Качества на духовния човек

[semiramida]

живея в Бургас познавам много от свещениците в града ни . Като образ на духовен човек разпознавам отец СТИЛИЯН които служи в с.Черноморец - иконописец . Много смирен и ерудиран човек който винаги обяснява всичко за което го попитаме без досада и не на високо академичен стил ,а простичко за да го разберем . В двора на черквата в с. Черноморец е направил РАЙСКА градина с различни видове растения , билки там има АЯЗМО лековито за главоболие , очи . АЗ когато имам време с радост ходя там за да чуя неговите проповеди които са пропити с мьдрост и на разбираем език . Моите деца разбират всичко което казва и после обсьждаме у дома . Посетете този човек и ще разберете за какво става дума. Разбрахме че е 5 поколение свещеник в своя род . Духовен човек е този който дава добьр пример на другите и винаги намира време да ти даде адекватен сьвет и подкрепа .

Абсолютно вярно! Духовният човек притежава всички плодове на духа: любов, благост, мъдрост, радост , мир, дълготърпение,.....но според мен най-важно е смирението.

Годеливият е, като празен житен клас, който винаги стърчи нагоре и се перчи, а смиреният е пълния житен клас, който е приведен и винаги има какво да даде на тези който са в нужда.

Затова и билията ни казва "На горделивия Бог се противи, а на смирения дава благодат"

А духовният човек може да бъде в различен образ и занятие от дете до 100 годишен човек, но смирението понякога го прави незабележим.

[wonderful]

Според мен духовният човек никак не е незабележим. Той така стопля и осветява с добротата си, че ми е драго, драго да общувам с такъв човек.

Да не забравяме, че идеални хора няма.

И всички носим духовното в себе си.

[Орлин Баев]

Много лесно си се представям в някоя отдалечена хижа - дори няколко години да не видя човек. Дори тайничко жадувам за това! Мноооого груб е светът в който живеем, братчета и сестрички!

Никога не съм чувствал самота, в смисъл нужда от хора! Поне откакто се запалих по вътрешните неща... Ако имам книги и природа покрай мен, и десет години да не мяркам човек - не мисля, че ще усетя каквато и да е липса. Доста съм интровертиран всъщност ...

Обаче, знам, че именно общуването с грубостта на социума ме учи на уроци, които никоя фина сфера на блаженство и знание не може да ми даде! И полагам усилия да развия в себе си и екстроверсията, както и липсващата ми психологическа типология. По типовете на Юнг съм интровертен интуиция-мисъл тип. Скоро си правихме тестове в НБУ. Старая се обаче да обличам интуицията си в думи, както и да бъда по сензорно приземен, че да мога да взаимодействам с този свят! Иначе - най ще ми е кеф да се отдам изцяло на вътрешните науки, в някой Даоски манастир, да речем. Ако преди ме спираше сексът и невъзможността да се отлепя от него, сега се уча да го преработвам в по-фина вибрация. И успявам все по-добре...

Но, както казвате - не е това което се иска от нас в тези времена! Сигурен съм, че като се гътна след 60-на годинки, ще съм доволен, че съм останал в обществото и съм изстрадал уроците му на грубостта, които са ме научили на съвместяване и сила!

Aмa да не вземе някой сега да си помисли, че искам да се изкарам много духовен - хе хе - такова бездуховно магаре съм, че ми дай само да паса трева и да се опъвам "като магаре на мост" ... Пък и не е модерно да си духовен в тези дни. Светците излязоха съвсем от мода...

Редактирано Април 25, 2007 от Орлин

[Силвия СД]

Качеството е изява на натрупани опитности. Опитностите са изживявания от миналото. Щом едно изживяване е минало, каква полза от него? Количеството опитности оформят поведението на личността. Личността е съвкупност от взаимоотношения между индивидуалността и заобикалящата я среда съхранявани в паметта. Личността е отношение. Отношението е външен израз на качеството, което е опитност, но то е минало. От миналото се възползва бъдещето. Бъдещето е възможност. Възможността е твърде несигурно нещо. Каква полза от несигурността?

Духовният човек е над опитностите. Той притежава качества, понеже е във физическия план на съществуване, но е над тях. Това което притежава духовния човек различно от качеството, което е опитност не би могъл да го прояви и да се забележи външно, защото той не го притежава и не е негово. Това непритежание е божествената му същност. Тази същност е присъствие на Бог в света и то не може да се манипулира от егото. Егото е абстракция и като такава то няма представа какво е Бог.

Духовният човек може единствено с пасивно присъствие да облагородява Съществуванието.

Приятели духовни, моля, прочетете горния пост, а за тези, които са го чели, моля още веднъж поне. Тук е казано всичко за "качествата" на духовността. Бих пообърнала малко нещата с хастара навън - екстроверт съм, та затова пасивното присъствие го наричам активно отсъствие.

Редактирано Април 25, 2007 от Силвия СД

[Inatari]

[Орлин Баев]

Според мен духовният човек, в истинския смисъл на думата - този, който здраво е стъпил на земята, но главата му е в небето, е интегрална личност. В смисъл, че е надраснал личните си предразположености до голяма степен, развил е липсващите му качества, обхванал е съзнанието и нюансите на всички - от най-принизеното, до най-възвишеното.

Ако някой е интроверт по предразположение, това ще му даде опитности във вътрешнопсихичното му пространство, но трудно ще ги конкретизира в действие и социален обмен. Ако друг е екстроверт, той ще бъде деен външно, ще е силно социално активен, но действията му ще се целеполагат от по-малка дълбочина на психично проникване. И едното е непълно и другото! Затова интегралната личност вижда себе си ясно, като наблюдател и внася в себе си нужните промени, за да постигне баланс. Някой е прекалено ориентиран към действията и волята, друг към чувствата, трети към мисълта. Общо взето, всеки клони към едно от тези горните, като повече или по-малко присъстват и другите елементи. Според Юнг - за да се постигне индивидуация (неговият термин за себереализация), съзнателно трябва да се хармонизират чувствата, мисълта, волята, интуицията, както и интроверсията с екстраверсията. Юнг е практик и прагматик! Обаче прагматика, прагмите на която са доста обширни и истинни!

За постинга на Виктор - Духовният човек може да е извън всякакви качества, но именно Той одухотворява полето на изява на тези качества! И се ползва от тях - иначе защо живеем?

Моята интроверсия ми е дала много, но и ми е взела много, в смисъла на активното отсъствие, както казва Силвия... Затова се старая да компенсирам природните си заложби със съзнателна интеграция на личността си. Нека не говорим за духовността само като нещо абстрактно и отвлечено. Това са хубави размисли, но колко ни ползват? Хайде да я свалим в ежедневието си! За мен духовността е Свободната Воля. тя е Духът в нас! Не налагане, а именно проникване на този наблюдател, за който говори Виктор в живота ни! Тя е Господар, Господ на всички други наши компоненти от психофизическия ни организъм. тя дава условия за проява на Любовта, като двете взаимно се нуждаят един от друг, както мъжът от жената! Те двете пък раждат Мъдростта.

Практически: Свободната Воля, когато расте ( тя си е винаги там, но по-скоро се освобождава пространство от емоциите и мислите за да се прояви по-пълно), дава спокойствие и ясна визия, присъствие на духа в ежедневието. Тя поражда Любовта - състояние на радост в живота, на готовност да живееш качествено от позицията на Душата си. Ей такива работи ...

За себе си - не мисля, че въобще съм духовен. Такъв съм, какъвто съм. Всъщност, дори не обичам думата духовност. напластена е с какви ли не примеси и заблуди през вековете. Търся, това е...

[Ян]

Съгласен съм, че добре го е казъл Виктор.

Но има според мене нещо недовършено в мисълта му.

Това за Егото, че е абстракция.

Що така си мисля, че е па баш Егото не е абстракция?

Ще помоля Виктор, да се позадълбочи в Откровението на св.Йоан , знам, че може.

[1:9] Аз, Иоан, който съм и брат ваш и съучастник в скръбта и в царството и в търпението Иисус Христово, бях на острова, наречен Патмос, заради словото Божие и заради свидетелството Иисус Христово.

[1:10] Един неделен ден бях обзет от дух и чух зад себе си силен глас като от тръба, който казваше: Аз съм Алфа и Омега, първият и последният;

Като достигне до Алфата и Омегата, сиреч Христос, ще осъзнае като Йоан, че не е абстракция.

Защото абстракцията не говори и не разсъждава, тя няма разум, но Разумът я е създал. Този Разум е Егото ...Азът. И когато низшият Манас се "разтвори" в Егото - чува гласа Му ... нещо като ...долби - стерео - сараунд.

Абстракцията не можеш и да я видиш ....

[1:12] И обърнах се да видя, отде иде гласът, който говореше с мене; и като се обърнах, видях седем златни светилника,

[1:13] а сред седемте светилника едного, подобен на Син Човечески, облечен в дълга до нозете дреха и препасан до гърдите със златен пояс;

[1:14] главата и космите Му бяха бели като бяла вълна, като сняг, и очите Му - като огнен пламък;

[1:15] нозете Му - подобни на лъскава мед, като в пещ нажежени, и гласът Му - като шум от много води;

[1:16] Той държеше в дясната Си ръка седем звезди, а от устата Му излизаше двуостър меч; лицето Му сияеше, както слънце сияе в силата си.

[1:17] Щом Го видях, паднах при нозете Му като мъртъв. Той тури върху ми дясната Си ръка и ми каза: не бой се; Аз съм първият и последният

[1:18] и живият; бях мъртъв, и ето, жив съм вовеки веков,

Абстракцията е изкуствено създадена като помощно средство, за да си представим това което още не можем да видим. А тук имаме опитност .... осезаемост. Това не е абстракция.

Само споделям мои ... разсъждения

[Станимир]

Духовния човек живее живота си така, че той да бъде пример за другите.

... Цялата дейност, която движи човешкото същество напред към някаква форма на развитие - физическа, емоционална, умствена, социална - ако тя е по-висша от настоящия му стадий, е същностно духовна по природа и е показател за живота на вътрешното божествено същество. ...

Образованието в Новата Епоха - А. Бейли [1]

Адептът не изрича нито една дума, която би могла да причини болка, да навреди или нарани. Затова е било необходимо да научи значението на речта в житейската суматоха. Той не губи време за себесъжаление или себеутвърждение, защото той знае закона, поставил го на това място, откъдето той може да служи най-добре; той е научил, че трудностите винаги са собствено дело на човека и резултат от собствените му убеждения. Ако се появи подбуда за себеизвинение, то той разпознава в това едно предизвикателство за избягването му. Той осъзнава, че всяка изречена дума, всяко извършено действие, всеки поглед и мисъл имат своите добри или лоши последствия за групата.

Последователите в Новата Епоха т.ІІ - А. Бейли [648]

[Благост]

Духовният човек може единствено с Пасивно Присъствие да облагородява Съществуванието

За ПАСИВНОТО ПРИСЪСТВИЕ съм + за мен Пасивното Присъствие е участие в Нещо/ Съществуванието като НИЩО.

Хем съм там + хем ме няма Смирено + Мъдро + Кротко + Светло + Благо...

Любов + Светлина + Мир + Радост

[Виктор]

Тези дни прочетох интересна статия в списание "Пентаграм" брой 2 от 2007г. страница 24, и тъй като мисля, че е важно (поне за мен) реших да я цитирам и тук.

"Руският философ Николай Бердяев пише "Противопоставянето на Дух и Природата трябва да се разглежда като фундаментално. От гледна точка на материята, Духът въобще не е реалност и не съществува в смисъла, в който се признава в реалността и съществуването на природата".

Бердяев разяснява, че всичко, което се числи към природния човек - душа и тяло - принадлежи на този свят и се различава от животните само по качеството на материалното съдържание. Духовният човек обаче, първоначалната истинска същност на човека, според него, принадлежи към съвсем друга реалност.

Оттук възниква въпросът, дали Духът изобщо действа в този свят. Бердяев казва: Духът поема в себе си света само в необятните си дълбини, и излъчва над него една друга светлина".

Следователно Духът може да докосне "малкия свят" - микрокосмоса на човека - само в най-съкровеното място. Ако даден човек притежава и най-малка отвореност, докосването на Духа ще бъде причина за неговия копнеж. Този копнеж обаче, може да се превърне в блуждаеща светлина, ако се насочи към отраженията на материята, а не към самия Дух. Човекът търси рая, но се свързва все по-здраво с джунглата на култивирания и цивилизован свят на природата, защото не притежава познанието."

[Станимир]

"Противопоставянето на Дух и Природата трябва да се разглежда като фундаментално."

В прегръдката на Природата разцъфтява лотосът на Духа.

Природата не е затвор, а кораб. Кой напуска кораба в открито море?

[Орлин Баев]

Бердяев сигурно е много добър философ... но не съм съгласен с него! Духът решително има решаваща роля в който и да е свят! И се проявява във всеки от нас според развитието ни!

[Йордан Анов]

Духовния човек "бие на кухо".

[Силвия СД]

Самото словосъчетание "духовен човек" ми звучи на кухо.

[Донка]

Именно!

Какво означава за едно тяло да е "кухо" - това означава то да обхваща определен обем, но да е свободно от плътност, т.е. да е "олекнало" от масата, която съответства на този обем.

Отнесено към човека това би трябвало да означава, че духовният човек не трупа знания, които да стоят затворени в него и да увеличават плътността, твърдостта и тежестта му (гордостта, суетата, надменността, тромавостта, консервативността, инертността...).

Обратно - знанията, опитът увеличават обема и повърхнината на сферата - т.е. разширяват обема на възприятията и повърхността, която контактува с околния свят. Едновременно с това се увеличава свободното място за "обработването" на новите знания и опитности в сърцевината и. Обработени, те разширяват отново обема... Кухината осигурява лекота, пространство, свобода, гъвкавост на обработката - анализ и синтез - на информацията, а това е синоним на пълноценен живот.

Май ще се окаже, че "кух човек" ще се превърне в комплимент!

А какво ли означава "плътен човек"?

[Guest Мона]

Наистина словосъчетанието "духовен човек" е първо трафарет и второ - опит за определяне на нещо, която няма как да бъде определено с думи....

Или може с безкрайно много думи, но отново смисълът ще се изгуби в преповтарянето им.

И е кухо и празно, защото не съдържа никакво послание за наистина осененият човек.

[Орлин Баев]

Гледах фима "Островът"!

По ереме на втората световна война, в Русия, немците превземат един руски влекач с двама души на борда. Единият, капитанът, се е скрил. Почват да бият матроса и да го питат къде е капитанът? Той реве като прасе, вика, та е къса... и предава капитана. Казва къде е. Немците го вадят. Капитанът е супер спокоен, излъчва тази сила, която е необяснима, но тя те прави ДУХОВЕН. Немците дават пистолет в ръката на матроса и му казват, че ако застреля капитана, ще отърве кожата. И той стреля.

Дават същия матрос, след 30 години, в комунистическа Русия. Живее в православен манастир и е огняр. Хвърля въглища в котела, от който се топли целия манастир с парно. Матросът се е превърнал в монах - вината по убийството го е направила божи служител. Станал е светец, ясновидец и лечител. Моли се постоянно, изкупва греха си. Спи на въглищата, ходи в едни и същи прокъсани дрехи. Не може да чете, но вижда. Когато дойде болен при него, вижда целия му жиовот - всичко. И молитвата му се чува. И дава изцеление! Филм, който си струва да се гледа!!!

[Аделаида]

Каквито са нашите отношения към духовното, такива ще бъдат отношенията на всички сили, които действат в природата към нас.

"Физическият живот е отражение на духовния" Духовният свят е реалният".

Учителя.

[Станимир]

Любов, Воля, Мъдрост, Знание, Вяра, Надежда, Истина, Справедливост, Лоялност, Почтеност, Служене, Подчинение - това са дванадесете основополагащи принципа (така както са дадени от Учителя Иларион в "Учение на Храма"), които са залегнали в основата на всичко съществуващо. Тези понятия са само символи зад които стоят сили многократно превишаващи човешките разбирания. Може да се направи връзка между тях и съзвездията, но по-важно е да се осъзнае, че те присъстват неизменно не само във Вселената, в Бог, но и в духовната същност на човека - във Висшия "Аз". Всъщност те са Висшия ни "Аз". Развивайки същите качества у себе си, ние практически се свързваме с последния. Всички отрицателни качества в човека представляват само сянка, изопачаване на тези положителни принципи; в действителност отрицателните качества нямат реално съществуване, поне не в духовния свят. И тъй като подобното се привлича от подобното, е необходимо да развием същите тези качества в тяхната истинска (положителна) форма за да може да се осъществи връзка между висшата и нисшата ни природа. Допускайки разрастването на отрицателните страни на тези принципи в себе си ние се откъсваме от реалността, от Висшето си "Аз", а също и от Бог; понеже тези принципи сами по себе си са атрибути на Бог и неотделима част от него. И доколкото Бог присъства във всеки един от нас, тези принципи са неотделима част и от нас самите (Висшето ни "Аз").

Може би последните два от тези принципи ще предизвикат недоумение у някого, затова ще поясня, че под подчинение следва да се разбира това на нисшето спрямо висшето, на материалното спрямо духовното, на човека спрямо цялото; а също така и подчинение, съобразяване с Божествените закони. Когато нисшето се подчини на висшето, това предизвиква трансформация на нисшето и пречистване. Служенето може да се охарактеризира и с думата "себеотдаденост", а според Закона, давайки неизмено и получаваме, и по този начин жертвайки свободата си в полза на другите, ние добиваме свобода от по-висш порядък.

Понеже като основа на настоящото си мнение съм ползвал принципите, така както са посочени в книгата "Учение на Храма", ще добавя, че там се споменава възможнотта тези принципи да се разпределят в четири групи, като между всеки три елемента от съответната група ще има по-силно изразена взаимозависимост; може би подходяща аналогия е връзката между съзвездята и стихиите. Все пак точното разделение не е посочено освен за групата - Лоялност, Почтеност, Служене. Т.е. начина по който човек проявява всеки един от тези принципи, неминуемо оказва влияние и върху останалите от същата група.

Редактирано Март 20, 2008 от Станимир

[Донка]

Любов, Воля, Мъдрост, Знание, Вяра, Надежда, Истина, Справедливост, Лоялност, Почтеност, Служене, Подчинение

Всички отрицателни качества в човека представляват само сянка, изопачаване на тези положителни принципи; в действителност отрицателните качества нямат реално съществуване, поне не в духовния свят. И тъй като подобното се привлича от подобното, е необходимо да развием същите тези качества в тяхната истинска (положителна) форма за да може да се осъществи връзка между висшата и нисшата ни природа.

Качеството само по себе си е неутрално - когато е в чист вид и е хармонично съчетано с другите, казваме,че е добро.

Любовта може да се изроди в слепота и зависимост, ако не е в хармония с Истината.

Волята лесно може да се изроди във властност, ако не е в хармония със Справедливостта.

Мъдростта без Лоялността би се превърнала в безразличие.

Знанието би унищожило Живота, ако не се контролира и уравновесява от Почтеността.

Вярата се обезмисля и става агресивна, ако не се приложи в Служенето.

Надеждата лесно прераства в желания и очаквания, а те в разочарования и критика, ако Подчинението не ни напомня непрекъснато, че ние сме много малка част от Цялото и дължим съществуването си на Неговия План (а не обратното).

Сега се опитах да обърна обратно връзките - Истината без Любовта..... получава се още по-интересна картина.

[Рассвет]

Скъпи приятели! Здравейте!

цитат : Бина, пост 21:

"Истински духовно напреднали хора съм срещала всред членовете на Бялото братство - преди години за градинката около гроба на Учителя се грижеше един човек - Атанас. От разговорите с него (2-3 пъти само) ми стана ясно, че той е духовен човек. Поне мисля, че притежаваше качествата изброени от Благост:

«одухотворената реч + способността да вижда и разбира душите + спокойното дълбоко мълчание + сърце чисто като изворна вода...почти като кристалл».

цитат: Ина Трифонова, пост 186

«Духовният човек е изпълнен с любов и изпълва с любов всичко и всички около себе си .

Той знае как да говори на езика на любовта»

Духовен Човек е светлината…

От Матея Свето Евангелие, «Нагорна Проповед»

Глава 5.

14. Вие сте светлината на света. Не може се укри град, който стой навръх планина.

15. Нито запалят светило и го турят под крина, а на светилник, и свети на всички вкъщи.

16. Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец.

[НелиТ]

живея в Бургас познавам много от свещениците в града ни . Като образ на духовен човек разпознавам отец СТИЛИЯН които служи в с.Черноморец - иконописец . Много смирен и ерудиран човек който винаги обяснява всичко за което го попитаме без досада и не на високо академичен стил ,а простичко за да го разберем . В двора на черквата в с. Черноморец е направил РАЙСКА градина с различни видове растения , билки там има АЯЗМО лековито за главоболие , очи . АЗ когато имам време с радост ходя там за да чуя неговите проповеди които са пропити с мьдрост и на разбираем език . Моите деца разбират всичко което казва и после обсьждаме у дома . Посетете този човек и ще разберете за какво става дума. Разбрахме че е 5 поколение свещеник в своя род . Духовен човек е този който дава добьр пример на другите и винаги намира време да ти даде адекватен сьвет и подкрепа .

В добавка : отец Стилиан е изключително широко скроен човек, мислещ, далеч от тъпия догматизъм, обхванал църквата.

[Guest irenastoyanova]

"Хората на това учение - новото учение - се отличават не със своята религиозност, не със своята наука, не със своята сила, не със своята доброта, но със своята Любов. Този е естественият път.", Учителя

[Guest hrisko_89]

Има ли твърда граница между духовен и недуховен човек ?

[Guest Христо]

Кое е основното, по което се определя е ли човек духовен, не е ли. Някой по - прост, груб и агресивен, би могъл да е по - толерантен към различията между хората, в сравнение с друг - който е умен, възпитан, по - миролюбив.