Благост Добавено Април 13, 2007 Доклад Share Добавено Април 13, 2007 всяко нещо с времето си + разбирането и то е по тази схема + всеки сам си избира как да разбира + "проветряването по форумите" си е част от пътя на Научаването + Вярата + когато станем почти безвъпросни + тогава идват верните отговори + казано ни е в Завета на Цветните Лъчи на Светлината + Вечнийтъ Духъ + Дървото на Живота : Мълчи, уМири се! (Марко 4: 39) Моят МИРъ ви давам! (Йоан 14 : 27 ) МИРъ да бъде в стените ти. ( Пс 122: 7) Сърцето ти да пази заповедите ми, защото дългота на живот, и МИРъ ще ти притурят те. Амин Любов + Светлина + МИР + Радост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Април 13, 2007 Доклад Share Добавено Април 13, 2007 Отново не ми е ясно. Може би ще се примиря със собственатта си представа за духовността. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Април 13, 2007 Доклад Share Добавено Април 13, 2007 Отново не ми е ясно. Може би ще се примиря със собственатта си представа за духовността. Която е...? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Април 13, 2007 Доклад Share Добавено Април 13, 2007 Която е интелектуална категория. За мен. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ян Добавено Април 13, 2007 Доклад Share Добавено Април 13, 2007 А ето ви и моят категориен апарат.: 1.Религиозен човек / от "религия"= свързване/- човек който вярва в ....Бога= Духа ...и иска да се свърже с Духа. Но кога и как - това е друг въпрос. 2.Духовен човек - човек свързал се вече с Духа, който го оживотворява /на определени нива или цялостно е свързването/. На него Вярата не му е нужна вече като цяло, а само частично / нужна му е само в неизледваните области/. Този човек вече знае, той не вярва , а знае защото има лични опитности при контактите си с Духа. Макар и да не може в определени моменти да докаже връзката си с Духа. За мене свързването с Духа не е видим процес. Този процес не се осланя на известните ни пет сетива. Духовния човек изгражда сетива от коренно различен порядък от познатия на учените. Това е дълъг процес, завършването на процеса е известно само на него и одухотворяващият го Дух. Това е строго субективната ми класификация. Но е напълно отворена за добавки и коментарии. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Виктор Добавено Април 13, 2007 Доклад Share Добавено Април 13, 2007 Качеството е изява на натрупани опитности. Опитностите са изживявания от миналото. Щом едно изживяване е минало, каква полза от него? Количеството опитности оформят поведението на личността. Личността е съвкупност от взаимоотношения между индивидуалността и заобикалящата я среда съхранявани в паметта. Личността е отношение. Отношението е външен израз на качеството, което е опитност, но то е минало. От миналото се възползва бъдещето. Бъдещето е възможност. Възможността е твърде несигурно нещо. Каква полза от несигурността? Духовният човек е над опитностите. Той притежава качества, понеже е във физическия план на съществуване, но е над тях. Това което притежава духовния човек различно от качеството, което е опитност не би могъл да го прояви и да се забележи външно, защото той не го притежава и не е негово. Това непритежание е божествената му същност. Тази същност е присъствие на Бог в света и то не може да се манипулира от егото. Егото е абстракция и като такава то няма представа какво е Бог. Духовният човек може единствено с пасивно присъствие да облагородява Съществуванието. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Април 13, 2007 Доклад Share Добавено Април 13, 2007 Виктор много ми хареса мнението ти и го споделям напълно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Йордан Анов Добавено Април 14, 2007 Доклад Share Добавено Април 14, 2007 Духовният човек може би разбира това: http://vbox7.com/play:917695c4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Април 14, 2007 Доклад Share Добавено Април 14, 2007 духовният може би го разбира + звездният може би го живее + дано да е винаги с Любов + Светлина + Мир + Радост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Април 14, 2007 Доклад Share Добавено Април 14, 2007 Духовният човек е леко замислен и приятно усмихнат. Но иронично. За мен е това. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Април 14, 2007 Доклад Share Добавено Април 14, 2007 Духовният човек е изпълнен с любов и изпълва с любов всичко и всички около себе си . Той знае как да говори на езика на любовта . Различни са съвременните разбирания за " духовен човек " . Не са модерни аскетизма , зависимостта от стремежа към познание и култът към мъдростта , особено когато тя е осъдителна . Съвременната мъдрост и духовност се състои в това , да бъдем като "дялани камъни " както се казва да пасваме навсякъде и да работи безспирния поток на светлината . Съвременният "духовен човек " владее точно тази - икономика на духа . Разпределянето на всички ресурси за създаване на любов и разумност в света. Той не иронизира или рецензира ,а направлява хората как да живеят щастливо и пълноценно , но го прави така , че те да не се усетят като критикувани . И ще допълня , че съвременния духовен човек , създава около себе си най- вече светлина , той работи за светлината . Работи за света на живота и будността, за света на разумното и благото . В този смисъл всички тук са духовни по свой начин . И разумни по уникален начин . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Април 14, 2007 Доклад Share Добавено Април 14, 2007 Ина! Благодаря за светлината, топлината, любовта - щастливи са децата и хората около теб! И аз ще допълна към светлите думи на Ина - около духовния човек полето е чисто - той някак успява да трансформира и хармонизира негативните енергии и да успокои страховете с детската си вяра и усмивка. (Като източния учител на Максим.) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Април 17, 2007 Доклад Share Добавено Април 17, 2007 Ина! Благодаря за светлината, топлината, любовта - щастливи са децата и хората около теб! И аз ще допълна към светлите думи на Ина - около духовния човек полето е чисто - той някак успява да трансформира и хармонизира негативните енергии и да успокои страховете с детската си вяра и усмивка. (Като източния учител на Максим.) ,Благодаря и аз ! към всички тук ! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Април 17, 2007 Доклад Share Добавено Април 17, 2007 Споделям напълно Ина, и Донка. Дано се приближаваме към тези определения Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Роси Б. Добавено Април 25, 2007 Доклад Share Добавено Април 25, 2007 Един мъдър човек е казал:"Изпробвай всичко, но оставяй само това,което е добро." За мен духовният човек е добрия човек.Той винаги носи в себе си любовта.А тя, любовта, е единствената реалност. Тук се сещам за едни определения от майка Тереза и няма да се въздържа да ви ги цитирам. "Най-хубавия ден-Днешния. Най-голямата спънка -Страхът. Най-лесното нещо-Да се заблудиш. Най-голямата грешка-Да паднеш духом. Коренът на всички злини-Егоизмът. Най-хубавото развлечение-Работата. Най-лошото поражение-Отчаяността. Най-добрият учител-Децата. Най-първата необходимост-Общуването. Най-голямото щастие-Да бъдеш полезен. Най-голямата тайна-Смъртта. Най-неприятния недостатък-Лошото настроение. Най-опасния човек-Лъжецът. Най-коварното чувство-Ненавистта. Най-красивия подарък-Прошката. Най-необходимото-Домашното огнище. Най-краткия път-Правилния. Най-приятното усещане-Вътрешния мир. Най-добрата защита-Усмивката. Най-доброто лекарство-Оптимизмът. Най-доброто удовлетворение-Изпълненият дълг. Най-мощната сила-Вярата. Най-стимулиращия дар-Надеждата. ЕДИНСТВЕНАТА РЕАЛНОСТ-ЛЮБОВТА." майка Тереза Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Април 25, 2007 Доклад Share Добавено Април 25, 2007 (edited) В конвенционалната психология на духовните хора се гледа като на невротици, бягащи във "възвишените" си търсения! Бягащи от тежестта на света, която не могат да понесат. Тъжното е, че често психолозите са прави и много "духовни" хора наистина се спасяват с неистов бяг в молитвите и свещените си писания от грубостта на света, която не могат да понесат! А кои са тогава истински духовните? Според мен, тези които приемат трудностите, злото, наред с доброто, имат сила и спокойствие да съвместят двете, за да намерят истинската духовност, а не фантазните си заблуди! Мерси на Роси за мъдростта на Тереза! Редактирано Април 25, 2007 от Орлин Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
wonderful Добавено Април 25, 2007 Доклад Share Добавено Април 25, 2007 (edited) Духовният човек не би следвало(според мен) да бяга във възвишените си представи, а да живее в реалният свят. Нямам пред вид отшелниците(но те едва ли бягат някъде от нещо). И каква е тази духовност само в мислите. Нали доброто, Любовта имат своите проявления в живота, в отношенията между хората + още много други проявления. Редактирано Април 25, 2007 от wonderful Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Април 25, 2007 Доклад Share Добавено Април 25, 2007 Именно! Не би трябвало, макар и да се случва често! В разните църкви, общества, секти и школи е пълно с хора, които не успяват да се интегрират в обществото и там задоволяват потребността си от общуване и социализиране, любов, емпатия и разбиране! Но нали истински духовният човек и истинската духовност са нещо по-различно?!?!?! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Април 25, 2007 Доклад Share Добавено Април 25, 2007 (edited) В разните църкви, общества, секти и школи е пълно с хора, които не успяват да се интегрират в обществото и там задоволяват потребността си от общуване и социализиране, любов, емпатия и разбиране! Но нали истински духовният човек и истинската духовност са нещо по-различно?!?!?! Отдръпването от социума е въпрос на стадий и индивидуалност. На стадий - защото винаги има някакъв период - в прехода между начинаещ и средно напреднал - когато на човек му е много по-лесно да скъса с щампите и инерционните привички, имплантирани му именно от обществото, като се усамоти. Това не означава непременно отшелничество в пълния смисъл на думата. Но определено означава дълъг (месеци, понякога години) период, през който стремящият се да се занимава д духовно изследване повече, отколкото със светски неща. После вече, ако е наистина поне отчасти стабилно напреднал, би следвало да се справя еднакво добре и в света, и извън него. Наистина, това което се казва в горните постинги и вярно за 99% от "търсещите", но те не са преминали още през първия период, когато се изграждат основите на духовния живот, а те се изграждат най-добре в обществото - дори и то да не е оптимално е за предпочитане в тези фаза - иначе човек просто не може да оползотвори самотата си. Разбира се, голямо значение има и индивидуалността. Ако човек е интровертиран, особено в подразделението на 5-та енеаграма, за него усамотяването е съвсем естествен процес, докато иначе ще е свързано с много проблеми. Но така или иначе това е също важна опитност. не мисля, че е истински духовен нито онзи, който се плаши от самотата, нито другия, който се стряска от "човешките тълпи". Истинската проверка е, когато човек и в двете ситуации може да запази своите чистота, стремеж и самообладание! Редактирано Април 25, 2007 от Добромир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mecholari Добавено Април 25, 2007 Доклад Share Добавено Април 25, 2007 Мисля, че се създава до известна степен култ към съвършенство към духовния човек. Показва го употребата на смисъла на думата "трябва". За мен всеки, мислещ върху мотивите нещата да се случват, е духовен човек. Но не да кажеме "Той защо краде?'-"За да има." А "Защо иска да го има?", "Кои са нещата, които карат хората да се чувстват добре(или зле)?" и т.н. Тези въпроси предопределят обръщане към себе си, оценяване на личните реакции към външните реалности. Идва въпроса:"Мога ли да избера да се чувствам по друг начин?", т.е. за свободата на личния избор, активиране на личната сила. Това определя развитие, защото човек избира да не бъде жертва на ситуацията. Ако човек се замисли дълбоко и се обърне към себе си, всъщност ще разбере, че алчността, завистта, ненавистта, гнева, агресията ..., всъщност са продиктувани от страха. Той е единствения мотиватор, двигател на тези състояния. Разбрал това и избрал да се пребори, такъв човек за мен се превръща в духовен. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Април 25, 2007 Доклад Share Добавено Април 25, 2007 (edited) Към отшелничество са предразположени преди всичко т. нар. мистици, а според мене самото отшелничество като метод за развитие на духовността, принадлежи на миналото и в бъдеще няма да се прилага. Методите през Новата Епоха ще бъдат по-различни. Разбира се отеглянето от света понякога е необходимост, но това трябва да става само за кратки периоди от време без да се прекалява. Духовността в епохата на Водолея предполага групово развитие. Отдадеността на една религия, учение, учител, кауза и др. ще се замени от отдаденост към Човечеството. Духовността ще се изразява в работата, която се извършва в това направление и това ще е основния признак по-който ще се различават духовно устремените. Редактирано Април 25, 2007 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Април 25, 2007 Доклад Share Добавено Април 25, 2007 (edited) Разбира се отеглянето от света понякога е необходимост, но това трябва да става само за кратки периоди от време без да се прекалява. За повечето хора е така без съмнение. Оставям си вратичка - има хора и обстоятелства, при които сравнително дългото отделяне също може да е целесъобразно. както и хора, които са дотолкова незрели като индивидуалности, че и краткото отделяне може да е с деструктивни резултати при тях. Редактирано Април 25, 2007 от Добромир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Таня Добавено Април 25, 2007 Доклад Share Добавено Април 25, 2007 За мен духовен човек е мъдрият човек, който умее да се учи от своите и от грешките на другите, умее да обича и уважава хората, да проявява милосърдие и състрадание към тях, умее да излъчва положинелна енергия и с примера си може да ги накара да го обичат и уважават , а също да се обичат помежду си. Той е човекът, който умее да се свързва с по-високите вибрации, идващи от Висшите светове и да ги транслира и предава на хората чрез примера на Хармонията, която излъчва от себе си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Огнян Кулев Добавено Април 25, 2007 Доклад Share Добавено Април 25, 2007 Отделянето от света е метод за концентрация, но като начин на живот е адекватно само за много малък брой хора. Общуването с други хора е "хоризонтално" (настрани, навън) движение на енергията, а отделянето насочва вниманието към "вертикалното" (нагоре, навътре) движение на енергията. При духовния човек тези движения са хармонични. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Април 25, 2007 Доклад Share Добавено Април 25, 2007 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.