Guest бяса Добавено Ноември 22, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 22, 2007 Че вярвате някои от вас в Господа, аз оспорвам това. Какво ще ми кажете тогава? Докато работите ти вървят добре, ти вярваш в Господа. Щом работите ти почнат да изостават, ти не вярваш вече в Господа и казваш: „Какъв е този Господ, Който върти света както си иска?“ Щом мислиш така, ти нямаш никаква религия, за тебе не съществува никакъв Господ. И след това ще дойде някой да ми казва, че вярва в мене. Той може да вярва в когото и да иска, но това не е Закон на Вярата. Според мене вярата е отношение, връзка между души, които имат едно и също верую. Такива души са свързани със Закона на Любовта. Те работят за идване на Царството Божие на Земята. Това значи религия. Предназначението на религията е да прокара Царството Божие на Земята. Религиозните хора се отдалечиха от това разбиране и те обърнаха идеята за Царството Божие на частна собственост, да станат праведни, свети, че като отидат на небето, да вземат първото място. Това не е смисълът на небесния живот. Много сериозно съображение, на теза обратна на моята, но е ПЛЪТНО в темата, за което благодаря. ------------------------------------------------------------------------- Моите изходни точки са: 1. Абсолютизмът за единството на Света /неизбежната принадлежност към Цялото/. 2.Съображението, че 100% разполагаш САМО със Себе си /като контрапункт на 1/ ....моят ИЗВОД / в кратце/ е: ВСИЧКИ корелации / между 1. и 2./ са възможни като СЪСТОЯНИЕ НА ДУХА - към 1. ИЗБОРИТЕ които правим, определят НАЧИТА ПО КОЙТО СЕ СЕБЕУСЕЩАМЕ - към 2. невъзможно ми е да съм ....... /"в кратце"/. Не знам дали е нужно...... и според 1. и според 2. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest бяса Добавено Ноември 22, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 22, 2007 Избирам да вървя без път, та път да сторя. Тъй...през полето, през морето ... накъдето... ми видят очите. Та, трудничко е, няма път защото, но......................... си заслужава. ... Тръгвам, ...където ми видят очите, от блясък за тебе са слепи. В джоба на скитника, цяла земята се сбира и моли за прошка - нелепост. ... /друг цитат/ especially for ССД --------------------------------------------------------------------------------------------------- Пичове, кво Ви е направил Шекспир, все пак, за умрелите добро или нищо. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Ноември 22, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 22, 2007 (edited) 1. Абсолютизмът за единството на Света /неизбежната принадлежност към Цялото/. 2.Съображението, че 100% разполагаш САМО със Себе си /като контрапункт на 1/ кое Себе? кога можеш ? Можеш ли ако се родиш в тяло на бик? // съвсем реален човешки опит Човешкото тяло е излитащият самолет. Дръпни лоста към себе си. Това е всичко. ....моят ИЗВОД...: ВСИЧКИ корелации / между 1. и 2./ са възможни като СЪСТОЯНИЕ НА ДУХА - към 1. ИЗБОРИТЕ които правим, определят НАЧИНА ПО КОЙТО СЕ СЕБЕУСЕЩАМЕ - към 2. невъзможно ми е да съм ....... /"в кратце"/. Не знам дали е нужно...... и според 1. и според 2. мисля че разбирам... за да има корелация, прокарваш някъде разделителна линия цялото/ себе си после свързваш Адвайтистите които говорят от осъзнаване на състоянието на единство са малцина. Другото им споменаване е за напомняне един на друг на целта на духовния път. Само вербалното утвърждаване на идентичността на душата с Параматман е недостатъчно. Практическо единство е индивидуално. За колективното може да се създадат условия. Тогава имаме духовно общество и духовна цивилизация. Който помага на другите, няма да се загуби. Редактирано Ноември 22, 2007 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Ноември 22, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 22, 2007 Валентин, Дънов е знаел, предполагам, че има и друг вид вяра -т ази, когато работите ти вървят зле, тогава да вярваш в "Господа". Много хора именно тогава се обръщат. А би ли допуснал и още по-друг вид вяра - така нареченото безверие. Бяс, поради абсурдността си, Платоновата аритметика ми е най-близка (по симпатичност). И в този дух да те запитам - не се ли самоотрича пункт 2 като "контрапункт" на Абсолютизъм? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Ноември 22, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 22, 2007 (edited) корелация ~ когниция безвериеима осъзнати връзки, има неосъзнати питам: ако ние отречем всичко в света и кажем, че всичко е илюзия, че нищо в света не съществува, кое е реалното тогава? Илюзиите са сянка на реалността. Как е възможно сянката да съществува без реалността?... Не вярваш в нищо – това е старата култура. Тщеславен си – това е старата култура. Всички стари работи представят старата култура – културата на змията. знанието е благодатта за човечеството. Неразбраното знание носи всички нещастия, а разбраното носи всичкото щастие. И тогава Христос казва: „Така трябва да бъде издигнат Син Человечески.“ Моисей стигна до там, да издигне змията, да се лекуват хората. Но невидимият свят видя, че този емблем не е толкова правдоподобен, заради което изпрати вече не змията, но изпрати един човек, Син Человечески, който да донесе на хората истинското знание, което лекува. Така трябва да бъде издигнат Син Человечески. Той е знанието, което трябва да бъде разбрано. Като погледнете живота, виждате, че всичките нещастия произтичат от неразбраното знание. Онези, които не разбираха знанието, направиха пушките и топовете. Онези, които не разбираха знанието, направиха отровите. И в животинското царство е същото. Същото е и в човешкото царство. Онези пък, които разбираха смисъла на знанието, създадоха, направиха плодните дървета. Така трябва ... Редактирано Ноември 22, 2007 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest бяса Добавено Ноември 23, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 23, 2007 И в този дух да те запитам - не се ли самоотрича пункт 2 като "контрапункт" на Абсолютизъм? колкото Северната щирина, отрича Източната дължина, като лявото и дясното, които се срещат на обратната страна на Земята и като се разминат /ако ги дочакаш/ , дясното ще дойде от лявата ти страна, а лявото от дясната факти, не да споря - геометрически. ----------------------------------------------------------------------------------------------------------- Валентин привет, признавам необятността на Знанието, посочи един, да е чел и знае всичко - да се улесним - поне достатъчно? ако се каъе би било просто претенция. В свое "оправдание" бих казал, че ме "прецакаха" Картезианците, след което /да си върна - Ги забравих...ха-ха/. Запомних само първото което и до днес ме ентусиазира: "cogito ergo sum" Р. Декарт ...за което да съм благодарен, ерго - да се разделим с Добро. Вярвам, че Човек, като обхожда Пътя си / през всичкото единно-неделимо цяло/, пак в себе си да "се затвори/ трябва. Моля, не питай: кое "себе си"? Според мен... мъдър е, НЕ който има ВСИЧКИ отговори, а който ИМА собствените си. Моля не питай какво значи, "собствените си". ....споделям,....не претендирам. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Ноември 23, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 23, 2007 Интересно... Не знаех Абсолюта да е на една страна захвърлен. Абсолют, аз го мисля за всеобхватен, изключващ страни...или по-скоро включващ ги всички до една, но това си е моя ерес. 2-1=0 И аз не споря, обичам прости сметки. Може някой и да разбере. А какъв е смисълът от "обхождането" на единното неделимо цяло, след като пак трябва да се връщам в "затвореност", пък макар и обогатена? Не е ли твърде егоистично? И още повече затворено? И защо пък трябва? - кой го казва, да му се изеретича (от думата ще да е - малко ме дразни, само малко... ). Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Ноември 23, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 23, 2007 Северната ширина... Източната дължина, като лявото и дясното, които се срещат на обратната страна на Земята и като се разминат /ако ги дочакаш/ , дясното ще дойде от лявата ти страна, а лявото от дясната геометрически хубава аналогия признавам необятността на Знанието, посочи един, да е чел и знае всичко - да се улесним - поне достатъчно? ако се каже би било просто претенция.И тук е добре казано. Само Учителите имат достатъчно знания за да учат другите. Индивидуално, Бина е точна че е добре да имаме практическо знание къде сме, и за правилната посока по пътя. В свое "оправдание" бих казал, че ме "прецакаха" Картезианците, след което /да си върна - Ги забравих...ха-ха/. Запомних само първото което и до днес ме ентусиазира: "cogito ergo sum" Р. Декарт ...за което да съм благодарен, ерго - да се разделим с Добро. Теорията на познанието у П. Дънов се базира върху двойнствената природа на нещата – духовна и материална. Истинското познание е насочено към вникване в реалната, т.е. в духовната същност на обектите. Материалната форма представлява отражение на реалното съдържание, което е необходимо, за да изрази вътрешния смисъл на самия живот. Със сетивата си човек може да познае само формалната, символната страна на реалността. Преди да изучи същината, човек трябва добре да познава резултатите й. Ако разумното същество осъзнае себе си като Божествено начало, то ще е в състояние да разбере процесите, силите и законите на целия живот. Необходимо условие за развитието на знанието е вярата като принцип на човешкия ум. Същността на вярата е, че чрез нея се осъществява връзка между две души във Вселената посредством силата на Любовта. Бог е непознаваем, а Истината е проявление на Бога. Затова тя не може да се опише и възприеме в категориите на нашето съзнание, понеже това означава да я ограничим в нейната безкрайност и вечност. Знанието е пробуждане на индивидуалното съзнание. А съзнанието е израз на отговорността, която човек носи с идването в сегашния живот, работата, която трябва да извърши, за да бъде осъществена еволюцията в неговия бъдещ живот, като същевременно се утвърждава и възможността за развитие на човечеството като цяло. Постигането на знание е немислимо без богат нравствен живот, без чистота на преживяванията, без наличност на добродетели. Знанието е откриване на същественото, мъдрото, вечното, абсолютното. Висшата истина би могла да стане достояние само на онези, които са дорасли до истинския духовен живот.http://www.ohi.hit.bg/dunov.htm Вярвам, че Човек, като обхожда Пътя си / през всичкото единно-неделимо цяло/, пак в себе си да "се затвори/ трябва. Моля, не питай: кое "себе си"? Според мен... мъдър е, НЕ който има ВСИЧКИ отговори, а който ИМА собствените си. Моля не питай какво значи, "собствените си". ....споделям,....не претендирам. Ще отговоря вместо теб, бива ли "Себе си" е безсмъртната ти божествена и потенциално съвършена душа, която в този момент играе роля на разумно човешко същество на земята. "Собствените си" е безценното съкровище от съзнание, мъдрост, дълбоко вътрешно разбиране. Осъзнатата субективна истина. Разпознавам, харесвам Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Васил Добавено Ноември 23, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 23, 2007 Валентин, Дънов е знаел, предполагам, че има и друг вид вяра -т ази, когато работите ти вървят зле, тогава да вярваш в "Господа". Много хора именно тогава се обръщат. А би ли допуснал и още по-друг вид вяра - така нареченото безверие... Знаел е със сигуност. Въпросът е, че както и тук се споменава, осъзнаването и докосването до Истината е процес индивидуален. Учителя говори в такава посока, в която цялата проявена Вселена - Господ - се движи в момента на изнасянето на беседата му. Спомням си за вярата едно нещо характерно от Учителя: "Няма човек, който да не вярва. Щом диша, той вече вярва." - по памет, лесно може да се намерят множество места от беседите в този дух. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Ноември 23, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 23, 2007 Здравейте! Така е Васко. Едни вярват, че Бог съществува, други вярват, че Бог не съществува, но и при двата случая вярата си остава, нея я има. Безверие не съществува, но съществува безхаберие и бездушие, което е равно на безразличието. Обратното на Любовта не е омразата. Обратното на Любовта е бездушието и безразличието. Омразата е обратното на обичта. Мразят тези, който обичат, защото искат да те променят. Ето защо Любовта е на по-високо стъпало от обичта - защото не се ползва от насилието. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest бяса Добавено Ноември 24, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 24, 2007 (edited) Дано не съм наивник, /сефте/, но Хармония усещам - някакъв раним покой. Като този,... Красотата да докоснеш... ... и НЕ, защото съм разбран, /това НЕ аз го зная/,... а, защото Вас разбирам /мисля /. "Няма човек, който да не вярва. Щом диша, той вече вярва."...в следващия вдъх... "Себе си" е безсмъртната ти божествена и потенциално съвършена душа, която в този момент играе роля на разумно човешко същество на земята. "Собствените си" е безценното съкровище от съзнание, мъдрост, дълбоко вътрешно разбиране. Осъзнатата субективна истина. Подпис: "бяса" Благодаря, "длъжник" съм Ви. Едни вярват, че Бог съществува, други вярват, че Бог не съществува, но и при двата случая вярата си остава, нея я има. Безверие не съществува, но съществува безхаберие и бездушие, което е равно на безразличието. Обратното на Любовта не е омразата. Обратното на Любовта е бездушието и безразличието. Омразата е обратното на обичта. Мразят тези, който обичат, защото искат да те променят. Ето защо Любовта е на по-високо стъпало от обичта - защото не се ползва от насилието. Вярвам, че на Този до Нас /...и непознат/, трябва да помагаме физически, /битово/ а, Духовно /даже и да ни се струва друго/, помагаме само на Себе си /Духовното Себе си/. А реакциите са просто, мимолетно огледало. ... и награда, която ако продължй повече от " миг", /ако заживеем в нея/,... превръща се в капан,... ... в "пиедестал", но и "котва", за Духовното ни съзнание - /в моя случай под постоянно съмнение/. Редактирано Ноември 24, 2007 от бяса Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Ноември 24, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 24, 2007 Вальо, благодаря за линка, много ценна и хубава лекция Със сетивата си човек може да познае само формалната, символната страна на реалността. Преди да изучи същината, човек трябва добре да познава резултатите й. Ако разумното същество осъзнае себе си като Божествено начало, то ще е в състояние да разбере процесите, силите и законите на целия живот. Необходимо условие за развитието на знанието е вярата като принцип на човешкия ум. Същността на вярата е, че чрез нея се осъществява връзка между две души във Вселената посредством силата на Любовта. Бог е непознаваем, а Истината е проявление на Бога. Затова тя не може да се опише и възприеме в категориите на нашето съзнание, понеже това означава да я ограничим в нейната безкрайност и вечност. Знанието е пробуждане на индивидуалното съзнание. А съзнанието е израз на отговорността, която човек носи с идването в сегашния живот, работата, която трябва да извърши, за да бъде осъществена еволюцията в неговия бъдещ живот, като същевременно се утвърждава и възможността за развитие на човечеството като цяло. Постигането на знание е немислимо без богат нравствен живот, без чистота на преживяванията, без наличност на добродетели. Знанието е откриване на същественото, мъдрото, вечното, абсолютното. Висшата истина би могла да стане достояние само на онези, които са дорасли до истинския духовен живот.Страховете от пробуждане на индивидуалното съзнание раждат анатемосването, разпятията... А има среди, които не искат да загубят контрола и властта си над по-слабите. Всяка човешка култура и цивилизация се изгражда с мощен тласък напред, предизвикан от едно Божествено присъствие. Старото бива безмилостно разрушено. От него се съхранява само онова, което може да послужи при изграждането на основите на Новото. Именно духовният Учител – Пратеник на Небе-то, е онзи, който въплъщава в действителността импулса за разграждане на ненужното, загнилото, обречено на изтление и за съзиждане на предначертаното в Божия план. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Ноември 24, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 24, 2007 "Вярвам"... Трудно ми е даже да го изрека. Тромаво стои в устата ми и езикът ми да го изгони навън от мен не ще. Мечтата и вярата си приличат по нещо - разкажеш ли ги, не се с-бъдват. Вярата е мечта по Красотата. Попитах защо мълчи... "Обещах си да изживявам мечтите си" - чух. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Ноември 25, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 25, 2007 (edited) "Вярвам"... Трудно ми е даже да го изрека. Тромаво стои в устата ми и езикът ми да го изгони навън от мен не ще. Мечтата и вярата си приличат по нещо - разкажеш ли ги, не се с-бъдват. Здравей! Зависи! Това е само твое предположение. Вярата и мечтата са огньове и в зависимост от това какво човек влага в тях, или се разгарят или гаснат. А огънят е способен да обхване и съседния на нашия дом! Често сращам в мненията в "Порталът" подобна песимистична нагласа. Така се получава когято човек сам се колебае във Вярата или с други думи се Луни (разхожда се от едната крайност до другата на двойствеността). Неуравновесено положение е това. А равновесието е нещото, което те прави да стоиш стобилен на собственото си място. Тогава тежиш най-много. За да стане това обаче, е нужно да знаеш кой си точно всъщност. Когато се познае човек се центрира в собствения си център. Има много методи за това. Просто е нужна практика. Редактирано Ноември 25, 2007 от Ники_ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Ноември 25, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 25, 2007 А може би колебанията във вярата и трудността ни да я изречем също са път към Бога? Как? Сбъдва ли се вярата? Очакванията да се сбъдне това, в което мечтаем и вярваме - какъв е този път към Бог? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Ноември 25, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 25, 2007 Донче, обичам те! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Ноември 25, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 25, 2007 (edited) "Когато чуя думичката "обичам те", започвам да се оглеждам предпазливо!" Кристиян Разбира се, че е път! То всичко е част от пътя и суетата и гордостта, но нали това му е смисъла да продължи човек нататък, след като се осети, че в тези не е същината. Ученик може да бъде само този, който се е признал за незнаещ. "Блажени бедните духом, защото е тяхно царството небесно." Само когато чашата е празна може да бъде напълнена с нещо ново, но за това е необходимо старото да бъде оставено, кулата да се срути. Вавилонски кули много. Беден по дух е само онзи, който се е признал за такъв. Този е освободил място за новото, което му е приготвено от Господа! Имащи я се за знаещ не може да бъде ученик. Обречен е да разбере, че е пръст, която един ден ще се завърне в пръста. А духът му ще трябва отново да се връща и отново, докато не култивира нужното гориво за пътя на Блудния Син към Отца. А утре синът, забравил Отца си ще бъде в още по-голяма бедност и още по-далеч от Дома. Образно казано Духът е летец, Тялото е самолета, живота е Земята, Небето и разбира се пистата. Според това колко стаж има летеца като такъв, става преценката от към горивото за самолета му! Хубаво е когато летеца према съвет и помощ от колеги. По-добре е за него. Хубаво е също да се ползваш разумно от машината (самолетът), кооято ти е поверена за момента, защо утре могат да те "преназначат" на някоя си там "съборетина", "антика" или повредена машина. Ще се търси тогава полетът, ама... Редактирано Ноември 25, 2007 от Ники_ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Ноември 25, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 25, 2007 Сбъдва ли се вярата? Очакванията да се сбъдне това, в което мечтаем и вярваме - какъв е този път към Бог? Безбожие го наричам! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Ноември 25, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 25, 2007 Сбъдва ли се вярата? Очакванията да се сбъдне това, в което мечтаем и вярваме - какъв е този път към Бог? Безбожие го наричам! Грешиш. Бог си Е Вечно Съществуващия. Това е безумие. Заблуденост. Спинкане + сънуване. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Ноември 25, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 25, 2007 Сбъдва ли се вярата? Очакванията да се сбъдне това, в което мечтаем и вярваме - какъв е този път към Бог? Безбожие го наричам! Грешиш. Бог си Е Вечно Съществуващия. Това е безумие. Заблуденост. Спинкане + сънуване. Имам си и Учител - Наставник, който не съм търсила. Това ще да е наказанието за моето безверие. Хахахаааа. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Ноември 25, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 25, 2007 (edited) Ами освен да се ползваш от него, ти предлагам! Ами, ако те помоля да посочиш кое точно в теб иска или не иска каквото и да е, какво ще отговориш? Мисля си, че въпреки заявената от теб позиция на неискане - "... Учител - Наставник, който не съм търсила...", искаш точно това, иначе не би била тук в "Порталът към съзнателен живвот". Трудното в подобни случаи е свеждането на главата. На съзнаването на това пък пречи нещо, което се е високо вирнало. Може и хорицата да имат полза от подобни ситуации. Разбира се в постовете ми няма нищо лично към теб, Силвия. Просто се опитвам да разясня виждането си върху дадената ситуация. Бъди здрава и все така усмихната! Редактирано Ноември 25, 2007 от Ники_ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Ноември 25, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 25, 2007 ''ВСИЧКИ пътища са пътища към Бога'' Не мисля,че всички Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аделаида Добавено Ноември 25, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 25, 2007 Но някои са твърде заобиколни и трудни и могат да те отведат далеч от него докат най - накрая стигнеш при него... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Ноември 25, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 25, 2007 (edited) награда, която ако продължй повече от " миг", /ако заживеем в нея/,... превръща се в капан,... ... в "пиедестал", но и "котва", за Духовното ни съзнаниеДа, поради склонност към леност и инерция. Спасителното чувство е благодарност и отново, будност. равновесието е нещото, което те прави да стоиш стобилен на собственото си място. Тогава тежиш най-много. За да стане това обаче, е нужно да знаеш кой си точно всъщност. Когато се познае човек се центрира...Да. А може би колебанията във вярата и трудността ни да я изречем също са път към Бога? Как?Едва ли. Сбъдва ли се вярата? Очакванията да се сбъдне това, в което мечтаем и вярваме - какъв е този път към Бог? пътят идва от знанието на целта Ученик ... "Блажени бедните духом, защото е тяхно царството небесно." Беден по дух е само онзи, който ... е освободил място за ...Господа! Вавилонски кули много... духът му ще трябва отново да се връща и отново, докато не култивира нужното гориво за пътя на Блудния Син към Отца...синът, забравил Отца си ще бъде в още по-голяма бедност и още по-далеч от Дома. да, за съжаление Духът е летец, Тялото е самолета, живота е Земята, Небето и разбира се пистата. Според това колко стаж има летеца като такъв, става преценката от към горивото за самолета му! Хубаво е когато летеца према съвет и помощ от колеги. По-добре е за него. Хубаво е също да се ползваш разумно от машината (самолетът), кооято ти е поверена за момента, защо утре могат да те "преназначат" на някоя си там "съборетина", "антика" или повредена машина. Ще се търси тогава полетът, ама... Да! Редактирано Ноември 25, 2007 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest бяса Добавено Ноември 25, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 25, 2007 ..... губи ми се нишката, ... не зная бездна ли сте ...или пък небе? Злощастен съм, че не успявам, ... да Ви "прегърна"..., без ръце. "Господар" да си намерим, ли се плашим, ....Бог..., каквото и да е ? "Всичките ни пътища към Боогааа сааааааааа ", "изтърси" няк-къв еретик... ...но как да се преборя в мен, ............................ с "тревогата , че "моят път", да бъде т р я б в а от всички други ... най - велик --------------------------------------------------------------------------------- ...имаше една песен: ... what is God was one of us, just a strainger, in tne bus..." Понякога си мисля: О*К, израилтяните /по-точно фарисеите... разбирай "най-просветените" от тях/, са разпнали Исус. Ние никога не бихме го направили, ние сме съвсееем "друга бира" Просто бихме Му попречили да се състои ... пак еретична хрумка,... ама, от най-гнусните.................................. виновен съм. ...май Фауст, задава по-смислен въпрос... Хамлетовият е от суета... и синдрома: "да живееш в драма". Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.