17.11.2007 г. - Какво значи думата „болест“?

[Ася_И]

Мисъл за деня 17 Ноември 2007 г.

Болестите в света съществуват като една предпазителна клапа, да не дойде нещо по-зло.

Да сторя, 9^-а НБ, 31.I.1937 г.

[Приятел]

„Благословен Господ Бог наш“

[Guest Ла Горда]

Мисля, че има болести които Бог допуска, за да се задълбочим. Болестите ни пречистват, лекуват и събуждат. но има неща които сами си причиняваме с неразумен живот

[Валентин Петров]

Според мене всяка болест е отклоняване от здравословното състояние на организма. След като някой е работил дълго време и се е уморил, най-после от невидимия свят му дават отпуск, да си почине. Той трябва да се подчини на неговите закони. Щом се подчини, той ще трябва да легне на леглото си и да не се мърда. След това милосърдни сестри ще дойдат около него и ще го наглеждат, няма да му позволят да се мърда – абсолютно спокойствие ще му се наложи. На всички болни хора се препоръчва да не мърдат от мястото си, да не се скъса някоя нишка, някой кръвоносен съд у тях, да не стане някакво кръвоизлияние. Щом си почине, щом оздравее, той ще дойде до едно здравословно състояние. Здравословното състояние иде само по себе си.

Та казвам: Това, което невидимият свят счита за почивка, ние го считаме за болест. Какво значи думата „болест“? „Бол“ означава „изобилие“; „есть“ – русите казват: „има“. Значи, в болестта има голямо изобилие, а хората не разбират това и казват, че са болни. Филологически ни най-малко болестта не е това, което хората я считат. Болестта подразбира едно голямо изобилие на нещата. Тъй щото, в думата „болест“ се съдържа съвсем друго нещо от това, което се съдържа според разбиранията на хората. Болестта е почивка. Когато някой човек заболее, той казва: „Досега мислех, че съм много твърд, че нищо не може да ме събори, но сега виждам, че не съм бил толкова твърд. Сега започвам да разбирам хората, да им съчувствувам и да моля Бога да им помага, да ги спаси. Сега започвам да виждам, че имам какво да дам на хората. Досега нищо не съм давал и съм живял само за себе си.“

пак там

Ти си болен. Ако ти държиш това в своето съзнание и самосъзнание, то болестта не си отива. И щом туриш болестта в своето подсъзнание и свръхсъзнание, то за 2–3 деня болестта си отива. Някой път болният човек заспи и казва: „Да става каквото ще.“ Да спи дълбок сън и като се събуди след 2–3 деня, голямата криза е минала.

Та казвам, по възможност повече от вашите безпокойствия, от долния и горния джоб на вашето съзнание и самосъзнание ги турете във вашето подсъзнание и свръхсъзнание. В един стих на Писанието се казва: „Възложете товара си на Господа.“

Силата на подсъзнанието и свръхсъзнанието

[Ася_И]

Здравословното състояние на човека зависи от вътрешните течения на неговия физически и психически организъм. И тъй, не питайте защо сте болен, нещастен, защо страдате, но виж какво е състоянието на твоите мисли и чувства.

Болестите правят човека мек, деликатен. Хора, които са боледували много, развиват в себе си благородство, деликатност, нежност. Органическите болести внасят мекота в характера на човека. Аз не говоря за нервно болните.

Мислите са на Учителя от книгата "Божественото Учение или философия на живота на Учителя Петър Дънов"

Хубаво е да си извадим поука и когато се разболеем да си зададем въпроса: А защо е така? Не може да си мислим по цял ден, че сме болни, че това или онова не е наред и накрая нещата да се оправят. Дисхармонията в нас е най-голямата причина да бъдем болни. От там трябва да започнем.

[Добромир]

Да. Но и самите мисли, че не сме наред са проява на дисхармонията - от друга страна в ред случаи без тях не бихме обърнали внимание какво не ни е наред... Значи става нещо като това да се извади с един трън другият трън и после да се хвърлят и двата. Явната дисхармония да се използва като инструмент за активизиране на възстановяващите тялото и душата сили и методи, но без да продължаваме да се фиксираме върху негативното... Да станем част от решението, а не част от проблема, както също уместно го казват... Редактирано Ноември 18, 2007 от Добромир