Силвия СД Добавено Септември 20, 2006 Доклад Share Добавено Септември 20, 2006 Ами като не ми харесва кухнята в стола, ще си направя сандвич с хляб и някакъв зеленчук или ще си нося някакъв плод, който да изям на обяд, ама нямам този проблем, щото не обядвам изобщо , но защо да вдигам скандал, че съм вегетарианка. И това, че съм вегетарианка, ходила съм на планина, прочела съм някоя друга книжка, никак не ме прави духовна, според мен. Това словосъчетание духовен човек ми е малко странно, все едно да кажа материален човек. Хм. За мен и двете са леко ограничаващи. Духовно извисени са Учителите, докоснали се до богатството на духа. Такива хора дали ще направят трагедия от един неизконсумиран обяд. Дискриминация не бих го нарекла, дискриминираме се ние като се мислим за по - различни с нещо от останалите хора, а не сме. Вече писах мнението си по темата по - горе в два поста, ако говорим за вегетарианство, има си отделна тема, слава Богу! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Септември 20, 2006 Доклад Share Добавено Септември 20, 2006 Аз си казвам още първият път, без да използвам "благородни" лъжи. Ето една сестра от Братството търпяла-търпяла, пък накрая отишла и вдигнала скандал защо в университетския стол не готвят постно. Оттогава там винаги има постен вариант Постигнала си правата , иначе е дискриминация против нас, не мислите ли. Защо да сме лъгали - това, че не казваме в определен момент истината, а я "държим зад зъби" е може би защото преценяме, че моментът и мястото не са подходящи. А колкото до скандала... Ами това вече според мен е "отстояване" - Според мен можеше да се предложи с любов, не да се "отстои" със скандал. Любовта, усмивката е по-силна от скандала... това го знам от опит. И защо да говорим за дискриминация - не може ли да е просто "не са разбрали, че има хора, които предпочитат и ще купуват постно". дискриминираме се ние като се мислим за по - различни с нещо от останалите хора, а не сме. Ето с това съм съвсем съгласна! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Синева Добавено Септември 20, 2006 Доклад Share Добавено Септември 20, 2006 Когато своето го направиш общо и когато общото стане като твое, тогава може да се наречеш духовен. Какво означава да отстояваш своето? Своето, което е общо - да отстояваш благото, истината и всички морални и духовни ценности, без да нарушаваш закона за не насилието! Да отстояваш себе си, без да пречиш на другите, е възвишено. Да отстояваш себе си в себе си, означава да бъдеш стабилен във вярата си! Това май има в предвид Макс!? Поздрави! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Септември 20, 2006 Доклад Share Добавено Септември 20, 2006 (edited) така е ...винаги прави каквото трябва ( каквото интуицията / Духът ти казва...и винаги става точно т'ва каквото трябва да стане Сааамо Божията Воля дооолу неразумната човешка воля Когато своето го направиш общо и когато общото стане като твое, тогава може да се наречеш духовен. Туй за отстояването на себе си в себе си...Макс го може много благо + диамантено имам преки наблюдения АУМ АУМ АУМ ОМ ОМ АУМЕН Любов + Светлина + Мир + Радост + Хармония Редактирано Септември 20, 2006 от Благост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Септември 21, 2006 Доклад Share Добавено Септември 21, 2006 Донка и Силвия, кой отстоява своето със скандал? Вие бяхте ли преки наблюдатели? Наредих се на опашката най-отзад, с намерението да си взема само диня, тихо и кротко, смирено. Но професорът дойде и ме пита защо не си вземам друго. Тогава си казах истината-че съм вегетарианец. При което той каза на готвачките да ми приготвят нещо без месо. Всичко беше точно. Най-малко аз съм човека, който ще отстоява своето със скандал. Благост ме познава лично, и сама го потвърждава. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Септември 21, 2006 Доклад Share Добавено Септември 21, 2006 Здравейте! Извинявам се, чe малко променям темата за личното отстояване. Но пак става дума за отстояване (защитаване,не нападане) на своето-убеждения,права,че дори и живот. Отстояване бъдещето на поколенията. Замислих се по този въпрос, прочитайки следното: ....Защото варварите вилнеят навсякъде. И навсякъде - в София, Пловдив, Бургас, Варна, Плевен, Русе и където си помислите - великолепните стари сгради, построени от най-блестящите архитекти, са издънени, изтърбушени и изкорубени. С избити партери и разрушени носещи колони. От едни алчни вандали, от едни ненаситни варвари. И никой няма да е виновен. Както винаги. Както за всичко в България. За 17 години вандалите издъниха, изтърбушиха и изкорубиха държавата. Сринаха основите на държавността, изтръгнаха носещите колони на познанието, достойнството и достолепието, срутиха България в руини и смазаха живота на всеки един от нас. И ако "Индиго" е лобното място на седем дечица, а "Алабин" - лобното място на две млади момичета, варварите на прехода превърнаха България в лобно място на българите.Вестник "Новинар"-откъс от статия на Велислава Дърева. Как според вас и според ученията на Христос,Бялото братство,Йога ,антропософията,розенкройцерите и др., трябва да реагира духовния човек на подобна ситуация. Обикновеният българин реагира със овчедушие, което някои наричат търпение, смирение, цивилизованост,възпитание и т.н. Но според мен това е просто един страх, страх за собствения живот или за децата си,който се гримира с горните качества. Не ви ли прави впечатление,че личният пример на доброта понякога води до агресия от околните. Забелязала съм, че умните,добрите,старателните,тихите ученици (работя с 11 и 12кл.) са най-много тормозени и подигравани от останалите. Авторитет в групата имат предимно мутренският тип момчета – агресивни,тъпи,но със самочувствие и налагащи своето на останалите. В живота продължава същото – лошотията избуява като плевел, защото никой не я спира и задушава всичко останало. Пример за това е ставащото в България. Как трябва да реагира в такъв случай един духовен човек – да се ненамесва, да гледа и да се моли отстрани или ... и аз не знам. Изобщо много съм объркана, затова и пиша мая тия неща, които сигурно ще ядосат модераторите. Но това не е политика, просто въпрос как духовният човек да съчетае съзнателният си живот със съчуствието,състраданието,съпричасността към съдбата на народа си, сред който все пак се е родил. Плевелите сами не се плевят! Хрумва ми само един отговор-Матей 13гл. 28. Той им каза: Някой неприятел е сторил това. А слугите му казаха: Като е тъй искаш ли да идем да го оплевим? 29. А той каза: Не искам; да не би, като плевите плевелите, да изскубете заедно с тях и житото. 30. Оставете да растат и двете заедно до жетва; а във време на жетва ще река на жетварите: Съберете първо плевелите, и вържете ги на снопове за изгаряне, а житото приберете в житницата ми. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Септември 21, 2006 Доклад Share Добавено Септември 21, 2006 Блаогдаря ти Бина за важния проблем. И аз се опитвам да намеря решението с Любов от много години насам. Синът ми беше един от тормозените. Помогна Любовта - тормозеха го докато той се страхуваше от тях, докато ги презираше като по-слаби, докато усещаше своето интелектуално превъзходство, а тяхното физическо... Поработихме заедно и постепенно променихме начина му на мислене. Той започна да се вглежда в тях с любов и откри и интересни черти. Престана да преценя връстниците си по успехите им в училище и в програмирането. Започна да ги уважава колкото себе си и започна да ходи на фитнес. ... Не мина много време и "мутрите" се превърнаха в негови покровители, а той им помагаше да се оправят с проектите си. И сега са му приятели - дори по-сърдечни и всеотдайни от "интелигентните". Значи ключът не е в борбата, а в любовта и разбирането и приемането..... според мен. Външното за пореден път се оказа проекция на вътрешното. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Синева Добавено Септември 21, 2006 Доклад Share Добавено Септември 21, 2006 Как според вас и според ученията на Христос,Бялото братство,Йога ,антропософията,розенкройцерите и др., трябва да реагира духовния човек на подобна ситуация. Обикновеният българин реагира със овчедушие, което някои наричат търпение, смирение, цивилизованост,възпитание и т.н. Но според мен това е просто един страх, страх за собствения живот или за децата си,който се гримира с горните качества. Според мен, духовният човек знае смисъла на "лошото" в света и спокойно съществува заедно с него. Винаги съм твърдял, че мъката и страданията изграждат доброто и духовното. Част от живота са, а живота е Пътя ни към Бог - нашето училище. Не ви ли прави впечатление,че личният пример на доброта понякога води до агресия от околните. Забелязала съм, че умните,добрите,старателните,тихите ученици (работя с 11 и 12кл.) са най-много тормозени и подигравани от останалите. Авторитет в групата имат предимно мутренският тип момчета – агресивни,тъпи,но със самочувствие и налагащи своето на останалите. В живота продължава същото – лошотията избуява като плевел, защото никой не я спира и задушава всичко останало. Пример за това е ставащото в България. Неразбирането, тормоза и подигравките не могат да засегнат духовният човек. Той е над тях! "Лошотията" не задушава, а изгражда. В нея има смисъл! Тя трябва да съществува. Как трябва да реагира в такъв случай един духовен човек – да се ненамесва, да гледа и да се моли отстрани или ... и аз не знам. Изобщо много съм объркана, затова и пиша мая тия неща, които сигурно ще ядосат модераторите. Но това не е политика, просто въпрос как духовният човек да съчетае съзнателният си живот със съчуствието,състраданието,съпричасността към съдбата на народа си, сред който все пак се е родил. Плевелите сами не се плевят! Духовният човек първо трябва да доизгради себе си и силно да се укрепи в Бога, а след това ще е напълно наясно какво да предприеме или да не предприема нищо в различните ситуации. Бог ще го научи и това. Притчата, която цитира дава точно тези отговори. Спокойно живей, живота е прекрасен! Върви към Бог и ставай все по-добър. Това е моето разбиране и намерение. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Септември 21, 2006 Доклад Share Добавено Септември 21, 2006 Обикновеният българин реагира със овчедушие, което някои наричат търпение, смирение, цивилизованост,възпитание и т.н. Но според мен това е просто един страх, страх за собствения живот или за децата си,който се гримира с горните качества.-Българинът реагира с овчедушие при всяка ситуация. Мисля си, че това е ген, наследен от петте века робство, робска психика. Постоянно ни грабят политиците, и българинът все мълчи. Казва го само на маса пред приятели, иначе не смее. Затова сме на това положение. Мачкани, подтискани, ограбвани. Сами сме си виновни. Какво още трябва да стане, за да излезе някой да потърси правата си и справедливост? Всеки чака другия да поеме инициативата. Не ви ли прави впечатление,че личният пример на доброта понякога води до агресия от околните. Забелязала съм, че умните,добрите,старателните,тихите ученици (работя с 11 и 12кл.) са най-много тормозени и подигравани от останалите. -Аз бях от този тип ученици, защото бях примерен, и никога не се закачах с момичетата. Какви номера са ми правили само. Бях тотално изолиран от класа. Зщото бях различен, не ходех на барчета, не ходех на дискотеки, не пушех, не пиех дори кафе. Не бях интересен. Не се вписвах в общоприетите "норми". Защото ценностната система е тотално изкривена. Не се уважава скромността, водещи позиции получава онзи, който действа с агресия, който командва, него слушат. Той става лидер. Това е такава заблуда-да показваш мускули, да се надуваш. Как трябва да реагира в такъв случай един духовен човек – да се ненамесва, да гледа и да се моли отстрани или ... и аз не знам. -Трябва да правим това, което ни е по възможностите, а останалото да оставим на Бог. Ето един мой опит. Миналата година един курс ги бях допуснал прекалено близо до себе си, та в един момент ми се качиха на главата. Въобще всякаква дисциплина изчезна. Даже не искаха да пишат каквото говоря и взеха да ми задават въпроси, които са много лични. Тогава аз малко повиших тон, направих се на строг и ги респектирах. Поставих нещата където им е мястото. Преподавателя трябва да има контрол над ситуацията, и аз въведох необходимия ред с малко строгост. Не им стана приятно, но никого не задържам насила, помолих който не желае да напусне. Никой не излезе. Сега като ме видят са ми благодарни-осъзнали ясно ситуацията. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Септември 21, 2006 Доклад Share Добавено Септември 21, 2006 Четейки написаното се сещам за следната мисъл: "Най - висшето благо за човека - звяр е здравето, а за духовния човек - правдата/справедливостта" мисля, че е на Елена Блаватска. Любов + Светлина + Мир + Радост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Таня Добавено Септември 21, 2006 Доклад Share Добавено Септември 21, 2006 За успешното учение и живот, Езотеричните школи възпитават и изискват: ЯСЕН УМ- с "прави мисли", МЕКО СЪРЦЕ - с "чисти чувства/"като децата"/ ЗДРАВО ТЯЛО - за здрав Дух. Тези три изисквания стоят както в мотото на този труд/"Космогония на розенкройцерите"/ и в Розенкройцерската школа, така и в Езотеричната школа на Бялото Братство в България. ЯСЕН УМ + МЕКО СЪРЦЕ + ЗДРАВО ТЯЛО = ДУХОВЕН ЧОВЕК Човек не може да е духовен , ако му липсва поне едно от тези качества. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Септември 21, 2006 Доклад Share Добавено Септември 21, 2006 ЯСЕН УМ + МЕКО СЪРЦЕ + ЗДРАВО ТЯЛО = ДУХОВЕН ЧОВЕК Човек не може да е духовен , ако му липсва поне едно от тези качества. Да, здравето също е важно. Защото тялото е храм на Бога. Да се грижиш за здравето си не е суета и не бива да се срамуваме от това. За мен би било странно някой, който твърди, че е духовен-да не обръща внимание на своето здраве. Ако си болен нито ще можеш да медитираш, нито да служиш на ближните, нито даже да играеш паневритмия Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Септември 21, 2006 Доклад Share Добавено Септември 21, 2006 То, да си духовен не значи и да медитираш... Сещам се за Сократ, признат е за най-мъдрия човек. Ние знаем, че Платон е фундамент ( с Аристотел ) за философията на времената ( последвали, естествено ), а той почива на Сократовите мисли, думи и действия. Обаче си е бил баш нечистоплътен и необичащ да се поддържа. Ако си вършиш естествено нормална хигиенна поддръжка, това е нормално, но понастоящем по-нормални са демонстрациите на суета... Качеството на духовния човек е едно и то е, че чрез и в него се изявява Духа. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Септември 21, 2006 Доклад Share Добавено Септември 21, 2006 То, да си духовен не значи и да медитираш... Сещам се за Сократ, признат е за най-мъдрия човек. Ние знаем, че Платон е фундамент ( с Аристотел ) за философията на времената ( последвали, естествено ), а той почива на Сократовите мисли, думи и действия. Обаче си е бил баш нечистоплътен и необичащ да се поддържа. Качеството на духовния човек е едно и то е, че чрез и в него се изявява Духа. Хайде да оставим на спокойствие Платон, става ли? Не можеш да ме убедиш, че един нечистоплътен човек може да бъде духовен. Беинса Дуно също казва, че окултният ученик трябва да бъде чист и спретнат, да полага грижи за себе си, да се облича хубаво. Източните учения казват, че медитацията е необходима в духовния път. От своя страна западното учение не казва, че медитация не е необходима, там просто не знаят какво е медитация. Ето това е, човечетата обаче знаят. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Септември 21, 2006 Доклад Share Добавено Септември 21, 2006 Че той си е спокоен, Платон, де. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Септември 21, 2006 Доклад Share Добавено Септември 21, 2006 (edited) Ненасилие, любов, приемане... Защото "насилието, ражда насилие"... Злото също се нуждае от любов. Според мен духовният човек знае смисъла на "лошото" в света и спокойно съществува заедно с него. Винаги съм твърдял, мъката и страданията изграждат доброто и духовното. Част от живота са, а живота е Пътя ни към Бог-нашето училище... На всякъде по света, в т. ч. и Америка първоначалното натрупване на капитали е такова, нечестно, тъмно... Но ми се струва, че някои от тези хора, с много пари биха помагали за бъдещото изграждане на Нов живот. /Сигурно не е точно сега времето, но.../. Защо да не се инвестира във възпитанието на децата, от там, от младото поколение да идва любовта, мира, спокойствието. Но пък тук трябва да има и духовни майки, които да не възпитават агресия, а любов... Духовният човек първо трябва да доизгради себе си и силно да се укрепи в Бога, а след това ще е наясно какво да предприеме... 30. Оставете да растат и двете заедно до жетва; а във време на жетва ще река на жетварите: Съберете първо плевелите, и вържете ги на снопове за изгаряне, а житото приберете в житницата ми Редактирано Септември 21, 2006 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Синева Добавено Септември 21, 2006 Доклад Share Добавено Септември 21, 2006 (edited) Защо да не се инвестира във възпитанието на децата, от там, от младото поколение да идва любовта, мира, спокойствието. Но пък тук трябва да има и духовни майки, които да не възпитават агресия, а любов... Бог знае и инвестира във всеки. Когато човек стане едно с Бога, тогава ще знае кой от каква инвестиция има нужда. Всички се намираме на различни нива по пътя. Едни имат нужда от едно, за да направят духовен растеж, а други от друго - едни от мъка едни от радост. Застой ще има тогава, когато светът е обхванат само от добро или само от "зло". Затова има смисъл Живота, защото многообразието не допуска да има застой. То осигурява развитието и напредъка. Най-доброто нещо за света, е човек сам да инвестира в себе си! Светът си е добър и без човешката намеса, щом Бог е преценил така. Нали не сме по-разумни от Него? Редактирано Септември 21, 2006 от Синева Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Септември 21, 2006 Доклад Share Добавено Септември 21, 2006 Според мен е по-скоро илюзия за добро и илюзия за зло. Илюзия за мъка и илюзия за радост... Уроци, уроци... "Само Божията Любов е Любов..." Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Синева Добавено Септември 21, 2006 Доклад Share Добавено Септември 21, 2006 А как се разбира за илюзията, ако не си израснал, чрез уроците? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Септември 21, 2006 Доклад Share Добавено Септември 21, 2006 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Септември 21, 2006 Доклад Share Добавено Септември 21, 2006 То, да си духовен не значи и да медитираш... Сещам се за Сократ, признат е за най-мъдрия човек. Ние знаем, че Платон е фундамент ( с Аристотел ) за философията на времената ( последвали, естествено ), а той почива на Сократовите мисли, думи и действия. Обаче си е бил баш нечистоплътен и необичащ да се поддържа. Ако си вършиш естествено нормална хигиенна поддръжка, това е нормално, но понастоящем по-нормални са демонстрациите на суета... Качеството на духовния човек е едно и то е, че чрез и в него се изявява Духа. С всяка дума съм съгласна! Благодаря! Сега е наред да си обясним как се изявява Духа... За мен това е Любовта - значи в духовния човек се изявява Любовта. Как си го представяме това? всеки различно, разбира се... И все пак как да разберем дали чрез един човек и в него се изявява Любовта? Различни ли са Духа и Любовта? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Септември 21, 2006 Доклад Share Добавено Септември 21, 2006 (edited) С всяка дума съм съгласна! Благодаря! Сега е наред да си обясним как се изявява Духа... За мен това е Любовта - значи в духовния човек се изявява Любовта. Как си го представяме това? всеки различно, разбира се... И все пак как да разберем дали чрез един човек и в него се изявява Любовта? Различни ли са Духа и Любовта? За Духа и за ерата на Любовта Хубаво е да си мъдър ,хубаво е да си чист духовно , полезно е да си себеотвърждаващ във вярата си /вътрешната си вяра / , да отстояваш собственото си верую и това на себеподобните си . Да бъдеш част от цялото и да допуснеш то да бъде част от теб . Да бъдеш искрен и отдаден в сърцето си на своите духовни потребности . Да следваш духовния си път на развитие и да страдаш пречиствайки се и да се радваш отдавайки се . Но.... Всичко това е много хубаво , полезно и мъдро . Само , че ... Така сме безкрайно полезни , мъдри и всеотдайни единствено и само към себе си . Да , това е добър житейски пример за останалите хомо - сапиенс , но струва ми се може да бъдем малко , "по- духовни " . От това да се грижим единствено и само за себе си . Мисля , че ще стане модерна именно Любовта , безусловната "Unconditional Love " , тогава ще ни се наложи да не бъдем толкова мъдри , ще трябва да оглупеем , да забравим всякакви причинно - следствени връзки и "етикети " на възприемане . Мъдростта и вярата , ще се подчиняват на любовта , макар , че аз и сега мисля , че най - мъдрото и духовно нещо , което човек може да осъществи в живота си е да обича Ближните си . По този начин той е 1000000000000000000000000 по - полезен за целия човешки род и целия Универсум . Като да събереш 2 + 2 = 42 Разбирате ли , няма значение кой и кой ще се събере /дали убиеца ,крадеца , насилника ,красавицата ,звяра ,твореца ,консуматора ,материалиста ,духовника , учителя ,ученика /, важното е отговорът да бъде все 42 или 3,14 или многоъгълника /градивната клетка на цялата вселена / или още по -точно казано Духът ,антиматерията , Живота /такъв какъвто е преди да се роди , облече и материалзира в тяло и материя . Материализира ли се в тяло и материя , духът има нужда само и единствено от любов . Превръща се в живо " същество .И ще ви кажа защо не е важно кой кого ще обича , защото ние всички сме били " . убиеца ,крадеца , насилника ,красавицата ,звяра ,твореца ,консуматора ,материалиста ,духовника учителя ,ученика, ще дойде и този момент , когато достигнем пълното многообразие и завършеност на развитие . И само ще се обичаме , чисто и безусловно , в по - съвършени обвивки . Но кажете ми сега може ли да се обичаме чисто и безусловно , независимо от условията в които ни поставя първо обществото , второ социалното положение ,трето религията ни , езика и културата ни , интелектуалното ниво на всеки един от нас , духовното развитие на всеки един от нас . Аз ще ви отговоря , че не ние не се обичаме безусловно , чисто и всеотдайно , дори в този едничък форум на съзнателен живот . Винаги сме в състояние на агресия и приемане и отхвърляне , тук таме съединяване и трансформиране . Изхождайки от микросвета на нашия форум , си правя изводи и за Световната любов между хората до какво ниво на развитие е достигнала . Независимо , че тук всички са мъдри , духовни и себеутвърждаващи във собствената си вяра хора ................................... Редактирано Септември 21, 2006 от Инатари Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Септември 21, 2006 Доклад Share Добавено Септември 21, 2006 (edited) Този постинг не цели да обиди , нарани , опровергае , засегне , подцени или критикува никого . Най - малкото , защото тук хората са мъдри , духовни , всеотдайни и себеутвърждаващи се във вярата си . Редактирано Септември 21, 2006 от Инатари Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Синева Добавено Септември 21, 2006 Доклад Share Добавено Септември 21, 2006 Здрасти, Инатари! Разбирам те! Обаче, хем съм съгласен, хем не съм. Човекът, за когото ние всички говорим и в когото се стремим да превърнем себе си, съществува тук и сега. Това, че ние не го познаваме още, не означава, че той е изчезнал или че все още не се е появил. Човекът е тук и нищо не може да застане между него и безусловна любов, която той раздава навсякъде. Ние все още не познаваме света изцяло за да дадем точна преценка за количеството любов съществуваща в него. Ние не познаваме дори себе си добре! Само послушайте сърцето си, и направете това, което то ви казва. Чуйте сърцето си! Продължавайте...! - Има толкова много омраза в този свят. Но дори и тогава, сърцата са пълни с любов. Излезте навън, и кажете на вселената... че нищо не може да спре тази любовна приказка. "Mohabbatein" Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Септември 21, 2006 Доклад Share Добавено Септември 21, 2006 Ами ако спрем да се мъчим да се превръщаме в някой , който не сме , а само се обичаме и излезем и го кажем на целия свят , бъдете сигурни че ще бъдете "Нови Хора " . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.