Jump to content
Порталът към съзнателен живот

ВСИЧКИ пътища са пътища към Бога


Guest бяса

Recommended Posts

Блазе на Валентин Петров, Той е наясно с ИСТИНАТА - дай Боже всекиму,подозирам ,че съмнения ще има. Но със сигурност /и според мен/, до велико достояние е стигнал, че:

СВЕТЪТ Е ЕДИНЕН И НЕДЕЛИМ и /което касае всички Ни - персонално/

:)

Всеки е ВАЖЕН и Всичко има значение

с това съм съгласен :thumbsup:

дали пътят води наистина към Бога.

Който има нужда от конкретни и емпирични доказателства за Бога (само по себе си странна идея), изобщо и не се сеща за вървене по някакъв път! Той си прекарва времето в търсене на доказателства! И това е специфичен номер, впрочем. Дава голямо самочувствие.

:)

математиците използват математическа индукция ... Доказват твърдението за n=1... после- за n=k+1. И толкова. ... С математиката шега не бива... :)
:thumbsup::)

движението към Бог се извършва съзнателно с участието на човешката свободна воля

:feel happy:

по Пътя още бисери ще блеснат
:sorcerer::thumbsup:

Аз мисля: ти, който си болен, да станеш здрав. Който е глупав, да стане умен. И ако лъжеш, да не лъжеш вече. Ако не работиш, да се научиш да работиш. Ако си жена, помятала си децата, да не ги помяташ повече. ... Това уча съвсем ясно, това има практическо приложение. И ако съвременно то човечество не вземе поука от това, ще иде ... ще замълча къде ще иде.

Учителят, И Петър се грееше, 18 декември 1921

Редактирано от Валентин Петров
Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 125
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

infinity,

please, не съди... /по принцип/... не познаваш Буда /лично/, може да има безброй интерпретации,

и аз не го познавам никак, но ми е лесно да приема, че е светъл пример, за някой друг, за някой всъщност като мен.... и като Теб. За Тоя до Теб... и Онази, през 10 души - единадесетата. Запази, подари и на тях частица от Любовта си /за която говориш/.

....ругая се, че "назидавам", ....но опитвам да съм искрен. Извинявай!

извън това: ... Любовта е награда /дъщетя на Красотата/,...но по Пътя още бисери ще блеснат /ако ме разбираш/. Извини ме пак!

Здравей

буда е всеки един човек... в учението на Гуатама Буда/постигнал просветление/ - будизма, няма понятие Бог, от там и думата без - божник... Игра на думи. Нарочно я подбрах именно така, заради абсурда и.

С Бог или без... просветление е възможно. Затова.

А аз вярвам в моя Бог, и за мен Той е Любов... и всички мои пътища и пътечки ме водят към Него.

Поздрави

Линк към коментар
Share on other sites

Всъщност пътят е един - да се слееш с душата, а после и с Духа си. Каквито и други пътища да търсим, до Бог няма да ни отведат. Страданията могат да ни накарат да осъзнаем някои неща, да спрем движението си назад, но движението към Бог се извършва съзнателно с участието на човешката свободна воля.

:thumbsup2::thumbsup:

Линк към коментар
Share on other sites

Всъщност пътят е един - да се слееш с душата, а после и с Духа си. Каквито и други пътища да търсим, до Бог няма да ни отведат. Страданията могат да ни накарат да осъзнаем някои неща, да спрем движението си назад, но движението към Бог се извършва съзнателно с участието на човешката свободна воля.

Явно трябва да се уточним за какво говорим - по принцип или как стоят нещата в действителност?

Защото това, което казва Станимер е абсолютно вярно, но ... така е по принцип!

В действителност как се движим ние по този ЕДИН път, как го изминаваме, винаги ли се придържаме точно по него? - Не, разбира се! И ако някой ми каже, че през целия си съзнателен живот е успявал да го прави - няма да му повярвам. Ние си лъкатушим вляво и вдясно, спираме, тръгваме дори назад, след известно време страданията ни побутват пак към този ЕДИН път и ни посочват вярната посока, обаче после пак кривваме ... и така.

А за съжаление и тук в този форум има много хора, които са убедени, че примерно от няколко години вече са хванали този ЕДИНСТВЕН ВЕРЕН път и успешно се движат по него, но и това едва ли е точно така. Обаче им е приятно да си го мислят - опитали са това, опитали са онова ... и все не е било това, най-накрая попадат на някое друго духовно течение и казват: ето, това е! Дали? Това е направо страшно или по-точно - фанатично! Този ЕДИН път на практика може да се измине по много различни начини и всеки от тях е подходящ.

Линк към коментар
Share on other sites

"Всички пътища са пътища към Бога"...

А безбожието?

То път ли е, какво е?

Какво е то? Какво е???

Безпътица?

Какво е, ако нямаш път... към Бога?

Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря на "Ла Горда"

с "дедо" David ме уцели в десятката. Имам песен, на него посветена, уви, не зная как да му я пратя.

:thumbsup2:

Не е подходящата, за това тема, но
:feel happy:

Поздравче
:3d_047:

Линк към коментар
Share on other sites

Не мисля,че всички пътища са пътища към Бог, а просто, че винаги и отвсякъде има и можем да намерим пътечка към Бог. Някъде дълбоко в душите ни човешки е заложен стремежа и копнежа към Любовта и ние непрестранно Го търсим.Както знаем 'пътят към ада е постлан с добри намерения', но и от там,след много мъки и 'лъкатушене' всеки има шанса да стигне до Бог,просто е безгранична и всеобхватна Неговата любов и милост.

Всеки човек се ражда и живее при различни условия, сам за себе си е неповторин,затова и пътя,който изминава е различен, уникален е за всеки.Но целта е една.

Линк към коментар
Share on other sites

Всъщност пътят е един - да се слееш с душата, а после и с Духа си. Каквито и други пътища да търсим, до Бог няма да ни отведат. Страданията могат да ни накарат да осъзнаем някои неща, да спрем движението си назад, но движението към Бог се извършва съзнателно с участието на човешката свободна воля.

Явно трябва да се уточним за какво говорим - по принцип или как стоят нещата в действителност?

Защото това, което казва Станимер е абсолютно вярно, но ... така е по принцип!

В действителност как се движим ние по този ЕДИН път, как го изминаваме, винаги ли се придържаме точно по него? - Не, разбира се! И ако някой ми каже, че през целия си съзнателен живот е успявал да го прави - няма да му повярвам. Ние си лъкатушим вляво и вдясно, спираме, тръгваме дори назад, след известно време страданията ни побутват пак към този ЕДИН път и ни посочват вярната посока, обаче после пак кривваме ... и така.

А за съжаление и тук в този форум има много хора, които са убедени, че примерно от няколко години вече са хванали този ЕДИНСТВЕН ВЕРЕН път и успешно се движат по него, но и това едва ли е точно така. Обаче им е приятно да си го мислят - опитали са това, опитали са онова ... и все не е било това, най-накрая попадат на някое друго духовно течение и казват: ето, това е! Дали? Това е направо страшно или по-точно - фанатично! Този ЕДИН път на практика може да се измине по много различни начини и всеки от тях е подходящ.

Сигурно си права. Просто съм съгласен със Станимир, че пътят към Бог /нашият Отец/ е чрез новата душа и съчетание с Духът /Пимандър, Параклет/. А пътищата за това ....не съм компетентен да дискутирам <_<

Линк към коментар
Share on other sites

"Всички пътища са пътища към Бога"...
Така твърдя........... и разсъждавам.

А безбожието?

Според мен, човек - изгубил се. От грешни избори или пък просто от незаинтересованост. Нещастен, не може да го сбъркаш.

То път ли е, какво е?
..... според мен хралупа,.....мрачна ,...влажна,... берадостно самотна,...

Какво е то? Какво е???

Безпътица?

Какво е, ако нямаш път... към Бога?

В безпътица били сме всички, не веднъж.... и точно за това Ориентир Ни трябва, наречи Отправна точка. ......... :hypocrite: ........ Нещичко, което да "си заслужава".

....И Търсим Го,..... дори във "ерес" ! Пък....каквото - то.

-----------------------------------------------------------------

депресия ли е, така звучи......и мене малко ме боли.

....надявам се да има някой,... да Ти каже нещо мило.

А аз вярвам в моя Бог, и за мен Той е Любов... и всички мои пътища и пътечки ме водят към Него.

ОБИЧАМ, изчистените фрази /не, че винаги успявам/.

Така, разбирам Те,

дори охотно :thumbsup:

Уви, познал съм, много ситуации в които Любовта, ... е недостатъчна. Дори понякога неадекватна.

--------------------------------------------------------------------------------------------------

отношението на Твоя Бог към Теб... и Всички е Любов

и като Него искаш да постъпваш. Това е ясно,

............но различно.

Във всеки случай,

:feel happy: пожелавам Ти Любов....... - благословена.

Линк към коментар
Share on other sites

"Всички пътища са пътища към Бога"...

Но върху всеки път има две посоки.

А безбожието?

То път ли е, какво е?

Какво е то? Какво е???

Безпътица?

Какво е, ако нямаш път... към Бога?

Може би си тръгнал в обратната посока?

Линк към коментар
Share on other sites

Че вярвате някои от вас в Господа, аз оспорвам това. Какво ще ми кажете тогава? Докато работите ти вървят добре, ти вярваш в Господа. Щом работите ти почнат да изостават, ти не вярваш вече в Господа и казваш: „Какъв е този Господ, Който върти света както си иска?“ Щом мислиш така, ти нямаш никаква религия, за тебе не съществува никакъв Господ. И след това ще дойде някой да ми казва, че вярва в мене. Той може да вярва в когото и да иска, но това не е Закон на Вярата. Според мене вярата е отношение, връзка между души, които имат едно и също верую. Такива души са свързани със Закона на Любовта. Те работят за идване на Царството Божие на Земята. Това значи религия. Предназначението на религията е да прокара Царството Божие на Земята. Религиозните хора се отдалечиха от това разбиране и те обърнаха идеята за Царството Божие на частна собственост, да станат праведни, свети, че като отидат на небето, да вземат първото място. Това не е смисълът на небесния живот.

Синаповото зърно

Линк към коментар
Share on other sites

"Всички пътища са пътища към Бога"...

Така твърдя........... и разсъждавам.

А аз внимавам да не се втвърдявам.

А безбожието?

Според мен, човек - изгубил се. От грешни избори или пък просто от незаинтересованост. Нещастен, не може да го сбъркаш.

Изгубилият само се намира.

То път ли е, какво е?

.... според мен хралупа,.....мрачна ,...влажна,... берадостно самотна,...

А според мен поле широко и море безбрежно............. без посоки напред - назад и ляво - дясно, горе - долу...

Какво е то? Какво е???

Безпътица?

Какво е, ако нямаш път... към Бога?

В безпътица били сме всички, не веднъж.... и точно за това Ориентир Ни трябва, наречи Отправна точка. ......... :hypocrite: ........ Нещичко, което да "си заслужава".

....И Търсим Го,..... дори във "ерес" ! Пък....каквото - то.

-----------------------------------------------------------------

депресия ли е, така звучи......и мене малко ме боли.

....надявам се да има някой,... да Ти каже нещо мило.

Хе, има много. И повече дори. Не! Не, друже, не тупане по рамото попросих................... Разбиране, но всуе..................Не е депресия. Клаустрофобия е................ от тесни пътища, които... не ме побират... които... ме рамкират... които определят... и посоки, и къде да стъпвам, а и как...

Избирам да вървя без път, та път да сторя. Тъй...през полето, през морето ... накъдето... ми видят очите. Та, трудничко е, няма път защото, но......................... си заслужава.

Линк към коментар
Share on other sites

Силвия СД, бяса, като Шекспир звучите, страхотни сте :thumbsup1:

"Да бъдеш или да не бъдеш?-

в това е въпросът..."

Но пък ето и нещо Ботево:

О, мой Боже, правий Боже,

но не ти що си в небесата,

а ти, що си в мене Боже,

мен в сърцето и в душата...

Изгубилият само се намира. ..........................

....И Търсим Го,..... дори във "ерес" ! Пък....каквото - то.

:thumbsup2:

И пак ще стигне,.... обикаляйки земята.
:thumbsup:

Щом тръгнем веднъж, щом съзнателно го търсим, все ще намерим пътя. А аз си мисля, че той /пътя/ е вътре в нас, дълбоко...

:3d_046:

Редактирано от xameleona
Линк към коментар
Share on other sites

Силвия СД, бяса, като Шекспир звучите, страхотни сте :thumbsup1:

.....

Щом тръгнем веднъж, щом съзнателно го търсим, все ще намерим пътя. А аз си мисля, че той /пътя/ е вътре в нас, дълбоко...

:3d_046:

Да, направо като Шекспир :wub:

А иначе - и аз мисля като xameleona :thumbsup:

Линк към коментар
Share on other sites

Силвия СД, бяса, като Шекспир звучите, страхотни сте :thumbsup1:

"Да бъдеш или да не бъдеш?-

в това е въпросът..."

Но пък ето и нещо Ботево:

О, мой Боже, правий Боже,

но не ти що си в небесата,

а ти, що си в мене Боже,

мен в сърцето и в душата...

Изгубилият само се намира. ..........................

....И Търсим Го,..... дори във "ерес" ! Пък....каквото - то.

:thumbsup2:

И пак ще стигне,.... обикаляйки земята.
:thumbsup:

Щом тръгнем веднъж, щом съзнателно го търсим, все ще намерим пътя. А аз си мисля, че той /пътя/ е вътре в нас, дълбоко...

:3d_046:

За шекспирИТовците поздрав ! :rolleyes:

http://www.vbox7.com/play:929286fa

Линк към коментар
Share on other sites

До Бог можем да стигнем само съзнателно. Веднъж пожелали го наистина рано или късно ще го открием. Но преди да сме го пожелали...

Линк към коментар
Share on other sites

Пътят към Бог е само един и всички вървим към Него, осъзнато или не.

Никой на може да се отклони дори на милиметър от това, което е преднаписано по еволюционото развитие и посока.

Частиците се намират на различни етапи от пътя. Сами по себе си частиците са равни.

Никой не е по-голям и никой не е по-малък.

Разликата е в моментното местоположение.

Ако ти в момента си долу, а той е горе, то в следващия момент ти ще си горе, а той ще е долу. При това положение кой е по голям?

Всички са равни.

Всичко е игра на движение.

Когато си вече горе искаш да си долу и започваш да слизаш, а когато си долу - гледаш нагоре и се изкачваш към върха. И в двата случая интереса никога не се губи.

Винаги е интересно и винаги е забавно.

Първо едните са актьори, а други са публика, раздаваща аплодисметни и хвърляща цветя, после се смянат - актьорите стават публика, а публиката преминава към актьорство.

Така е във Вселенкото Кариоке.

:lol: Голям смях пада, особено ако някой се вживее в ролята си, даже може и да разплаче публиката. Това се казва да се превърнеш в истински актьор в театъра "Сълза и Смях".

:)

п.п. Друг е въпросът, когато на някой му писне да се "прави на маймуна"... вземе та "слезе от Дървото".

Редактирано от Ники_
Линк към коментар
Share on other sites

Ннннне !!! :3d_158:

Само православното вероучение е пътят към бога!!! :3d_077:

Линк към коментар
Share on other sites

Ако тръгнем по пътя "само моето е правилно"... това сигурно пак е път към Бога..? Опитвам се да му открия смисъла на такъв път.....

Линк към коментар
Share on other sites

Ако тръгнем по пътя "само моето е правилно"... това сигурно пак е път към Бога..? Опитвам се да му открия смисъла на такъв път.....

Ако тръгнем по пътя "само моето е правилно" , значи не сме на Пътя :rolleyes:

Линк към коментар
Share on other sites

Силвия СД, бяса, като Шекспир звучите, страхотни сте :thumbsup1:

"Да бъдеш или да не бъдеш?-

в това е въпросът..."

Но пък ето и нещо Ботево:

О, мой Боже, правий Боже,

но не ти що си в небесата,

а ти, що си в мене Боже,

мен в сърцето и в душата...

Изгубилият само се намира. ..........................

....И Търсим Го,..... дори във "ерес" ! Пък....каквото - то.

:thumbsup2:

И пак ще стигне,.... обикаляйки земята.
:thumbsup:

Щом тръгнем веднъж, щом съзнателно го търсим, все ще намерим пътя. А аз си мисля, че той /пътя/ е вътре в нас, дълбоко...

:3d_046:

Шекспир... ;)

Ботев! :thumbsup:

...............................................................................

Неизбежност...

С коси изплетени от викове за нежност.

В очите й се отразила

тъпата решимост на щастието - недоносче

да изплува от белите й длани -

символи на клетка.

Джуджето - бъдеще насреща й подскача

и все не смее да я срещне.

Отлично знае тя кой колко важи.

Всекиму отредила малък дан,

посоки начертала - път далечен

към залеза на нечий жалък блян.

И ако случайно срещне странник

пристигнал от незнайно,

разхождащ се без цел

и без посоки...

тя бърза да го спре, за да му каже,

че няма път встрани, без нея,

че всеки избор се заплаща,

че трябва да я следва, за да оцелее.

А ако той се смее и отрича,

съзнала, че изпуска рядък шанс

на лудост вечна го обрича,

убивайки го тя в аванс.

Не може толкова да съм различна,

та виждам я така.

Суетните наричат я Съдба,

Живот - практичните.

А лудите, разбрали истинската й молба

къде са между всичките?...

Не ми се смейте, моля! Това е първото ми детско стихче...

Хамелеона, Път сме ние самите.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...