Има два рода човеци. Родени от любовта, той е син Божи. А онези, които не са родени от любовта, живеят по знанието на доброто и злото. Това е сегашният порядък на нещата. И тогаз няма какво да се смущаваме.

.....

Бог ще изпрати Духа Си само когато дойде любовта в сърцето ви, тогава Духът ще слезе върху вас.

По отношение на «дрехите» има интересна мисъл в беседата Трите степени:

Казвате: „Какво ще остане от нас, като ни съблекат голи?“ Това да не ви смущава. Като се съблече гол, човек се освобождава от личното гледане на нещата. Няма по-велико нещо за човека, да се освободи от своите лични възгледи. Докато не започне да гледа широко на нещата, да обхване в мислите и в желанията си благото на всички хора, човек никога не може да стане жител на духовния свят. ...Сега, след като сте живели за своето лично благо, трябва да се облечете в нови дрехи, да влезете в първия етаж на духовния свят.

[Ники_]

Благодаря и за беседата, която си предложил за размисъл.

Има връзка с мисълта. Акцентът май пада върху:

10. И като излязоха тия слуги по пътищата, събраха всички, колкото намериха - и лоши, и добри; и напълни се сватбеният дом с много сътрапезници.

11. Царят, като влезе да види насядалите, съгледа там едного, който не бе облечен в сватбарска премяна,

12. и каза му: приятелю, как влезе тук, като не си в сватбарска премяна? А той мълчеше.

13. Тогава царят рече на слугите: вържете му ръцете и нозете, вземете и го хвърлете във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби

Матея 22

Проблемът тук е какво се разбира под “сватбарски дрехи”

Обяснението според мен е:

Това е Божественото учение на любовта, възприето. То е сватбарската дреха. А пък що е без сватбарска дреха? Това е, когато човек е със собствено учение, а не с учението на любовта.В моя ум тази е правата идея. Всеки човек, който иска със своето разбиране за Бога да влезе, то е без сватбарска дреха. И той ще бъде изпъден навън.

Изходът е в преминаването от старозаветен към новозаветен човек:

Здравейте!

Да, това е обяснението!

На вътрешно ниво, погледнато към микрокосмоса, вътре в човек, Царят е Вътрешното Слънце - Любовта и всяка клетка, която протестира против Нея и не желае да се поправи/трансформира, бива изгаряна в Огненото Езеро, когато настъпи Страшния Съд.

[Огнян Кулев]

За съжаление не можах да открия от къде е.

И доведи тука сиромасите, и клосните, и хромите, и слепите! // Най-голям в Царството небесно (НБ 36/37) – Сф, 1999.

[Ани]

Огняне,благодаря за линка!

[Станимир]

Мисъл за деня:

Сега семейството не съществува. Ще ме извините, че се произнасям така, но ето какъв е моят критерий. Под думата аз разбирам мястото, дето Любовта царува, дето Мъдростта учи хората, а Истината ги осветява. И тогава, според мене, Любовта е майката, Мъдростта е бащата, а Истината представя първия син или първата дъщеря на Бога. Всички, съединени в едно, съставят човека.

Та сега се образуват три ъгли A, B, C. A е бащата, B е майката, C е синът. Това са трите страни – то е бащата майката и синът. Твоят ум е бащата. Твоето сърдце е майката. Постъпките, това си ти, синът. Да постъпваш добре, значи синът да е роден, трябва да постъпва добре, то е закон. Трябва да мислиш. Като започнеш да мислиш, то е бащата; като започнеш да чувствуваш, това е майката, която дошла. Сега остава за тебе да направиш нещо. Волята като дойде, волята си ти. Мисълта дошла, чувството дошло, най-после ти ще ще проявиш своята воля – синът. Тогава майката и бащата са доволни, че си изпълнил тяхната воля. То е божествения живот. Бог ще влезе и Той ще се проявява в нашите мисли и чувства и тогава ние трябва да се проявим, да направим някаква постъпка. Каква е мярката? Постъпки всеки ден проявяваме. Тогава ти имаш синовни отношения към баща си и майка си.

Разумните движения - МОК 15.10.1937 г.

...Щастието иде по три пътя. По линията на бащата, по линията на майката и по линията на сина. Ти очакваш нещо в даден случай и трябва да знаеш от бащата ти ли иде или от майка ти, или от самия тебе. Ако иде от баща ти, чакай, то ще дойде навреме. Ако иде от майка ти, чакай, то ще дойде навреме, пък ако иде от тебе ще се стегнеш. Сега преведете. Идеята още не е ясна. Да допуснем, че имаш баща, майка и синът, ти си възрастен на 21 година. Бащата те праща с воловете на нивата, да изореш два декара земя. Ти изораваш нивата. Ще дойде майка ти, тя ще донесе житото. Бащата ще дойде ще вземе житото в крината, ще го посее, ще го завлачи. Узрее житото, бащата ще каже на сина: „Иди пожъни нивата“. Синът ще иде, ще го пожъне, ще го остави на нивата. Майката иде, събере го, превози го с колата на гумното. Дойде бащата, овършее го. То е закон. Не мислете, че ти ще изореш нивата, ще донесеш житото и ще го посееш. Ти ще извършиш една трета. Най-първо ти ще изореш нивата, майка ти ще донесе житото, баща ти ще го посее. Най-първо храната ще влезе в стомаха, и там ще премине през дробовете, ще влезе в главата ти. Ти ще знаеш: Синът, това е стомахът, майката, това са дробовете, бащата, това е главата. Сегашните хора обръщат внимание на стомаха. Но този стомах е една трета. Този стомах яде и каквото изяде ще работи. Яденето е работа на сина. Синът ще се научи да си отваря устата. Като свърши работата, ще дойде майката. Дишането започва. И тя като ходи да работи, ще дойде бащата отгоре – главата.

Вие не сте мислили така. То е една проста работа. С много големи философии се занимавате, които нямат никакво разрешение. Казва някой: „Защо ми е главата?“ – Баща имаш. – „Защо ми са дробовете“? – Това е майката. – „Ами синът?“ – Това си си ти. Тогава на майка си какво ще кажеш? Тогава след като се нахраниш, след като сдъвкаш храната със своята слюнка и стомахът и кажеш на майка си: „Мамо, я ми изпрати малко кръвчица“. Трябва да слезе кръв. Тя дава храната. После на баща си ще кажеш: „Я ми прати малко сила отгоре, чрез мозъка, чрез нервната система“. Значи, ще дойдат да работят с тебе. Значи и майката и бащата ще дойдат да работят в стомаха – майката чрез кръвта, бащата чрез енергията, а ти, синът – чрез мускулите, силата. Ти ще започнеш като физермоника. Стомахът е една физермоника. Тогава казваш: /Учителят пее тези думи/ „Колко е приятно, да се яде сладко, сладко, сладко“. – Това е песента на сина. Ето, в този триъгълник се крие един принцип, който може да донесе голямо благо и голямо страдание. Ти с този триъгълник, никога не можеш да се удавиш, всякога ще плаваш и ще ти бъде приятно. Преспокойно ще плаваш и няма да се удавиш. Пък, ако не знаеш как да манипулираш, ще се удавиш на общо основание. Или казано другояче: Животът е едно море, ако ти не знаеш как да си отваряш и как да си затваряш ръцете, ти може да се удавиш.

Пак там

[Слънчева]

Благодаря за тази мисъл, Ники!

Според мен това значи майката-женският принцип, бащата-мъжкият принцип и сина, или дъщерята е обединението им. Да съберем мъжът и жената, както и детето вътре в нас.

Да няма противопоставяне, а взаимодействие в самите нас. Но разбира се има и външно приложение. Отношенията между мъжа и жената в света да се примирят, променят...

Като започнеш да мислиш, то е бащата; като започнеш да чувствуваш, това е майката, която дошла. Сега остава за тебе да направиш нещо. Волята като дойде, волята си ти.

Синът, детето, това е Новото съзнание, Новият човек.

Идването на Христа е следното: любовта, която влиза в сърцата на хората. Всички да започнат да живеят по закона на любовта. Да са свободни, без закон да служат. И всеки, който служи, да му е приятно. Да му е приятно, като се учи и като свири, и като работи. Каквато работа в света да върши, да я върши с любов и да има радост в душата си, че я прави.

След това идват и Мъдростта и Истината

Редактирано Ноември 20, 2007 от xameleona

[Донка]

И аз благодаря и за мисълта, и за беседите.

Прието е някак да се смята, че любовта е сляпа, че когато човек има любов, не мисли, а мисли ли, значи това не е любов....

Затова и плодовете на такава любов са болни... Защото не е любов това, а пристрастеност...

А има ли мъдрост без любов? И дали това не е мъдруване...? И какви са плодовете на това мъдруване? Гордост и снизхождение вместо смирение и разбиране?

Та първото нещо е: доброволно в себе си правете едно вътрешно различие какви са вашите подбуждения, дали по любов, или по закона на хората. Страхът ли е подбуждение, или любовта? Користолюбието ли е подбуждение, или любовта? Страхът ли е подбуждение, или любовта? Силата ли е подбуждение, или любовта? Сега това насила не може да стане. Щом е въпрос за Божественото учение, там никога няма насилие. Там, дето има насилие, то е човешко учение. Там, дето няма никакво насилие, там е Божественото. Щом насилваш един човек, ти не постъпваш правилно. Защото чрез закона на насилието, което ние упражняваме, същевременно ние изнасилваме Божественото вътре в нас.

За да разберем какви са ни побужденията понякога доста надълбоко в себе си е нужно да се разровим. И смелост и смирение са нужни да приемем, че подбудата ни не винаги е била толкова благородна, колкото ние сме искали да бъде.