Изкуството да живееш

[Максим]

Отзив от участие в курс-тренинг за усъвършенстване

За 5 дни, в дните между 14 и 18 ноември 2007 г. 40 човека от цялата страна се събраха, за да бъдат заедно сред красивата природа на Старозагорските минерални бани. Събраха се, водени от импулса на сърцето в търсене на нещо повече за себе си, нещо по-градивно, нещо което да ги освободи от натрупаното напрежение на забързаното ежедневие, нещо което да им върне усмивките, нещо което да им даде нов смисъл и да ги стабилизира и укрепи по техния си път в живота. Поводът беше участие в курс, наречен „Изкуството да живееш-част 2”, огранизиран от едноименната школа, която има йогистки корени. Едни дойдоха за да научат нови техники за самоусъвършенстване, други за да получат отговори на въпроси, които ги измъчват отдавна; трети за да си починат; четвърти за да останат със себе си във вглъбяване; а други просто от любопитство. Но всички дойдоха с обща цел - да променят нещо в себе си към по-добро, да се почувстват по-щастливи. В началото не всичко тръгна по мед и масло. Някои, донесли със себе си натрупан емоционален багаж бяха недоволни от условията в хотела, минаваха им мисли да си тръгнат обратно. Постепенно преодоляха несгодите, пребориха се със себе си и останаха. Началото беше поставено с обща вечеря, последвана от запознаване на участниците и сатсанг с песни и информация за програмата на курса. На следващата сутрин започна същинската част на курса, със ставане по тъмно и с утринна практика от 7 сутринта, с асани и дишане. С всяка следваща сутрин изглеждащите сложни упражнения ставаха все по-лесни и по-приятни. Последва здравословна закуска и отново занятия, преговор на наученото от по-ниското ниво на курса, групови процеси, научаване на нови техники и нови знания (за мудрите, за енергийните центрове в нашето тяло...) , по-дълбоко вникване в природата на своя ум, качества и емоции. В 1 следобяд всички са поканени на вкусен обяд, последван от кратка разходка сред красивата природа на есента в планината и после отново занятия в следобедната сесия. По време на вечерния сатсанг всички влизаме в мълчание. От този момент почти до края на курса в продължение на няколко дни няма да говорим. Само тишина. Ако е наложително са разрешени жестове и писане на лист за изразяване на мисълта. Но без да се прекалява. Телефоните също са изключени, всички близки и познати са предупредени да не ни безпокоят в тези дни. Оставаме със себе си, в мълчание. Това е с цел натрупване на повече енергия, тъй като чрез говоренето ние пилеем много от ценната си енергия. За едни труден, дори трудно постижим, за други като мен лек и приятен процесът на мълчание започва. Срещат се само погледите в тези дни, в които любовта засиява все по-ярко. Усмивките стават все повече, покоят се разширява, умът се прояснява. Макар и всички заедно, всеки е насаме със себе си, покой и усамотение, за което е жадувал с години. Дните на тишина се съпровождат с цял цикъл ръководени медитации, със странното наименувание медитации „ Кух и празен”. Целта е да преживеем своята собствена форма, да осъзнаем своите емоции и усещания, да се докоснем до безграничното пространство, да изчистим слоя прах, който е покрил нашата сърцевина, нашата душа, нашият диамант. Всъщност всеки един притежава този диамант в сърцето си, просто са необходими само малко грижи и отговорност към себе си, за да засияе той с все по-силен блясък. Началото е трудно, неудобствата идват главно от трудното запазване на една и съща поза за медитация, някои се питат „какво правя тук, може би това не е за мен, може би тази техника не ми подхожда, а другите май преживяват блаженство...”. Целият този багаж от съмнения на ума. Но остават и продължаваме всички заедно, за да видим къде ще ни отведе това авантюристично пътешествие. Програмата на курса си върви, редят се дни на медитации, и вечери на веселие, песни на санскрит, въпроси задавани от нас и отговори от учителя на курса, и не на последно място прекрасни видеолекции със знание от нашия учител Шри Шри Рани Шанкар. Удивителен е начинът, по който той предава знанието-толкова прост и забавен и същевременно толкова истинен и дълбок. Тишината продължава. Умът се успокоява все повече и повече, мирът се вкоренява все по-дълбоко и по-дълбоко. Идва последният ден на курса, учителят казва „Вече можем да приключим мълчанието, нека всеки да каже една дума спонтанно, която му идва точно в този момент като първа след мълчанието, Тя ще има голям заряд и сила”. Аз казах „Лекота”. Друг каза „Любов”, трети каза „Блаженство”, четвърти каза „Супер!”, някой каза „Имам чувството, че не съм участвал в курс, просто защото се чувствам все едно съм у дома си” и т.н. Всеки беше осъзнал и изпитал благотворната сила на този и на останалите процеси, през които преминахме, вече бяхме станали като едно семейство. И затова когато учителят каза:” Нека сега всеки да поздрави останалите с прегръдка и с думите „Аз ти принадлежа” „ , всички го направихме искрено. Ние бяхме осъзнали, че наистина си принадлежим и в някакво дълбоко ниво на битието сме свързани в едно, не само ние, всички хора на тази планета! Имаше сълзи от благодарност. И то от хора, които първоначално недоволстваха и искаха да си тръгват. Те казаха „Добре, че останах, доволен съм от курса”. Никой не бързаше да си тръгва, тези дни в които споделяхме всичко ни бяха сближили, бяха отворили сърцата ни, бяха ни направили по-човечни. Учителят ни успокои „Курсът всъщност не свършва сега, той едва сега започва. От тук нататък приложете наученото в живота си, в света. Този курс е само една от първите крачки по дългия път на духовното усъвършенстване.” Бяхме решени да отнесем със себе си и да донесем в живота и на нашите приятели и близки това съкровеното, което засия в тези дни у нас. Всеки, получил съкровени отговори на своите въпроси, спечелил нови техники, зареден с повече енергия и ентусиазъм си тръгна щастлив по родните места с обещанието „Ще се видим отново!”. Сега светът изглежда по-красив, по-светъл, животът по-смислен и по-дълбок.

Снимки:

Началото на албума е от тази снимка и нататък до края:

http://www.snimka.bg/album.php?album_id=155436&photo=15

Видео:

[Валентин Петров]

:sorcerer:

[Теодора Андреева]

някой каза „Имам чувството, че не съм участвал в курс, просто защото се чувствам все едно съм у дома си”

Това е прекрасно усещане, да се усещаш уютно в духовната си къщичка сред духовно близки хора.

[Максим]

някой каза „Имам чувството, че не съм участвал в курс, просто защото се чувствам все едно съм у дома си”

Това е прекрасно усещане, да се усещаш уютно в духовната си къщичка сред духовно близки хора.

Така става с течение на курса. В началото имаше хора, които идват за пръв път, не с всички се познавах, те не знаеха какво ги очаква, бяха леко притеснени, но процесите са толкова прекрасни и добре замислени, че постепенно се отваряш и всички ставате близки, такъв интензивен обмен протича. Уж си насаме със себе си в тишина, а едновременно чувстваш всички като едно семейство. Наистина става много уютно. Вече 5-6 пъти съм ходил на такъв процес и всеки път става тази трансформация с отваряне на сърцето и чувство за принадлежност с всички. Имаше много смях, непринуденост, остроумни знания, просто това е клас! Изцяло вкусна вегетарианска храна си приготвяхме, по-точно имаше хора на сева, които се грижеха за това, а ние от курса наготово хапвахме Е, и ние помагахме по малко, и това е част от курса. Всеки път ми става леко тъжно, че курсът свършва и трябва да си отиваме. Както всяко нещо, което те е грабнало истински. Всеки ден от 7 до 22 ч. пълна програма.

[Максим]

В дните от 17 до 21 октомври в база Родопи в Старозагорските минерални бани се състоя поредният (трети за тази година) курс-тренинг на същата школа ИЖ. Участваха приятели от много части на България. И този път стана, направихме го това мероприятие.

Снимки от мероприятието:

http://www.yogimax.snimka.bg/album.php?alb...amp;pid=8464938

Видео показващо рядката сплав от дълбоко знание, духовни песни и весели земни забавни игри, този така харктерен микс за тази школа:

http://www.vbox7.com/play:3f0de9fd

http://www.vbox7.com/play:184b7e0c

http://www.vbox7.com/play:0b623b59 (целта на играта е да тичаш из залата и при назоваването на определено число да се групираш според броя, ако има нула в числото един трябва да легне на земята, а ако има 5 да клекне). Смисълът е в това да събудиш детската емоция в теб, да си припомниш онези моменти, в които безгрижно си играл, като напълно си се вживял в преживяването, което те е довело на 100% в настоящия момент.

Аудиозапис на отзиви на участниците в края на курса (по-добре се чува първото изказване): http://audio.neogen.bg/user/yogimax/dcrg3n...86o06ktwvjo8c2/

Инструктор на курса беше Сю Хиндъл от Англия.

[Максим]

В края на декември и началото на януари пребивавах в европейския ашрам на нашата йога-пътека Изкуството да живееш в планината Шварцвалд, в Бад Антогаст, Германия. Тук ви предлагам новогодишното послание на нашия учител Шри Шри Рави Шанкар за новата 2009 г., което той направи в последните минути на 31 декември 2008 пред всички нас.

Новогодишно изказване и послание на Шри Шри Рави Шанкар за 2009 г. Европейски ашрам в Бад Антогаст, Германия, 31 декември 2008 г.

Последния час на 2008 г. Времето на тази планета е дар за нас. Времето е подарък за нашият Аз. Когато разглеждаме времето като дар, целият наш поглед върху живота се променя. Както всяка друга година, и 2008 ви предложи множество подаръци. Със своите тръни тя ви направи силни, а с цветчетата ви донесе радост.

Всяко събитие може да даде добър или не много добър аспект. Не много доброто ви направи силни и ви даде да разберете, че можете да се справите с него. Добрият аспект ви даде спокойствие и уравновесеност. Този последен час е подходящ да си спомните как приветствахте 2008 г., когато тя дойде, как тя ви хвана за ръка, завъртя ви и ви доведе при 2009 г.

2008 г. направи бедни много от богатите хора. На онези, които никога не мислеха, че могат да паднат от своите пясъчни кули, им се наложи да почувстват мириса на кал. Разобличени бяха мнозина от тези, които лъжеха. Слабостите на капитализма се оказаха разголени пред нашите очи в тази 2008 г., точно както и преди 20 години, през 1989 г. се спука сапуненият мехур на комунизма.

През цялото това време ние научихме един важен урок – ние никога не бива да правим компромис с човешките ценности! Любовта, състраданието, чувството на благодарност и широкият поглед за всеки трябва да влязат в нашия живот.

2008 г. също видя тероризъм, гибелта на хора - Судан, Ирак, Газа, Индия се сблъскаха с най-лошите в тяхната история терористични атаки. Хората ми казваха, че празнувайки чувстват вина. Само два месеца след това икономиката рухна, месец след терористичните атаки как да празнуваш? Да, ще се чувствате виновни когато вашият празник е насочен към собствено удовлетворение. Но ако целта на празнуването е в духовния подем на всички около вас, просто го направете. Не го отлагайте. Никога няма да се чувстваме виновни, ако нашия празник изважда хората от тяхното мрачно настроение. Такъв празник се превръща в служба и няма никаква вина. И когато вашата служба се превръща в празник, в него няма его и гордост. Разберете това. Когато празникът става служба, няма вина. А когато службата се превръща в празник, няма гордост.

Нека да празнуваме с едничка цел, да донесем духовното знание във всеки дом, знанието за това, че животът, събитията имат непостоянна природа. Онова, което е постоянно е нашият Дух, нашето Съзнание. То няма раждане и смърт. Животът на висшите нива е вечен, така че празнувайте всеки миг, знаейки, че всеки момент е дар за вас. През 2009 г. ще имаме голяма отговорност – да повдигнем планетата от пепелта на бедствията на 2008. Ние трябва да създадем нова надежда, ново творение.

Лесно е да бъдеш отнесен в негативно състояние. Но се изисква мъжество, за да излезеш от него. Уверен съм, че всички, които сте сега тук имате тази способност. И всички други, които слушат или четат това, също имат тази способност!

В 11 ч. вечерта си намислете 2 желания:

1. Лично – какво искате за себе си през 2009 г.

2. Какво искате за целия свят?

И ако няма никаква разлика между двете, значи сте просветлен!!!

През миналата година изразих опасения, че няма да има достатъчно продоволствия на планетата, за да изхрани всички. През тази година чувствам, че ще има храна за всички, ще има богати реколти. През втората половина на 2009 г. Европа и САЩ ще започнат да излизат от икономическата криза. Не се безпокойте. Ще става по-добре през втората половина на годината.

Джей Гуру Дев! Честита 2009 г!!!

Послание на Шри Шри Рави Шанкар за 2009 г. Учете се и се освобождавайте от миналото – станете свободни

Всяка година започваме с новогодишни пожелания към другите за тяхно щастие и разцвет. Какви са признаците на разцвет? Признак на разцвет е свободата, усмивката и желанието да споделяш с хората около теб, без страх. Признак на разцвет е доверието и увереността че ще получите всичко, което е необходимо в живота. Добре дошли в 2009 г. с дълбока вътрешна усмивка. Така както прелистваме календара, така трябва да продължаваме на прелистваме и нашия ум. Често нашите дневници са пълни със спомени. Гледайте да не запълвате вашето бъдеще с минали събития. Учете се и се освобождавайте от миналото и вървете напред. Искате да бъдете свободни от алчност, ненавист, ревност, и всички подобни недостатъци. Ако умът се вкопчи за тези негативни качества, той няма да може да бъде щастлив и спокоен – няма да може да се наслаждавате на вашия живот. Така че първата крачка е да видиш, че негативните емоции са свързани с миналото и да не позволяваш на миналото да повлиява на опита на живота ви в настоящето. Простете миналото. Ако не можете да простите своето минало, тогава вашето бъдеще ще бъде нещастно. Тази нова година свържете с някого, с когото не сте в добри отношения. Поемете ангажимент да оставите миналото и да започнете нов живот. Когато новата година настъпи, пожелайте санкалпа (намерение) за мир и разцвет за всички хора на планетата. В резултат на икономическата криза, заплахата от тероризъм, наводненията и глада наоколо, отделяйте повече време за безкористна служба. Разберете, че наша първостепенна задача, е да спрем насилието по света, да освободим света от битово и социално насилие. Вземете решение да правите повече добро за обществото, да помагате на нуждаещи се хора, и да давате утеха на тези, които страдат. Вземете отговорност за нацията. Духовното измерение на живота носи голямо чувство на принадлежност, отговорност, състрадание и грижа за целия свят, за цялото човечество. Духовното измерение в неговата истинска форма разчупва тесните граници на касти, вери, религии и националности, и дава на човек по-широка осъзнатост за живота, който присъства навсякъде.

През тази година позволете на вашата преданост да разцъфти. Дайте й възможност да работи. Ние трябва да изпитаме божественото присъствие, светлината на божественото около нас. Вие трябва да имате желание да го усещате. Във вас възниквало ли е това желание – да имаш висш покой? Целият свят работи на основата на тази божествена светлина. Когато пеете или се молите трябва да имате пълно ангажиране. Ако умът е зает на друго място, това не е молитва.

Вие сте като свободна птица. Вие сте напълно открити. Почувствайте, че летите, като птиците. Учете се да летите. Това е нещо, което трябва да преживеете в личен опит. Нищо повече не съществува. Ако мислите, че не сте свободни, няма да сте свободни и сега. Бъдете свободни. Кога изпитвате свободата? Станете свободни още сега! Седнете и станете удовлетворени. Изразходвайте известно време за медитация и сатсанг, така че вашето вътрешно аз да стане достатъчно силно, за да се справи с проблемите. Когато умът се отпуска, интелектът става остър. Когато умът е натоварен с такива дреболии като амбиции, трескавост и желания, тогава интелектът губи своята острота. Когато интелектът и наблюдението не са достатъчно остри, животът не се проявява в пълната си степен, идеите не текат и способностите намаляват от ден в ден. С това разбиране, направете крачка извън вашия малък ум и тази крачка ще реши много от проблемите във вашия живот. Бъдете естествени. Бъдете в любов. Влезте в служба. Празнувайте живота си.

същото негово изказване на видео на английски: http://in.youtube.com/watch?v=5D3Z5H-H_QY

Мои впечатления от пребиваването, и Шри Шри:

Още първия ден, когато дойде сутринта, каза следното и го подчерта: „Вашите тела не са създадени за разни малки тривиални неща, те са трансформатор на огромни енергии, те са създадени наистина за нещо голямо. Помнете това!”

После каза: „Каква искате да бъде темата на курса, хайде да помислим...предлагам да бъде РАЗШИРЕНИЕ НА ИНДИВИДУАЛНОТО СЪЗНАНИЕ И ВРЪЗКАТА МУ С КОЛЕКТИВНОТО СЪЗНАНИЕ...добре ли е това, харесва ли ви, съгласни ли сте това да бъде темата на настоящия курс?”

После каза:”Нека всеки от вас да сподели нещо, което иска, някакво намерение с което е дошъл тук”. Аз отговорих „искам да получа удовлетворение на копнежа на душата към нещо по-висше, които винаги съм чуствал”, тогава Шри Шри коментира „да това е много хубаво, да имаш такъв копнеж към нещо отвъд, това е много ценно и много хубаво, бъди с него, той ще те придвижи бързо напред, на правилното място си.” Стекоха се около 500 последователи от цяла Европа, мероприятието беше много добре организирано и се проведе при отлични условия, там има една прекрасна база, която може да бъде модел за работеща база на духовна школа. Всяка сутрин имахме медитации с Гуруджи, следобед занятия на курса, а вечер веселие с песни на санскрит и беседи с въпроси и отговори от Шри Шри. Българската група имаше лична среща с него на 1 януари. За повече е трудно да се говори, то беше преживяване на едно по-дълбоко ниво. Беше просто като празник, някаква уникална свежест и светлина витаеше в атмосферата.

албуми със снимки от пътуването:

http://www.snimka.bg/album.php?album_id=326854

http://www.snimka.bg/album.php?album_id=326843 (от Карлсруе)

Филмче-репортаж за ашрама, хората и Учителят:

Гуруджи благославя рожденници на 30 декември 2008 г:

Духовни песни-бхаджани с китари, цигулка, флейта и пеене, каквито имаше всяка вечер:

голямо веселие падна

[Максим]

Отминаха чудесните дни, които мнозина от нас очакваха дълги години-

гостуването на духовния учител Шри Шри Рави Шанкар в България. 25-27 април 2009 г.

Останаха спомените от богатите преживявания по време на този уикенд и благодарността. В тези

два дни имах чувството, че наистина живея наситено, че всеки миг е

изпълнен с живот и е бездънно необятен. Да видиш щастието, изразено в

усмивка по лицата на толкова хиляди хора е голяма поддръжка за всеки.

А организацията на мероприятията-тя беше уникална, перфектна! По време на

семинара, когато Шри Шри предложи почивка, хората не искаха да

излязат, те казаха "не искаме почивка, искаме да продължим". След

метидацията наистина имаше почивка, но след нея всички се завърнаха,

никой не си тръгна преди края, хората бяха заинтригувани, те разбраха

езика на Шри Шри, те разбраха езика на любовта. 4000 човека

изпълниха зала 1 на НДК. Трите часа неформално общуване отлетяха като един

миг, атмосферата беше толкова наситена и с усещане за празнуване.

Както само Шри Шри умее да създаде подобна атмосфера. Той познава

човешките сърца, той знае най-прекия път към всяка душа. Някои акценти

от семинара, които останаха в паметта ми:

"Дайте ми всички свои притеснения и проблеми и бъдете свободни. Бих

искал да си тръгнете щастливи и пълни с любов, която да раздадете на

хората около вас. Трябва да създадем вълна от мир и любов по света."

"Може 3 часа да изнасяш лекция за любовта, но ако не я преживяваш, тя

няма да докосне никого. Може нищо да не кажеш, но ако си пълен с

любов, всички ще я усетят"

"Ние не се грижим достатъчно за качеството на нашето присъствие. Много

често зад думите ни няма нищо, стюардесата казва добър ден, но тя няма

предвид това, тя просто си върши работата. По същия начин често

използваме думи, лишени от чувство зад тях. Създаваме една формална

атмосфера. Аз бих искал тук в залата да има една неформална атмосфера,

приятелска, близка."

На зададен въпрос "вярвате ли в Христос?" той отговори "Да, вярвам не

само в Христос, но и в Буда, Кришна и всички пророци, които са идвали

по различно време. Всички те са били посланници на доброто, те са

донесли светлина и са работили за любовта".

На друг въпрос "Какво е просветлението според вас?" той отговори: "За

мен просветлението е когато никой не може да открадне усмивката ти от

лицето, при никаква ситуация, когато ти си установил постоянна връзка

с източника на енергия в теб, когато имаш здрави корени в себе си".

Албум със снимки от мероприятията:

http://www.snimka.bg/album.php?album_id=37...4041&view=2

Видео. Посрещането на летището в събота:

Репортаж по Канал 1 във вечерните новини на 25 април и на обяд на 26 април съответно (видеото е вдясно на екрана, може да се уголеми на цял екран):

http://bnt.bg/bg/news/view/7802

http://bnt.bg/bg/news/view/7821

Шри Шри гост в предаването "Сеизмограф" по БТВ на 25 април:

http://www.btv.bg/videos/broadcast_video.p...;video_id=13894

Материал за цялостното му пребиваване в София, излъчен днес - 30 април

в сутрешния блок на Канал 1:

Срещите на Шри Шри Рави Шанкар с последователите от България и

околните държави преди семинара в зала 4 на НДК в неделя:

[Надеждна]

Бих искала да благодаря на Максим за атмосферата, в която ни въвежда - и с разказите си, и със снимките, и с клиповете, които ни предоставя!

На зададен въпрос "вярвате ли в Христос?" той отговори: "Да, вярвам не

само в Христос, но и в Буда, Кришна и всички пророци, които са идвали

по различно време. Всички те са били посланници на доброто, те са

донесли светлина и са работили за любовта".

Иска ми се медиите в България по-често да са заети с такива новини, като посрещането на Шри Шри Рави Шанкар!

[Максим]

Да и те бяха заети с тези хубави събития. Имаше и билбордове, от които гледаше Шри Шри. Това може и да е смущаващо за някого, но е революционна алтернатива през рекламите на цигари или чалга звезди, които сме свикнали да ни гледат от там. За мен най-ценно от всичко беше да видя усмивките и радостта по лицата на тези хиляди хора, това е такова удовлетворение.

А ето и още един нов материал-интервю с Шри Шри Рави Шанкар, излъчен по Канал 1:

На мен лично този ми хареса още повече. В личен разговор той е споделил, че е очарован от посрещането в България и че никъде в Европа не е било така добре организирано и не е имало толкова материали в медиите, нито толкова много хора в залата (4000). Отново доказахме, че сме държава, в която духовността е жива и е нужна само малка искра като тази, за да се прояви жаждата на българина към духовността.

През този месец започва деветата година, през която съм на пътя, по който той води. Най-хубавите години от моя живот.

[Дъгата]

Осъзнах, че Индия е една изостанала с векове държава, където вярата във всякакви дивотии е безгранична и много уважавана. Индия е държава пълна с цигани, където се лъже, мърси и краде най-безочливо. Само посредствените, недоразвити общества вярват в чудеса и ефекти. Това е факт в световната история.

От Индия са излизали и продължават да излизат един след друг шмекери, наречени гуру, които зарибяват останалата част на света с лъжеученията си, обвенчани с красиви думи, но с естество на заблуждение.

В резултат на което хиляди изначално искрени търсачи си изгубват ума след като се залепят за този или онзи "гуру". Имам личен опит.

Дори фестивалът на културите в Берлин беше само параван, имидж за неговата организация. Всичко е направено много ловко и хитро. И само който има дългогодишен опит на пътеката и успява да се измъкне от емоционалната еуфория, успява да види целия този фарс, та чак започва да му се повръща от безочливата експлоатация на безплатен труд на последователите, само да да бъде нахранено егото и суетата на съответния гуру..

Жал ми е за всички онези искрени хора, които са нови в учението и които не осъзнават с какво се захващат. Гуру-то е изпразнен от идеи, от творчество, той е толкова скучен и толкова суетен, вече ми призлява да слушам едни и същи неща, които се повтарят от 10 години.

Моля сподели по-конкретно.

Лично аз за тази организация знам от една позната, която от човек-материлиаст се обърна към по-фините светове именно поради лични опитности и подобряване на здравето чрез техните семинари.

Ето какво става: като мълчанието на агнетата -

едни не знаят и ги обвиняват в наивност,

други знаят - и си мълчат.

А в крайна сметка - всичко може да се обърне на добро, както е казал Учителя.

П.П.:

Сега питам Гугъл - Рави Шанкар получил някаква награда в Брюксел тези дни.

Редактирано Юли 8, 2011 от Дъгата

[Eshavt]

и при Шрито и другите гурчовци човек вижда собственото си отражение , все пак пътя на Възнесението е нелек ...., но след като успява да завърти глвата на хората в правилната посока не е за подценяване. И 4000 човека да отидат да го слушат, направо чудо. Значи ли това , че 4000 човека не могат да четат по изражението на лицето, езика на тялото и другите "симптоми". За мен той няма излъчване , очите му играят , на пръв поглед палячо, но това е за мен, за този на когото помогне евала.

Учителя ни е оставил наследство за това да четем човека по външни белези .... все пак по тези белзи се снема анамнеза и се поставя диагноза..за този дето не спинка )

[shining_star]

Ходих само на представянето на "Изкуството да живееш", не съм ходила на курса... Атмосферата в залата беше много хубава, наистина се чувствах като у дома си.

Шанкар не беше там, един от неговите хора каза няколко думи за курса, какво се изучава, и правихме медитация и...беше точно така, както го описва Максим. Сам си и в същото време заедно с всички, всички като един... накрая водещия каза всеки да се запознае със съседа си отпред, отзад, отляво и отдясно, запознахме се, и наистина така естествено беше всичко, сякаш сме семейство и сме приятели и се познаваме. После като разбрах, че искат 90 лв. за 2 дена и си помислих, че са от тия другите гуровци.

[Максим]

Вижте курсовете са много добре направени, те са полезни. Аз съм изпитал ползите от тях и не съм против съдържанието им, то е МНОГО добро и полезно. Бих казал, че са много професионално разработени, с подход. Просто в началото на тази пътека е много завладяващо, защото е приятно, не е сложно, техниките са леки, а знанието е достъпно и опростено, има и пеене и общо взето купон, така че от теб не се изискват някакви особени усилия, освен да правиш редовно практиките, които си научил на курса. Да вярно е, че се препоръчва да не ядеш месо, да не пиеш алкохол и да не пушиш. Това е много добра посока. И мен ме обърна към по-смислен поглед върху живота. Но всичко е до един момент, оттам нататък започва да ти става скучно, тясно. Нещата се капсулират по веригата каране на курс-организиране на нов курс-реклама-канене на нови хора-и ако си отданен на каузата евентуално учител. При това учители стават не най-искрените, не най-духовните, а тези които са най-пробивни, които умеят да привличат, да бъдат лидери, които са амбициозни, дори и не много духовни, бих казал че има доста повърхностни и светски ориентирати хора в тази организация, които са направени учители. А най-тихите и скромните, тези които всъщност имат най-много достойнства-те обикновено не биват одобрени за учител. Не визирам себе си, аз отказах въпреки поканите. Но всичко това е на основно ниво все. Няма задълбочаване, няма доразвиване. Това е все полагане на основи, отново и отново. Дори с гуру вече ми е скучно. Аз му знам вече всичките трикове, всичките номера, въздишки, усмивки. А и освен това аз никога не почувствах вътрешна връзка с него, колкото и да се опитвах да чуя такава. От всичките 5-6 пъти, когато сме били българската групичка насаме с него, не е имало нещо съкровено между нас, просто повърхностни разговори, и то съвсем кратки. Аз не съм чувал да отговаря на искрени лични въпроси. Въпросите на които отговаря касаят обикновено неговата организация, това което може да е в интерес на организацията. Личните въпроси за духовен растеж странно как пропадат някъде между ученика и учителя неотговорени. Ето защо у мен остана чувството, че тази организация няма за цел да те развива духовно и в дълбочина, а има за цел да се разраства в ширина чрез привличане на все повече хора, които съответно си плащат за курс. Говори се, че парите от курсове отиват за благотворителност. Но защо парите се изпращат в Европейския център в Германия, а оттам в Индия, а не остават за благотворителност в България. Не ми е много ясна цялата схема, през всичките тези години съм имал усещането, че нещо се крие, нещо не се изказва както е. Има учители с много големи ега също. Научени са да се усмихват, да изглеждат приятелски настроени, но често техните усмивки са изкуствени. Не успях да стана близък с нито един от координаторите, и повечето учители. Уж са приятелски настроени, но в същото време са непроницаеми. Доста хора, които влязоха в учението с искрен духовен стремеж, един по един по различно време напуснаха. Текучеството е голямо. Всички курсове са много добри, но след това няма нищо, идва изчерпването и няма какво да задържи хората задълго. На ежеседмични сатсанги не се прави нищо ново. Все едно и също отпреди 10 години, едни и същи асани, пранаями, специално дишане, четене на едно знание от гуру, евентуално пеене и то само ако групата е от "посветени", за да не се изплашат новите...Аз не виждам надграждане. Изкуството да живееш се крепи на емоция, еуфория, невидима емоционална нишка от приятните моменти заедно в групата, на курсовете, и потребността отново и отново да пресъздадеш същите моменти на проблясък, на любов, на споделяне, и да си платиш таксата разбира се...а истината е извън емоцията. Това мисля аз и споделих моите усещания на базата на 10-годишен опит в организацията. Не ангажирам никого. Има си добри страни, но всеки си има потребности и право на решение. Има пътници за всякакви влакове. Аз имах нужда от това преди, сега нямам. Не съжалявам за годините, прекарани заедно с тази пътека.Тя е доста модерна, не поставя рязка граница между духовно и светско и може лесно да се комбинира с нормален семеен и професионален живот. Няма догми, забрани, а ритуали има само в много вътрешния кръг, които обикновено остават неизвестни за широкия кръг хора, посещаващи курсовете. Нещата с които не съм съгласен и които ме отблъскват ще ги запазя за себе си. Пожелавам успех на всеки, които е решил да бъде част от тази пътека, на нея ще има много венци и рози, но не забравяйте за бодлите, пазете умът си буден и вярвайте най-вече на себе си! Тогава всичко ще бъде наред.

Редактирано Юли 8, 2011 от Максим

[Максим]

Ето нагледно една от причините, поради която не можех повече да следвам този гуру. Това е сатсанг след края на фестивала в Берлин. Първо, че е бил платен, по 10 евро на човек. И второ вижте гуруто какъв е клоун на сцената. А хората наоколо са като зомбирани. Не разбирам от какво са толкова очаровани? Аз на тези сцени се нагледах много години, и винаги се питах "защо той се държи така несериозно". Отговорите бяха "духовността не е сива и скучна, тя може да бъде игрива-весела, забавна". Да приятно е, но това не е духовност. Това са емоции, които остават на повърхностно ниво. И да преживяваш в сърцето някаква радост, но това е от емоцията. Без да отидеш там и без да се събереш в група и без някой на сцената да се прави на интересен, не си способен на нищо. Участието в рок концерт не се различава по нищо и има същия ефект, не по-различен.

Редактирано Юли 13, 2011 от Максим

[Inatari]

Аз бях на един от 3 дневните курсове на "Изкуството да живееш ",който минаваше под мотото "Събуди се и се разтърси"

На този курс бях със съквартирантката ми,която също е художничка,в момента е трети курс в Академията -керамика,с нас бяха и една чехкиня и ирландка също студентки по изкуствата от Ирландия,които прекараха 6 месеца на обучение в Национална Художествена Академия по програмата "Еразъм".

И четирите за първи път отидохме на толкова масов курс по йога.

След първия ден Джоана-чехкинята ми сподели,че впечатленията и не са добри от курса,защото тя е ходила няколко пъти до Индия и е посещавала храмове и ми каза,че всичко това се прави за пари.

Доста дълъг разговор водихме по темата,в крайна сметка решихме да довършим курса като доведем още хора,защото предложението им беше ,че ако един човек си плати курса за три дни може да доведе още някой безплатно.

И така на втория ден нашата група се увеличи с още двама човека.

За първи път виждам толкова добре да се продава духовност,така организирано и с блестящ мениджмънт.

Хах,безспорно имаше ефект от курса,но мисля ,че беше по- скоро на емоционално ниво.

Джоана ми сподели,че индийските духовни водачи винаги изглеждат по един и същ "продаваем" начин,че следват определна схема ,която далеч не е свързана с духовността,а по- скоро с добрия комерсиален външен вид.

Аз си дадох сметка за всичко това по един интуитивен начин.

Съквартирантката ми се записа на още 2 курса на "Art of living" в София.А освен това спечели и безплатен билет за Културния фестивал,който организираха на скоро в Берлин.

Определено имам резерви към тях и методите им, харесва ми това ,че толкова е модернизирана религията и изобщо усилията,които се полагат хората да се чувстват от една общност и съпричстни,но зад всичко това стоят много пари,които всички участващи дават и се превръщат в един вид спонсори и донори на тази организация,което никак не ми се струва свързано с духовността отново.

Изобщо доста противоречиви са мислите ми по повод тези хора.

Не бих загубила и една седмица от живота си да ги следвам в измисленият им свят.

Редактирано Юли 13, 2011 от Inatari

[Максим]

Абсолютно си права. И си го разбрала още от първия ти курс, веднага. На мен ми отне години, за да видя и усетя абсолютно същото. А знаеш ли защо се е стигнало до томболи с безплатни билети? Защото в последния момент става ясно, че няма как да има желаните 70 000 души на стадиона, ами само 24 000 билета имало продадени. И тогава започва светкавична акция по набиране на хора чрез безплатни билети. Защото как иначе да остане полупразен стадион за гуру ще е голям провал...Имат страхотен маркетинг и умеят да правят бизнес, това не може да им се отрече. Преди десетина години, когато организирах тези курсове, дадой свой телефон по обявите. Обаждаха ми се хора, някои от тях много сериозни, един пита "какъв е този курс двудневен, много е малко, йога е много голяма наука и за два дни нищо не може да се научи, готов съм да платя много повече, но за задълбочен, сериозен, продължителен курс". Е нямаше какво да му отговоря. И не дойде, той беше прав. И от друга страна си мисля, защо Индия може да направи такъв пробив, а българско учение не може...Тук всеки се е свил и сгушил и дори се срамува да каже какво учение следва, камо ли да го предложи на другите хора. Затова си мисля, че те работят, макар и в грешна посока, но работят и създават нещо, колкото и масово и светско да е. Дават нещо на хората, което е полезно от курсовете. ББ не прави почти нищо и не предлага на широк кръг хора нещо. Не се модернизира, остава консервативно каквото е било преди 100 години. А модерното привлича младите хора. Колкото и да е спорно дали е добре, поне вдига шум, показва някаква алтернатива на ежесдневните грижи, дава някаква широта. Мислех си, че би могло да се опакова в подобна опаковка, да се подберат неща, които са актуални днес, а не преди 100 години, и изказът да е модерен, а не дословен като едно време. Да се състави комплекс от техники, подбрани от учението, и Паневритмията разбира се, и да се добавят извадки-мъдрост. Да се представи като курс. Да не се почва с молитви, защото това плаши един светски ум, а постепенно на различни нива, не веднага.

Редактирано Юли 13, 2011 от Максим

[Орлин Баев]

И да преживяваш в сърцето някаква радост, но това е от емоцията. Без да отидеш там и без да се събереш в група и без някой на сцената да се прави на интересен, не си способен на нищо. Участието в рок концерт не се различава по нищо и има същия ефект, не по-различен.

Е, това не е непременно лошо. Определено може да има емоционални и ментални ползи. Но да, далеч е от истинска духовност и да, един рок концерт би свършил същата, ако не по-добра работа! И е далеч от духовността не поради игрите на г-н Рави на сцената - те са си съвсем о'к, от всяка гледна точка. Далеч е просто защото "духовността" е единствено лустрото на маркетинговата стратегия за продажба на психосоциален продукт! Просто интуицията ми не я чувства в Рави. За сметка на това обаче е добър бизнесмен! Лошо няма - практиките му са добри и за искрените предлаганото от него може да бъде част от пътя на живота им!

Джоана ми сподели,че индийските духовни водачи винаги изглеждат по един и същ "продаваем" начин,че следват определна схема ,която далеч не е свързана с духовността,а по- скоро с добрия комерсиален външен вид.

Аз си дадох сметка за всичко това по един интуитивен начин.

Аз отдавна съм забелязал същото, което и приятелката ти Джоана. Макар че съм йога инструктор, въобще не споделям виждането на запада за йога като за някакви гимнастики... Йога е сливане с Човека с главно "Ч" отвътре, а оттам и с цялата Вселена. Дали е постигната през сърцето(бхакти), ума (джнана) или волята (раджа), но когато това сливане го има или поне връзката с него е налице, се чувства!

И от друга страна си мисля, защо Индия може да направи такъв пробив, а българско учение не може...Тук всеки се е свил и сгушил и дори се срамува да каже какво учение следва, камо ли да го предложи на другите хора. Затова си мисля, че те работят, макар и в грешна посока, но работят и създават нещо, колкото и масово и светско да е. Дават нещо на хората, което е полезно от курсовете. ББ не прави почти нищо и не предлага на широк кръг хора нещо. Не се модернизира, остава консервативно каквото е било преди 100 години. А модерното привлича младите хора. Колкото и да е спорно дали е добре, поне вдига шум, показва някаква алтернатива на ежесдневните грижи, дава някаква широта. Мислех си, че би могло да се опакова в подобна опаковка, да се подберат неща, които са актуални днес, а не преди 100 години, и изказът да е модерен, а не дословен като едно време. Да се състави комплекс от техники, подбрани от учението, и Паневритмията разбира се, и да се добавят извадки-мъдрост. Да се представи като курс. Да не се почва с молитви, защото това плаши един светски ум, а постепенно на различни нива, не веднага.

Максим, споделям напълно разсъжденията ти! Официалната организация на братството наистина има доста ригидност, консерватизъм, отричане и дори доза фанатизъм. За Бога, та те отричат дори такъв колос и велик Маестро/Учител като Омраам Микхаел Айванхов, направил толкова много за светлото учение! Това е безумие! Ако сравня с Будизма, приличат ми на полумъртвия южен будизъм, застинал в догмата и буквата, лишен от дъх и живот, от развитие и адаптиране! А словото на Беинса Дуно и Омраам, тези велики души, е като огромен склад от брилянти. Засега брилянтите стоят почти неупотребени, под носа ни! Но няма винаги да е така! Да бъде волята Божия!

Редактирано Юли 13, 2011 от Орлин Баев

[Ники_]

Ето нагледно една от причините, поради която не можех повече да следвам този гуру. Това е сатсанг след края на фестивала в Берлин. Първо, че е бил платен, по 10 евро на човек. И второ вижте гуруто какъв е клоун на сцената. А хората наоколо са като зомбирани. Не разбирам от какво са толкова очаровани? Аз на тези сцени се нагледах много години, и винаги се питах "защо той се държи така несериозно". Отговорите бяха "духовността не е сива и скучна, тя може да бъде игрива-весела, забавна". Да приятно е, но това не е духовност. Това са емоции, които остават на повърхностно ниво. И да преживяваш в сърцето някаква радост, но това е от емоцията. Без да отидеш там и без да се събереш в група и без някой на сцената да се прави на интересен, не си способен на нищо. Участието в рок концерт не се различава по нищо и има същия ефект, не по-различен.

Има учители на различни нива и от всички човек може да научи нещо.

В сравнение с Шри Шри, Беинса Дуно не е правил маскаради, нито Свети Иван Рилски е правил.

От друга страна съм наблюавал подобни неща и при Шри Чинмой и при Амма, въпреки, не напълно същите.

Има голям капан и за учителските нива и той се състои в убеждението за превъзходство, че ти, Гуруто, си много велик.

Ето част от будиската традиция - 8-те светски дхарми:

Желание за похвала

Нежалание за критика

Желание за печалба

Нежелание за загуба

Желание за щастие

Нежелание за нещастие

Желание за слава

Нежелание за лоша репутация

Да виждаш Бог и Лила във всичко и всички, да се поставяш като равен на всички и всички - това за мен е истинската духовност и разбира се от тази позиция не може да няма Любов.

Някъде Б. Дуно бе казвал, че бива човек човека да поставя равен, защото ако се поставиш по-горен от ругия - има опасност да го презреш, а той да те намрази; ако пък се поставиш по-долу сам себе си, има опасност да бъдеш презрян, а ти от своя страна да намразиш.

Ако всичко е игра на Бога, то кой има нужда от поучаване? Ако всичко всичко е Бог, тогава кой е невеж?

Ето какво е казано в Гита-та:

Пета глава

17

Който стане единен с него,

с ум и разум насочен в него,

веднъж прогонил греха чрез мъдрост, _

достига покоя в свръхдвижението.

18

В брамин изпълнен с мъдрост и скромност,

както и в крава, и в слон, и в куче,

и в дрипльо, който се храни с кучета —

мъдрият вижда във всички Едното.

След това виждане, след като човек придобие тези очи, то остава само Любенето, Любовта, която завършва трансформацията.

Духовността също се изразява в танц. Щастието може да бъде изразено и с малко подмяна на кустюмите..., но не и от позицията на превъзхождащия, който се радва на овации в центъра на спектакъла. Не от позицията "главен герой".

Но с кой ли споделям това???

Редактирано Юли 14, 2011 от Ники_

[Максим]

При Шри Чинмой няма нищо такова. Бил съм. Той дори веднъж не се усмихна. Въпреки това имаше същия култ към него, ако не и по-голям. Но той не го провокираше с държанието си, както тук...

[Guest Антон Каро]

Защо на Михаил Иванов му викаме Микхаел Айванхов?

На френски би трябвало да се чете по друг начин.

Ми хайде да организираме един курс?

[shining_star]

Максим, всъщност ти не отиваш там да научиш нещо, което не знаеш, или гуруто да ти даде нещо, което нямаш. Отиваш, за да практикуваш, да се присъединиш, да бъдеш между съмишленици, защото като си сам между хора с друга посока и нагласа, се губи импулса. Защо да оставяме нашата работа в ръцете на гуру, изобщо на някой, който и да бил той... Както знаеш, никой не може да свърши твоята работа тук...някой беше казал, че медитацията не е упражнение от 5 до 6, тя е начин на живот...но преди да стане начин на живот, се минава и през упражненията от 5 до 6...преди време "случайно" отидох на един празник на кришнарите, и чух едно от момичетата да казва на друго за мене: "Кажи и, че тук няма нищо за сетивни наслаждения". Другата и отвърна: "шшшт, тихо! " Аз мислено им казах: "Не идвам за това, ако това търсех, дали щях да дойда точно тук!" По-късно, докато пеехме, пак чух един от тях да ме пита, чух го като мисъл в главата: "Защо си дошла тук?" Отговорих му: "Дойдох да се присъединя". Той: "за това ли идваш?"...не знам какво е разбрал, вероятно е разбрал, че мисля да ставам една от тях, но не. Не беше това.

А времето, което прекарах, беше прекрасно, невероятно.Знаех, че не съм една от тях, но в същото време бях. Ако отида при Шанкар, пак така ще се чувствам - няма да казвам "моя учител", "гуруджи", нашата група или такива неща...и когато накрая дойдат за мен, няма да има кой да се обади или пък всички ще се обадят.

[Донка]

Не споделям мераците да подражаваме на индийските курсове. най-малкото защото един ден интелигентните и сензитивни творчески личности като Ина, ще видят в Учението това, което тя е видяла в онзи семинар. А Учението, което споделяме тук е не просто повече, то е качествено различно.

Може и да прозвуча ригидно и не знам още как, но личното ми мнение е, че Учението на Учителя Петър Дънов - Беинса Дуно (или обратно) е свято място, до което човек сам трябва да намери Пътя си в своя си собствен личен свят. Всяка поредна братска среща за пореден път ме е убеждавала, че истинското Учение всъщност се проявява в контакта между всяка душа. Нищо лошо няма в масовите събирания - нека не бъда разбирана погрешно. Но и там истинската връзка е отново между всяка от душите. Както е тук - в Портала. Както беше на срещата в Трещеник. Ние бяхме заедно, но всъщност аз бях насаме с всеки от хората - души, дошли там. И това ми беше Големият урок, който си съхраних от там и за който съм благодарна на всички, които бяха и които не успяха. Учението не живее в групата - то само проявява външни белези там. А живее и се въплътява по уникален начин във всяка отделна душа, докоснала се вече или още вървяща по пътя си към него.

Редактирано Юли 14, 2011 от Донка

[Максим]

Организирането на семинари не е просто индийска прищявка, но на запад семинарите за себеусъвършенстване функционират по същия начин. Знам какво е казал Учителят по повод на семинарите. Но понякога е наистина по-добре да имаш сигурно събиране в голяма зала, на уютно с всички условия, отколкото в лошо време с дъжд да посрещаш слънцето или при -2 градуса в края на март да играеш Паневритмия...или на Рила да стоиш мръсен 2-3 седмици и да няма как да се изкъпеш, дори до тоалетна да не можеш нормално да отидеш...Това изнервя, но не прави по-силен...!

Редактирано Юли 14, 2011 от Максим

[Донка]

Не приемам забележките относно братството. Доколкото имам опит имаме всичко за всеки - молитвени вечери, курсове по паневритмия, курсове по пеене, братски събори с различна степен на полеви условия, концерти, събрания, празници на братски групи, лекции от най-разнообразен характер, срещи просто. В това отношение бих казала дори, че нашият "репертоар" далеч надхвърля рамките, в които се организират платените семинари, в които някой учи другите как да живеят. В нашите събирания по-скоро всеки се учи сам както и където той прецени за себе си, че е най-полезно.

Редактирано Юли 14, 2011 от Донка

[Станимир]

Преди няколко месеца ме поканиха на някакво събиране. Нищо особено. Да, свамито изглеждаше добре, беше спокоен и уравновесен, но самите занимания не ме впечатлиха. В смисъл, беше доста забавно и весело, но нищо по-съществено от дихателни техники и техники за релаксация.